Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363100 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от Януари, 2014 г.
<<  <  1 2
 image (C) Krasimir DIMITROV
ТОГАВА ТРЯБВАШЕ
поема
Кресто Миров

Как децата по Скайп да прегърна?..
Мойта кръв е далече...Тъжи.
Синовете си как да си върна,
ти Българийо мила, кажи?..

Ти Родино, си малко и моя,
аз Родино съм целият твой.
Ти не чу на децата ми воя,
как ще вляза за тебе във бой?

Ето пак си Родино заспала,
и си търсиш пореден талант.
Ето там са. Насред терминала.
Млади хора...Нов Емигрант.

И с билет в едната посока,
ще превръщат еврото в лев.
А онези ще свалят уж…тока,
и ще искат референдуми с рев...

Синовете по Скайп ще си зърна,
само гледам...Говорим....Мълчим
...
Вече късно е, оттам да ги върна,
май че, трябваше...тогаз да гърмим...

Красимир Димитров/Кресто Миров
/
Категория: Поезия
Прочетен: 2394 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 07.01.2014 02:16
image 
© 2007 - Bogomil Kosstoff AVRAMOV - HEMY
ПТИЦА, КОЯТО ЛЕТИ С ОПАШКАТА НАПРЕД
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ

ПОПАДНА ЛИ В СТОЛИЦАТА по служба, а това се случва от дъжд на вятър, винаги намирам повод да прекося малката борова горичка, през която трамваите с пъшкане и подзвъняване се разминават. Някъде, към средата на криволичещия железен път, все още стои, смешен старомоден кантон. Необичайно самотен, всред запътилите се да погълнат и последните живи дървеса в сърцето на града, многоетажни жилищни блокове. Странен, необитаем, загадъчен, чак романтичен. Забравил своите години. Устоял на време и на времена. Завинаги запрял на времето в средата. Навярно поради това напълно недостъпен. Но, какво е романтиката, ако не - предчувствие за спомен? И, не е ли преход през Времето на Времената ? 
Това не знае никой. . . Не знае никой . . . Не, не знае никой . . . 

НЯКОГА трамваят с мъка се добираше до тук. Самотна мотриса в сигнално червено, вирнала огромна металическа лира жънеща потоци искри, при допир с електрическата жица. Редки пътници, важни, лениви, елегантни, всред облаци ухания и ситен смях. Надвили масраф пътници от палубата на презокеански пасажерски кораб, по чудо на чудесата акостирал всред едва пръкнала гора. Замрели учтиво, в някакво особено свещенодействие, край трамвайната линия прорязваща гората. В смирено очакване да се прехвърлят в друг, значително по-мощен трамваен вагон. Който, с искрене на спирачки свистеше, и идеше по стръмнината, гърмеше, и изневиделица изникваше зад широкия релсов завой раздрал зелената горска завеса на две неравни половини. 
Трамваят спираше за миг. 
С безразличие поемаше в своят ламаринен търбух тълпата столични безгрижници. За да ги отнесе с неземна лекота нагоре, нагоре, нагоре, до самото било на хълма, при крайградските механи и богаташки вили. Където, отново лумваше животът на света. 

ТОВА БЕ МОЕ СОБСТВЕНО СИ - ЛИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ. 
Таен молебен пред спомените от детинство. Когато стъклата на кантона ехтяха под ударите на камъни и сопи, а кантонерът - уж безкрайно разярен - иначе съвсем развеселен, изскокваше подпийнал и размахвайки панически ръце, попълваше със жешки проклятия тишината на крайградската гора. А, от светналата малка сграда долиташе кикотът на неговите дъщери - мехлем за нашите възмъжаващи души.
И желанието, да надникна в изоставената къща, за да срещна спомени за кантонера - кой знае от кога в гроба, бе желание непреодолимо. Но, дървените капаци на прозорците стояха вечно приковани. На вратата висеше огромен старинен катинар, пощаден от злосторници. Самотата витаеше наоколо сякаш вещица възседнала метла. 
Единствено привечер, зад процепите на закованите прозорци, се процеждаше неудържима светлина, сподирена от музика на раздрънкано пиано. Това правеше да вярвам, че все някога ще подуспея да надникна в това остатъчно убежище, на неутолими спомени. А трамваят бясно трополеше, през столичната негостоприемна нощ. Никой не го бе грижа, че на последната седалка в последния среднощен вагон, трепти премалял от спомени и тъга, човек попрехвърлил средна възраст, стиснал протрито картонено куфарче в ръце. И, така се случи веднъж, че се наложи да прекарам една безсънна нощ, под тази крайпътна стряха на мечти.
Ето, как стана всичко туй.

ОТНОВО БЯХ ПОПАДНАЛ В СТОЛИЦАТА, защото работата с която се бях заел, тежко се затягаше. Главните специалисти свързани с проблема отсъстваха, залутани по държавни работи далеч зад граница. Заседанието, предназначено да проведе първият достоверен мозъчен щурм на Балканите, поради липса на кворум, а по-скоро поради отсъствие на обществен интерес, ежедневно се отлагаше. Явяваше се само председателят. Престарял академик с пенсне, и плоска бутилка вишнева ракия в джеб, секретарката - снажна рускиня с куп видеокасети в ръце, и моя милост. Задължителното, в случаят, лице-лаик за което се предполагаше, да поднесе крайният вердикт. Венецът на решението, на обсъждания сбор деликатни проблеми и перспективи.
То се знае, веднага закъсах за квартира. Хотелите бяха претъпкани, и смъртоносно скъпи. Квартирите дългосрочно отдадени под наем. Роднините недостъпни дори по телефон. Но пък студенцията се оказа на висота. В студентската менза; естествена столова за нехранимайковци мой калибър; от дума на дума, получих огромен месингов ключ за тежкия старинен катинар, заключил стария полуобитаем кантон там, край трамвайната линия, прекосяваща малката борова горичка в сърцето на многоликия, шумен, понякога весел, винаги угрижен град.
- Оборотна квартира, - поясни полупознатото момче от Белоград, - от време на време изкарвам някой лев. Като си тръгваш Маестро, - подчерта, а аз невинно пипнах своята дълга бяла брада, - остави ключа точно под варела с нeфт. Чао!
- Абе, чао! - промънках кисело в ответ.
Дори не вдигнах глава от вкусното меню. Отбелязвайки за себе си, че менюто можеби е вкусно, но пък безобразно скъпо. Прибрах две излишни земелки в джеб. И поех през улици и през площади, размахвайки черно картонено командировъчно куфарче в ръце. Дали не бях пръв път истински щастлив?

БЕ ПАДНАЛ хубав, както никога, дълбок сняг. Студът заскимтя в ушите ми. 
Навлязох безстрашно в заскрежената гора. 
Птица скокна - посипа ме сняг. 
Закъснял петел пропя, па замлъкна. 
Куче лавна, шмугна се в нозе. 
Трамвай просъска. По прозорците му тъмнееха лица на окъснели пътници. 
Крачех напречно. Карах пеш. На станцията, към която се бях запътил, отдавна не спират никакви превозни средства. Безгрижието е завинаги изкоренено. Стрелката е потънала в ръжда. Но Домът, дявол взел го, все още съществува. Щом съществува, - казвах си и си мърморех, -няма как да не стигна.

НЕУСЕТНО забравената къща изникна из мрака. Пред очите ми все още грееше засмяното загадъчно лице на студента, игривите пламъчета в неспокойните сини очи. 
Да, да, да, казах си, къщата все още е на своето си место. Трамваите харесват забързани да профучават, а хората дори не хвърлят поглед за да разберат, доколко е непоклатима. Там, в средата на младата гора. 
Старовремския катинар проплака, сякаш пръв път отключван. 
Вратата проскърца, като отваряна никога. 
Стъпките ми екнаха и прокънтяха по камения под, направиха да се стъписам. 
Попаднах в предверие изпълнено с никому ненужен багаж, с изпарения на алкохол, с характерна миризма на пури. Значи, с алчност за живот. Нечие необяснимо присъствие, някъде съвсем наблизо всред тъмата, ме порази и изплаши. 
Препънах се в изоставени вещи. 
Добрах се до електрически ключ. Помещението се обля в светлина.
Подсвирнах с уста. Не отговори никой. 
Трамвай изтрополи. Къщата трепна като човек, и отново замря. 
Ха сега, казах си, ха сега де . . .


ВНИМАТЕЛНО ОПИТАХ – ЕДНА ПО ЕДНА - ЗАКЛЮЧЕНИТЕ, сякаш залостени врати. Една от тях се оказа незаключена. Хубаво чисто легло. Бумтяща тенекиена печка. Огромна чертожна маса. Купища чертежи. Разнебитено пиано. Докоснах неговите клавиши, и пианото се отзова. 
Под прозорците профуча трамвай. Къщата трепна, като по навик. 
Загасих осветлението. Мушнах се под завивките, пребит от безполезен път. Положих ръце под глава. Не преставах да чувствам, че не съм сам, че съм в близост на човек излъчващ неописуема тъга, но и насмешлива радост. Градът бе колкото мой, толкова чужд. Завих се през глава. В сънят ми побягнаха спомени. О времена, за всекиго проклети - завинаги свещенни! От Вас би могло да се очаква всичко.

МАЛКО ПРЕДИ ПОЛУНОЩ, едно топло гъвкаво тяло се шмугна под протестите ми на закостенял глава на семейство. Пламна безумно. Излъчи несметна топлина. Разля се върху ми. И, без да ме пита, ме приобщи с ненаситна страст. 
Стаята се озари от едва доловима искряща светлина, но това трябва да е било отблясък от преминаващи трамваи. 
Тялото на жената бе толкова женствено, ароматът му така недостижим, че ми идваше да закрещя от мъка. Креснах със все сила, а стонът ми бе изпълнен с обич. Още през лятото щях да сторя тъй, че студентът доверил ми бронзовия ключ от тази забележителна квартира, да попадне на печелившо работно място далеч за океана, където има криза за гавази. На студентите следва да се помага - не ли? 
През всичкото това време на мисъл и немисъл, тялото ми пиеше готовански предназначена неизвестно кому любов. Любов и обич, каквито дори не подозирах че би могло да съществуват. Това правеше, да не чувам трясъкът на среднощни трамваи, крясъците на побъркани от стръв петли, лаят на бездомни псета, виковете на отчаяни пияници приели гората наместо дом. Да забравя, че и аз всъщност си нямам собствен дом. Това, което всички ние обитаваме от немай - къде, едва ли би могло да се нарича дом. 
Накрая, капнал от усърдие, паднах и примрях. 

РАЗБУДИ МЕ, нестройна песен на жена.
Непозната жена бе отмахнала завеси, бе отхвърлила кепенци. През прозорците нахлуваше ранната сприя на първия зимен ден на двехилядната година. Най-красивия и истински ден в моят малък, кротък, нещастен, подчинен на обстоятелства лаконичен живот на старо момче за всичко. Призован да даде решаващото експертно мнение, (Икономии, брат, икономии!), на произволно подбран лаик в системата на програмиран мозъчен щурм. Предназначен, да обнови нечии виждания за пръкването на света – че и подир туй - по тези злачни до смърт места. Нещо като нищо, и по-точно, бледо подобие на извечния проблем с Потопа, (Подклас по ISO-9001 “Фатална Балканска Повторяемост”!). Повторяемост на хора и явления, която иначе не би могла да се предвиди достоверно. 
За пред камерите, не трябваше да подозирам нищо, докато си трая с летящ микрофон в ръка. Там някъде, в препълнената с високоплатени мутри великолепно охранявана зала, точно срещу хотел “Принц Берлин”. За да имам възможност подчертано наивно да изригна, (В научно постановен момент – гле’й ти!), моята окончателна диагноза на затъпял от пиячка крайбрежен глупак. Учтиво очертан в текста на отговорния сценарий, като “Случаен Представител на Електорат - СПЕ”. Подбран преференциално, по метода на случайните числа, (Ха де!), сред нощ, направо от ликьосаните маси пред кафене-тераса "Куцото Куче" в Белоград, докато черноморската Бòра вдига на женурята късите поли до семплите прашки. Само защото се е оказал за момента, единствен световен дърдорко и непредпазлив хвалипръцко, по брега на морето от Резово до Дуранкулак, неуспял да драсне навреме надалеч от анкетьори. Без дори да е пиян, както се полага. 
Да бъде - или да не бъде. 
Да не бъде - или да бъде . . .
Е, щом някой някъде вече го е вършил, що да не бъде повторено на Балканите? Важно е, да има вносна методология. Останалото е лесно.

