TO CAPTAIN L.S.

МИНА ВРЕМЕ, ВРЕМЕНАТА СЕ СМЕНИХА. ВЛАСТТА СЕ НАПРАВИ НА ЧОВЕЧНА, ЗА ДА НИ ПРЕКАЛКУЛИРВА ДИСТАНЦИННО СМЕТКИТЕ ЗА ТОК. НЕОТДАВНА, СРЕЩНАХ КНИГАТА НА МОЯТ ОТДАВНАШЕН НАЧАЛНИК, НА ТРАДИЦИОННОТО ИЗЛОЖЕНИЕ; ПОД СНЕЖНОБЕЛИ ПУСТИННИ ШАТРИ; ЗА НЕЧЕТЕНИ ЗАГЛАВИЯ В БЕЛОГРАД. ВЕЛИКОЛЕПНИЙ НА КОЕТО ВСИЧКО СЕ ПРОДАВА, НО ЕДВА ЛИ НЕЩО СЕ КУПУВА. БЯХ ЕДИНСТВЕН БРЪКНАЛ В ДЖЕБ – КУПИЛ КНИГА. ОСТАНАЛИТЕ ПОСЕТИТЕЛИ СЕ ПОДСМИВАХА, ПА ПРЕСКАЧАХА ДО НАСРЕЩНИЯТ ТЕХНОМАГАЗИН, ЗА ДА СИ КУПЯТ ТАБЛЕТ НА ИЗПЛАЩАНЕ. КУПУВАНЕТО НА КНИГА СЕ ОКАЗА ТАКА НЕОБИЧАЙНО ЯВЛЕНИЕ, ЧЕ СЕ НАТРУПАХА РЪКОПЛЯСКАЩИ ЗЯПАЧИ. ТЕЛЕВИЗИЯТА ВЕДНАГА ЗАВРЯ НОС. ПРОДАВАЧКАТА ТАКА СЕ ИЗНЕНАДА, ЧЕ СЕ ЗАДАВИ С БАНИЧКАТА ОТ СЪСЕДНАТА ФУРНА, ПА ЗАПОЧНА ДА ЗВЪНИ НА 112 – ПРЕД СЕРГИЯТА Й ИМАЛО НЯКАКЪВ ЛУД, РЕШИЛ А СИ КУПИ КНИГА. ПОБЪРЗАХ ДА ВЗЕМА КАСОВ БОН, И ДА ИЗЧЕЗНА. НЕ ХАРЕСВАМ ПРЕДПЛАТЕНИ НЕПРИЯТНОСТИ.

У ДОМА, В ТОАЛЕТНАТА – КЪДЕ ДРУГАДЕ, РАЗТВОРИХ ВНИМАТЕЛНО ВЪПРОСНАТА КНИГА. ХУБАВА КНИГА. ОТКРОВЕНА КНИГА. ОТПЕЧАТАНА С АРОМАТИЗИРАНО МАСТИЛО. (КИТАЙ – ТИ МОЖЕШ ВСИЧКО!) НА СУПЕРБЯЛА ХАРТИЯ ОТ ВНОС. (ФИНЛАНДИЯ – ГОРИТЕ ТИ СА БЕЗКОНЕЧНИ!) С ХУБАВИ ЦВЕТНИ ФОТОИЛЮСТРАЦИИ. (KODAK – ТИ СИ ПО-ДОБЪР ОТ EPSON!) ПЪЛНА С НЕДОМЛЪВКИ. НА КАКВИТО ЕДИНСТВЕНО ДОВЕРЕНИТЕ ВЪЗПИТАНИЦИ НА ВОЕННИ УЧИЛИЩА СА СПОСОБНИ. БОГАТО ИЛЮЮСТРИРАНА, ЕДВА ЛИ НЕ СЕКРЕТНА. (КНИЖАРКАТА Я БЕ ПОТУЛИЛА ПОД ТЕЗГЯХА.) ИЗКУКАН ПЕНСИОНЕР БЕ ИДВАЛ ДА СЕ РАЗПРАВЯ. (ДОКУМЕНТИРАНИЯТ ПРОТОТИП СЪВСЕМ НЕ Е ТОЙ!) ЦЕНАТА, ИЗПИСАНА НА ПЪРВА СТРАНИЦА С ХИМИЧЕСКИ МОЛИВ, БЕ НЕПОНОСИМА. НО, НАЛИ, МЕЖДУ ДРУГОТО, И ЗА МОЯ МИЛОСТ ТУК-ТАМ СТАВАШЕ ДУМА, ВЗЕХ ЧЕ СИ Я КУПИХ. СЕГА, В ОЧАКВАНЕ НА ТВОРЧЕСКО ОБЛЕГЧЕНИЕ, ЗАДЪЛБОЧЕНО ЗАЧЕТЕН УСТАНОВИХ, ЧЕ СЪВСЕМ НЕ СЪМ СГРЕШИЛ. ЗА СЪЖАЛЕНИЕ НЯМАХ НИКАКВА ВЪЗМОЖНОСТ ДА СИ ВЗЕМА ПОВЕЧКО ЕКЗЕМПЛЯРИ, ЧЕ ДА РАЗДАВАМ НА БЛИЗКИ И ПОЗНАТИ. ИМАМ ЛОШ НАВИК, А НА СТАРИНИ ЗИМНИТЕ НОЩИ СА ДЪЛГИ, И СТУДЪТ ОТВРАТИТЕЛЕН.

- ИМАТЕ ЛИ СВОБОДНИ БРОЙКИ, ДА ВЗЕМА ЗА КОМШИИТЕ, АКО СЕ НАЛОЖИ? - БЯХ ПОДПИТАЛ БЛАГО.

- ВИЕ СТЕ ВТОРИЯТ КУПУВАЧ . . .

ЗНАЧИ, ВСЕ ПАК ИМА ХОРА, КОИТО СИ КУПУВАТ КНИГИ. ТАКАВА НАЦИЯ НИКОЙ НИКОГА НЯМА ДА УСПЕЕ ДА ЗАТРИЕ. ВЪРНАХ СЕ ТИЧЕШКОМ У ДОМА. С НЕЙНИЯТ АВТОР БЯХ ИМАЛ ТОЛКОВА МНОГО РАЗПРАВИИ И ПОЧТИ НИКАКВА РАБОТА, ЧЕ МИ БЕ ИНТЕРЕСНО, КАТО КАК СЪМ ИЗТИПОСАН. ЗА МОЕ УДИВЛЕНИЕ СЕ ОКАЗА, ЧЕ КАТО НЕЗНАЧИТЕЛНА ЛИЧНОСТ ПО ТРЪНЛИВИЯ ТРУДОВ ПЪТ НА ПОЧИТАЕМИЯ О.Р. КАПИТАН ПЪРВИРАНГ ЛЮДОМИР ПИШМАНШАМПОАНАДЖИЕВ, НАШИТЕ СЪТРУДНИЧЕСТВА И НЕРАЗБОРИИ, СА СЪВСЕМ СЛАБО ОТРАЗЕНИ. (ЩО ЗНАЧИ ТУК – НЯКАКВА ЦИВИЛНА ЛИЧНОСТ!) НА СТРАНИЦА 117 ОБАЧЕ ОТКРИХ ТЕКСТ, КОЙТО ИЗЯСНИ ДОСТА.

НЯКОГА ДРУГАРЯТ БИВШ МОЙ НАЧАЛНИК, КАТО ДЕЙСТВАЩ ВОЕНЕН, БИЛ ИЗПРАТЕН НА ОБУЧЕНИЕ В БРАТСКИЯТ НИ СЪВЕТСКИ СЪЮЗ.НАЧЕЛО НА ЕКИПАЖ ЗА ТРИ ПОДВОДНИЦИ; НЕКА ИМА В РЕЗЕРВ; ДА ЕДИНСТВЕНА ПОДВОДНИЦА, КОЯТО БИЛА КАТО НОВА.

ЗАДАЧАТА; ТО СЕ ЗНАЕ – КАК ДА НЕ СЕ ЗНАЕ; БИЛА ИЗПЪЛНЕНА, КАТО ЗА ОРДЕН. (ПЕРФЕКЦИОНИСТ СИ Е ТОЙ!?!) АМА В МИРНО ВРЕМЕ, ПО ЕДИН РЪЧЕН ЧАСОВНИК С БЛАГОДАРСТВЕН НАДПИС, И ГЛЕЙ СИ РАБОТАТА.

БРАТУШКИТЕ РАДОСТНО ПОСРЕЩНАЛИ, И ГОСТОЛЮБИВО НАГОСТИЛИ НАШИТЕ ХОРА. ХУБАВО ГИ НАПОИЛИ. ПОСЛЕ ГИ НАТИКАЛИ ДА СЕ НАПАРЯТ В ДЪРВЕНА ВОЙНИШКА БАНЯ. ДА СЕ НАШИБАТ БРЕЗОВИ КЛОНКИ. (БРЕЗИ БОЛ!?!) ДА МУ УДАРЯТ ПО ВОДКА И ПО ДВЕ – В ПАРНОБАНЕНА ОБСТАНОВКА. А НА ИЗЛИЗАНЕ ОТ БАНЯТА – ИЗНЕНАДА. НА ВСЕКИ НАОТЗАД - ПО ЕДНА СПРИНЦОВКА “ТРОЙНАЯ ВАКСИНА” (НЕ ТРОГАЙ РУКАМИ НА ЧАСОК!). ТОВА ЗА ТРОЙНАТА ВАКСИНА ИЗЦЯЛО МЕ ОЗАДАЧИ, ЧАК РАЗТЪРСИ. ЗНАЧИ ОСВЕН ОДЕКОЛОН “ТРОЙНОЙ”, ИМАЛО И ВАКСИНА „ТРОЙНОЙ“. АБЕ, КАЗАХ СИ И СИ ГО ПОВТАРЯМ, ТО ПРИ КАЗАЦИТЕ, КОЕ НЕ МУЛТИПЛИКАНТНО ТРОЙНО? И ПИТЕРА ИМ ТАКЪВ, ЧЕ И МОСКОВИЯТА. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА САТЕЛИТИТЕ.

МИСЪЛТА ЗА “ВАКСИНА ТРОЙНАЯ – ХХХ”, ПРЕЗ ДАЛЕЧНАТА 1955., МЕ ПИПНА ЗА ГЪРЛОТО. НАСЪЛЗИ МИ ОЧИТЕ. НАКАРА МЕ ДА СИ ПРИПОМНЯ. КАК КАТО УЧЕНИЦИ ОТ ПЪРВИ ДО ЕДИНАДЕСЕТИ КЛАС; НАШИТЕ БЕДНИ НЕДОХРАНЕНИ ЗАДНИЦИ БИВАХА ОБЕКТ НА КАКВИ ЛИ НЕ „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ УЧИЛИЩНИ ВАКСИНИ“. ЗА КАКВО Е БИЛО, ТОВА БИХА ИЗЯСНИЛИ ЕТНОМЕДИКАЛИСТОРИОЛОЗИТЕ. НО, КАК СЕ ПРОВЕЖДАШЕ – С ДВЕ РЪЦЕ ПОДПИСВАМ. ФАКТЪТ СИ ОСТАВА ФАКТ. ПОДИР 1945, И ДО НЕОТДАВНА, ВАКСИНИРАНЕТО В УЧИЛИЩАТА, С НЕЯСНИ ЗА РОДИТЕЛИ И УЧЕНИЦИ ВАКСИНИ, БЕ ОБИЧАЙНО МАСОВО ЯВЛЕНИЕ. В ОТСЪСТВИЕ НА ПРЕСТАВИТЕЛ НА ПРОСЛОВУТИТЕ РОДИТЕЛСКО-УЧИТЕЛСКИ СЪВЕТИ, БЕЗ ЛЕГИТИМНО РОДИТЕЛСКО СЪГЛАСИЕ. БЕЗ ПРЕДВАРИТЕЛНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ИЗНЕНАДВАЩО, В УЧЕБНАТА СТАЯ НАХЪЛТВАХА ДИРЕКТОРЪТ, КЛАСНАТА РЪКОВОИТЕЛКА И МЕДИЦИНСКАТА СЕСТРА. - МОМИЧЕТАТА НАВЪН! МОМЧЕТАТА ДА РАЗГОЛЯТ БУТОВЕ!

С ОГРОМНА СПРИНЦОВКА И ЕДИНСТВЕНА ИГЛА, ОБГАРЯНА ОТ ВРЕМЕ НАВРЕМЕ ВЪРХУ ДИМЯЩА СПИРТНА ЛАМБА, БЕДНИТЕ НАШИ НЕКЪПАНИ ЗАДНИЦИ, ЛЪСВАХА ЕДИН ПОДИР ДРУГ.

ПРАС ИГЛА В ЗАДНИКА . . .

- СЛЕДВАЩИЯТ!

ПРАС ИГЛА В ЗАДНИКА . . .

- СЛЕДВАЩИЯТ!

ПРАС ИГЛА В ЗАДНИКА . . .

- СЛЕДВАЩИЯТ! . .

В СЪСЕДНАТА СТАЯ С МОМИЧЕТАТА – СЪЩОТО.

- ТОВА Е НАШ ЛЮДЧО, - НАПОМНЯШЕ МИЛАТА НАША КЛАСНА РЪКОВОДИТЕЛКА, - МОМЧЕ Е - ЗНАЕШ НА КОГО . . .

- НЕГОВ СИН!?! ЛЮДЧО, ВДИГНИ СИ ГАЩИТЕ, ПАК ТИ СЕ РАЗМИНА.

ПРИПОМНИХ СИ ТОЗИ СЛУЧАЙ, ПА СЕ РАЗТРЕПЕРАХ. С ДРУГАРЯТ О.Р. КАПИТАН ПЪРВИШ РАНГ ЛЮДОМИР ПИШМАНШАМПОАНОВ, БЯХМЕ ЕДИН НАБОР. ОТ ЕДНО И СЪЩО ПЪРВОНАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ; ТАМ - ЗАД ЦЪРКВАТА “СВЕТА МАРИНА БЕЛОГРАДСКА И ЗАДМОРСКА”. БЯХМЕ Я ДОКАРАЛИ ГОРЕ-ДОЛУ, НА ЕДНО ДЕРЕДЖЕ СЪС СЪДБАТА. С ТАЗИ РАЗЛИКА, ЧЕ ГОСПОДИН-ДРУГАРЯТ О.Р. КАПИТАН ПЪРВИ РАНГ ТВРЕМЕ СЕ ПЕНСИОНИРА. ЗА ДА ПИШЕ, ЧЕ И ДА ПУБЛИКУВА МЕМОРИАЛНО-КРИТИЧЕСКИ ИЗСЛЕОВАТЕЛСКИ КНИГИ. ДОКАТО МОЯ ВСЕЯДНА МИЛОСТ НЕНАГЛЕДНАЯ, ТРЯБВАШЕ ДА БУХА ОЩЕ ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Е, КАЗАХ СИ, МАЙНАТА МУ. ВСЕ ПАК ИМА КАКВО ДА НИ СВЪРЗВА – РЪЖИВА СПРИНЦОВКА В МОМЧЕШКИ ЗАДНИК. И, ЕТО ЗАЩО, КАЗВАМ СИ, МЕ ОПИСВА В НАЙ-РОЗОВИ КРАСКИ.

ТОЙ Е КЬОСЕ - И АЗ СЪМ КЬОСЕ!?!

ТОЙ МЕ Е ДОКЛАДВАЛ ПРЕД НАЧАЛСТВОТО – И АЗ СЪМ ГО ДОКЛАДВАЛ!

(ЧЕ - И ОЩЕ ПО – НАГОРЕ!?!)

ТОЙ МЕ Е НАКЛЕПВАЛ ПРЕД ПАРТИЙНИЯ – И АЗ СЪМ ГО НАКЛЕПВАЛ!

(ЧЕ - И ОЩЕ ПО – НАГОРЕ!?!)

ТОЙ ИМА ПРОБЛЕМ С ПРОСТАТА – И АЗ ИМАМ ПРОБЛЕМ С ПРОСТОТИЯТА.

(ЧЕ - И ОЩЕ ПО – НАОЛУ!?!)

ТОЙ Е ЖЕНЕН-РАЗВЕЖДАН ДОР’ ТРИ ПЪТИ – И, АЗ СЪМ ЖЕНЕН-РАЗВЕЖДАН - ЧЕ И ПОВЕЧЕ БИЛЯ-БИЛЯ . . .

ТОЙ НЯМА ДЕЦА ОТ ТРИТЕ БРАКА – И АЗ НЯМАМ, ПЪК НЕЗАКОННИ КОЛКО ЩЕШ . . .

ТОЙ СТРАДА ОТ РАДИКУЛИТ – И АЗ СТРАДАМ ОТ СЪЩАТА СЛАБОСТ!

ТОЙ СИ СЕ ПРАВИ ЧЕ ХАРЕСВА ВСИЧКО ЖЕНСКО ПО КАПИТАНСКИ –

И АЗ СИ СЕ ПРАВЯ ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪМ АКТИВЕН ПО МАРИМАНСКИ!

ТОЙ ЖИВЕЕ В АПАРТАМЕНТ БЕЗ ПАРНО НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ –

И АЗ ОБИТАВАМ АПАРТАМЕНТ БЕЗ ПАРНО НА ПОСЛЕДНИЯ ЕТАЖ!

ТОЙ СИ СЕ ПРАВИ ЧЕ ПИШЕ, ИЗДАВА И ПРОДАВА КНИГИ –

И, АЗ НЕ ОТСТЪПВАМ В ПИСАНЕТО НА КАКВИ ЛИ НЕ КНИГИ!

ТОЙ ВИНАГИ ВЪРТИ И СУЧИ В СВОЙ ЛИЧЕН ИНТЕРЕС

ПРЕДСТАВЯЙКИ ГО ЗА ОБЩЕСТВЕН -

И, АЗ ВИНАГИ ВЪРТЯ И СУЧА В СВОЙ ЛИЧЕН ИНТЕРЕС -

ПРЕДСТАВЯЙКИ ГО ЗА ГЛОБАЛЕН!

РАЗБИРА СЕ, ДРЕБНИ РАЗЛИКИ СЪЩЕСТВУВАТ. НЕ ТАКА СЪЩЕСТВЕНИ. УСТАНОВИЛ СЪМ, ХЕРОДОТ Е ПРАВ - ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ ДОЗАТА И ПОЗАТА. В КРАЙНА СМЕТКА, КЪМ ВОЕННИТЕ, ОБЩЕСТВОТО ВИНАГИ ПОДХОЖДА С НЕСРАВНИМО ДЪРЖАВНИЧЕСКО РАЗБИРАНЕ, И ОСЕЗАЕМ ПРЕЗИДЕНТСКИ ТАКТ. ,ПОНЕ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПОЗАТА.

ЩОМ ИЗГОТВИХ ТАЗИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНА СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА, А ТЯ Е ДОСТА ПО ОБШИРНА, ВЗЕХ, ЧЕ МУ УДАРИХ ЕДИН ТЕЛЕФОН.

- А, - УДИВИ СЕ МОЯТ СИ КАПИТАН, - ДА НЕ ПИШЕШ КНИГА? ЕЛА, ЕЛА, ЕЛА , ЗНАЕШ КЪДЕ ЖИВЕЯ. ЩЕ ТИ ПОДАРЯ ЕКЗЕМПЛЯР С АВТОГРАФ. И ПИШИ, ПИШИ БЕЗ ДА СЕ ЩАДИШ . . .

- НАПИСАХ, - ОТВРЪЩАМ, - ОТПЕЧАТАХ И, ПРАВО В КНИЖАРНИЦИТЕ. КАК ВЪРВИ ТВОЯТА?

- МНОГО ВЪРВИ, - КАЗВА ТЕЛЕФОНЪТ, - ВЧЕРА СЕ Е ПРОДАЛ ХИЛЯДА И ПЪРВИЯТ ЕКЗЕМПЛЯР. АМИ ТВОЯТА?

- КАКТО ТВОЯТА . . .

- БРАВОС, БРАВОС, БРАВОС! НЕЩО ДА ЗАПИТАШ?

- ДА . . .

- ЗА ВАКСИНАТА, ЛИ?

- КАК ПОЗНА?

- ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАШИЯТ НАБОР, ПРОЧЕЛ МОЯТА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КНИГА, ВЪРТИ ТОЗ’ ШИБАН ШАЙБЕН ТЕЛЕФОН; ГДЕТО НЯКОЙ НЕ ПРЕСТАВА ПРЕВАНТИВНО ДА ПОДСЛУШВА; И ТВЪРДИ, ЧЕ НАВРЕМЕТО МУ Е ЛЕПНАТА НЯКАКВА ЗЛОКОБНА ВАК – СИ - НА.

- И – КАКВО ОТ ТУЙ!?!

- КАК КАКВО – НЕ МОЖЕ ДА СЕ СПРАВЯ С „ОНАЗИ РАБОТА“.

- АБЕ, ВСЕ ОЩЕ ИМА ЛИ НЯКОЙ ДА РОБУВА НА „ОНАЗИ РАБОТА“!? ОЩЕ МАЛКО, И НЕЯ А ЦЕНЗУРИРАТ.



TO SIMEON THE SECOND

ЧОВЕКЪТ БЕ ПРИКЛЮЧИЛ СЪС ШЕСТДЕСЕТТЕ, И СЪРЦЕТО МУ СИ ПОЗВОЛЯВАШЕ ДА ФУЧИ ПОДОБНО ТРАМОНТАН. ВЯТЪР, ИДЕЩ ОТ БЕЛОМОРИЕТО. ВТУРВАЩ СЕ ПРЕЗ БАИРИ И ПОЛЯНИ. ДИРЕЩ ХТРА, ФАРОВЕ И МОРЕТА. ДАНО ИМ ДОВЕРИ.  ЩОМ ТРАМОНТАНА ФУКВАШЕ В КОМИНА, ЧОВЕКЪТ СЕ ПРИТАЯВАШЕ В НЯКОЙ СУМРАЧЕН ЪГЪЛ, ИЗ УХАННИЯ СТАРИНЕН СЕЛСКИ ДОМ. ПРИСЯДАШЕ НА КОЛЕНЕ. ПА СЕ ВСЛУШВАШЕ В СЕБЕ СИ. ЖИВОТЪТ Е КРАЕН, КАЗВАШЕ СИ, СМЪРТТА Е БЕЗКРАЙНА. ВЪОБРАЗЯВАШЕ СИ, КАК ВСИЧКО БИ МОГЛО ДА МИНЕ – ЗАМИНЕ. НО, ФУЧЕНЕТО В УШИ НЕ МИСЛЕШЕ ДА СПРЕ. И СПОХОЖДАШЕ ГО - КАТА НОЩ. ТОГАВА, ЧОВЕКЪТ СЕ МОЛЕШЕ БОГУ. ЕЖЕДНЕВНИТЕ МОЛИТВИ ЗАБАВЯТ ВСЯКА СТАРОСТ. ТЪЙ ПИШЕШЕ В ЕДИН ШАНТАВО ПЪСТЪР ДЕБЕЛ ВЕСТНИК. ОТ КОЙТО КАПЕШЕ ЕВТИНДЖИЙСКА ПОЛИТИКА, БЕЗСРАМНА ПОРНОГРАФИЯ И ПОПРЕПИСАНИ СЪВЕТИ ЗА – ХМ!?! - ЕКОЛОГИЧЕСКИ ЩАСТЛИВ ЖИВОТ. ЧОВЕКЪТ ЗНАЕШЕ: „УТ СТАРУСТЪ НИМОЙ СЯ ИЗБИГА“. БЕ ЗАХВЪРЛИЛ ВЕСТНИКА: „ПЕРЕСТРОЙКА – НА НАС ЛИ!?!“ ВСЕ ПАК ОПИТА. И – УСЛАДИ МУ СЕ. ДА ПРИПАДА В МОЛИТВА.  ПРЕКАЛЕШЕ ЛИ - ЗАДРЯМВАШЕ.  НЕДОСТИЖИМИ ЖЕНИ ИДЕХА И СЕ ВТУРВАХА, ДА ГО ПРЕСЛЕДВАТ И ДОВЪРШАТ. ЧОВЕКЪТ ЗА ЛИШЕН ПЪТ НАМРАЗВАШЕ ТЕЗИ НЯКОГАШНИ, СЕГАШНИ, ВСЯКАКВИ ЖЕНИ. ПРИПКАЩИ ЛУДО-ЛУДЕШКИ ПРЕЗ СЪНИЩАТА, НА НЕГОВОТО РАЗХЛОПАНО СЪРЦЕ. ВСЯКА ТРАМОНТАННА ВЕЧЕР.

ТРАМОНТАНА ХАРЕСВАШЕ ДА ВИТАЕ И РУШИ. ДА ЛЮЛЕЕ ЗЕЛЕНЯСАЛАТА ЦЪРКОВНА БОЖИГРОБСКА КАМБАНА. ПРОВЕСЕНА В НАСРЕЩНИЯ ЦЪРКОВЕН ДВОР. ВЪРХУ ИЗЛЪСКАН ОТ ВРЕМЕТО ДРЯНОВ ПРЪТ. АКО ЦЪРКВА БИ МОГЛО ДА СЕ НАРЕЧЕ СХЛЮПЕНИЯТ ОТ ВИКИ РАБСКИ БОЖИ ХРАМ. ЧОВЕКЪТ ЗНАЕШЕ. ЩОМ СЪРЦЕТО МУ НАЧЕНЕ ДА ОТГЛАСЯ ЕЧАЩАТА ОТ САМОСЕБЕСИ БОЖИГРОБСКА КАМБАНА, ЧАСЪТ Е КЪДЕ ПЕТ. ОТНОВО ПРИПАДАШЕ В МОЛИТВА. ТРАМОНТАНА НЕ ИДЕШЕ ЛИ, ЗА ДА НАПОМНИ ЗА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА? А КАМБАНАТА ЕХТЕШЕ, И НЕЙНИЯТ ВИБРИРАЩ ПОЛУГЛАС ВРЪХЛИТАШЕ ВРЪЗ ПЪЛНИЯТ ОБЕМ НА ТОВА ЗАБРАВЕНО ОТ БОГ, ЦАР И ВЛАСТ, ИЗПЕПЕЛЯВАНО ОТ ВСЕДЪРЖАВНО КЪСОГЛЕДСТВО, БАЛКАНСКО СЕЛЦЕ.  ЕЗИКЪТ НА КАМБАНАТА БЕ ИЗЧЕЗНАЛ. КАМБАНАТА КЪНТЕШЕ – ТАКА ДА СЕ КАЖЕ, НА СВОЯ СИ ОТГОВОРНОСТ. БАБА КЛИСА БЕ ПРИТРОПАЛА ВРАТИ И ПРОЗОРЦИ. ДА СЕ ПООПЛАЧЕ, ДА СИ ПОПЛАЧЕ, И ДА ПОРАЗПИТВА. ДА Е ВИДЯЛ НЯКОЕ ЦИГАНЕ ДА СЕ ВЪРТИ НАОКОЛ"? НЕ, ЧОВЕКЪТ НЕ БЕ ВИДЯЛ ЦИГАНЕ. И, БАБА КЛИСА, ВСЕ СИ ТРЪГВАШЕ. ЗА ДА СЕ ЗАВЪРНЕ.

ЧОВЕКЪТ БЕ ОТКРИЛ ЕЗИКЪТ ОТКЪСНАТ, РУШНАТ Т ЗИМИ. БЕ ГО ПРИБРАЛ, ДА СЕ НЕ ПОГУБИ. БЕШЕ ВЪЗПРОТИВИЛ НА БАБА КЛИСА, ЩОТО ЕЗИКЪТ НА КАМБАНАТА ДА БЪДЕ ПОДМЕНЕН С РЪЖДИВ КОЛАРСКИ БОЛТ. И БЕЗ ТОВА ВЕЧЕ НЯМАШЕ, КОЙ ДА ЧУЕ КАМБАННИЯТ НАПОМНЯЩ ЗОВ. ОСВЕН МОЖЕБИ ТРАМОНТАНА. МОЩЕН СРЕДИЗЕМНОМОРСКИ ВЯТЪР, РАЗНАСЯЩ ОТ ЮГ НА СЕВЕР И ОБРАТНО, ЕДВА ДОЛОВИМИТЕ СЯКАШ ЧЕЛОВЕЧЕСКИ ОХКАНИЯ, НА СЕЛСКА КАМБАНА С ОТНЕТ ЕЗИК. ТРАМОНТАНА ВОИСТИНА ИДЕШЕ ОТ ГОСПОДА-БОГА. ЗА ДА ГРАБНЕ, ЧАК МИСЪЛИТЕ НА ЧОВЕКА. ЗАЕДНО СЪС ЖУЖЕНЕТО НА ЗАНЕМАРЕНАТА КАМБАНА. ТРЕПЕТЛИВО ОГЛАСЯЩА НАДВИСНАЛАТА ГРОБОВНА ТИШИНА НАД ПОРУТЕНОТО, ДО ВДЪН ОГРАБЕНО, ЦЪРКВЕ. НАСРЕДИ СЕЛЦЕ ИЗОСТАВЕНО ОТ СВОИТЕ ПОСЛЕДНИ ЖИТЕЛИ. ХУКНАЛИ НА ГУРБЕТ ЗАД ГРАНИЦА. ДАНО ПРОКОПСАТ, ЧЕ И ДЪРЖАВАТА – ПОКРАЙ ТЯХ. КАМБАНАТА ПРОСКЪРЦВАШЕ, СТЕНЕШЕ, РИДАЕШЕ, СЛТВОМ ПЛАЧЕШЕ. СТОН И ПЕСЕН ЗА ИЗБРАНИ, КАКВИТО ТРАМОНТАНА ТЪРСИ, УСПЯВА И ОТКРИВА. ПЕТДЕСЕТИНА ЗАВИНАГИ ЗАРЯЗАНИ КЪЩЯ ГНИЕХА, ГИНЕХА, И РАЗПАДАХА СЕ. ИЗ ОПУСТЕЛИ ОБШИРНИ ДВОРИЩА, ЩУРАХА МЪРТВИ И ЖИВИ ПРИЗРАЦИ. ГОТОВИ ДА ФУКНАТ С ТРАМОНТАНА. ДАНО ЗАГЪРБЯТ МЯСТО, РОД, РЕД И ПРИРОДА. С ТЪНКА ДЪРЖАВНИЧЕСКА СМЕТКА – НИКОГА ДА НЕ СЕ ЗАВЪРНАТ. ЗАЩОТО – Т НЕРАЗУМНИЙ! - КОМУ СИ НУЖЕН ИМЕННО ТИ!?!

В КЛИСЕ-БАИР ОБИТАЕМИТЕ КЪЩЯ СЕ БРОЯХА НА ПРЪСТИ. ПИЩНА СТАРОВРЕМСКА БРОЕНИЦА, ОКОЛО ПОРУТЕН ВОЙНСКИ ПАМЕТНИК. НАД ЗАВИНАГИ ПРЕСЪХНАЛА ЧЕШМА С ОТКРАДНАТ БРОНЗОВ ЧУЧУР, С РАЗБИТИ КАМЕННИ КОРИТА. ТУК; НА НЯКОГА ЦЕЛЕБНО ПРАШНИЯТ, ПОСЛЕ ОТРОВНО АСФАЛТИРАН, ДНЕС НАПЪЛНО ОПУСТЯЛ, ИЗРОВЕН ОТ ВОЙНСКИ МАНЕВРИ КУХ СЕЛСКИ ПЛОЩАД; САМО ПРЕДИ ДУЗИНА ГОДИНИ СЕ ДИПЛЕХА СОФРИ, ВИЕХА СЕ ХОРА, ПРИТРОПВАХА СЕ ДИВНИ РЪЧЕНИЦИ. ЛУМКАШЕ ТЪПАН. НАДУВАШЕ БЛЯСКАВИ БУРУЗАНИ УНИФОРМЕНА МУЗИКА – ОТ МОРЕТО ЧАК. ДНЕС РЯДКО НЯКОЙ ПРЕСИЧАШЕ ПЛОЩАДА. ОСВЕН БАБА КЛИСА, ЧОВЕКЪТ ОТ СТАРАТА КЪЩА, И НЯКОЕ ПРОГОНЕНО ИЗВЪН ГОЛЕМИЯТ ГРАД БЕЗДОМНО ПСЕ. ТРАМОНТАНА ХАРЕСВАШЕ ДА ВИТАЕ НАД ТАЗИ СКРЪБНА ПУСТОТА. ОКОЛО ЕДИНСТВЕНА КАМБАНА БЕЗ ЕЗИК. ИЗТРЪГВАЙКИ НЕОТРАЗИМ ГРОБОВЕН СТОН. ДА ПРЕПУСКА ПРЕЗ ДВОРОВЕ БЕЗ ВРАТНИЦИ, НИЗ ПЛЕВНИЦИ БЕЗ ФУРАЖ. НАДВИГАЙКИ ВЪРХОВЕ И ВИСОТИ. ОБМИВАЙКИ СЪС АРОМАТИ МАЛКИЯТ НИЩОЖЕН, ПОГИВАЩ СВЯТ, НА ЗАБУТАНОТО ВСРЕД ВЪРВОЛИЦА ВАРОВИКОВИ ПЛАНИНИ НЯКОГА ПРОЧУТО ЧИСТИЧКО СЕЛЦЕ. ПИПВАЙКИ ПРЯК ПЪТ КЪМ МОРЕТО.

ЧОВЕКЪТ БЕ, ЗАРЯЗАЛ ЗАНАЯТ ХУДОЖНИК. УСПЯЛ ДА ПРЕБОРИ ЕДИНСТВЕНО СЕБЕ СИ, ВЪРХУ БЕЗБРОЙ УХАЕЩИ НА ТЕРПЕНТИН ПЛАТНА. ЩУРАЩ СЕ ДЕН И НОЩ. ИЗ НЯКОГАШНИЯТ - ДО ДЪНО ПРАХОЛЯСАЛ – РАЗПАДАЩ СЕ, ОБШИРЕН ПРАДЯДОВ ДОМ. НАТЪПКАЛ СТАИТЕ С НЕВИДЯНИ ОТ НИКОГО ПЛАТНА. С КНИГИ, КОИТО РЯДКО БЕ ЧЕЛ. С НИКОГА НОСЕНИ ДРЕХИ, РАЗДАВАНИ НА НАХЛУВАЩИ ЗА НАБЕЗИ ГРАБЛИВИ РТМИ. САМОДОВОЛНИ НЕГРАМОТНИЦИ, ОТ СЪРЦЕ ХАРЕСВАЩИ НЕГОВИТЕ ИСКРЯЩИ ОТ ЦВЕТОВЕ ЗОГРАФИИ. ПЛАТНАТА БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, А ТОЙ ТАКА ОБЕЗУМЯЛ, ЧЕ ПО ПРАЗНИЦИ С ТЯХ РАЗПАЛВАШЕ ОНЗИ ОГЪН НА ПЛОЩАДА. ВЪРХУ КОЙТО ЦИГАНИ ПРЕТУПВАХА С ГОЛИ ПЕТИ РЪЧЕНИЦА НА КЮЧЕК. ПРАВЕЙКИ СЕ ДОСУЩ ХРИСТИЯНИ. ИСТИНСКИ НЕСТИНАРИ – А ДЕ!?! - НЕ БЯХА ОСТАНАЛИ. ТРАМОНТАНА НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА НАВАЙКВА, - КОМУ Е НУЖНО ИСТИНСКО, ЩОМ БИ МОГЪЛ ДА МИНЕШ СЪС МЕНТЕ?

