Имам познат от кметство Варна-Град. На път и под път не престава да натяква, (Казвам ти куме – сещай се снахо!), как имагинерните „успехи“ на Община Варна-Град са резултат от искрените усилия на компания петдесетинагодишни съученици. Свивам рамене. Все още искам да съм полезен на родният си град. Не е ли все едно през кой исторически период ще попаднеш под, един или друг вид, сегрегация!?! А, сегрегация върви напровал. Я – да се озърнем!  

В действителност съществуват наниз генерации, които си се раждат петдесетинагодишни. Както и такива, които едва успяват да достигнат подобна възраст. Генерации всякакви – бих отбелязал - а резултатите никакви. Нещо е посечено така надълбоко и майсторски у всички нас, че не ни остава време дъх да си поемем. Я – да се озърнем!

Който е слушал мои някогашни лекции по техническа механика, (ВИНС-Варна – 1972-73.!), на практика първи лекции по фирмено управление на производството, изнесени на територията на Варна-Град от нашенец, (Следвайки щатски източници от СССР!), няма как да не си припомни „ПРОБЛЕМАТА ОБЕЗПЕЧАВАНЕ НА РАБОТНО МЯСТО“. (Под сурдинка се прогнозираше драматическото настояще!) Лекция, подир която на лекторът му бе посочен пътят. Заместник-ректорът не можеше да допусне дори да се намеква, за някакъв научно програмиран подход при организиране на работно пространство. (Ленин е изчерпателен - това е всичко!) Опитах да му затръшна вратата. (Бе оцелял на този Божи Свят благодарение на моята покойна майка!) Само че, вратата на заместник-ректора по научната част - не се затръшна. Погледна ме веселяшки. “Полезни неща преподавате – каза - но липсва червената ленинова нишка.“ Задължителното обезпечаване на нормални условия за труд, в обема на утилитарното работно пространство, не били съществени. Всичко било въпрос на ентусиазъм. Осветеност, шум и комуникации, проблеми занимавали професионалисти като Ален Рене, Мис-Ван-Дер-Рое, Льо Корбюзие, че и знаменитият наш просветител професор Асен Златаров подир завръщането му от СССР-1937., не били съществени. Ставаше дума за жив пример. За страхотно скърцащите врати в тогавашното здание на ВИНС-Варна. Елементарна работа периодично изискваща, добросъвестна ръка и масльонка.

Намаляване нивото на професионално генерираният шум, е задължителна практика за всяка уважаваща себе си институция. Освен за ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД. Където посттоталитарна елегантна представителност се опитва да надвие ароматите на ресторант. Игнорирайки здравословното общо ниво на шум (Населението прогресивно оглушава, в резултат на неовладян всеградски вибрационно-шумов импакт!?!) Затръшване и проскърцвания на врати, по време на заседания, прения и пресконференции. Движение на обезпокоени пазванти насам-натам. Всеки неизкушен посетител от внос, би хълцукнал, че МАКСУДА-ВАРНА ЗАПОЧВА НЕПОСРЕДСТВЕНО ОТ КМЕТСКИТЕ КУЛОАРИ. Странна неуправляема бюрократическая цигания, под покрива на най-отговорното учреждение на Варна. Резултат на десетилетия перфидно профанирано управление на този някога воистина изумруден град. Отбелязван в правителствени документи, (Комунистически!), като „НАЙ-ЧИСТ ГРАД НА РЕПУБЛИКАТА“. Стремежа за набор на възможно най-много позитиви, в посока „ВАРНА – ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА – 2019.“, върви съпроводен с безсмислен шум до Бога. Скърцащи и неприлично блъснати врати. Изключени микрофони. Суетене. Разтворени врати на Пленарна зала. От там - потоци депутатско-бърборански шум. Тракащи асансьори. О, Боже-Господи Всевишний. Чиновниците – като как издържат!?! И, успоредно със всичко това, (Да ме извините насъвсем!), главозамайващ мирис на апетитна ресторант-чорбасъ. От който всеки журналист с неизплатен хонорар би могъл да припадне.

Така се случи и днес, 16.05.2012., малко подир обед, в присъствие на посланичката на Кралство Норвегия в Република България Нейно Превъзходителство Тове Скарстейн. Поради отпътуване от страната, дошла да се сбогува с областен управител и кмет. Всъщност, със всички варненски граждани. (Шведките са сантиментални!) Чрез кратка пресконференция. По възможност без въпроси. Щото преди години - дружба със СССР - молчат нероссуждат. А сега - поради еврофондове на съвсем плитка тепсия. Човек навиква да не пита много-много-много.  (Алашик маймуна - камшик гьостермез!) 

Вижте сега! Търпя – да ме отрежат от лекторски. Да кретам на пенсия, която все едно че я няма. Да ме изкарват калпав поет и писател - Община Варна-Град си ги има на два файтона под охрана. Търпя - да взривят банкерска лека кола под прозорците на жена ми-кърмачка, а собственикът на колата да ме прави кофти-гражданин. (Не можа - воистина не съм кофти!) Да ми разбият апартамента, а престъпниците все още да не бъдат открити. Да продължавам да търпя, секвестирната от Община Варна-Град лична предблокова площ - без дори да ме запитат, без нищо да се плаща. (Вх. № РД-10-0801-310/05.11.2010 - при Областна администрация-Варна!?!) Надявам се, с Божият помощ и предстоящото хипотетично увеличение на пенсиите, (IF!), да дотрая да видя, като как ще бъде вреден Варна-Град - вместо да речем Шумен-Град, за „КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА-2019.!“ Различно е от това, да качиш статуя на пиедестал.  

From the Desk of: Eng. Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY