(c) 1981 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
         ВСРЕД ПЯСЪКА СТОЯТ ПОБИТИ –
СЪОРЪЖЕНИЯТА НА МЕЧТИТЕ.

СПОХОЖДАТ - ЗА ДА ГИ ОТМИНАТ,
ОСИРОТЕЛИ ГЛАРУСИ -
С ПОЧУПЕНИ ОТ БУРИТЕ КРИЛЕ;
      ПРОПЛАКВАЙКИ ВСРЕД СИВОТО НА УТРИНТА,
ЧРЕЗ ДИВНИ КРЯСЪЦИ СЕБИЧНИ.

И,
В ТАЗИ БЕЗПРЕДЕЛНО ТЪЖНА СИВОТА,
КОЯТО НЕ БЕЛЕЖИ НИТО ЕСЕН,
НИТО НАЧАЛОТО НА ЗИМА;
ОБХВАНАЛА НЕБЕТО –
ОБГЪРНАЛА БРЕГА,
ЗАГЪРНАЛА МОРЕТО –
ДОГДЕ ТКО ВИДИ;
ДОКОСВАНЕТО СЯКАШ Е БЕЗПЛЪТНО. 

И ВИЖДАШ ПАЛМИТЕ,
ЧЕ СА МЪРТВЕЦ -
ЗА КОЙТО КАЗАНО Е ВСИЧКО.

О!
ТОЗИ ВАКУУМ НА КУРОРТИТЕ,
ОСТАНАЛИ САМОТНИ –
КАТО ХОРАТА …

THE END
(20.08.1981)

НАВЯРНО БЕЗ ОБИДА ВСИЧКО БИХ ПРИЕЛ, -
ТА ДА РАЗКРИЯ СЕБЕ СИ ИЗЦЯЛО.
НАСТЪПВА ВРЕМЕТО – ДА СЕ РАЗПОРЕДЯ, -
КАКВО СЛЕД МЕНЕ ДА ОСТАНЕ НЕИЗТЛЯЛО. 

СВЕТКАВИЦИТЕ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ТРЕЩЯТ,
И ЧУЖДИ МАЧТИ РУХВАТ ВЪРХУ МЕНЕ.
ВСРЕД ИЗНЕМОГА ПРЕВЪЗМОГВАМ СВЕТЛИЯТ СИ ПЪТ, -
ТОВАР ЖАРАВА ДИПЛИ ТИНЯСАЛО БЕЗВРЕМИЕ. 

БЕЗБРОЙ МУХИ УНИЩОЖАВАМ ВСЕКИ БОЖИ ДЕН,
А ЗИМЕ ТЛЕЯ - КАТО ОГЪН ВСРЕД ЖАРАВА.
ПОСРЕДИ НОЩ СЕ БУДЯ АДСКИ ОСЕНЕН, -
ОТРОВЕН ВСРЕД ПРЕГРЪДКИ - ЗА РАЗПРАВА. 

ЗА ВСИЧКО ТЪРСЯ ОТГОВОР - НАЙ-СЪКРОВЕН,
А КРЕТАМ ЗАЕДНО С ТЪЛПАТА - В ИЗНЕМОГА.
ДАНО ЗАБАВЯ ВРЕМЕТО - СЪС ОЩЕ НЯКОЙ ЗЕМЕН ДЕН,
РАЗЧЕТЕНО ДА НИ УНИЩОЖИ - ЧРЕЗ БОГА.

ПРИПАДАМ ПО ОЧИ ПРЕД ТЕБ –
ИЗСТРАДАЛА И СТРАДАЩА БЪЛГАРИЙО ВСЕВЕЧНА –
ИСКОННАТА ЛЮБОВ -  ЗА ТОЛКО" МНОГО ХОРА.
НО ТИ ОТКАЗВАШ - ДАЖЕ КЪШЕЙ РЪЖЕН ХЛЕБ, -
НАД НАЦИЯТА БЕЗПОЩАДНО СЕ НАДСМИВАШ - БЕЗ УМОРА.

THE END
Събота, 11 Юний 2005.
Сряда 18 Февруарий 2009.
Неделя 01 Март 2009.

 Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!); -
По повелята на древни богове незнайни,
Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш,
Със сърце живително за всички нас:
Странници залутани
По Пътищата на Света,
Попаднали при Теб -
Поради Крушение поредно и съдбовно,
Припаднали в колене -
Поради мирис на Прогнила Мариманска Плът
Доказваща -
Че нищо нивга не е вечно -
Пък колкото да ни се види славно.
Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб,
За да не чинат сметка на народу, -
(Що значи за тирана - някакъв народ!);
За да ни сочиш Път -
От древността насам;
Без да използваш Фар,
Ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик;
Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки върло лезбокрили,
Но -
И на Поетични Сухопътници Всякакви,
Обявени за безсвестно смахнати,
Защото за далаверата наричана Живот, - 
На някого изглеждат на съвсем излишни.

(C) 1962 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДОБРУДЖА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Главините проскърцващи всред тишината,
Замрялото село да видиш -
Онзи тежък плод -
Там горе;
По хълмовете над морето . . .

Да усетиш реката под краката си,
Подземи прекосила тучната земя -
Край село бликнала отколе . . .

Да чуеш житата като шъпнат,
Да ги сравниш с морето към  което вечно се стремиш,
Да срещнеш онова момиче със забрадката;
Пропита с потен прах,
Наситена със странен дъх на морно тяло;
Със вила на гърба -
А на уста със песен . . .

Да разчупиш топъл хляб  върху воденичен камък,
Да впериш поглед  в  тъмното небе
По звездопад,
Да изтръпнеш от Любов  и Празник ...

(c) 1982 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СТРАХЪТ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Страхът отново се завръща,
Страхът - че просто няма да я бъде.
Сърцата ни всред  мрак обгръща,
И прави - чак децата да ни съдят  ...

Страхът не спира да ни очарова;
Порутва пътем - где-що може.
Напомпва  ни и бункерова;
За да погинем - мили боже !  ...

Страхът запушва ни устите,
И вместо хляб опитва да засища.
Страхът отпраща ни  в горите,
И не престава да обижда ...

Страхът - умело подработен,
Страхът - перфектно разпиляван,
Страхът потулван и грамотен,;
Как не престава да ни удивлява ...

Страхът е често за утеха,
Завинаги останал във сакрална мода.
Едва наметнал връхна  дреха,
Той незабавно бичва на свобода ...

Остава братко - аз  си знам,
Завинаги най-долен всенароден  срам ...
THE END
1982-202-2010

(C) 1979 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СЪЩЕСТВУВА ДЕН В ЖИВОТА НА ДЕЦАТА,
Когато, -
Макар улисани в игрите безметежно детски
Тръпно чакат;
Да дойдат техните Бащи,
Или пък Майките дори,
Че да ги поемат -
За час -
Или за два,
Наспоред решението мъдро на Съда,
Където властва -
Клеветата Междухорска . . .

Децата дебнат хлопота -
На тежките бронирани врати,
Предвкусвайки отчасти Истината Свята,
Която винаги е равна на -
"Пари" . . .

Засечени вместо мишена, -
Под погледът съчувствен -
На неизвестен бодигард,
Във униформа на пишман-парашутист …

О,
Бедни -
Бедни -
Мои Бедни Поколения!
Недохранени Деца на толкоз  тежки,
Ала тъй Великолепни Времена, -
Кърма за Вас е,
Ежемесечно платената
Почтителна Служебност на Екипа . . .
THE END
1980-2010

THE END
1965-2010

(c) 1977 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЖИВОТЪТ - КАТО КОЛЕЛО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

THE END
actualization -02.10.2006 г.

(C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА -
ТАКА ДОБРЕ ПОЗНАВАМ;
Непроменен е нравът им отколе.
Захапват лесно Кокалът останал,
От Онзи -
Гдето вкара ни в неволя. 

Настръхналите кучета -
До Бога стръвно вият
Пропуснат ли това -
Което гонят.
Търпят - когато Господарите ги бият,
И нямат Бог на който да се молят. 

Настръхналите кучета -
До смърт добре познавам;
Как не пропускат -
Да се правят на Поети.
Сърцето си на тях не предоставям,
Защото от Живота тежко са проклети. 

И, често ги откривам в самота,
Как спретват -
На Невинния -
Поредната Беда . . .
THE END
2000 - 2010