ПРЕЗ НОЩТА ИЗЛЕЗЕ ВЯТЪР.

МОРЕТО БУЧЕШЕ НЕДАЛЕЧ. 
МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. И РЕШИ, ЧЕ МОРЕТО ВЕЧЕ НЕ ЕХТИ, КАКТО В ОНЕЗИ ДАЛЕЧНИ ДНИ, КОГАТО БЕ ЕДИНСТВЕНО УДИВИТЕЛНО ЯВЛЕНИЕ В ТЕСНИЯ ПОЛУКРЪГ НА ДЕТСКИЯ ХОРИЗОНТ. ВПЕРИ ОЧИ В БЕЗЛИКИЯ БЯЛ ТАВАН. ИДЕЩОТО УТРО БУДЕШЕ ЦВЕТОВЕ ПО ОПЪНАТИЯ ВЪРХУ ТЪКАЧНИЯ СТАН КИЛИМ.

ВЪРХУ ТВЪРДОТО ЛЕГЛО ПОД ШАРЕНА ЧЕРГА, ЕДНА ЖЕНА СТЕНЕШЕ ЖЕНАТА СЪНУВАШЕ МЛАДОСТ. СВЕТЛЕЕШЕ. МАЛКИЯТ КВАДРАТ НА ПРОЗОРЕЧ-НОТО СТЪКЛО ПОТРЕПВАШЕ ЗАЕДНО, С НАПЪНИТЕ НА ВЯТЪРА. ЗВЪНЛИВ СЪНЕН ЕКРАН ПРОНИЗАН ОТ НИШКИ НА АРМАТУРА. ПОДОБНО СМОК, ПО НЕГО ИГРАЕШЕ СЯНКАТА НА УГНЕТЕНА ОТ ВЯТЪРА ЛИПА. МЪЖЪТ СИ СПОМНИ ВИДА НА МОРЕТО, В ТОЗИ НИТО КЪСЕН - НИТО РАНЕН, ПОЛУНОЩЕН ЧАС. ПОМИСЛИ, КАК ВЪЛНИТЕ ПОЕМАТ ИЗ ГЛЪБИНИТЕ СИЛА И МОЩ, ЗА ДА ПРЕХВЪРЛЯТ НИСКИТЕ БОРДОВЕ НА ТАНКЕРИ ПО РЕЙДА. КАК ГОРОЛОМНО РЕВАТ. КАК БЕЗПОМОЩНО ГРИЗАТ ПРЕСТАРЯЛАТА ВЪЛНОЛОМ-НА СТЕНА. КАК ТАЗИ СТЕНА СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ НА МОРЕТО. ПОД РЪЧНОТЪКАНИЯ СЕЛСКИ ПЛАТ МЪЖЪТ, ПОЧУВСТВА ТОПЛИНАТА НА ЖЕНА. УСЕТИ ТЯЛОТО Й - НАЖЕЖЕНО И ТРЪПНО. ДОЧУ ДЪХЪТ Й. И, КАКТО ЛЕЖЕШЕ САМ-САМИН В НОЩТА, ОБХВАНАЛ СЕБЕ СИ, ЖЕНАТА И СВЕТА С МИСЪЛ СЕ ЗАПИТА, КОЕ ГО Е РАЗБУДИЛО ТАКА НЕНАДЕЙНО, И ЗАЩО. ТОГАВА, ОНЗИ СТОН ОТНОВО ИЗРАСТНА, ДОЙДЕ, И ГО СПОХОДИ. Я, КАЗА СИ СЪНЕНО МЪЖЪТ, НА ВЪЛНОЛОМА НЕЩО СТАВА. БЕ НЕЗНАЙНО КОЕ ПОКОЛЕНИЕ МАРИМАН. ОХ, КАЗА СИ, ТОЗИ БЕЛОГРАД, БРЕГЪТ, МОРЕТО, ГЕМИДЖИЛЪКА, ГДЕ ОТДАВНА НИКАКВИ ГИ НЯМА.  О, КАЗА СИ СЪС ЗАТВОРЕНИ ОЧИ МЪЖЪТ – НИМА ТАКА ЗАЧЕЗВА ВСИЧКО!?!

ЗАЕДНО СЪС ЗВУЦИТЕ НА ТАЗИ НЯКАК БЕЗКРАЙНА НОЩ, ЗВУКЪТ ДОЙДЕ, ПРЕХЛОПА И НАХЛУ. РАЗЧУПВАЙКИ СЪПРОТИВАТА НА НЕМАДЖУНОСАНОТО ПОТРОПВАЩО ПРОЗОРЧЕ. ПЪК СЕ НАСТАНИ. ТОВА Е КАВАКЪТ, РЕШИ МЪЖЪТ. КАВАКЪТ ВЕЧЕ СИ ОТИВА, РЕЧЕ СИ МЪЖЪТ. КАВАКЪТ СТЕНЕ И СЕ ПРОЩАВА СЪС ЗЕМЯТА, С БРЕГА И БЕЛОГРАД, РЕЧЕ СИ, ПРОЩАВА СЪС ВСИЧКИ НАС, СЪС ВСИЧКИ ОНЕЗИ НА КОИТО В КРЪВТА  ШУМИ МОРЕТО. ЗАСАДЕН В ДАЛЕЧНИ ВРЕМЕНА ОТ ЦАР, ДОШЪЛ ЗА ДА ОТМИНЕ, СЛОМЕН ОТ ВЕТРОВЕ СЪДБОВНИ, КАВАКЪТ БЕ РЕШИЛ ДА СИ ОТИДЕ. БРЕГЪТ ГО Е ХРАНИЛ ДЕСЕТИЛЕТИЯ С НЕПОНЯТНА НАДЕЖДА. ВРЕМЕТО Е ГРИЗАЛО БРЯГ, ДЪНО, КОРЕНИ И КЕЙ. МОРЕТО ГО Е ПОИЛО СЪС СОЛ. КАВАКЪТ СЕ Е ПЕРИЛ-ВИРИЛ ВСРЕД НЕБЕТО. ОПЪВАЛ СЕ Е СРЕЩУ ВЕТРОВЕ, ОБЛАЦИ, ПТИЦИ, ХОРА И ЗМИИ. ЧАК ДО ТАЗИ ПРЕДЗИМНА БУРЯ,. РЕШИЛА И УСПЯЛА, ДА ГО ПРЕБОРИ. ТАКА ЩЕ СИ ОТИДЕМ ВСИЧКИ НИЕ, РЕШИ ЛЕЖАЩИЯТ ЧОВЕК, ЩОМ УДАРИ НАШЕТО ВРЕМЕ. ДАНО ДА Е СРЕД БУРИ. ДАЛИ ЩЕ Е ВСРЕД ХАЛИ? НЕКА БЪДЕ ОТВЕДНЪЖ. (ПРАС! ГУДБАЙ ФОРЕВЕР!)  МЪЖЪТ ОКОНЧАТЕЛНО СЕ РАЗСЪНИ. СКОКНА. ЛОВКО ЗАПОЧНА ДА СЕ ОБЛИЧА. ДОКАТО НАХЛУЗВАШЕ СТАРАТА ВОЕННА ГАЛАНКА БЕЗШУМНО И ТРЕСКАВО. ВЪОБРАЗЯВАЙКИ СИ, ЧЕ КЪСМЕТ МУ НОСИ; ДОКАТО ТЪРСЕШЕ В ПОЛУМРАКА ЗАХВЪРЛЕНИТЕ ДЪНКИ; ЖЕНАТА ПРОДЪЛЖИ ПРЕЗ СВОЯТ СЛАДОСТЕН СПОКОЕН СЪН. ЖЕНАТА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА СЪНУВА, КАК ЗА ПОСЛЕДНО СИ СЕ ЛЮБИ, ДОКАТО ВСЕ ОЩЕ Е БРЕМЕННА. ЗАПРЯ ЧАСЪТ НА РАЖДАНЕ НА СВОЯТ ЕДИНСТВЕН СИН. НАХЛУ В ОПЕРАЦИОННАТА, СЯКАШ ЧУЖД ЧОВЕК. ВИДЯ СЕ ДА ЛЕЖИ УПОЕНА. ВИКЪТ НА ДЕТЕТО СЕ ПРЕПОВТОРИ, НО ТЯ НЕ ОТВОРИ ОЧИ. САМО ПРИТИХНА С РЪЦЕ НА ГЪРДИ, ЗАГЛЕДАНА В ОТДАЛЕЧАВАЩИЯ СЕ ОБРАЗ НА НЕЙНИЯ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО, ИЗВЕДНЪЖ ИЗРАСТНАЛ СИН. НАПУСКАЩ ОГРОМНАТА БЯЛА ОПЕРАЦИОННА ЗАЛА, ПОЛИТНАЛ НАД СВЕТА С ОГРОМНО РАЗЗЕЛЕНЕНО МАСЛИНЕНО ДЪРВО В РЪЦЕ. КАК НИЩО НЕ БИ МОГЛО ДА ГО ВЪЗПРЕ. ЖЕНАТА, В ПОЛУСЪН РАЗБРА, КАК МЪЖЪТ КРАЙ НЕЯ Е РЕШИЛ И ТРЪГВА. ИСКАШЕ Й СЕ ДА СТАНЕ, ДА СКОКНЕ, ДА ИЗВИКА: НАКЪДЕ В ТАЗИ БУРЯ, ЩЕ СЕ ЗАВЪРНЕШ - НАЛИ? НО СЪНЯТ, ВИДЯН ПРЕДИ МИГ БЕ ТОЛКОВА СЪКРОВЕН, И ЧУДЕСЕН, И ЧИСТ, И СВЕТЪЛ, И В БЕЛОСНЕГ; А МИГЪТ НА РАЖДАНЕ ТАКА БОЛЕЗНЕНО СЛАДЪК; ЧЕ ТЯ РЕШИ ДА ОСТАНЕ ПРИ СВОЯТ СИ САМОТЕН СЪН. СЪНИЩАТА НИКОГА НЕ СЕ ЗАВРЪЩАТ, УСТАНОВИ ЖЕНАТА. КАКТО МЪЖЕТЕ, КОИТО СЪМ ОБИЧАЛА И ПРОДЪЛЖАВАМ ДО ЕДИН ДА ОБИЧАМ.

