ЕДНО СВЕТЛО ПРОЛЕТНО УТРО, ИНТЕРФОНЪТ В ОФИСА ПРОЗВЪНЯ. ТРЯБВАШЕ ДА СЕ КАЧА НА ДОКЛАД ПРИ НАЧАЛСТВОТО. БИВШ КОМИТА. ВИНАГИ ТЪЖНО УСМИХНАТ. С НЯКАКВО ВКОРЕНЕНО ЧУВСТВО ЗА ВИНА. НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ПИТАМ, КАКВО БЕ ТОВА ЧУВСТВО ЗА ВИНА. АМА ЧОВЕКЪТ ВЕЧЕ ГО НЯМА. КОЙ БИ МОГЪЛ ДА РАЗГОВАРЯ С МЪРТВИ. ТА ТЕ - НЕ ИСКАТ И ДА ЧУЯТ ЗА ТОЗИ ТЪЙ ПОГРЕШНО СКРОЕН СВЯТ. ТЪЖНАТА УСМИВКА МИ ПОСОЧИ СТОЛ ПРЕД БЮРОТО. - СЯДАЙ! ИМАМ НОВИНА. НЕ СИ ПОЗВОЛИХ ДА СЕДНА. УЛОВКИТЕ НА ВЛАСТИМЕЮЩИТЕ СА БЕЗКРАЙНИ.
- СЛУШАМ!?! - БЯХ ОТВОРИЛ ЕДИН ТЕФТЕР. ВИНАГИ СИ ХОДЕХ С НЕГО. ПОРАДИ КОЕТО БАРАБИТЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО, МЕ БЯХА НАРЕКЛИ "ПОДВИЖНАТА КАНЦЕЛАРИЯ". - ВИЖТЕ СЕГА, ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ, - РАЗНЕЖИ СЕ НАЧАЛСТВОТО, - НАЛИ ЗНАЕТЕ, НАШЕТО ПРЕДПРИЯТИЙЦЕ СЕ ЗАНИМАВА С ДРАГИРАНЕ? - КАКЪВ Е ПРОБЛЕМА? - ВЗЕМЕТЕ ЕДНА РУЛЕТКА. СЛЕЗТЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО. НА ШЕСТО МЯСТО Е ПРИСТИГНАЛА Н А Ш А Т А НОВА ДЪЛБАЧКА. ДА Я ИЗТЪРШУВАТЕ ЗА ПАСПОРТНА ДОКУМЕНТАЦИЯ. ДА РАЗПИШЕТЕ ТОВАРИТЕЛНИЦАТА. И, ОБРАТНО ТУК - НА ДОКЛАД. ЯСНО!?! - ЯСНО ТАВАРИЩ ЗМЕЙНИКОВ! ЗМЕЙНИКОВ СЕ ПОЗАСМЯ. КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, СТАНА МУ ОТ ВЕСЕЛО ПО ВЕСЕЛО. НАТИСНА ИНТЕРФОНА. - ИВАНОВА, ДВЕ КАФЕТА И ЕДНА ЗАПОВЕД ЗА ПОВИШЕНИЕ! ЗАПОВЕДТА ПРИСТИГНА ПРЕДИ КАФЕТАТА. НАВЯРНО БЕ ГОТОВА, КОЙ ЗНАЕ ОТ КОГА. НЕ ДОКОСНАХ КАФЕТО. ПОНЯКОГА НОМЕРАТА НА ВЛАСТИМЕЮЩИТЕ ПРАВЯТ ДА КЛЕЧИШ В КЕНЕФА. А НАЧАЛСТВОТО, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ УСМИХВА. ТОЗИ МРАЧЕН И ТЪЖЕН ЧОВЕК.

