© Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

ДА ПРЕСРЕЩНЕШ ВЛАК
РАЗКАЗ Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ  
КОГАТО НАВЪРШИ ШЕСТДЕСЕТ, ТОЙ СЕ ПЕНСИОНИРА. ПЕНСИЯТА БЕ МИЗЕРНА, НО ЧОВЕКЪТ СИ СЕ НАДЯВАШЕ НА ЧЕТКАТА. БЕ ДОСТА ИЗВЕСТЕН ПРОВИНЦИАЛЕН ХУДОЖНИК. НИКОГА НЕ БЕ МЕЧТАЛ ЗА ПАРИЖ ИЛИ РИМ. БЕ МЕЧТАЛ ДА ОТГЛЕДА СИНЪТ СИ. СЪДЪТ ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ БЕ ПОСТАНОВИЛ; А ТОВА БЕ ЕДИН ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СТРОГ СЪСТАВ ОТ ОНОВА ОХУЛНО ВРЕМЕ; ДА МУ ПОВЕРИ ОТГЛЕЖДАНЕТО НА ДЕТЕТО. И, ТОЙ СИ ГО ВЗЕМА. ОТНАЧАЛО ЗА СЪБОТА И НЕДЕЛЯ. ПОДИР ТОВА ЗА ЦЯЛА СЕДМИЦА, ПОСЛЕ МЕСЕЦ - И ОКОНЧАТЕЛНО. ПОНЕ ТАКА СИ МИСЛЕШЕ.

ТОГАВА ЗАЖИВЯХА НА ТАВАНА. ДОКАТО АПАРТАМЕНТЪТ БЕ В СТРОЕЖ. В КРАЯТ НА КРАИЩАТА СЕ НАНЕСОХА ВСРЕД ОЩЕ ВЛАЖНИ ОТ МАЗИЛКАТА СТЕНИ. ВСЕКИ ВЪВ СВОЯ СТАЯ. ЕДИН СЪВСЕМ ПРОЛЕТАРСКИ ЛУКС. И, СТАРАТА МУ МАЙКА-ВДОВИЦА – В МИНИАТЮРНАТА ТРАПЕЗАРИЯ - В ТЕЖЪК ДОБАВЪК. ХОЛЪТ ОТДАВАХА НА КУРОРТИСТИ. И ТАКА БЕ, ДОКАТО СИНЪТ ЗАВЪРШИ ТЕХНИКУМ, А ПОСЛЕ МОМЧЕТО ИЗКАРА ВОЙНИКЛЪК. ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН И НЕИЗБЕЖЕН.

ЩОМ СИНЪТ СЕ ИЗВОЛНИ ОТ ВОЙСКАТА, МОМЧЕТО РЕШИ ДА Е СЪВСЕМ САМОСТОЯТЕЛНО. ИЗКАРА МЕСЕЦ-ДВА НА СЪЩИЯТ ТАВАН, НА КОЙТО БЕ ПРЕНЕСЕНО ПО ВРЕМЕ НА НЕГОВОТО ДЕТСТВО. ДОКАТО ЕДИН ДЕН ЗАЯВИ, ЧЕ ЩЕ ОТИДЕ ДА ЖИВЕЕ ПРИ МАЙКА СИ, И НЕЙНИЯТ ПРИЯТЕЛ. ТОГАВА ТИ КАЗА: ДОБРЕ – ТВОЯ СИ ВОЛЯ МИЛИ МОЙ СИНЕ, НО ОТ ВРЕЕМЕ-НАВРЕМЕ ЩЕ МИНАВАШ ЗА ДА НЕ СЕ ЗАБРАВИМ – НАЛИ!?! СИНЪТ НЕ БЕ ОТГОВОРИЛ НИЩО. ПРОСТО БЕ ГРАБНАЛ СВОЯТА ВЕЧНА ВЕЩЕВА ТОРБА, КАЗАШКИ ОБРАЗЕЦ, ПРЕЗРАМВАЙКИ ДВЕТЕ СИ КИТАРИ. ХУКВАЙКИ ПО СТЪЛБИТЕ. СЯКАШ СЪРЦЕТО ТИ НЕ СЕ КЪСАШЕ ОТ МЪКА. ОЩЕ НА ДРУГИЯТ ДЕН СИ ДОЙДЕ ОБРАТНО - САМО СЕ КАРАЛИ. НО, НИКОГА НЕ СЕ ЗАВЪРНА ОКОНЧАТЕЛНО.

ТИ НЕ БЕ ВИЖДАЛ МАЙКА МУ ОТ ГОДИНИ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА Я СЪЖЕЛЯВАШ. КАКТО ТОГАВА, КОГАТО ИЗПРАЩАШЕ ДЕТЕТО ВСЯКА СЪБОТА ПРИ НЕЯ. ВМЕСТО НА МЕСЕЦА ВЕДНЪЖ. НАСПОРЕД ПОСТАНОВЛЕНИЕТО НА ПОЧИТАЕМИЯТ БРАКОРАЗВОДЕН СЪДЕБЕН СЪСТАВ. НЕ ИСКАШЕ ПОВЕЧЕ ДА Я ВИЖДАШ. НЯКОГА БЕШЕ Я НАМРАЗИЛ. МАКАР, ЧЕ, НЕ УМЕЕШ ДА МРАЗИШ. ЗНАЯ АЗ – ЗНАМ СИ АЗ.

ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ТИ БЕ ИЗПРАТЕН ПО СПЕШНОСТ, НА КУРСОВЕ В СТОЛИЦАТА. ВРЕМЕ БЕ ДА ОТПЪТУВАШ, А ТВОЯТА СЪПРУГА ПО ЗАКОН, ОТСЪСТВАШЕ ПОВЕЧЕ ОТ МЕСЕЦ. ЗАЕДНО С ДЕТЕТО, БЕ ЗАПРАШИЛА ПО КРАЙБРЕЖНИТЕ КУРОРТИ. ТОГАВА, ТИ ВЪРТЯ ТЕЛЕФОНИ ВСЯКАКВИ. МОБИФОНИТЕ ДОЙДОХА ДЕСЕТИЛЕТИЯ ПО-КЪСНО. НЕ МОЖА ДА СЕ СВЪРЖЕШ. РЕШИ, ЧЕ НАИСТИНА Е ДОБРЕ ДА СЕ ПРЕКВАЛИФИЦИРАШ, ВМЕСТО ДА ВЪРТЕШ ТЕЛЕФОНИ НА ХАЛОС. ВРЕМЕНАТА ВСЕ ПО-ЯВНО СЕ МЕНЯХА.

В ПРАЗНАТА ОТ НАСЕЛЕНИЕ КВАРТИРА, ЖИВЕЕХТЕ НА НОРМИРАН НАЕМ - ИМАШЕ ГО И ТОВА, ТИ НАХВЪРЛИ В КАРТОНЕН КУФАР; ТВОЯТ БАЩА БЕ ХОДИЛ С НЕГО НА ВОЙНА; ЧИФТ БЕЛЬО И САМОВАР ЗА ЧАЙ. ОСТАВИ ЗАПОВЕДТА ЗА КОМАНДИРОВАНЕ ВЪРХУ МАСАТА, А ВЪРХУ НЕЯ ТРИ СКРОМНИ ЗАПЛАТИ. И, ПИПНА ВЛАКА ЗА СТОЛИЦАТА. ГАРАТА БЕ НА КРАЧКИ ОТ ДОМА.

КУРСОВЕТЕ ЗАПОЧНАХА ИЗНЕНАДВАЩО ЗАБАВНО. САМО ЧЕ, ОЩЕ СЛЕДВАЩИЯТ ПОНЕДЕЛНИК – СЪДЕБНО ПИСМО С ОБРАТНА РАЗПИСКА. МОЛБА ЗА РАЗВОД. ПРИЧИНА!?! О, ПРИЧИНИ ВИНАГИ СИ СЕ НАМИРАТ. ОСНОВНОТО – РАЗБИРА СЕ – Е ИЗДРЪЖКА.

ТИ НЕ СЕ ПРОПИ. НЕ СИ ГО ПОЗВОЛИ. ПОТЪРСИ АДВОКАТ, ДЕЛЕГИРА ПРАВА, И ДИСТАНЦИОННО - СЕ РАЗВЕДЕ. КОГАТО КУРСОВЕТЕ ПРИКЛЮЧИХА, БЕЗ НЕЩО ОСОБЕНО ДА СИ НАУЧИЛ, ОТИДЕ ДА СИ ВЗЕМЕШ; НАСЛЕДСТВЕНИЯ РАДИОАПАРАТ „ЛУМОФОН“, ДЪРВЕНИЯ ТРИНОЖНИК, КУТИЯТА С БОИ, И ОНАЗИ СТАРА СТАРА ПИШЕЩА „РАЙНМЕТАЛ“. ТОГАВА ТЯ СЕ УКРИ ПРИ СЪСЕДИТЕ. ТИ И ОСТАВИ ЕВТИНАТА ДЪРЖАВНА КВАРТИРА. ОСТАВИ Й ДЕТЕТО – ЗА МОМЕНТА. ОСТАВИ Й ПОКЪЩНИНАТА. И, ОЩЕ ТРИ СРЕДНИ ЗАПЛАТИ ВЪРХУ СТАРАТА ПОЛИРАНА СЪС ШЕЛЛАК МАСА. С ТВЪРДО УБЕЖДЕНИЕ, ЧЕ СКОРО СИНЪТ ЩЕ ДОЙДЕ ЗА ОТГЛЕЖДАНЕ ПРИ ТЕБ. А ТОВА НАИСТИНА СЕ СЛУЧИ. ЗА 1978., ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ПРЕДОСТАВИ ТАКИВА ПРАВА ЕДВА НА ДВАМА САМОТНИ БАЩИ. ЕДИНИЯТ ОТ ТЯХ - БЕ ТИ.