ЩОМ ИЗЛЕЗЕ НАВЪН, МЪЖЪТ ВДИГНА ЯКА, А ТРАМОНТАНА ГО ПОДГОНИ СЯКАШ ПЛАТНОХОД, КЪМ ПРИСТАНИЩАТА НАДОЛУ, КЪМ РЕВЯЩОТО НЕИСТОВО МОРЕ, ЗАЛИВАЩО ВХОДНИЯТ ПРИСТАНИЩЕН ФАР, ЧАК ДО ЗЕЛЕНИЯ ЕДВА МЪЖДУКАЩ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ФЕНЕР. МЪЖЪТ ЗАПОЧНА ДА ПРИБЯГВА ОТ ЪГЪЛ ДО ЪГЪЛ ПОД НАПОРА НА БЕСНЕЕЩИЯ ВЯТЪР; ПРЕДЕСЕННО ТОПЪЛ - ПО ЗИМНОМУ СВИРЕП. В ПОСОКА НА ЗВУКА, ПРОНИЗАЛ ГО, ВСРЕД БЕЗСЪННА ЛЮБОВНА НОЩ. РАЗДВИЖИЛ НЕГОВАТА МАРИМАНСКА КРЪВ НАДОЛУ, НАДОЛУ, НАДОЛУ КЪМ ДРЕВНАТА ГРЪЦКА МАХАЛА. КЪДЕТО ВОДЕХА ВСИЧКИ ПЪТИЩА НА ВЛЮБЕНИ. КЪДЕТО СЕ ПРЕСИЧАХА НЕЗАБРАВИМИТЕ ПЪТЕКИ НА МИНАЛО И ДЕТСТВО. ЗАГЪРБЕНО, ЗАБРАВЕНО, ЕДВА ЛИ НЕ ЗАВИНАГИ. НО, КОЙ НЕ ПОМНИ СВОЕТО ДЕТСТВО? ЕДИНСТВЕНО ПРЕСТАРЕЛИТЕ МЪЖЕ, РЕШИ КРАЧЕЩИЯТ МЪЖ, ПОТРАКВАЙКИ С ПОДКОВАНИ ВИСОКИ ОБУЩА; БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ ВСЛУШВА В ГЛАСОВЕТЕ НА БУРЯТА; НО И ТОВА НЕ Е СЪВСЕМ СИГУРНО. И, НИКОГА СТАРИТЕ БАРАБИ, ЗАВИНАГИ ЗАКЪСАЛИ ВСРЕД АРОМАТ ОТ СПОМЕНИ ЗА ДЕТСТВО, МОРЕТА И ЖЕНИ. ВСРЕД ВОЙ НА ВСЕВЪЗМОЖНИ ТРАМОНТАНИ. СЪС ЦЯЛОТО СИ СЪЩЕСТВО МЪЖЪТ, УСЕЩАШЕ ТЪТЕНА НА ПРОГНИЛОТО ОТ ВРЕМЕТО ДЪРВО, ПРОТИВЯЩО СЕ НА ДИВНАЛИЯТ МОРСКИ ВЯТЪР. ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ СПИРАШЕ. ПОЕМАШЕ ДЪХ. ЗА ДА ПОДРУГАЕ ЗАДЪХАН, И ГОДИНИ, И ВРЕМЕ. ПОСЛЕ, ХУКВАШЕ КЪМ СЛЕДВАЩИЯ ЪГЪЛ. ПРИЮТЯВАН ЗА КРАТКО. РАЗВЕСЕЛЕН ОТ НАДПРЕВАРА. ТРАМОНТАНА НЕ СИ ИГРАЕ, КАЗА СИ МЪЖЪТ, ТОЗИ ВЯТЪР НА ВЕТРОВЕТЕ – МАМАТА СИ ТРАКА. БЕ СРЕД НОЩ. НА КРЪСТОВИЩАТА СВЕТОФАРИТЕ, ПРЕТОВАРЕНИ С ВИДЕОКАМЕРИ, ПРЕМИГВАХА. СПРЯ, ПА ИМ ПОКАЗА СРЕДЕН ПРЪСТ ДО ЛАКЪТ. КАМЕРИТЕ ЗАПРЕМИГВАХА. СВЕТОФАРИТЕ ЗАГАСНАХА. Я, КАЗА СИ ЧОВЕКЪТ, СВЕТОФАРИТЕ СИ МЕ ПРИЗНАВАТ, А ОТДЕЛ „КУЛТУРА“ - НЕ. ДО КОГА!?! БЕЛОГРАД, МАЛЪК ГРАД НА БРЕГА НА ДРЕВНИЯ ТЕМАРИН, ПРЕЗ ЛЯТОТО БАЯ ОЖИВЕН, ПРЕЗ ЗИМАТА Е САМОТЕН КАТО ПРЯСНО РАЗВЕДЕНА ЖЕНА.

ПО ОНОВА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ, БОГАТОТО НА ДЕЦА И РОДНИНИ СЕМЕЙСТВО; ЗАЕДНО СЪС ВСИЧКИ БАБИ, ДЯДОВЦИ, ВУЙЧОВЦИ, ЛЕЛИ И БРАТОВЧЕДИ; ЖИВЕЕШЕ ДОЛУ, ПРИ САМОТО МОРЕ. В СЪЩАТА ТАЗИ ГРЪЦКА, А ВСЪЩНОСТ ЕВРЕЙСКА МАХАЛА; КОЯТО МЪЖЪТ СЕГА ПРЕКОСЯВАШЕ ЗАБЪРЗАН, НАД ОЧЕРТАНИЯ С БОРДЮР КАЛДАРЪМЕН БУЛЕВАРД. НЯКОГА СТАР РИМСКИ ПЪТ. ПАВИРАН, А ПОСЛЕ ЗАСМОЛЕН. И ВСЕ ПАК ДРЕВНОРИМСКИ. ПРЕТЪПКАН СЪС ЗАНЕМАРЕНИ МЕТАЛИЧЕСКИ МОСТОВЕ. НАСЕЧЕН ОТ КАПТИРАНИ НЯКОГАШНИ ДЕРЕТА, НЯКОГА ПЪЛНОВОДНИ РЕКИ, ХРАНИЛИ С ВОДА ЦЕЛИЯТ ДРЕВЕН ГРАД. ДНЕС ПРЕВЪРНАТИ В ЦИВИЛИЗОВАНИ КЛОАКИ. ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН НАПОМНЯЩИ ЗА СЕБЕ СИ.