ТРЪГНАХ КЪМ ПРИСТАНИЩЕТО. МИЛИЦИОНЕРА ОТДАДЕ ЧЕСТ. НАМЕРИХ ШЕСТО МЯСТО. НЯМАШЕ КОРАБ. НЯМАШЕ НИКАКВА ДЪЛБАЧКА. ЗАОГЛЕЖДАХ СЕ - НАСАМ-НАТАМ. ПОСЕТИХ ПЕТО МЯСТО - КОРАБ ОТ ХОНГ-КОНГ. ПОСЕТИХ СЕДМО МЯСТО - ЛЕШ ОТ БРАЗИЛИЯ. БЯХ ГОТОВ ДА СЕ ВЪРНА ОБРАТНО, КОГАТО ОТ НЕЙДЕ ИЗНИКНА ДЕЖУРНИЯТ КОРАБЕН АГЕНТ. - ДА НЕ ТЪРСИТЕ ЕДНА ХУБАВА ДЪЛБАЧКА? - НЯМА ТАКАВА. - ЕТО Я ТУК - РАЗПИШЕТЕ СЕ. БЯХ ТОЛКОВА ШАШНАТ, ЧЕ НЕЗРАЗПИСАХ. ДЪЛБАЧКАТА НАДНИЧАШЕ, ОТ ЕДИН РЪЖДИВ КОНТЕЙНЕР. ПРЕТЪРШУВАХМЕ Я С АГЕНТА. НАМЕРИХМЕ ПАКЕТА С ДОКУМЕНТАЦИЯ. ФУКНАХ ОБРАТНО ПО БАИРА, ДА ДОКЛАДВАМ НА НАЧАЛСТВОТО.

ЗМЕЙНИКОВ БЕ ГОТОВ. КАКТО С КАФЕТАТА, КАКТО СЪС ЗАПОВЕДТА ЗА ПОВИШЕНИЕ, ТАКА И, С БУТИЛКА "СТОЛИЧНАЯ". СЕДМИЦАТА ЗАПОЧВАШЕ НОРМАЛНО. - Е, ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ, ДАЙТЕ ДА ПРЕГЛЕДАМЕ ДОКУМЕНТАЦИЯТА.
ТАКОВАНКА СЕ СЛУЧВАШЕ ПРЪВ ПЪТ. ЯВНО НЕЩАТА БЯХА СЕРИОЗНИ. РАЗТВОРИХМЕ ТЛЪСТА ПАПКА С ДОКУМЕНТИ. ИЗВАДИХМЕ ЧЕРТЕЖ.

"ОБЩ НАДЛЪЖЕН РАЗРЕЗ"

- ТОВА, НЕ Е ДЪЛБАЧКА, ПОДХОДЯЩА ЗА НАС! - ОТСЯКОХ, МНОГО СИ РАЗБИРАХ ЗАНАЯТА. ДРУГАРЯТ ЗМЕЙНИКОВ МЕ ПОПОГЛЕДНА. - ТАКА ЛИ? ПА, МНОГО ЗНАЕШ . . . - КАНАЛЪТ, КОЙТО СЛЕДВА ДА ПОДДЪРЖАМЕ, ДРУГАРЮ НАЧАЛНИК, Е ДЪЛБОК ДВАНАДЕСЕТ МЕТРА. ТАЗИ ДЪЛБАЧКА ДЪЛБАЕ ДО ТРИ МЕТРА. - ТАКА ЛИ? - УДИВИ СЕ ЗМЕЙНИКОВ. - ЗНАЧИ САМО ТРИ МЕТРА? -ПРИ ТОВА С ОПАСНОСТ ОТ ОВЪРКИЛ. - АХА - ОВЪРКИЛ. И СЕГА, КАКВО ЩЕ ПРАВИМ? - ЩЕ Я ВЪРНЕМ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ . . . - АХА, ДА Я ВЪРНЕМ ЗНАЧИ. ДЪРЖИТЕ ЛИ НА ТОВА ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ? - КАТО КЕРПЕДЕН! УСЕЩАХ ОБЛАЦИТЕ ДА СЕ СБИРАТИ НАСЛАГВАТ.. - АХА, КЕР - ПЕ - ДЕН . . . ОТВОРИ ИНТЕФОНА. - ИВАНОВА, ДВЕ КАФЕТА - ПО-СИЛНИЧКИ, И ЕДНА ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ - А!?! - НЯМА А - НЯМА БЕ. ЯСНО Е - НЕ СТЕ КОМПЕТЕНТЕН. - ЧЕ ЗАЩО? - ЗАЩОТО ДО ДНЕС НЕ СТЕ РАЗБРАЛИ, ЧЕ ОСВЕН ДЪЛБОКОВОНО, ДРАГИРАМЕ И ПЛИТКОВОДНО. - НЕ СЪМ В ТЕЧЕНИЕ. - ЦЯЛА ГОДИНА, ОТ КАК СТЕ ПРИ НАС, А НЕ СТЕ В ЧАС. ПО ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА ЗЛАТАРСКА,. ЧОПЛИМ ПО МАЛКО, ЗА ЗЛАТО. - ТАМ ЧЕСТО ИЗПРАЩАТЕ ВОДОЛАЗИ. - ТАМ СИТВАМЕ ЗЛАТО. МЕЖДУВРЕМЕННО ИВАНОВА БЕ ВЛЯЗЛА С КАФЕТА И ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ.