ЖЕНАТА ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ ПОЛУГОЛА, а това харесва на истинските маримани. Хора на морето, и край морето - поради това - непридричиви. Тънка, прозрачна, огромна нощница, летеше около тази моя непозната среднощна жена, в ритъм на неизвестна никому песен. От това, жената изглеждаше птица. Но птица, която лети с опашката напред. 
Непознатата жена пееше своя песен, танцуваше свой собствен танц. А това бе; и моя песен, и мой последен танц. Песен и Танц, каквито никой никога никъде няма да успее да повтори. Защото подобна песен, и подобен танц се раждат внезапно. Живеят тайно надълбоко в нас. После умират заедно със споменът за грях. 
Жената танцуваше под искрящия зимен студ, размахвайки дълъг-предълъг прозрачен карминен шарф. Потропваше ритмично с нозе. Почукваше по клавишите на разстроеното пиано безсмислените тонове на неродена песен. С луда радост, каквато не би могло да бъде вместена в никакъв ритмичен такт. Узаптиш ли някого, как би могъл да изпита наслада и радост?
Жената тичаше с малки боси нозе по лъснатия до бяло проскърцващ дървен под, а подът проплакваше като дълго пренебрегван, изненадващо удовлетворен, застаряващ мариман -мъжкар.

ЖЕНАТА ОТДАВНА НЕ БЕ МЛАДА. 
Средата на годините личеше не толкова върху нейното лице, колкото върху едрата, прорязана от кърмене, изпосталяла мраморна гръд. Някога прекрасно щръкнала - уханно млада. Свежорозова, като камък твърда и остроплътна. Детински невежа – потрепващо пелте при поглед. Проплакваща от изненадващо изцедена болка. Сега гръд майчина, гръд опитна ли – опитна. От какъв ли не живот. И все пак, успяла и отървала скалпел, като по чудо. Мъртво люшната вълнà, около стройно тяло. Все още гъвкаво. Все още ароматно - карамфил, канела и живот. По младежки гладко. Обсипано с безброй едва видими лунички. С посев на измамни бръчки. Отдалеч предчувстващо мъжа. Подлудяващо всеки непознат. Проблясващо със сребристо искрящи всред нощта напомадени, огромни, като циферблат на джобен часовник кърмъзъ-зърна. Неопозната птица, морна за живот. Литнала за последно с опашка напред, към безумно твърда ничия земя. Където да падне, за да умре и прероди. 
И сякаш, отново бе лято. А после, отново бе есен. 
И сякаш, отново се вдигаха и кръжаха привидно без умора, и без мисъл, безброй пухести глухарчета над Карвунската Степ, които успяват и разнасят семе по обширния лъжовен свят.

ЖЕНАТА пееше и танцуваше; плаваше ли плаваше; всред яркосиния блестящ като хоризонт на море новогодишен зимен ден. Не излъчваше ли желание да скокна, и подема нейният безподобен лунатичен танц? Не изискваше ли, да разпея нейната по детски безумна песен? И подир това, да хукна през света със сак за пеперуди в ръце, та до високия бряг над морето. За да размисля, и реша. 
Жената ме усети буден. Погледите ни се срещнаха. Виждахме се за пръв и последен път. Как ли се наричаше? Нима прозря, че съм пристанищен пройдоха? 
Жената захвърли с ярост шарфът върху ми. Отстъпи лудо танцуваща назад. Облегна се на пианото, а то проплака за последно. Блъсна вратата. Прекоси коридорът пъргаво прескачайки натрупаните, никому ненужни, вързопи багаж. Зад отсрещната врата, едно резе хлопна.
Тогава, се разнесе плач на дете.

СЪРЦЕТО МИ СЕ ОТПУСНА ИЗВЕДНЪЖ.
Значи, всичко това не бе сън. Не бе смъртта. Нито дори любовта, а нещо още по- нетрезво и различно, резултат на съдбовни лъчения, таинства и митарства. Породено от особения ритъм, на нашия изпълнен с гняв и недоимък високотехнологичен цифров ден, на вечни грижи, и безкрайни неволи. Както никога съвършено регистрирани. Светкавично анализирани. Безнадеждно детерминирани. Модерно прогнозирани. Скоростно запаметени. Незабавно засекретени, под предлог за лична безопасност. И поради туй, все по-тежки, все по-безсърдечни, удивително подличко жестоки. 

Всеобща Безпомощна Безизходност - ВББ, (“The Balcan Brain Storm Script’s” еxtract!), полегнала над древния лъжовен балкански свят. Превръщайки го в описателни, безполезни потоциq електронни сигнали. Колкото да го капичне окончателно. Електронизирана безпомощност достъпна за всички, понятна никому. Що да кажем за некомпетентния лаик от кафене-тераса “Куцото Куче” в приморски Белоград, задължен да даде окончателно решение за поредна балканска главоблъсканица? Само защото е есграонски елемент от система, която хей така я кара – баз самата да има хабер от нещо далеч по-съществено, освен от километрични избирателни листи. Захвърлен от все тази същата всебалканска безпомощна безизходност – винаги всеобща, задължително вездесъща, по улиците на най-знаменателната предновогодишната нощ от хиляда години насам.
А детето, в съседната стая, плачеше та се късаше от плач.
Наметнах халат. Излязох в коридора. Прилепих ухо към високата старомодна дъбова врата. Открих, че заедно с него стене, скимти и плаче, и непознатата среднощна жена.
- Свири, - проплакваше жената, - моля те свири . . .
Детският плач заглъхна. 
Нестройни звуци от цигулка изпълниха нощта, преминаха през къщата, втурнаха се по трамвайната линия, преследвани от последния електрически влак, решил да ги догони, заглуши и премаже.

СВИХ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. 
Кой би разбрал жените? Понякога ми се струва, че са сътворени за какво ли не. Друг път виждам, как докрай са необясними. Всъщност, колко бащи живеят единствено за децата си, и възможно ли е тъй?
Бавно прибрах своят багаж. В устата ми гореше горчилка от тютюн. Така обичам хавански пури, а напоследък струват отвратително скъпо.
Облякох се на две, на три. Излязох тихо и, на пръсти. 
Надянох катинарът върху двете бронзови халки, а той се разсмя с разочарование на човек изненадващо нещо постигнал, за да поиска да загуби всичко.

НЕ, НЕ ОСТАВИХ КЛЮЧА, на уреченото място, под варела с нефт. 
Положих го върху трамвайните релси. За да може идещият трамвай, да връхлети върху му. Защото там, в самотния тъжен, зеленобоядисан, зарязан от живо и мъртво трамваен кантон, в сърцето на огромния безмилостив град, всъщност на края на света, бях заключил последното приключение в моят отдавна преполовен живот, на интелектуален просяк. 
Но да!
От как се помня, безплатно раздавам щури идеи за мозъчен щурм, насрещу чаша кафе а-ла-турка, в кафене-тераса "Куцото Куче". Там, над брега на морето Темарин, в древен Белоград. Идеи, с които не се заема никой. Мнозинството вече знае, че безплатното - като нищо излиза много скъпо.

ТРЪГНАХ НАДОЛУ КЪМ ГРАДА, крачейки от траверса на траверса. Размахвайки куфарчето със сценария за проклетия мозъчен щурм, (Тhe Balcan Brain Storm Script № 101089!), в ръце. Където, черно на бяло, с полупрозрачен вносен жълт маркер бе отбелязано, кога да се възхитя, изява (И как!), и намеся. И извинете, какво точно следва да възкликна (И как!), че да станат окей нещата на държавата, без да останат обидени останалите балкански народи. 
Всичко, всичко, всичко бе предвидено в този сценарий, а необходимото бе най-отчетливо маркирано, и съвсем грижливо подчертано. Бях го наизустил – неговата мама, вместо онова популярно стихотворение, което без да е забранено – никакво го няма. Независимо, че в обем е хилядарка страници в повече. 
Само едно не бе описано в тази подвързана в тежка кожа книга. На каква парà следва да разчитам, след като този пореден телевизионен фарс приключи. 
Аз. 
И, останалите загубеняци като мен, че от ден в ден ставаме все повече, и повече. Колко му е, да обуем чизми.

ЗАД МЕНЕ ТРАМВАЯТ проскърца с внезапни спирачки. 
Ватманът пъргаво слезе. 
Вдигна ключът пред очи. 
Разсмя се диво. 
Потърка огромният месингов ключ по брадата за късмет. 
Впери поглед в недалечния кантон. Заклати заканително-победоносно глава. И, пусна ключът в бездънния джеб на служебната своя дреха.
Видях лицето му, да профучава заедно с трамвая покрай мен. Върху него бе изписано такова безумно щастие, че направи да завидя. 
Продължих, без да бързам, по трамвайните траверси надолу, към столичният град, където думата ми щеше да се чуе за пръв и последен път. 
Стисках в джеб карминеният шарф. Съкровена плячка, от най-истинската нощ в живота, на един пристанищен гамен. Истинският ключ, от истинския дом, на моите несбъднати мечти.
(C) 1999 Bogomil Kosstoff AVRAMOV - HEMY
11/4/07 8:11:21
06.11.2007 г. 02:31:42 - 03.01.2013.
Категория: Новини
Прочетен: 1229 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 13.09.2014 15:28
 image
Категория: Изкуство
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.01.2014 12:57
 IN MEMORIAM ОБРЪЩЕНИЕ НА НИКОЛАЙ ХАЙТОВ
КЪМ 
НАЦИЯТА
image
N.B.: "Нека си припомним покойния Николай Хайтов!" - ни съветва www.nationalistbg.com .
ОБРЪЩЕНИЕ
от 
акад. Николай Хайтов



Братя българи,

Много тежки моменти е преживял народът ни в своето минало, включително дълги периоди на робство и зависимост, на немотия, борби и войни, но никога не е стигал до ръба на пропастта, както е сега. На първо място в Европа по беднотия, на първо място по смъртност, демографски спад и самоубийства, а последни по брутен вътрешен продукт! Производството е парализирано, търговията скована, корупцията цъфти, а "преходът" към пазарна икономика се изроди в една небивала разруха, както в материалната, така и в духовната ни сфера. Лишени сме от възможност за саморазвитие, контролът върху армията, образованието и финансите ни не са в ръцете на парламента, а в почти пълна зависимост от световните кредитни институции и седящите зад тях геополитически сили. Ако се плъзгаме все в същата плоскост - С ДЕМОГРАФСКИ СПАД С ОКОЛО 100 хиляди човека средногодишно, разпадните у нас процеси ще станат необратими и съществуването ни като народ - поставено на карта. 

Доразграбването на остатъчното държавно имущество ще продължи с обсебването и на природните богатства - гори и води, атомната ни енергетика ще бъде закрита, а държавата преобразувана в един затънал в разпри, "мултиетнически" конгломерат. Земеделските земи ще бъдат свободно разпродавани и територията ни ще премине за броени години в ръцете на чужденци и тогава всички надежди за оцеляването ни ще бъдат помрачени завинаги. 
В ръцете ни е все още един-единствен "инструмент" за предотвратяването на този кошмар: ако здравомислието на българина надделее над традиционната му апатия и милеещите за потъпканото ни Отечество се обединят за избирането на един верен на народните ни интереси парламент. Не си въобразяваме, че това ще бъде лесно и че то ще реши проблемите ни като с магическа пръчка; важното е да отстраним задръжките, които ни сковават, и надвисналата над главите ни геополитическа прокоба. Криминализираната приватизация трябва да бъде незабавно преустановена и преосмислена; блокираните производителни сили в бизнеса, икономиката и селското стопанство - отприщени; армията следва да заеме челното си място като основна държавна институция редом с осакатеното в момента образование; а превърналото се в геноцид намаление на населението - овладяно. 