КЪЩАТА БЕ ИЗОСТАВЕН ТУРСКИ ХАРЕМЛЪК. СЪС ЗАРЕШЕТЕНИ ДЪРВЕНИ ПРОЗОРЦИ. С РАЗРЕЗБОСАНИ ДЪРВЕНИ ТАВАНИ. ОГРАДЕНА С РАЗПАДАЩИ СЕ ТАРАБИ, С РУХНАЛИ КАМЕННИ ЗИДОВЕ. ЗАГРАБЕНА ОТ МЕСТНИ ПРЕКУПВАЧИ. ПРЕКУПЕНА ОТ ПРИДОШЛИ ТРАКИЙСКИ ПРИШЕЛЦИ. НАЕТА И ПРЕНАЕТА. ПОРАДИ НЕПОСИЛНИЯ НАЕМ БАЩАТА, ЕДИНСТВЕН РАБОТОСПОСОБЕН ГРЪБ В ОЛЕЛИЯТА БРОЕНА ЗА СЕМЕЙСТВО, ПРЕДЛАГАШЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО СЕБЕ СИ. АКО ИМАШЕ КОРАБИ. НО КОРАБИ, В ТАЗИ ТОЧКА НА СВЕТА, И ДНЕС ИДВАТ ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР. БАЩАТА НЕ СЕ СВЕНЕШЕ ОТ ТОЗИ ПРЕЗРЯН ВТОРОКЛАСЕН ЗАНАЯТ. ЗАВРЪЩАЙКИ СЕ У ДОМА ПРИВЕЧЕР, ПОЧИСТВАШЕ ГРИЖЛИВО И ОКАЧВАШЕ ВЪРХУ ЕДНА ГРЕДА, НА КОЯТО ВСЕ ОЩЕ ВИСЯХА КАЛАЙДИСАНИ МЕНЦИ ЗА ПИТЕЙНА ВОДА, СВОЕТО СОБСТВЕНО ТОВАРО-РАЗТОВАРНО ПРИСПОСОБЛЕНИЕ. ОБШИТ С ДЕБЕЛ БРЕЗЕНТ И КОЗЯК, ЧОВЕШКИ ТОВАРЕН САМАР. ЖИВЕЕХА В НИСКИЯ СУТЕРЕН; ПАРИТЕ СТИГАХА ЗА СУТЕРЕН И ХЛЯБ; ОСТАНАЛОТО НАПОДОБЯВАШЕ ПРОСИЯ ПО КОМШИИ. ВСЯКА ПРОЛЕТ И ЕСЕН, ДЪЖДОВЕТЕ ПРЕВРЪЩАХА УЛИЦАТА В ПЪЛНО-ВОДНА РЕКА, А В СТАИТЕ НАХЛУВАШЕ ВОДА, ТИНЯ И ЖАБУНЯК. ТОГАВА, С РАЗРЕШЕНИЕ НА НЕВИДИМИТЕ ХАЗЯИ, СЕМЕЙСТВОТО СЕ КАЧВАШЕ ВРЕМЕННО НА ГОРНИЯ ЕТАЖ. С ЕДИНСТВЕНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ; ПОД ЗАПЛАХА ОТ ПРОГОНВАНЕ; ДА НЕ ДОКОСВАТ С ПРЪСТ ВАРАКОСАНИТЕ МЕБЕЛИ. НАЛАГАШЕ СЕ ДА СПЯТ ПО ТЮФЛЕЦИ, НА ЗЕМЯТА. ПОНЯКОГА ТИХИЙ; ТАКА ГО ЗОВЯХА ОТ МАЛЪК; ВЛИЗАШЕ В НЯКОЯ ИЗОСТАВЕНА СТАЯ. СНЕМАШЕ ОТ ПРОЗОРЕЦА ТАБЕЛКАТА "ДАВА СЕ ПОД НАЕМ". ПРИСЯДАШЕ ВЪРХУ НЯКОЙ ПРАШАСАЛ ДИВАН, ПОТЪВАЙКИ В МЕЧТИ. АРОМАТ НА ЛИВАНДО, НА НЕПОЗНАТИ ЖЕНИ И МЪЖЕ, НА НЕОСЪЗНАТО АСТРАЛНО ИЗЛЪЧВАНЕ, СЕ НОСЕШЕ НАОКОЛ". СЛЪНЧЕВИ ЛЪЧИ ПОСИЧАХА СТАЯТА И ТРЕПТЯХА. ВСРЕД ПАЯДЖИНИ ОТ ПРОТРИТ БРОКАТ, РАГОСТА НИКОЛИДИ ВТОРИ – ТИХИЙ, ЗАРЯМВАШЕ ОМАГЬОСАН, ДОКАТО ПРИПАДНЕ МРАК. БУДЕШЕ СЕ ОТ КРЯСЪЦИ НА ГЛАРУС. В КЪЩНАТА ТИШИНА, ОХКАХА И СЕ РАЗСЪХВАХА СТАРИННИ МЕБЕЛИ. ПРЕХВРЪКВАХА ЕЛЕКТРЕТНИ ИСКРИ. ВЕЧНИ ЧАСОВНИЦИ ОТМЕРВАХА ВСЕВЕЧНО ВРЕМЕ БАВНО ПРИПАДАШЕ МРАК. ФАРЪТ ОГ ГАЛАТА КОСЕШЕ, СЪС СНОП БЕЗПОМОЩНА СВЕТЛИНА. КЪМ ПОЛУНОЩ БУРЯТА СЕ ЮРВАШЕ, ЗАЕДНО С ТЪЛПИ ВСЯКАКВИ ЖЕНИ. ЖЕНИТЕ  ОТ СЪНИЩАТА; ПРЕБРАДЕНИ И УХАННИ, НЕНАСИТЕНИ С ЛЮБОВ, ОСЪДЕНИ НА САМОТА, НЕПОЗНАТИ  А МИЛИ; БРОДЕХА ПРЕЗ ПЛАНИНИ, ДОЛИНИ И ПУСТИНИ; БЕЗГРИЖНО ЯЗДЕЙКИ  ДВУГЪРБИ КАМИЛИ. И СВЕТЪТ МУ СЕ РАЗКРИВАШЕ ТАКЪВ, КАКЪВТО ИСКАШЕ ДА БЪДЕ. ЗАСПИВАШЕ В ПРЕГРЪДКИ НА МЕЧТИ. ЕДВА ТОГАВА ЖЕНИТЕ СЕ ПРИБИРАХА, ВЪВ ВИСЯЩИТЕ ПО СТЕНИТЕ ПОРТРЕТИ.

НА ДВОРА ИМАШЕ КЛАДЕНЕЦ, ОБЛИЦОВАН В МРАМОР ОТ НЕДАЛЕЧНАТА КРЕПОСТ, КОЯТО ВЕКОВЕ НАРЕД СИ СЕ РАЗПАДАШЕ, И ВСЕ НЕ УСПЯВАШЕ А ГО СТОРИ ОКРАЙ. ЕДИН ОТ МАЛКОТО КЛАДЕНЦИ, В КОИТО ВОДАТА НЕ БЕ ГОРЧИВО-СОЛЕНА. ЕДИН ДЕН, ЧЕРПЕЙКИ ВОДА ЗА СЪБОТНОТО ОБЩО ПРАНЕ, В ГОЛЯМОТО ДЪРВЕНО КОРИТО, МОМЧЕТО ЗАСТИНА С КОФА В РЪЦЕ. ДОЛУ, НА ПРИСТАНИЩЕТО, ВЪРХУ ЕДНА ОТ ДВЕТЕ ТОПОЛИ; ЗАСАДЕНИ ОТ ЦАР ФЕРИНАНД КОБУРГ-ГОТТА ПРИ ОТКРИВАНЕ НА ПРИСТАНИЩЕТО В НАЧАЛОТО НА ВЕКА,; СЕ ВЕЕШЕ ЗНАМЕ. ЗНАМЕТО БЕ ОГРОМНО И ТЕЖКО. ВЯТЪРЪТ ГО РАЗВЯВАШЕ, КАКТО СИ ИСКА. ОТ ТОВА ТОПОЛАТА СЕ ГЪНЕШЕ. МОМЧЕТО ЗАХВЪРЛИ КОФАТА С ВОДА.  ПЛЮ СИ НА ПЕТИ И ЛИТНА, ПРЕПЪВАЙКИ СЕ ОТ БЪРЗАК. НАТАТЪК, КЪДЕТО ПОД ВИСОКИТЕ КЛОНИ НА ДЪРВЕСАТА, СЕ БЕ СЪБРАЛА ТЪЛПА ЗЯПАЧИ И ПОЛИЦИЯ. РАБОТА НА ИЗРИТАНИ ОТ РАБОТА ХАМАЛИ, ЗАДИГНАЛИ БАЙРАКА ОТ НЯКОЙ КОРАБ. ХВАНАЛИ БАС, ДА ГО РАЗВЕЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ВИСОКО. ХВЪРЛИ СЕ НИЗ ПРАШНИЯ СТРЪМЕН СКАТ. ПРЕСЕЧЕ ЖЕЛЕЗОПЪТНАТА ЛИНИЯ. НАМЕРИ СЕ ПОД ДВЕТЕ СТРЕЛНАТИ В НЕБЕ ТОПОЛИ.