- КОРИГИРАЙТЕ ЗАПОВЕДТА. ДА МУ СЕ ИЗПЛАТЯТ ТРИ ПРЕМИЙНИ ЗАПЛАТИ. И КЪМ МЕНЕ. - ПИЕМ СИ КАФЕТО - И СИ ТРЪГВАШ. ТУК НЕ ТИ Е ИНСТИТУТ! Е, АМА КАФЕТО БЕ СЪС “СТОЛИЧНАЯ“. ЗА ПОСЛЕДНО ПРИВИКА ИВАНОВА. - ОТМЕНЯМ ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕ. ДА СЕ ГЛОБИ ТРИ ЗАПЛАТИ. ЗА ЕДНА ГОДИНА, КАТО НИЩО ЩЕ ГИ ИЗПЛАТИ. А ИВАНОВА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА МЕ ГЛЕДА УБИЙСТВЕНО.

ЕДНО СВЕТЛО ПРОЛЕТНО УТРО, ИНТЕРФОНЪТ В ОФИСА ПРОЗВЪНЯ. ТРЯБВАШЕ ДА СЕ КАЧА НА ДОКЛАД ПРИ НАЧАЛСТВОТО. БИВШ КОМИТА. ВИНАГИ ТЪЖНО УСМИХНАТ. С НЯКАКВО ВКОРЕНЕНО ЧУВСТВО ЗА ВИНА. НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ПИТАМ, КАКВО БЕ ТОВА ЧУВСТВО ЗА ВИНА. АМА ЧОВЕКЪТ ВЕЧЕ ГО НЯМА. КОЙ БИ МОГЪЛ ДА РАЗГОВАРЯ С МЪРТВИ. ТА ТЕ - НЕ ИСКАТ И ДА ЧУЯТ ЗА ТОЗИ ТЪЙ ПОГРЕШНО СКРОЕН СВЯТ. ТЪЖНАТА УСМИВКА МИ ПОСОЧИ СТОЛ ПРЕД БЮРОТО. - СЯДАЙ! ИМАМ НОВИНА. НЕ СИ ПОЗВОЛИХ ДА СЕДНА. УЛОВКИТЕ НА ВЛАСТИМЕЮЩИТЕ СА БЕЗКРАЙНИ.
- СЛУШАМ!?! - БЯХ ОТВОРИЛ ЕДИН ТЕФТЕР. ВИНАГИ СИ ХОДЕХ С НЕГО. ПОРАДИ КОЕТО БАРАБИТЕ ОТ ПРЕДПРИЯТИЕТО, МЕ БЯХА НАРЕКЛИ "ПОДВИЖНАТА КАНЦЕЛАРИЯ". - ВИЖТЕ СЕГА, ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ, - РАЗНЕЖИ СЕ НАЧАЛСТВОТО, - НАЛИ ЗНАЕТЕ, НАШЕТО ПРЕДПРИЯТИЙЦЕ СЕ ЗАНИМАВА С ДРАГИРАНЕ? - КАКЪВ Е ПРОБЛЕМА? - ВЗЕМЕТЕ ЕДНА РУЛЕТКА. СЛЕЗТЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО. НА ШЕСТО МЯСТО Е ПРИСТИГНАЛА Н А Ш А Т А НОВА ДЪЛБАЧКА. ДА Я ИЗТЪРШУВАТЕ ЗА ПАСПОРТНА ДОКУМЕНТАЦИЯ. ДА