За съжаление нито една от така набелязаните оздравителни промени не е възможно да бъде осъществена в обстановката на бушуващите в страната ни хаос и беззаконие. Ако правосъдието не бъде възстановено, сковаващата ни парализа не може от никого и с никакви други средства да бъде отстранена. Неслучайно "пазарните промени" у нас, започнали с източването на банките и предприятията, както изамаскираното като "приватизация" разграбване на държавното имущество, бяха извършени след преднамерено предизвикания срив на законността и правораздаването. 

Не е тайна, че големият скок в престъпността настъпи след наложения ни от Евросъюза мораториум на смъртното наказание и гибелните промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Мудната нова процедура по задържането и съденето на престъпниците даде възможност на десетки хиляди рецидивисти да бродят на воля и да тероризират населението, необезпокоявани от никого.

Разгромът на правораздаването създаде неограничени възможности на хората във властта да трупат несметни богатства, обособявайки се в една стройно организирна, мафиозна прослойка, самоназоваваща се като "политически елит". 
Да сме наясно: ако очакваме тази прослойка да се самообвини и разоръжи - такава надежда може да пръкне само в едно болно въображение. Ако се надяваме тя самата да се пребори с корупцията, и това е чиста илюзия; макар че казионната пропаганда се опитва най-гръмогласно да ни убеди точно в това. Нито пък има изгледи някой отвън да я озапти, защото корупцията не познава граници и тя се опира и подхранва на другата - отвън, загнездената във високите етажи на Евросъюза. Проблемът с прекратяване на хаоса може да бъде решен само от един нов парламент, необвързан и незамесен в греховете и простъпките на сегашното кукловодно законодателно тяло. Нека да ни бъде простено повторението, но за случая то е неизбежно. 

Необходимо е да се осъзнае освен това и още една голяма, макар и печална истина, а тя е, че опитът с подменянето на българската държавност с гражданско общество се превърна в ръцете на легално действащите подривни сили като главен инструмент на разрухата. Надеждата, че външната помощ може да реши проблемите ни по-добре от собствената ни държава, се оказа ловка и преднамерена заблуда. Тя потвърди английската максима, че в международния живот няма вечни приятелства, а само вечни интереси. Засипването ни със западни подаръци и "помощи" се оказа един умело замаскиран агресивен механизъм с крайна цел - попадането ни в лапите на световните кредитни институции и седящите зад тях архитекти на "новия световен ред". 

Разграждането на културата ни, извършено заедно и дори изпреварващо с разграждането на държавата ни, е едно от най-ярките доказателства, че страната ни не е била предвидена, не за "ускорено" пазарно развитие, а за постепенно етническо изхабяване, обезличаване и поглъщане чрез умело направляваната в момента евроасимилация.

Всичко това протича успоредно с почти пълното разстройване на образователната ни система и унищожаването й като традиционен инструмент за най-резултатното ни оцеляване - националното възпитание. 
Можем с пълни подробности да разкажем как стана това, по какъв начин, кога и от кого, но то е нужно за историята, а не за очевидците на легализирания като "реформа" разгром на българското училище. 
Разгром и в духовната сфера на българина, съпроводен със затриване на националното съзнание у подрастващото поколение и изтласкването му вън от страната като пълнеж за чужди култури и икономики.

Трудно ще бъде каквото и да било оздравяване на страната ни в току-що описаната кризисна обстановка, ако нанесените поражения в материалната и духовна сфера не бъдат поправени. Ако се оставим да бъдат доразграбени стратегическите обекти и производства за една нормална държава, като железници, държавни застрахователни институции, енергетика, големите банки; ако не бъде спряно изтреблението на горите, предоставено на арендатори от въвлечените в сговор с властниците - концесионери; ако не бъдат взети мерки за развитието на средния бизнес; ако безработицата не бъде чувствително намалена, а пенсиите не бъдат значително увеличени за сметка на строг отчет на държавните вземания и крезовските заплати, и поддържания в момента парламентарен разкош.

Трябва да бъдат разкрити и строго наказани извършителите през изминалото десетилетие на финансови, стопански и други престъпления, а престъпно сключените приватизационни договори - отменени и виновниците - осъдени. Налага се на всяка цена да бъде възстановено смъртното наказание и незабавно възстановена традиционната практика при задържането и съденето на престъпниците. 
Преговорите за влизане в Европейския съюз да се водят не на колене, а равноправно и при зачитане на собствените национални интереси. За проявените рецидивисти следва да бъде установен специален наказателен режим, а "правата на човека" да не се превръщат в средство за масово тиранизиране на мирното население. 

Време е да се окаже сериозен отпор на идеята за превръщането ни от еднонационална, в "мултинационална" държава, и България да се обяви против обвързването й с НАТО. Няма по-разумно нещо за един миролюбив народ като нашия от неутралитета, от запазването на външнополитическите и външнотърговски връзки с Русия и Източния свят, където са традиционните български пазари и дълбоките културно-исторически корени на народа ни.  Сегашните управници искат промяна на Конституцията ни, но то е за да се направи възможно накъсването на държавата ни на автономни етнически хомогенни общности, и да се разреши продаването на земеделските земи. Ако това би станало, територията на България ще бъде разпродадена за броени години - сходен процес тече в момента дори в такива големи държави като Аржентина и Бразилия, и не бива да си затваряме очите, че това е прелюдия към безусловната глобализация, прицелена към колонизирането на свободните все още държави.  В Конституцията ни, ако все пак се стигне до промяна, трябва да се предвиди усилването на пряката демокрация по примера на швейцарската, като се предвиди ред за отзоваването на депутатите от избралия ги електорат. Пропорционалната избирателна система трябва да се замени с мажоритарна. Необходимо е да бъдат възстановни трудовите и жп войски, както и боеспособността на армията. Кооперативното дело трябва да бъде незабавно освободено от сегашните законови и други забрани и фактически обявено вън от закона, а либерализирането на икономиката трябва да протича под контрола на държавата при зачитане интересите на трудовите маси. 
Не си въобразяваме, че току-що набелязаните бъдещи мерки за оздравяването и спасяването на страната, ще допаднат на вкопчения във властта политически "елит" и неговите задгранични крепители. Отместването им от държавното кормило няма да мине без борба, а в тази борба те засега имат предимство. Защото са престъпни и безчовечни, сплотени от свързващите ги общи грехове и интереси.

Ние имаме само едно оръжие - ГЛАСОПОДАВАНЕТО. НЕ ГО ЛИ ИЗПОЛЗВАМЕ КАКТО ТРЯБВА - НЕПОКОЛЕБИМО, ОТГОВОРНО И ОРГАНИЗИРАНО - ще бъде прегазена и последната демократична възможност за промяна. България ще остане в ръцете на произвола на подривните сили, а народът ни ще бъде подложен на геноцид.
Братя българи! 


Ако ви се харесва тази мрачна, но реална перспектива - разединявайте се! Делете се и с чиста съвест вървете към своето заколение. Ако я отхвърляте, нека да се сплотим в единен национален патриотичен съюз и да извоюваме спасението на милото ни Отечество Република България, и своето и на децата ни бъдеще.
Акад. Николай ХАЙТОВ

Категория: Забавление
Прочетен: 586 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 01.11.2014 13:46
 image (C) 2000 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ВОДАТА КМЕТЕ, ВОДАТА...

от Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ       

ИЗ "ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА", 
(ISBN 954-8530-17-1; www.heritage.varnalife.com),
студии от Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

    НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ, макар това може би да не е така съществено, празникът на Света Марина*. В едно Свето Аязмо. Всред недалечните на Варна села. До там се отиваше с тропотлива каруца. Натъпкана с дъхаво едва накосено сено. Всред шеги и, смехории. Всред задявки и поплясквания с камшик. Не само по задниците на атовете, но и назад по всички нас, премалели от радост, от безгрижие и смях.Предвкусващи Предстоящото.Неподозиращи Бъдното... ОКОЛО АЯЗМОТО на Света Марина, малка каменна църквица съградена над корито на древен лековит извор, се къпеха хора и диплеха трапези. Влизахме в Аязмото вкупом. За да го изпълним. Ухаеше на тамян и благовонно. Бълбукаше вода. Тракаха бакъри и менчета. Прехвръкваха сребърни стотаци "За Здраве", право в зеленясалото корито на извора. Свещеник благославяше и, мъдруваше.ДНЕС, това Аязмо едва ли съществува. Както множество селски и градски чешми за питейна вода. Градени някога с искрен доброволен труд, или с пара на нещастно препатили. Тъжно погинало под безмилостна лопата на булдозер, а водата изчезнала незнайно где. И, заедно с нея, Народностната Надежда за Здраве и Просперитет.Надеждата за Здраве... Надеждата за Бъдеше ...СТРУВА МИ СЕ, подобни спомени няма как да не креят в сърцата на мнозина. Зная, нищо не би могло да възвърне погубеното-безвъзвратно. Особено, ако то е насила изтръгнато из паметта, наричана народна. Убеден съм, че един прекрасен ден, Човекът отново ще се завърне със страхопочитание и жал, към подобни Свети Места. За да съгражда отново малки, но съществени Храмове на Водата. Не защото я има. Просто, защото няма да я имаИ поради това, избива ме на плач. Но, аз съм човек без особено значение..В НАЧАЛОТО НА 1996, медиите внезапно откровено обявиха град Варна за "ГРАД НА УЖАСА". Такъв той остана за дълго. Виновна бе единствено Водата.Още през 1993, а това едва ли е начална дата като се знае що за вода пие варненеца подир пускане в експлоатация на Девненския Водопровод, "Гражданска Защита" - Варна регистрира отклонения от стандарта в качествата на питейната вода в квартал Виница и, в село Каменар. Освен това и, в курорта "Златни Пясъци". И, в трите случая става дума за НАЛИЧИЕ НА НЕФТ В ПИТЕЙНАТА ВОДА. Чието присъствие е така значително явно, че вече не може да се игнорира. Тези съобщения попадат в медиите едва подир задкулисно сондиране становищата на ВиК-Варна и ХЕИ-Варна. Две престижни институции, с твърде загадъчни функции и предназначение. Вината бива хвърлена върху единствена цистерна с нефт, разсипана през ранната пролет на 1993 в местността "Батова".  (Уж случайно. Уж неизвестен извършител.) Без да бъде идентифициран нарушителят. Батовският Водопровод е най-старият съвременен водопровод снабдяващ центъра на град Варна с вода, още от началото на тридесетях години на двадесети век.  Дали по неговото протежение всичко е било изправно?  Практиката да се подхранва населението на града с нестандартна питейна вода съвсем не е от вчера. Установяване качествата на питейната вода, едва ли е проблем на Перманентен Мониторинг. Да не говорим, за реда на оповестяване на населението до неотдавна, но и понастоящем. Всеки граждански интерес буди нездрави подозрения. Зер, този гражданин не се доверява комуто трябва - на Онзи кой се има за Държава в самата Държава. Основен индикатор остава"мирисът на нефт", който се проявява едва когато концентрацията надхвърли 16 мг/литър (в зависимост от качествата на нефта). Но, това не би могло да бъде стандартен метод за експресен анализ в краят на двадесети век. Не ли!?!МЕЖДУВРЕМЕННО никой не обръща внимание на факта, че нефт се появява в най-различни клонове на водоснабдителната система на град Варна. Независимо от разположение и посока за подаване на водния дебит. Години под ред, отговорна институция като ХЕИ-Варна, явно ратува "ДА НЕ СЕ СЪЗДАВА ПАНИКА". Дали единствено по отношГРАД ВАРНА, е удачно водоснабдяван още през древността. Остатъците от басейни в темелите на древните Римски Терми са предназначени не толкова за атлетически цели, колкото за водохранилища в случай на обсада. Съвременната водопроводна мрежа бива открита едва през 1937 година, с пускане в експлоатация на водопровода "Батова-Варна". Никой не е допускал, че един прекрасен ден, заводите ще изпият водата на хората. За да бъде водоснабдяван града от язовири и извори, със съмнителни вкусови и бактериологически качества. С хигиена пред която, цял един главозамайващо структуриран институт умело си затваря очите. Поради щатно разписание. Поради беззаконие. Поради немарливост. Поради интелектуален мързел, и лична безотговорност. Поради студ през зимата. ПОДАВКИ за калпава питейна вода има още в началото на осемдесетях години. Когато водоснабдителната мрежа на града бива подключена към деривацията "Девня-Варна". Време, когато от чешмите откровено тече кал, а институциите се правят, че нищо не виждат и  - по партийному - нищо не чуват. Но, нефтени деривати по онова време все още нямаше. В началото на 1996 обаче, градът изтръпва в ужас. От чешмите се разнася миризма на "нещо като газ". В продължение на 20 часа жителите на Варна, Падина, Житница, Синдел, Бозвелийско и Бързица, пият вода отровена с нефтени деривати. Без някой да ги уведоми, да не го правят. Гражданска Защита - Варна, мълчаливо обявява наличие на умишлен пробив. ХЕИ - Варна се раздвижва и взема проби от цели 14 пункта в града за един ден. На Окръжна Болница биват предоставени 20 тона чиста вода, (Но от где?), в цистерни. СТАВА ДУМА,за умишлен пробив на нефтопровод недалеч от село Бозвелийско. Където, около 2 квадратни километра от къра са превърнати в нефтено блато. Разливът е така крупен, че селяните с голи ръце по цял ден събират и се запасяват с нефт, за през идващата зима. По река Анадере, разливът постъпва в река Провадийска. Оттам в Белославско езеро, Варненско езерои, най-накрая - в Морето. Единствено ДПЧМВ-Варна има някаква готовност да посрещне разлива пред втичалото на река Провадийска. Което - и прави. Но, съоръжения за работа на къра все още няма усвоени. Дори ръчният метод е неизяснен методично. ВиК се разпорежда, по улиците на град Варна, да бъдат отворени ред противопожарни кранове. За да се оттече заразената с нефт вода в краката на минувачите. Макар това да е напълно безсмислено. Официално е обявено съдържание на въглеводороди във водата в границите от 2 до 20 мг/литър. Което е повече от скандално. Но - в действително - толкова ли бе то? Около чешмите с минерална вода в Морската Градина опашките нарастват критично. Хората се запасяват с минерална вода - с подозрителни питейни качества. Която я бива за някакви болежки. Но, едва ли за ежедневна консума- ция. При това, опашките не понасят никакви роптания. Те странно подкрепят Администраторите по Водата с най-търпеливо послушание. На пазара са изхвърлени хиляди бутилки с минерална вода, много от които също със съмнителен гаражен произход, и качество. Цената на минералната вода скача нерегулируемо.** ОКАЗВА СЕ, че нелегалната инсталация за източване на криминален нефт от нефтопровода Бургас-Провадия води до истинско фонтаниране на нефт недалеч от селоБозвелийско. По-сетнешни проверки откриват повече от две дузини устройства за черпене на нелегален нефт за сметка на държавната хазна. Специализирана бригада успява да спре това изтичане, но населението е предупредено едва 24 часа по-късно да не пие от водата. Никой не свързва случаят със замърсяването на водата от деривацията "Батова-Варна". Защо ли - да го прави? ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА - Варна, изпраща своят Четвърти Отряд да обезопасява вече поразеното население. Както винаги постфактум. Само няколко дни по-късно бива открит нов пробив по инсталацията. На болниците бива забранено да дават сведения за броя на пострадалите от катастрофата. Съдържанието на въглеводороди във водата започва да намалява, но БДС - ТОГАВА - изисква то да бъде Нула. Двата тръбопровода кой знае защо са прокарани по едно и също трасе, на незначително отстояние един от друг. Болните на хемодиализа от Окръжна Болница - Варна биват спеш-о прехвърлени в клиника при курорта Албена. Отново става ясно, че контрабандните кранове не са един или два. Очевидно, това са кранове за обезвъздушаване на тръбопровода при необходимост. В останалото време - за добив на безплатно гориво. Много удобно за послужване... ОГОРЧЕНИ ВАРНЕНЦИ, започват цинично да си подвикват един другиму "дизели". Синдромът "Чернобил" е в действие. Какви ще да бъдат неговите последствия? За какъв период от време? Това не знае никой. Както винаги данните за здравословното състояние на населението са ... засекретени. Сякаш те касаят всеки друг, освен самото население. Става ясно, че лицето Стефан Христов още през 1993изпраща Доклад за състоянието на тръбопроводите в Девненската Низина. Които не пренасят само нефт. Той настоява за аварийни планове в национален мащаб. Знае се, какъв отговор би могъл да получи подобен гражданин. Още през следващата 1994, той бива уволнен от поста шеф наГражданска Защита - Варна. Но, не е ли така по цял свят? Става дума за голяма далавера, която консуматорите на вода в региона - тези мръсни дизели - ще има да изплащат с цената на собственото си здраве. КМЕТЪТна град Варна, не пропуска възможност за поредно пъблисити. Той иска от фонд "Бедствия" над 102 милиона лева, за да "покрие загубите на гражданите". С тези пари биват покрити разходи по попречистване на водопроводите, чрез отварянето им за изтичане по варненските улици. Което е служебно задължение. Разпределена на 311 704 души, тази сума прави много граждани да се поболеят от смях. Отново Държавата плаща на Държавата. Но, потърпевш е редовият гражданин - не ВиК. Защо парите отиват именно във ВиК? Очевидно, защото там се изплащат премии. ДНИ ПО-КЪСНО, латерната отново бива включена. Това не е необходимата аварийна сирена, която да открие на гражданите възможност за опазване на собственото здраве в една накърнена екологическа обстановка. Това е приспивателен шлагер за възможностите, които би дало едно "проучване" за свързване на деривацията Китка-Варна за подаване на питейна вода. Тя трябва да убеди гражданството, че водата в язовира, над който има ситуирана петролна база (?), "става" за пиене. И, само бог знае дали това вече не е сторено. ТАЗИ СРАМНА, СРАМНА, СРАМНА ИСТОРИЯ, изобщо не може да се сравнява с програмираното унищожаване на архитектурната фасадна околна среда в Центъра на град Варна през1987/88. Подобно добре гримирано безобразие едва ли би могло да се открие в друга точка на света. И, не мога да не се сетя за един стар, вече не между живите, патил-препатил истински комита, който от неугледния свой кабинет още през 1976 се тюхкаше за безгрижно изоставените и, без никаква охрана водоизточници на град Варна. Той нямаше специално образование. Не разбираше от екология. Но, принадлежеше на своя роден град Варна, с цялото свое същество.The Emd-nonactualized!  
Категория: Бизнес
Прочетен: 1104 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 05.01.2014 12:58
 17.11.2010 14:12 У Евросоюза есть серьезные претензии к межправительственному соглашению России и Болгарии от 18 января 2008 года по проекту газопровода South Stream. Как пишет "Коммерсант", об этом заявила пресс-секретарь Еврокомиссии по вопросам энергетики Марлен Холцнер. "Еврокомиссия считает, что он не соответствует законам ЕС и что инфраструктура должна быть открыта всем странам—членам ЕС, а не только участникам проекта. Болгария согласилась внести изменения, но конкретного срока не указала",- заявила Холцнер. Она уточнила, что у Еврокомиссии нет претензий к подписанному 13 ноября 2010 года соглашению "Газпрома" и болгарского BEH о создании СП South Stream Bulgary. "Документ предусматривает доступ акционеров к мощностям газопровода в соответствии с законодательством ЕС", - пояснила Холцнер.

Как пояснили в министерстве экономики, энергетики и туризма Болгарии, Еврокомиссию не устраивает то, что "сто процентов пропускной способности South Stream распределено между акционерами", и поэтому действие соглашения "в прежнем варианте невозможно". В министерстве говорят, что "СП "Газпрома" и BEH будет добиваться частичной отмены правил, как это было в случае с Nabucco". Речь идет о том, что ЕК присвоила европейскому проекту газопровода Nabucco, конкуренту South Stream, особый статус TEN, который позволяет обойти нормы Третьего энергопакета ЕС.

Третий энергетический пакет, принятый 21 апреля 2009 года, предусматривает полную либерализацию рынка газа и электроэнергии в ЕС, включая лишение "Газпрома" и других монопольных поставщиков преимуществ при транспортировке газа. В октябре зампред правления "Газпрома" Александр Медведев говорил, что Третий энергопакет "отстраняет компанию от доступа к управлению транспортными активами на территории ЕС", "лишает поставщиков возможности управления газотранспортными активами и обесценивает сделанные ими инвестиции в эти активы". Большинство из уже подписанных межправительственных соглашений по South Stream не предусматривало соответствия Третьему энергопакету. Марлен Холцнер уточнила, что в соглашении России и Словении предусмотрен доступ третьих сторон и оно соответствует нормам ЕС. Однако, как отмечает Максим Шеин из "Брокеркредитсервиса", остаются еще Австрия, Венгрия, Греция, Хорватия, Сербия и Италия, с которыми соглашение по South Stream было подписано раньше принятия Третьего энергопакета ЕС.
  Газопровод South Stream AG мощностью 63 миллиарда кубометров газа в год пройдет из России по дну Черного моря, войдет в Европу в Болгарии, а затем должен пройти в Грецию, Италию, Сербию, Венгрию, Словению и Австрию. ТЭО будет готово в 2011 году. Накануне гендиректор оператора проекта South Stream AG Марсел Крамер сказал, что подводная часть газопровода обойдется в сумму до 10 миллиардов евро. Ранее в меморандуме для инвесторов "Газпром" оценивал весь проект в 18-24 миллиарда евро.image
(C) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ГАЗ ЗА ЕВРОПА - НО НЕ ЗА ВСИЧКИ!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

СКАНДАЛЪТ НА ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ с доставките на газ от РУСИЯ към ЕВРОПА и страните от бившия КОМУНИСТИЧЕСКИ БЛОК, (COMECON), все още не е съвсем загаснал. УКРАЙНА да се опитва да модернизира своя дял от газозахранващата система на бившата СССР с помощ на ЕО. Което не може да не означава промяна на пълния режим на транспорт, съхраняване и подаване от УКРАЙНА към ЕВРОПА, на газ предоставян и собственост на РУСИЯ. А значи третиране на руска собственост чрез европейски чалъми. Едностранно третиране на въпроса от УКРАЙНА, паднала на колене, за да влезе в ЕО и НАТО, (За да се убеди какво може да й струва!), което не би могло да не предизвика непредсказуеми последствия на изток - в т.н. ЕВРАЗИЙСКО ПРОСТРАНСТВО. За което, ако речем да се спрем - па да се позамислим; че да седнем, анализираме и отсъдим; пипва и МАТИ БОЛГАРИЯ в кюпа. Както да се пънем да сме европейци - от оно време аспарухово, винаги ще си останем ПОТОМСТВЕНИ ЕВРАЗИЙЦИ - и в нашето понастоящем. А това вече - е съвсем друга работа. Значи!