КАТО ГО ВИДЯХА ЗАПЪХТЯН, ПОЛИЦАИТЕ ГО ПОВИКАХА ПРИ СЕБЕ СИ. БЕЗ ДА СЛИЗАТ ОТ ОБЛЕЧЕНИТЕ В МЕШИН КОНЕ, РАЗПОРЕДИХА. - КАЧВАЙ ГОРЕ! - ИЗРЪМЖА СТАРШИЯТА ПОД МУСТАК. - СМЪКВАЙ ДОЛУ! МОМЧЕТО СЕ ОГЛЕДА. ОТ КОРАБИТЕ ПРОСВЕТВАХА ДАЛЕКОГЛЕДИ. ПРИТИХНАЛИ, СТРУПАНИТЕ ДОКЕРИ ГО СТРЕЛНАХА СМРЪЩЕНО, СЪС САМАРИТЕ НА ГРЪБ. ИЗПЛЮЩЯ КАМШИК. ДРАГОСТА СКОКНА, ПА СЕ ЗАКАТЕРИ. ЗАЩОТО БЕ ДРЕБЕН И ДЪРЗЪК; КОЛКОТО БУТ В ХАЛИТЕ, А ПРОКЛЕТ КАТО ГЛАРУС, РЪМЖЕШЕ ПОНЯКОГА БАРБА СЛАМКА; СТИГНА ВЪРХА ЗА МИНУТИ. ПРОТЕГНА РЪЦЕ, НО ПЛАТЪТ БЕ ПЛЪТЕН И ТЕЖЪК, А КЛОНЕТЕ СЛАБИ И КРЕХКИ, ТА СЕ ОГЪВАХА, ДОКАТО ДЕРЕШЕ ПЛАТ ПОДИР ПЛАТ. ОГЛЕДА ПОД СЕБЕ СИ. С ОЧИ НА ПТИЦА ОТКРИ МЕЖДУ ПОЛИЦАИТЕ БАЩА СИ ОВЪРЗАН, С ПОРТОВИ ВЪЖА. ИЗПСУВА МРЪСНО. СТРЕЛНА СЕ КЪМ ЗЕМЯТА. КЛОНИТЕ ГО ШИБНАХА В ЛИЦЕ. СТЕБЛОТО ПРОГОРИ ДЛАНИТЕ. ОТ КОРАБИТЕ ЗАРЪКОПЛЯСКАХА. ТУПНА ТЕЖКО ВЪРХУ ЗЕМЯТА. ВДИГНА ОБЛАК ПРАХ. ОТБЛЪСНА НАСОЧЕНАТА СРЕЩУ МУ ОМБРЕЛА. ХУКНА ПОД ТРОПОТА НА КОНСКИ КОПИТА. МЕЖДУ БАЛИТЕ С ПАМУК. ПРЕЗ ВАГОНИТЕ СЪС ЖИТО, ПРИЮТИЛ В ПАЗВА ЗНАМЕ НА ПАРЧЕТА.

ПРИПОМНЯЙКИ СИ ВСИЧКО ТУЙ, МЪЖЪТ УСИЛИ ХОД. ПРЕВЪРНА ГО В ТИЧАНЕ ЗАЕДНО С ВЯТЪРА, КЪМ ВЕКОВНАТА ДВОЙКА ДЪРВЕТА. ПРИ ВСЯКА МЪЛНИЯ, ДЪРВЕТАТА РОНЕХА ЛИСТА СРЕБРЕЕЩИ, КАТО МОНЕТИ. И ВЯТЪРЪТ БРУЛЕШЕ, ЩО МУ ПОПАДНЕ. ДОСТИГАЙКИ ДВЕТЕ ДЪРВЕСА, ЧОВЕКЪТ СЕ ОГЛЕДА. В СВЕТЛИНАТА НА ПОЛЮШВАЩИ СЕ КОРАБНИ ЛУСТРИ, ОТКРИ ЦЕПНАТИНА. РАЗКЪСАЛА ДЪРВОТО ОТ ВРЪХ ДО КОРЕН. ЩОМ ТРАМОНТАН ПРИШПОРЕШЕ, ДЪРВОТО ЗАПОЧВАШЕ ДА СТЕНЕ И ДА НАПОМНЯ. КОГАТО СПИРАШЕ ЗА МИГ, ТОПОЛАТА СЕ ИЗПРАВЯШЕ. НЕДОСТИЖИМО ПРОБЛЯСВАЙКИ, СЪС СРЕБРОТО НА СВОЯТА ПОЗЛАТЕНА ЗЕЛЕНИНА. МЪЖЪТ ЛЮБОВНО ПРИСТЪПИ. ОБГЪРНА ДЪРВОТО С ТЯЛО И РЪЦЕ. И ЗАОХКА, И ЗАПЛАКА. ВЯТЪРЪТ СБРА СИЛИ. ДЪРВОТО ОТХВЪРЛИ ОТ СЕБЕ СИ ЧОВЕКА. ИЗДАДЕ. БОЛЕЗНЕН СТОН. РАЗТРЕСЕ СЕ, ПА РУХНА.

ЗАЕДНО С РУХВАНЕТО НА ДЪРВОТО, МЪЖЪТ СЕ ВТУРНА КЪМ НЕГОВАТА КОРОНА. СЯКАШ ОТНОВО ИЗМИНА СВОЯТ НЯКОГАШЕН ПОЛУЗАБРАВЕН ДЕТИНСКИ ПЪТ КЪМ ВЪРХА. НО СЕГА, ТОВА БЯХА УМОРЕНИ КРАЧКИ НА ЧОВЕК, С ТЪГА В ПРИМИРЕНИ СВЕТЛИ ОЧИ; С ТЪПКАНИ С ПАРАХОДЕН И ТЮТЮНЕВ ДИМ ДРОБОВЕ. РЪЦЕТЕ МУ ДОКОСНАХА СРАСТНАЛ КЪМ СТЕБЛОТО ДЪРВЕН ПРЪТ. ЧОВЕКЪТ ДОКОСНА ОСТАНКИ ОТ ПЛАТ, А ТЕ МИГНОВЕНО СЕ РАЗПАДНАХА. СВЕТНА СЪС ЗАПАЛКА. ПРЪТЪТ НА ЗНАМЕТО БЕ СРАСТНАЛ И, С ДЪРВО, И С КЛОНИ. ИЗВАДИ СГЪВАЕМ НОЖ. ПОСЕЧЕ КЛОНЕТЕ. И ИЗТРЪГНА ИЗГЛАДЕНИЯ, ОТ ВЕТРОВЕ И УРАГАНИ, ОТ МРАЗ И СЛЪНЦЕ, ПРЪТ. ПРИТИСНА КЪМ СЕБЕ СИ НЕОБИЧАЙНАТА СИ ПЛЯЧКА. СЯКАШ ПРИТИСНА КЪМ СЪРЦЕТО СОБСТВЕНАТА СИ ДУША. ОГЛЕДА СЕ. НЯМАШЕ НИКОЙ. СМУТЕН, КАТО ОТ КРАЖБА, ПОЕ ОБРАТНО КЪМ АТЕЛИЕТО И ЖЕНАТА.

ЗАВЪРНА СЕ ЕДВА ЛИ НЕ ТИЧЕШКОМ. В ТОПЛОТО КАТО ПОЛОГ ЛЕГЛО, ЖЕНАТА ГО ОБГЪРНА СЪНЕНО С РЪЦЕ. ТИХО-ТИХИЧКО ПРОМЪЛВИ, ЧЕ ПОВЕЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ВНЕЗАПНО ДА Я НАПУСКА. ЧЕ НЕ ЖЕЛАЕ ПОВЕЧЕ ДА СЕ ДАВИ В МОРЕТА И, ВЪВ ОКЕАНИ. ЧЕ Е МНОГО ПО-СТАР ОТКОЛКОТО СЕ МИСЛИ, А ЩУР КОЛКОТО СИ ИСКА. МЪЖЪТ ДИВО СЕ РАЗСМЯ. ТРЕСКАВОЗАПАЛИ ОСВЕТЛЕНИЕТО. ПОСОЧИ ПРЪТА ОТ ЗНАМЕТО. - ЗНАЯ . . . - ЗАЯВИ ЖЕНАТА. - НАЛИ СИ МИ РАЗКАЗВАЛ ВСИЧКО ТУЙ? МЪЖЪТ НЕ ПОМНЕШЕ ДА ГО Е ПРАВИЛ. - ИСКАМ СИН! - ПРОСТЕНА ЖЕНАТА ТИХО. - СЕГА . . . НЕЗАБАВНО . . . МЪЖЪТ КИМНА С ГЛАВА. ПРИТИСНА ЖЕНАТА КЪМ СЕБЕ СИ. И, ПОТЪНА В МЪРТВЕШКИ СЪН.

ВИДЯ СЕ ОТНОВО МЛАД, ЩУР, ГОТОВ ДА ВЪЗКАЧИ КЛОНЕТЕ НА НЕ ЕДНО ДЪРВО, ДОКАТО ТРАМОНТАНА БИЕ В ОЧИТЕ МУ ЗАДМОРСКИ АРОМАТИ. И, СЯКАШ ОТНОВО ПРИГАЛИ С ДЛАН ПРЪТА НА ЗНАМЕТО, А ТО СЕ ВЕЕШЕ И ДИШАШЕ НА СВОБОДА. В СЪНЯТ МУ СЕ МЯРНА БАРБА ДРАГОСТА НИКОЛИДИ ПЪРВИ – СЛАМКА; СЪС ЩУРВАЛ В РЪЦЕ, С ДЕБЕЛА “ТОМАСЯН“-ЦИГАРА В УСТА, С МЕСИНГОВ ДАЛЕКОГЛЕД НА ГРЪД, С АЛЧНИ ЗА ПАРА ОТ МОРЕТО ДЖЕБОВЕ.
- КУДА ТЫ ЗЯПЪЛ, ЧИ НИ СКИВЪЛ!?!