РАЗПИШЕТЕ ТОВАРИТЕЛНИЦАТА. И, ОБРАТНО ТУК - НА ДОКЛАД. ЯСНО!?! - ЯСНО ТАВАРИЩ ЗМЕЙНИКОВ! ЗМЕЙНИКОВ СЕ ПОЗАСМЯ. КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, СТАНА МУ ОТ ВЕСЕЛО ПО ВЕСЕЛО. НАТИСНА ИНТЕРФОНА. - ИВАНОВА, ДВЕ КАФЕТА И ЕДНА ЗАПОВЕД ЗА ПОВИШЕНИЕ! ЗАПОВЕДТА ПРИСТИГНА ПРЕДИ КАФЕТАТА. НАВЯРНО БЕ ГОТОВА, КОЙ ЗНАЕ ОТ КОГА. НЕ ДОКОСНАХ КАФЕТО. ПОНЯКОГА НОМЕРАТА НА ВЛАСТИМЕЮЩИТЕ ПРАВЯТ ДА КЛЕЧИШ В КЕНЕФА. А НАЧАЛСТВОТО, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЕ УСМИХВА. ТОЗИ МРАЧЕН И ТЪЖЕН ЧОВЕК. ТРЪГНАХ КЪМ ПРИСТАНИЩЕТО. МИЛИЦИОНЕРА ОТДАДЕ ЧЕСТ. НАМЕРИХ ШЕСТО МЯСТО. НЯМАШЕ КОРАБ. НЯМАШЕ НИКАКВА ДЪЛБАЧКА. ЗАОГЛЕЖДАХ СЕ - НАСАМ-НАТАМ. ПОСЕТИХ ПЕТО МЯСТО - КОРАБ ОТ ХОНГ-КОНГ. ПОСЕТИХ СЕДМО МЯСТО - ЛЕШ ОТ БРАЗИЛИЯ. БЯХ ГОТОВ ДА СЕ ВЪРНА ОБРАТНО, КОГАТО ОТ НЕЙДЕ ИЗНИКНА ДЕЖУРНИЯТ КОРАБЕН АГЕНТ. - ДА НЕ ТЪРСИТЕ ЕДНА ХУБАВА ДЪЛБАЧКА? - НЯМА ТАКАВА. - ЕТО Я ТУК - РАЗПИШЕТЕ СЕ. БЯХ ТОЛКОВА ШАШНАТ, ЧЕ НЕЗРАЗПИСАХ. ДЪЛБАЧКАТА НАДНИЧАШЕ, ОТ ЕДИН РЪЖДИВ КОНТЕЙНЕР. ПРЕТЪРШУВАХМЕ Я С АГЕНТА. НАМЕРИХМЕ ПАКЕТА С ДОКУМЕНТАЦИЯ. ФУКНАХ ОБРАТНО ПО БАИРА, ДА ДОКЛАДВАМ НА НАЧАЛСТВОТО.

ЗМЕЙНИКОВ БЕ ГОТОВ. КАКТО С КАФЕТАТА, КАКТО СЪС ЗАПОВЕДТА ЗА ПОВИШЕНИЕ, ТАКА И, С БУТИЛКА "СТОЛИЧНАЯ". СЕДМИЦАТА ЗАПОЧВАШЕ НОРМАЛНО. - Е, ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ, ДАЙТЕ ДА ПРЕГЛЕДАМЕ ДОКУМЕНТАЦИЯТА.
ТАКОВАНКА СЕ СЛУЧВАШЕ ПРЪВ ПЪТ. ЯВНО НЕЩАТА БЯХА СЕРИОЗНИ. РАЗТВОРИХМЕ ТЛЪСТА ПАПКА С ДОКУМЕНТИ. ИЗВАДИХМЕ ЧЕРТЕЖ.

