© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
П А Т А   Н А   П А Т А
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НАХЛУВАНЕТО НА СЪВЕТСКИТЕ БРАТЯ-ОСВОБОДИТЕЛИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, до сий ден остава обгърнато с мъглата на лицемерната псевдоблагодарност. Носят се легенди за пленено знаме от българската ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА, при дебаркиране през СВИЩОВ, но това са единствено вредни слухове. Става дума за знаме дарено на НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ НА РЕВОЛЮЦИ-ОННОТО ДВИЖЕНИЕ (Где са неговите фондове понастоящем!?!) Върви тежка дипломатическа разправия за господство на БАЛКАНИТЕ между англичани и руснаци. През цялата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА СССР Де Факто не е в състояние на война с БЪЛГАРИЯ. (По-късно това се случва!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Предстои специална конференция за договаряне условията за мир с ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. АНГЛИЯ е против СССР да участва (G-4245/30.08.1944.!). Нейните планове за БАЛКАНИТЕ са различни. Междувременно АНГЛИЯ прехвърля неофи-циална българска делегация в КАЙРО, че да се започнат преговори. СССР гръмко протестира. Преговорите се отлагат. Влиза в сила тежката артилерия на руската външна политика – тягостно протакане на нещата. Във ВАШИНГТОН е донесено, че предстои смяна на правителството в БЪЛГАРИЯ (D-1775/31.08.1944.!). При загадъчни обстоя-телства е ликвидирана мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН (10.06.1944.!) Това хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с БЪЛГАРИЯ е прекъсната, а онова което кодирано им “свири” пощаденият радист Кенет СКОТ, не става и за тоалетната чиния. Министър Стойчо МУШАНОВ е в КАЙРО, за да телеграфира на българският пълномощен министър в Турция БАЛАБАНОВ: “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).

• На 02.09.1944., правителството на БАГРЯНОВ пада, но МОСКВА не вярва на ничии сълзи. По решение на регентите на ЦАР СИМЕОН ВТОРИ новото правителство, сформирано от консервативни демократи и крайно десни земеделци, бива оглавено от Константин МУРАВИЕВ.
  
• На 05.09.1944., в 19:00 часа, СССР обявява война на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ независимо, че ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ; чиято политическа игра тепърва следва да се разнищва и анализира; пада жертва за руски интереси.
  
• На 06.09.1944., Иван АЛТЪНОВ, шеф на ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИРЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, посещава съветския шарже-дафер в РУСКАТА ЛЕГАЦИЯ В СТОЛИЦАТА, и представя искане за мир. Най-кратката война в историята на БАЛКАНИТЕ, е приключила. Започват безсрамни машинации между ВЕЛИКИТЕ СИЛИ за оттегляне на БЪЛГАРИЯ в нейните стари предвоенни граници от 1939. (OSS-8427-44/07.09.1944.!)

РАЙОННИЯТ КОМИТЕТ НА БРП (k) в КАВАРНА, се оказва най в час. Той въоръжава четирима “партизани”, и на 03.09.1944. ги изпраща през границата с РУМЪНИЯ, (Конекрадците я минават редовно!), със задача да се свържат с руското командване, за да го информират за бреговите укрепления и народностните настроения. (Братска помощ!) Нашите хора припряно докладват, че в градовете Шабла, Каварна и Балчик, има “случаи на разоръжаване” на отстъпващите немски окупационни войски. (Пълни глупости!) Във Варна се е стигнало до елементарни сблъсъци, при които са убити немски войници. (Чиста партенка!) Докладва се, че “партизаните” конфискуват продоволствие от богатите, и го раздават на бедните – чети - на най-близките от родата. (Селезньов до Москва/08.09.1944.!)

НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО, предварително е напълнило гащите от страх - руската мечка не си поплюва. И, моли за примирие, без да скъса окончателно с ГЕРМАНИЯ. После изведнъж кандисва, (07.08.1944.!), поразено от непреклонноста на МОСКВА. В пълен смут и хаос, незначителното балканско ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ обявява война на РАЙХА, (08.09.1944.!), без това да го спаси от падеж. НАРОДНИЯТ КОМИСАРИАТ ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА СССР,обявява, че решава да разгледа молбата на БЪЛГАРИЯ за преговори за примирие. (ТАСС/”Българските работи”/09.09.1944.!) Фукват всенародни тържества. Този ден ще бъде обявен за национален празник, щото онзи празник – ДРУГИЯТ – на ТРЕТИ МАРТ, е монархически и не е съвсем сигурно, дали не е фашистки – Царчето е КОБУРГ-ГОТА. Генерал-майор Ерих ШМИД-РИХБЕРГ, от група армии “Е” на ВЕРМАХТА констатира, че “Болшевишките сили са нахлули дълбоко в страната”, и, че “практически е налице състояние на война” с БЪЛГАРИЯ, (До неотдавна “Брудершафт”–сега “Компот с ошаф”!), поради което отдава заповед и изисква “незабавно разоръжаване на всички български сили”, като “се действа с цялата енергичност, която обстановката изисква”. Въоръжени до зъби с немска техника, БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ не се предават. И при КУЛА ядят първият хубав немски кютек. Този сблъсък дава възможност на братските руски окупационни сили да се притекат на помощ, (NAUS, T-311!), и придвижат през западната граница на БЪЛГАРИЯ в посока БЕЛГРАД – БУДАПЕЩА - ВИЕНА - БЕРЛИН.