В НАСРЕЩНА ГРОХНАЛА КЪЩА, ЗАЕДНО С РОЯК УМОРЕНО КАКАНИЖЕЩИ КОКОШКИ, ПЪРХАШЕ ПРЕСТАРЯЛАТА БАБА КЛИСА. ПРОВЕСИЛА ПРЕЗ ВРАТ СВЕЗКА РЪЖДИВИ ЦЪРКОВНИ КЛЮЧОВЕ, ЗАЕДНО СЪС КРЪСТ И МЕТАЛИЧЕСКА ИКОНА. ПРАВЕЩА СЕ, ЧЕ ОТ БИБЛИЯ РАЗБИРА, ЧЕ БЪДЕЩЕ ПРЕДСКАЗВА. ПРОКЛИНАЩА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА. ОБЕЗЛЮДИЛО НЕ ЕДНО СЕЛТ. ПРЕВЪРНАЛО ВЯРАТА, В ПОСМЕШИЩЕ И АЛЪШ-ВЕРИШ.ПО ЦЪРКОВНИ ПРАЗНИЦИ, А ПО ТЕЗИ МЕСТА ДРУГИ МАЙ ВЕЧЕ НЯМА, БАБА КЛИСА, ОТКЛЮЧВАШЕ ВИСОКИТЕ ЦЪРКОВНИ ПОРТИ. ЗА ДА НАГЛЕДА, ВСРЕД ОГРОМНИЯТ ЦЪРКОВЕН ДВОР, ОСТАНАЛАТА БЕЗ ЕЗИК ЧАТАЛ-КАМБАНА. НА ЗАТЪНАЛАТА ДО КУБЕ В ЗЕМЯТА ЦЪРКВИЦА. РОВЕНА-ПРЕРОВЕНА ОТ ОБЕЗУМЯЛИ ИМАНЯРИ. ВСЕКИ ДЕН КЪДЕ ОБЕД, БАБА КЛИСА ПРЕКОС"ВАШЕ ОБШИРНИЯТ ТРЕВЯСАЛ ДВОР. ОТПЪЖДАЙКИ СЪС ЗЛОСТ ГЛУТНИЦИ ПОДИВЯЛИ БЕЗДОМНИ ПСЕТА. НЯКОЛКО КИЛНАТИ Т ЗИМИ КАМЕННИ КРЪСТОВЕ НАПОМНЯХА, ЧЕ ТУК НЯКОГА Е ИМАЛО - СЪВСЕМ ДРУГО. БАБА КЛИСА ОСТАВАШЕ ВРАТАТА НА ХРАМА ОТВОРЕНА. ТРАМОНТАНА ВРЕМЕННО КРОТВАШЕ. ОТ ВИСОТАТА НА СВОЯТ МОДЕРНО ОСТЪКЛЕН ЧАРДАК ЧОВЕКЪТ ОТКРИВАШЕ, КАК ДЪЛБОКО В УТРОБАТА НА ХРАМА, ЛУМВА ЗЪРНО СВЕТЛИНА. КАК СТАРИЦАТА СЕ ТРЪШКА ПО ТЧИ ВЪРХУ ПОДА. КАК ИСКРЕНО СЕ МОЛИ. СЪС СЛЯПА НАДЕЖДА, ГОСПОД-БОГ ДА Я ОСЕНИ, ЧЕ ДАНО СОЦИАЛНОТО УВЕЛИЧИ НЕЙНАТА ПРОСЯШКА ДЪРЖАВНА ПЕНСИЯ. ЧОВЕКЪТ БЕ УБЕДЕН, КАК НА ГОСПОД-БОГ ОТДАВНА Е ПИСНАЛО, ДА ОПРАВЯ ЗАКЪСАЛИ ДЪРЖАВНИ БЮДЖЕТИ. И, СИ СЕ КРЪСТЕШЕ, ДОКАТО РУГАЕ: „НУ ЧТО ДЕЛАТЬ – МА-МА-ТА! ЧТО НАДО СДЕЛАТЬ!?!“ БАБА КЛИСА НЕ СЕ НАДЯВАШЕ НА ОТГОВОР. В КЪРМЪЗЪ-ПЛАСТМАСОВА КОФА С МИНАЛОГОДИШНА СВЕТЕНА ВОДА, ИКОНОМНО ЗАГАСЯШЕ МНОГОКРАТНО ПОЛЗВАНА ВОЩЕНИЦА. ПРИБИРАШЕ ВОЩЕНИЦАТА В ПАЗВА. ПА СИ Я ОТНАСЯШЕ ДТМА. ПРЕДИ ДВАДЕСЕТИНА ГОДИН" ЗЕМНО ВРЕМЕ, КОГАТО ХРАМЪТ ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ РАЗГРАБЕН, А ВЕДРОТО БЕ СТОГОДИШЕН РЪЧНО КОВАН КАЛАЙДИСАН БАКЪР, ОСВЕТЕН ОТ ДЯДО ВЛАДИКА, СТРОГИЯТ РАЙОНЕН ПОЖАРНИКАР БЕ ДОВТАСАЛ СЪС СЛУЧАЕН КАМИОН. ЩОТО ДА МУ СЕ ПОДПИШЕ ПРОТИВОЖАРНА ДЕКЛАРАЦИЯ В ДВА ЕКЗЕМПЛЯРА, ЗА ПЕРСОНАЛНА БАБЕШКА ОТГОВОРНОСТ. НЕЗАБАВНО ОКАЧЕНА С БЕЗОПАСНА ИГЛА НА КОВЬОРЧЕТО НАД ГОТВАРСКАТА ПЕЧКА. ЧЕ ДА Я ОПЛЮЯТ ХУБАВО МУХИТЕ. В ЦЪРКВИЦАТА, БАБА КЛИСАЗАБЪРСВАШЕ ОТ ПРАХОЛЯК ПОСЛЕДНИ, НЕОТКРАДНАТИ РЕЗБОСАНИ СТОЛОВЕ. СТОКРАТНО СЕ ПРЕКРЪСТВАШЕ ПРЕД ВЛАДИШКИЯ ТРОН – БРОЕШЕ СИ – ДЕСЕТ ПО ДЕСЕТ. КАЧВАШЕ СЕ ПО ВИТА СТЪЛБА. ВНИМАВАШЕ ДА НЕ СЕ ПЪРЗУЛНЕ. НАВИВАШЕ - ОТВИВАШЕ БУШОНИ. СЪХРАНЯВАШЕ БУШОНИТЕ, В СТРАХОТНА ХАРТИЕНА ЕКОЛОГСКА ПАЗАРСКА КЕСИЯ С КОНОПЕНИ ДРЪЖКИ, С ЦВЕТНО ОТПЕЧАТАНА „ГОЛЪТЪ МИРЛИНЪТЪ МУНРОУ“ ВЪРХУ Й. (ВЪХ!?!) ПОТУЛВАШЕ КЕСИЯТА ПОД ДИСКУСА В ПРИТВОРА. ПРЕКРЪСТВАШЕ СЕ ЗА БОГ ДА ПРТСТИ, ЗА ЗДРАВЕ И УСПЕХ. ПО-СКОРО ПРЕД НЕСВЕСТИЕТО НА ОТДАВНА ОТЛИТНАЛАТА МЛАДОСТ, КОЛКОТО ПРЕД ОЧАКВАНОТО ОТ НЕДОСТИЖИМИЯТ ГОСПОД-БОГ. НАСТЪПВАШЕ НЕПРОГЛЕДЕН МРАК. ВРАТАТА НА ХРАМА ПРОСКЪРЦВАШЕ. СЛЪНЦЕТО БЛЯСВАШЕ В ОЧЩ. СПУСКАШЕ РЪКА В ДЖЕБЪТ НА ОРЪФАНА ФУСТА ВТОРА УПОТРЕБА. НАХЛУЗВАШЕ ПЛАЖНИ ОЧИЛА ОТ ЕДИН ЛЕВ. ЩЕДРО ПОДАРЕНИ ОТ ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН. МИНАВАЙКИ ПОКРАЙ СТАРОТО КЛЕПАЛО, ДРЪНВАШЕ С РЪЖДИВИЯТ КОЛАРСКИ БОЛТ – РАЗ-ДВА-ТРИ – МАМ-МА-ТА!?! ОТНОВО СЕ ПРЕКРЪСТВАШЕ. БЪРЗЕШКОМ ПРЕМИНАВАШЕ ПРЕЗ НЯКОГА ВЕЛИЧЕСТВЕНИТЕ ДВОРНИ ПОРТИ. ЗАКЛЮЧВАШЕ ГИ С КАТИНАР. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ДИВИ И УЧУДВА. ЗАЩО АДЖЕБА, КАМБАНАТА САМА СИ ХОРТУВА?

БЕ УЧИЛА ДО ОСМИ ПРОГИМНАЗИАЛЕН КЛАС. ЗА ДА СЕ ОЖЕНИ. БЕ ЧУВАЛА ЩО Е ФИЗИКА. ЗА ДА РАБОТИ. КАЗВАШЕ СИ: „ФИЗИКА БАБАМ, ФИЗИКА, НО ПРЕДИ ТОВА УНЪЗ РАБ"ТА И ГОСПОД-БОГ!“ НЯКОГА ДЕНОНОЩНА СТРЕЛОЧНИЦА НА НЕДАЛЕЧНА ТОВАРНА ГАРА, ДНЕС ПРЕДВИДЛИВО ЗАКРИТА. ЩОТО ДА НЕ РУШИ СЛАДКИТЕ СЪНИЩА НА ВСЕ ПО-ПЛЪТНО ЗАСЕЛВАЩИ СЕ ЧУЖДОЗЕМЦИ.
БЕ ЗАПИТАЛА: „ЩО ТАКА – БА!?!“
БЯХА Й ОТВЪРНАЛИ: „КРИЗА!“
БАБА КЛИСА БЕ РАЗБРАЛА, ДОКОЛКО Е ДЪРЖАВНИЧЕСКИ КЕФ, ДА СЕ СВИВАТ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ, ДОКАТО СЕ ПОЧЕСВАШ ТАМ – ГДЕ НЕ ТЕ СЪРБИ. БЕ ЗАПИТАЛА ОТ ПРАГА НА СТРЕЛОЧНАТА: „КОГА НЕ Е БЕЗ КРИЗА?“ БЯХА Й ОТВЪРНАЛИ: „ГЛЕ"Й СИ РАБ"ТАТА - ЗНАЧИ, НЕ СЕ НАБЪРКВАЙ В ГЛОБАЛИЗМАТА – ЗНАЧИ – И – И!“.
ПОСЛЕДВАНО ОТ ОНОВА КРИЗИСНО СВИВАНЕ НА РАМЕНЕ, КОЕТО ТЯ СЪВСЕМ ЗА СЕБЕ СИ ХАРЕСА. ЕТО ЗАЩО СЕГА, ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ СЛЕД ВСЯКО ЧЕРКУВАНЕ У ДОМА, БАБА КЛИСА ЗАСТАВАШЕ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО. И, СВИВАШЕ НАЙ-ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ РАМЕНЕ. ПА ЛЯГАШЕ ДА СИ ОТСПИ. ЩОМ ГОСПОД-БОГ НЕ ИСКА ДА Я ЧУЕ, ТА ПЕНСИЯТА Й ДА СТАНЕ ОСЕЗАЕМА.

ВСИЧКО ТОВА ЧОВЕКЪТ НАБЛЮДАВАШЕ; ОТ ВИСОКИЯТ ОСТЪКЛЕН ЧАРДАК;ДОКАТО СЕ ОПИТВАШЕ ДА ВАЕ. ВСЯКО ИЗЛИЗАНЕ НА БАБА КЛИСА ДО ЦЪРКВА И ОБРАТНО, ГО РАЗВЕСЕЛЯВАШЕ. ОГЛЕЖДАЙКИ; СЕЛОТО, КЪЩЯТА, ПУСТИТЕ УЛИЦИ, РУХНАЛИЯТ ПАМЕТНИК, ЗЕЛЕНЯСАЛАТА ПРЕСЪХНАЛА ЧЕШМА С НАТРОШЕНИ КОРИТА, ГОЛИТЕ МЕРМЕРНИ ХЪЛМОВЕ НАСЕЛЕНИ С ВРАНИ; С МОЩЕН КИТАЙСКИ ДАЛЕКОГЛЕД ЗА ЧЕТИРИ ЛЕВА И ДЕВЕТДЕСЕТ И ДЕВЕТ СТОТИНКИ; ЧОВЕКЪТ СЪЩО СЕ УЧЕШЕ ДА СВИВА РАМЕНЕ. КАЗВАШЕ СИ: „БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ, БЕЗ НИКАКВО ЗНАЧЕНИЕ.“ БЕЗ ДА ДОПУСКА, ЧЕ МАЛКО ПО МАЛКО, И ТОЙ СЕ ПРЕВРЪЩА В ГЛОБАЛИСТ. А ТРАМОНТАНА, ВМЕСТО ДА ЗАБИЕ КЪМ МОРЕТО ТЕМАРИН, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ВИТАЕ НАОКОЛО, ГОТОВ ДА ГО ГРАБНЕ И ОТНЕСЕ СЪС СЕБЕ СИ.

ВЪВ ИЗЦЯЛО РЕКОНСТРУИРАНОТО, ПО НАПРЕДНИЧАВА ЕВРОПЕЙСКА ПРОГРАМА, ВЪЗРОЖДЕНСКО УЧИЛИЩЕ-ЧИТАЛИЩЕ-СВЕТИНЯ, ПРОДАДЕНО НА ЧУЖДЕНЕЦ ОТ ДАЛНОВИДЕН КМЕТ; ДЕЖУРЯЩ ПРЕД БАКЕЛИТЕН ТЕЛЕФОН С МАНИВЕЛА ПРЕЗ ДЕВЕТ СЕЛА В ДЕСЕТО – КОЕ ПО-ТОЧНО НИКОГА НЕ СЕ РАЗБРА; КРАЙ БАСЕЙН С ДИМЯЩА МИНЕРАЛНА ВОДА, В КОМПАНИЯ НА ДВЕ БЕЗУМНО УСМИХНАТИ МУЛАТКИ И ТЕЛОХРАНИТЕЛ С ОГРОМЕН АВТОМАТ; ПЪШКАШЕ С ЛУЛА В УСТА ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН. СУТРИН, ОБЕД И ВЕЧЕР, НАД БАСЕЙНА ЕКВАШЕ МЕЛОДИЧЕН ГОНГ. БАБА КЛИСА ОТИВАШЕ ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО, СВИВАШЕ ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ РАМЕНЕ, ПА СКОКВАШЕ ПРЕД ДОМА. И КЪЛНЕШЕ КОТКИ, КУЧЕТА, ПИЛЦИ И МИСИРЦИ. ГОНГЪТ Й НАПОМНЯШЕ СТАРИЯТ ГАРОВ МЕХАНИЧЕН ЗВЪНЕЦ, ОТМЪКНАТ ОТ ЦИГАНЯ И ПРОДАДЕН ЗА ПИВО.

