НАПЪЛНО ЯСНО Е – ПЪЛЗЯ.
НО САМО ПРЕД КРАКАТА НА ЧОВЕКА,
КОГАТО СЕ НАЛАГА ДА МУ ВЪЗРАЗЯ,
ЧЕ ДА Я КАРА - МАЛКО ПО-ПОЛЕКА.

КОГАТО ТРЯБВА ДА ВЪЗДИГНА ГЛАС,
НО ТЪЙ - ЧЕ ТОЙ ДА БЪДЕ ЯРКО СИЛЕН.
ЗА ДА НАДВИЕ ВСЕКИ БЯС,
ЗА ДА НЕ СИПЯ ПОТ ОБИЛЕН.

АЗ ПАДАМ ВЪВ ПРЕКЛОН ПРЕД ТЕБ,
В НОЗЕТЕ ТИ ОТПУСКАМ ТЯЛО ТЕЖКО.
БЪДИ МИ МИЛА - ВМЕСТО ХЛЕБ,
НЕ МЕ СЪДИ - ЗА ВСЯКА ГРЕШКА.

ЖИВОТЪТ ПРИСМЕХУЛНО
 ПРЕТЪЛКУЛВА СВОЙТО КОЛЕЛО ;
ВЪПРОСЪТ Е – 
КАКВО НАИСТИНА СЪДЪРЖА ТО . . .