ТЕЗИ ДНИ РЕШИХ, ДА СЕ ОТЪРВА ОТ ПОСЛЕДНОТО, КОЕТО НЕ Е ЗА УЛИЧНАТА КОФА ЗА БОКЛУК. СВЕЩЕНО МЕСТО, КЪДЕТО РОВЯТ ЕРУДИРАНИ БЕЛОГРАДЧАНИ, В ИМЕТО НА ПРАЗЕН СТОМАХ И НАЦИОНАЛЕН ПРОСПЕРИТЕТ. ОТВОРИХ СТАРИННИЯ СКРИН НА БАБА ЗМАРАЙДА НИКОЛАИДИС. ОБКОВАН С РЪЖДИВ СТОМАНЕН ЧЕМБЕР, НЕДОКОСНАТ ОТ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА САНДЪКЪТ ТЪЖНО ВЪЗДЪХНА, И ОТКРИ БЕЗЦЕННО СЪДЪРЖАНИЕ. В ЕДНА ОТ РАКЛИТЕ СЕ СПОТАЯВАШЕ, (МЕЛОДИЧЕН ЗВЪН!), МОЯТА СТАРА КОНЦЕРТНА ЦИГУЛКА. ИЗВАДИХ КОЖЕНИЯ КАЛЪФ. ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ЛЕГЛОТО. ОТВОРИХ СКЪПОЦЕННАТА КУТИЯ, А ОТ НЕЯ ИЗРИГНА АРОМАТ НА КОЛОФОН, НА ЕСЕН, НА ВСЕВЕЧНО МОРЕ, НА ПРЕЗРЯЛА СМОКВА И ФИНАП, НА СРЕДИЗЕМНОМОРСКА МАГНОЛИЯ И УЛИЧНА ЛИПА. КАДИФЕНАТА ВЪЗГЛАВНИЧКА-ПОДБРАДНИК СЕ ИЗПЛЪЗНА, ТУПНА НА ПОДА И ИЗЛЪЧИ, ОНЗИ АРОМАТ НА СТАРОМОДЕН ПАРФЮМ “ШАМБЪР”, КОЙТО ВИНАГИ ЩЕ СЕ НАРИЧА МИНАЛО НЕВЪЗВРАТИМО.ИНСТРУМЕНТЪТ ПРОСТЕНА В МОИТЕ РЪЦЕ. (НЕ СИ ПОЗВОЛЯВА, ДА СЕ САМОРАЗСТРОЙВА.) ОСТАВИХ ЦИГУЛКАТА И ЛЪКА, ВЪРХУ ВЕЧНО ОТКРИТОТО РАЗХВЪРЛЕНО ЛЕГЛО. ЗАТВОРИХ РЕЗБОВАНИЯ СКРИН. ПРИСЕДНАХ НА ПОДА. ПО ДЪРЖАВНИЧЕСКИ СЕ РАЗМИСЛИХ. ЗНАЕХ, ЧЕ СВОИТЕ ВЕЛИКОЛЕПНИ РЕШЕНИЯ ЗАЛИЗАНИТЕ ДЪРЖАВНИЦИ, ОТ ЕДНА НЕДАЛЕЧНА СКАПАНА СТРАНА, ВЗЕМАТ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ПРИСЕДНАЛИ ПО ТУРСКИ НА ПОДА НА ЕДИН ДОСТА СКЪП ЗА ИЗДРЪЖКА ПАРЛАМЕНТ. ЕДИН БЛИЗЪК ПЪК ТВЪРДИ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ ТОВА СТАВА ВИНАГИ ПОДЗЕМНО, НО КАК? РАЗМИСЛИХ СЕ В ПОЛЗА НА СВОЯТА БЕДНА ЦИГУЛКА. АКО Я ПРОДАМ, РЕКОХ СИ, МОЖЕ БИ ЩЕ ПЛАТЯ ТОК И ВОДА ЗА ИЗТЕКЛИЯ МЕСЕЦ. АКО НЕ Я ПРОДАМ, КАЗАХ СИ, КАТО НИЩО ЩЕ МИ СПРАТ ТОКА И ВОДАТА, ПА В ДОБАВЪК ЩЕ МЕ ИЗТИПОСАТ В ЖЪЛТОТО ФОЛИО НА МЕСТНИЯ ВЕСТНИК; ЧЕТЕН ИЗ ЧУЖДЕСТРАННИТЕ ПОСОЛСТВА СЛЕД ДЕСЕРТ. ТОВА ОЗНАЧАВА “СТОП!”, РЕША ЛИ ДА СЕ ЮРНА НА РАБОТА ЗАД ГРАНИЦА. (ДА ИЗКАРАМ НЯКОЯ ПАРА, ПА НЕКА МИ ВЗЕМАТ ЗДРАВЕТО!). РЕШИХ ДА СЕ ОТДАМ НА СПОМЕНИ. ВРЕМЕ ТОПЛО, КАРА НА СЪН. СПОМЕНИ СЕ НАМЕРИХА В ИЗЛИШЪК. И НАПРАВИХА, ДА ЗАРЕЖА НАСТОЯТЕЛНИТЕ ТЕЛЕФОННИ ПРОЗВЪНЯВАНИЯ НА ТЪРГОВЕЦА НА МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ. ГОТОВ ДА КУПИ МОЯТА НЕЩАСТНА, КАТО САМИЯ МЕН, ЦИГУЛКА. СРЕЩУ ИЗНОС НА СТАРИННИ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ, ВКАРВАЛ ВТОРА РЪКА ЕЛЕКТРОНИКА НА ЕДРО. ДЪРЖАВАТА ПОДКРЕПЯ. ПОЛОЖИХ ЦИГУЛКАТА НА КОЛЕНЕ. ХУБАВО Я ГУШНАХ. И ЗАДРЯМАХ ПОД СЛЕДОБЕДНОТО СЛЪНЦЕ. 
БЯХ ЕДВА ОСЕМ ГОДИШЕН; МАЙКИТЕ ОТПИСВАТ СИНОВЕТЕ ОТ ОТЧЕТ ИМЕННО НА ПОДОБНА ВЪЗРАСТ; КОГАТО МАМАН МЕ ВЗЕ ЗА РЪКА, ПОДХВЪРЛИ ЕДНО “ПАРИ ИМА!”, И ТЪРЖЕСТВЕНО МЕ ЗАВЕДЕ В ЕДИНСТВЕНИЯТ МУЗИКАЛЕН МАГАЗИН В БЕЛОГРАД. ТАМ, ВСРЕД РАФТОВЕ ИЗПЪЛНЕНИ СЪС СВИТЪЦИ ПОЖЪЛТЕЛИ ОТ ВРЕМЕТО НОТИ, МЕЖДУ ОГРОМНА КАТО БРИТАНСКИ ЛОКОМОТИВ ЛЪСКАВА МЕДНА ТУБА, И САМОТЕН, КАТО СКАНДИНАВСКИ ЛЕБЕД БЯЛ РОЯЛ, ПОД ЗЕЛЕНИКАВ ПОХЛУПАК ОТ ГЕБЕДЖАНСКО СТЪКЛО, ВЪРХУ КЪС ПРОТРИТО ТЕАТРАЛНО КАДИФЕ, ЛЕЖЕШЕ ЕДНА ИСТИНСКИ МАЙСТОРСКА НОВА-НОВЕНИЧКА ЛЪСКАВА ЦЯЛА ЦИГУЛКА. ПРОДАВАЧЪТ БАЙ ЮРДАН СИНКОПИАНА; НЕЗНАЧИТЕЛЕН МУЗИКАНТ АЛА ГОЛЯМ ТЪРГОВЕЦ; ОТМЕСТИ РИТУАЛНО СТЪКЛЕНИЯ ПОХЛУПАК. РОЯЛЪТ ПРОСКЪРЦА С КОЛЕЛЦА ГОТОВ, ДА СЕ ЮРНЕ ПО УЛИЦА “ПРЕСЛАВСКА”, ДА ПРЕТУПА “ВАПЦАРОВСКА”, ДА ПРОГЪРМИ ПРЕЗ ПРИСТАНИЩНИТЕ ПОРТИ, ЧЕ ДА ПОТЪНЕ ОТ СРАМ В МОРЕТО. БАЙ ЮРДАН СИНКОПИАНА ГРАБНА ЦИГУЛКАТА В РЪЦЕ. И; О, МИГ! О, МИГНОВЕНИЕ; ИЗПЪЛНИ ОНЗИ ПОСРЕДСТВЕН РЕСТОРАНТСКИ ЧАРДАШ, КОЙТО ТОГАВА МИ СЕ СТОРИ СЪВСЕМ ВИРТУОЗЕН. В РЕЗУЛТАТ ПОЛУЧИХ НОВА ЦИГУЛКА В РЪЦЕ, БЕЗБРОЙ ОБЯЗАНОСТИ В ДОБАВЪК, И ОНОВА СРАМНО ПЕТНО ЗА ЧОВЕК “НЕ СЪВСЕМ В РЕД”, КОЕТО БЕЛОГРАДСКИТЕ ЕСНАФИ ЛЕПВАТ НА ВСЕКИ ОПИТАЛ ДА НАДМОГНЕ БЕДНОСТТА ЧРЕЗ ТАЛАНТ. (ПОСЛЕ ТИ ГО НАТИКВАТ В ДОСИЕТО. ВЪРВИ СЕ ОПРАВЯЙ!) 