В МОСКВА НА 224 ОРЪДИЯ БИВА РАЗДАДЕН НАРЯД за по двадесет артилерийски залпа. Докато в заповед до Армейски Генерал Ф. И. ТОЛБУХИН и Адмирал ОКТЯБЪРСКИЙ, ВЪРХОВНИЯТ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ДРУГАРЯТ ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН поздравява окупационните части за чисто проведените “операции в БЪЛГАРИЯ”, немският Генерал–Майор ХЕНРИХ ШМИД-РИХБЕРГ, докладва в ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ФЮРЕРА актуалното състояние на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА АРМИЯ:

      1. СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ:

• 20 дивизии;
• кавалерийска бригада – една;
• бронирана бригада – една;
• гранични бригади – 2;

     2. УМЕРЕНА БОЙНА СТОЙНОСТ:

• 10 дивизии;

        3. БЕЗ БОЙНА СТОЙНОСТ:

• 1 дивизия;

        4. ДЕМОБИЛИЗИРАНА :

• 1 дивизия.

БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗАПОЧВАТ. Български батареи за пръв път стрелят по оттеглящи се германски военни части между СЕРЕС и СОЛУН. (10.09.1944.!), но около БИТОЛЯ германците обезоръжанат около 8000 редовна българска войска, (Добре разложена от войнските БРП (к) комитети!), формирайки доброволчески роти в редовете на попречистения от личен състав ВЕРМАХТ. В ПРИЛЕП командването все още е в ръцете на т.н. ЦАРСКИ ОФИЦЕРИ, и германците ядат класически пердах. При ЩИП германци и българи се бият яко. Всичките девет супермодерни български “МЕСЕРШМИТ-109”, зареждат немски бензин, и нанасят поразяващ удар над немските войски при прохода ЦАРЕВО СЕЛО (10.09.1944./14:30!). Сръбски и български партизани пипват контрол над шосето КУМАНОВО – КРИВА ПАЛАНКА (NAUS, J-311!). На война – като на война – няма място за идеологии.

ПРИ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСУЛТАТИВНА КОМИСИЯ в ЛОНДОН, ФОРЕЙН ОФИС СЕ ПАЗАРИ С МОСКВА, (До 13.09.1944.!), когато на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бива предоставен “статут на съвоюваща страна”, (В никакъв случай на “ВОЮВАЩА”!) Цели се ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ да не предяви поствоенни териториални претенции за БЕЛОМОРИЕТО и ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ, испокон веков българизирани. ЕКК решава, КОНТРОЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ номинално, да бъде съюзническа – но на практика остава доминантно руска. Где що подписи има да се полагат – “ще се полагат от руски окупационен генерал”. (F.R.O. F.O. 371/43609, pp940/13.09.1933.!) Щом всичко е готово, ПЕТА ГВАРДЕЙСКА МОТОСТРЕЛКОВА БРИГАДА И ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ МОТОЦИКЛЕТЕН ПОЛК НА СССР, (15.09.1944./19:00!), влизат в СОФИЯ. Народът е дотолкова измъчен от войната, че се спуска да прегръща, целува и посреща. На летище СОФИЯ биват пребазирани два полка от 228. изтребителна авиодивизия, един полк от 224. бомбардировъчна авиодивизия, един полк от 262-а нощна бомбардировъчна дивизия, и един полк от 306. щурмова авиодивизия. (15.09.1944./17:00!) (Арх. МО-СССР, ф.243, д.764, л.116-117.!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е завинаги освободено. Мнозина кадрови офицери слагат край на живота си - от глупост - никой не ги е заплашвал. Двама-трима журналисти изчезват безследно – тях никой не брои /по-късно пишат писма от Запад!/. Всички – до един – възпитани от династията на КОБУРГИТЕ в респект, уважение и признателност към ДЯДО ИВАН и МАТУШКА РУСЬ, през цялата война са мечтали - РУСИЯ да си се яви. Дълбоко фашизирани интелектуалци в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА на практика нямаше. А, доколкото ги имаше, бяха драснали заедно с отстъпващите войски на ВЕРМАХТА. За да бъдат открити - в късни години - из прериите на АРИЗОНА.

ВСРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ, доста разпръснати из новите земи, върви брожение. ВОЙНИШКИТЕ КОМИТЕТИ управляват. ЦАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ са обявени за некадърници и фашисти. За да бъдат първично реабилитирани едва подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ, и окончателно - в средата на деветдесеттях години на миналият двадесети век. Тяхната вина – изисквали са ред и дисциплина при опазване онова, което днес вече не бихме могли да наречем ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Следвайки инструкциите на МОСКВА, МАРШАЛ ФЕОДОР ИВАНОВИЧ ТОЛБУХИН изпраща писмо (16.09.1944.!) до ВРЕМЕННИЯ МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА ВЪВ ВРЕМЕННОТО ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ ДАМЯН ВЕЛЧЕВ: “С цел скорошното разгромяване на немските войски … смятам за необходимо да подчиня на себе си БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.” Следва скоростно изтегляне на БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ от гръцка и югославска територии; за което ВЕЛИКОБРИТАНИЯ истерично настоява; и скоростното им изпращане “НАПРЕД КЪМ БЕРЛИН”. От което МОСКВА спешно се нуждае. Провежда се доброволческа мобилизационна кампания, в резултат на която успехите на ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ под ръководството на олимпийския ездач ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ, умишлено се омаловажават. Следва шифрограма на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ, че извеждането на българските войски от БЕЛОМОРИЕТО "хубаво върви". Бил е посетен от “английска мисия и група андарти”, и като добре подготвен боец на тихия фронт – незабавно кандисал. От МОСКВА, а можеби от КРИМ – там върви пропаганден радиопредавател на български език под ръководството на забележителният войник на ПАРТИЯТА Другарят Вълко ЧЕРВЕНКОВ на вълната на РАДИО СОФИЯ, другарят Георгий Михайлович ДИМИТРОВ поучава мъдро наш Трайчо: “Необходимо е българските войски да си отидат от територията на ЮГОСЛАВИЯ.” Сякаш той ги е изпратил там.  Сякаш това не са БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ пропиляни от кликата на ФЕРДИНАНД подир ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Германците обаче си гледат съвсем съвестно работата. Началник щаб на групи армии “Е” телеграфира до началник щаб групи армии “F” (19.09.1944.!): “ докато русите не са настъпили, да нанесем на българите чувствителен удар и с това да ликвидираме техния натиск на югозапад.” (NAUS, T-311!) Което малко по-късно се случва. Германците обаче пропускат пред вид особената мобилност на руските катюши, които навреме подуспяват и решават същността на боя.

ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКАТА ВЛАСТ примира от кеф да се хвърли на врата на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ. Делегация в състав Професор Димитър МИХАЛЧЕВ, Полковник самопроизвел се в генерал Райчо СЛАВКОВ, Генерал Кирил СТАНЧЕВ, и Димитър ГАНЕВ представящ се като Димо КЪНЕВ, посещават главната квартира на Маршал ТОЛБУХИН в ЧЕРНА ВОДА в КРАЛСТВО РУМЪНИЯ. Тук откриват как един отчаян вършачкопритежател от Варненско вече ги е изпреварил. Маршалът поканва самодейната делегация, да присъства на един от първите контакти с представител на местното население на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.

- Какъв е проблемът? – Маршалът подпитва злият, посипан с прах от дълго препускане на кон, мъж.
- Проблемът е такъв, - казва човекът, а останалите слушат. Димитър ГАНЕВ добре познава този лют вършачкаджия от Варна. На младини в КОРАЛОВАГ са били в една бойна група. – Дошъл съм да Ви попитам - Вие за какво сте тук?
- За да ви освободим, - отговаря Маршалът на СССР, - от царизма и фашизма.
– Нищо подобно! – Крещи подпийналият вършачкопритежател. – За моят мотоциклет сте пристигнали!
Мотоциклетът на човека, укрит в една плевня в село Крумово-Варненско, е “конфискуван” от прекалено бързо настъпващите войски. Маршалът се разсмива. Завърта телефона. Явява се млад капитан.
- Дайте му един мотоциклет! Храна и водка – също …
Човекът си отива.
Делегацията остава.
Посрещането минава хладно, и никаква “Перцовка” не може да го размрази. До договорки не се стига. Освен вечната мечта – за власт. (NA.MMB.RG226!)

