Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Постинги в блога
17.10.2009 14:00 -
MARINE SALVAGE - PUBLIC PRESENSE - NOTHING PERSONAL, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMYМОРСКО СПАСЯВАНЕ –
ГРАЖДАНСКО ПРИСЪСТВИЕ –
НИЩО ЛИЧНО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ АКО ПЕРИФРАЗИРАМЕ един стар анекдот би могло да се каже, че ако някога Черно Море покриваше грешките на капитаните – днес грешките на капитаните покриват не само цялото Черно Море, не само цяла Варна, но и цялата древна Мати БОЛГАРИЯ. С това искам да напомня четливата – особено болезнена за гражданството на страната истина:
ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В РЕГИОНА НА ЧЕРНО МОРЕ,Е НЕОБХОДИМА - СПЕШНА ПОПРАВИТЕЛНА СЕСИЯ.
Трагичните събития свързани с корабоплаването край Българските Брегове в последно време напомнят, за официализирано безхаберие на управленския апарат по ресора на Морето. За кратък период от време, в региона на СЕВЕРНИЯ МЕДИТЕРАН, погинаха кораби на български корабособственици под фиктивен флаг. Така майсторски потопени, че свидетели почти не остават. Твърде напомняйки моделът м/к “Мария БЪКОЛИЦАС”-Пирея, (01.03.1980.!). Доколко тези катастрофи са резултат на лош капитанлък, трудно би могъл да каже. Но, стилът и методът са подходящи за гражданско изследване: Лошо време; Лошо техническо състояние на кораба; Съмнително обучена команда; Товар – най-често желязо; Късане на корпуса през огледалото. Отзвукът за всички подобни случаи всред гражданското общество е изключително слаб.
БИХ СИ ПОЗВОЛИЛ да напомня някой особени корабни крушения, подозреваемо свързвани с проблемата за НЕКОНВЕНЦИОНАЛЕН ДЪМПИНГ В АРЕАЛА НА ЧЕРНО МОРЕ, респективно в ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
01.03.1980., м/к “Мария БЪКОЛИЦАС”-.Пирея, 24 500 т. дедуейд, 22 000 тона желязо на блокове, (Iron Pigs!), дестинация от Порт Виктория, Бразилия. Вълнение 3-5 бала; Вятър – 5-6 бала; Видимост намалена; Дистрес-сигнал 22:00 на 500 кхц; за 50 секунди. Прехванат на остров Лемнос. Пропуснат от БМФ-Радиостанции Бургас и Варна. Спасител “Нептун”-Варна не открива нищо. Самолетен оглед с корабособственик и застрахователен агент от “SWEDISH CLUB” – Stockholm, Sweden. Екипаж – 32..Спасени – няма. Замърсяване – незначително. Застрахователя идентифицира кораба в Румънски Води, с вертолет на Румънските ВМС. Подводен филм документира скъсване през огледалото. За характера на товара не се знае достатъчно. Едно желязно прасе би могло да съдържа всичко.
18.05.1988., м/к “ПЕТЕРСБЕРГ”, Германия. Кораб река-море, товар 1176 тона нефтоводни смеси за дъмпинг в Турция. Карго тежки химически смеси във варели от Порт Сулина на фирма “Кимика” - Лихтенщайн. Корабът влиза в Черно Море, с дестинация Турция. Под натиск на природозащитни организации Европейската Преса вдига шум. Доказвайки, че корабът носи на борд инсинерирани отпадъци от лаборатории в АВСТРИЯ, разработващи препарати за борба със СПИН. Корабът изкарва пред Измит 45 дни. Турските брегови власти засичат ниво на радиоактивност – над 140 Бекерела. Капитан Гюнтер ГРОШИЯН отплува обратно за АВСТРИЯ. Корабът бива инспектиран от руски ВМС. Обратен достъп до Дунав му е отказан. Връща се пред Босфора. Контейнерите на борда отново биват подложени на още експертизи. Налице е договореност на министерско равнище между АВСТРИЯ и ТУРЦИЯ. Контейнерите следва да бъдат разтоварени именно в Измит. Те съдържат поразена почва и късове строителни конструкции “обезаразени” с ксилен и бензин. “ШПИГЕЛ” оповестява, че това са отпадъци от старите хранилища на старите лаборатории на “ВАГНЕР И СИЕ”. Банкрутирала компания, закупена от “ИМУНО” - Швейцария. Турските власти не допускат разтоварване. На 12 мили от Измит, капитан ГРОШИЯН изхвърля контейнерите-варели в морето. Морето изхвърля контейнерите на брега. После, корабът изчезва безследно в Черно Море. Твърди се, че останалите десетина хиляди тона отпадъци от старите лаборатории на “ВАГНЕР И СИЕ”, все още са в АВСТРИЯ. Но, няма никакво съмнение – те са в ЧЕРНО МОРЕ.
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ шабленски рибари засичат кораб под латвийски флаг “ХАЛТЕРМАА”, на виртуалната граница на българо-румънските териториални води. Без да подаде дистрес-сигнал, без да спусне спасителна лодка, без да има спасяващи се, корабът за минути потъва.
БЕЗИЗХОДИЦАТА С НЕПРЕРАБОТВАЕМИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ, в световен мащаб, отдавна е критична. Крупните концерни се справят на черно. Дребните производители се договарят с органите по надзора. Редовият гражданин често не подозира, на какъв импакт е подложен. Освен това, не би могъл да стори нищо.
СЛУЧАИТЕ “ХЕРА” И “ТОЛСТОЙ” твърде напомнят подобен сценарий. В разрез с т. н. ЛОНДОНСКА КОНВЕНЦИЯ-1972., забраняваща дъмпинг в ЧЕРНО МОРЕ и БАЛТИЙСКО МОРЕ, и предписваща специални точки в СВЕТОВНИЯ ОКЕАН.
Не е известен нито броят, нито резултатите на осъществените; по въпросната ЛОНДОНСКА ДЪМПИНГ КОНВЕНЦИЯ-1972; проверки от местната МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ, ОТ ОРГАНИТЕ НА РИОС, ОТ ОРГАНИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА ВОДИТЕ, ОТ ОРГАНИТЕ РИОКОЗ, ОТ ОРГАНИТЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЛУЖБИ. Навярно се счита, че конвенцията е прекалено специфична. За да бъде изучавана в детайли, че да бъде обект на технологичен контрол. Но, безусловно всички конвенции по морето са специфични.
НА ПРОВЕДЕНАТА неотдавна, (02-03.10.2008.!), МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, бе отбелязано отсъствието на значителен брой заклети труженици на морската спасителна дейност и опазване на морската околна среда. Зад безбройните “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, свикан за да прикрие нечие височайше безхаберие, звучно отзвучаваше - от АЗОВ та до БОСФОРА чак, НЕМОЩНОТО АСТМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ. Политическите джунгурбаши за властване на всяко едно управленско равнище, драматично рефлектират върху ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТА НА МОРЕ И ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА. Българските ВМС, БМФ и всичко останало на вода – топтан с нарастващият яхтен трафик, са доведени в състояние на странна организационна безпомощност. Несистемни информационно-технологически управленски структури, превърнати в оптимален продукт за послужване. Сътрудничайки си епизодично, прекалено рядко и рядко сполучливо, по обезпечаване СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ В ОБХВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ, и още по-точно в БРЕГОВИТЕ ВОДИ и ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА на Република БЪЛГАРИЯ. Резултатите говорят сами за себе си. Всякакви упреци чрез думи са безсмислени и безплодни. Необходим е системен подход и системно решение на огромен брой неотработени похвати за взаимодействие. Република БЪЛГАРИЯ, в лицето на нейната НАЦИОНАЛНА МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ, носи сериозна международна конвенционална отговорност. В този смисъл дейността на ТВОРЧЕСКАТА ГРУПА НА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ НИКИФОР ГЕРЧЕВ заслужава пристално внимание, висока оценка, и финансова подкрепа във всяко едно отношение. В прекалено кратък период от време, в обхвата на МОРСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, погинаха значителен брой моторни кораби. Спасени бяха – незначителен брой моряци. Замърсяванията продължават, и ще продължават. Причината едва ли следва да се търси единствено в техническото състояние на корабите, подготовката на екипажите, и стратегията на корабособствениците. Отговорът е поливалентен. И, включва в себе си ИГНОРИРАНОТО ВЕРБАЛНО НОУ-ХАУ, заедно с пренебрегнатия опит на БАЩИТЕ НА МОРСКОТО СПАСЯВАНЕ У НАС. Игнориране на традиционната моряшка родова приемственост, която никаква тапия не би могла да сертифицира. Непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ. Псевдототалитарния метод за прехвърляне на отговорност за бедствия върху колектива – респективно върху екипа с който работиш. Загърбване на спасително-превантивната проблематика.
ДОСЕЖНО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, няма как да не сме граждански критични. Съществен МОДУС ВИВЕНДИ за безусловно всички обитаващи бреговето на ЧЕРНО МОРЕ. Прекалено отдавна е налице т.н. регионален “СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ”, подписан на 31.10.1996., в Истанбул, Република ТУРЦИЯ, от министрите на околната среда на Република БЪЛГАРИЯ, Република ГРУЗИЯ, Република РУМЪНИЯ, Руската Федерация, Република ТУРЦИЯ, Република УКРАЙНА, готов да ни подскаже доста: ШЕСТ ПРИЧЕРНОМОРСКИ СТРАНИ СЕ ДОГОВАРЯТ ДА СВЪРШАТ НЕЩО ТАКА, ЧЕ ДА НЕ ВЪРШАТ НИЩО. Подир неговото подписване, не е известна нито една стъпка за нещо осъществено в тази насока. Доколко вършат работа конвенционалните договорености в регион ЧЕРНО МОРЕ? Рядко ще се намери изследовател да отговори. Гражданството не чете специализирани бюлетини, но винаги поставя въпроси.
- Функционира ли т.н. ИСТАНБУЛСКА КОМИСИЯ; следваща принципите на т.н. Конвенция БУКУРЕЩ-1997.; и нейните групи за надзор по този можеби перфектен РЕГИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН?
- Какви са резултатите?
- До къде е стигнала т.н. “широка кооперативност”?
- КОЛКО ПЪТИ Е РЕДУЦИРАНО КОМПЛЕКСНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ; ОТ 31.10.1996. НАНАСАМ; В СЪГЛАСИЕ С ГЛАВА ТРЕТА ОТ ВЪПРОСНАТА КОНВЕНЦИЯ?
- Как и доколко се прилагат клаузите на MARPOL 1973/78. в региона на ЧЕРНО МОРЕ, и препоръките за т.н. “СПЕЦИАЛНИ ЗОНИ” от 2002., които ПЛАНЪТ възприема да следва?
- Какви мерки са взети за мониторинг и предотвратяване дъмпиг в региона на ЧЕРНО МОРЕ? Последните корабни аварии прекалено ухаят на незаконен дъмпинг, регулиран от т.н. ЛОНДОНСКА КОН-ВЕНЦИЯ-1972., (В настоящият ПЛАН под чл. 42, 43, 44, 45.!)
10/28/08/04:47:13 PM
Hemy VARNALIS
17.10.2009 13:42 -
GUN - AGAINST GUN!, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
П А Т А Н А П А Т А
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НАХЛУВАНЕТО НА СЪВЕТСКИТЕ БРАТЯ-ОСВОБОДИТЕЛИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, до сий ден остава обгърнато с мъглата на лицемерната псевдоблагодарност. Носят се легенди за пленено знаме от българската ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА, при дебаркиране през СВИЩОВ, но това са единствено вредни слухове. Става дума за знаме дарено на НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ НА РЕВОЛЮЦИ-ОННОТО ДВИЖЕНИЕ (Где са неговите фондове понастоящем!?!) Върви тежка дипломатическа разправия за господство на БАЛКАНИТЕ между англичани и руснаци. През цялата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА СССР Де Факто не е в състояние на война с БЪЛГАРИЯ. (По-късно това се случва!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Предстои специална конференция за договаряне условията за мир с ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. АНГЛИЯ е против СССР да участва (G-4245/30.08.1944.!). Нейните планове за БАЛКАНИТЕ са различни. Междувременно АНГЛИЯ прехвърля неофи-циална българска делегация в КАЙРО, че да се започнат преговори. СССР гръмко протестира. Преговорите се отлагат. Влиза в сила тежката артилерия на руската външна политика – тягостно протакане на нещата. Във ВАШИНГТОН е донесено, че предстои смяна на правителството в БЪЛГАРИЯ (D-1775/31.08.1944.!). При загадъчни обстоя-телства е ликвидирана мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН (10.06.1944.!) Това хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с БЪЛГАРИЯ е прекъсната, а онова което кодирано им “свири” пощаденият радист Кенет СКОТ, не става и за тоалетната чиния. Министър Стойчо МУШАНОВ е в КАЙРО, за да телеграфира на българският пълномощен министър в Турция БАЛАБАНОВ: “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).
- На 02.09.1944., правителството на БАГРЯНОВ пада, но МОСКВА не вярва на ничии сълзи. По решение на регентите на ЦАР СИМЕОН ВТОРИ новото правителство, сформирано от консервативни демократи и крайно десни земеделци, бива оглавено от Константин МУРАВИЕВ.
- На 05.09.1944., в 19:00 часа, СССР обявява война на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ независимо, че ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ; чиято политическа игра тепърва следва да се разнищва и анализира; пада жертва за руски интереси.
- На 06.09.1944., Иван АЛТЪНОВ, шеф на ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИРЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, посещава съветския шарже-дафер в РУСКАТА ЛЕГАЦИЯ В СТОЛИЦАТА, и представя искане за мир. Най-кратката война в историята на БАЛКАНИТЕ, е приключила. Започват безсрамни машинации между ВЕЛИКИТЕ СИЛИ за оттегляне на БЪЛГАРИЯ в нейните стари предвоенни граници от 1939. (OSS-8427-44/07.09.1944.!)
НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО, предварително е напълнило гащите от страх - руската мечка не си поплюва. И, моли за примирие, без да скъса окончателно с ГЕРМАНИЯ. После изведнъж кандисва, (07.08.1944.!), поразено от непреклонноста на МОСКВА. В пълен смут и хаос, незначителното балканско ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ обявява война на РАЙХА, (08.09.1944.!), без това да го спаси от падеж. НАРОДНИЯТ КОМИСАРИАТ ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА СССР,обявява, че решава да разгледа молбата на БЪЛГАРИЯ за преговори за примирие. (ТАСС/”Българските работи”/09.09.1944.!) Фукват всенародни тържества. Този ден ще бъде обявен за национален празник, щото онзи празник – ДРУГИЯТ – на ТРЕТИ МАРТ, е монархически и не е съвсем сигурно, дали не е фашистки – Царчето е КОБУРГ-ГОТА. Генерал-майор Ерих ШМИД-РИХБЕРГ, от група армии “Е” на ВЕРМАХТА констатира, че “Болшевишките сили са нахлули дълбоко в страната”, и, че “практически е налице състояние на война” с БЪЛГАРИЯ, (До неотдавна “Брудершафт”–сега “Компот с ошаф”!), поради което отдава заповед и изисква “незабавно разоръжаване на всички български сили”, като “се действа с цялата енергичност, която обстановката изисква”. Въоръжени до зъби с немска техника, БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ не се предават. И при КУЛА ядят първият хубав немски кютек. Този сблъсък дава възможност на братските руски окупационни сили да се притекат на помощ, (NAUS, T-311!), и придвижат през западната граница на БЪЛГАРИЯ в посока БЕЛГРАД – БУДАПЕЩА - ВИЕНА - БЕРЛИН.
В МОСКВА НА 224 ОРЪДИЯ БИВА РАЗДАДЕН НАРЯД за по двадесет артилерийски залпа. Докато в заповед до Армейски Генерал Ф. И. ТОЛБУХИН и Адмирал ОКТЯБЪРСКИЙ, ВЪРХОВНИЯТ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ДРУГАРЯТ ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН поздравява окупационните части за чисто проведените “операции в БЪЛГАРИЯ”, немският Генерал–Майор ХЕНРИХ ШМИД-РИХБЕРГ, докладва в ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ФЮРЕРА актуалното състояние на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА АРМИЯ:
1. СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ:
- 20 дивизии;
- кавалерийска бригада – една;
- бронирана бригада – една;
- гранични бригади – 2;
- 10 дивизии;
- 1 дивизия;
- 1 дивизия.
БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗАПОЧВАТ. Български батареи за пръв път стрелят по оттеглящи се германски военни части между СЕРЕС и СОЛУН. (10.09.1944.!), но около БИТОЛЯ германците обезоръжанат около 8000 редовна българска войска, (Добре разложена от войнските БРП (к) комитети!), формирайки доброволчески роти в редовете на попречистения от личен състав ВЕРМАХТ. В ПРИЛЕП командването все още е в ръцете на т.н. ЦАРСКИ ОФИЦЕРИ, и германците ядат класически пердах. При ЩИП германци и българи се бият яко. Всичките девет супермодерни български “МЕСЕРШМИТ-109”, зареждат немски бензин, и нанасят поразяващ удар над немските войски при прохода ЦАРЕВО СЕЛО (10.09.1944./14:30!). Сръбски и български партизани пипват контрол над шосето КУМАНОВО – КРИВА ПАЛАНКА (NAUS, J-311!). На война – като на война – няма място за идеологии.