ЧОВЕКЪТ-ХУДОЖНИК, БЕ ПЛАВАЛ С КОРАБИ. ЗНАЕШЕ, ЩО ЗНАЧИ ПОДОБЕН ГОНГ. ПОДСЕЩАНЕ ЗА ЗАКУСКА, ОБЯД И ВЕЧЕРЯ. ОБЕД И ВЕЧЕРЯ - ЛИ? ПОНЯКОГА, И ТОВА МУ СЕ СЛУЧВАШЕ.
- НО, КАКВО ЗНАЧЕНИЕ, - КАЗВАШЕ СИ – КАКВО ЗНАЧЕНИЕ ...
И НАГЪВАШЕ ПРЕОЦЕНЕН ГРАДСКИ ХЛЯБ ОТ МИНАЛИЯ МЕСЕЦ.

ВСЕКИ ПЕТЪК, ПРЕД ДОМЪТ НА ЧУЖДЕНЕЦА ДЖОН, СПИРАХА МОЩНИ ВСЪДЕХОДНИ МАШИНИ. ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН СКАЧАШЕ В НЯКОЯ ОТ ТЯХ. КОЛИТЕ ОТПРАШВАХА. В ПЛАНИНИТЕ ЕХТЯХА ИЗСТРЕЛИ. ЧУЖДЕНЕЦЪТ БЕ ДОБЪР СТРЕЛЕЦ. КОЛИТЕ ГО ВРЪЩАХА КРАЙ БАСЕЙНА. ЧУЖДЕНЕЦЪТ ЛИЧНО ПРЕДАВАШЕ НА БАБА КЛИСА НЯКОЙ ОТСТРЕЛЯН ВТОРОКЛАСЕН ЗВЯР. НАРИЧАЙКИ Я НЕЖНО „МАЙ ХЪНИЙ МАМАН – БА!“. ЧЕ ЖЕНАТА ДА СЕ ЧУДИ – ДА СЕ МАЕ, ЩО ДА ОТГОВОРИ. БЕ ИМАЛА ПО РУСКИ ОТЛИЧЕН; И КАК СЕ ИЗКЛЮЧВА СТРЕЛОЧНАТА СТРЕЛКА АКО ВЛАКЪТ ИЗЛЕЗЕ ИЗ РЕЛСИ - СЪЩО ОТЛИЧЕН. РУСКИ БЕ ПОЛЗВАЛА САМО ВЕДНЪЖ – ЗА ДА СЕ ЗАДОМИ. НИКОГА НЕ БЕ ДОПУСНАЛА ВЛАК ДА ДЕЛАЙРИРА. ОСВЕН ВЕДНЪЖ – ПО НАРЕЖДАНЕ ОТГОРЕ. ЗАТОВА ОТВРЪЩАШЕ: „ХАРАШО БАБАМ – ОЧЕНЬ ХАРАШО НА МАМАН!“ ПРИ КОЕТО ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН, КАКТО И ДА БЕ ИЗМОРЕН, СЕ ЗАЛИВАШЕ В НАЙ-ИСКРЕН АРИСТОКРАТИЧЕСКИ СМЯХ.

ВСИЧКО ТОВА, ЧОВЕКЪТ НАДЖИВЯВАШЕ ОТ ВИСОТАТА НА СВОЯТ СИ МОДЕРНО ОСТЪКЛЕН ЧАРДАК, С ПРИМИРЕНИЕ, ДОСАДА И ТЪГА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА ОТПРАВЯ МОЛИТВИ БОГУ. А, ГОСПОД-БОГ НЕ ПРОПУСКАШЕ ДА МУ СЕ ОТБЛАГОДАРИ; Я ЧРЕЗ БАНИЦИТЕ НА БАБА КЛИСА, Я ЧРЕЗ НЯКОЕ ПРЪСТЕНО ГЪРНЕ ТАС-КЕБАП. НЕОТДАВНА ЧОВЕКЪТ СЕ БЕШЕ УСЕТИЛ. ВЕЧЕ СЕ МОЛИ НЕ ЕДИНСТВЕНО ЗА СЕБЕ СИ, НО И – БЕЗПЛАТНО!?! - ЗА ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН. БЕШЕ СИ КАЗАЛ: „БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ – А!?!“

ЕДИН КЪСЕН ЛЕТЕН ПОДИРОБЕД; КОГАТО НОЩНИТЕ ПРИЗРАЦИ ТЪРСЕХА ТРАМОНТАНА, ЗА ДА ФУКНАТ ЗАЕДНО С НЕГО КЪМ МОРЕТО ТЕМАРИН; НА ПЛОЩАДА ПОД ЕДИНСТВЕНИЯ ДЖИЕСЕМ-ТЕЛЕФОНО-ЕЛЕКТРИЧЕСКИ-ИНТЕРНЕТ СТЪЛБ, ОБЛЕПЕН С ИЗБЕЛЯЛИ НЕКРОЛОЗИ И ОПЪРПАНИ ИЗБОРНИ МЕНТЕТА; НА КОЙТО ДЕНОНОЩНО ПРЕМИГВАШЕ ПРЕГОРЯЛА ЛУМИНИСЦЕНТНА ЛАМПА НАД ВОВЕКИ ЗАГЛЪХНАЛ РЪЖДИВ ВИСОКОГОВОРИТЕЛ; СПРЯ БЯЛ ДЖИП. ОТ НЕГО СКОЧИ ИЗИСКАНА ЖЕНА В БЯЛО. ТРЕСКАВО ОТВОРИ БЯЛ МОБИЛЕН ТЕЛЕФОН. ПОЯВИ СЕ ЧУЖДЕНЕЦЪТ ДЖОН, ПРИДРУЖЕН ОТ БОДИГАРД В БЯЛО. БОДИГАРДЪТ СЕ ПРОВИКНА. БАБА КЛИСА СЕ РАЗТИЧА С ВРЪЗКАТА ЦЪРКОВНИ КЛЮЧОВЕ. ЖЕНАТА В БЯЛО, ЧУЖДЕНЕЦЪТ И БАБА КЛИСА, ПОТЪНАХА В ЦЪРКОВНИЯ ДВОР. БОДИГАРДЪТ СЕ ЗАМТТА ОКОЛО КОЛАТА. ПОДРИТВАЙКИ ГУМИТЕ. ОГЛЕЖДАЙКИ СЕ ПРИВИДНО НЕМАРЛИВО – ИНАЧЕ СЪВСЕМ ЗОРКО.

ВСИЧКО ТОВА ЧОВЕКЪТ ВИДЯ, В ПАНОРАМНИТЕ СТЪКЛА НА СВОЯТ КИТАЙСКИ ДАЛЕКОГЛЕД, ОТ ВИСОТАТА НА ЧАРДАКА НА СВОЯТА СИ ПРАДЯДОВА КЪЩА. ВЪЗДЪХНА. СВИ РАМЕНЕ. КОЛЕНИЧИ ПРЕД СРЕБЪРНАТА БОЖИЯ МАЙКА, НО МОЛИТВА НЕ ПОТРЪГНА. ОТДАДЕ ГО НА ОНОВА, КОЕТО ВИНАГИ МУ БЕ ЛИПСВАЛО. ТАКА НАРЕЧЕНАТА ВЯРА-ИСТИННА. ЗА КОЯТО ОЩЕ В ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ – ШАТ! - ШАМАР ПРЕЗ УСТАТА. (ПОСЛЕ – НАНИ-НА - ПЪРВЕНЕЦ-ЧАВДАРЧЕ!?!) РАЗТУТКА СЕ НАСАМ-НАТАМ, ГОТОВ ДА ВЪЗПЕЕ ВИДЯНОТО ВЪРХУ ПЛАТНО. АЛА ПЛАТНОТО СЕ ОКАЗА ПРЕГОРЯЛО, БОИТЕ ОКОСТЕНЯЛИ, А СТАНОКЪТ ПРОЯДЕН ОТ ЧЕРВЕЙ – ВЗЕ - ЧЕ РУХНА НАСЪВСЕМ. ЗАСТИНА ПРЕД ПРОЗОРЕЦА В УПЛАХ. БОДИГАРДЪТ ОТНАСЯШЕ В ДОМЪТ НА ЧУЖДЕНЕЦА ЦЪРКОВНАТА КАМБАНА. ПРЕЗ РАЗТВОРЕНИТЕ ПРОЗОРЦИ, ТРАМОНТАНА СЕ ВТУРНА РАЗЯРЕН. ПРЕСТАНАЛ ДА СЕ МОЛИ БОГУ, ПРИПОМНЯЩ САМОСТОЙНИЯТ ЗВУК НА СТАРАТА МОСКОВСКА КАМБАНА, ЧОВЕКЪТ ПРИТВОРИ БОЛЕЗНЕНО ОЧИ. КОГАТО БАБА КЛИСА ДОЙДЕ ДА ПОМЕТЕ И НАШИТА СЕ РАЗБРА; ЧОВЕКЪТ Е ЗА ЛЕКАР. БЕ ОПРЪСКАЛ ПОД, ТРИНОЖНИК, ПАЛИТРА И ПЛАТНО, С ПОТОЦИ НИКОМУ НЕНУЖНА ЕВТИНДЖИЙСКА КРЪВ.

НА СЛЕДНИЯ ДЕН, НАТОВАРЕН СЪС СЕДМИЧНИЯ ГЮМ, МЛЕКАРЯТ ОТ СЪСЕДНОТО КТПАНИЦА, ПОХЛОПА НА ВРАТАТА НА ЧОВЕКА. МЛЕКАРЯТ БЕ ИЗХВЪРЛЕН ОТ РАБОТА НАУЧЕН РАБОТНИК, ПРИХВАНАЛ НОВ ЗАНАЯТ ОТ БАБАЛЪК. БЕЗКРАЙ ДОВОЛЕН, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ СЕ ЗАНИМАВА С КОСМОС, АМИ РИНЕ ФЪШКИИТЕ НА ДВЕ КОЗИ И ТРИ ЛУДИ КРАВИ.
- НИМА НЕ РАЗБРА? - ИЗБЪЛВА МЛЕКАРЯТ ЗАГЛЕДАН В ЕДВА КРЕПЯЩИЯТ СЕ НА КРАКА ХУДОЖНИК. - НЕ ЦЪРКВАТА – СЕЛОТО СЕ ПРОДАДЕ!
МЛЕКАРЯТ ОСТАВИ ПЛАСТМАСОВА ТУБА С МЛЯКО В КРАКАТА НА УДИВЕНИЯТ ЧОВЕК. ПИПНА ПАРАТА В ШЕПА. ИЗТРОПОЛИ ПО СТЪЛБИТЕ КЪМ ДВОРА. ЯХНА СВОЯТ НОВИЧЪК МОТОР СЪС КОШ. ОТПРАШИ И ИЗЧЕЗНА.

ТРАМОНТАНА ПРЕПУСНА ПО-ГНЕВЕН ОТ ВСЯКОГА. ТАЗИ НОЩ ЧОВЕКЪТ НЕ УСПЯ ДА ЗАСПИ. ВСЕ СКОКВАШЕ. ВСЕ СЕ ОСЛУШВАШЕ. ЗА ЗВЪНТЕЖ ОТ КАМБАНА БЕЗ КЛЕПАЛО. ТАКЪВ НЯМАШЕ.