В МОСКВА са се завърнали от БЪЛГАРИЯ военните кореспонденти на “ПРАВДА”, В. КОЖЕВНИКОВ и М. СИВОЛЮБОВ. Те се чувстват задължени да изпратят информационен доклад (24.09.1944.!) до Георгий Михайлович ДИМИТРОВ. (Иля ЕРЕНБУРГ докладва на друго равнище: “България бе една малка, китна, чиста цивилизована страна!) В него личат някои “нездрави проявления” на българските граждани: липса на лозунги които призовават за борба с немците; в Ловеч – опити за линчуване на арестувани царски офицери; безброй червени знамена и нито един национален флаг; двувластие в армията; анархистични лозунги към разпалване на гражданска война; самоприсвояване на висши командирски звания от нисшия състав; страх на офицерите от войниците; министър Димо КАЗАСОВ - класически тип меншевик; България - ограбена силно от немците; кръговете на ОФ разглеждат навлизането на ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ в БЪЛГАРИЯ, като въоръжено обезпечаване установяването на съветския строй; изключително ниско културно и политическо равнище на съветските местни комендатни, и още … и още … и още. Тази вечер Георгий Михайлович ДИМИТРОВ и Роза ДИМИТРОВА са особено тревожни - чак не могат да заспят. Но, нали другарят СПИРИДОНОВ (Трайчо КОСТОВ!) е там – той ще уреди всичко – чак до тяхното посрещане на БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ. Двете Британски и Една щатска военна мисия, чрез заповед подписана от Полковник ЗАЙЦЕВ биват прогонени от СОФИЯ. И слава Богу - твърдят новоизпечени политкомисари - където са били англичани - следват братоубийствени войни, на принципа - "Разделяй и владей." Така са разделили Индия и Пакистан, където и до днес едноезичници воюват по английски сценарий. Предполагало се е мисиите да работят съвместно с русите, но това не харесва на КРЕМЪЛ. Генерал Джордж С. МАРШАЛ; началник на генералния щаб на армията на САЩ между 1939-1947; не е изненадан. Свръхсекретно писмо на директора на УСС Генерал У. ДОНОВАН до Генерал Джордж С. МАРШАЛ, коментира проблема за взаимодействие на кацналите съюзнически разузнавателни групи насочени в БЪЛГАРИЯ, с тези на руснаците (“между нас и техните хора намиращи се в тези райони.” NA.MMB.RG-218!) Което отново ни връща, към трагичната гибел на мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН, броени дни преди навлизане на русите в страната. През всичкото това време, Георгий Михайлович ДИМИТРОВ, не престава да нотифицира Трайчо КОСТОВ-СПИРИДОНОВ, като генерален секретар на ЦК, че “БЪЛГАРИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ВЪРНЕ В НЕЙНИТЕ СТАРИ ГРАНИЦИ ОТ 1941.”. Готов да подаде на тепсия извоюваните по народностен признак – па независимо с чия помощ – ВСЕВЕЧНИ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ГРАНИЦИ. Там винаги е било ПАТА НА ПАТА. THE END

На нефтепроводе "Восточная Сибирь – Тихий океан" вновь произошла авария, сообщает Интерфакс со ссылкой на представителей пресс-службы Главного управления МЧС России по Амурской области. Авария, произошедшая вечером в среду, на участке ВСТО в Сковородинском районе недалеко от поселка Невер , привела к утечке нефти, рассказали представители МЧС.

На место происшествия направлена ремонтная бригада, которая уже приступила к ликвидации последствий аварии. Также начаты работы по устранению загрязнения, площадь которого представители МЧС пока затруднились уточнить.

18 января 2010 года авария, вызвавшая разлив нефти, произошла на участке ВСТО западнее города Ленск. Тогда сообщалось об "утечке 450 кубометров нефти на площади 20 тысяч квадратных метров". Аварийно-восстановительные работы на участке ВСТО заняли два дня.

Нефтепровод ВСТО был торжественно запущен в эксплуатацию 28 декабря 2009 года. В церемонии запуска ВСТО участвовал премьер-министр Владимир Путин.

По состоянию на начало 2010 года, построен участок первой очереди нефтепровода до станции Сковородино в Амурской области. Планируется, что по нефтепроводу, который пройдет от города Тайшет Иркутской области до спецнефтепорта "Козьмино" на берегу Тихого океана, российская нефть сорта VSTO, будет поставляться в страны Азиатско-Тихоокеанского региона. Оператором ВСТО является государственная компания "Транснефть".