ПРИ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСУЛТАТИВНА КОМИСИЯ в ЛОНДОН, ФОРЕЙН ОФИС СЕ ПАЗАРИ С МОСКВА, (До 13.09.1944.!), когато на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бива предоставен “статут на съвоюваща страна”, (В никакъв случай на “ВОЮВАЩА”!) Цели се ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ да не предяви поствоенни териториални претенции за БЕЛОМОРИЕТО и ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ, испокон веков българизирани. ЕКК решава, КОНТРОЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ номинално, да бъде съюзническа – но на практика остава доминантно руска. Где що подписи има да се полагат – “ще се полагат от руски окупационен генерал”. (F.R.O. F.O. 371/43609, pp940/13.09.1933.!) Щом всичко е готово, ПЕТА ГВАРДЕЙСКА МОТОСТРЕЛКОВА БРИГАДА И ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ МОТОЦИКЛЕТЕН ПОЛК НА СССР, (15.09.1944./19:00!), влизат в СОФИЯ. Народът е дотолкова измъчен от войната, че се спуска да прегръща, целува и посреща. На летище СОФИЯ биват пребазирани два полка от 228. изтребителна авиодивизия, един полк от 224. бомбардировъчна авиодивизия, един полк от 262-а нощна бомбардировъчна дивизия, и един полк от 306. щурмова авиодивизия. (15.09.1944./17:00!) (Арх. МО-СССР, ф.243, д.764, л.116-117.!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е завинаги освободено. Мнозина кадрови офицери слагат край на живота си - от глупост - никой не ги е заплашвал. Двама-трима журналисти изчезват безследно – тях никой не брои /по-късно пишат писма от Запад!/. Всички – до един – възпитани от династията на КОБУРГИТЕ в респект, уважение и признателност към ДЯДО ИВАН и МАТУШКА РУСЬ, през цялата война са мечтали - РУСИЯ да си се яви. Дълбоко фашизирани интелектуалци в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА на практика нямаше. А, доколкото ги имаше, бяха драснали заедно с отстъпващите войски на ВЕРМАХТА. За да бъдат открити - в късни години - из прериите на АРИЗОНА.
ВСРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ, доста разпръснати из новите земи, върви брожение. ВОЙНИШКИТЕ КОМИТЕТИ управляват. ЦАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ са обявени за некадърници и фашисти. За да бъдат първично реабилитирани едва подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ, и окончателно - в средата на деветдесеттях години на миналият двадесети век. Тяхната вина – изисквали са ред и дисциплина при опазване онова, което днес вече не бихме могли да наречем ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Следвайки инструкциите на МОСКВА, МАРШАЛ ФЕОДОР ИВАНОВИЧ ТОЛБУХИН изпраща писмо (16.09.1944.!) до ВРЕМЕННИЯ МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА ВЪВ ВРЕМЕННОТО ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ ДАМЯН ВЕЛЧЕВ: “С цел скорошното разгромяване на немските войски … смятам за необходимо да подчиня на себе си БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.” Следва скоростно изтегляне на БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ от гръцка и югославска територии; за което ВЕЛИКОБРИТАНИЯ истерично настоява; и скоростното им изпращане “НАПРЕД КЪМ БЕРЛИН”. От което МОСКВА спешно се нуждае. Провежда се доброволческа мобилизационна кампания, в резултат на която успехите на ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ под ръководството на олимпийския ездач ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ, умишлено се омаловажават. Следва шифрограма на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ, че извеждането на българските войски от БЕЛОМОРИЕТО "хубаво върви". Бил е посетен от “английска мисия и група андарти”, и като добре подготвен боец на тихия фронт – незабавно кандисал. От МОСКВА, а можеби от КРИМ – там върви пропаганден радиопредавател на български език под ръководството на забележителният войник на ПАРТИЯТА Другарят Вълко ЧЕРВЕНКОВ на вълната на РАДИО СОФИЯ, другарят Георгий Михайлович ДИМИТРОВ поучава мъдро наш Трайчо: “Необходимо е българските войски да си отидат от територията на ЮГОСЛАВИЯ.” Сякаш той ги е изпратил там. Сякаш това не са БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ пропиляни от кликата на ФЕРДИНАНД подир ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Германците обаче си гледат съвсем съвестно работата. Началник щаб на групи армии “Е” телеграфира до началник щаб групи армии “F” (19.09.1944.!): “ докато русите не са настъпили, да нанесем на българите чувствителен удар и с това да ликвидираме техния натиск на югозапад.” (NAUS, T-311!) Което малко по-късно се случва. Германците обаче пропускат пред вид особената мобилност на руските катюши, които навреме подуспяват и решават същността на боя.
ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКАТА ВЛАСТ примира от кеф да се хвърли на врата на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ. Делегация в състав Професор Димитър МИХАЛЧЕВ, Полковник самопроизвел се в генерал Райчо СЛАВКОВ, Генерал Кирил СТАНЧЕВ, и Димитър ГАНЕВ представящ се като Димо КЪНЕВ, посещават главната квартира на Маршал ТОЛБУХИН в ЧЕРНА ВОДА в КРАЛСТВО РУМЪНИЯ. Тук откриват как един отчаян вършачкопритежател от Варненско вече ги е изпреварил. Маршалът поканва самодейната делегация, да присъства на един от първите контакти с представител на местното население на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.
- Какъв е проблемът? – Маршалът подпитва злият, посипан с прах от дълго препускане на кон, мъж.
- Проблемът е такъв, - казва човекът, а останалите слушат. Димитър ГАНЕВ добре познава този лют вършачкаджия от Варна. На младини в КОРАЛОВАГ са били в една бойна група. – Дошъл съм да Ви попитам - Вие за какво сте тук?
- За да ви освободим, - отговаря Маршалът на СССР, - от царизма и фашизма.
– Нищо подобно! – Крещи подпийналият вършачкопритежател. – За моят мотоциклет сте пристигнали!
Мотоциклетът на човека, укрит в една плевня в село Крумово-Варненско, е “конфискуван” от прекалено бързо настъпващите войски. Маршалът се разсмива. Завърта телефона. Явява се млад капитан.
- Дайте му един мотоциклет! Храна и водка – също …
Човекът си отива.
Делегацията остава.
Посрещането минава хладно, и никаква “Перцовка” не може да го размрази. До договорки не се стига. Освен вечната мечта – за власт. (NA.MMB.RG226!)
В МОСКВА са се завърнали от БЪЛГАРИЯ военните кореспонденти на “ПРАВДА”, В. КОЖЕВНИКОВ и М. СИВОЛЮБОВ. Те се чувстват задължени да изпратят информационен доклад (24.09.1944.!) до Георгий Михайлович ДИМИТРОВ. (Иля ЕРЕНБУРГ докладва на друго равнище: “България бе една малка, китна, чиста цивилизована страна!) В него личат някои “нездрави проявления” на българските граждани: липса на лозунги които призовават за борба с немците; в Ловеч – опити за линчуване на арестувани царски офицери; безброй червени знамена и нито един национален флаг; двувластие в армията; анархистични лозунги към разпалване на гражданска война; самоприсвояване на висши командирски звания от нисшия състав; страх на офицерите от войниците; министър Димо КАЗАСОВ - класически тип меншевик; България - ограбена силно от немците; кръговете на ОФ разглеждат навлизането на ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ в БЪЛГАРИЯ, като въоръжено обезпечаване установяването на съветския строй; изключително ниско културно и политическо равнище на съветските местни комендатни, и още … и още … и още. Тази вечер Георгий Михайлович ДИМИТРОВ и Роза ДИМИТРОВА са особено тревожни - чак не могат да заспят. Но, нали другарят СПИРИДОНОВ (Трайчо КОСТОВ!) е там – той ще уреди всичко – чак до тяхното посрещане на БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ. Двете Британски и Една щатска военна мисия, чрез заповед подписана от Полковник ЗАЙЦЕВ биват прогонени от СОФИЯ. И слава Богу - твърдят новоизпечени политкомисари - където са били англичани - следват братоубийствени войни, на принципа - "Разделяй и владей." Така са разделили Индия и Пакистан, където и до днес едноезичници воюват по английски сценарий. Предполагало се е мисиите да работят съвместно с русите, но това не харесва на КРЕМЪЛ. Генерал Джордж С. МАРШАЛ; началник на генералния щаб на армията на САЩ между 1939-1947; не е изненадан. Свръхсекретно писмо на директора на УСС Генерал У. ДОНОВАН до Генерал Джордж С. МАРШАЛ, коментира проблема за взаимодействие на кацналите съюзнически разузнавателни групи насочени в БЪЛГАРИЯ, с тези на руснаците (“между нас и техните хора намиращи се в тези райони.” NA.MMB.RG-218!) Което отново ни връща, към трагичната гибел на мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН, броени дни преди навлизане на русите в страната. През всичкото това време, Георгий Михайлович ДИМИТРОВ, не престава да нотифицира Трайчо КОСТОВ-СПИРИДОНОВ, като генерален секретар на ЦК, че “БЪЛГАРИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ВЪРНЕ В НЕЙНИТЕ СТАРИ ГРАНИЦИ ОТ 1941.”. Готов да подаде на тепсия извоюваните по народностен признак – па независимо с чия помощ – ВСЕВЕЧНИ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ГРАНИЦИ. Там винаги е било ПАТА НА ПАТА. THE END
16.10.2009 19:40 -
THE BALCAN-BALKANGY SINDROM, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYСИНДРОМЪТ
"ДАВАШ ЛИ ДАВАШ БАЛКАНДЖИ ЙОВО"
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988
СЪВСЕМ НЕОТДАВНА, (27. Май 2008.!), станаха 100 дни държавна власт на едностранно самопровъзгласилата се Република КОСОВО. Пореден мъчителен експеримент върху здравата гърбина на Балканите. Където народите, опитвайки да се понасят без да търсят един другиму кусури, не престават да се стрелят. Древно барутхане, където все ще се намери, някой да заиграе езици и религия, национализъм и фундаментализъм, че да рушне фитила на вековни междуособици.
И, само гле"й к"о става ...
Преди да потегли, за да предаде урок по войнско изкуство на Всеросийския Самодържец Цар Александър, (1812.!), император Наполеон БОНАПАРТ успява да разбие Европа на безброй жалки княжества. Което се оказва пагубно. Подир по-малко от десетилетие Русия се намесва. За да има Любава Сърбия (1815-1817.!), и Свободна Елада (1821-1829.!), под изненадания поглед на Австро-Унгария.
СТРАТЕГИЧЕСКА ЯЗВА НА БАЛКАНИТЕ, (Заедно с Кърджали и Силистра!), сръбско-българо-албанско-македоно-гръцката област КОСОВО И МЕТОХИЯ, от древни времена е гореща верска точка. Тук индустрия не съществува, но природните богатства са интензивно разработвани. Между 1445 и 1912. КОСОВО И МЕТОХИЯ пъшка под отоманска управия. Прекалено мъгляво представяното за "българско" въстание на католика от Скопие Петър БОГДАН, (Финансирано от Папизма!), трае по време на войната на Австрия с Турция.(1683-1699.!). Войводата води под 6000 чисти албанци, много от които все още католици и православни. През 1690. сръбският патриарх със седалище в Печ Арсений Трети, очевидно по внушение на Ватикана, извежда от Косово над 37 000 православни семейства в посока Сърбия.
ПРОЛЕТАРСКИЯТ НАРОДЕН ВОЖД, съмнителният професионален парижки фотограф Йосип Броз ТИТО, се вижда в чудо и подписва странен стратегически документ с външния министър на Турция, (1953.!), Мехмед Фуад КЮПРЮЛЮ, даващ право на косоварските албанци да се обявяват за турци и да емигрират в Турция. Отразило се незабавно върху югославско-българските отношения. Интеграцията между двете страни бе гневно отречена от Москва, а дипломатическите отношения замразени до ниво на представителство за надзор над драсналите от България, през Сърбия за Италия. В резултат на това договаряне, (Натиск на ГФР!), масова емиграция в посока Турция не се получава, (Независимо от европейските свои претенции, Република Турция е изоставаща по линия на Глобализъм 3.1 страна!), но "нацията" набъбва. (Ходжите знаят своето!) Към 1960 тестото шупва насъвсем. Става толкова напечено, че вътрешният министър Александър РАНКОВИЧ бива елиминиран като потенциален кандидат за вожд на пъстрата нация на СФРЮ. Йосип Броз ТИТО, някога окупирал почти цяла Албания (1945.!), със своите въстанически армии, (Да живее международната работническа солидарност!) и изтеглил се под натиск на Съюзниците, преминава към тактика на неколкократна промяна вътрешнополитическия статут на КОСОВО И МЕТОХИЯ. През 1986., Сръбската Патриаршия публикува обширен документ заклеймяващ геноцида над сръбското малцинство в пределите на КОСОВО И МЕТОХИЯ. Почуквайки с пръст върху аналите на историята на Балканите, СРЪБСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ излиза със специален меморандум. Това не възпрепятства започналите през 1980 междуетнически сблъсъци да ескалират в гражданска война. Довела до начало на поголовен разпад на тази прекалено устойчива социалистическа конгрегация. Успяла първа в света да тръшне на земята един от прелетялите океана "невидими" Стелт.
ПОД УДАРИТЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ UNO-1244., в Косово и Метохия (1999.!) биват въведени международни сили, в т.ч. български. Добре соусиран от международни интереси, походът за албанско – именно! - самоопределение продължава. За да постигне настоящето международно признание на суверенитет, което народът (75% под 30 години!) е време съвсем да усети. На 15.06.2008., бива приета новата Конституция на Косово. За нейния текст, (Несъмнено редактиран във Вашингтон!), се знае пределно малко, а какво става понастоящем там - медиите предвидливо премълчават. Независимо от двата разкрача, които ни делят.
При 11 000 квадратни километра площ и 2 200 000 жители, КОСОВО И МЕТОХИЯ търгува предимно с Македония, Сърбия и Германия, и доста по-малко с Турция и Китай. В планините се добива доста сребро, калай, никел и магнезий, а навярно и уран. Наличието на боксит предполага бъдещ завод за алуминий. Ийхалето, завършило средните технически училища на Тито, разчита предимно на внос на стари леки коли, тяхното конвертиране в резервни части, и обгрижване за износ – в България, Албания и Гърция. Независимо от тоталната безработица, феноменът на строеж на разкошни резиденции се разширява, което не би могло да бъде обяснено с отпадане на "комунистическите" ограничения на Тито и Милошевич. В СФНРЮ с това не се прекаляваше. Всеки, който не бе криминално проявен, бе свободен в придвижване в страната, Европа и света.
ПРЕДИ ВЕКОВЕ, един местен борец за права и свободи, някой си МАРКО МЪРНЯВЧЕВИЧ, възпят от народа като МАРКО КРАЛЕВИЧИ, (1366.!), крал на Прилепското Кралство и – от немай-къде васал на султана подир покоряването му, славно загива на бойното поле при Ровине (Косово поле-17.05.1395.!). Би могло да се предполага защо, как, и от кого. Днес неговото име е проблем на спекула – бил се на страната на султана. Не се изтъква срещу кого.
За народите на Балканите МАРКО КРАЛЕВИЧИ е последният владетел опитал да докаже, че тази буферна балканска земя, КОСОВО И МЕТОХИЯ е докрай славянска. (И, песни се пеят!) Би ли могъл да предполага, че по чукарите които защищава, ще бъдат разположени ядрените сметища на бивша Югославия, готови да омърсят цяла Европа. Как биха били управлявани понастоящем? Какво предстои?
ЗА МАТУШКА РУС БАЛКАНИТЕ, като геостратегическа зона в нейната регулативна имперска мечта по Константинопол, все повече си позволяват да излизат извън православен контрол. (Почти век религията бе подменена, с хитричко скроен инструментариум за промиване на мозъци, чрез изучаване плоскостните трудове на Маркс-Енгелс-Ленин-Сталин-Тито-Димитров! Че, и на смръдливия бухаринец с една обувка Никита Сергеевич Хрушчов!) Подкрепяйки Сърбия, тя не престава зорко да наблюдава КОСОВО И МЕТОХИЯ. Където предлага хуманитарна помощ за въстановяване на осквернените православни храмове. Което, няма как да не стане. Имперска Русия е прочута с дарителството на фундаментални столични храмове и свободни университети. Няма как да не се възхитим. Жалко, че позабравихме да говорим руски. Съвсем скоро – ще ни потрябва. С тази разлика, че понятия като "братство, равенство и свобода", са подменени от "екип, собственик и глобализъм". В това отношение Рашко-Призренския митрополит Артемий хитричко намига Патриарху Всерусийскиому по Божие Велению, призовавайки, колкото може повече "православни поклонници" да посетят, видят и почувстват едва пръкналата "демокрация" на глобализма.
Имайки своите горчиви миноритарни проблеми, Русия официално не е стъпвала в КОСОВО И МЕТОХИЯ от пет години насам. (Освен ООН, там е НАТО!) Това не пречи да отчете и оповести, че остатъчните православни сърби на практика са лишени от граждански права. ("Росийская газета", Юний-2008.!) Който не желае да възприеме новата власт – остава без паспорт – един Господин Никой. Налице е синдромът "ДАВАШ ЛИ ДАВАШ БАЛКАНДЖИ ЙОВО", докато залогът е самоубийствен.