СЕГА, СИНЪТ Е НЯКЪДЕ ИЗВЪН СТРАНАТА ОТ ПРЕКАЛЕНО МНОГО ГОДИНИ, А ТИ СИ СЕ ПРИМИРИЛ С ТОВА, И СЪС ОЩЕ. С НЕПРИЯТНОТО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ДА НАДЗЪРТАШ В РАННИ ЗОРИ В ОГРОМНИТЕ КВАРТАЛНИ КОФИ ЗА СМЕТ. ИЗПРЕВАРВАЙКИ ЦИГАНИ, КЛОШАРИ И ГЛАРУСИ. И, ЗАЩОТО ВСЕ ПАК ИМАШ КЪДЕ ДА ЖИВЕЕШ, ЗАДОВОЛЯВАШ СЕ ЕДИНСТВЕНО ДА СЪБИРАШ ОТПАДНА ХАРТИЯ И РЪЖДИВО ЖЕЛЯЗО. ЗА ДА ИЗКАРВАШ ПО НЯКОЙ ЕКОЛОГИЧЕН - ЗА ОБЩЕСТВОТО - ЛЕВ. ОТ НЕОТДАВНА, ТА ДО ДНЕС, ДОКТОРАТЪТ ПО МАРКСИСТКА ФИЛОСОФИЯ И ЕТИКА ОТ ЛЕНИНГРАДСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ, ТИ БЕ ДОНЕСЪЛ КАКВИ ЛИ НЕ НЕПРИЯТНОСТИ. ОКАЗА СЕ, ЧЕ ЗА ИЗКАРВАНЕ НА ХЛЯБ НЕ СТАВА. ЧЕ ВСЪЩНОСТ НЕ СТАВА ЗА НИЩО. ОСВЕН ДА СИ МУ СЕ РАДВАШ. ПАРЧЕ КАРТОН В АЛЕНА ПОДПЛАТА ОТ СТАРОМОДНАЯ МУШАМБА. 

ПОДОЗИРАШ, ЧЕ СИ ЗАВЪРШЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ. НЕ САМО ПОРАДИ ВИСОКИЯТ ДИПЛОМ. ПОРАДИ РЕД НАУЧНИ ПРИНОСИ. НО - ЩО ОТ ТОВА? ЩОМ НЕ МОЖЕШ ДОРИ ЕДИН ГВОЗДЕЙ, КАТО ХОРАТА ДА ЗАБИЕШ, ЧЕ ДА ИЗКАРАШ НЯКОЙ ЧЕРЕН ГОЛОГАН. ПРИ ПРЕОСМИСЛЯНЕ ПОЛИТИКИТЕ НА ВЛАСТТА, ТИ НЕ БЕ ПРЕСТАНАЛ ДА СЕ НАДСМИВАШ НАД ОСЕЗАЕМОТО. НАРИЧАЙКИ ВСИЧКИЯТ ТОЗИ ВСЕОБЩ ХАОС - „ГЛОБАЛИЗМАТА“. ДОКАТО СТОМАХЪТ ТИ ДЕФИНИТИВНО СТЪРЖИ ОТ ГЛАД, А ДРЕХИТЕ ТИ СТАВАТ ВСЕ ПОВЕЧЕ ИЗНОСЕНИ – ЧИСТИЧКИ А ИЗНОСЕНИ. ВСЕ ПОВЕЧЕ ИЗКЪРПЕНИ. А СИНЪТ ТИ Е ТАМ – НЯКЪДЕ!?! - ИЗВЪН СТРАНАТА.

СЕГА, ПОНЯКОГА СИ ПОЗВОЛЯВАШ, ДА ВЪРТИШ ТЕЛЕФОН НА БИВШАТА. БЕ ИМАЛ СВЕТЛИ МИГОВЕ С НЕЯ И ДЕТЕТО, ДОКАТО НЕ ЗАПОЧНА ДА РАБОТИ, А МАЛКИЯТ ДА ПОСЕЩАВА ИНСТРУМЕНТАРИУМА ЗА ОБЩЕСТВЕНА УРАВНИЛОВКА - НАРИЧАНА "ДЕТСКА ГРАДИНА".ИЗВЕДНЪЖ НЕЩАТА СТАНАХА ДРУГИ. И, СЕ СЛУЧИ ТОВА С РАЗВОДА. А РАЗВОДЪТ Е ДОБЪР, КАЗВАШ СИ СЕГА, НО САМО АКО НЯМАШ ПОКОЛЕНИЕ. В ПРОТИВЕН СЛУЧАЙ – НЕ Е ДОБРО. ПРИ РАЗВОД ПОКОЛЕНИЯТА ОТИВАТ ПО ДЯВОЛИТЕ. ВСЯКА ПРИВЕЧЕР ТИ, РИЕШ ГЛАВА В СПЛАСТЕНАТА ВЪЗГЛАВНИЦА, ПРАНА ВСЕ ПО-РЯДКО, ДОКАТО ТИХИЧКО ПРОПЛАКВАШ. ПОСЛЕ СЕ ОКОПИТВАШ. СКОКВАШ. ВКЛЮЧВАШ ТЕЛЕВИЗОРА. ЗА ДА СЕ ПОРАДВАШ НА ХОРСКИЯТ РАЗКОШ. ЗА КОЙТО ДОРИ НЕ ПОМИСЛЮВАШ, ЧЕ БИ МОГЪЛ И НА ТЕБ ДА СЕ СЛУЧИ.