ЩОМ НАД БАЛКАНА ТРЕПНА ЗАРЕВО, А ТРАМОНТАНА КРОТНА, ЧОВЕКЪТ СЕ СТЕГНА, ПА СЕ СПУСНА И ПРЕСЕЧЕ ПЛОЩАДА. СЛЕДИ НА МОТОЦИКЛЕТ СЕЧАХА ОТПЕЧАТЪЦИ ОТ ДЖИП. ВРАТИТЕ НА ЦЪРКВАТА ЗЕЕХА. КЛЮЧЪТ СТЪРЧЕШЕ В ИЗОСТАВЕНИЯ КАТИНАР. КАМБАНАТА Я НЯМАШЕ.
- БИХ МОГЪЛ ДА УДАРЯ ЕДНА КАМБАНА – ЗА ПОСЛЕДНО, - ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ ГЛАСНО.
ПОГАЛИ ВЕРИГАТА И ЧАТАЛЕСТИЯТ КОЛ.
- КАК ТАКА КУПИЛ ЦЯЛОТО СЕЛО, - КАЗА СИ, - КАК ТАКА С ЦЪРКВАТА И ГРОБИЩЕТО, А САМО МЕН" ИЗТЪРВАЛ - НЕ КУПИЛ? НЕ ИСКАМ АЗ ТЪЙ, АКО КУПУВА – ДА КУПУВА НАРЕД!
ОБЪРНА ГРЪБ НА ИМОТ, НА ЦЪРКВА, НА БОЖИГРОБСКА КАМБАНА И СИЛО, А СКИТАЩИТЕ КУЧЕТА ПОБЪРЗАХА – И - ЗИНАХА СРЕЩУ МУ. НЯМАШЕ КАКВО ДА ИМ ПОДХВЪРЛИ, ОСВЕН СЕБЕ СИ. ПРОДЪЛЖИ НАНАГОРЕ, КЪМ ВЪРХА. ПРЕДСТОЕШЕ ПРОПАСТ. ЩОМ ДОСТИГНА ПРОПАСТТА, ЧОВЕКЪТ ПРИСЕДНА. ТЪЖНО СЕ РАЗСМЯ. ТРАМОНТАНА ПОБЕСНЯЛ СЕ РАЗВИХРИ, ГОТОВ ДА ГО ЗАВДИГНЕ СЪС СЕБЕ СИ ВРЪЗ БОГУ. НО, ЧОВЕКЪТ НЕ СЕ АЕ. БЕ БЕ ВИЖДАЛ ТРАМОНТАНИ ВСЯКАКВИ. - ПО ДЯВОЛИТЕ! - ИЗКРЕЩЯ ЧОВЕКЪТ, ЗАГЛЕДАН В ЛЪКАТУШЕЩАТА ПО ДЪНОТО НА ПРОПАСТТА МЪРЗЕЛИВА РЕКА. - БИЗНЕС КАТО БИЗНЕС …
ДО ГЪРДИ, ПРИТИСКАШЕ ЕЗИКЪТ ОТ БОЖИГРОБСКАТА КАМБАНА.
- Е, - КАЗА СИ, - ЕДНА РАЗКОМПЛЕКТОВКА В ПОВЕЧЕ – ЩО ОТ ТУЙ!?! НАДИГНА СЕ, ПА С НЕЧОВЕШКИ ВОЙ, ЗАХВЪРЛИ В РЕКАТА СТАРОДАВНАТА СВЕЩЕННА УТВАР.

ПОВЛЕЧЕ СЕ ОБРАТНО, КЪМ ДОМА, СПОХОДЕН ОТ МИСЪЛИ ЗА КРАЯТ. КРАЯТ НА ЦЪРКВАТА. КРАЯТ НА СЕЛОТО. И КРАЯТ НА СВЕТА. СЛЕД НЕГО ОСТАВАХА ПЕСТЕЛИВИ КАПКИ КРЪВ. И, КОГАТО СЪВСЕМ ОМАЛЯ, СПРЯ. ЗАГЛЕДА СЕ В ТАЗИ ЕДИНСТВЕНА НЕГОВА СИ ЧОВЕШКА ПЪТЕКА, И ЗАПЛАКА. А ТРАМОНТАНА ФУКНА, ОБГЪРНА ГО, ПРИОБЩИ - И ОТНЕСЕ.

ПРЕЗ НОЩТА ИЗЛЕЗЕ ВЯТЪР.

МОРЕТО БУЧЕШЕ НЕДАЛЕЧ. 
МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. И РЕШИ, ЧЕ МОРЕТО ВЕЧЕ НЕ ЕХТИ, КАКТО В ОНЕЗИ ДАЛЕЧНИ ДНИ, КОГАТО БЕ ЕДИНСТВЕНО УДИВИТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ В ТЕСНИЯ ПОЛУКРЪГ НА ДЕТСКИЯ ХОРИЗОНТ. ВПЕРИ ОЧИ В БЕЗЛИКИЯ БЯЛ ТАВАН. ИДЕЩОТО УТРО БУДЕШЕ ЦВЕТОВЕ ПО ОПЪНАТИЯ ВЪРХУ ТЪКАЧНИЯ СТАН КИЛИМ.

ВЪРХУ ТВЪРДОТО ЛЕГЛО ПОД ШАРЕНА ЧЕРГА, ЕДНА ЖЕНА СТЕНЕШЕ ЖЕНАТА СЪНУВАШЕ МЛАДОСТ. СВЕТЛЕЕШЕ. МАЛКИЯТ КВАДРАТ НА ПРОЗОРЕЧ-НОТО СТЪКЛО ПОТРЕПВАШЕ ЗАЕДНО, С НАПЪНИТЕ НА ВЯТЪРА. ЗВЪНЛИВ СЪНЕН ЕКРАН ПРОНИЗАН ОТ НИШКИ НА АРМАТУРА. ПОДОБНО СМОК, ПО НЕГО ИГРАЕШЕ СЯНКАТА НА УГНЕТЕНА ОТ ВЯТЪРА ЛИПА. МЪЖЪТ СИ СПОМНИ ВИДА НА МОРЕТО, В ТОЗИ НИТО КЪСЕН - НИТО РАНЕН, ПОЛУНОЩЕН ЧАС. ПОМИСЛИ, КАК ВЪЛНИТЕ ПОЕМАТ ИЗ ГЛЪБИНИТЕ СИЛА И МОЩ, ЗА ДА ПРЕХВЪРЛЯТ НИСКИТЕ БОРДОВЕ НА ТАНКЕРИ ПО РЕЙДА. КАК ГОРОЛОМНО РЕВАТ. КАК БЕЗПОМОЩНО ГРИЗАТ ПРЕСТАРЯЛАТА ВЪЛНОЛОМ-НА СТЕНА. КАК ТАЗИ СТЕНА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА МОРЕТО. ПОД РЪЧНОТЪКАНИЯ СЕЛСКИ ПЛАТ МЪЖЪТ, ПОЧУВСТВА ТОПЛИНАТА НА ЖЕНА. УСЕТИ ТЯЛОТО Й - НАЖЕЖЕНО И ТРЪПНО. ДОЧУ ДЪХЪТ Й. И, КАКТО ЛЕЖЕШЕ САМ-САМИН В НОЩТА, ОБХВАНАЛ СЕБЕ СИ, ЖЕНАТА И СВЕТА С МИСЪЛ СЕ ЗАПИТА, КОЕ ГО Е РАЗБУДИЛО ТАКА НЕНАДЕЙНО, И ЗАЩО. ТОГАВА, ОНЗИ СТОН ОТНОВО ИЗРАСТНА, ДОЙДЕ, И ГО СПОХОДИ. Я, КАЗА СИ СЪНЕНО МЪЖЪТ, НА ВЪЛНОЛОМА НЕЩО СТАВА. БЕ НЕЗНАЙНО КОЕ ПОКОЛЕНИЕ МАРИМАН. ОХ, КАЗА СИ, ТОЗИ БЕЛОГРАД, БРЕГЪТ, МОРЕТО, ГЕМИДЖИЛЪКА, ГДЕ ОТДАВНА НИКАКВИ ГИ НЯМА.  О, КАЗА СИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ МЪЖЪТ – НИМА ТАКА ЗАЧЕЗВА ВСИЧКО!?!

ЗАЕДНО СЪС ЗВУЦИТЕ НА ТАЗИ НЯКАК БЕЗКРАЙНА НОЩ, ЗВУКЪТ ДОЙДЕ, ПРЕХЛОПА И НАХЛУ. РАЗЧУПВАЙКИ СЪПРОТИВАТА НА НЕМАДЖУНОСАНОТО ПОТРОПВАЩО ПРОЗОРЧЕ. ПЪК СЕ НАСТАНИ. ТОВА Е КАВАКЪТ, РЕШИ МЪЖЪТ. КАВАКЪТ ВЕЧЕ СИ ОТИВА, РЕЧЕ СИ МЪЖЪТ. КАВАКЪТ СТЕНЕ И СЕ ПРОЩАВА СЪС ЗЕМЯТА, С БРЕГА И БЕЛОГРАД, РЕЧЕ СИ, ПРОЩАВА СЪС ВСИЧКИ НАС, СЪС ВСИЧКИ ОНЕЗИ НА КОИТО В КРЪВТА  ШУМИ МОРЕТО. ЗАСАДЕН В ДАЛЕЧНИ ВРЕМЕНА ОТ ЦАР, ДОШЪЛ ЗА ДА ОТМИНЕ, СЛОМЕН ОТ ВЕТРОВЕ СЪДБОВНИ, КАВАКЪТ БЕ РЕШИЛ ДА СИ ОТИДЕ. БРЕГЪТ ГО Е ХРАНИЛ ДЕСЕТИЛЕТИЯ С НЕПОНЯТНА НАДЕЖДА. ВРЕМЕТО Е ГРИЗАЛО БРЯГ, ДЪНО, КОРЕНИ И КЕЙ. МОРЕТО ГО Е ПОИЛО СЪС СОЛ. КАВАКЪТ СЕ Е ПЕРИЛ-ВИРИЛ ВСРЕД НЕБЕТО. ОПЪВАЛ СЕ Е СРЕЩУ ВЕТРОВЕ, ОБЛАЦИ, ПТИЦИ, ХОРА И ЗМИИ. ЧАК ДО ТАЗИ ПРЕДЗИМНА БУРЯ,. РЕШИЛА И УСПЯЛА, ДА ГО ПРЕБОРИ. ТАКА ЩЕ СИ ОТИДЕМ ВСИЧКИ НИЕ, РЕШИ ЛЕЖАЩИЯТ ЧОВЕК, ЩОМ УДАРИ НАШЕТО ВРЕМЕ. ДАНО ДА Е СРЕД БУРИ. ДАЛИ ЩЕ Е ВСРЕД ХАЛИ? НЕКА БЪДЕ ОТВЕДНЪЖ. (ПРАС! ГУДБАЙ ФОРЕВЕР!)  МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. СКОКНА. ЛОВКО ЗАПОЧНА ДА СЕ ОБЛИЧА. ДОКАТО НАХЛУЗВАШЕ СТАРАТА ВОЕННА ГАЛАНКА БЕЗШУМНО И ТРЕСКАВО. ВЪОБРАЗЯВАЙКИ СИ, ЧЕ КЪСМЕТ МУ НОСИ; ДОКАТО ТЪРСЕШЕ В ПОЛУМРАКА ЗАХВЪРЛЕНИТЕ ДЪНКИ; ЖЕНАТА ПРОДЪЛЖИ ПРЕЗ СВОЯТ СЛАДОСТЕН СПОКОЕН СЪН. ЖЕНАТА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЪНУВА, КАК ЗА ПОСЛЕДНО СИ СЕ ЛЮБИ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ Е БРЕМЕННА. ЗАПРЯ ЧАСЪТ НА РАЖДАНЕ НА СВОЯТ ЕДИНСТВЕН СИН. НАХЛУ В ОПЕРАЦИОННАТА, СЯКАШ ЧУЖД ЧОВЕК. ВИДЯ СЕ ДА ЛЕЖИ УПОЕНА. ВИКЪТ НА ДЕТЕТО СЕ ПРЕПОВТОРИ, НО ТЯ НЕ ОТВОРИ ОЧИ. САМО ПРИТИХНА С РЪЦЕ НА ГЪРДИ, ЗАГЛЕДАНА В ОТДАЛЕЧАВАЩИЯ СЕ ОБРАЗ НА НЕЙНИЯ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, ИЗВЕДНЪЖ ИЗРАСТНАЛ СИН. НАПУСКАЩ ОГРОМНАТА БЯЛА ОПЕРАЦИОННА ЗАЛА, ПОЛИТНАЛ НАД СВЕТА С ОГРОМНО РАЗЗЕЛЕНЕНО МАСЛИНЕНО ДЪРВО В РЪЦЕ. КАК НИЩО НЕ БИ МОГЛО ДА ГО ВЪЗПРЕ. ЖЕНАТА, В ПОЛУСЪН РАЗБРА, КАК МЪЖЪТ КРАЙ НЕЯ Е РЕШИЛ И ТРЪГВА. ИСКАШЕ Й СЕ ДА СТАНЕ, ДА СКОКНЕ, ДА ИЗВИКА: НАКЪДЕ В ТАЗИ БУРЯ, ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ - НАЛИ? НО СЪНЯТ, ВИДЯН ПРЕДИ МИГ БЕ ТОЛКОВА СЪКРОВЕН, И ЧУДЕСЕН, И ЧИСТ, И СВЕТЪЛ, И В БЕЛОСНЕГ; А МИГЪТ НА РАЖДАНЕ ТАКА БОЛЕЗНЕНО СЛАДЪК; ЧЕ ТЯ РЕШИ ДА ОСТАНЕ ПРИ СВОЯТ СИ САМОТЕН СЪН. СЪНИЩАТА НИКОГА НЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ, УСТАНОВИ ЖЕНАТА. КАКТО МЪЖЕТЕ, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА И ПРОДЪЛЖАВАМ ДО ЕДИН ДА ОБИЧАМ.