В това отношение опитът на Република БЪЛГАРИЯ, в раздаване на средни и висши административни постове по верски признак е показателен, (Корени в тоталитаризма!) ,макар да не е препоръчителен. Подир Афганистан и Тайван, Република България бе една от първите, която призна и установи дипломатически отношения с новосъздадената пазителка на задокеански интереси. Без да буди възхита, това признание напомня, че предстои хищно преразграбване на КОСОВО И МЕТОХИЯ под инвестиционен формат. Провинция на Европа, в която битува сериозен процент православни българи. Забравени от прекалено предпазливата – по-скоро немарлива и некреативна, национална българска политическа машина. (През Втората Световна Война там е минавала границата Кралство Италия - Царство България!) Може би, защото нищо не искат, а знаят да оцеляват през вековете разчитайки на самите себе си. Държейки се здраво за своята си собствена земя.
16.10.2009 19:16 -
OPERATION "PRAHA VELVET", by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kostofv AVRAMOV-HEMY
ОПЕРАЦИЯ “ПРАЖКО КАДИФЕ”
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ ПОЛИТИКАТА Е СТРАННА ВЕЩ. Мнозина я оприличват на паднала жена. Която добре си знае цената. Дотолкова добре, че безмилостно забърсва нации, национални ценности и население – в Етернала. И, така е – без съмнение – от как свят светува. Не всеки бива допускан до нейната Академия.
На Политиката – де!
МАЛКО ПРЕДИ танковете на ОВД-Варшавски Договор приятелски да посетят Златна Прага; докато атомните централи на СССР обогатяват южноафрикански уран за ядрената промишленост на САЩ; държавният секретар – Дийн РЪСК произнася реч, в която превъзнася “прогреса в съветско-американските отношения”. Докато президентът ДЖОНСЪН намира повод, и ясно подчертава, че по отношения на Румъния и Чехословакия остават в сила ялтенските договорености. (За НРБ – кой знае защо – рядко става дума!) Правейки се че не подозира, че практически тези договорености отдавна не означават нищо. Вездесъщият Збигнев БЖЕЖИНСКИ от своя страна, с наглостта на стоманизиран анализатор, което винаги означава вещ разузнавач, уверено твърди – борбата срещу СССР е борба срещу РУСИЯ. По-близки до Матушка Рус, от кой да е от славянския и православен свят, българските национал-патриоти не престават да се тюхкат, колчем бъдат отправени упреци към руската външна политика. Глобално непредсказуема. Ефективна дотолкова, че в критични времена Светът задължително опира на нея. Визуално адаптивна, същностно – никога.
ИНВАЗИЯТА на страните, от вече несъществуващия ВАРШАВСКИ ДОГОВОР, в Чехословашката Съюзна Социалистическа Република, (21.08.1968.!), едва ли следва да бъде забравена. Възпоменавайки хронологията на Нещата, би било установено, че няма как тази инвазия да не се е сбъднала с мълчаливото кимване с глава на ЧИЧО САМ. Времената са трудни. САЩ е в рецесия. Във ВИЕТНАМ нещата вървят към паническо изтегляне. Краткосрочната “ПРАЖКА ПРОЛЕТ”; резултат от тайната война на културния фронт между секретните служби на безброй страни; докато припламне и - приключва.
ГОДИНА 1968. в Прага не започва свястно. Антонин НОВОТНИ, (Подотчетен Сталину!), първи секретар на ЧКП в продължение на няколко десетилетия, бива заменен с фаталния Александър ДУБЧЕК. За президент е нагласен Людовиг СЛОБОДА. Прибързаната външна и вътрешна политика на празнословеца Никита Сергеевич ХРУЧШЕВ, (Своевременно пенсиониран!), е довела всестранно отричане на недалечно минало, и динамично настояще. Чехословашката Комунистическа Партия се осмелява за радикални промени, без предварително съгласуване с Москва. Леонид Илич БРЕЖНЕВ преглъща горчива изненада. На 30.01.1968., Александър ДУБЧЕК е направил поток изявления досежно така необходимата “демократизация на социализма.” Високо интелектуализиран апаратчик, пропуснал да прозре най-важното. Демокрацията по света съществува - най-вече на книга. Останалото е менижмънт над масите.
СИВИЯТ КАРДИНАЛ НА ДУБЧЕК, някой си Зденек МЛИНАРЖ, продукт на висшите партийни школи на Москва, където проблемите на транснационалния марксизъм се изучават изпреварващо и досконално, е идеолог от нов тип. За него демократизацията в рамките на реалния социализъм на БРЕЖНЕВ е насъщна необходимост, при това лесна и възможна. Докато с насмешка наблюдава трескавото усвояване на министерски постове и вторични управленски кресла, МЛИНАРЖ не престава да съветва ДУБЧЕК. Такива са концепционистите. Не желаят власт. Но, я създават. Този съкурсист на Михаил Сергеевич ГОРБАЧОВ, и негов комшия по общежитие във Висшата Партийна Школа в Москва, не е бил случаен. Което дава повод да се предполага, че ПРАЖКА ПРОЛЕТ е излязъл от контрол московски експеримент на прозрялите бъдещето на света тежки партийни босове. Установили, че без съществени социални структурни промени – в променящия се глобален свят - РУСИЯ няма как да оцелее. Все още прекалено малко в брой, за да направят със СССР онова, което по-късно се сбъдва. Златна Прага е опора на теоретическия марксизъм далеч преди Първата Световна Война. Що да не се експериментира. Оказва се, че масите възпитани в респект, надежда и вековна европейска култура, нямат нищо против да опитат някакво по-истинско бъдеще. Още от времената на Будапеща – 1956., Западът всячески подкрепя всеки подобен процес. (Независимо, че танковете винаги са – зад ъгъла!) Става дума за пряк достъп до огромни запаси неразработени енергийни природни ресурси. И, за пари – за много-много пари.
КПСС си гледа свястно работата. През март 1968., тя вече е разпространила секретно писмо до своите секретари по места, за предстоящи промени в структурата и управлението на Обществото, които ЦК на ЧКП изисква и стъпаловидно налага. Става дума за нов тип геополитика в сърцето на Европа. Става дума за компактността на т.н. “Социалистически Лагер”. На 05.03.1968., ЦК на ЧКП отново изненадва Москва. Публикувайки своя си “ПРОГРАМА ЗА ДЕЙСТВИЕ НА ЧКП”. Не, че партийното разузнаване на КПСС не е в подробностите. Не е поднесено, както се полага. А не е поднесено, защото отговорът е известен - Москва не е съгласна с текущите промени в Чехословакия. Трябва да се е считало, че за подобни промени е прекалено рано. Навярно са се опасявали, в чии ръце би могло да попадне стопанското управление на една несъмнено креативна и мощна в индустриално отношение държава. В този странен за онези времена документ, ЦК на ЧКП твърди, че “ЧССР има свой път към социализма.” ЦК на КПСС внимателно чете, претегля и коментира. После “ПРАВДА” се нахвърля. Пражките “Literarny Listy” отговарят с оригинален програмен документ. Това са т.н. “2000 ДУМИ”, които изясняват становището не само на чехословашкото ръководство. Тези “Думи”, които на нашенската публика са слабо известни, се оказват дотолкова силни, че смайват самият Александър ДУБЧЕК. Той е вбесен. Нападките срещу Москва са повече отколкото е необходимо. ДУБЧЕК излиза с изявление, че това е “ненавременен документ”, но рицарската ръкавица е хвърлена.
ТЕЗИ “2000 ДУМИ” са толкова силни и заплашителни, че на 14.07.1968., във Варшава, се срещат ръководителите на Варшавския Договор. Представители на Чехословакия не биват допуснати. На 19.07.1968., “ПРАВДА” ще побърза да открие проникване на американско оръжие през границата с ГФР. Това са танкове “Патън” от Втората Световна Война, внесени най-легално за копродукция на “БАРАНДОВ”. Но, все пак, това са танкове. В наше време Маркус ВОЛФ ще настоява, че тази именно е датата, когато ЦК на КПСС се разпорежда. Други изследователи считат, че Леонид Илич БРЕЖНЕВ, е подведен от неправилно интерпретиране на секретна дипломатическа информация, подадена от престарали се “дипломати”. Като човек на болшевишки идеи и реалии, той не успява да проумее същността на един нов социализъм в ново русло на развитие в страна, практикуваща Ленинизъм едва от вчера. Нещо, на което се радваме понастоящем.
КПСС ТРЪГВА НА ПРЕГОВОРИ. Древната тактика да се проточват нещата, докато пукне първа пушка, е същност на преговорите в Черна-Над-Тиса. Те са безрезултанни, а ДУБЧЕК възмутен. От своя страна Васил БИЛЯК е прекалено верен на идеите на Коминтерна, макар той да е разпуснат своевременно. Като първи секретар на Словакия, БИЛЯК кооптира около себе си 19 игнорирани от ДУБЧЕК партийни ръководители-сталинисти. И, изпраща писмено искане до Леонид Илич БРЕЖНЕВ, за незабавна военна помощ срещу Александър ДУБЧЕК. Това не убягва на западните политически наблюдатели. САЩ бърза да обяви Чехословакия за особено важна зона за своите жизнени интереси, обявяйки я за втора опорна точка подир Западен Берлин. Поставяйки в бойна готовност своите войски в Европа, САЩ все пак – не се намесват. Излизането от ВИЕТНАМ е въпрос на месеци. Кой знае, дали не е изпусната парата в Чехословакия, за да кръкне гърнето в Индокитай.
МЕЖДУВРЕМЕННО в Златна Прага и из цялата страна, метежите и митингите срещу СССР и комунизма – руски модел, се разрастват. Двустранните съглашения стават безсмислени. Напрежението с всеки изминал ден нараства. Медиите беснеят. ДУБЧЕК призовава към “елементарен порядък”, но е късно. Чуват се отгласи и, в други социалистически страни. Студенцията е подложена на кадифени репресии. Мнозина биват прогонени от университетските скамейки. По-упоритете, подир година-две, биват допуснати обратно. На 18.08.1968., съветското политическо ръководство дава добро за операция “ДУНАЙ”, и слиза в подземията за по-сигурно. Маршал ГРЕЧКО заявява на всеослушание: “Прието е решение за въвеждане на войските на ОВД в Чехословакия. Това решение следва да бъде осъществено дори да доведе до Трета Световна Война.” Нещата тръгват.
НА 20. СРЕЩУ 21. АВГУСТ 1968., В ПОЛУНОЩ, по войските на ОВД бива излъчено: “ВЪЛТАВА-666”. В бойна готовност биват поставени 70 дивизии. През 20 контролни пункта 2 600 танка настъпват към Златна Прага За по-малко от 48 часа 30 танкови и мотострелкови дивизии на Варшавския Договор, (Над 500 000 щика!), окупират една от най-цивилизованите страни в сърцето на Европа. Начева се масирана военна демонстрация на невиждана до това време грандиозна военна сила..Армията на Чехословакия, (200 000 щика!), една от най-добре екипираните и обучени армии в Европа, остава в казармите без да окаже съпротива. Нейните генерали, до един руски възпитаници, са наясно какво би могло да се случи. Генералният щаб на армията е обкръжен. (21.08.1968 – 06:00 заранта!) Правителството начело със СЛОБОДА И ДУБЧЕК бива пленено. В 09:00 ДУБЧЕК ”, заедно със шефът на разузнаването Генерал ЖЕЛГОВИЧ, е “взет под надеждна охрана.” За изпълняващ длъжността Шеф на Чехословакия бива поставен другаря Генерал ТРОФИМОВ. Това е същият Таваришч Кирил МАЗУРОВ, от състава на Политбюро на КПСС, отговарящ за състоянието на нещата в Чехословакия.
НА ПРЪВ ПОГЛЕД ОКУПАЦИЯТА Е УСПЕШНА, но народът на Златна Прага витае по улиците, и издига барикади по пътища, шосета и обекти. Срещу войските на ОВД политат коктейли “Молотов”. Въпреки сравнително внимателния подход на окупация, падат безсмислени жертви. Таен съпротивителен щаб оказва коварна съпротива. Градски красавици-патриотки биват ползвани, за примамване на военно-служащи, с цел тяхното успешно ликвидиране. Падат жертви, и от корпуса на НР БЪЛГАРИЯ, но за тях се знае малко. Нещата в ОВД очевидно са били добре обмислени. ГДР е готов да нахлуе, но това не се допуска. Нейни пет дивизии остават дислокирани на границите на ГДР с Чехословакия. Крупни експанзии не са известни, или много добре биват прикрити. В наше време се отчита, че са погинали най-много по около 500 човека от двете страни. Колко са всъщност?
РАЗБЪРЗАЛОТО СЕ РЪКОВОДСТВО на Чехословакия, за скъсяване на пътя между социализъм, интернационализъм и глобализъм, за демократизъм без олигархизъм, още на 21.08.2008., бива прехвърлено по въздуха в щаба на Варшавския Договор в Полша, а от там – в Москва. В Кремъл ръководителите на Чехословакия биват посрещнати, с всички полагаеми се почести на функциониращо държавно ръководство. Започват тежки четиридневни друстранни преговори, които завършват “много успешно”. През това време вълненията в подкрепа на Александър ДУБЧЕК продължават, но никоя от страните от социалистическия лагер не смее и подава ръка. На 27.08.1968. в Златна Прага се завръща ДУБЧЕК, за да усмири по медиите своите превърженици. С пресекнал от вълнение глас, той се опитва и успява. Всичко това са “временни мерки” – твърди по радиото той, но сам знае, че не е така.
БЪРЗА НОРМАЛИЗАЦИЯ се оказва недостижима.
Повече от 300 000 души напускат ЧССР. Завръщат се малцина. Останалите ще го сторят подир 1998. За да започнат да изкупуват националните богатства. На 16.10.1968., бива подписан договор, съгласно който на територията на ЧССР за неопределен период от време, остава контингент войски на СССР, изведени едва през 1999. По възстановяване на нарушената околна среда следствие на този престой, днес се предприемат съвместни мерки. Войските от другите страни се завръщат у дома.
АЛЕКСАНДЪР ДУБЧЕК бива снет от власт и изключен от ЧКП две години по-късно. Пражката Пролет задоволително приключва. Духът на Народа оцелява. Отражението на Пражка Пролет всред интелигенцията в Мати Болгария е незначително. Освен почернените майки. Твърди се, че аферата с Горуня има пряка връзка, но историците все още мълчат. Някъде се мярна антрефиле за бунтовна нашенска пещера, по същото това време, (Внезапно опустяла!), и за чехословашкия “журналист” по име Вацлав Хавел около нея. Дали е Същият? Не – не е същият. Кой ще да е той?
Редакцията на националистБг.ком публикува статията на нашия анализатор без дума промяна. Не приемаме някои тези, но никога няма да осъществяваме цензура. Даже поощряваме различните от нашите позиции - Истината се ражда в спора.
16.10.2009 18:57 -
FOGGY FUTURE - DISTURBED PRESENT, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(C) 2001-2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYМЪГЛИВО БЪДЕЩЕ - ТРЕВОЖНО НАСТОЯЩЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ЧЕТВЪРТИ ЮЛИ 2001. ПО ОБЕД, (Национален празник-САЩ!), добре школувана старица бе тръгнала от брега на морето към западните покрайнини на Стара Варна. Раздавайки на редките минувачи листовки с конспект на съмнителни библейски пророчества. Пророчествата, за лишен път, вещаеха Началото на Краят на Света. Жената крачеше така самоуверено и самодоволно, че всеки би помислил, че наистина е пратеница из небесата. Във век на компютърни и сателитни комуникации достъпни всекиму; на нанотехнологии и генно инженерство – за избрани и поносим жизнен стандарт - за малцина; трудно е да бъде допуснато Божие Следствие в стъпките на случайна фанатизирана жена. Единадесети Септември обаче предстоеше. За да докаже, как някои фундаменталистки брътвежи - може пък да не са съвсем случайни. И оповести, че в сянката на Фундаментализма по света "е" /б.ред/ хищен международен тероризъм. Следващ методологии, усъвършенствани по време на Втората Световна Война. Във век на несравними технологии, една дълбоко засекретена въоръжена съпротива излиза на международната арена, следваща фанатична верска предопределеност. Психотропно аранжиран, технологично преобзаведен продукт за заплаха, терор, и правене големи пари. Ангажиран, под маска на Божие Възмездие, (Богове всякакви!), със съмнителната персонална победа на пореден претендент за световно господство.