БЯХ ПООТРАСНАЛ В РЪСТ, ТА ЦИГУЛКАТА ЗАЛЕПНА В МОИТЕ, НЕПОХВАТНИ ЛАПИ. ТОВА УСТАНОВИ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО, ЗАДЪЛЖИТЕЛНИЯ БЕЛОГРАДСКИ КВАРТАЛЕН ИНТЕЛЕКТУАЛЕЦ, ЗАПАСЕН НА Т БОЗЕ ПОЧИВШИЙ ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ ПОДОФИЦЕР-САКСОФОНИСТ ОТ ФЛОТСКАТА МУЗИКА В БЕЛОГРАД. БАНКОВ ЧИНОВНИК ЧУЖДЕСТРАННИ ДЕВИЗИ, НАХАКАН КОНЦЕРТМАЙСТОР НА БЕЛОГРАДСКАТА ФИЛХАРМОНИЯ, САМОУК МАЕСТРО-ЛЮТИЕР НА КАЛПАВИ ЦИГУЛКИ ЗА КОНКУРСА В ПРОВАДИЯ. ЧАСТЕН УЧИТЕЛ ПО ЦИГУЛКА НА ПОЛОВИНА БЕЛОГРАД, ТОЙ НЕ СИ ПОПЛЮВАШЕ, А ТАКА ДИВО ТРЯСКАШЕ ЛЪК ПО МОИТЕ НЕВИННО ФАЛШИВЯЩИ ПРЪСТИ, ЧЕ В УШИТЕ МИ ЗВЪНВАХА БОЖИГРОБСКИ КАМБАНИ. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО НЕ СЕ ПРАВЕШЕ ЕВРОПЕЕЦ. БЕ ТАКЪВ ПО РОЖДЕНИЕ. ДНЕС, ЗАПОЧНЕ ЛИ НЕБЕТО ДА РЪМИ, ОСОБЕНО В КЪСНА ЕСЕН; А ЕСЕНТА В БЕЛОГРАД Е ПОВЕЧЕ ОТ ЗЛАТНА; СТАВИТЕ НА ПРЪСТИТЕ НА ЛЯВАТА МИ РЪКА НАПОМНЯТ, ЧЕ МОЖЕ БИ СЪМ ДОНЕЙДЕ ЕВРОПЕЕЦ. ОСВЕН ВСИЧКО ОСТАНАЛО, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО БЕ ОСНОВАТЕЛ НА НЯКОГА ЗНАМЕНИТИЯ “ТАМБУРАШКИ ОРКЕСТЪР” В МОРСКОТО КАЗИНО НА БЕЛОГРАД. ВСЯКА НЕДЕЛЯ; В ДРЕХИ НА КЛАСИЧЕСКИ УНГАРСКИ ТАМБУРАН, А ВЪРХУ ТЯХ ПОЗАКЪРПЕН ФРАК, А ВЪРХУ РЕВЕРА ОТ АТЛАЗ ТРИ МЕДАЛА ОТ ДВЕ ВОЙНИ – ЗЪН-ЗЪН - НАСАМ-НАТАМ – И ТРА-ЛА-ЛА; ТОЗИ СЛЕДВОЕНЕН КУЛТУРЕН ФЕНОМЕН ДИРИЖИРАШЕ С ЛЪК, ПОТРОПВАШЕ С КРАК И ИЗПЪЛНЯВАШЕ НА ЦИГУЛКА, ОКАРИНА ИЛИ САКСОФОН ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ЦЕНЗУРАТА СЧИТАШЕ ДОПУСТИМО ПО ОНОВА СЪВСЕМ БАШИБОЗУШКО ВРЕМЕ. ПО ПОВОД И БЕЗ ПОВОД, СЛЕД КАТО ИЗЛЕЕШЕ ЯД И ДУШЕВНА МЪКА, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ВОЙНСТВЕНО РАЗМАХВАШЕ ЛЪК И ЗАЯВЯВАШЕ ВСЕГЛАСНО:
- ЩЕ СТАНАТ СТО ГОДИНИ МРЪСЕН ФАШИЗЪМ НА ТОЗ’ ВЪШЛИВ БАЛКАНСКИ ПОЛУОСТРОВ, МАЙКА!?! ЕТО ЗАЩО, ТУК НЯМА НИКАКВИ ЯВЛЕНИЯ - ЕТО ЗАЩО!
И ПРЕВРЪЩАШЕ ВСЯКА ГАМА, В ЗНАМЕНИТОТО ТАНГО “ЛА КОМПАРСИТА”, КОЕТО ПЪК ИЗОБЩО НЕ БИЛО ФАШИСТКО. ТАЗИ ТАКА ДЪЛБОКА ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ, ПРЕДРЕШИЛА НЕГОВИЯ АРТИСТИЧЕН ПРЯКОР - НО И МОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ, ВИНАГИ МИ ИДВА НА УМ ЗАТВОРЯТ ЛИ МИ ВРАТА ПОД НОС.
ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ ДЕН, КЪМ ПЕТ ЧАСА ПОДИР ОБЕД, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО СЛАГАШЕ ПОКАПАНА С КИСЕЛИ КРАСТАВИЧКИ ПАПИОНКА, ОБЛИЧАШЕ ЕДИНСТВЕНИЯ ЧЕРЕН ФРАК, (ЦИЛИНДЪРЪТ ПОД НАФТАЛИН!), ПИЙВАШЕ ЕДНА-ДВЕ ЧИСТОКРЪВНИ ГРЕЯНИ. И, ДОНЕЙДЕ РАЗВЕСЕЛЕН, СЛИЗАШЕ НА КАСАТА В “БАНЯ ГОРГОНА” ДА ПРОДАВА БИЛЕТИ. ЖИВОТЪТ МУ БЕ ДОКАЗАЛ, ЧЕ ЧРЕЗ ИЗКУСТВО НА БАЛКАНИТЕ ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО НЯКАК ДА СЕ ОЦЕЛЕЕ. БАНЯТА БАЧКАШЕ НА СМЕНИ. ОТ ПЕТ ЧАСА ЗАРАНА ДО ПЕТ ЧАСА ПОДИРОБЕДА – ЖЕНСКА. ОТ ШЕСТ ЧАСА ПОДИРОБЕДА ДО ПОЛУНОЩ – МЪЖКА. ПО ДРЕВНА ТРАДИЦИЯ, ВСЕКИ СИ НОСЕШЕ, Я ТЕНДЖЕРКА С МАНДЖА, Я ПАВУРЧЕ РАКИЯ. ТА, ДОКАТО СИ СЕ КЪПЕШ, А СИ ХАПВАШ ЛОЗОВИ СЪРМИЧКИ, ДА СИ ПИЙВАШ ГРЕЯНКА. МАХАЛАТА И ГРАДЪТ БЯХА ДОТОЛКОВА РОДНИНСКИ ОБУСЛОВЕНИ, ЧЕ ЧЕСТО БАНЯТА БЕ НАЕМАНА ЗА ЦЯЛ ДЕН ОТ ОЦЕЛЕЛИ СЕМЕЙСТВА. ПРЕЗ ОСТАНАЛОТО ВРЕМЕ БАНЯТА ОБСЛУЖВАШЕ ВОЙНИЦИ И ТРУДОВАЦИ. ТАКА ИЛИ ИНАЧЕ, НАД „БАНЯ ГОРГОНА“ ВИТАЕШЕ ВИСОКО АРОМАТИЗИРАНА ЗАГАДЪЧНОСТ, ХАРАКТЕРНА ЗА КИТНИТЕ ПРОВИНЦИАЛНИ ПРИЧЕРНОМОРСКИ ГРАДЧЕТА. ТАЗИ ЗАГАДЪЧНОСТ СЕ СТЕЛЕШЕ НАД БАНЯТА И КВАРТАЛА, СТЕЛЕШЕ СЕ НАД КЕРЕМИДЕНИТЕ ПОКРИВИ НА БЕЛОГРАД, ДОСТИГАШЕ ОКОЛНОСТИ И БЛИЗКИ СЕЛА, ЛУТАШЕ СЕ КАТО ОБЛАК ПАРАХОДЕН ДИМ НАД МОРЕТО, ЗА ДА СЕ ВДИГНЕ КАТО СЛУХ И ЛЕГЕНДА НАВЪЗБОГ. НО, БЯХА НАСТЪПИЛИ МОДЕРНИ ВРЕМЕНА. ПОДОБНА ЗАГАДКА БИ СЛЕДВАЛО ДА БЪДЕ ОКОНЧАТЕЛНО ПРЕОДОЛЯНА.