НЕОТДАВНА ПОДПИСАНАТА В БРЮКСЕЛ; между ЕО и РЕПУБЛИКА УКРАЙНА; декларация - а очевидно и негласна договоренсост, за модернизиране на украинската газопреносна мрежа, поставя спокойствието в този стиков ЕВРОПЕЙСКО-АЗИЙСКИ ПОЛИТИЧЕСКИ РЕГИОН под съмнение за изкуствено нарушена нестабилност. ЕО се е съгласила да кихне на УКРАЙНА кредит от 2,5 милиарда долара, които да гарантират невъзможност на последващи газоаварийни инциденти. Няма как част от тези пари да отидат за сенчести операции; това е така характерно. Така или иначе ГАЗОТРАНСПОРТНАТА СИСТЕМА НА УКРАЙНА е проектирана, финансирана и построена, като част от единен технологически комплект по старите, а така актуални все още СССР СТАНДАРТИ. Съвсем не така различни от онези възприети в ЕО, и останалия лъжовен свят. СССР не си позволяваше да се забавлява докато работи. Руската страна не пропусна да излезе с декларация, че подобни несанкционирани и несъгласувани с РУСИЯ украински пермутации, не само ще се отразят върху същността на РУСКО-УКРАИНСКИТЕ юридически актове, но и, на самите процеси на добив на нефт и газ на изток от УКРАЙНА. Самият ПРЕЗИДЕНТ на РУСИЯ Дмитрий МЕДВЕДЕВ побърза да заяви, че РУСИЯ отлага понататъшни контакти по въпроса за газопренос с УКРАЙНА, поради нейните несъгласувани контакти с БРЮКСЕЛ. Дали е бил правилно разбран? 

ВСИЧКИ ТЕЗИ ПАРИ УКРАЙНА едва ли ще получи кеш. Те ще бъдат предоставени на заем, (Срещу какво?), на консорциум между СВЕТОВНАТА БАНКА-ВАШИНГТОН, ЕВРОПЕЙСКАТА БАНКА-БРЮКСЕЛ и ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА - ЛИХТЕНЩАЙН, за срок от СЕДЕМ ГОДИНИ, като основните средства за извършване на модернизацията ще бъдат налети едва през третата година на функциониране на консорциума. Тоест след като БРЮКСЕЛ и ВАШИНГТОН се убедят, че нещата вече не своят така рискови от УКРАИНО-РУСКА СТРАНА.

ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА УКРАЙНА, (Официалните!), се свързват със задължението "УКРТРАНСГАЗ" да стане напълно самостоятелен - тоест частен - а доходите от транспорт и съхраняване на газ да обезпечават неговото синхронно функциониране. На изток с РУСИЯ - на запад с ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ. Едно от "по-маловажните" условия на постигнатото споразумение е, УКРАЙНА ДА ОБЕЗПЕЧИ ДОСТЪП ДО СВОИТЕ ИНСТАЛАЦИИ И ХРАНИЛИЩА НА ГАЗ НА ТРЕТА СТРАНА КОМПАНИИ ПРИ "ПРОЗРАЧНИ" ТЪРГОВСКИ УСЛОВИЯ, ПРИ НЕДИСКРИМИНАЦИОННИ ТАРИФИ. Както винаги и тук става въпрос за вземане под контрол на възлови газопреносни мрежи, възлови газопреносни и газоизмерителни станции като: "УЖГОРОД", "БЕРЕГОВО", "ДРОЗДОВИЧИ", "ТЕКОВО",и "ОРЛОВКА", до неотдавна собственост и топ-секрет обекти на БИВШАТА СССР.

НА ПРЪВ ПОГЛЕД 2 500 000 000 евро са много пара, но става дума за обекти, за които се знае доста - но винаги недостатъчно. Две огромни подземни нефтохранилища все още дават тежки подземни утечки довели до обтягане на отношенията между РУСИЯ и УКРАЙНА.

ДОСТА ИЗОСТАНАЛА С ГАЗИФИЦИРАНЕТО от останалия съвременен свят МАТИ БОЛГАРИЯ традиционно крее около домашния електрически мангал, както някога - около традиционния мангал с дървени въглища. Няма що. НАРОДЕ БОЛГАРСКИ - ще имаш още да много да зъзнеш от студ, докато благините на технологичния прогрес от началотко на двадесети век покълнат в домовете на българина от двадесет и първи век. Той умее рахат да търпи ...

Категория: Бизнес
Прочетен: 666 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 09.03.2014 06:11
  image

(c) 2010-BOGOMIL KOSSTOV AVRAMOV-HEMY
ПЛЬОС
РАЗКАЗ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

НА В. ЧВ.

ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ, НЕ ОСТАВА ДРУГО, ОСВЕН ДА СИ СЕ ТЮХКА – ДА СИ СЕ ВАЙКА. ПО ОТМИНАЛО НА ХАЛОС ВРЕМЕ. ПО ПРЕНЕБРЕГНАТИ-ПРОПУСНАТИ ЖЕНИ. (ЩО ЗА ШОКОЛАД ИМАШЕ ПО ВРЕМЕ ОНТ!) ПО ИЗТЪРВАНИ ДАЛАВЕРИ. (ДНЕС ДА СЪМ ЦАР НА ЧОРАПОГАЩИТЕ В РЕВОЛЮЦИОНЕН ПАРАГВАЙ!) ПОДИР ПРОПИЛЯНА КАРИЕРА. (ОПАЗВАЙКИ СКАПАНАТА СИ ДЪРЖАВА, ДОКОЛКО ОПАЗИ СОБСТВЕНИТЕ МЪДЕ!?!) ПОДИР ПРОПИЛЕНИ ГОДИНИ В ПОЛУБЕЗРАБОТИЦА. (ПРИ СОЦИАЛИЗЪМА – ТЪКЪВЪНКЪ НЕМЪ!?!)

В КРАЯТ НА КРАИЩАТА НАСТЪПВА СЪДБОВЕН ДЕН. В КОЙТО ДЪРЖАВАТА ИЗВЕДНЪЖ СЕ СЕЩА, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВАШ. ЗА ДА ТИ ЗАФУЧИ В ЛИЦЕ ПОДАЯНИЕ, НАРИЧАНО „ПЕНСИЯ“. (ПЛЬОС!) АКО СИ БЛИЗЪК С НАЧАЛСТВОТО, БИ ОТВОЮВАЛ НЯКАКВО ПОДОБИЕ НА ЧЕСТВАНЕ. ПРЕДПРИЯТИЕТО ПЛАЩА. (ПЛЬОС!) ДЪРЖАВАТА ТИ СЕ ОТПЛАЩА С ВЪЗМОЖНО НАЙ-БЕЗГЛАСНИФАНФАРИ. С ВЪЗМОЖНО НАЙ-НЕДОБРОСЪВЕСТНО ПЕНСИОННО РАЗПОРЕЖДАНЕ. ИЗПЛЮТО ОТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ПРЕТОВАРЕН КОМПЮТЪР. ОТПЕЧАТАНО ПОЧТИ БЕЗ МАСТИЛО. НА ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВТОРОКАЧЕСТВЕНА ХАРТИЯ. ПРИ ПОМОЩТА НА ВЕЧНО БЛОКИРАЩ ПРИНТЕР. (ПЛЬОС!) И, НЕ ОСТАВА НИЩО ДРУГО, ОСВЕН С ТРУДНО ИЗМЕРИМА ТЪГА ДА СИ ПРИПОМНЯШ. НЕПОКОРЕНИ ЦИЦИ. (ПЛЬОС!) ЗАДНИЦИ НА ПОЧТИ ОВЛАДЯНИ МАЦКИ. (ПЛЬОС!) ЗАПИВКИ В ИМЕТО НА ДРУЖБАТА МЕЖДУ НАРОДИТЕ. (ПЛЬОС!) В ИМЕТО НА НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ ИНТЕРНАЦИОНАЛ. (ПЛЬОС!) НА ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА И СВЕТОВНИЯТ ГЛОБАЛИЗЪМ. (НЯМА ПЛЬОС!) МЪЖЕСТВЕНА БЕЗПОМОЩНОСТ ВЪВ ВЪРХОВИ МОМЕНТИ. (ПЛЬОС!) КАКВО ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) КАК ЛИ НЕ. (ПЛЬОС!) НИЩО-НИКАКВА ПРОСЯШКА ПЕНСИЯ, С КОЯТО ЕДИНСТВЕНО БИ МОГЪЛ УСТОЙЧИВОДА ПУКНЕШ ОТ ГЛАД! (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬОС!) (ПЛЬО – О – ОС! ...)

СПОМНЯМ СИ - ИЗВЪТРЕ МЕ ЯДЕ, ИЗЦЯЛО ДИВАШКОТО НАШЕ МЛАДЕНЧЕСТВО. ТАМ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ. НА БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН. КОГАТО ТЕЛЕВИЗОР ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО ПО СТРАНИЦИТЕ НА СПИСАНИЕ „ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО“, В ГРАДСКАТА БИБЛИОТЕКА. (ПРЕДИ ТЯ ДА СТАНЕ ОКРЪЖНА!) КОГАТО ВМЕСТО КЪМ УЧИЛИЩЕ, ОТПРАШВАХМЕ КЪМ ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. ЕДИНСТВЕНО СЪКРОВНО МЯСТО, КЪДЕТО СРЕЩАХМЕ СЪЧУВСТВИЕ ЗА ЧУПКАТА ОТ ЧАС. ЗА ДА ЗАХВЪРЛИМ ЧАНТИТЕ С ОБЛЕГЧЕНИЕ, В ТРЮМА НА НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА ДЕЛФИНОЛОВНА ТАКА ПОД РЕМОНТ. (ПЛЬОС!) ДА СКОЧИМ В НЯКОЯ НЕДОКАЛЪФАТЕНА ЛОДКА. (ПЛЬОС!) ЧЕ, ДА ОТПРАШИМ НА СВОБОДА ВСРЕД ЗАЛИВА ПРЕД БЕЛОГРАД. УХАЕЩ НА РАЗЦЪФНАЛ АКАЦИЕВ ЦВЯТ, А ПО-ТОЧНО НА ОДЕКОЛОН С НАЗВАНИЕ „ТРОЙНОЙ“, КАКТО ЩЕ СЕ ОКАЖЕ ПОДИР ГОДИНИ. НАТЯГАХМЕ НА ГРЕБЛА, ВСРЕД ЗАЛИВА И ОБРАТНО. ЧИРАКУВАХМЕПРИ НЕГРАМОТНИ РИБАРИ. ПРЕДПОЛАГАМ, ВСЯКА МЕЧТА ЗА ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА Е СВЪРЗАНА, С НЕПОСРЕДСТВЕНО БЯГСТВО ОТ ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА. В БЕЛОГРАД, ТОВА СЕ ПРАВИ ЧРЕЗ МОРЕТО. КОЛКО МНОГО СКЪПО НИ Е, ВСИЧКО ТОВА.

МАРИМАНИТЕ ОТКРИВАХА НАШИТЕ СКАТАНИ, ПОД ПЛИТОВЕТЕ НА ДЕЛФИНОЛОВНИТЕ ГЕМИИ, УЧЕБНИ ПОСОБИЯ. И, ПОГИВАХА ОТ СМЯХ. БЕЗГРАМОТНИ. ДЪЛБОКО ТЪЖНИ. НИКОГА ВЕСЕЛИ. МАКАР ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЩИ СЕ ЯКИ ВПИЯНЧЕНИ МЪЖЕ. ИЗПЕЧЕНИ ОТ БУРИ, БРЕГОВА МИЗЕРИЯ И ХАЛИ. МАЛОМОЩНИТЕ КОРАБИ КОИТО ЯЗДЕХА, ВОДЕХА НА АБА – ПО ВЪТРЕШНО УСЕЩАНЕ - БЕЗ КАРТИ. ПРЕЗИРАЙКИ НАКОНТЕНИТЕ КАПИТАНИ НА ПАРАХОДСТВОТО, ЩОТО РЯДКО ИЗДЪРЖАХА ПИЯЧКА.