ПРИ ФАТАЛНИЯ 11.09.2001., подир трескаво пренатъкмяване на медиите, пренебрегвайки рудиментарните библейски прогнози - блъвнали из устата на всевъзможни пастори, САЩ окончателно навлязоха в Афганистан. (Вековна мечта на Албион, загубил през вековете полкове народ в усилия да покори тази свободолюбива планинска страна!) Под предлог да издирят, заловят, и поставят пред международен съд, (Михаил Саакашвили навярно ще превари!), саудитския принц Осама Бин-Ладен. Потомствен милиардер, (Хитлер, Борман, доктор Менгеле - неоткрити!), пророчески разхождащ се пред обективите на проанглийската „Ал-Джазира“ - неуловим за мрежите на САЩ. (Независимо от перфектната руска помощ!) Свързван пряко с покушението върху кулите на Световния Търговски Център в Ню-Йорк, строителният инженер Осама Бин Ладен, е на път да се превърне в митичен феникс. Комуто цифровите технологии предоставят възможност да поразява всеки регион на света. (Дурма светът кандиса за шериатски балдахин!) След натирване от ФБР на неговото огромно "семейство" извън Бостон в посока Европа, (Парите - в САЩ!), неговото издирване се оказва практически невъзможно. За разлика от сравнително лесното залавяне на Садам Хюсеин, ($6.5 милиона кеш!), чрез неговият личен лихвар, то наличието на Осама е съмнително доказуем мит. Пещерите Бора-Бора бяха взривени, но резултатът остана нулев. Превръщането на света от аналогово-тримерен в информационно-плосък, предоставя възможност да се воюва дистанционно, във всяка желана точка на планетата наричана Земя. Изкуствените спътници отдавна са несметен брой. (Не всеки е в ръцете на военни!) Търговски и промишлени комуникациони канали се наемат – по лесно от рент-а-кар. Глобалните семейни структури, завинаги излизат извън контрол. (Какво е – някаква държавност!) Превръщайки ги от финансово случайни – в глобални политически бойци на Бъдното. Твърди се, че американски спец-части са били разположени на дребно в Афганистан, далеч преди окончателно изтегляне на СССР, докато ваканциите на Осама-Бин-Ладен протичат основно на . . . китайска територия? Проблемите на Кашмир не престават да тлеят между Индия и Пакистан, а това е съвсем недалеч. Умишлената окончателна дестабилизация на Русия, чрез раздухване на тлеещи кавказки конфликти; от векове на въоръжение за Великите Сили; измества мишените прекалено на изток. Където трибалистично структурирани нации оцеляват всред хаоса на импакта на едно устойчиво модернизиращо се съвремие? Кому е необходимо Косово? За какво служи Грузия? Кому досажда нефтопроводът през Чечня? Дестабилизиран се оказва целият развит Божи Свят. Потънал в грижи по пренастройване от регионална към глобална интегративност. Практически, Втората Световна Война едва ли е завършила. Докато Третата е в апогей. Възпламенена за пореден път в региона на Персийския залив, (Ирак-Кувейт-USA-1990.!), тя е приключила единствено на книга. Пренесена срещу стремежите към опазване съвокупността на бивша Югославия, (Гъвкав световен баланьор по време на прословутата Студена Война!), респективно крехкото спокойствие на Балканите. В Македония Войната продължава, без дори да е избухнала. В Сърбия е заглъхнала, докато бъдат прочистени архивите. В Косово, където Ислямският Фундаментализъм на Балканите е най-ярко изразен, е наложена фалшива „независимост“. Амалгамиране между Северна и Южна Корея, не се предполага. На 2000 километра от Москва, Русия показа на Грузия – в какво греши кавказкият регионализъм. Китай бърза с потайни космични програми. Иран е в орбита, с изкуствен спътник и ядрен потенциал. В Афганистан талибаните яздят високопроходни мотоциклети. Това няма как да не напомни за трейд-интереси и рокерски надрусвания с дрога. А, Ислямският Фундаментализъм, зад чиято ширма върви трепенето на едро на презряни иноверци, бил за връщане към корените на света. (Виж ми окото!) Обикновеният нашенски гражданин, притиснат от особената немотия на глобалното общество, (Имаш компютър – нямаш лекарства!), без особена изненада открива, че съвременният джихад по нищо не се отличава от средновиковния. (Индивидуален калъч-джихад срещу Константинопол!) Прилаган с поразителния инструментариум на съвременността, той е ужасяващо масов. Не особено точни се оказаха заключенията, на наблюдателите от времето на Испанската Гражданска Война: "тази война ще продължи петдесет години" (Ърнест Хемингуей!). Войната се оказа вечна. И продължава. Наистина, от време на време си позволява да заглъхва. Но, защо пък – да престане? Изтеглена във високопланинските пространства на Афганистан; за да не порути окончателно светът; подир това пренесена обратно в Ирак и предстоящо в Иран, Третата Световна Война няма как да не трае до тогава, докато не бъде пренесена в Космоса. А там - що Бог постанови. Светът е претъпкан с ядрени и конвенционални оръжия с изтекъл гаранционен срок, а това не е менте-прахосмукачка която би могъл да препродадеш на Балканите. Война, която може окончателно да бъде спечелена единствено, върху екран на компютър. Едва ли достатъчно условие, за да бъде поставено на колене едно съвсем свежо вероизповедание. Развегетирано от нации, където феодализмът никога не е умирал, и не смята да отмре. Където робство и официализирана робия са насъщен хляб и иждивение. Не единствено за техните жители, но и, за пребиваващите световни експатрианти, които само си мислят, че налагат глобализъм. Бегъл поглед върху някое от местните законодателства би установил, че налице е - черно на бяло – законодателство на пустинни племена безмилостно вирнало флаг поради банализирана евангелизаторска либерализация.Която би могла да хване дикиш всъде. Освен всред мюсюльманския свят.
АФГАНИСТАН се оказа сложен терен за водене на конвенционална война, (Великобритания бе наясно!), както междувпрочем и Ирак. Тук всяка война е безкрайна, а родовите традиции – непоколебими. За да бъдат разтрогнати, е нужно нещо повече. А именно - московски тип социализъм. (След това – глей ко ставъ!) Но, защо им е необходим, щом верската версия е налица!?! Отдалечен от морето, изискващ пословично скъпи въздушни мостове за транспорт, Афганистан - вековна цел на Албион, не престава да взема съкровени цивилизационни жертви. Непоклатим феодализъм, в система на безброй дезинтегрирани родове, племена и религиозни ордени, нонстоп призоваващи Аллах. Примитивистични земеделци, отглеждащи интензивни култури, в условия на тотална безграмотност. Напънът да се премине от монархия към федерална република, (Руско-щатски политически промисъл!), не са променили ни на йота общественото мислене. Където ретроградните талибански "науки" не са нищо повече от осъвременен абсолютизъм. Независимо от въвода на войски от безброй нации на територията на Афганистан, страната остава силно наситена с трудно идентифицируеми остатъчни военни обекти - постройка и оборудване - руски. Съвременни по инфраструктура и въоръжение, блиндирани в култивирани природни дадености, те остават недостъпни и практически неизвестни, при повсеместно минирани пътища и пътеки. На английските експерти по разминиране, калени в дните на светкавичната война за Фолкленд; където така и не се установи, кой бе доставил на Аржентина петдесетина хиляди неконвенционални противопехотни пластмасови мини с размер на монета; тук едва ли им е по-леко. Половин година дълбок сняг и непрестанни зимни бури, превръщат в трагедия всеки опит за офанзивна стратегия и тактика. Афганистанския народ търпи феодал, но отказва да търпи завоевател. Феодалното право на Шериата съществува ефективно успоредно с модерното римско право и, без да претендира, остава модел за жива нравственост. Всъщност, срещу кого се води тази загадъчна война в Афганистан? (Нима "Война на Световете"?) Обективна война срещу виртуален враг. Успяващ сякаш по Свето Внушение, да се превъплъти от единия в другия край на света, че порази невинни.Недосегаемостта на Осама Бин Ладен, (Неявна международна договореност!), все повече му придава облик на неидентифициран политически субект, с леко междупланетна окраска.
ГЛОБАЛНАТА ЦЕЛ НА САЩ, едва ли е да окупира окончателно и завинаги Афганистан, (САЩ и Русия не окупират – те освобождават!), макар че би могла да си го позволи по всяко време. Поучени от Виетнам, САЩ не желаят да повтарят политическата грешка на Съветите (1979.!), освен ако това е неизбежно. Поради което включват символични сили на НАТО. Официално целта е окончателно да бъде поразено сърцето на Октопода. (Петолъчна звезда. Оцветяване – по избор!) Което САЩ така и не успяха да постигнат, подкрепяйки всякаквите революции в Куба, Либия, Ирак, Иран, и навсякъде по Божият Свят. В резултат, потокът опиати към Европа и САЩ вместо да намалее, мултиплицира. Към него се прибавя огромен поток фалшива валута, (Детекторите изявяват единствено примитиви!), нелегални ядрени и биопрепарати, над които правителствата рядко успяват да упражнят достатъчно ефективен контрол. (Щом контролът не е национален – кому е нужен!?!) Без да бъде окончателно признато, чрез огромни жертвени ресурси, САЩ продължават да преглъщат горчивия хап на своята безпардонна демокрация. Опитвайки се да доунищожат окончателно, остатъчните монархически институции по света. Напразно разчитащи, подир Втората Световна Война, чрез военната мощ на САЩ, да възстановят изконна национална легитимност. Представяни за "демоде" институции, доказано славно адаптируеми във Времето на Времената. Фасадно публични, а еднолични институции, поддържащи от векове ред и законност, без да натягат гайките до ниво на екстремален тоталитаризъм. Войнската практика на Новото Време сочи, че когато САЩ армейски не успеят, те си се оттеглят. (Не е отстъпление – никак!) Математическата формулата за тази стратегия е неизвестна, но такава несъмнено съществува. Колкото да е странно, обаче, подир всяка регионална война Духът на Бизнеса подир войските на САЩ - остава да витае. Което води до тяхното окончателното политико-икономическо завръщане в границите на до неотдавна противниковата страна, чрез директна икономическа инвазия, при особено тежки международни, (Хм!), икономически рестрикции. Довели някога, до поделяне на Китай, Виетнам и Корея, а в последно време и СССР, на апетитни териториални части годни за сладък конкурентен бизнес. (Гражданската Война в САЩ е завършила – но приключила ли е изобщо!?!) Струва ни се, тези делби на огромни територии, са един от факторите подхранващи всеобхватен тероризъм.
ТЕРОРИЗМЪТ харчи огромни средства, придобити най-вече незаконно, но и чрез световна мрежа заведения тип „дюнер-кебаб“. Влагайки ги подир това, в тежки финансови институции, подлежащи на терористичен рекет. Затворен кръг, вътре в затворения кръг на едрия спекулативен бизнес, където нефтът здраво държи първенството. (Уж свършва!) Неподвластен на каноните на каквато да е вяра - християнска, мюсюльманска, хиндуиска, ламаистка или научносътворена. Освен на вярата в парите. Разкриване леговището на Октопода и неговите пътища за трансфер на опиати, (И на убийствени бактерии!), е необходимо на САЩ и Световната Общност, за да бъдат предотвратени все по-крупни разрушения, (11.09.2001), към които световната икономика е особено чувствителна, поради всестранното глобализиране на банковия и застрахователен бизнес, управленски концентриран в САЩ. (Ллойдс - в колапс от време на земетресенията в Калифорния-1989. и първичното взривяване на СТЦ-1993., незабавно заяви интегриране с Дойчебанк в краят на 2001.!) Някои финансови кръгове определено искат да спрат невероятния устрем на човечеството към Космоса, посредством същите тези цифрови технологии, чрез които САЩ успя да го наложи. Дали единствено за да догони пропуснатото!?! Под повърхността на глобалните метежи, крее шайка гениални метежни мислители. Планиращи придобиване на глобални пари от глобално бедни народи, случайно богати на специфични природни ресурси. Счита се, че в перспектива цифровите технологии предстои да престанат да правят едри пари. Независимо че правенето на пари чрез тях едва сега започва. Докато биотехнологиите биха могли да попречистят Естеството на Нещата. Усилно издирван в планините на Кандахар, нищо чудно Осама Бин Ладен & Co., да обитава черупката на някоя все още неизследвана курортна пирамида по бреговете на Средиземноморието. В краят на Времето на Времената, в света на Дигиталните Илюзии, колко му е да се автоинтронираш в Бог, без дори да си калесан за Цар. Необходими са единствено девизи. За разлика от Боговете, учените са изцяло земни хора. Каил за дребен хонорар, че да плащат месечни издръжки.
ВЪВ ВСЕ ПО-СИСТЕМНИЯ ВСЕСТРАНЕН ГЛОБАЛИЗЪМ, (Подир претупване проблемите на задължителния регионализъм - Александер-1982!), идеолозите на САЩ все по-често се сблъскват с конкретно неразбиране и отхвърляне от останалия свят. (За разлика от технологичните им продукти!) Може би поради факта, че Съвременният Глобализъм е нищо повече освен Реален Неруски Марксизъм. Светът е ошашавен от факта, че принудително натирван от Глобализъм 1.0 в Глобализъм 3.0 установяв, че не всичко, което е добро за САЩ, е достатъчно добро за останалите регионални партньори. Пауперизираната междинна европейска интелигенция, с настроения просветителски, и поради това порочно националистични, остава игнорирана при структуриране на глобалните дела. Програмирано осъдена на изчезване. Пропусне ли да се цани при някоя транснационална фирма с корени в САЩ. Където „количката“ на работодателя злокобно прозвънява достигнеш ли светата христова възраст. Па, колкото да си талант! Мозъчният тръст на САЩ, където рядко играят младоци, не харесва азбучната истина, че администрирането на международните договорености във всяка точка на света се развива с различна скорост във времето и пространството, в зависимост от постиженията на местната социална нагласа. Човечеството едва ли е икономически достатъчно зряло, за мъглявомътните глобалистки (Републикано-имперски!) концепции на политолозите на САЩ. Реалният космополитизъм е ежедневие за ограничени маси, (Каймака на Света!), но не и за всички онези, които сърбат попарата на преднамерено насаждания пауперизъм. О, Глобализма не би могъл да възтържествува без размахване на полицейска палка. Но, какво тържество би било това? Някога, по време на двадесет и пет годишните прения в ООН по проблемите на океанското дъно, САЩ (Мадлийн Олбрайт!) не преставаха да тръбят за регионализъм, като за разковниче за през настъпващия милениум, подходящо да вкара в ред световните проблеми. (Хари Труман – 40 мили брегова зона!) Регионализмът залегна в основите на Международната конвенция при ООН по морско право, (UNCLOS-82!), където НРБ (Проф. Александър Янков-председател Комитет по морското дъно!) има изключителен принос. Когато документът бе подложен на гласуване в Общото Събрание на ООН (1982), администрацията на Доналд Рейгън внезапно се отдръпна. Конгресът спешно прокара собствен закон за морските пространства, разширявайки едностранно правата на САЩ в Световния Океан. (Апетит за придънни полиметалически конкреции!) За членовете на конвенцията останаха теоретичните постулати на регионализма, от който бенефиции получават единствено транснационалните монополи. Рентабилни единствено в условията на достатъчно развития Нов Свят, глобалистичните концептуални напъни, свързани винаги с експлоатация на енергийни ресурси, може би лекуват бедност - дано балансират здраве, но единствено в сферата на управленско съсъществувание със САЩ. Цифровата телекомуникационна техника може би превръща светът в глобално село, но едва ли ще го превърне в глобален град, преди да го озапти като глобално блато. Традициите на Средния Изток, които включват в себе си изпитани от Времето на Времената древни социално-верски технологии, едва ли биха позволили това да се случи едновременно, изцяло и завинаги. Всеки молла би могъл да продаде някоя от дъщерите си, за да си купи лап-топ компютър. (Никога съпруга!) Обаче, седне ли пред синия екран, той незабавно се превръща в терорист. Глобалната връзка му предоставя безброй възможности за директен износ на полуграмотен трибализъм, рудиментарен социализъм, и незабавен внос „on the spot“ на всичко онова, с което би могъл да реализира своите фундаментални схващания за света, превърнат от INTERNET в глобален порнохаремлък. (Разширение на харема, чрез терористичен рекет!). Предоставяйки възможност, да бъдат подготвяни огромни маси талибани (Студенти!?!) на своя територия, че да бъдат отхвърлени Съветите обратно в техните държавни граници, балансираната ядрена държава Пакистан прояви слаба симетричност. Ответната реакция на движението на талибаните се устреми обратно там, където стандартът на живот е сравнително висок, климатичните условия благоприятни, а достъпът до море непосредствен. (Пътят към Европа с незафереджените Мацки!) Лоялността на Пакистан (Независимост-1956!) към САЩ, е подложена на тежки вътрешни изпитания, още от годините на придобиване на собствено ядрено оръжие (1980.!). Колин Пауъл може да реди теории, че борбата срещу международния тероризъм би могла да бъде успешна единствено, чрез широкомащабни военни операции на чужда територия. Китай и Русия обаче, загрижени за своята разклатена териториална цялост, хранят особени резерви към подобна практика, поради позитивен опит в дългогодишни партизански войни, а такава война в Афганистан предстои и занапред. Оказва се, че всеобща коалиция срещу Осама Бин Ладен е възможна, но доколко е ефективна? Пакистан е все повече дестабилизиран. Нищо чудно в близко бъдеще да заприлича на Ирак. Арабските страни преследват различни интереси от останалата част на света. (Всеобщ емират!) Загрижени от нестихващата криза в Ирак (1990. - до наши дни!), която унищожава съвременната мюсюльманска цивилизация, в нейните опити за миксинг и давление върху културата на запада.