ЕДИН ЖЕГАВ ПОДИРОБЕД, НА ДЪНОТО НА ИЗОСТАВЕНАТА ДЕЛФИНОЛОВНА ТАКА “МАРИФЕЯ”, ЗАРЯЗАНА В ГРОБИЩЕТО НА КОРАБИТЕ, МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП ПРОСЪСКА. - ОБЕРЛИХТА НАД БАНЯ ГОРГОНА ПРЕДИЗВИКВА. 
- ЗАЩО ДА ПРЕДИЗВИКВА, А-БЕ ЦЕП? 
ДАЛЕЧ ПРЕДИ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ДЯДОТО НА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП БЕ ИЗКАРАЛ ШКОЛА ЗА АЕРОНАВТИ В ГЕРМАНИЯ.

- СЛЕД ПОЛУНОЩ ПРОСВЕТВА – ЗАГАСВА – ПРОСВЕТВА . . . ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, СЪОБЩИЛ СТРАННОТО ЯВЛЕНИЕ НА БАЩА СИ. - ТАКЪВ Е ЖИВТТО, МТМЧЕ!

ДОКАТО МАЙКА МУ ИЗСУМТЯЛА ПОД НОС, И ВЛЯЗЛА В КУХНЯТА ДА ЧУПИ ЧИНИИ. В ЕДНА МАХАЛА, КЪДЕТО НА ПРЪВ ПОГЛЕД ВСИЧКО Е ДО БОЛКА ЯСНО, ЗА ДЕЧУРЛИГАТА ВИНАГИ ОСТАВАТ КУПИЩА ЗАГАДКИ. РЕШИХМЕ ДА УСТАНОВИМ ДОСТОВЕРНО, КАКВО СЕ СЛУЧВА ПОСРЕД НОЩ ПОД ОБЕРЛИХТА НА ГРЪЦКАТА “БАНЯ ГОРГОНА”. 

ОЩЕ ПЪРВАТА МЪГЛИВА ЕСЕННА ВЕЧЕР, ЗАЕДНО С МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, ОЧУКАН ФОТОАПАРАТ ПОД МИШНИЦА И ЕДНО БЕЗСТОПАНСТВЕНО ПСЕ НА КАИШКА, СЕ ПОСТАРАХМЕ ДА ИЗКАЧИМ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ТИХО ДЪРВЕНИТЕ СТЪПАЛА КЪМ ТЕРАСАТА С ОБЕРЛИХТ. ПОД ПОКРОВА НА НОЩТА. КАТО ПОД ОГРОМЕН ОКУЛЯР НА МИКРОСКОП, КЪПАЛНЯТА НА “БАНЯ ГОРГОНА” БЛЕСТЕШЕ СЪС СЪМНИТЕЛНАТА БЕЛОТА НА МРАМОР, ТУК-ТАМ ИЗКЪРПЕН С ФАЯНСОВИ ПЛОЧКИ ЗА ПОВЕЧЕ ИНТИМНА КРАСОТА. ПОСЕТИТЕЛИ НЯМАШЕ. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО И НЕГОВАТА СЪПРУГА ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА, ЗАХВЪРЛИЛИ ВСЯКАКВО ОБЛЕКЛО, С КОФИ И МЕТЛИ В РЪЦЕ ИЗРИВАХА В КАНАЛА НАСЛОЕНАТА ПРЕЗ ДЕНЯ СЪКВАРТАЛНА МРЪСОТА. ГОДИНИ ПО-КЪСНО СЕДЯХ КРАЙ ПОДОБЕН ОБЕРЛИХТ НАД ЕДНА ОПЕРАЦИОННА НЯКЪДЕ В ЕВРОПА, ЗА ДА ИЗУЧАВАМ ПОХВАТИ, КОИТО ДНЕС МИ СЕ СТРУВАТ БЕЗЧОВЕЧНИ. НО ТОГАВА НИЕ, ДВАМА МАХЛЕНСКИ ХЛАПАЦИ СЪС ЖЪЛТО ОКОЛО УСТА, СТОЯХМЕ НАДВЕСЕНИ, ОЧАРОВАНИ И ПОЛУЗАМАЯНИ НАД БЛЕСНАЛАТА ГОЛА ИСТИНА НА ЖИВОТА. ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ПРАВЕШЕ И ЖИВЕЕШЕ С ИЗКУСТВО, УСЪРДНО И ТЪРПЕЛИВО ОТМИВАШЕ В КАНАЛИЗАЦИЯТА ОСТАТЪЧНАТА МРЪСОТА ОТ ЦЯЛ ЕДИН КРАЙМОРСКИ БЕЛОГРАД. ОТСЪСТВАШЕ ЕДИНСТВЕНО ЦИГУЛКАТА НА ЧИЧО КОСТА. ИДВАШЕ МИ ДА ИЗТИЧАМ, ЧЕ ДА ГРАБНА СВОЯТА. ТАКА МЕ БЕ ПОРАЗИЛА ТАЗИ ВСЯЧЕСКИ РАБОТНА ГОЛОТА, ИЗНЕНАДВАЩО ПРЪКНАЛА ВСРЕД СВЕТНАЛАТА КУХА ПУСТОШ НА ОГРОМНОТО ПОМЕЩЕНИЕ В МРАМОР. КУЧЕТО СЕ ПЛЬОСНА В НОЗЕТЕ НИ, ИЗДЖАВКА И ЗАДРЯМА. ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП ЗАРЕДИ СВОЯТ ДЯДОЦЕПЕЛИНОВ ФОТОАПАРАТ. АЗ СЕ ЗАДЪХВАХ, ЗА ДА ЗЯПАМ, ОКАТО ПОЧИСТВАНЕТО, ВЪРВЕШЕ ПОД ПАРА. ЩОМ ПОЧИСТВАНЕТО ПРИКЛЮЧИ, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗЛЕЗЕ ЗА МИГ И СЕ ЗАВЪРНА НАВЛЯКЪЛ НА ГОЛО ЧЕРНИЯ КОНЦЕРТЕН ФРАК. ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА ПЪРГАВО ДОНЕСЕ ПОСРЕБРЕН САКСОФОН. О, КАК ИЗЯЩНО ГО ПОДНЕСЕ, ТАЗИ ВИНАГИ СКРЪБНА ЖЕНА. ЧОВЕКЪТ ГРАБНА МЕТАЛИЧЕСКИЯ ИНСТРУМЕНТ. САКСОФОНЪТ ПРОПЛАКА. ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА, НЕУСПЯЛАТА БАЛЕРИНА ОТ СТОЛИЧНИЯ КОР ДЕ БАЛЕТ, СКОКНА ВЪРХУ ПОДИУМА ЗА ТЕЛЯК. РАЗВЯ ЯРЪК КАРМИНЕН ШАРФ И ЗАТРОПА СТЕП. ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО НАДУ САКСОФОН

О, СТРАНЕН ТАНЦ НА АПОСТОЛИЧЕСКИ КРАСАВЦИ!

О, БЕЗУМЕН ХЪС ЗА ТЯХНО СОБСТВЕНО ИЗКУСТВО!

О, ПОТАЙНО ПРЕОДОЛЯВАНИ ЗАБРАНИ!

ДАЛИ ГО ВЪРШЕХА ВСЯКА ВЕЧЕР? А, КАКВО ЛИ ДРУГО БИХА МОГЛИ ДА ПРАВЯТ?

ДА НАБИЯТ ГОРАТА, ОТДАВНА НЕ СТИСКАШЕ НИКОМУ. ВСИЧКИ КОМИТСКИ МЕСТА БЯХА ПРЕВЪРНАТИ В КУРОРТНИ ЗОНИ, ЗА ДА БЪДАТ ЗАТРУПАНИ С ОТПАДЪЦИ.

ДА ИЗПРЕВАРЯТ ПОРЕДНАТА ПЪРВОМАЙСКА МАНИФЕСТАЦИЯ В ПРОТЕСТ, НЕ БИХА ЛИ БИЛИ ЛУДИ ЗА ВЪРЗВАНЕ?

ДА ОСЪДЯТ ДЪРЖАВАТА – ТОВА НЕ Е ПО СИЛИ НИКОМУ.

ПОЕЛ ДЪХ ИЗДЪЛБОКО И НАСЛЮНЧИЛ ОБИЛНО МУНДЩУК, ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО ИЗПЪЛНЯВАШЕ С ОПИЯНЕНИЕ “ПИЯНИЯТ КЪЛВАЧ”. СТРИКТНО ЗАБРАНЕНО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ БУГИ-ВУГИ.

- ТРАТТА – ТРРА – ТРАТТА – ТРРА – ТРАТТА – ТРА – ТТА-А-А. . .

ЗАРАДИ ЕДНО ПООБНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, ДВАМАТА С МУТАТА ЦЕПЕЛИНА-ЦЕП, СВОЕВРЕМЕННО БЯХМЕ ИЗКЛЮЧЕНИ ОТ УЧИЛИЩЕ.