ВЪРТИШ ТЕЛЕФОН НА БИВШАТА. С ЕДИНСТВЕНА НАДЕЖДА, ДА ИЗКОПЧИШ НОМЕРА НА ТЕЛЕФОНА НА ЗАБЕГНАЛИЯТ ЗА ПРОКОПСИЯ, ЗАД ДЕВЕТ ЗЕМИ В ДЕСЕТА, НЕПОНЯТЕН БЛУДЕН СИН. ДАНО ГО ЧУЕШ ПОНЕ ВЕДНЪЖ – ПРЕДИ ДА ПУКНЕШ. ЗАЩОТО СМЪРТТА, А ТЯ Е ТРЪГНАЛА И ИДЕ, ТИ ПРЕДУСЕЩАШ С ЦЯЛОТО СИ ТЯЛО. КАК ТИХО – ТИХИЧКО – ИЗИСКАНО А БЕЗПОЩАДНО – ПРИСТЪПВА ПОТРАКВАЙКИ СЪС СКЕЛЕТ. КАК СИ СЕ ТУЛИ ЗАД ВЕЧНО РАЗТВОРЕНИЯ ТРИНОЖНИК. КАК СИ СЕ ГУШИ ВСРЕД КУПИЩАТА КАРТИНИ. В ЕДНА РЪКА - С БУКЕТ БОДЛИВИ ЧЕРНИ РОЗИ. В ДРУГА - С ОГРОМНА ВНОСНА ЛЪСКАВА КОСА. ЕДНА ВЕЧЕР В СЪНИЩАТА СИ, ТИ УСПЯ ДА ОТНЕМЕШ КОСАТА ОТ БЕЗОКАТА ЖЕНА. ПА ЗАПОЧНА - ВМЕСТО НЕЯ - ДА КОСИШ. КАКТО ЕДНО ВРЕМЕ – НА СЕЛО. ДОКАТО КОСАТА В РЪЦЕТЕ ТИ НЕ СЕ РАЗПАДНА, ДОКАТО ТРЕВАТА НЕ СЕ ПРЕВЪРНА В ГОРА НЕПРОХОДИМА.

НА КРЯСЪЦИТЕ ТИ СЕ ПРИТЕКОХА СЪСЕДИ. ЗНАЕХА, ЧЕ НИКОГА НЕ СЕ ЗАКЛЮЧВАШ. КАКВОТО ИМАШЕ ЗА КРАДЕНЕ, УЛИЧНИТЕ БАНДИ - ВЕЧЕ!?! - ГО БЯХА РАЗГРАБИЛИ. ТЕЛЕВИЗОРЪТ БЕ ПОЩАДЕН. СТАР, ТЕЖЪК, НЕГОДЕН ЗА НОВИТЕ ВРЕМЕНА НА ВЕЛИКОЛЕПНИЯТ ТЕЛЕКОМУНИКАЦИОНЕН ПРОГРЕС ОТ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ЕДНО ЧИПИРАНО ДО ДУПКА ЧЕЛОВЕЧЕСТВО.

БИВШАТА НЕ ИЗГАРЯШЕ ОТ ЖЕЛАНИЕ ДА ТЕ ВИДИ. БЕ ИМАЛА ПРЕЗ ЖИВОТА СИ ТОЛКОВА МНОГО ХУБАВИ И БОГАТИ МЪЖЕ, ЧЕ СТАРИЯТ – ОТДАВНА ИЗПЯТА ПЕСЕН – НЕ БИВАШЕ ЗА ПРЕРЕПЕТИРАНЕ. БЕ ЖЕНА ИЗМОРЕНА ОТ ЖИВОТ. ПЕНСИОНИРАНА ПО БОЛЕСТ. СЛЕД КАТО ХИРУРЗИТЕ МАЙСТОРСКИ Й БЯХА ОТНЕЛИ ДЕТЕРОДНИТЕ ОРГАНИ. УСПЕШНО И ГАРАНТИЙНО. ЗА ОЩЕ ДЕСЕТИНА ГОДИНИ СКОТСКИ ЖИВОТ. НО, ЩО ДА СЕ ЧИНИ – ТАКА Е НА БАЛКАНИТЕ. БИВШАТА НЕ РЕАГИРАШЕ ИНАЧЕ, ОСВЕН ДА МУ ЗАТВАРЯ ТЕЛЕФОНА. КАЗВАШЕ ЕДНО „АХА“. ПОСЛЕ СЕ ЧУВАШЕ „ТРАК“. И НАДЕЖДАТА - САМА УМИРАШЕ. ДРЕВНА ИСТИНА Е, ЧЕ ЛЮБОВИТЕ ОСТАВЯТ ВЕЧЕН ОТПЕЧАТЪК. НО, НА СТАРИ ГОДИНИ – ЩО ДА РАЗБУТВАМЕ ДОБРЕ ТУШИРАНА ДУШЕВНА ПРАХАН? ЛЕСНО БИ МОГЛА ДА ЛУМНЕ, ЧЕ ДА НИ РАЗПЛАЧЕ. ЗА ДА НИ ДОКАЖЕ, КАК ВСИЧКО МОЖЕ ДА Е ДО ВРЕМЕ – АМА НЕ СЪВСЕМ.