ПРОБЛЕМЪТ С ГЛОБАЛНИЯ ТЕРОРИЗЪМ винаги е проблем за възпиране на бежанците. Който ООН едва контролира, без да сдържа. По данни на ООН, от Афганистан в посока Пакистан, (Сиреч Европа и САЩ!), се просмуква поток, който към 2010 се очаква да достигне 2 000 000. души. (Чрез Иран-Пакистан – още толкова!) Голяма част от тези традиционни номади ще поемат тежкия и скъп, но ефективен нелегален път към центровете на съвременна цивилизация. За да докажат, че за съвременния транстероризъм глобализмът не е бариера. Тероризмът възприема на въоръжение последна дума научни технологии, предоставяйки ги в ръцете на високотехнологични самоубийци. Разпадането на СССР създаде онази непреодолима пропаст ("Черна дупка" - Дж. Сорос-1990.!), която тъмните сили на планетата оползотворяват за всеобща сметка, и тяхна изгода. Химически бойни вещества, антракс и дребна шарка, научно натъпкани в междуконтинентални ракети, не само че не са плод на безсъници на фантасти, но са всичко онова, с което специалните служби правят безуспешни опити да се преборят. За да установят, че са напълно безпомощни дори, в охраната на президенти. Тероризмът на Нашето Време, провеждан от тясна прослойка дипломирани екзекутори-самоубийци, рлекалено напомня годините на фашизма (1935-1945). Когато масовото изтребване на еврейското племе се ръководеше от шайка философи с купен докторат. Още по онова време Вернер Фон Браун (1943.!), разработва пилотируема ракета-камикадзе V-02-А, която да цели специален предавател монтиран върху Импайр Стейт Билдинг, та дано забави Втората Световна Война с броени минути. Тогава, мисията пропадна. Настоящата нескончаема Световна Война очевидно, не е между мюсюльманство и християнство, а между пресно съзидана коалиция на супербогаташи, (Безумния бизнес с нефт!), култивираща политико-икономическа омраза върху фундаментална религиозна нагласа срещу инструментариума на всяка трансглобална политика. Която, независимо от широкото безразличие и свобода към духовните практики на внесените от цял свят граждани, засяга частни регионални интереси, сплотени срещу глобални апетити, поради стремеж към изравняване по норма и стандарт. В световен план тече пренагласа в плоскост глобализъм, а това съвсем не е безболезнено. Отсъствието на напредък в решаване проблемите на регионализма, води до генериране на непреодолима духовна пропаст в световен разрез и мащаб. Запълвана от всевъзможни псевдодуховни движения, приели на въоръжения древни методи раздухващи муждународен тероризъм. Независимо, дали страхотиите от 11.09.2001. се бяха случили или не, светът следва път на задълбочаваща се икономическа и морална рецесия. Година 2001., бе най-лоша подир 1982., когато тогавашната световна рецесия рефлектира дори във все още компактния комунистически свят. Година 2008. показа, пореден срив на международните банкови пазари, довело до тяхното частично и цялостно одържавяване. Съвременните глобалисти не престават да се позовават на прозренията на Карл МАРКС и Фридрих ЕНГЕЛС, така безславно опозорени от руските креатури на Ленинизма. Разковничето може би наистина се крие, във всеобщо опрощаване на международните задължения, като първична глобализационна мярка от общ характер. Нещо, което светът рано или късно, (Ако все още съществува!), ще стори. За да започне отново и начисто. Едва тогава би могло да се говори за плюсове и минуси в принципите за глобализация. Ако войната в Афганистан дългосрочно се задържи, а това не може да не се случи, би могло да се очаква, цените на петрола да скочат още по-високо. Предсказваната от менежерите на странната варненска старица (04.06.2001!) глобална катастрофа от 11.09.2001., доведе до рязко намаление на товаропотоците и цените на билетите за въздушни полети. Въздухоплавателни компании рухват една подир друга. Безработица обхваща не само полетния персонал, но и вторично свързани с авиацията дейности. Пускането отново, и последващото прекратяване полетите на злополучния трансантлантически "Конкорд", не говори за безсмислено обновяване на морално остаряло безумно скъпо оборудване. Пътешествията по въздуха може би остават най-евтини и отново надеждни, но в никакъв случай абсолютно безопасни по отношение теористичен пимпакт. Безусловно всеки иконом-политически кризис провокира дейност и законодателство свързани със затягане мерките за сигурност. И, колкото повече тези мерки бъдат натегнати, толкова повече стават неадекватни и поради това - неефикасни. Особено в години на непрестанен преход, към Бъдъще изпълнено с биотехнологични манипулации, чрез декадно превъплътени организми. В замяна на традиционнен секс, пара на ръка и кафеджийско политиканстване на дребно. Гражданските права, за които повече от половин век миля, плака и оплака цяла Източна Европа, предстои да бъдат тихомълком и окончателно орязани. Този път в името на глобализма и антитероризма. Зад терористите самоубийци задължително стои големият бизнес, още от времената на Кропоткин (1842.-1921.!). Голям брой осигурителни фондове в сянка, (Ернст Ветеке-Бундесбанк-2001.!), направиха добри пари подир атаките срещу Световния Търговски Център. Преди атаките спешно-тихомълком биват разпродадени голям брой авиолинии. Подир атаките, това сториха закъснялите собственици от САЩ и Швейцария. Други фондове, ("Рейтийон"- въоръжение!), вдигнаха над 30 процента цените на своите акции на борсата. За отбранителната промишленост цените на акциите на борсата средно нарастнаха с над 80 процента. Пазарът на златото подлудя.
АНТИГЛОБАЛИСТИТЕ, (Дали невинни жертви по улиците на Отава и Генуа – 2000.-2002.!), за които все още се подшушва, че имат косвена връзка в бичването на двете кули на СТЦ, изглеждат изцяло кротнали, но проучванията продължават без нищо да докажат. Бяла Книга все още няма, а преки връзки не са изявени. Между антиглобалистите личат забележителни учени и популярни умни глави. Организацията им се отличава със стройна и ефективна работна мрежа, присъствие в Интернет и добро финансиране от неизвестни източници. Западът едва ли се замисля върху глобалната неадекватност, в която светът е поставен, но кръговете на неспокойствието очевидно разчитат на това. Глобализацията можеби ще създаде добро здраве, прилично жилище, образование и прогрес, но предимно там, където от столетия са налице. Бедните ще стават още по-бедни. Богатите - още по-богати. И това се усеща по целия съвременен свят. И, не само защото така твърди Библията. Само преди дузина години време, ООН обеща на света всеобщо образование до 2000 година. Това се случи единствено в източноевропейските страни. Поради тяхната свръхцентрализирана управленска структура, и поради това, че там се вярва на слова традиционно. Следващи стриктно постулатите на ООН, поради страх от сриване на политически имидж. В България това бе задължително харизаното средно. Днес, програмите са провалени – за да бъдат обезобразени. Поради неизживян регионализъм, или поради настъпващ глобализъм? Понастоящем 125 000 000 деца по света не ходят на училище. Всяка година, само в Африка, 4 000 000 деца загиват. За да бъде постигнато предначертаното от ООН в областта на образованието за подрастващи, към 2015 година ще са необходими на света поне 50 милиарда долара годишно. Сравнено с онези 40 милиарда долара, за борба със световния тероризъм поискани от президента Буш от Конгреса на САЩ, средствата необходими за светско образование излизат прекалено много. Самовлюбената в себе си Америка, навярно ще трябва да преоцени своята водеща роля в света на Настоящето, за да остане водеща сила в света на Бъдещето. Роля, която Русия избягва да оспорва, но така ли е с Китай? Съществува опасност Вашингтон да остане самотен воин на полето на честта, наричано погрешно Глобализъм. Светът, в частност Европа, е преситен от безпощадните научно-обосновани методи на едрия менижмънт. Дали Белият Дом някога ще осъзнае, че САЩ се нуждаят от всестранна морална и материална подкрепа от страна на Световната Общност, във безусловно всички свои начинания, независимо от всичко онова, което натворяват на света?
16.10.2009 14:21 -
CHINA - YOU CAN DO EVERYTHING!, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(C) 2008 - Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КИТАЙ - ТИ МОЖЕШ ВСИЧКО!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ ДОКАТО се радваме на евтините стоки на посттоталитарен Китай, едновременно монопартиен - пък откровено капиталистически циничен, в ТИБЕТ работите никак не потръгват. Потопен все още в загадъчна високопланинска мъгла, нищо чудно именно ТИБЕТ да се окаже духовният съпротивителен възел на човечеството срещу всякаквите глобалистични машинации с неговото бъдеще и настояще.
Неотдавна политическата полиция в Китайски Тибет отново задържа 59 човека за "радикални инициативи". Тяхното прегрешение бе досущ тодорживковско - разпространение на "реакционна" култура вътре в народно-демократичната провинция наричана ТИБЕТ. Тежко обвинен отново е вечно усмихнатият Далай ЛАМА, комуто явно отдавна не е до смях. Докато бъде възвърнат на престола - страната ще потъне в такъв мормонски хаос, че неговото присъствие ще има единствено музейна стойност.
ПРЕЗ МЕСЕЦ Март-2008 г., Тибет внезапно пламна от антикитайски протести. Прераснали във въоръжени сблъсъци и опожаряване на магазини и хотели. Обвинен бе недосегаемият Далай ЛАМА. Само че онова, което простите зрители на съдбините на света видяха по китайската телевизия бе, че золумите се вършеха от добре организирани тройки служебно облечени цивилни, с яко подути подмишници. Резултатът бе - минимум 200 убити при минимум 1000 безследно изчезнали. Статистиката си е на Китай. Съмненията са на ВВС. Резервите са си наши.
УДИВИТЕЛНИЯТ ПРЕХОД на Китай си е за завиждане, и ние - като нация подръчна всекиму, продължаваме да подсмърчаме внасяйки товари китайски джунджурии - единствено отдалеч напомнящи европейски стандарти. (С етикетът - всичко е наред!) Елементарен каталожен преглед на произвежданите и предлагани в продажба знаменити китайски MP3-ки върви към петдесетина хиляди номенклатурни единици. (Ха наздравичката!) Но, политическият тормоз държи яко, и нищо чудно, че и далеч под висините на Тибет, работническата класа - подходящо електронизирана - си се вълнува.
Арестуваните 59 тибетяни не са случайни хора. Те са бизнесмени на дребно от пазарището на ЛХАСА. Теглят музика от Интернет. Презаписват тази музика на дискове. Продават я на верующите й туристи, с вяра в Бъдното. Разбира се, най-напред, да става дума за нарушени авторски права. Щатската рикординг-система не прощава дори на Боговете на Тибет. Аналог на някогашните патриотически хайки по нашенските КОРЕКОМИ. Свързани не толкова с политически цели, колкото с овладяване трансфера на нелегална валута, че МВФ още тогава успяваше да ни натиска. За един долар на дребно - отиваш по дяволите - значи! Я - да си припомним!
В ЛХАСА, тамошният помощник-полицай-майстер Ксин Юанминг рапортува 48 подобни случая, и 59 задържани. Колко са в действителност - малко хора знаят. Китай си има ТИБЕТ за своя си провинция още от 1951., когато се видя с една-две ракети с ограничен обсег в повече. Слабата съпротива на примитивно екипираната тибетска "армия от монаси", доведе до пълно опожаряване на единствената в света библиотека и печатница с тибетски писания, които никой никога не би успял да възстанови. Още тогава КНР бе решила да лапне остатъчните микродържавици по високите плата на Хималаите, че и тя свят да види. (И го прави чрез детрониране на любими монарси!) Окупацията вървеше, Далай ЛАМА на трона си седеше, а Мао Дзе ТУНГ - този изключителен търгаш на наркотици, го будалкаше и системно унижаваше. А, заедно с него, един изключително духовно възвишен народец. През 1959 г., С МАЛЪК КЕРВАН СЪМИШЛЕНИЦИ, Далай ЛАМА се организира, осмели и пресече границата с ИНДИЯ. За да покаже на света доколко много е земен, доколко безкрайно полезен е, за настоящето на всемирното човешко братство.
Но, какво значение ...
16.10.2009 14:07 -
WHO EARN - WHEN EUROPE LOST, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(c) 2009-Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КОЙ ПЕЧЕЛИ - КОГАТО ЕВРОПА ГУБИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В КРАЯ НА ДЕКЕМВРИ 2008г., РУСИЯ установи, че е време да се преподпише договора между "ГАЗПРОМ" - като доставчик, и останалите газови играчи - като консуматори. Най-близка бе УКРАЙНА. През нея минават почти всички газопроводи в посока ЕВРОПА, където консумацията на РУСКИ ПРИРОДЕН ГАЗ върви към петдесеттях процента от общото количество на консумация. ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА предпочита да внася енергийни продукти, докато пести своите - къде по-незначителни. Руснаците се хванаха за неизменния дървен абакус, който традиционно върви наред със съвременните ЕИМ. Оказа се, че в УКРАЙНА нещата не са съвсем чисти. За изтеклата 2008 г., без последното тримесечие, УКРАЙНА дължеше на РУСИЯ незначителната сума 2 114 000 000 долара. Управниците в КИЕВ много добре знаеха, че с МЕЧО ПУХ шега не бива. И, веднага преведоха по сметка на "ГАЗПРОМ" над 1 500 000 000 долара. Останалите 614 000 000 долара УКРАЙНА отказа да изплати по едни или други причини. (Глоби и санкции непотвърдени от съдебен орган!) На 31.12.2009 г., преговорите по подновяване на изтеклия договор за доставка и трансфер на природен газ през УКРАЙНА бяха прекратени. Делегацията на "НЕФТОГАЗ" напусна МОСКВА и се прибра в КИЕВ, да дава отчет на президента.
В ПОЛУНОЩ НА 01.01.2009 г., "ГАЗПРОМ" прекрати доставките за УКРАЙНА, някъде към 110 000 000 кубически метра в денонощие, но транзитната доставка на газ за ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА, продължи. "НЕФТОГАЗ" реши да играе вабанк и обяви, че за обезпечаване на транзитните доставки на газ за ЕВРОПА, тя ще отклонява около 21 000 000 кубически метра природен газ - очевидно за собствени стратегически цели. Експертите на "ГАЗПРОМ" отново отвориха нотбуците и сметалата затракаха за кратко. Бе заявено, че УКРАЙНА вече е отклонила над 50 000 000 кубически метра газ, на които вече им е взела парите по своя си домашна тарифа. Рано зарана на 05.01.2009 г., "ГАЗПРОМ" отговори с намаляване доставките за УКРАЙНА "с обем равен на откраднатото от РУСИЯ". Ставаше дума за чопнати 65 300 000 кубически метра газ. Решението на "ГАЗПРОМ" бе приподписано от човека, който въобще не се шегува - Владимир ПУТИН. Този обем не бе достигнал до европейските потребители, между които и шумния парламент на Мати БОЛГАРИЯ. На УКРАЙНА бе предложено да компенсира от своите си резерви отклоненото по пътя за ЕВРОПА. КИЕВ си направи оглушки - друго не можеше да стори. "ГАЗПРОМ" престана да пресмята и на 07.01.2009 г., затвори крановете към УКРАЙНА. Газопроводите до АВСТРИЯ, РУМЪНИЯ, СЛОВАКИЯ, ПОЛША, БЪЛГАРИЯ, ТУРЦИЯ, ГЪРЦИЯ, ХЪРВАТСКА, УНГАРИЯ, БОСНА И МАКЕДОНИЯ. Президентът на УКРАЙНА пипна микрофона и заяви, че по негови данни "УКРАЙНА не краде руски газ". ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ се закъхари официално. БРЮКСЕЛ поиска от УКРАЙНА и РУСИЯ навреме да се разберат, и да възобновят доставките на природен газ за ЕВРОПА. На 08.01.2009 г., в БРЮКСЕЛ се срещнаха делегации на РУСИЯ и УКРАЙНА. Крановете към ЕВРОПА бяха все още затворени, и УКРАЙНА кандиса на международен мониторинг. Намеси се и Дмитрий МЕДВЕДЕВ, президент на РУСИЯ. Той разпореди на "ГАЗПРОМ" да продължи да работи убедително с УКРАЙНА, до подписване на всички необходими документи. Газ за ЕВРОПА обаче - все още нямаше. На 10.01.2009.,Владимир ПУТИН се съгласи с аташиране на европейски наблюдатели на територията на РУСИЯ, за контрол на доставките през УКРАЙНА за ЕВРОПА. Но газ за ЕВРОПА, и Парламента в БЪЛГАРИЯ - нямаше. На 11.01.2009 г., европейските наблюдатели вече бяха в МОСКВА. За да научат лично от президента Дмитрий МЕДВЕДЕВ, че двустранният протокол с УКРАЙНА е обявен за нищожен. Газ за ЕВРОПА все още нямаше. На 12.01.2009 г., УКРАЙНА реши да подпише протокол, и да не се меси повече в трансфера на природен газ за ЕВРОПА. В крайна сметка се оказа, че "ГАЗПРОМ" има своите основания да задъни потока на природния газ към ЕВРОПА. Отклоненият за "технологически цели" газ от страна на УКРАЙНА надхвърля 86 000 000 кубически метра, а неговата стойност е между 17 000 000 до 38 000 000 долара. Замерванията и пресмятанията продължават. Милиони редови граждани останаха на студено. "ПЕЖО", "СИТРОЕН", "КИА МОТОРС", "ЮЕС СТИЙЛ", "СЛОВНАФТ", "СУЗУКИ", "БОМБАРДИЕР" и още много европейски промишлени предприятия излязоха в зимна ваканция. Владимир ПУТИН заяви, че загубите на "ГАЗПРОМ" възлизат на 800 000 000 долара, а освен това са спрени от експлоатация над 100 газови сондажа. Това обаче едва ли ще прекрати исковете на главните европейски дистрибутори на газ и газови услуги. На конфликтът - не му се вижда краят. Така или иначе - това е добър урок за самонадеяни политици - въобразяващи си, че и без РУСИЯ биха могли да вървят напред.
СПОРЕД АВТОРИТЕТНИЯТ "ФОРБС", от настоящият конфликт припечелиха АЛЖИР, ТУРЦИЯ и НОРВЕГИЯ. Страни с газопроизводство и тръбни мрежи за прехвърляне и дистрибуция на природен газ. ЕВРОПА бе захранена чрез ТУРЦИЯ с газодобив от КАСПИЙСКО МОРЕ, а това е опция за нейното влизане в ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ. ТУРЦИЯ незабавно се договори с АЛЖИР за увеличаване на доставките в нейна посока. Норвежката "ГАЗКО" обяви рекордни дневни износ-продажби, докато "СТАТОЙЛХИДРО" светкавично подписа договори натоварващи нейните мощности изцяло. РУСИЯ почувства че започва да губи, и обяви 3 126 000 кубически метра газ в посока БАЛКАНИТЕ. Алексей МИЛЕР се срещна с Владимир ПУТИН и поиска да бъде задължена УКРАЙНА да не отклонява нито един кубометър газ - без да си го заяви предварително - и заплати естествено. Подаваният за транзитиране газ не подлежи на отклонение. Дали това ще стане - и в каква степен, е трудно да се гадае. Едно е ясно. Газът е тръгнал и - народните представители на Мати БОЛГАРИЯ ще го дочакат. Ако си седат прилежно на местата в Парламента.
16.10.2009 13:15 -
GAS TO EUROPE - BUT NOT FOR EVERYONE, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ГАЗ ЗА ЕВРОПА - НО НЕ ЗА ВСИЧКИ!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
СКАНДАЛЪТ НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ с доставките на газ от РУСИЯ към ЕВРОПА и страните от бившия КОМУНИСТИЧЕСКИ БЛОК, (COMECON), все още не е съвсем загаснал. УКРАЙНА да се опитва да модернизира своя дял от газозахранващата система на бившата СССР с помощ на ЕО. Което не може да не означава промяна на пълния режим на транспорт, съхраняване и подаване от УКРАЙНА към ЕВРОПА, на газ предоставян и собственост на РУСИЯ. А значи третиране на руска собственост чрез европейски чалъми. Едностранно третиране на въпроса от УКРАЙНА, паднала на колене, за да влезе в ЕО и НАТО, (За да се убеди какво може да й струва!), което не би могло да не предизвика непредсказуеми последствия на изток - в т.н. ЕВРАЗИЙСКО ПРОСТРАНСТВО. За което, ако речем да се спрем - па да се позамислим; че да седнем, анализираме и отсъдим; пипва и МАТИ БОЛГАРИЯ в кюпа. Както да се пънем да сме европейци - от оно време аспарухово, винаги ще си останем ПОТОМСТВЕНИ ЕВРАЗИЙЦИ - и в нашето понастоящем. А това вече - е съвсем друга работа. Значи!
НЕОТДАВНА ПОДПИСАНАТА В БРЮКСЕЛ; между ЕО и РЕПУБЛИКА УКРАЙНА; декларация - а очевидно и негласна договоренсост, за модернизиране на украинската газопреносна мрежа, поставя спокойствието в този стиков ЕВРОПЕЙСКО-АЗИЙСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕГИОН под съмнение за изкуствено нарушена нестабилност. ЕО се е съгласила да кихне на УКРАЙНА кредит от 2,5 милиарда долара, които да гарантират невъзможност на последващи газоаварийни инциденти. Няма как част от тези пари да отидат за сенчести операции; това е така характерно. Така или иначе ГАЗОТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА НА УКРАЙНА е проектирана, финансирана и построена, като част от единен технологически комплект по старите, а така актуални все още СССР СТАНДАРТИ. Съвсем не така различни от онези възприети в ЕО, и останалия лъжовен свят. СССР не си позволяваше да се забавлява докато работи. Руската страна не пропусна да излезе с декларация, че подобни несанкционирани и несъгласувани с РУСИЯ украински пермутации, не само ще се отразят върху същността на РУСКО-УКРАИНСКИТЕ юридически актове, но и, на самите процеси на добив на нефт и газ на изток от УКРАЙНА. Самият ПРЕЗИДЕНТ на РУСИЯ Дмитрий МЕДВЕДЕВ побърза да заяви, че РУСИЯ отлага понататъшни контакти по въпроса за газопренос с УКРАЙНА, поради нейните несъгласувани контакти с БРЮКСЕЛ. Дали е бил правилно разбран?
ВСИЧКИ ТЕЗИ ПАРИ УКРАЙНА едва ли ще получи кеш. Те ще бъдат предоставени на заем, (Срещу какво?), на консорциум между СВЕТОВНАТА БАНКА-ВАШИНГТОН, ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА-БРЮКСЕЛ и ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА - ЛИХТЕНЩАЙН, за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, като основните средства за извършване на модернизацията ще бъдат налети едва през третата година на функциониране на консорциума. Тоест след като БРЮКСЕЛ и ВАШИНГТОН се убедят, че нещата вече не своят така рискови от УКРАИНО-РУСКА СТРАНА.
ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА УКРАЙНА, (Официалните!), се свързват със задължението "УКРТРАНСГАЗ" да стане напълно самостоятелен - тоест частен - а доходите от транспорт и съхраняване на газ да обезпечават неговото синхронно функциониране. На изток с РУСИЯ - на запад с ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ. Едно от "по-маловажните" условия на постигнатото споразумение е, УКРАЙНА ДА ОБЕЗПЕЧИ ДОСТЪП ДО СВОИТЕ ИНСТАЛАЦИИ И ХРАНИЛИЩА НА ГАЗ НА ТРЕТА СТРАНА КОМПАНИИ ПРИ "ПРОЗРАЧНИ" ТЪРГОВСКИ УСЛОВИЯ, ПРИ НЕДИСКРИМИНАЦИОННИ ТАРИФИ. Както винаги и тук става въпрос за вземане под контрол на възлови газопреносни мрежи, възлови газопреносни и газоизмерителни станции като: "УЖГОРОД", "БЕРЕГОВО", "ДРОЗДОВИЧИ", "ТЕКОВО",и "ОРЛОВКА", до неотдавна собственост и топ-секрет обекти на БИВШАТА СССР.
НА ПРЪВ ПОГЛЕД 2 500 000 000 евро са много пара, но става дума за обекти, за които се знае доста - но винаги недостатъчно. Две огромни подземни нефтохранилища все още дават тежки подземни утечки довели до обтягане на отношенията между РУСИЯ и УКРАЙНА.
ДОСТА ИЗОСТАНАЛА С ГАЗИФИЦИРАНЕТО от останалия съвременен свят МАТИ БОЛГАРИЯ традиционно крее около домашния електрически мангал, както някога - около традиционния мангал с дървени въглища. Няма що. НАРОДЕ БОЛГАРСКИ - ще имаш още да много да зъзнеш от студ, докато благините на технологичния прогрес от началотко на двадесети век покълнат в домовете на българина от двадесет и първи век. Той умее рахат да търпи ...
15.10.2009 18:52 -
THE TALLENTS DISSAPEARS IN LONELINESS, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(c) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYIn Memoriam
ТАЛАНТИТЕ ЗАЧЕЗВАТ В САМОТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Всичко, което не е в ущърб на Обществото,
е извън неговото правосъдие …
Люк Дьо Клапие Маркиз Дьо Вовнарг
ВИЗИТКА: Асен Стойчев МАРКОВ-Глогин, роден 15.02.1936, гр.Бяла-Обл. Варна. Завършва Средно Музикално Училище “Добри Христов”-Варна с пълно отличие. Изучава композиция и диригентско майсторство при Панчо Владигеров и Веселин Стоянов.
Опери: "За Свободата", "Фуенте Овехуна", "Сашка". Три симфонии в изпълнение на Гевандхауз оркестър-Лайпциг с диригент Курт Мазур, филхармониите в София, Пловдив и Варна.
Оратория "Реквием на жертвите", "Концерт за кларинет и оркестър", четири цикъла с лирични песни, два фригийски струнни квартета, соната за пиано.
Симфониета "Жените от нашия двор" под диригентството на Влади Анастасов (Март-1961., Зала “Еврейски Дом”-Варна!), пиеси за духови инструменти и пиано, прелюд за пиано и оркестър ... Негови творби са дирижирали Влади Анастасов, Добрин Петков, Константин Илиев, проф. Сава Димитров, проф. Добрин Петков и други забележителни имена на българското симфонично творчество.
Изминаха повече от тридесет години от загадъчната смърт, на изключителния варненския композитор и диригент Асен Стойчев МАРКОВ-ГЛОГИН (1936-1977!). Един от основателите на Варненския Балетен Конкурс. Радетел за музикално-естетическо извисяване на Стара Варна. Време предостатъчно, за да бъде забравен всеки роднил на Балканите. Па да бъде заместен с фалшивите псевдоценности на съвременния световен въртел, все по-често наричан "глобализъм". Забравен като човек, игнориран като творец. Сякаш Мати Болгария е прекалено богата на композитори достигнали - световни симфонични сцени.
Във времена на безсмислени творчески възбрани, предназначени да потулят вместо да изявят и наложат. Времена, когато тоталното доминира по закон и без закон, налагайки културата да се огъва под напора на безразсъдното, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН с цената на здраве и живот успя да превъзмогне перфидни изолационни прийоми, пронизали обществото по вертикала и хоризонтала. Дотолкова погълнат от порив на творчество и немара към себе си, че остави бедност, болест и несгоди да го поднесат, а окръжение и партокрация да го премажат. Прекалено скромен, по детски безпомощен труженик на новото българско музикално изкуство. Рядко напомнящ за себе си, чрез невъзвратимостта на някой спорадичен спомен на поколение, което поразено си отива. Обитаващ висините на орлите. Съществуващ и творящ в епоха, в която никой истински творец не успя да стане добър за партия и общество. Поради задължителната загриженост, постановена от всевъзможни комитет-наблюдатели за партийна искреност, държавна дискретност, международна политика, и нравствена импотентност. (Пък прави творчество тогива!) Постигнали да подменят всяка обичайна народна мъдрост, с интернационализирана подигравка. Подготвили настоящата псевдоглобализация на Балканите, под игото на която няма как да не рухнат остатъчните нации и свята духовност. Този икономисан, за българската национална култура, народностен композитор тепърва предстои да бъде изследван, изпълняван и представян.
Слънчево момче на Стара Варна, неуспяло да помръкне дори от набедена болест. Заминало си самоволно, че да не тежи на околни и близки. Негови колеги, с които някога е работил, днес важни пишки в местната културна администрация, понякога при/е/повтарят пророческите думи на Асен Стойчев Марков-Глогин. Произнесени не където трябва, (1960.!), но на безгрижно всеослушание:
“МОИТЕ СИМФОНИИ ОТКЛОНЯВАТ
ШЕСТИ АМЕРИКАНСКИ ФЛОТ
ОТ ЧЕРНО МОРЕ …”
Лесно е да си представим, колко много е било забавно. Как са се разбягали сегашните политически смешници, с претенции за пишман-борци за граждански права и свободи. Дори понастоящем онези, които някога са го познавали и използвали да изкарат някой лев от зла дума, потръпват при споменаване на неговото светло име.
Чрез своето изключително европеизирано творчество, но с характерна тракийска подплънка, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН бе доказал, че всякаквите приказки за “народно” изкуство и "издигане на таланти из глъбините на народа”, всъщност е само един принудителен политически процес. Нищо повече от игра на жмичка, че народът да трае - колко може - до където трябва.
Асен МАРКОВ-ГЛОГИН успя за кратко да се прочуе по света, мечтаейки за признание - каквото се полага. В определена степен успя и го стори. Заплащайки със себе си.
Подземните напъни на всякаквите варненски доинтелектуалци, спешно да бъде наименувана някоя глуха градска уличка на тяхно име, (В никакъв случай Post Mortem!), правят изследователят да се замисли. Разточителна, както никоя друга държава джобен формат, Майка България ражда и отглежда - за да пренебрегне, унищожи и загърби таланти, които почти всъде по света биха получили реална финансова подкрепа, широко гражданско признание, дълбоко уважение - още приживе най-светла почит. Независимо от личностни капризи и кусури, партия, религия, раса и вероизповедание. В зависимост от техния реален принос в трезорите на световната култура. Още преди Втората Световна Война пазарният механизъм за интелектуални продукти по света е дотам добре отработен, че рядко дава възможност да се прави изкуство мижи-да те лажем. Напълно забравен в своя роден град, все по- неизвестен в своята мила родна страна, изключителният варненски композитор Асен Стойчев Марков-Глогин, се споменава съвсем рядко. (Но, с какъв респект!) Което едва ли означава, че е завинаги забравен. Поне не от неговите виетнамски верни почитатели, през последните години от неговия несвестен творчески живот. В списъка “Сто Варненци” на всички времена, неговото име кой знае защо отсъства. В замяна на това са включени личности със съмнителни заслуги към Стара и Нова Варна. Личности - не успели да получат международно признание подобно на онова, на което някога се бе радвал през сълзи Асен МАРКОВ-ГЛОГИН. В замяна на това люти парапатриоти. Стане ли дума за парче от баницата.
Дори през сумрачното време на т.н. “Тоталитаризъм”, почитатели на неговото трагично изкуство успяваха да предумат ръководството на Радио Варна, от време на време, да излъчва записи от негови симфонични творби. (Бай Стойчо Марков, баща на композитора, с това преживяваше своята несравнима мъка!) Днес това го няма. Както изобщо няма онези забележителни радиорубрики, обхващащи традиционно интензивния, магьосно подземен, културен живот на този вълшебен за мнозина град.
Да сте чули да е излъчван наскоро по Радио Варна разказ на местен писател? Да не споменаваме другите "свободни" е-медии...
Да са прозвучавали стихове от местен поет?
Да е зазвучавала класическа музика от местен автор?
Лесно се представя просо за пшеница. Трудно се отсява плевел от зърно. В културната политика на този изумруден град, ако такава съществува като мечта, помисъл и ангажирана стратегия, сметката е от ясна: Не ваш’те деца – наш’те! Това прави чистата класика да остане приоритет на чуждестранни радиостанции. Решили да отворят очите на българската публика за света, докато притварят хоризонта за достъп на Родното. Доколко (В проценти!) безбройните национални медии са нашенски? Това, едва ли проучва от някой. Златният фонд на Радио Варна, където би следвало да се съхраняват записи на творбите, на подобни крупни за духовните мащаби на този край творци и изпълнители, е под въпрос. Доколко все още съществува? Доколко е достъпен? Доколко верни са слуховете за безпощадно отношение към този златен за град Варна, България и Света фонд по време на преместването на Радио Варна от класицистична сграда – паметник на Културата в незабележимо творение на забързан съвременен архитект, но в замяна на това почти новоизмазана? Рядко някой от съвременните концертиращи артисти се сеща да включи творби на Асен МАРКОВ в своя репертоар. Независимо, че са безспорно таланливи по замисъл, и достатъчно талантливо оркестрирани. Въпреки, че за тяхната съвременна концертираща дейност, държавата все още наричана България, продължава да плаща.
Асен Стойчев МАРКОВ, (Псевдоним Глогин!), компонист с изключителен творчески заряд, възпя град Варна и неговите вечно лутащи се хора, заедно със социалните процеси на своето време, по каноните на съвременния европейски посткласицизъм, под насмешките на своите ревниви учители. Които така и не разбраха, защо неговата душа на дете не можеше да се откъсне от темата за т.н. “Съпротива”. Той я бе преживял. Асен пожела и успя, и изпревари своето време. Без да лакира. Без да имитира. Без да имплантира. Без да джазира. Без да се пазари за хонорари. Като открива. Едва ли съществува друг композитор в съвременната нова българска музикална култура, (Подир Панчо Владигеров!), който да е така едновременно европейски. Той не бе чел "Декларацията Шуман" (09.05.1950.!), но бе попивал Бах, Бетховен и Карл Орф. Дотолкова бе органически подтекстово народностен. Игнориране на личността, дейността, творчеството и стремежите на творците приживе, пълната дезинтересованост към техния хал и амбиции, е онзи удивително пораженски Балкански Фатум, който превръща нашето кръстовище на ветровете в отправна точка за толкоз много световна недостойност. Позивните за приобщаване на Българската Нация към една или друга култури, са колкото смехотворни и наивни, дваж повече саботажни. В крайна сметка Творците откриват, че щат–нещат, политиката ги ползва безпощадно. Жалко, ако не се подават на управление. Бюрокрацията е на своя пост. Още по-жалко, ако са вироглави. Полицията умее и – бди.