"ОБЩ НАДЛЪЖЕН РАЗРЕЗ"

- ТОВА, НЕ Е ДЪЛБАЧКА, ПОДХОДЯЩА ЗА НАС! - ОТСЯКОХ, МНОГО СИ РАЗБИРАХ ЗАНАЯТА. ДРУГАРЯТ ЗМЕЙНИКОВ МЕ ПОПОГЛЕДНА. - ТАКА ЛИ? ПА, МНОГО ЗНАЕШ . . . - КАНАЛЪТ, КОЙТО СЛЕДВА ДА ПОДДЪРЖАМЕ, ДРУГАРЮ НАЧАЛНИК, Е ДЪЛБОК ДВАНАДЕСЕТ МЕТРА. ТАЗИ ДЪЛБАЧКА ДЪЛБАЕ ДО ТРИ МЕТРА. - ТАКА ЛИ? - УДИВИ СЕ ЗМЕЙНИКОВ. - ЗНАЧИ САМО ТРИ МЕТРА? -ПРИ ТОВА С ОПАСНОСТ ОТ ОВЪРКИЛ. - АХА - ОВЪРКИЛ. И СЕГА, КАКВО ЩЕ ПРАВИМ? - ЩЕ Я ВЪРНЕМ НА ПРОИЗВОДИТЕЛЯ . . . - АХА, ДА Я ВЪРНЕМ ЗНАЧИ. ДЪРЖИТЕ ЛИ НА ТОВА ДРУГАРЮ КЬОПЕКОВ? - КАТО КЕРПЕДЕН! УСЕЩАХ ОБЛАЦИТЕ ДА СЕ СБИРАТИ НАСЛАГВАТ.. - АХА, КЕР - ПЕ - ДЕН . . . ОТВОРИ ИНТЕФОНА. - ИВАНОВА, ДВЕ КАФЕТА - ПО-СИЛНИЧКИ, И ЕДНА ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ - А!?! - НЯМА А - НЯМА БЕ. ЯСНО Е - НЕ СТЕ КОМПЕТЕНТЕН. - ЧЕ ЗАЩО? - ЗАЩОТО ДО ДНЕС НЕ СТЕ РАЗБРАЛИ, ЧЕ ОСВЕН ДЪЛБОКОВОНО, ДРАГИРАМЕ И ПЛИТКОВОДНО. - НЕ СЪМ В ТЕЧЕНИЕ. - ЦЯЛА ГОДИНА, ОТ КАК СТЕ ПРИ НАС, А НЕ СТЕ В ЧАС. ПО ПОРЕЧИЕТО НА РЕКА ЗЛАТАРСКА,. ЧОПЛИМ ПО МАЛКО, ЗА ЗЛАТО. - ТАМ ЧЕСТО ИЗПРАЩАТЕ ВОДОЛАЗИ. - ТАМ СИТВАМЕ ЗЛАТО. МЕЖДУВРЕМЕННО ИВАНОВА БЕ ВЛЯЗЛА С КАФЕТА И ЗАПОВЕД ЗА УВОЛНЕНИЕ.
- КОРИГИРАЙТЕ ЗАПОВЕДТА. ДА МУ СЕ ИЗПЛАТЯТ ТРИ ПРЕМИЙНИ ЗАПЛАТИ. И КЪМ МЕНЕ. - ПИЕМ СИ КАФЕТО - И СИ ТРЪГВАШ. ТУК НЕ ТИ Е ИНСТИТУТ! Е, АМА КАФЕТО БЕ СЪС “СТОЛИЧНАЯ“. ЗА ПОСЛЕДНО ПРИВИКА ИВАНОВА. - ОТМЕНЯМ ЗАПОВЕДТА ЗА УВОЛНЕНИЕ. ДА СЕ ГЛОБИ ТРИ ЗАПЛАТИ. ЗА ЕДНА ГОДИНА, КАТО НИЩО ЩЕ ГИ ИЗПЛАТИ. А ИВАНОВА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА МЕ ГЛЕДА УБИЙСТВЕНО.