АЛА ТОЙ СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ПОСТОЯНСТВА. ЧРЕЗ ОСОБЕНАТА МРАЧНА ГОРЧИВА СИЛА, НА СВОЯТА ПОРУТЕНА ДО ВДЪН ДУША. ОСОБЕНО, КОГАТО ЕЛЕКТРИЧЕСКИЯТ ТОК БИВАШЕ СПИРАН, ЗА НЕПЛАТЕНИ СМЕТКИ. ПОНЯКОГА СЕ СЛУЧВАШЕ, И ТЕЛЕФОНЪТ ДА БЪДЕ СПИРАН. ПО СЪЩАТА ПРОЗАИЧЕСКА ПРИЧИНА. ТОГАВА, В БЕЗГЛАСНИЯТ ПОЛУМРАК НА РАЗПАДАЩИЯТ СЕ СГЛОБЯЕМ АПАРТАМЕНТ, ТОЙ СИ ПРИПОМНЯШЕ ЕДИН ОТ ОСНОВНИТЕ ПОСТУЛАТИ НА МАРКСИЗМА: „ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!?!“ И ДРУГИ. ПОСТУЛАТИ, ПРЕАРАНЖИРАНИ ОТ САМОРОДНИ ХЪШЛАЦИ, ЩО МУ ПОЗВОЛЯВАХА ДА ИЗПИТВА И ДА КЪСА СТУДЕНТИ. ВСЪЩНОСТ, КАЗВАШЕ СИ ПОНЯКОГА В МРАКА; ПРОИЗНАСЯЙКИ ЕДИНСТВЕНАТА БОЖА МОЛИТВА КОЯТО ЗНАЕШЕ; КЪДЕ СА ВСИЧКИ ТЕЗИ СТОТИЦИ МОИ СТУДЕНТИ!?! ЗАЩО ТАКА РЯДКО ГИ СРЕЩАМ - ЗАЩО НЕ МЕ ТЪРСЯТ? И, КОИ ОТ ТЯХ – ЗА БОГА, СРЕЩАМ НАЙ-ЧЕСТО ПО УЛИЦИТЕ? АМИ ЧАЛДИСАЛИТЕ, БОЖЕ ГОСПОДИ ВСЕВИШНИЙ. И ПРОСЕЩИТЕ, С ПОВЕЧЕ ОТ ЕДНА ДИПЛОМА В ДЖЕБ. БЕ, КАКВО СТАВА С ТОЗИ СВЯТ НАИСТИНА!?! ТЕЛЕВИЗОРЪТ СЕ ОПИТВАШЕ ДА МУ ОТГОВАРЯ. ЗА ДА ПОЛУЧИ НЯКОЙ ЗАФУЧЕН ЧЕХЪЛ ПО ЕКРАНА.

ЩОМ УСТАНОВИ, ЧЕ БИВШАТА НИКОГА ЗА НИЩО НА СВЕТА НЯМА ДА МУ ДАДЕ ТЕЛЕФОНА НА СИНЪТ МУ, ТОЙ СЕ НАСОЧИ КЪМ ПРИЯТЕЛИТЕ. УПРАВНИ МОМЧЕТА – КОЙ С МАГАЗИН, КОЙ СЪС ЗАНАЯТ. НО, И ТЕ МУ ОБЪРНАХА ГРЪБ. КАТО МУ ЗАЯВИХА, ЧЕ ВЕДНЪЖ ГОДИШНО СИНЪТ МУ СЕ ЗАВРЪЩА ТУК, ВЪВ СТАРА ВАРНА, КЪДЕТО ОБИТАВА ИЗОСТАВЕНАТА БАБИНА КЪЩА В ГРЪЦКАТА МАХАЛА. А ОСВЕН ТОВА КАРА ОГРОМЕН ДЖИП. НО, ОТБЕЛЯЗАХА ТЕЗИ МЛАДОЦИ ОТКРИВАЙКИ СЪЛЗИ В ЪГЪЛЧЕТАТА НА НЕГОВИТЕ ИЗБЛЕДНЯВАЩИ ЗЕНИЦИ, ВСИЧКО Е СВОБОДА НА ИЗБОР – ТЪЙ ДА ЗНАЙШ - БА ЧУВЕК!?! ХАЙДЕ СЕГА, ВЪРВИ СИ, НЕ ПРЕЧИ НА БИЗНЕСА, ЧЕ НАЧАЛСТВАТА НИ НАБЛЮДАВАТ ПО ДЖИЕСЕМИ - КОЙ ИДЕ – КОЙ СИ ЗАМИНАВА ОТ ТОЗИ ПРОСПЕРИРАЩ ВТОРА УПОТРЕБА ДРЕХИ-МИКСЕД-ШОП.

ЕДНА ПРЕКРАСНА ЕСЕННА ВЕЧЕР, СТАРИЯТ СЕ ИНСТАЛИРА НА ЪГЪЛА, НА ИЗОСТАВЕНАТА ОБЩЕСТВЕНА БАНЯ, ПРЕД СТАРАТА БАБИНА КЪЩА - В ГРЪЦКАТА МАХАЛА. ОТ КЪДЕТО ВСЪЩНОСТ БЕ ПОТРЪГНАЛ САМИЯТ РАЗВОД. ПОДИР ЕДНА НАСМЕШКА – БЕ ЧУВСТВИТЕЛЕН ДО БОЛКА – ВЪРХУ ТЕБ И БРЕМЕННАТА ТИ СЪПРУГА. ИЗМИНАХА ЧАСОВЕ, ПРЕВАЛИ ПОЛУНОЩ, А ДЖИПЪТ И СИНЪТ - НИКАКЪВ ГО НЯМАШЕ. ПРЕСТРАШИ СЕ, И ПОЗВЪНИ. ЗАД ЕДНО ПЕРДЕ СВЕТЛИНАТА БЛЕСНА. ИЗЛЕЗЕ УСМИХНАТА МЛАДА ЖЕНА-МУЛАТКА. ЗА ДА МУ ОБЯСНИ, ЧЕ МЪЖЪТ Й Е ИЗВЪН ГРАДА. НА ЕДИКОЙСИ СТРОЕЖ. СТРОЕЖЪТ СТАРИЯТ ГО ЗНАЕШЕ. И, СЕ ОПЪТИ НА НАТАМ.

