(C) 1968 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
РЕКВИЕМ

В ПОЖЪЛТЯЛАТА АРХИВА НА БАЩА МИ,
НАДАЛЕЧЕ ТРЪГНАЛ, –
ТАМ ОТ ГДЕТО НИКОЙ СЕ НЕ ВРЪЩА, -
ВЛАГАМ РАЗЛЮТЕНИ ПРЪСТИ,
СЯКАШ ВСРЕД СВЕТИНЯ БУДНА.

И, СТУДЕНА ПОТ ИЗБИВА ПО ЧЕЛОТО МИ.
ТУЙ НА СТАРЕЦА Е ЖИТИЕТО,
ТУЙ НА СТАРЕЦА Е БИТИЕТО,
ГДЕТО Е ТЕЖАЛО НА ПЛЕЩИТЕ МУ,
ГДЕТО Е РАЗЯЖДАЛО СЪРЦЕТО МУ,
ГДЕТО Е ПРЕПЪВАЛО НОЗЕТЕ МУ,
ОТ РОЖДЕНИЕТО - ЧАК ДО ГРОБЪТ …

НАД ОТЛИЧИЯТА БОЙНИ –
ПОЛУНОЩНИ ЗНАМЕНА –
ВЪТЪК БОЛКА И ТЪГА,
И ВЪРХУ ПИСМА ПРОПИТИ
СЪС ПОТ И КРЪВ - 
А МОЖЕБИ И СЪС СЪЛЗИ,
ТЕЖКО ПАДА КАРТАТА НА БЕЗРАБОТЕН:

“ВАРНЕНСКАТА БОРСА НА ТРУДА”.

СИРЕЧ МЯСТОТО,
КЪДЕТО РОБЪТ НА ТРУДА
УСПЕШНО СЕ КУПУВА И ПРОДАВА …

УСТОЯЛА НА ГОДИНИТЕ,
ПОЛИРАНА В ПРИЯТНО РОЗОВ ЦВЯТ, -
ВСЕ ТЪЙ БЕЗПОЩАДНО ТВЪРДИЧКА КОРА, -
НА МОЙТО РАЖДАНЕ,
ТЯ НОСИ ПОДПЕЧАТАНАТА ДАТА.

ТОГАВА ДУМАМ СИ СПОДАВЕНО,
ЗАЩОТО БОГ -
ОТДАВНА НЕ ЖЕЛАЕ ДА МЕ ЧУЙ:

- ЕТО ТИ ПРИЯТЕЛЮ И НОЖЪТ,
СЪС КОЙТО БЕЗПОЩАДНО ТИ СИ КЛАН,
НА МАЙКА СИ В УТРОБАТА
КОГА СИ БИЛ!

Варна, 1968.