ПОПАДНА ЛИ В СТОЛИЦАТА ПО СЛУЖБА, А ТОВА СЕ СЛУЧВА ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР, ВИНАГИ НАМИРАМ ПОВОД ДА ПРЕКОСЯ МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА, ПРЕЗ КОЯТО ТРАМВАИТЕ С ПЪШКАНЕ И ПОДЗВЪНЯВАНЕ СЕ РАЗМИНАВАТ. НЯКЪДЕ, КЪМ СРЕДАТА НА КРИВОЛИЧЕЩИЯ ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ, ВСЕ ОЩЕ СТОИ, СМЕШЕН СТАРОМОДЕН КАНТОН. НЕОБИЧАЙНО САМОТЕН, ВСРЕД ЗАПЪТИЛИТЕ СЕ ДА ПОГЪЛНАТПОСЛЕДНИТЕ ЖИВИ ДЪРВЕСА В СЪРЦЕТО НА ГРАДА, МНОГОЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ. СТРАНЕН, НЕОБИТАЕМ, ЗАГАДЪЧЕН, ЧАК РОМАНТИЧЕН. ЗАБРАВИЛ СВОИТЕ ГОДИНИ. УСТОЯЛ НА ВРЕМЕ И НА ВРЕМЕНА ПРОКОБНИ. ЗАВИНАГИ ЗАПРЯЛ, НА ВРЕМЕТО В СРЕДАТА. НАВЯРНО ПОРАДИ ТОВА НАПЪЛНО НЕДОСТЪПЕН. НО, КАКВО Е РОМАНТИКАТА, АКО НЕ ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СПОМЕН? И, НЕ Е ЛИ ПРЕХОД ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТ? ТОВА НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . . НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . . НЕ, НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . .

НЯКОГА ТРАМВАЯТ, С МЪКА СЕ ДОБИРАШЕ ДО ТУК. САМОТНА МОТРИСА В СИГНАЛНО ЧЕРВЕНО, ВИРНАЛА ОГРОМНА МЕТАЛИЧЕСКА ЛИРА ЖЪНЕЩА ПОТОЦИ ИСКРИ. РЕДКИ ПЪТНИЦИ, ВАЖНИ, ЛЕНИВИ, ЕЛЕГАНТНИ, ВСРЕД ОБЛАЦИ БЛАГОУХАНИЯ И СИТЕН СМЯХ. НАДВИЛИ МАСРАФ ПЪТНИЦИ, ОТ ПАЛУБАТА НА ПРЕЗОКЕАНСКИ КОРАБ, ПО ЧУДО НА ЧУДЕСАТА АКОСТИРАЛ ВСРЕД ЕДВА ПРЪКНАЛА ГОРА. ЗАМРЕЛИ УЧТИВО, В НЯКАКВО ОСОБЕНО СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ, КРАЙ ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ ПРОРЯЗВАЩА ГОРАТА. В СМИРЕНО ОЧАКВАНЕ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ, В ДРУГ, ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МОЩЕН ТРАМВАЕН ВАГОН. КОЙТО, С ИСКРЕНЕ НА СПИРАЧКИ, СВИСТЕШЕ И ИДЕШЕ ПО СТРЪМНИНАТА, ГЪРМЕШЕ, И ИЗНЕВИДЕЛИЦА ИЗНИКВАШЕ ЗАД ШИРОКИЯ РЕЛСОВ ЗАВОЙ РАЗДРАЛ ЗЕЛЕНАТА ГОРСКА ЗАВЕСА НА НЕРАВНИ ПОЛОВИНИ. ТРАМВАЯТ СПИРАШЕ ЗА МИГ. С БЕЗРАЗЛИЧИЕ ПОЕМАШЕ В СВОЯТ ЛАМАРИ-НЕН ТЪРБУХ ТЪЛПАТА СТОЛИЧНИ БЕЗГРИЖНИЦИ. ЗА ДА ГИ ОТНЕСЕ С НЕЗЕМНА ЛЕКОТА НАГОРЕ, НАГОРЕ, НАГОРЕ, ДО САМОТО БИЛО НА ХЪЛМА, ПРИ КРАЙГРАД-СКИТЕ МЕХАНИ И БОГАТАШКИ ВИЛИ. КЪДЕТО ЛУМВАШЕ ЖИВОТЪТ НА СВЕТА.