ТРАТТА – ТРРАТТА – ТРАТТА - ТА;

ДАДОХ СКЪПОЦЕННОСТ - ЗА ПАРА;

ТРУТТУ – ТРУТТУ – ТРУТТУ – ТУ;

ГЕПЯТ ЗЛАТО – БЕЗ ПАРА . . .

МОЖЕ БИ ПОДОЗИРАТЕ; ОСВЕН АКО НЕ СТЕ ЗАГУБИЛИ ЧУВСТВО ЗА ХУМОР, СЛЕДЕЙКИ ПЕТЪЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ДЕБАТИ; АЗ СЪМ ЗАКЛЕТ СТАР ЕРГЕН. ЗА МЕНЕ НИКОЙ НИКОГА НЕ Е ТАНЦУВАЛ. НЕ В БАНЯ, АМИ ДОРИ НА КЪРА. ПОРАДИ ОБЯСНИМА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТ. СЕГА, ПОБРЪМКВАЙКИ СИ ЕВТИНИЧКО С УСТА, ПРОВЛАЧВАЙКИ НЕЛЕКУВАН ПАРАЛИЗИРАН КРАК ОТ СУПЕРА КЪМ ДОМА УСТАНОВИХ, ЧЕ ВСЪЩНОСТ НИКОЙ НИКОГА НЕ МЕ Е ОБИЧАЛ ТАКА БЕЗОТКАЗНО И ЛУДО, КАКТО НЯКОГА ЛЕЛЯ ДОНА ПРИМАДОНА ВЕЗДЕСЪЩА И ВСЕОБЩА, ОБИЧАШЕ ЧИЧО КОСТА ЯВЛЕНИЕТО. ЗА ДА ТАНЦУВА, ЗАГЪРБИЛА СЪБЛАЗНИТЕ НА СТОЛИЧНИТЕ СЦЕНИ ВСЯКА ВЕЧЕР В МРАЧИНАТА НА ХАМАМ. ТАМ, ВЪРХУ МРЪСНИЯ ХЛЪЗГАВ ПОДИУМ ЗА ТЕЛЯК, В ОСАПУНЕНАТА ВОВЕКИ „БАНЯ ГОРГОНА“. РАЗМАХВАЙКИ БЕЗКРАЕН КАРМИНЕН ВОАЛ, КОЙТО ЧИЧО КОСТА НЕ БЕ УСПЯЛ ДА ОБКИЧИ С ПОЗЛАТА. ЗА СЕБЕ СИ УСТАНОВИХ, КАК ПОВЕЧЕ НЯМА ДА ПЛАТЯ НИ СТОТИНКА НА ДВЕТЕ ОБИРДЖИЙСКИ ИНКАСАТОРСКИ КОМПАНИИ. НЕ ХАРЕСВАМ ДА СЪМ СЪУЧАСТНИК ВЪВ ВСЕНАРОДНО ИЗНУДВАНЕ. КОЕТО ОТ САМОСЕБЕ СИ СЕ СПОЛУЧВА, ПРЕСТАНЕШ ЛИ ДА СЕ СЪПРОТИВЛЯВАШ. УСТАНОВИХ В ДОБАВЪК, ЧЕ СЪВСЕМ НАВРЕМЕ СИ СЕ ОТЪРВАМ ОТ ЦИГУЛКАТА. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ТЮХКАМ, КАК НАВРЕМЕТО МАМАН СЛЕДВАШЕ ДА МИ КУПИ ЯК ПРЪТ СЪС ЗДРАВО ЗНАМЕ. НЕ НЯКАКВА СИ РЕПЛИКА НА СТРАДИВАРИ. НО, ПОДРАСТВАЩИТЕ ИМАТ ДУМА ЕВА, КОГАТО СЛЕДВА ДА ПОКАЖАТ ВСИНЦАМУ, КАК СИ СЯ КЪТУРВЪ ДЪРЖЕВНЪ ТЪЛИГЪ. С ПАРИТЕ ОТ ПРОДАЖБАТА НА СЛАВНАТА МОЯ ЗАГРОБЕНА ЦИГУЛКА, БИХ МОГЪЛ НЕЗАБАВНО ДА СИ КУПЯ САКСОФОН ВТОРА УПОТРЕБА. САМО ЧЕ, КОЙ ЩЕ ТАНЦУВА ЗА МЕН!?! АМИ КЪДЕ!?! РЕВНАТА ГРЪЦКА “БАНЯ ГОРГОНА” ОТДАВНА Е ПРЕВЪРНАТА В КОМАРДЖИЙСКА ИГРАЛНА ЗАЛА, А ДВОРЪТ, В БОРСА ЗА КОЛИ ВТОРА УПОТРЕБА. ОБЩЕСТВЕНИТЕ БАНИ В СТАР БЕЛОГРАД СА ПОДМЕНЕНИ ОТ СМЪРТОНОСНИ ДИСКОТЕКИ, В КОИТО МОЖЕ И “ПИП-ШОУ” ДА ВИДИШ, КАТО В БАНЯ ДА СЕ ИЗПОТИШ, СПИН В ОЧИ ДА СРЕЩНЕШ, ПЪК И В МОРГА ДА СЕ ИЗЛЕГНЕШ. ОСВЕН ТОВА, ПЕНСИОНЕР-МУЗИКАНТИ – КОЙ БИ МОГЪЛ ДА ПОТЪРСИ!?! НЕ СЕ ДРУСАТ, ДО ЕДИН СА ПЛЕШИВИ, И, ЗА МИНАЛОТО РЪНКАТ.

ВЪРНАХ СЕ У ДТМА. ПОГЛЕДЪТ МИ ПАДНА ВЪРХУ ЕДИН СТАР ТЪПАН. ЛИЧНИ ХТРА ПРИВАТИЗИРАХА ГРАДОВЕ, ЗАВОДИ, СЕЛА И ДЪРЖАВИ. АЗ ПРИВАТИЗИРАХ ТЪПАНА ОТ ДУХОВАТА МУЗИКА НА ЗАКРИТОТО УЧИЛИЩЕ ПО ИЗКУСТВА, В КОЕТО ПРЕПОДАВАХ. НЯМА ДА ПРИВАТИЗИРАМ НЕЧИЯ ДИРИГЕНТСКА ПАЛКА, Я. ЗА НЕЯ СЕ ИЗИСКВА ИСТИНСКИ ТАЛАНТ. ДРАСНА ЛИ В ЮЖНА АФРИКА, ВЗЕМАМ ТЪПАНА СЪС СЕБЕ СИ. РЕПРИВАТИЗАЦИЯ ЛИ!?! ЩЕ МЕ ХВАНЕШ – ДРУГ ПЪТ. ЗАРЯЗАН ПОД ДЕБЕЛ СЛОЙ ПРАХ ВЪРХУ ГАРДЕРОБА, ТОЗИ СЛАВЕН УЧЕБЕН БАСОВ ТЪПАН, ПОД ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА НЕВЕДОМИ КОСМИЧНИ СИЛИ, НИКОГА НЕ Е ПРЕСТАВАЛ ДА ПОТРЕПВА. И, МЪЧИТЕЛНО ДА ОТГЛАСЯ, ЗАПОЧНЕ ЛИ ДА МЕ ЧОВЪРКА РЕВМАТИЗЪМ. СТЪПИХ ВЪРХУ ЕДИН СТОЛ. ДОКОПАХ АВАНТОСАНИЯ ТЪПАН. ГНЕВНО ГО ХВЪРЛИХ ВЪРХУ ПОДА. ГРАБНАХ ОНЗИ ОГРОМЕН КОЖЕН ТОП С КЪСАТА ДЪРВЕНА КЪРМЪЗЪ-ДРЪЖКА, ЗАДУМКАХ СЪС ВСЕ СИЛА.

ДУМБА - ЛУМБА – ДЖУМБА!

СТАРА – СКАРА – НА КАМАРА!

. .
МОЖЕ ПЪК, ВСЕ ПАК, НЯКОЙ ДА СИ СЕ РАЗБУДИ. НО БЛОКЪТ, В КОЙТО ЖИВЕЯ, РАЗПОЛАГА С ТОЛКОВА СОЛИДНА ЗВУКОИЗОЛАЦИЯ, ЧЕ ВСЕ ЕДНО НИЩО НЕ СЕ БЕ СЛУЧИЛО. ДАЛИ СЪВРЕМЕННИЯТ ПИШМАН-ПРОСПЕРИТЕТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО НЕ СЕ КОРЕНИ ВЪВ ВЗАИМНАТА ИЗОЛАЦИЯ? ЕДВА ЛИ, НЯКОЙ НЯКЪДЕ БИ МОГЪЛ, ДА СЕ РАЗБУДИ ОТ УДАРИТЕ НА САМОТЕН ТЪПАНАР.
НАВЯРНО Е ВЪЗМОЖНО. НО, НЕ И НА БАЛКАНИТЕ.