ЧЕСТО ИЗЯЖДАХМЕ ПОРЦИЯ БОЙ. ЩОТО, НЕ СЕ ВЗЕМА ЧУЖДА ЛОДКА ЗА ДА ОТИДЕШ НА КАРАНТИНАТА НА ПЛАЖ КАК ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ, АКО ВДИГНЕ МОРЕТО? ЩОТО, КАК ТАКА ЗАБИВАШ С ДВЕ ДЪСКИ ВМЕСТО ГРЕБЛА, БЕЗ РЪЧНА ПОМПА В НЕКАЛЪФАТЕНО КОРИТО!?! ЩОТО, ТОВА Е МОРЕ, А ОТ НЕГО СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. 
ИЗКАРВАХМЕ ПОВЕЧЕТО СЛЕДОБЕДИ ОТ СЕДМИЦАТА НА МОРЕ. МНОЗИНА ОТ НАС УСПЯХА ДА ВЗЕМАТ СЕРТИФИКАТ. АЗ СЪМ ПО ДИПЛОМИТЕ.
РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ ИДВАХА ДА НИ ТЪРСЯТ. (ДОКАТО СИ ПАЗАРУВАТ ПРЯСНА РИБА!) ПО ОНОВА ВРЕМЕ БЕЛОГРАД, БЕ ГОЛЯМ КОЛКОТО НОСНА КЪРПА СГЪНАТА НА ЧЕТИРИ. КОЛКО БЕ НАСЕЛЕНИЕТО ЛИ? ДВА ФАЙТОНА ДО КОЗИРКИТЕ, А ОСТАНАЛИТЕ ПЕШ. ЕДИН ОТ ТЕЗИ ПРЕПОДАВАТЕЛИ, НАПИРАЩИ ЗА ПРЯСНА РИБА С НАМАЛЕНИЕ, БЕ ЕДНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. БЕЗПОЩАДНА СТАРА ГОСПОЖИЦА. ВЪЗПИТАНИК НА МЕСТНИЯТ НЕМСКИ ПАНСИОН. (ОСНОВАН 1922., ЗАКРИТ СЛЕД ВОЙНАТА, ИЗРИНАТ Т ЗЕМИ В 2005.!) ПОЗВОЛЯВАЩА СИ, ДА СИ ИЗКАРВА ЯДА КЪМ БРАТСКИТЕ РУСКИ ОКУПАЦИОННИ ВОЙСКИ, (МАЛКО НЕЩО ПОРАЗПИТВАНА!), ВЪРХУ НАШИТЕ ОСТРИГАНИ НУЛА НОМЕР НЕПОКОРНИ МОМЧЕШКИ ГЛАВИ.

ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, БЕ ЖЕНА ОТ ГЛАВА ДО ПЕТИ. ПРЕКРАСНИ ЦИЦИ. НАРЕШЕТЪЧЕН ОТ МОМЧЕШКИ ПОГЛЕДИ РАЗКОШЕН ЗАДНИК. БЯЛО И НЕВИННО КАТО НА ЛЕОНАРДОВАМАДОНА ЛИЦЕ. НЕИЗМЕННО ЗАБИТО В ЧЕРНАТА ДЪСКА, ПОРАДИ ИЗКЛЮЧИТЕЛНО КЪСОГЛЕДСТВО. СТАРАТЕЛНО ИЗПИСВАЩА ОТРОВНИТЕ ПАДЕЖНИ ТАБЛИЦИ, НА НАЙ-МРАЧНИЯТ ЕЗИК НА СВЕТА. ИЗЛАЙВАЙКИ НЕМСКОФОНСКИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС. НЕ ПРОПУСКАЙКИ ДА РАЗТРЕСЕ ВЕЛИЧЕСТВЕНО ТЯЛО, В ИМЕТО НА БЕЗРОПОТНО ПОСЛУШАНИЕ. (МИСЛЕНО ПОДПЯВАХ "ЛИЛИ МАРЛЕН", МАКАР ДА БЕ ЗАБРАНЕНО – ДА ПОМИСЛИШ!)
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ СТЪРЖЕШЕ ЧЕРНАТА ДЪСКА.
КЛАСЪТ ЗАМИРАШЕ. 
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ПЕЕШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ВСЕКИ БЕ СПУСНАЛ РЪКА В СКЪСАНИТЕ ДЖЕБОВЕ НА СВОИТЕ УНИФОРМЕНИ ПАНТАЛОНИ. ЕДИНСТВЕНАТА СЪУЧЕНИЧКА В ТОЗИ ИЗЦЯЛО МЪЖКИ КЛАС ТЪНЕШЕ В БОЖУР.
- ЗЪГ ... ЗЪГ ... ЗЪГ … - ТЕБЕШИРЪТ ЛУДУВАШЕ ПО ЧЕРНАТА ДЪСКА.
ИЗБЯГВАХМЕ ДА ИЗБУХВАМЕ В СМЯХ. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА СИ ВЪОБРАЗЯВАШЕ, ЧЕ НИ Е ОВЛАДЯЛА. СВИСТЯХА ХЛАДНИ ПОГЛЕДИ ПЪЛНИ СЪС ЖАРАВА. ЧОВЕК СЕ ОТРАКВА, ЗАВЪРТИ ЛИ СЕ КРАЙ МАРИМАНИ.

ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, ИЗНЕНАДВАЩО БЯХ В ЧАС. ПЪРВИ ЧИН. СРЕДНА РЕДИЦА. ДЯСНО. ОТВОРИ СЕ ВРАТАТА. НАХЛУ ПРИСЛУЖНИКЪТ С РАЗНОСНАТА КНИГА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА СЕ РАЗПИСА.
- ГОГОМИЛ СЛАВИГОГОВ – ПРИ ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР – Р – Р ...
МОЖЕ ДА ТИ Е ДРУГАР, КАЗАХ СИ НА УМ, НО ЗА МЕНЕ ТОЗ" ВЪШКАР ДОРИ НЕ Е ДИРЕКТОР. ТРЪГНАХ ПОКОРНО ПОДИР ПРИСЛУЖНИКА. ГОСПОЖИЦА НЕМКОФОНКА – ПОДИР НАС.

ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, СЪС СПЕСТЕНО АЛАБРОСЧЕ И ЩРЪКНАЛИ МУСТАЧКИ, С ДИМЯЩА ЦИГАРА В РЪКА, ДРУГАРЯТ ДИРЕКТОР МЕ ИЗГЛЕДА ПРЕЗРИТЕЛНО И ДИВО. 
- ПРАС! ЛИЦЕТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! - УХОТО МИ ПЛАМНА.
- ПРАС! ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ ПОРУМЕНЯ. 
А, ИЗ ПОКЪСАНИЯТ МИ ДЖОБ НА ЗЕМЯТА ИЗПАДНА ГАБРОВСКА ЧЕКИЙКА.
- С НОЖ ПОСЯГАШ – А? 
- ПРАС! ПРАС! ПРАС! - ЛИЦЕТО МИ СЪВСЕМ-СЪВСЕМ ПОГИНА.

ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. ПРОФУЧАХ ПРЕЗ КОРИДОРА, УЧИЛИЩЕТО И БЕЛОГРАД. СПРЯХ СЕ ЕДВА НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ. УШИТЕ МИ ПИЩЯХА ОТ ДИРЕКТОРСКОТО ПРАВОРАЗДАВАНЕ. ПРЕД ОЧИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ ИЗВИСЯВА СЛАВНИЯТ ТРЕПЕТЕН ЗАДНИК НА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА. НАША ДОВЕРЕНА КЛАСНА НАСТАВНИЦА. СЕКРЕТАР НА ПЪРВИЧНАТА ПАРТИЙНА ОРГАНИЗАЦИЯ. НЕЙНИТЕ НАПИРАЩИ; ИЗПОД БЕЛОСНЕЖНАТА КОПРИНЕНА БЛУЗКА,СЛАВНИ БОЗКИ. ДОКАЗВАЩИ ВСЕКИМУ, ЧЕ ОСВЕН ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ , ВСЕ ПАК СЪЩЕСТВУВА И ПРИРОДА.

НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, КАКТО ВИНАГИ, БЕ ТЪПО, ТИХО И СПОКОЙНО. ПОДУХВАШЕ ВЕТРЕЦ. ГЕМИИ ДРЕМЕХА ИЗКАРАНИ НА ТАКУСИ. ДЕЛФИНОЛОВЦИТЕ ГИ НЯМАШЕ. НА КЪРМАТА НА НЯКОГАШНАТА ПАРНА ЯХТА „КАМЧИЯ“, ПРЕВЪРНАТА В ОТОПЛИТЕЛНА СТАНЦИЯ, МОРЯЦИ ЛАПАХА РИБА-ПЛАКИЯ. СТАРАТА ГЕМИЯ „МАРИФЕЯ“ СЕ ПОКЛАЩАШЕ НА ВОДА. ИЗКАЧИХ СЕ ПО ТРАПА. ВЛЯЗОХ В НОСОВИЯ КУБРИК. ЗАВРЯХ ГЛАВА В ЕДИНСТВЕНИЯ СЛАМЕНИК. ЗА ДА СЕ НАПЛАЧА. ТУК ШАМАРИ НЕ СЕ РАЗДАВАХА БЕЗ ДА ИМА ЗАЩО.

КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, ЧОВЕК СИ СЕ ПРИБИРА У ДОМА. (IF!) ЗАВАРИХ СТАРИЯТ МРАЧЕН, ГРАПАВ И КИСЕЛ. ПРЕД ЧИНИЯ СУПА, И ПАРЧЕ КЛИСАВ ВОЕННОВРЕМЕНЕН ХЛЯБ. 
- ТАКИВА НЕЩА, - ИЗРИГНА, - НИКОГА НЕ СЕ РАЗПРАВЯТ!
ПОБУТНА ГНЕВНО ЧИНИЯТА, А СУПАТА СЕ РАЗПЛИСКА И ПО МАСА, И ПО ПОД. МАМАН СЕ ВТУРНА ДА ПОЧИСТВА.
- ТАКА ДА КЛЕВЕТИ, БЕДНАТА ЖЕНИЦА ...
ТОГАВА ПАПА ИЗБУХНА В НАЙ-ВЕЛИКОЛЕПНИЯ СМЯХ, КОЙТО НЯКОГА СЪМ ЧУВАЛ. ЗАВИНАГИ УСТАНОВИХ, ЧЕ ТОЗИ НАИВНИК ВСЪЩНОСТ Е НЕЗАМЕНИМ. БЕ РАЗБРАЛ – ПРЕДИ ТОВА АЗ ДА СТОРЯ - СЪВСЕМ ТОЧНО, ЗА ЩО ИДЕ РЕЧ. ВЕЧНО ВЕСЕЛЯЦИТЕ СЕ МАРИМАНИ, БЕЗОБИДНИ ПИЯНИЦИ И БРЕГОВИ ГАМЕНИ, НАСТЪРВЕНИ ЗА ВСИЧКО ПОД СУКМАН, СЕ БЯХА ШЕГУВАЛИ „ПОД СЕКРЕТ“. (ДА НЕ НИ ИЗДАДЕШ!) КАК ПО ВРЕМЕ НА БРАТСКАТА НЕМСКА ОКУПАЦИЯ, ДРУГАРКАТА НАСТОЯЩА ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА И ЗАМЕСТНИК ДИРЕКТОР ПО УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНАТА ЧАСТ, ВСЯКА ВЕЧЕР СЪВЕСТНО ЗАЗДРАВЯВАЛА ДРУЖБАТА МЕЖДУ ДВАТА СЪВСЕМ БРАТСКИ НАРОДИ, В РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“. КАК В ОТПЛАТА ЗА ПОЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ, БЪДЕЩАТА ВЪЗПИТАТЕЛКА НА ПОКОЛЕНИЯ КОМУНИСТИЧЕСКИ ЧАДА, ПОЛУЧИЛА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ЗНАК. ТОЧНО ТАМ, КЪДЕТО ТОВА СЕ ПОЛАГА. ДОКЛАДВАН ОТ БАБИТЕ В СТАРАТА ГРЪЦКА БАНЯ, В ГРЪЦКАТА МАХАЛА НА БЕЛОГРАД. БЕ ВРЕМЕ, КОГАТО КМЕТЪТ ХОДЕШЕ ПЕША, А САМО ОБЛАСТНИЯТ С ФАЙТОН. ЕДИНСТВЕНО ВЛАДИКАТА СЕ ВОЗЕШЕ В ТРОФЕЕН МЕРЦЕДЕС. ДА ПРИТЕЖАВАШ ДУШ-КАБИНА У ДОМА!?! О, ТОВА СЕ ПРЕСЛЕДВАШЕ; И ОТ ПАРТИЯ, И ПО ЗАКОН; КАТО ВРЕДЕН ДРЕБНОБУРЖОАЗЕН УКЛОН. ИСТИНСКИЯТ КОМУНИСТ И ДНЕС УСПЯВА, ДА ОЦЕЛЕЕ БЕЗ БАНЯ. 
- ДА СИ ГО ПРЕДУПРЕДИЛА! - СОПНА СЕ НА МАМАН.
ПАПА СИ НАЛЯ ОЩЕ ЕДНО, ПА ЛЕГНА ДА МУ ОТКЪРТИ.
ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, ПАПА СКОКВАШЕ ОТ СЪН, НАПУШВАН ОТ ИЗКЛЮЧИТЕЛЕН СМЯХ. ВСЪЩНОСТ ДЪЛБОКО ЗАГРИЖЕН. КРАЧЕШЕ НАСАМ-НАТАМ ИЗ ДВОРА. ОТКЪСВАШЕ НЯКОЯ СМОКИНЯ. ПРИМЛЯСВАШЕ. ОТНОВО СЕ РАЗТРИСАШЕ ОТ СМЯХ. 
- А, КАКВО ПАРТИЙНО СЪБРАНИЕ ПРЕДСТОИ ...
ОТНОВО ЛЯГАШЕ – УЖ ДА СИ ОТСПИ. 
БЯХ СЕ ИЗПРАВИЛ ПРЕД МАЛКИЯ ТАВАНСКИ ПРОЗОРЕЦ НА СВОЯТА СИ СТАЯ. БЯХ ОТПРАВИЛ ОЧИ КЪМ ЗВЕЗДИТЕ. НО, ПЕТОЛЪЧНА ЗВЕЗДА, ТАКА И НЕ ОТКРИХ. ТЪРСЯ Я И ПОНАСТОЯЩЕМ. НИКАКВА Я НЯМА.

