ПО ТЪПАНА НА ТИШИНАТА,                                            Морето бие хекзаметър древен,                                                             А Пясъкът е лятно сит
                                                                             На Страсти,                                                                            На Безумства,                                                         И Желания Несвестни . .

                                       О,
                       Страшна Безподобна Тишина;
                             Обхванала Брега,

                              Обгърнала Морето,
                           Прегърнала завинаги Света
                                След Лятото,
                         Което сякаш нивга не е било . . .

                                                       И ето.
                                              Аз отново тръгвам Сам,
                                  По Стъпките на Отлетели Птици -
                                       Пътека извисена към Небето, 
                                                   Чиито Пътници 
                                              Никога не се завръщат . . .                                                    

                                                  13.07.2011