СЛЕД ТАЗИ НОЩ ПРЕКАРАНА ДО ТЕБ,
СТОЯ ОБЪРКАН ВСРЕД ЛЕГЛОТО БЯЛО -
БЕЗГЛАСНА РАКОВИНА ОТ МЕТАЛ,
БРЕГЪТ ПОТЪРСИЛА СЛЕД БЕЗКОНЕЧНА БУРЯ.

ОТТЕКВАТ НАДАЛЕЧ В НОЩТА,
НА СТЪПКИТЕ ТИ ЛЕКИ ОТЧАЯНИЯТ ЗОВ -
НА САМОТАТА КЛАДЕНЕЦА МЕРЯТ;
ОТМЕРВАТ ВРЕМЕТО С НЕРАВНОМЕРНА СТЪПКА;
ЧРЕЗ ОНЗИ СТРАШЕН НОЩЕН МЕТРОНОМ,
НА КОЙТО УДАРИТЕ ПРЪСКАТ МИ СЪРЦЕТО . . .

НИМА ТАКА ИЗЧЕЗВА ВСИЧКО,
В ТОЗИ ДРЕВЕН И ЛЪЖОВЕН СВЯТ?
НИМА ТЪЙ ХУКВАТ УЖАСЕНИ - ПРЕЗ ГЛАВА,
ОТ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПРИТИСНАТИ,
ОТ БЕЗРАЗЛИЧИЕ ПОДНЕСЕНИ,
ОТ БЕЗПАРИЧИЕ ПОГУБЕНИ,
ВСИЧКИТЕ ИЛЮЗИИ НА МЛАДОСТТА;
ВСИЧКОТО ВРЕМЕ ЗА ЖИВОТ,
ВЕДНО СЪС ВСЯКАКВИТЕ ТАМ МЕЧТИ . . .

НО, НЯМА ВРЪЩАНЕ НАЗАД -
ЩОМ ПИТИЕТО ВЕЧЕ Е ИЗПИТО,
ПРИ СЪПРОВОД НА НАЙ-ГОРЧИВА ТРЪПКА ...

О, СПОМЕНЪТ ЗА НЯКОГО!
О, СПОМЕНЪТ ЗА НЕЩО СИ!
О, СПОМЕНЪТ ЗА НЯКЪДЕ ВСРЕД ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА;
ДОКАТО ИСТИНСКИЯТ СПОМЕН СЪДБОНОСЕН -
ЗАВИНАГИ ОСТАВА СИ СЪНОПОДОБЕН ...

ЖИВОТЪТ СЪЩО Е СЪНОПОДОБЕН -
ТРЕПТЕНИЕ ПИХТИЕСТО НА ЖИВА ПЛЪТ,
ТЪЙ ГЕНИАЛНО УМНО СЪЧЕТАНА С ТРЕПТЕНИЯТА
ОТ ТЪРПЕНИЕТО НА СТОИЦИ . . .

О, ВЕЧНОТО СЪНОТРЕПТЕНИЕ НА ЧУДОТО,
ДО ДНЕС НАРИЧАНО ПРИРОДА - ДОКОЛКОТО ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА,
ЗАЩОТО ПРЕДСТОИ ДА БЪДЕ САМО
ЕДИН ДОБРЕ ДОКУМЕНТИРАН СПОМЕН . . .

О, ВЕЧНОТО СЪНОТРЕПТЕНИЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНО,
ЗАРАДИ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО НА РОДА.
ЕДИН ПРОЦЕС ТЪЙ-СМЕШНО ПРИМИТИВЕН,
ДОНЯКЪДЕ ЗАГАДЪЧЕН - ДОКРАЙ БРУТАЛЕН;
ОТ БОГОВЕ ВЪЗДАДЕН ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА СВЕТЦИ . . .

О, СЛАДКА ТРЪПКА ВСЕОБХВАТНА,
ВЪЗПЯВАНА ОТ ВЕЧНИТЕ ПОЕТИ,
РЕШИЛИ ДА ДОКАЖАТ НА СВЕТА,
ЧЕ ЛЮБОВТА Е НАЛИЦЕ ДОРИ ДА НЯМАШ ЩО ДА ГРИЗКАШ ...

О, ТРЪПКА СЛАДКА И ВСЕИЗВЕСТНА,
ИЗСЛЕДВАНА ОТ УЧЕНИ СЪС РАНГ,
ОТБЯГВАЩИ Я БЕЗ ДА ПРАКТИКУВАТ,
НО ПОДОЗИРАЩИ ЧЕ СЪЩЕСТВУВА . . .

О, СЛАДКА ТРЪПКА ПОД ЗАГАДКА,
ПРЕЗРЯНА ОТ МИСТИЦИ ЗА ЦЕЛИТЕ НА ПЕЧАЛБАРСТВО;
КАТО ВЪЛНА В МОРЕТО СЕ ЗАВЪЩА -
И ОТНОВО ТРЪГВА,
ЗА ДА СИ ОТХАПЕ ОТ БРЕГЪТ;
ПОГУБВАЙКИ КАТО СМЪРТТА И ВЕЛИЧАВА КАТО ВЕЧНОСТТА,
ОТНАСЯЙКИ КЪМ ДАЛНИНИ БЕЗУМСТВОТО НАРИЧАНО ЛЮБОВ;
ЗА ДА ПОДХРАНИ ДРУГИГО,
ЗА ДА ВЪЗСЪЗДАДЕ НА ТРЕТИ,
ЗА ДА ИЗРОДИ,
А ПОДИР ТУЙ ЗАВИНАГИ ДА ДОРАЗБИЙ МЕЧТИ . . .

О, БОЖЕ ГОСПОДИ ИСУСЕ ОТ НАВИН,
ИЛИ ОТ НАЗАРЕТ,
ИЛИ ОТ СТАРА ВАРНА МОЖЕБИ;
ВЪВ КРАЯТ НА ЕДНО ХИЛЯДОЛЕТИЕ -
В НАЧАЛОТО НА ДРУГО;
ТАКА ПОЕТИТЕ ПОДОБНО ТЕБ,
ИЗКАРВАТ ЦЯЛ ЕДИН ЖИВОТ РАЗПЪНАТИ НА КРЪСТ,
ВСРЕД ГЛУПАВА И ШАНТАВА НАИВНОСТ . . .

СЛЕД ТАЗИ НОЩ ПРЕКАРАНА ДО ТЕБ,
СТОЯ ОБЪРКАН ВСРЕД ЛЕГЛОТО БЯЛО -
БЕЗГЛАСНА РАКОВИНА ОТ МЕТАЛ,
БРЕГЪТ ПОТЪРСИЛА СЛЕД БЕЗКОНЕЧНА БУРЯ.