С ОЩЕ НЯКОЛКО ПРИСМЕХУЛНИЦИ, БЯХМЕ НАБЪРЗО ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ. ИДЕШЕ ЛЯТО. ЗАСЕДАВАХМЕ В КАФЕНЕ-ТЕРАСА „КУЦОТО КУЧЕ“. НАД ЧАША КАФЕ, ЧИЧО ПЕТ НИ ПОУЧИ.
- АМИ, ДРАСНЕТЕ ЕДНО ПИСЪМЦЕ, ДО НАЙ-ГЛАВНИЯТ. ТОЙ ГОЛЕМИТЕ РАБОТИ НИКОГА НЕ БИ УСПЯЛ ДА ОПРАВИ, ТОВА Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСНО, НО ВИЖ – ПО-ДРЕБНИТЕ – БИ УСПЯЛ.
- ДА НЕ НИ ОПАНДИЗЯТ!?!
- МАЛОЛЕТНИ ЗА СЕГА НЕ ПИПАТ. ХАЙДЕ СЕГА, РАЗКАРАЙТЕ СЕ.
РЕЧЕНО СТОРЕНО. БЯХМЕ ГРАМОТНИ ЗА ВЪЗРАСТТА СИ. СЕДНАХМЕ НА МОЯТ ТАВАН. НАПИСАХМЕ ПИСМО, ПА ГО ИЗПРАТИХМЕ.

ПИСМОТО: 

СКЪПИ ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, 

НИЕ, УЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИ „А“ КУРС НА ТЕХНИКУМА ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ, В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ, ОТ НЕМАЙ-КЪДЕ НА ВАС ПИШЕМ, ДНЕС МАРТ 1952.. ПОРАДИ ЕДНА МНОГОГОЛЯМА КОНТРАРЕВОЛЮЦИОННА НЕПРАВДА. ТЯ Е СЛЕДНАТА. ПО ВРЕМЕ НА ПРАКТИЧЕСКО РИБАРУВАНЕ, С ГЕМИЯТА НА БАРБА ХАДЖИ КОЩИ ИСКАРИОТСКИ, СТАНА ЯСНА МАРИМАНСКА ДУМА, ЧЕ НА ЗЪГА НА ПАРТИЙНАТА НИ СЕКРЕТАРКА ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, ЛИЧИ НЕИЗТРИВАЕМ ПРОТИВОНАРОДЕН ФАШИСТКИ ПРЕЧУПЕН КРЪСТ. НЕ Е НОВО - ВСЕКИ В БЕЛОГРАД, ГО ЗНАЙ! И, НАЛИ ВИЕ КАЗВАТЕ, "КРИТИКУВАЙТЕ НЕДОСТАТЪЦИТЕ В НАШАТА РАБОТА СМЕЛО И ОТКРИТО", НИЕ ГО СТОРИХМЕ И РАЗКРИХМЕ, И РАЗКРИТИКУВАХМЕ ТАЗИ НЕИЗКОРЕНИМА СОЦИАЛНА НЕПРАВДА. НА ЕДНО КОМСОМОЛСКО СЪБРАНИЕ. ЧЕ, И ОЩЕ. А СЕГА, ДРУГАРЮ НАЙ-ГЛАВНОКОМАНДВАЩ, СЪВСЕМ СМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ И НАЙ-БЕЗНАДЕЖДНО. ЗА ЦИГАНСКА ЛЪЖА И ПОЛИТИЧЕСКАЯ КЛЕВЕТА. ОТ МНОГО ЛЮБИМИЯТ НИ ТЕХНИКУМ ПО РИБАРСТВО И ТЪПНЯ. ЕТО ЗАЩО НАСТОЯВАМЕ ДА ПОСЕТИТЕ БЕЛОГРАД. ЗА ДА СЕ УВЕРИТЕ, НА МЯСТО. КАК СТОЯТ НЕЩАТА. КОЙ ЛЪЖЕ И ЗАБЛУЖДАВА ОБЩСТВОТО НАШЕ СОЦИАЛИСТИЧЕСКО. ГОТОВИ СМЕ ВСЯКАК ДА ПОМОГНЕМ. ЗА ВСЕКИ СЛУЧАЙ, НОСЕТЕ СИ ЛУПА, ИЛИ ПОНЕ ОЧИЛА. НИЕ РАЗПОЛАГАМЕ С ФЕНЕР.

С ИСКРЕН КОМСОМОЛСКИ ПОЗДРАВ: ХЪМИ, КЪМИ, И АСАН.

П.П. УТ АСАН: МЪ НИЕ МУНОГУ ВИ УБИЧЪМИ БА ДУРГАРЮ ГЛАВНУКУМАНДУЩ - БА! ЦЕЛИЙ ДЕН НА БЕЛИОТ ВАШИОТ ПАМЯТНИК НА МОРСКЪТЪ ГАРАДИНЪ ПАФКАМЕ АРДЪ-СИГАРКИ. 

 

НЕ МИНА СЕДМИЦА. УЧИЛИЩНИЯТ ПРИСЛУЖНИК ТРЪГНА ДА НИ ВРЪЩА В УЧИЛИЩЕ. РАЗПОРЕДЕНО БИЛО ДА СЕ ЯВИМ, КАТО ЧАСТНИ УЧЕНИЦИ. ПРИ УСЛОВИЕ, ЧЕ ХОДИМ РЕДОВНО НА УЧИЛИЩЕ. И НЕКА ЗАБРАВИМ ЗВУЧНАТА БЪЛГАРСКА ДУМА "ЗЪГ". ДНЕС, ЧОВЕК НА ГОДИНИ А ВСЕ СЪС СЪЩ АКЪЛ, НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. КАК ТАЗИ НЯКОГАШНА СЛЕДВОЕННА НАПЪЛНО ОБЕЗПАРИЧЕНА ВЛАСТ НАМИРАШЕ ВРЕМЕ, ДА СЕ ЗАНИМАВА С ДЕТИНЩИНИ И ДРЕБОЛИИ. ДОКАТО НАСТОЯЩАТА, ЗАД КОЯТО СТОЯТ ПАРИТЕ НА ПОЛОВИН ЕВРОПА И СВЕТА, ЕДНА ГРАДСКА КАНАЛИЗАЦИЯ НЕ УСПЯВА ДА ПОДДЪРЖА. НЕ ДАЙ БОГ, ДА РУКНАТ ПОРОЙНИ ДЪЖДОВЕ. ГРАДЪТ СЕ Е ДАВИЛ НЕ ЕДИН ПЪТ. Е, ОСВЕН ТОВА НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ УДИВЛЯВАМ, НА ПЪТИЩАТА И ПОСЛАНИЯТА ГОСПОДНИ. ДОТОЛКОВА ВЕЗДЕСЪЩИ СА ТЕ.

 

НЕОТДАВНА, ПРИ ОБИЧАЙНО ДЕЖУРСТВО В „БЪРЗА ПОМОЩ“, СЕ НАЛОЖИ ДА ПОСЕТЯ ДОМЪТ НА НЕИЗВЕСТНА СТАРИЦА. ОКАЗА СЕ, БИВШАТА ДРУГАРКА НЕМКОФОНКА. С ВЛИЗАНЕТО МИ, И СЕ РАЗПЛАКА. ОСТАВАХА Й БРОЕНИ ДНИ - ДО КРАЯТ.  НЕ, НЕ УМИРАШЕ ОТ РАК. ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА УМИРАШЕ ОТ ОБИЛНО ПОДНЕСЕН ДЕМОКРАТИЧЕСКИ ВСЕНАЦИОНАЛЕН ГЛАД. ПО РЕДА НА СВОИТЕ ХУМАННИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ УСТАНОВИХ. КАК, ВЪРХУ НЯКОГА ТАКА ПРЕКРАСНИЯТ ЗАДНИК НА ТАЗИ ДОСТОЙНО ПЕНСИОНИРАНА СТАРИЦА, ВСЕ ОЩЕ ЛИЧИ, ОНЗИ НАЦИСТКИ БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ПЕЧАТ, ЗА КОЙТО НЯКОГА ЗАВИСТЛИВИ БАБИ ОТ ГРЪЦКАТА МАХАЛА; ПРЕДИ ДА ИЗРЕКАТ „ПСУМИ“; НА ВСЯКО КЮШЕ ОТВАРЯХА ДУМА. А ВЪРХУ НЕГО, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, БЕ ЛЕПНАТА С НЕИЗТРИВАЕМО ЛИЛАВО-ЧЕРВЕНО ОГРОМНА НЯКАКВА ЗВЕЗДА.

ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, И ДАЛЕЧ ПОДИР НЕЯ, ОГЛЕДАЛОТО БЕ ЛУКС. БАЩИТЕ СЕ БРЪСНЕХА ПРЕД ДЖЕБНО ОГЛЕДАЛЦЕ. МАЙКИТЕ СЕ ОГЛЕЖДАХА В ПРИТЪМНЕНИТЕ ОТ ОБЛАЦИ УЛИЧНИ ВИТРИНИ.

ДНЕС СЪЩЕСТВУВАТ ОГЛЕДАЛА И ВИТРИНИ ЗА ВСИЧКИ, А НАВЯРНО, И ЗА ВСИЧКО. НЕ Е ЛИВРЕМЕ, ДА ПИПНЕМ ОГЛЕДАЛАТА В РЪЦЕ? ЧЕ, ДАНО ОГЛЕДАМЕ ГОЛИТЕ СИ ЗАДНИЦИ.

