© 2003-2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
АПОЛОГИЯ НА ГРАДСКАТА ВОНЯ
от

АКО СИ ПОНЕ ДОНЕЙДЕ ВАРНЕНЕЦ, крачейки през купищата перманентна смет обяздили този все по-рядко изумруден град, ти не може да не ахнеш - чак до плач. Очевадната мръсота всред която е затънала Стара и Нова Варна е показателна. Непоносима, драматична и трагична, тя принуждава да се запиташ. Като как, жителите на един вече милионен европейски град, се примиряват с подобно официализирано безобразие!?! Гости, прекосили седем морета и два океана, за да зърнат на евтиния прочутото варненско праисторическо съкровище. На път към класицистичен музей. Сподиряни от глутници застрашително смълчани улични псета. Газейки кучешки фекалии?  Под рухващи банкови козирки, и окаяно занемарени остатъчни архитектурни шедьоври. Всред купища фасове, около препълнени примитивни ръждиви кошчета за смет. Ега-ти устойчивия всеградски гьон-пюсюрлък, би възкликнал всеки. Налице е застрашително затъване в окъснял ориенталък.  При безхаберно пренебрегване на елементарни хигиенни стандарти, и обичайни християнски повели. Как никой не се стъпихоса да анализира, (По реда и закона!), възходящата административна безпомощност. Безсмислено набъбналите инспекторати по ред, хигиена, чистота и опазване на природната околна среда? Поголовното отчитане на всевъзможни тлъсто финансирани парлама-мероприятия, (Атавистичен остатък!). Възпрепятстващи всяка възможност някой да успее да установи отговорните хитреци, за настоящето всестранно екологическо падение на Варна-Град. Новоизпечени универсал-властници, притискащи варненското гражданство, да тъне десетилетия в предплатено неизрината домашна смет. (При изрядно платени данъци и такси!) От кумова срама, пресата и медиите спорадично си се възмущават. После – съвсем замлъкват. (Шушу-мушу, предстоят уволнения!) Чрез предизборни подмятания и персонални заплахи, проблемите на варненското обществено хигиенно-екологическо статукво, едва ли биха могли да бъдат разрешени спешно, ефективно, и трайно. В началото на двадесет и първи век, тежка партизанщина е гепила за гърлото вси варненци. Свободата на духа, мисълта и словото остават превърнати в посмешище. За послужване на собственици на медии, предизборно снабдени с дипломи за висше образование. Разбогатяли за сметка на примрели от уплаха малцинствени съграждани. Наложилисмехотворни унищожителни схеми, за заплащане приноса на журналисти и писатели. Замразяващи всяко гражданско-правно съпричастие към крещящите проблеми на Варна-Град. (Рязко нарастнал брой медии - уеднаквен характер!) При световен стандарт 25-50 цента за дума, (Гео Милев изисква от Георги Бакалов по 40 стотинки на стих-14.03.1914.!), варненският журналист на свободна практика получава 3.00 лева за 1500 думи аналитичен текст, чак ръка целува. Без това да прави впечатление на „блюстителите“ на Закона.