Асен МАРКОВ бе човек неспособен да наскърби някого, дори когато обстоятелствата го налагат. Навярно неговият залез започна с неговата сватба. Преминала чисто по селски в старият плочест двор на ул. “Атанас Геортиев” № 46, където гостите са толкова много, че за пренебрегнатите пророчици не остава място. И, сметките започват. За да го преследват до гроб. Сметки, които творците позволяват други да вършат вместо тях. Години по-късно името му е дотам сполучливо осквернено, че днес, четвърт век и повече подир трагичната му гибел, неговите най-близки потръпват при отваряне на този горчив спомен. Продължаващ да предизвиква въпроси без отговор, заедно с предполагаема опасност от нови проблеми. Макар времената да са привидно различни. Тези измиращи един по един негови родственици и приятели умело прикриват, доколко много се гордеят със своя свиден родственик. Как да се гордее с Асен Марков-Глогин град Варна, като ни веднъж не е отбелязала гражданско отношение към неговата памет? Все още остава неизяснен и поради това непонятен конфликтът на композитора с властващите музикални експерти, (Съветници на този-онзи!), привидни партай-генозе, ужасени от факта, че докато звучат завършено по европейски, творбите на Асен, все пак носят доказано народностен. (Как така Прокофиев, да пръкне в Стара Варна - не, не и не!) Композиторът набира зрялост именно по време, когато сляпата ура-партийност в науката, изкуството и културата забележимо започва да се самоликвидира.
Очевидно ред варненски творци подлежат на вторично преоткриване. Когато това бъде осъзнато и преодоляно, едва тогава Варна Град би могла да претендира за Европейска Столица на Култ-урата. Подир подражателската вълна на космогонното, няма как да не настъпи връщане към национал-исконното. Някога дотам дълбоко осъзнато, че провеждано опасно-императивно. Дали предстои да бъде осъзнато, за да бъде реализирано граждански? През последните години от своят кратък живот Асен МАРКОВ-ГЛОГИН трябва да го е осъзнавал все по-добре. Без да има воля и търпение да го дочака. Дали е предугаждал, че отново би бил разочарован? Искрено уверен в своя артистичен гений. Безпомощен за широка гражданска изява. (Някой някъде е възпретил!) Простофилско озаптяване, на не един и двама от безспорния интелектуален потенциал на Балканите. Чрез замразяване на креативност и развитие. Чрез шантажиране от всякакъв род и порядък. Чрез поразяване на онази света клетка дадена от Господ-Бог, предназначена да продължава род от рода. Днес, Асен би имал възможност да пътува по света. (Ако пресметливците от някоя чуждестранна "фондация" биха отпуснали средства!) Би могъл да издаде на компакт-диск своите чудесни произведения. (Ако някоя мутра реши, че би могла да мултиплицира чуждото вдъхновение до кондензни мангизи вложени в опицвет-производство!) Или, щеше да рови кофите за смет, както нашето умишлено погубено поколение нелицензирано върши. Не напразно се твърди, че прогресът флуктуира на границата между целомъдрие и разврат. Но къде флуктуира националното съзнание? Филтърът на олигархиите, (Независимо от политическия цвят!), е безмилостно-унищожителен към хората на идеала, правото и изкуството. (Ако се подложат да им служат, без да се запитат дали ще успеят да се съхранят!) В това отношение проблемът с адаптацията към променливите социално-политически обстоятелства, които независимо от еднопартизираната шапка на управление и самоуправство прерастваха и се развиваха, се оказа смъртоносното оръжие, което Асен МАРКОВ-ГЛОГИН без да подозира – или може би отчаяно и умишлено - насочи към самият себе си. О, едва ли само той.
По онова далечно, възторжено и непонятно за днешните съвременници, духовно напомпано време, когато дори изкуството бе съграждано върху бригаден принцип, а балетисти и балерини като нищо ходеха по бригади в завод "Янко Костов",
ДМУ "ДОБРИ ХРИСТОВ",се помещава едновременно в три сгради, една от които е бившето частно гръцко девическо училище "Сулини". Полурухнала сграда на мястото на хотел “Черно Море”, със зидове от някогашна крепост, с мазета пълни с луднали паткани, пробяващи между краката на курсистите точно по време на върховни изпитни солфежи. Забележителната музикална педагожка Христина СТОЯНОВА, първи директор на училището, лично отсява таланти. Приемният изпит е в нейната канцелария на втория етаж на сегашната “Булбанк” - Варна. Забележителна цигуларка от разтурения царски филхармоничен оркестър, г-жа СТОЯНОВА притежава набито око, широко сърце и добра душа. Достатъчно е да види младока, за да прецени дали го бива за попрището на артиста. (Напливът през онези години е - в посока технически училища. Ще се строи социализъм. Какво ще излезе, не подозира никой.) Пред нея Асенчо, така го наричат всички заради неговият весел безобиден темперамент, се представя с изпълнения на класически пиеси върху акордеонче от 40 баса. Не е известно кой е бил неговият пръв учител по музика в град Бяла. Трябва да е бил свестен специалист. (Изселената столична интелигенция е изпълнила градове, села и паланки, без да престане да се занимава с разпространение на знания!) Семейството на Асен се е преселило с цялата своя рода от три многобройни семейства в град Варна. Ходенето на пиано под наем се оказва скъпо и непрактично. Тогава се купува пиано. Христина СТОЯНОВА е категорична, че е срещнала бъдещ композитор. Пианото с мъка изкачва дървените стълби до втория етаж на бившия Дом Попови. Един забързан акордьор го акордира. Звуците от това пиано започват да приспиват и да будят многобройните следвоенни обитатели на плочестия сенчест двор. В ранна утрин тук би могло да се долови ревът на бурното море... Пианото на Асен се прочува. (Асенчо композира!) В тази общо взето музикална махала във всяка втора къща свири цигулка или пиано. Знаменитият варненски лютиер Бай Коста Шишков, един от основателите на Варненското Филхармонично Дружество, е учител по цигулка на мнозина. Тук Асен МАРКОВ изкарва своите сладки ученически години, без да пести през лятото от морето. Бедняшкият обичай да се ходи колективно на плаж по плувки, защото входът на Централните Морски е платен, е основно махленско занимание за през лято. Скоковете от Централния мост са проблем на момчешка смелост и забавление. Заедно със заглеждането по момичета. Подир голямото наводнение през 1952, около мостът възникват плитчини. Никой не предупреждава гражданството за това. При един криво пресметнат скок, Асен МАРКОВ си удря тежко главата в донесен от наводнението бетонен къс. Слънцето не е най-доброто лекарство, но той изтърпява и подир обед на плажа. Мнозина твърдят, че заедно с изключително интензивната творческа дейност, това е причина за по-късно изявили се персонални промени. (Все още да съществуват живи свидетели!) Атмосферата в град Варна и днес е отчайващо подтискаща, що се отнася за творци които трудно се купуват, и въобще не се продават. Завършил дванадесетия клас на ДМУ-Варна, Асен заминава да следва композиция в Музикалната Консерватория в столицата. Родителите му са прекалено обикновени хора, но годините са благопритяни. Професор Панчо Владигеров, човек с европейски дух и възпитание, не пропуска да привлече Асен МАРКОВ, като негов верен студент и съратник:
"ТОВА Е ЧОВЕК С БЛИКАЩА ТВОРЧЕСКА ИНТУИЦИЯ."
Тази честна бележка на един изключителен музикален авторитет, ще да е ощипала някого под пъпа. И гоненията почват. Всичко в Майка България по онова време е сведено до минимум. Радиостанциите. Вестниците. Все още няма телевизия, но е на път. Има броени на пръсти оперни и симфонични оркестри. Където за творци на частна практика достъпът е ограничен. Липсата на свободно духовно пространство, на нормална медийна околна среда, като динамична система за изграждане и поддържане на реална критерийна оценка, стесняват степените на творческа свобода. Пренасочвайки всеки изблик на духа - към рутинна ежедневна борба за къшей типов хляб. Освен това за да си творец - и преди, и сега, задължително трябва да си член на творчески съюз. А там отдавна не приемат по заслуги. Без да е приет за член на Съюза на Българските Композитори, където членството и днес е по-тежко от алергия, Асен МАРКОВ бива назначен за секретар на СБК-клон Варна. За мнозина това би било удачен връх и подходящ предел за провинциален куйтулък. Асен обаче е отегчен. За твореца затъкнат в трета глуха, една длъжност не означава нищо. И, не би могъл да поеме подобен тежък професионален риск :
"БОБИ, НЕ СЪМ ЗА БЮРОКРАТ - АЗ СЪМ ТВОРЕЦ!"
Твърдение пронизващо неговата дейност и като музикален редактор в Радио Варна, и като чиновник в Бюро “Естрада”, и като безработен помощник-диригент (!?!) на хор пенсионери. Няма как да не се подозира насмешка свише над усилията на композитора да увековечи една противоречива епоха, чрез арии на опери.
Още в последните класове на музикалната гимназия, Асен МАРКОВ е доказал безспорен афинитет към композиторско и диригентско майсторство. Неговата първа опера "Фуенте Овехуна" по Лопе Де Вега, е написана чрез среднощни бдения когато е едва осемнадесетгодишен. Легенда гласи, че прехвърлена нелегално през Югославия в La Scalla di Millano, тя бива изпълнена експериментално и излъчена по Радио Рай-Италиано. Студената война е в разгара си. Какъв е приносът в тази насока на покойния музикант и лютиер Бай Коста ШИШКОВ, не е известно. Очевидно от тук, от старата махала "Млекоцентрала", където следвоенна беднотия пресича път с остатъчен варненски аристократизъм, тръгват драматичните злочестия на крехкия творец. Симфониите и оперите на Асен МАРКОВ притежават характерна черта. По подобие на Рихард ВАГНЕР и Карл ОРФ, те изискват огромни симфонични състави. Сложно структурирани, епизодично изпълнявани, за изоставения от всички и осамотял (1977.!) творец, те не престават да
"ЗВУЧАТ НА ИЗТОК И ЗАПАД,
В КОСМОСА И НА ДРУГИ ПЛАНЕТИ".
Мечта характерна за вивидиума на този жизнен, но подтиснат поради безкрайни курортни мании за келепир от пришелци крайбрежен град. Бдящите пуристи от Съюза на Българските Композитори не желаят (Или им е забранено!) да признаят, че е налице явление в развитието на съвременната нова българска музикална култура. Дори непоносимо талантлив, всеки пролетарски син (По онова време официализирана норма и морал!), е нищо повече от зле гримиран плебс. Предназначен да остане завинаги Другарят Господин Никой. Заедно със своето изкуство и майсторлък, в кьошето на тучната трапеза на властимеющите. Където закуските са само на пръв поглед безплатни.
Седемдесетте години са особено пълноценни за Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, осъзнал докрай що е апостолизъм в градежа на т.н. нова българска симфонична музика. Перфектен пианист, лично съпровожда свои песенни цикли в изпълнение на Райна Стоянова и Йорданка Тенчева. Виктор Чучков и квартет "Вярка Начева" успяват да разкрият много от онова, което тежи на душата на поета-композитор. (ДНФ-Варна-1972.!) Налице е симфоник пълнещ салони. При други, това рядко се получава. Ами, ако разбогатее? Тези упорити музикални изяви правят настойчиво и властно, омерзително и непочтено, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН да бъде деликатно отстранен от всеки български подиум. Обруган и отхвърлен, изоставен от своите близки, предпочели да забягнат зад девет земи в десета за слава , композиторът вече се лекува. Но, как става това след като си обезмангизен напълно? Кратката бележка на втора страница на в-к "Отечествен Фронт" от краят на шестдесеттях години, че неговата Втора Симфония е изпълнена пред огромно стечение на публика от Източна и Западна Германия в Лайпциг, (Гевандхауз Оркестър с диригент Курт Мазур!) е така дребно набрана, че остава почти незабележима. Асен МАРКОВ е спечелил първа награда на международния композиторски конкурс в Лайпциг, ГДР. Както изглежда, без официално разрешение от българските власти. Той харесва да преодолява прегради за сметка на здраве и сили. Това участие на един изтъкнат вече талант, толкова близо до ГФР, не е ли подозрително? Нима износът на национален интелектуален продукт не се простира само до Берлинската Стена,!?! (Подир съгласуване!) След концерта на Дрезденската Филхармония с диригент Курт МАЗУР, на който се представя симфоничното творчество на Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, предстои банкет. От банкета Асен си тръгва дълбоко наскърбен и разстроен. Утановил, че всичко се заплаща. Цената този път не е по неговите сили. Той ... изчезва. Щом шумотевицата заглъхва, близките му се разтичват. Тръгват да го търсят. И, като не го откриват обявяват, че е духнал на запад. Може би, за да им стане още по-леко. Може би поради професионална ревност. Навярно поради балканическа завист. Всъщност донейде опариченият композитор е хванал влака за Ленинград, където също е добре известен. ("Имах достатъчно пари, та останах в Ленинград да се наслушам на симфонична музика. Там хората разбират от това."-1977.!) Върнат принудително във Варна, Асен установява, че брилянтната игра за варненски световен симфоничен принос го е довършила безпощадно. Болнав, изхабен и беден, Асен МАРКОВ-ГЛОГИН, композитор от световен ранг и национална значимост, е окончателно сломен. Една болнава сянка се явява тук и там, най-вече в кафене "Одесос" или "Варна", за да развива теории за "нова българска музика" пред случайни събеседници ухаещи на смърт, но и пред дами които едва ли са успели да го забравят. За всички тях, той наивно е творил цял един живот, на практика срещу жълти стотинки. Ако Асен МАРКОВ-ГЛОГИН би допуснал да се впише в пейзажа на златния провинциален бюрократизъм, ако би издържал на предстоящите години на подритване насам-натам, би могло да бъде признат за регионален новатор, че да бъде пенсиониран за стотинки. Безскрупулната завистническа околна среда толерирана от общество, решило с къшей чер хляб, винтовки (Сега спринцовки!) и шепа слънчогледово семе за закуска да покори човечество и свят, е разсипала юнашко здраве, младо семейство и мъжки нерви. Асен среща една случайна жена, а на следващия ден сам (!?!) се предава в ръце Богу.
Асен МАРКОВ-ГЛОГИН тежи върху съвестта на значителен брой присадени "кореняци" варненци. Макар да не се изучава във висшия курс на Българската Консерватория, обхващащ всите български композитори, неговото творчество е съществен и неразделен силно подценен етап от нестандартното развитие на “тоталитарната” музикална мисъл в България. Осъзнато, доказано и поддържано от ред компетентни музикални специалисти. Които навремето все пак не пожелаха да издигнат глас в защита на творческите концепции на Твореца. Все още неознаменуван с прословутата, винаги закъсняваща, световно неизвестна, но странно желана награда "Варна". Да не говорим за глуха уличка с неговото предостойно име. Дали "Музея за нова и най-нова история на град Варна", вече е направил необходимото за да опази кадърно неговото жилище, пособия, роял, писмен и звуков архив, доколкото не са разпиляни? На магнетофонна лента Асен бе записал дори репетициите на дрезденския оркестър с Курт Мазур. Репликите на един така прочут диригент върху варненско творение няма как да не са от значение за световната култура. Като нямаме Бетховен и Лист, що да нямаме Берберян-ДАТЕВ и Асен МАРКОВ-ГЛОГИН? Сондажите за създаване на клавирен конкурс в неговото родно място преди пет години оставиха местните кметове с повдигнати в почуда рамене. Дори не бяха чували неговото светло име. Това не попречи да бъде прокаран някакъв друг конкурс, за който така и не се чува нищо повече. Професор Влади Анастасов, дирижирал някога симфоничната поема "Жените от нашия двор" с Варненския симфоничен оркестър в претъпканата зала на "Еврейски Дом"-Варна, (1961.!), споделя за "буквално лошото отношение на Съюза на Българските Композитори към Асен МАРКОВ" (В-к КИЛ-бр.3,1993), спестявайки по-прецизно дефинирано определение. Съюз, забавно пребоядисан в неправителствена организация (Achtung! Achtung! Achtung!), който постановяваше, постановява и сега, каква поръчка срещу каква сума на кой столичанин да се предостави, за сметка на редовия корнишонен варненски електорат.
Не стана ясно кога, как и защо Асен МАРКОВ, композитор от световна класа и европейски мащаб, реши и отплува завинаги в страната на Орфей. Огорчен до смърт от разврата на властващи търгаши, в името на химерен интересчийски интернационал. Болест, която мори човечеството във всеки злачен апендикс на света. Дали поради нелечима болест (Колко лесно е подобно обяснение!)? Дали поради любовен порив злокобно закъснял? Варненските таланти харесват да зачезват в самота. И обясненията напълно са излишни.