ПРЕДИ ТОВА, РАЗБИРА СЕ, СЛЕДВА ДА СИ СВАЛИМ ГАЩИТЕ. АКО, ВСЕ ОЩЕ ИМАМЕ ТАКИВА.

The End
23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012.


Категория: Изкуство
Прочетен: 988 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 12.07.2014 17:35
 image
image

(c) 2009-Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
КОЙ ПЕЧЕЛИ - КОГАТО ЕВРОПА ГУБИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

В КРАЯ НА ДЕКЕМВРИ 2008г., РУСИЯ установи, че е време да се преподпише договора между "ГАЗПРОМ" - като доставчик, и останалите газови играчи - като консуматори. Най-близка бе УКРАЙНА. През нея минават почти всички газопроводи в посока ЕВРОПА, където консумацията на РУСКИ ПРИРОДЕН ГАЗ върви към петдесеттях процента от общото количество на консумация. ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА предпочита да внася енергийни продукти, докато пести своите - къде по-незначителни. Руснаците се хванаха за неизменния дървен абакус, който традиционно върви наред със съвременните ЕИМ. Оказа се, че в УКРАЙНА нещата не са съвсем чисти. За изтеклата 2008 г., без последното тримесечие, УКРАЙНА дължеше на РУСИЯ незначителната сума 2 114 000 000 долара. Управниците в КИЕВ много добре знаеха, че с МЕЧО ПУХ шега не бива. И, веднага преведоха по сметка на "ГАЗПРОМ" над 1 500 000 000 долара. Останалите 614 000 000 долара УКРАЙНА отказа да изплати по едни или други причини. (Глоби и санкции непотвърдени от съдебен орган!) На 31.12.2009 г., преговорите по подновяване на изтеклия договор за доставка и трансфер на природен газ през УКРАЙНА бяха прекратени. Делегацията на "НЕФТОГАЗ" напусна МОСКВА и се прибра в КИЕВ, да дава отчет на президента.

В ПОЛУНОЩ НА 01.01.2009 г., "ГАЗПРОМ" прекрати доставките за УКРАЙНА, някъде към 110 000 000 кубически метра в денонощие, но транзитната доставка на газ за ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА, продължи. "НЕФТОГАЗ" реши да играе вабанк и обяви, че за обезпечаване на транзитните доставки на газ за ЕВРОПА, тя ще отклонява около 21 000 000 кубически метра природен газ - очевидно за собствени стратегически цели. Експертите на "ГАЗПРОМ" отново отвориха нотбуците и сметалата затракаха за кратко. Бе заявено, че УКРАЙНА вече е отклонила над 50 000 000 кубически метра газ, на които вече им е взела парите по своя си домашна тарифа. Рано зарана на 05.01.2009 г., "ГАЗПРОМ" отговори с намаляване доставките за УКРАЙНА "с обем равен на откраднатото от РУСИЯ". Ставаше дума за чопнати 65 300 000 кубически метра газ. Решението на "ГАЗПРОМ" бе приподписано от човека, който въобще не се шегува - Владимир ПУТИН. Този обем не бе достигнал до европейските потребители, между които и шумния парламент на Мати БОЛГАРИЯ. На УКРАЙНА бе предложено да компенсира от своите си резерви отклоненото по пътя за ЕВРОПА. КИЕВ си направи оглушки - друго не можеше да стори. "ГАЗПРОМ" престана да пресмята и на 07.01.2009 г., затвори крановете към УКРАЙНА. Газопроводите до АВСТРИЯ, РУМЪНИЯ, СЛОВАКИЯ, ПОЛША, БЪЛГАРИЯ, ТУРЦИЯ, ГЪРЦИЯ, ХЪРВАТСКА, УНГАРИЯ, БОСНА И МАКЕДОНИЯ. Президентът на УКРАЙНА пипна микрофона и заяви, че по негови данни "УКРАЙНА не краде руски газ". ЕВРОПЕЙСКИЯТ СЪЮЗ се закъхари официално. БРЮКСЕЛ поиска от УКРАЙНА и РУСИЯ навреме да се разберат, и да възобновят доставките на природен газ за ЕВРОПА. На 08.01.2009 г., в БРЮКСЕЛ се срещнаха делегации на РУСИЯ и УКРАЙНА. Крановете към ЕВРОПА бяха все още затворени, и УКРАЙНА кандиса на международен мониторинг. Намеси се и Дмитрий МЕДВЕДЕВ, президент на РУСИЯ. Той разпореди на "ГАЗПРОМ" да продължи да работи убедително с УКРАЙНА, до подписване на всички необходими документи. Газ за ЕВРОПА обаче - все още нямаше. На 10.01.2009.,Владимир ПУТИН се съгласи с аташиране на европейски наблюдатели на територията на РУСИЯ, за контрол на доставките през УКРАЙНА за ЕВРОПА. Но газ за ЕВРОПА, и Парламента в БЪЛГАРИЯ - нямаше. На 11.01.2009 г., европейските наблюдатели вече бяха в МОСКВА. За да научат лично от президента Дмитрий МЕДВЕДЕВ, че двустранният протокол с УКРАЙНА е обявен за нищожен. Газ за ЕВРОПА все още нямаше. На 12.01.2009 г., УКРАЙНА реши да подпише протокол, и да не се меси повече в трансфера на природен газ за ЕВРОПА. В крайна сметка се оказа, че "ГАЗПРОМ" има своите основания да задъни потока на природния газ към ЕВРОПА. Отклоненият за "технологически цели" газ от страна на УКРАЙНА надхвърля 86 000 000 кубически метра, а неговата стойност е между 17 000 000 до 38 000 000 долара. Замерванията и пресмятанията продължават. Милиони редови граждани останаха на студено. "ПЕЖО", "СИТРОЕН", "КИА МОТОРС", "ЮЕС СТИЙЛ", "СЛОВНАФТ", "СУЗУКИ", "БОМБАРДИЕР" и още много европейски промишлени предприятия излязоха в зимна ваканция. Владимир ПУТИН заяви, че загубите на "ГАЗПРОМ" възлизат на 800 000 000 долара, а освен това са спрени от експлоатация над 100 газови сондажа. Това обаче едва ли ще прекрати исковете на главните европейски дистрибутори на газ и газови услуги. На конфликтът - не му се вижда краят. Така или иначе - това е добър урок за самонадеяни политици - въобразяващи си, че и без РУСИЯ биха могли да вървят напред.

СПОРЕД АВТОРИТЕТНИЯТ "ФОРБС", от настоящият конфликт припечелиха АЛЖИР, ТУРЦИЯ и НОРВЕГИЯ. Страни с газопроизводство и тръбни мрежи за прехвърляне и дистрибуция на природен газ. ЕВРОПА бе захранена чрез ТУРЦИЯ с газодобив от КАСПИЙСКО МОРЕ, а това е опция за нейното влизане в ЕВРОПЕЙСКАТА ОБЩНОСТ. ТУРЦИЯ незабавно се договори с АЛЖИР за увеличаване на доставките в нейна посока. Норвежката "ГАЗКО" обяви рекордни дневни износ-продажби, докато "СТАТОЙЛХИДРО" светкавично подписа договори натоварващи нейните мощности изцяло. РУСИЯ почувства че започва да губи, и обяви 3 126 000 кубически метра газ в посока БАЛКАНИТЕ. Алексей МИЛЕР се срещна с Владимир ПУТИН и поиска да бъде задължена УКРАЙНА да не отклонява нито един кубометър газ - без да си го заяви предварително - и заплати естествено. Подаваният за транзитиране газ не подлежи на отклонение. Дали това ще стане - и в каква степен, е трудно да се гадае. Едно е ясно. Газът е тръгнал и - народните представители на Мати БОЛГАРИЯ ще го дочакат. Ако си
седат прилежно на местата в Парламента. The End 2099/2014.


Категория: Бизнес
Прочетен: 1937 Коментари: 1 Гласове: 2
Последна промяна: 02.01.2014 21:33
 NABUCCO - ПОД ВЪПРОС
image (c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
NABUCO - ПОД ВЪПРОС!?!
ог
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

ОКОЛО СЕДМИЦА продължи международната среща на високо равнище в ПРАГА, (2008.!?!) под надслов "ЮЖНИЯ КОРИДОР - НОВИЯТ КОПРИНЕН ПЪТ." В крайна сметка окончателният предварителен документ за предстоящо международно съглашение, остана неподписан от три бивши съветски републики: КАЗАХСТАН, ТУРКМЕНИЯ и УЗБЕКИСТАН. От своя страна Азербайджан, Египет, Турция и Грузия останаха привърженици на ГАЗОПРОВОДА НАБУКО, чиято задача основно се изразява в ДОСТАВКА НА ГОРИВА ОТ ПРИКАСПИЙСКИЯ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН - ЗАОБИКАЛЯЙКИ РУСИЯ. Официалното подписване на КРАЙНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ се набелязва към средата на тази фискална година.

ТОЗИ БЪДЕЩ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРЪБОПРОВОД, който няма как да подмине МАТИ БОЛГАРИЯ, /В нашите медии нищо се не чува!/, цели да намали зависимостта на газ-енергийните-консуматори в ЕВРОПА от вечно затруднената със своето икономическо бъдеще РУСИЯ. Неговата пропускна способност се очаква да бъде около 30 МИЛИАРДА КУБОМЕТРА ГАЗ ГОДИШНО, и ако РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ успее добре да си оплете кошницата, няма как народо да не живне. В което нашего брата твърде много се съмнява. Все пак, такова огромно количество газ, не се обезпечава така лесно, както би могло да изглежда върху книга. Търговските отношения с ИРАН са подложени на международни санкции, производствените мощности на АЗЕРБАЙДЖАН са недостатъчни, а РУСИЯ строи транссибирски нефто и газопроводи в посока на КИТАЙ. Така че, както преди година време един наш събрат отбеляза на страниците на прословутия "ДЕТОНАЦИЯ", "ИМА ПЪЛНИ - НО ИМА И ПУСТЕЕЩИ ГАЗОПРОВОДИ."

ПОСОКАТА НА НАБУКО е през РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ и БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ, 
достигайки РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ. Цената на проекта е някъде над 7,3 милиарда долара. "Nabucco должен пройти через Турцию и балканские страны до Австрии. Реализация проекта оценивается в 7 миллиарда долларов." Консорциумът реализиращ проекта, се води като Nabucco Gas Pipeline International, и в него влизат добре известните OMV, MOL, TRANSGAZ. BULGARGAZ, BFTAS и RWE. Частни компании защищаващи първоначално национални интереси, а щом тръгнат нещата превключващи на транснационални т.е. глобални.

ПРОЕКТЪТ "НАБУКО" ще конкурира ПРОЕКТЪТ "ЮЖЕН ПОТОК" на руския GAZPROM, за който се знае, че ще пропълзи по дъното на ЧЕРНО МОРЕ, и ще излезе някъде по нашите брегове, в посока СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО и ЕВРОПА. На пазара на нефтопродукти РУСИЯ играе такава решаваща роля, че конкуренцията навярно ще бъде изключителна. "За "ЮЖЕН ПОТОК" се знае, че ще прехвърля над 47 милиарда кубометра природен газ годишно, и че ще бъде осъществен в периода между 2015 - 2024 години.

КОЙ КАТО НАС. 
Два нови газопровода, и доксан-докуз нефтопроводи - не говорим за онези от местно значение подложени не елементарен бандитизъм - които продължават да тровят питейната вода на големите агломерации. Какво ли би било качеството на обслужване
то по безбройните курорти тогива - Ъ!? The End 2008-2014!?!!
by
Hemy VARNALIUS

Категория: Бизнес
Прочетен: 846 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 02.01.2014 14:30
<<  <  1 2
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363100
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Януари, 2014  >>
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031