ЗАЩОТО КАРТАТА МУ ЗА ГРАДСКИЯ ТРАНСПОРТ БЕ НЕВАЛИДНА, ЗАПЪТИ СЕ ПЕШ. ВЪРВЕШЕ ОБВИВАН ОТ АВТОМОБИЛНИ ИЗПАРЕНИЯ ПОКРАЙ ЛЕВИЯТ ТРОТОАР. РАВНОМЕРНО КРАЧЕЙКИ ПО АСФАЛТОВАТА НАСТИЛКА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СИ ПОВТАРЯ ЕДИНСТВЕНАТА МОЛИТВА КЪМ ГОСПОД-БОГ. ЗНАЕШЕ Я - ОТ КРАЙ ДО КРАЙ. А КОЛИТЕ ФУЧАХА СРЕЩУ НЕГО - ОБЛИВАЙКИ ГО С КАЛ. НА БАЛКАНИТЕ, ДОРИ АСФАЛТЪТ УСПЯВА ДА ИЗЛЪЧИ КАЛ.

КОГАТО СЕ НАСИТИ НА ТАЗИ НАСРЕЩНА КАЛ, ПРЕМИНА НА ОТСРЕЩНАТА СТРАНА. СЕГА КОЛИТЕ МУ ИДЕХА В ГРЪБ. И РЕШИ, И ОПИТА АВТОСТОП. БЕ ЧОВЕК НА ПРЕКЛОННИ ГОДИНИ, А САМО ТОВА НЕ БЕ ПРОБВАЛ. ОПИТА НА АВТОСТОП, И ВИДИШ ЛИ - ЕДНА КОЛА СЕ СТЪПИСА И СПРЯ. УЧУДЕН, ДО НЕМАЙ-КЪДЕ, ТОЙ СЕ ПОКЛОНИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

МОМЧЕТО, ГОРЕ-ДОЛУ НА ВЪЗРАСТТА НА ОТДАВНА ЗАБРАВЕНИЯТ СИН, СЕ РАЗСМЯ, ПА ПРОТЕГНА РЪКА, И МУ ПОМОГНА ДА СЕ КАЧИ. ЗАЯВИ МУ, ЧЕ ЗА НЕГО Е УДОВОЛСТВИЕ ДА ВОЗИ АВТОСТОПАДЖИИ, НО ТОЛКОВА ПРЕСТАРЕЛИ – ПАРДОН ЗА ИЗРАЗА!?! - НЕ Е ВОЗИЛ НИКОГА. ДА БЕ – НИКОГА. МЛАДИТЕ – КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО ВОНЯТ, КАЗА ТОГАВА МОМЧЕТО КОЕТО САМО ЗА МАЛКО ЗАПРИЛИЧА НА НЕГОВИЯТ СИН, ДАЛИ ЗАЩОТО ДЪРЖАТ ОБЩЕСТВОТО ОКОНЧАТЕЛНО ДА СЕ РАЗПАДНЕ? АБЕ ДЕДЕ – ДОБАВИ МОМЧЕТО ДОКАТО ВЪРТЕШЕ ВОЛАН И ОЧИ НА ЧЕТИРИ, ЩО ЗА АФТЕРШЕЙФ ПОЛЗВАШ? А, ОТВЪРНА СТАРИЯТ, СТАРА ПУРА ДОПУШВАМ, МАКАР ДА НЕ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО. ОТ ЧЕРВЕНИТЕ ВРЕМЕНА ЕДНА КУТИЯ С ОСТАТЪЦИ ОТ ПУРИ СЪМ ОПАЗИЛ, ТА СИ ГИ ДОПУШВАМ. МОМЧЕТО ОТНОВО СЕ РАЗСМЯ. СМЕЕШЕ СЕ ЗА ЩЯЛО И НЕЩЯЛО. БРЪКНА В ЖАБКАТА. ПОДАДЕ МУ ЧЪРЧИЛКА В АЛУМИНИЕВ ПАТРОН. ТОЙ ПОБЛАГОДАРИ, ПА СИ Я ПРИБРА В ДЖЕБ. РЕЧЕ СИ, ЕХ ГДЕ ТОВА ДА БЕ СИНЪТ МИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

МОМЧЕТО ИЗНЕНАДВАЩО ЗАЯВИ, ЧЕ И НА НЕГО МНОГО МУ СЕ ПУШИ, НО КОЛАТА Е НА ШЕФА – ДА НЕ ОКАДЯВАТ. ПА ЗАЩО НЕ ЗАСЕДНАТ В ДЕНОНОЩЕН РЕСТОРАНТ, ЧЕ ДА СИ ГИ ИЗПАФКАТ НА КАФЕ. СТАРИЯТ СВИ РАМЕНЕ. КАЗА, ЧЕ СЧИТА ТОВА ЗА ОСОБЕНА ЧЕСТ. ОБАЧЕ ЩОМ СЕДНАХА МОМЧЕТО ПОРЪЧА ВЕЧЕРЯ. КАТО СТАРЕЦ С ОПИТ, ТОЙ ОСТАНА НА ТРЪНИ. ПУРА, КАФЕ, ВЕЧЕРЯ, ТРАНСПОРТ., МНОГО СЪМНИТЕЛНА РАБОТА, КАЗА СИ, МНОГО СЪМНИТЕЛНО МОМЧЕ. ОЧЕВИДНО БОГАТО. ОЧЕВИДНО ИНТЕЛИГЕНТНО. ДАНО НЕ ИЗЛЕЗЕ МРЪСЕН НОМЕР С ПОСЛЕДНАТА МИ ПОЗЕМЛЕНА СОБСТВЕНОСТ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!) 