ЩОМ ИЗЛЕЗЕ НАВЪН, МЪЖЪТ ВДИГНА ЯКА, А ТРАМОНТАНА ГО ПОДГОНИ СЯКАШ ПЛАТНОХОД, КЪМ ПРИСТАНИЩАТА НАДОЛУ, КЪМ РЕВЯЩОТО НЕИСТОВО МОРЕ, ЗАЛИВАЩО ВХОДНИЯТ ПРИСТАНИЩЕН ФАР, ЧАК ДО ЗЕЛЕНИЯ ЕДВА МЪЖДУКАЩ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ФЕНЕР. МЪЖЪТ ЗАПОЧНА ДА ПРИБЯГВА ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ ПОД НАПОРА НА БЕСНЕЕЩИЯ ВЯТЪР; ПРЕДЕСЕННО ТОПЪЛ - ПО ЗИМНОМУ СВИРЕП. В ПОСОКА НА ЗВУКА, ПРОНИЗАЛ ГО, ВСРЕД БЕЗСЪННА ЛЮБОВНА НОЩ. РАЗДВИЖИЛ НЕГОВАТА МАРИМАНСКА КРЪВ НАДОЛУ, НАДОЛУ, НАДОЛУ КЪМ ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА. КЪДЕТО ВОДЕХА ВСИЧКИ ПЪТИЩА НА ВЛЮБЕНИ. КЪДЕТО СЕ ПРЕСИЧАХА НЕЗАБРАВИМИТЕ ПЪТЕКИ НА МИНАЛО И ДЕТСТВО. ЗАГЪРБЕНО, ЗАБРАВЕНО, ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ. НО, КОЙ НЕ ПОМНИ СВОЕТО ДЕТСТВО? ЕДИНСТВЕНО ПРЕСТАРЕЛИТЕ МЪЖЕ, РЕШИ КРАЧЕЩИЯТ МЪЖ, ПОТРАКВАЙКИ С ПОДКОВАНИ ВИСОКИ ОБУЩА; БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ВСЛУШВА В ГЛАСОВЕТЕ НА БУРЯТА; НО И ТОВА НЕ Е СЪВСЕМ СИГУРНО. И, НИКОГА СТАРИТЕ БАРАБИ, ЗАВИНАГИ ЗАКЪСАЛИ ВСРЕД АРОМАТ ОТ СПОМЕНИ ЗА ДЕТСТВО, МОРЕТА И ЖЕНИ. ВСРЕД ВОЙ НА ВСЕВЪЗМОЖНИ ТРАМОНТАНИ. СЪС ЦЯЛОТО СИ СЪЩЕСТВО МЪЖЪТ, УСЕЩАШЕ ТЪТЕНА НА ПРОГНИЛОТО ОТ ВРЕМЕТО ДЪРВО, ПРОТИВЯЩО СЕ НА ДИВНАЛИЯТ МОРСКИ ВЯТЪР. ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СПИРАШЕ. ПОЕМАШЕ ДЪХ. ЗА ДА ПОДРУГАЕ ЗАДЪХАН, И ГОДИНИ, И ВРЕМЕ. ПОСЛЕ, ХУКВАШЕ КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ЪГЪЛ. ПРИЮТЯВАН ЗА КРАТКО. РАЗВЕСЕЛЕН ОТ НАДПРЕВАРА. ТРАМОНТАНА НЕ СИ ИГРАЕ, КАЗА СИ МЪЖЪТ, ТОЗИ ВЯТЪР НА ВЕТРОВЕТЕ – МАМАТА СИ ТРАКА. БЕ СРЕД НОЩ. НА КРЪСТОВИЩАТА СВЕТОФАРИТЕ, ПРЕТОВАРЕНИ С ВИДЕОКАМЕРИ, ПРЕМИГВАХА. СПРЯ, ПА ИМ ПОКАЗА СРЕДЕН ПРЪСТ ДО ЛАКЪТ. КАМЕРИТЕ ЗАПРЕМИГВАХА. СВЕТОФАРИТЕ ЗАГАСНАХА. Я, КАЗА СИ ЧОВЕКЪТ, СВЕТОФАРИТЕ СИ МЕ ПРИЗНАВАТ, А ОТДЕЛ „КУЛТУРА“ - НЕ. ДО КОГА!?! БЕЛОГРАД, МАЛЪК ГРАД НА БРЕГА НА ДРЕВНИЯ ТЕМАРИН, ПРЕЗ ЛЯТОТО БАЯ ОЖИВЕН, ПРЕЗ ЗИМАТА Е САМОТЕН КАТО ПРЯСНО РАЗВЕДЕНА ЖЕНА.

ПО ОНОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, БОГАТОТО НА ДЕЦА И РОДНИНИ СЕМЕЙСТВО; ЗАЕДНО СЪС ВСИЧКИ БАБИ, ДЯДОВЦИ, ВУЙЧОВЦИ, ЛЕЛИ И БРАТОВЧЕДИ; ЖИВЕЕШЕ ДОЛУ, ПРИ САМОТО МОРЕ. В СЪЩАТА ТАЗИ ГРЪЦКА, А ВСЪЩНОСТ ЕВРЕЙСКА МАХАЛА; КОЯТО МЪЖЪТ СЕГА ПРЕКОСЯВАШЕ ЗАБЪРЗАН, НАД ОЧЕРТАНИЯ С БОРДЮР КАЛДАРЪМЕН БУЛЕВАРД. НЯКОГА СТАР РИМСКИ ПЪТ. ПАВИРАН, А ПОСЛЕ ЗАСМОЛЕН. И ВСЕ ПАК ДРЕВНОРИМСКИ. ПРЕТЪПКАН СЪС ЗАНЕМАРЕНИ МЕТАЛИЧЕСКИ МОСТОВЕ. НАСЕЧЕН ОТ КАПТИРАНИ НЯКОГАШНИ ДЕРЕТА, НЯКОГА ПЪЛНОВОДНИ РЕКИ, ХРАНИЛИ С ВОДА ЦЕЛИЯТ ДРЕВЕН ГРАД. ДНЕС ПРЕВЪРНАТИ В ЦИВИЛИЗОВАНИ КЛОАКИ. ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН НАПОМНЯЩИ ЗА СЕБЕ СИ.

КЪЩАТА БЕ ИЗОСТАВЕН ТУРСКИ ХАРЕМЛЪК. СЪС ЗАРЕШЕТЕНИ ДЪРВЕНИ ПРОЗОРЦИ. С РАЗРЕЗБОСАНИ ДЪРВЕНИ ТАВАНИ. ОГРАДЕНА С РАЗПАДАЩИ СЕ ТАРАБИ, С РУХНАЛИ КАМЕННИ ЗИДОВЕ. ЗАГРАБЕНА ОТ МЕСТНИ ПРЕКУПВАЧИ. ПРЕКУПЕНА ОТ ПРИДОШЛИ ТРАКИЙСКИ ПРИШЕЛЦИ. НАЕТА И ПРЕНАЕТА. ПОРАДИ НЕПОСИЛНИЯ НАЕМ БАЩАТА, ЕДИНСТВЕН РАБОТОСПОСОБЕН ГРЪБ В ОЛЕЛИЯТА БРОЕНА ЗА СЕМЕЙСТВО, ПРЕДЛАГАШЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО СЕБЕ СИ. АКО ИМАШЕ КОРАБИ. НО КОРАБИ, В ТАЗИ ТОЧКА НА СВЕТА, И ДНЕС ИДВАТ ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР. БАЩАТА НЕ СЕ СВЕНЕШЕ ОТ ТОЗИ ПРЕЗРЯН ВТОРОКЛАСЕН ЗАНАЯТ. ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ У ДОМА ПРИВЕЧЕР, ПОЧИСТВАШЕ ГРИЖЛИВО И ОКАЧВАШЕ ВЪРХУ ЕДНА ГРЕДА, НА КОЯТО ВСЕ ОЩЕ ВИСЯХА КАЛАЙДИСАНИ МЕНЦИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА, СВОЕТО СОБСТВЕНО ТОВАРО-РАЗТОВАРНО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ. ОБШИТ С ДЕБЕЛ БРЕЗЕНТ И КОЗЯК, ЧОВЕШКИ ТОВАРЕН САМАР. ЖИВЕЕХА В НИСКИЯ СУТЕРЕН; ПАРИТЕ СТИГАХА ЗА СУТЕРЕН И ХЛЯБ; ОСТАНАЛОТО НАПОДОБЯВАШЕ ПРОСИЯ ПО КОМШИИ. ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН, ДЪЖДОВЕТЕ ПРЕВРЪЩАХА УЛИЦАТА В ПЪЛНО-ВОДНА РЕКА, А В СТАИТЕ НАХЛУВАШЕ ВОДА, ТИНЯ И ЖАБУНЯК. ТОГАВА, С РАЗРЕШЕНИЕ НА НЕВИДИМИТЕ ХАЗЯИ, СЕМЕЙСТВОТО СЕ КАЧВАШЕ ВРЕМЕННО НА ГОРНИЯ ЕТАЖ. С ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ; ПОД ЗАПЛАХА ОТ ПРОГОНВАНЕ; ДА НЕ ДОКОСВАТ С ПРЪСТ ВАРАКОСАНИТЕ МЕБЕЛИ. НАЛАГАШЕ СЕ ДА СПЯТ ПО ТЮФЛЕЦИ, НА ЗЕМЯТА. ПОНЯКОГА ТИХИЙ; ТАКА ГО ЗОВЯХА ОТ МАЛЪК; ВЛИЗАШЕ В НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА СТАЯ. СНЕМАШЕ ОТ ПРОЗОРЕЦА ТАБЕЛКАТА "ДАВА СЕ ПОД НАЕМ". ПРИСЯДАШЕ ВЪРХУ НЯКОЙ ПРАШАСАЛ ДИВАН, ПОТЪВАЙКИ В МЕЧТИ. АРОМАТ НА ЛИВАНДО, НА НЕПОЗНАТИ ЖЕНИ И МЪЖЕ, НА НЕОСЪЗНАТО АСТРАЛНО ИЗЛЪЧВАНЕ, СЕ НОСЕШЕ НАОКОЛ". СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ПОСИЧАХА СТАЯТА И ТРЕПТЯХА. ВСРЕД ПАЯДЖИНИ ОТ ПРОТРИТ БРОКАТ, РАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ – ТИХИЙ, ЗАРЯМВАШЕ ОМАГЬОСАН, ДОКАТО ПРИПАДНЕ МРАК. БУДЕШЕ СЕ ОТ КРЯСЪЦИ НА ГЛАРУС. В КЪЩНАТА ТИШИНА, ОХКАХА И СЕ РАЗСЪХВАХА СТАРИННИ МЕБЕЛИ. ПРЕХВРЪКВАХА ЕЛЕКТРЕТНИ ИСКРИ. ВЕЧНИ ЧАСОВНИЦИ ОТМЕРВАХА ВСЕВЕЧНО ВРЕМЕ БАВНО ПРИПАДАШЕ МРАК. ФАРЪТ ОГ ГАЛАТА КОСЕШЕ, СЪС СНОП БЕЗПОМОЩНА СВЕТЛИНА. КЪМ ПОЛУНОЩ БУРЯТА СЕ ЮРВАШЕ, ЗАЕДНО С ТЪЛПИ ВСЯКАКВИ ЖЕНИ. ЖЕНИТЕ  ОТ СЪНИЩАТА; ПРЕБРАДЕНИ И УХАННИ, НЕНАСИТЕНИ С ЛЮБОВ, ОСЪДЕНИ НА САМОТА, НЕПОЗНАТИ  А МИЛИ; БРОДЕХА ПРЕЗ ПЛАНИНИ, ДОЛИНИ И ПУСТИНИ; БЕЗГРИЖНО ЯЗДЕЙКИ  ДВУГЪРБИ КАМИЛИ. И СВЕТЪТ МУ СЕ РАЗКРИВАШЕ ТАКЪВ, КАКЪВТО ИСКАШЕ ДА БЪДЕ. ЗАСПИВАШЕ В ПРЕГРЪДКИ НА МЕЧТИ. ЕДВА ТОГАВА ЖЕНИТЕ СЕ ПРИБИРАХА, ВЪВ ВИСЯЩИТЕ ПО СТЕНИТЕ ПОРТРЕТИ.