Ако става дума за регионална социална патология, а за това става мисъл и дума все по-често, тя би трябвало да се разглежда като всеобщо заболяване на нашето умишлено дезинтегрирано, високообразовано а нискокултурно, високопарно а невъзпитано, транснационално но съвсем не космополитно, все по-брутално посттоталитарно общество. Готово да забрави, премълчи, унижи и срине самоизградили се таланти. За да възвеличае крайпътни мацки в дълбокодеколтирано лукаво бяло за пореден конкурс-боза, че да падне някой-друг лев за харчлък. Общество, чийто тъничък каймак все повече тежи и нагарча.The End
15.10.2009 18:46 -
OF THE MA-TA-RA THE GUARD MOST CHERISHED, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYНА МА-ТА-РА ПАЗИТЕЛЯТ СЪКРОВЕН
от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ЗНОЙНАТА ИСТОРИЯ на ниските варненски литературни страсти, името на покойния Тодор РИЗНИКОВ (1932-1992!) отваря слабоизвестна, забележително интригуваща духовна страница. Чужд на вечните литературни ежби на дребно; кой доколко е поет – кой съвсем не е поет, кой до къде е писател – от кога журналист, къде се поставя запетайка или запетайка придружена с тире, (Съдбовен грях за задочници!); Тодор РИЗНИКОВ успя отрано да се уедини в своя собствена си вътрешна интелектуална ниша, на самопожертвувателно пътешественическо самозамонашване. За да се открои. И разграничи.
ЧЕРПЕЙКИ ОТ ПОГРЕБАНОТО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА НА БЪЛГАРИЯ, Тодор РИЗНИКОВ изненадващо се появява по научни, и не чак толкова научни, форуми. Където хвърля дискусионна ръкавица, по проблемите на Прото-България. Рядко приемана за словесен двубой. (Мнозина бързат да си вземат писмени бележки!) Времената са орисано преходни. Дискусиите - регламентирани. Всъщност нежелателни. (Не се знае - от коя трънка какъв заяк би пръкнал. Ето защо – млък!) Прескрипциите в науката идват от високо, та вихърът на компетентната безкомпетентност е шеметен. (Понастоящем дваж!) Чужд на вечните гонения по стълбата нагоре - която винаги води надолу, Тодор РИЗНИКОВ си позволява така да удря словесна к?па у з?ми, че да събере ?чи на докладчици, слушатели, и партай-наблюдатели. Неговите оригинални, неправоверни прозрения и хипотези; за произхода и вярванията на Прабългарите; са в отчайващ разрез с официализираната историческа наука. Превърната чрез догми в козметичка световна. Практиката на персонална творческа изява по Българската Земя Хубава е доказала и доказва, как подобни личности рядко успяват да получат обществен отклик и признание. Освен всред аркадаш-запалянковци. Частните сказки не са забранени, но са подменени с пропаганден лекторски апарат. Структуриран основно от съпруги на партай-босове. Устати женуря, нападнали трибуните на Великото Народно Събрание - в по-късно време.
Задънили зовът за Братство, Равенство и Свобода, навреме. (Дори в настоящите дни на духовен мързел и политическо непостоянство, сказки изнасят единствено премиери и министри в присъствие на глобално забавляващи се топ-западняци. Учените – за какво! Туй да не ти е Асен Златаровото време!) Нови идеи биват допускани единствено, като аспект на хиперцентрализирана партийна дружбаш цедилка. Така че, докато се върши нещо – нищо да не се свърши. Резултат на тежки умувания от принудително олисяли белокоси лаици. Около мащабни маси под червено сукно. Следвайки безскрупулни “революционни” рецепти. Пропаганда, която отдавна не е комунистическа, ни болшевишка, ами откровено национализползваческа. Всеки публичен доклад, всеки научен труд, безусловно започва и завършва със задължително обезсмъртяване на партийни вождове. По недоглеждане класифицирани като “световни философи”. Университетските катедри пъшкат под надведомствен контрол. (Тъй оцеляват и понастоящем!) Титли и благини биват присъждани, чрез целево политизирани дипломи. Служебно натикани в ръцете на комсомолски селяндур-аферисти. За които кафеджийски подшушнатите имена на Алберт Айнщайн, Джон Атанасов и Папа Хемингуей, (Пръв път ги чуят!), са повод да паднат от изненада от задната стъпенка на някой столичен боклуджийски камион. Където хитричко отбиват работарски стаж за получаване на столично жителство, (Ха бакалъм, апапи!), водещо към университетски катедри, че да пипнат задгранични командировки пременени в тужурки. Мнозина, попаднали в мисловна безисходица, овреме зарязват неблагодарното научно поприще. Неколцина под успешен брак, дриблират в прикрит монархизъм зад граница. (Пар?та върти фукарата!) Докато пипнат зелена карта. Онези, гдето са преуспели (Не от наука - от спекула с антики!), се завръщат, готови да рушнат БАН и ВАК из корен.
САМОТНИТЕ ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ остават изолирани. И, още по-лошо – на самоиздръжка. Предполага се, че така е всъде по този лъжовен свят. (Ама не е!) Преживяйки с просяшки заплатки. (Никъде го няма!) Рядко успяват да се радват на високи научни титли, без добро от съответните окръжни комитети. Където критериалността е - собствено казано – на махленско равнище. (Такава е и понастоящем!) Съществени са родствени връзки от днес обезлюдените завинаги села. Някога, по каприз на Тато прераснали в градове-държави, от където всеки гледа да избяга в столицата. Престрашат ли се да драснат зад граница, попаданали в свой си изследователски ареал, понякога успяват да се докажат. За да свършат изхвърлени през прозорците на някоя провинциална библиотека. (Сам си го направи!) Останат ли на място, устискват пенсия за старост. А ако това – Не дай Бог! – стане, в ранна утрин възпитано навестяват кофите за смет. Все още в ролята на вечни младши научни сътрудници. (Да се трудим неуморно другари!) Отначало с погнуса и нежелание. После свикват. Казионната наука предоставя поле за личностна изява единствено, на бюрократично институционализирани оръженосци. Предъвкващи мухлясали марксиско-ленински постулати, подир връщане от творчески командировки на Запад. (Валутна книжка – за марксисти!) Чиято научна стратегия, тактика и практика се изразява, в издирване възможности за отнемане на запрялите в недоумение ветрени мелници, от някой хубаво забаламосан Дон Кихот. И предоставянето им, в разположение на Политбюро от свое име. (Димитровски Награди!) Че, да бъдат изнесени квалитетно на запад. (Подарени от наивитет - продадени на евтиния!) Останалото е каканижене на неясни лекции, пред още по-неясни слушатели. Докато стане възможно разкриване на частни университети. Където всичко е до болка ясно – имаш ли пари учиш – подир това безработен. Световнопризнати учени с доказан научно-приложен принос, са превърнати в одържавени чиновници, наплашени от безмилостни заводски организатори на производство. Управлението на науката е умишлено е многостъпално, следователно побъркващо. Редовият научен изследовател е въдворен на най-ниско управленско стъпало, с мижава държавна
заплатка, че евтината наука при СоциализЪма е благодат за обилно оножданата наука на КЪпитализЪма. Обезпечен с бакалски тефтер и молив, (За своя сметка!), и някоя жалка надлежно регистрирана “Continental”, от шрифтът която службите част по час вземат отпечатъци – да не стане нещо с държавността. Жалък придатък за квалифицирано решаване на ежедневни заводски проблеми, които рядко биват реална наука. Креативни личности подобни на Тодор РИЗНИКОВ, подир десетилетия лишения, преодолявайки какви ли не хитроумни пречки, все пак успяват да оставят диря в лоното на науката и изкуствата. Светъл лъч новопробудно, пронизал дълбоко клеясал политически сумрак, кооптиран от професионализирани лаици (Дворцово надменни!). Следващи измишльотски революционни идеологеми. Съгласно които би следвало световното човечество да прокопса, докато не престава да затъва. Падаща звезда, пресякла нечии научно-финансови интереси и поради това - под възбрана. Скитащ интелектуален парий имитиращ провинциален глупак, че на столичната публична трапеза туй върви най-густо. Успял да кръстоса пеш кратката Земя Българска. Преровил и записал полузабравени сказания. (Кой ги усвои!?!) Превъплътил се, в краят на своят не така дълъг живот, в театрализиран първобитен жрец в пещерите под Мадара. Дано някакси опази онова, което никой не го еня дали ще се опази, (MA-THA-RA!), Тодор РИЗНИКОВ успява да преоткрие възпретени за изследване остатъци от древни духовни средища. Към които световната историческа мисъл едва сега получава свободен достъп. (Електронната екипировка – Баста!)
“Триъгълникът Варна-Мадара - Град Орфей в местността “Орфенското” тепърва ще бъде проучван, оценяван и коментиран.”
ТОДОР РИЗНИКОВ остава завладян завинаги от загадъчната Веда Словена. Прибързано обявена от казионната наука, (И Царска - и Отечественофронтовска!), за мистификация. Нейното вторично откривателство е съмнително, а нейното изследване не е санкционирано. Значително по-късно, Веда Словена ще стане обект на дългогодишна дейност на академичен екип оглавен от мастит учен. Този остатъчен сборник национална кодирана история чрез народни песнопения; разшифровани, тълкувани и преосмислени и от Тодор РИЗНИКОВ; крие Истинската Истина за мигрирането на прабългарската нация из дебрите на Афганистан и Бангладеш, през Балканите по Европа и света. (През шестдесеттях години на миналия век, при разкопки във Великобритания, изненадващо е открита стела с Мадарски Конник!) Разбран, защитен и възнаграден от високопоставена дама с монокъл и кок, Тодор РИЗНИКОВ е един от малцината частни изследователи, каквито тоталитарното общество недолюбва и наказва, но търпи и допуска до къшей горчив хляб от денонощен магазин. Един от множеството труженици, чиито частни постижения държавата предпочиташе и предпочита да игнорира. Вместо да стимулира, разгъва и приобщава. Нехабилитиран писач по проблеми, които изпреварващо жилят върховете на пирамидата на наведената в поклони насам-натам национална историоведческа мисъл. За да напомнят, че по Земята Българска креят огнища безсмъртни и магични, огнища духовни, сакрални и транцедентални, под вековна възбрана. Приживе майсторски потулван. Постмортем задължително забравен. Никой от трите варненски писателски съюза, (Такива ли са те!?!), не се е сетил да се заинтересува къде именно е гробът на този насмешлив първооткривател на възпретената за изследване подвижна история на племена и народи, населявали някога – и всякога - нашенските злачни земи балкански. Литературстващ дисидент, временно устроен на мижава уредническа длъжност в днес останалия без покрив и покров “Музей на Българската Литература” в столицата. Рядко допускан до международни трибуни, откъдето управляющите и преди и сега, харесват единствено елей в ушите и тежък хонорар в джоб, Тодор РИЗНИКОВ не престава да кръстосва страната до самата своя бедна кончина там, под дълбокото небе на Ведическа Мадара. (МАДЪР-РА; МАТ–ДАР–РА; МАТА-РА – Майка дарила на света Слънцето!” Тълкуване: Мат – Майка; Дар-Дарила; Ра-Радост-Слънце!).
Където дири неуловими за останалия свят релации между Минало, Настояще и Бъдеще. За да пророкува. Дали единствено за себе си? Какво именно? Като грамотен изследовател, е изключено Тодор РИЗНИКОВ да не е записвал своите мадарски прорицания. Къде са те? Ако не знаем от къде идваме, как ще установим накъде ни водят безбройните полуграмотни сръдливи духовни водачи, за които всяко древно светилище е нищо повече освен стока за политическо послужване и поевропейчен селски туризъм? Историческата безграмотност и забрава целево ползва чуждестранни политически апетити за безгранична власт. О, да! Тодор Ризников имаше видения, при това – не какви да е:
- “Мадара е на път да се окаже един от най-древните центрове на средиземноморска цивилизация по тези земи.”
- ... под необятния скален навес непредубеденото око може да види непокътнат каменният трон на Орфей, а образът на самия божествен певец да потърси в лицето на вековечният конник. (“Каспичан днес”- Ocean Press-Varna, 1993!)
- … дойде време всеки разумен човек … да влезе в собствената си пещера. … и там да потърси силата, увереността си …”
- “ ... истината е вътре в нас, тя е генетично заложена там.”
- “Колкото фантастично да звучи, Конникът не е единственото и съкровено скално творение.”
В КРАЯТ НА АПРИЛ 1993. из страната се разчува, че полугол чудак обитава пещерите под Мадара. Това е преоткривателя на полузабравената, по партийному игнорирана “Веда Словена”. Писателят-експериментатор Тодор РИЗНИКОВ. Възседнал каменен трон. Полуоблечен в нещавени овчи кожи. На глава с огромна корона с рога от коч. В ръката жезъл. На кръст препасал нож. Гордо раздрусал под кожена пола остаряло тяло, в халтави избелели плажни плувки. Разочарован от политическите сметки в столицата. Омъдрял окончателно. На ляво рамо преметнал кожена торба със сирене, пиперница и самун хляб. Отпиващ отцедена в кафена чаша пещерна вода, Тодор царства под усойната сянка на високите скали на Мадара. На недостъпна висота е отворил таен бивак ограден с плет. В него не допуска никой. Там крие последното съкровище което притежава, същата шумна пишеща машина, която влачи със себе си надлъж и шир през страната. Недалеч гайдата на Бай Иван от Кюлевча зове и оплаква. Тодор пророкува ли, пророкува. Наивни доброжелатели предполагат, че очаква извънземни. (Мястото бива за това!) Други, че с Тодор се е случило най-лошото. (Пръщи от здраве!) Трети, че се е превърнал в комедиант. (С каква цел!?!) Един самотен изследовател за пръв път свободно, без програма и началство, на своя сметка и отговорност, провежда частни антроположки изследвания. Прииждат туристи. В недалечното кметство Каспичан, отговорните за “културата” в радиус едва десет километра, се цупят. Не са свикнали на подобен ихтибар извън стените на пльоснатото от железобетон подобно на крепост учреждение. Ако се е поселил тук за да търси имане - няма да я бъде. Околността кипи от професионални иманяри. Всичко отдавна е преровено, и все пак - от време на време - се открива по нещо. Тази земя е давала и дава. За да бъде препратено зад граница. Откривател на родопродопското “Орфенско” край село ?сина, (Разчуло се е!). Тодор е подозрително компетентен конкурент, зад който стои управата на Историческия музей в Шумен.
Позволява си да държи патриотични проповеди. Науката, като доказан път към Истинската Истина е докрай опасна. Тодор РИЗНИКОВ си позволява да тръгне от последните полузабравени древноселски вярвания, тълкувайки реалистично и достоверно, можеби окончателно и завинаги, (Но къде неговият е ръкопис?), опазените писмена на “Веда Словена”. (Неговият принос за обнародване на изключително рядкото фототипно издание е безспорен!) В чиито текстове, Тодор не престава да търси и открива корените на античната миграция на прабългарското племе. (Проблем, по който родната наука – в зависимост от политичесия вятър – не престава да се тутка!) За да установи хипотетично не само произхода, но и посоката на неговото древно придвижване от Тибет и Памир към западните брегове на Темарин.
„Ако да имаме една кола, Бого, и ако тръгнем от тук по следите на Прабългарите, Бого, пълно е със псакрални знаци, ще стигнем право в Тибет!“
КОГА И КАК ПОЧИНА ТОДОР РИЗНИКОВ, не стана ясно овреме. Казват, било по Тодоров ден. (Така си отиват светците!) Намерили го под скалите на Ма-Та-Ра. Изстинал. Година преди това, пак по Тодоров Ден, той бе прекосил централния площад на Стара Варна върху гърба на магаре. Може би за да напомни, че магарешкото начало е характерно за „управление“ на науката, изкуството и културата в този древен, обичан и мразен, незабравим пристанищен град. Под скалите на Мадара, или МА – ТА – РА, “Майката” (THE MOTHER!) както твърдеше Тодор, е пусто. В Община Каспичан е спокойно. Няма кой да тревожи обществеността с философии, че скалите са магьосани от Господ-Бог. Иманярите са мирясали. Няма с кого да се задяват - няма кой да ги презира. Книжките за град Каспичан с брилянтното есе на Тодор върху Мадара на два езика, мухлясват в шкафовете на общината. Възхищението на НВ Цар Симеон Втори от тази малка спретната книга е пренебрегнато от общинските власти. (Бог на небето – Царят в Мадрид - какви са тези възхищения!) Поръчалият книжката общински секретар бива отстранен. Село Мадара бива амалгамирано от община Шумен, а това означава нова съдба за Мадарския Конник. Дали по-свястна? Конникът остава сам, заедно с още една тайна. Тайната за загадъчната смърт на неговият таен самодеен изследовател. Остава малко време, преди ветровете, бурите и халите на националният историографски нихилиизъм, да го изядат докрай. С механическата прилежност на нашето модерно, ала толкоз обезумяло настояще. (Днешните дъждове, ветрове и бури са киселинни, радиоактивни, метални, и трансконтинентални!) Както нескопосното нашенско време изяде изследователят-мечтател Тодор РИЗНИКОВ. И няма никой като Тодор, да се възправи срещу всички нас, тълкувайки “Веда Словена” по човешки. Сочейки път през душите на живите - към Вечността на Мъртвите. Пътят на глобализма, по който принудително сме тръгнали, рядко води точно там, където сме най-необходими. Особено, ако се опитваме да изпреварим Времето. Нещо, над което Тодор РИЗНИКОВ не преставаше да се надсмива. Дали не му бе все едно?The End
Търсене