КАТО ХАПНАХА НАБЪРЗО, ПАК СЕ КАЧИХА НА СКЪПАТА КОЛА, НО ПОВЕЧЕ МЪЛЧАХА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНАТ ДА СЕ НАБЛЮДАВАТ; КЪДЕ В ОГЛЕДАЛОТО - КЪДЕ В ОЧИ; ЕДИН-ДРУГ. СЯКАШ СЕ ПОЗНАВАХА ОТНЯКЪДЕ, НО ТОВА НЕ БЕ МНОГО СИГУРНО. ТА, ПРЕДПОЧИТАХА ДА ПОМЪЛЧАТ. И, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ СТАРИЯТ ДА СЛЕЗЕ, МОМЧЕТО ОТНОВО СЕ РАЗСМЯ. ПОСЛЕ ВРАТАТА СЕ ЗАТРЪШНА.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

ТИ, ОСТАНА НА ШУМЛИВАТА АВТОСТРАДА, ВСРЕД ПОТОЦИТЕ КОЛИ, ДОКАТО МОМЧЕТО ОТЛЕТЯ НА НЕГОВИЯТ РОМЕН БЯЛ БРОНИРАН МЕРЦЕДЕС НАГОРЕ, ПО БАИРА КЪМ ЕВКСИНОГРАД И ЗЛАТНИТЕ, И ТИ ОСТАНА САМ, КАКТО НИКОГА ДО ДНЕС.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

БЯХТЕ ПИЛИ ПО БИРА, И ТИ, КРАЧЕЙКИ ОБРАТНО КЪМ ГРАДА, ИСТИНСКИ СЕ РАЗМЕЧТА. И ОКОНЧАТЕЛНО РЕШИ - ТОВА БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ СИНЪТ ТИ. ЧЕ ПОВЕЧЕ НИЩО НЕ ТИ ТРЯБВА. ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА НАОБИКОЛИШ КВАРТАЛНАТА КОФА ЗА СМЕТ. ДАНО ИЗПРЕВАРИШ ЗА ОТПАДЪЧНИЯ КАРТОНАЖ НА СЪСЕДНИТЕ ПЕТ БАНКИ – ДОБРЕ ЧЕ СА ТЕ!?! – МНОГО СА ПОЛЕЗНИ. КРАЧЕЙКИ ОБРАТНО, ТИ СЕ ВПЕЧАТЛИ, КАК ГРАДЪТ СВЕТИ ЛИ СВЕТИ ВСРЕД ВЕЛИКОЛЕПИЕТО НА БЕЗПОКОЙНАТА ЛЯТНА НОЩ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕШ ДА ОГЛЕЖДАШ ПРОФУЧАВАЩИТЕ КОЛИ. ВГЛЕЖДАЙКИ СЕ В БЕГЛИТЕ БЯГАЩИ СИЛУЕТИ НА ТЕХНИТЕ ВОДАЧИ. ТЪРСЕЙКИ УСЕЩАНЕ, ЗА СВОЯТ ВОВЕКИ ИЗГУБЕН СИН.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

КРАЧЕЙКИ ПЕШ, СРЕЩУ БЕЗКРАЙНИЯ ПОТОК ОТ КОЛИ, ТИ С БОЛКА ПРИЕМАШЕ ТЕХНИТЕ СЪРДИТИ КЛАКСОНИ, НЕВЪЗПИТАНИТЕ РУГАТНИ НА ШОФЬОРИТЕ, ПРЪСКИТЕ КАЛ ПО ЛИЦЕТО, ЗАЩОТО ДОРИ АСФАЛТЪТ ВЪВ ТОЗИ ГРАД НА ГРАДОВЕТЕ Е ОТ КАЛ. ПИТАЙКИ СЕ – ДАЛИ НЕ СИ ВИЖДАЛ ТОВА МОМЧЕ НЯКОГА, НЯКОГА, НЯКОГА. ДАЛЕЧ НАЗАД ПРЕЗ ГОДИНИТЕ. (БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