НА ДВОРА ИМАШЕ КЛАДЕНЕЦ, ОБЛИЦОВАН В МРАМОР ОТ НЕДАЛЕЧНАТА КРЕПОСТ, КОЯТО ВЕКОВЕ НАРЕД СИ СЕ РАЗПАДАШЕ, И ВСЕ НЕ УСПЯВАШЕ А ГО СТОРИ ОКРАЙ. ЕДИН ОТ МАЛКОТО КЛАДЕНЦИ, В КОИТО ВОДАТА НЕ БЕ ГОРЧИВО-СОЛЕНА. ЕДИН ДЕН, ЧЕРПЕЙКИ ВОДА ЗА СЪБОТНОТО ОБЩО ПРАНЕ, В ГОЛЯМОТО ДЪРВЕНО КОРИТО, МОМЧЕТО ЗАСТИНА С КОФА В РЪЦЕ. ДОЛУ, НА ПРИСТАНИЩЕТО, ВЪРХУ ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ТОПОЛИ; ЗАСАДЕНИ ОТ ЦАР ФЕРИНАНД КОБУРГ-ГОТТА ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО В НАЧАЛОТО НА ВЕКА,; СЕ ВЕЕШЕ ЗНАМЕ. ЗНАМЕТО БЕ ОГРОМНО И ТЕЖКО. ВЯТЪРЪТ ГО РАЗВЯВАШЕ, КАКТО СИ ИСКА. ОТ ТОВА ТОПОЛАТА СЕ ГЪНЕШЕ. МОМЧЕТО ЗАХВЪРЛИ КОФАТА С ВОДА.  ПЛЮ СИ НА ПЕТИ И ЛИТНА, ПРЕПЪВАЙКИ СЕ ОТ БЪРЗАК. НАТАТЪК, КЪДЕТО ПОД ВИСОКИТЕ КЛОНИ НА ДЪРВЕСАТА, СЕ БЕ СЪБРАЛА ТЪЛПА ЗЯПАЧИ И ПОЛИЦИЯ. РАБОТА НА ИЗРИТАНИ ОТ РАБОТА ХАМАЛИ, ЗАДИГНАЛИ БАЙРАКА ОТ НЯКОЙ КОРАБ. ХВАНАЛИ БАС, ДА ГО РАЗВЕЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВИСОКО. ХВЪРЛИ СЕ НИЗ ПРАШНИЯ СТРЪМЕН СКАТ. ПРЕСЕЧЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ. НАМЕРИ СЕ ПОД ДВЕТЕ СТРЕЛНАТИ В НЕБЕ ТОПОЛИ.

КАТО ГО ВИДЯХА ЗАПЪХТЯН, ПОЛИЦАИТЕ ГО ПОВИКАХА ПРИ СЕБЕ СИ. БЕЗ ДА СЛИЗАТ ОТ ОБЛЕЧЕНИТЕ В МЕШИН КОНЕ, РАЗПОРЕДИХА. - КАЧВАЙ ГОРЕ! - ИЗРЪМЖА СТАРШИЯТА ПОД МУСТАК. - СМЪКВАЙ ДОЛУ! МОМЧЕТО СЕ ОГЛЕДА. ОТ КОРАБИТЕ ПРОСВЕТВАХА ДАЛЕКОГЛЕДИ. ПРИТИХНАЛИ, СТРУПАНИТЕ ДОКЕРИ ГО СТРЕЛНАХА СМРЪЩЕНО, СЪС САМАРИТЕ НА ГРЪБ. ИЗПЛЮЩЯ КАМШИК. ДРАГОСТА СКОКНА, ПА СЕ ЗАКАТЕРИ. ЗАЩОТО БЕ ДРЕБЕН И ДЪРЗЪК; КОЛКОТО БУТ В ХАЛИТЕ, А ПРОКЛЕТ КАТО ГЛАРУС, РЪМЖЕШЕ ПОНЯКОГА БАРБА СЛАМКА; СТИГНА ВЪРХА ЗА МИНУТИ. ПРОТЕГНА РЪЦЕ, НО ПЛАТЪТ БЕ ПЛЪТЕН И ТЕЖЪК, А КЛОНЕТЕ СЛАБИ И КРЕХКИ, ТА СЕ ОГЪВАХА, ДОКАТО ДЕРЕШЕ ПЛАТ ПОДИР ПЛАТ. ОГЛЕДА ПОД СЕБЕ СИ. С ОЧИ НА ПТИЦА ОТКРИ МЕЖДУ ПОЛИЦАИТЕ БАЩА СИ ОВЪРЗАН, С ПОРТОВИ ВЪЖА. ИЗПСУВА МРЪСНО. СТРЕЛНА СЕ КЪМ ЗЕМЯТА. КЛОНИТЕ ГО ШИБНАХА В ЛИЦЕ. СТЕБЛОТО ПРОГОРИ ДЛАНИТЕ. ОТ КОРАБИТЕ ЗАРЪКОПЛЯСКАХА. ТУПНА ТЕЖКО ВЪРХУ ЗЕМЯТА. ВДИГНА ОБЛАК ПРАХ. ОТБЛЪСНА НАСОЧЕНАТА СРЕЩУ МУ ОМБРЕЛА. ХУКНА ПОД ТРОПОТА НА КОНСКИ КОПИТА. МЕЖДУ БАЛИТЕ С ПАМУК. ПРЕЗ ВАГОНИТЕ СЪС ЖИТО, ПРИЮТИЛ В ПАЗВА ЗНАМЕ НА ПАРЧЕТА.

ПРИПОМНЯЙКИ СИ ВСИЧКО ТУЙ, МЪЖЪТ УСИЛИ ХОД. ПРЕВЪРНА ГО В ТИЧАНЕ ЗАЕДНО С ВЯТЪРА, КЪМ ВЕКОВНАТА ДВОЙКА ДЪРВЕТА. ПРИ ВСЯКА МЪЛНИЯ, ДЪРВЕТАТА РОНЕХА ЛИСТА СРЕБРЕЕЩИ, КАТО МОНЕТИ. И ВЯТЪРЪТ БРУЛЕШЕ, ЩО МУ ПОПАДНЕ. ДОСТИГАЙКИ ДВЕТЕ ДЪРВЕСА, ЧОВЕКЪТ СЕ ОГЛЕДА. В СВЕТЛИНАТА НА ПОЛЮШВАЩИ СЕ КОРАБНИ ЛУСТРИ, ОТКРИ ЦЕПНАТИНА. РАЗКЪСАЛА ДЪРВОТО ОТ ВРЪХ ДО КОРЕН. ЩОМ ТРАМОНТАН ПРИШПОРЕШЕ, ДЪРВОТО ЗАПОЧВАШЕ ДА СТЕНЕ И ДА НАПОМНЯ. КОГАТО СПИРАШЕ ЗА МИГ, ТОПОЛАТА СЕ ИЗПРАВЯШЕ. НЕДОСТИЖИМО ПРОБЛЯСВАЙКИ, СЪС СРЕБРОТО НА СВОЯТА ПОЗЛАТЕНА ЗЕЛЕНИНА. МЪЖЪТ ЛЮБОВНО ПРИСТЪПИ. ОБГЪРНА ДЪРВОТО С ТЯЛО И РЪЦЕ. И ЗАОХКА, И ЗАПЛАКА. ВЯТЪРЪТ СБРА СИЛИ. ДЪРВОТО ОТХВЪРЛИ ОТ СЕБЕ СИ ЧОВЕКА. ИЗДАДЕ. БОЛЕЗНЕН СТОН. РАЗТРЕСЕ СЕ, ПА РУХНА.

ЗАЕДНО С РУХВАНЕТО НА ДЪРВОТО, МЪЖЪТ СЕ ВТУРНА КЪМ НЕГОВАТА КОРОНА. СЯКАШ ОТНОВО ИЗМИНА СВОЯТ НЯКОГАШЕН ПОЛУЗАБРАВЕН ДЕТИНСКИ ПЪТ КЪМ ВЪРХА. НО СЕГА, ТОВА БЯХА УМОРЕНИ КРАЧКИ НА ЧОВЕК, С ТЪГА В ПРИМИРЕНИ СВЕТЛИ ОЧИ; С ТЪПКАНИ С ПАРАХОДЕН И ТЮТЮНЕВ ДИМ ДРОБОВЕ. РЪЦЕТЕ МУ ДОКОСНАХА СРАСТНАЛ КЪМ СТЕБЛОТО ДЪРВЕН ПРЪТ. ЧОВЕКЪТ ДОКОСНА ОСТАНКИ ОТ ПЛАТ, А ТЕ МИГНОВЕНО СЕ РАЗПАДНАХА. СВЕТНА СЪС ЗАПАЛКА. ПРЪТЪТ НА ЗНАМЕТО БЕ СРАСТНАЛ И, С ДЪРВО, И С КЛОНИ. ИЗВАДИ СГЪВАЕМ НОЖ. ПОСЕЧЕ КЛОНЕТЕ. И ИЗТРЪГНА ИЗГЛАДЕНИЯ, ОТ ВЕТРОВЕ И УРАГАНИ, ОТ МРАЗ И СЛЪНЦЕ, ПРЪТ. ПРИТИСНА КЪМ СЕБЕ СИ НЕОБИЧАЙНАТА СИ ПЛЯЧКА. СЯКАШ ПРИТИСНА КЪМ СЪРЦЕТО СОБСТВЕНАТА СИ ДУША. ОГЛЕДА СЕ. НЯМАШЕ НИКОЙ. СМУТЕН, КАТО ОТ КРАЖБА, ПОЕ ОБРАТНО КЪМ АТЕЛИЕТО И ЖЕНАТА.

ЗАВЪРНА СЕ ЕДВА ЛИ НЕ ТИЧЕШКОМ. В ТОПЛОТО КАТО ПОЛОГ ЛЕГЛО, ЖЕНАТА ГО ОБГЪРНА СЪНЕНО С РЪЦЕ. ТИХО-ТИХИЧКО ПРОМЪЛВИ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ВНЕЗАПНО ДА Я НАПУСКА. ЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ДАВИ В МОРЕТА И, ВЪВ ОКЕАНИ. ЧЕ Е МНОГО ПО-СТАР ОТКОЛКОТО СЕ МИСЛИ, А ЩУР КОЛКОТО СИ ИСКА. МЪЖЪТ ДИВО СЕ РАЗСМЯ. ТРЕСКАВОЗАПАЛИ ОСВЕТЛЕНИЕТО. ПОСОЧИ ПРЪТА ОТ ЗНАМЕТО. - ЗНАЯ . . . - ЗАЯВИ ЖЕНАТА. - НАЛИ СИ МИ РАЗКАЗВАЛ ВСИЧКО ТУЙ? МЪЖЪТ НЕ ПОМНЕШЕ ДА ГО Е ПРАВИЛ. - ИСКАМ СИН! - ПРОСТЕНА ЖЕНАТА ТИХО. - СЕГА . . . НЕЗАБАВНО . . . МЪЖЪТ КИМНА С ГЛАВА. ПРИТИСНА ЖЕНАТА КЪМ СЕБЕ СИ. И, ПОТЪНА В МЪРТВЕШКИ СЪН.

ВИДЯ СЕ ОТНОВО МЛАД, ЩУР, ГОТОВ ДА ВЪЗКАЧИ КЛОНЕТЕ НА НЕ ЕДНО ДЪРВО, ДОКАТО ТРАМОНТАНА БИЕ В ОЧИТЕ МУ ЗАДМОРСКИ АРОМАТИ. И, СЯКАШ ОТНОВО ПРИГАЛИ С ДЛАН ПРЪТА НА ЗНАМЕТО, А ТО СЕ ВЕЕШЕ И ДИШАШЕ НА СВОБОДА. В СЪНЯТ МУ СЕ МЯРНА БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ – СЛАМКА; СЪС ЩУРВАЛ В РЪЦЕ, С ДЕБЕЛА “ТОМАСЯН“-ЦИГАРА В УСТА, С МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД НА ГРЪД, С АЛЧНИ ЗА ПАРА ОТ МОРЕТО ДЖЕБОВЕ.
- КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ!?!