ТОВА БЕ МОЕ СОБСТВЕНО СИ - ТАЙНО ПЪТЕШЕСТВИЕ. ОБИЧАЕН МОЛЕБЕН ПРЕД СПОМЕНИТЕ ОТ ДЕТИНСТВО. КОГАТО СТЪКЛАТА НА КАНТОНА ЕХТЯХА ПОД УДАРИТЕ НА КАМЪНИ И СОПИ, А КАНТОНЕРЪТ; УЖ БЕЗКРАЙНО РАЗЯРЕН - ИНАЧЕ СЪВСЕМ РАЗВЕСЕЛЕН; ИЗСКОКВАШЕ ИЗ КЪЩИЦАТА ПОДПИЙНАЛ. И РАЗМАХ-ВАЙКИ ПАНИЧЕСКИ РЪЦЕ, ПОПЪЛВАШЕ СЪС ЖЕШКИ ПРОКЛЯТИЯ ТИШИНАТА НА КРАЙГРАДСКАТА ГОРА. А, ОТ СВЕТНАЛАТА МАЛКА СГРАДА ДОЛИТАШЕ КИКОТЪТ, НА НЕГОВИТЕ МНОГОБОЙНИ ДЪЩЕРИ. МЕХЛЕМ ЗА НАШИТЕ ВЪЗМЪЖАВАЩИ ДУШИ. А ЖЕЛАНИЕТО, ДА НАДНИКНА В ИЗОСТАВЕНАТА КЪЩА, ЗА ДА СРЕЩНА СПОМЕНИ ЗА КАНТОНЕРА; КОЙ ЗНАЕ ОТ КОГА В ГРОБА; БЕ ЖЕЛАНИЕ НЕПРЕО-ДОЛИМО. НО, ДЪРВЕНИТЕ КАПАЦИ НА ПРОЗОРЦИТЕ СТОЯХА ВЕЧНО ПРИКОВАНИ. НА ВРАТАТА ВИСЕШЕ ОГРОМЕН, ПОЩАДЕН ОТ ЗЛОСТОРНИЦИ. СТАРИНЕН КАТИНАР. САМОТАТА ВИТАЕШЕ НАОКОЛО СЯКАШ ВЕЩИЦА ВЪЗСЕДНАЛА МАГИЧЕСКА МЕТЛА. ЕДИНСТВЕНО ПРИВЕЧЕР, ЗАД ПРОЦЕПИТЕ НА ЗАКОВАНИТЕ ПРОЗОРЦИ, СЕ ПРОЦЕЖДАШЕ НЕУДЪРЖИМА СВЕТЛИНА, СПОДИРЕНА ОТ МУЗИКА НА РАЗДРЪНКАНО ПИАНО. ТОВА ПРАВЕШЕ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ПОДУСПЕЯ ДА НАДНИКНА В ТОВА ОСТАТЪЧНО УБЕЖИЩЕ, НА СПОМЕНИ НЕУТОЛИМИ. А ТРАМВАЯТ БЯСНО ТРОПОЛЕШЕ, ПРЕЗ СТОЛИЧНАТА НЕГОСТО-ПРИЕМНА НОЩ. НИКОЙ НЕ ГО БЕ ГРИЖА, ЧЕ НА ПОСЛЕДНАТА СЕДАЛКА В ПОСЛЕДНИЯ СРЕДНОЩЕН ВАГОН, ТРЕПТИ ПРЕМАЛЯЛ ОТ СПОМЕНИ И ТЪГА, ЧОВЕК ПОПРЕХВЪРЛИЛ ПЕТДЕСЕТТЕ, СТИСНАЛ ПРОТРИТО КАРТОНЕНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. И, ТАКА СЕ СЛУЧИ ВЕДНЪЖ, ЧЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ПРЕКАРАМ ЦЯЛА ЕДНА БЕЗСЪННА НОЩ, ПОД ТАЗИ КРАЙПЪТНА СТРЯХА НА МЕЧТИ. ЕТО, КАК СТАНА ВСИЧКО ТУЙ.