ПРИПОМНИ СИ ЛУННАТА НОЩ НА 1975., ПУСТОТО ПО ОНЕЗИ ВРЕМЕНА ШОСЕ, СПРЯЛАТА МИЛИЦИОНЕРСКА КОЛА, ЗАДЪРЖАНИЯТ СТАРЕЦ ИЗЛЯЗЪЛ ПО ЧЕХЛИ ОТ НЕДАЛЕЧНОТО СЕЛО. ЗА ДА ТЪРСИ СИНОВЕТЕ СИ В ГРАДА. А МИЛИЦИОНЕРЪТ ЗОВЕШЕ ПО РАДИОСТАНЦИЯТА: „РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА – АБЕ ДАЙТЕ МИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНА – ИМА ЛИ ТАМ МЯСТО ЗА ЕДИН ИЗОСТАВЕН СТАРЕЦ!?!„ ТОВА СИ СПОМНЯШЕ СЕГА САМИЯТ ТОЙ. УНИЛО КРАЧЕЙКИ СРЕЩУ ОБЕЗУМЕЛИЯТ ПОТОК КОЛИ, НЯКОЙ ОТ КОИТО СПИРАХА. ЗА ДА ГО ПИПАТ КАКВО ИСКА. А ТОЙ ОТГОВАРЯШЕ: „СИНЪТ МИ – ЕТО ВЕЧЕ ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ НИКАКЪВ ГО НЯМА, ИДВА ВЪВ ВАРНА-ГРАД А МИ СЕ КРИЕ, А АЗ ГО СЪТВОРИХ И ОТГЛЕДАХ – ДОРИ КАТО МАЙКА.“ НО, ПОВЕЧЕТО ОТ ШОФЬОРИТЕ СВИВАХА РАМЕНЕ. ДРУГИ СЕ ИЗСМИВАХА - МАЙНАТА МУ!?! - ТАКЪВ Е ЖИВОТЪТ. ТРЕТИ МУ ТЕГЛЕХА ПО ЕДНА ЦИНИЧНА. ТОГАВА ТОЙ СЪЖЕЛЯВАШЕ. НЕ, ТОЛКОВА ЗА ПРОПУСНАТОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, КОЛКОТО ЗА НЕИЗГРАДЕНОТО ДОВЕРИЕ. НО, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ПОМАХВА С РЪКА, ДА СПИРА И ДА ПИТА. НО, НИКОЙ НЕ ЗНАЕШЕ НИЩО ЗА СИНЪТ МУ, А И ДА ЗНАЕШЕ, ЕДВА ЛИ БИ СПОДЕЛИЛ. С НЯКАКЪВ ИЗВЕТРЯЛ УЛИЧЕН СТАРЕЦ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

ЛЕКА-ПОЛЕКА, ОТ КОЛА – ПРЕЗ КОЛА, СТАРИЯТ СТИГНА ГАРАТА НА ГОЛЕМИЯТ ГРАД. НЕДАЛЕЧ ОТ ПРОЧУТАТА ГРЪЦКА МАХАЛА. МЯСТО ОБИГРАНО, ИЗПЪЛНЕНО С ДРЕВНИ НЕПРОУЧЕНИ ПОРУТЕНИ ТУНЕЛИ. ОТПРАВНА ТОЧКА НА НЕГОВИТЕ БЕЗКРАЙНИ ПЪТУВАНИЯ. ЗА ДА ПОЯСНЯВА ПО ГРАДОВЕ И ПО СЕЛА, ДОКОЛКО ВСИЧКО Е НАРЕД В ЕДНА РАЗПАДАЩА СЕ ДЪРЖАВА. И, КАК КАТО ПРАВИШ КАКВОТО ТРЯБВА – ВИНАГИ СЕ ПОЛУЧАВА, КАКВОТО СЪДБАТА РЕШИ.
(БЕЗ ДА ПОДОЗИРА!?!)

В ЧАКАЛНЯТА ПЪТНИЦИ ДРЕМЕХА. ОПИТА ДА ЗАВЪРЖЕ РАЗГОВОР, А НЕ УСПЯ. НА ПЕРОНА НА НИКОЙ НЕ МУ БЕ ДО НЕГО, А ИМАШЕ И ДЕЖУРЕН ПОЛИЦАЙ. А МУ СЕ ГОВОРЕШЕ. ТАКА ИСКАШЕ НЯКОМУ ДА КАЖЕ, КАК НАЙ-НАКРАЯТ – ВСИЧКО Е ЗАГРЯЛ; КАК СЕ Е СРЕЩНАЛ И РАЗМИНАЛ СЪС СИНЪТ СИ. КОЙТО БЪРЗА ЗА ВАЖНО СРЕДНОЩНО СЪВЕЩАНИЕ, ВЪРХУ СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА. АЛА НИКОЙ НЕ ПОИСКА ДА ГО ЧУЕ. СЛЕЗЕ ТИХОМЪЛКОМ ВЪРХУ РЕЛСИТЕ. ЗАКРАЧИ ОТ ТРАВЕРСА НА ТРАВЕРСА. И, ЩОМ ТРАВЕРСИТЕ ЗАВИБРИРАХА РАЗКРЕЩЯ: „ПРАВИ КАКВОТО ТРЯБВА – ДА СТАВА ЩО ЩЕ!?!“ А, ЛОКОМОТИВЪТ ИМАШЕ ОЧИ, НО НЯМАШЕ УШИ.
The End
11.06.2013./12:38pm     

НЕ МИ ПИПАЙТЕ ДИЗАЙНА - МОЛЯ ВИ! ДАЙТЕ МИ ДОСТЪП ДО ЧЕРНАТА ПОДЛОЖКА.

МОЛИМ, НЕ НИ МАНИПУЛИРАЙТЕ КЛЮЧОВИТЕ ДУМИ - БЪЛГАРСКИ ТЕКСТ.

ТОЗИ БЛОГ - АМО АЗ СИ ГО КОМЕНТИРАМ - ДА НЕ БИ ДА ПЕСТИТЕ АВТОРОВАТА ПУБЛИЧНОСТ - САМО АЗ ЛИ СИ ГО ГЛЕДАМ ВЕЧЕ ТОЛКОВА МНОГО ГОДИНИ!?!