ОТНОВО БЯХ ПОПАДНАЛ В СТОЛИЦАТА. РАБОТАТА, С КОЯТО СЕ БЯХ ЗАЕЛ, ТЕЖКО СЕ ЗАТЯГАШЕ. ГЛАВНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ СВЪРЗАНИ С ПРОБЛЕМА ОТСЪСТВАХА, ЗАЛУТАНИ ДАЛЕЧ ЗАД ГРАНИЦА. ЗАСЕДАНИЕТО ПРЕДНАЗНАЧЕНО, ДА ПРОВЕДЕ ПЪРВИЯТ ДОСТОВЕРЕН МОЗЪЧЕН ЩУРМ НА БАЛКАНИТЕ ЕЖЕДНЕВНО, СЕ ОТЛАГАШЕ. ЯВЯВАШЕ СЕ ЕДИНСТНВЕНО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. ПРЕСТАРЯЛ АКАДЕМИК С ПЕНСНЕ, ПЛОСКА БУТИЛКА ВИШНЕВА РАКИЯ В ДЖЕБ, И ПОИЗТЪРКАН ЛАПТОП ПОД МИШНИЦА. КАКТО, И СЕКРЕТАРКАТА, СНАЖНА РУСКИНЯ С КУП ВИДЕОКАСЕТИ И ДИСКОВЕ В РЪЦЕ. ЗА ДА ПРЕСРЕЩНАТ МОЯ МИЛОСТ В КОРИДОРА, И ВИНОВНО ДА МИ КИМНАТ С ГЛАВА. БЯХ ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО, В СЛУЧАЯТ, ЛИЦЕ-ЛАИК, ПОБРАНО ОТ КРАЙБПУЕЖНИТЕ КРЪЧМИ В БЕЛОГРАД. ЗА КОЕТО СЕ ПРЕДПОЛА-ГАШЕ, ДА ПОДНЕСЕ КРАЙНИЯТ ВЕРДИКТ. ВЕНЕЦЪТ НА РЕШЕНИЕТО, НА ОБСЪЖ-ДАНИЯ СБОР ДЕЛИКТНИ ПЕРСПЕКТИВИ.

ЗАБРАВЕНАТА КЪЩА НЕУСЕТНО ИЗНИКНА ИЗ МРАКА. ПРЕД ОЧИТЕ МИ ВСЕ ОЩЕ ГРЕЕШЕ ЗАСМЯНОТО ЗАГАДЪЧНО ЛИЦЕ НА СТУДЕНТА, ИГРИВИТЕ ПЛАМЪ-ЧЕТА В НЕСПОКОЙНИТЕ СИНИ ОЧИ.  ДА, ДА, ДА, КАЗАХ СИ, КЪЩАТА ВСЕ ОЩЕ Е НА СВОЕТО СИ МЕСТО. ТРАМВАИТЕ ХАРЕСВАТ ЗАБЪРЗАНИ ДА ПРОФУЧАВАТ, А ХОРАТА ДОРИ НЕ ХВЪРЛЯТ ПОГЛЕД ЗА ДА РАЗБЕРАТ, ДОКОЛКО Е НЕПОКЛАТИМА. ТАМ, В СРЕДАТА НА ВЕЧЕ НЕМЛАДАТА ГОРА.  СТАРОВРЕМСКИЯ КАТИНАР ПРОПЛАКА, СЯКАШ ПРЪВ ПЪТ ОТКЛЮЧВАН. ВРАТАТА ПРОСКЪРЦА, КАТО ОТВАРЯНА НИКОГА.  СТЪПКИТЕ МИ ПРОКЪНТЯХА ПО КАМЕНИЯ ПОД, И НАПРАВИХА ДА СЕ СТЪПИСАМ.  ПОПАДНАХ В ПРЕДВЕРИЕ ИЗПЪЛНЕНО С НИКОМУ НЕНУЖЕН БАГАЖ, С ИЗПАРЕНИЯ НА АЛКОХОЛ, С ХАРАКТЕРНА МИРИЗМА НА ПУРИ. ЗНАЧИ, С АЛЧНОСТ ЗА ЖИВОТ. А НЕЧИЕ НЕОБЯСНИМО ПРИСЪСТВИЕ, НЯКЪДЕ СЪВСЕМ НАБЛИЗО ВСРЕД ТЪМАТА, МЕ ПОРАЗИ И ИЗПЛАШИ.  ПРЕПЪНАХ СЕ В ИЗОСТАВЕНИ ВЕЩИ.  ДОБРАХ СЕ ДО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КЛЮЧ. ПОМЕЩЕНИЕТО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА.
ПОДСВИРНАХ С УСТА. НЕ ОТГОВОРИ НИКОЙ.  ТРАМВАЙ ИЗТРОПОЛИ. КЪЩАТА ТРЕПНА КАТО ЧОВЕК, И ОТНОВО ЗАМРЯ.  ХА СЕГА, КАЗАХ СИ, ХА СЕГА ДЕ .