© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
БАЛАДА ЗА САМОЗВАН ПРОФЕСОР           от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY 

ДИГИТАЛИЗИРАЙ НЕПАЛИАТИВНО

от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

Вече няколко пъти си позволяваме да алармираме обществеността, за една особена гражданска необходимост. РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ“-ВАРНА, ДА БЪДЕ ОБЕЗПЕЧЕНА СЪС СПЕЦИАЛИЗИРАНА ВИСОКОТЕХНОЛОГИЗИРАНА НОВА ФУНКЦИОНАЛНА СГРАДА. Притежаваща безусловно всички съвременни възможности, обеми и екипировка, за поддържане – в крак с Времето на Времената - креативна библиотечна дейност. Осъзнато някога от Ендрю Карнеги (25.10.1835.–11.08.1919.!). Основаните от този изтъкнат филантроп англоезични библиотеки надхвърлят 2,509. (Само в САЩ 1,679!) В това начинание бива вложена огромна за онези време сума от $55 000 000 долара. Медиите обявяват мултимилиардерът Ендрю Карнеги за "Светец-Покровител на Библиотеките“. МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ трудно би измътила подобен филантроп. (Пари има – филантропи не се видят!) Културалната филантропия у нас, все още е изцяло общодържавна. Предназначена за съхранение, опазване и транслиране през поколенията, на вече значителното по обем и изключително ценно по характер книжовно национално наследство. За региона на Варна-Град, то остава съсредоточено в хранилищата на Регионална Библиотека „Пенчо Славейков“-Варна. Институт, играещ от веки (Основан 21.03.1883.!) съществена социална роля в общественият живот на региона. За гражданите на този някога вълшебен изумруден град, Регионална Библиотека-Варна се явява Мастер и Матрица, дори във времена на компютърни технологии и Интернет. Възникнала, като Общинска библиотека и народно читалище на доброволни начала. С фондове дарени от нейни членове. Районна Библиотека „Пенчо Славейков“-Варна, търпеливо обитава спомагателните помещения на някогашният варненски червен партиен щаб. Подходящи повече за полицейски цели, отколкото за хуманитарни. Знаменитата лекционна зала № 37, където са преминали представяния на премиерни книги на безброй варненски автори, неотдавна бе конвертирана в зала за мониторингово наблюдение. Невероятно, но варненските топ-първенци, до един обходили Европа, Щатите, па и островните светове, (Не споменавам Куба – там сме си у дтма!), не се свенят да загърбват крещящите интелектуални нужди на хиляди варненци. Дали, защото повече наблягат на туризъм, казина и ресторанти, (Загрижени за бизнеса – Брей!), или защото не харесват четат? (Поотвикнал съм и аз!) В наше време БЪЛГАРСКАТА КНИГА; благодарение на задгранично диктувани антинационални нонстоп пишман-социални промени; прескриптивно е превърната в трудно постижим маркетингов лукс. Който на хора на плътна държавна хранилка навярно, можеби идва от воли. За редтвото ийхале обаче книгите, са все по-трудно достъпна насъщна необходимост. Поддържане на необходимият екзистенц-граждански информационен баланс, без наличие на добре обезпечена библиотечна дейност, е химера. Без специализирани помещения. Без битови удобства за посетители и служители. С разпръснати из целият град и околностите нетемперирани хранилища, интелектуалното богатство съхранявано в Регионалната Варненска Библиотека се пече на огън, за който Вие дори не подозирате. Нима не се усещате, че БЕЗ МОДЕРНА И МОЩНА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ВАРНА-ГРАД НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКЪВ ШАНС ЗА „ИНТЕЛЕКТУАЛНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА-2019.!“ (Не давам пример с град Шумен. Там проблемът е решен още по време на порочният тоталитаризъм!) Модерните технологии в библиотечното дяло отдавна са навлезли в дълбочина за Регионална Библиотека Пенчо Славейков-Варна. Тяхното разгръщане за посетителски достъп, ИЗИСКВА РЕАЛНИ РАБОТНИ ОБЕМИ И ПРОСТРАНСТВА. Е, не чак толкова мнага, колкото да речем безотговорно сринатият т зими Завод за дизелови двигатели - Варна. Но, почти толкова. Струва си човек да се закъхари. При настоящите изключителни европейски фондови възможности, дали пък ДЪЛГОТРАЙНАТА ЛИПСА НА СПЕЦИАЛИЗИРАНА БИБЛИОТЕЧНА СГРАДА ВЪВ ВАРНА-ГРАД, НЕ Е ПОРЕДНА ВЪНШНОПОЛИТИЧЕСКА НАСМЕШКА НАД ВСЕ ОНОВА ЩО Е ОСТАНАЛО ОТ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ? Община Варна-Град, в своят ДЕТИНСКО-ШКОЛСКИ ПОХОД към „ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА-2019.“, не бива да пропуска всяка една възможност. Щото да разкрие и предостави подходящи помещения за работа на ВАРНЕНСКАТА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ“. Някога по електронните форуми бе подхвърлено, че във Варна-Град съществува подходяща необживяна (Все още празна!) новопостроена универсална бизнес-сграда. Частично конвертирана в игрално казино. И, все пак – празна. Нека си позволим един стар въпрос. Щом Община Варна-Град си позволява тихомълком, (Ремонт на улица и тротоар, по които дупки никога е нямало!), да секвестира частни предблокови площи за целите на обществени паркинги; как така си позволява да подмине подобни съществени граждански предложения? Биха ни отвърнали, (Правят го!), че кои сме ние, да се бъркаме във важните работи общински. От гледна точка на свръхобюрократизираната управленска администрация на този някога саморазвиващ се град, обикновените граждани може наистина да не представляват съществен интерес. (Вносни артисти, столични поети, „световни“ музиканти – това едва ли прави Варна-Град повече европейски отколкото си е!) физическото състояние на града обаче, изчерпателно говори. Кой, как и защо, превръща този някога „НАЙ-ЧИСТ ГРАД В РЕПУБЛИКАТА“, ОТ НАЙ-ПОДХОДЯЩ ПРЕТЕНДЕНТ ЗА СТОЛИЦА НА ЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА-2019., В НАЙ-ОБИКНОВЕН ВПРЕГАТЕН ЛОГОЙ. Че дано работата стане за столицата. За разлика от администриращите този всенационален напън, (Що да правят – щом им се нарежда!), обикновенният постоталитарно окултурен народец все по-често си се позовава, на граждански примери превъплътени в знакови произведения на науките, изкуствата и културата. Подир скандала с „неприлично“ скулптираната дама пред хотел „Черно Море“, (Спешно качена на пиедестал - още по-спешно снета; без да е виден партиен функционер!), чува се особено често, как народът варненски си се позовава на знаменитата скулптурна композиция „Гражданите на Кале“. (Огюст Роден–1884., бронз!) Напомняща ясно и категорично: ЩОМ УПРАВНИЦИТЕ СЕ САМОЗАБРАВЯТ – ГРАЖДАНИТЕ СЕ НАМЕСВАТ. Тези мои греховни размисли предизвика повикът за т.н. ДИГИТАЛИЗАЦИЯ. Която, щеш-нещеш, всеки седнал пред компютър опитва и успява. С лични информационни масиви, побрани на върха на игла. Докато при ИНСТИТУЦИИ ПОДОБНИ НА ВАРНЕНСКАТА РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ“, работата е далеч по-отговорна. Миналогодишно изследване сочи, че ЕДВА 5.54% ОТ ЦЯЛОТО КНИЖОВНО НАСЛЕДСТВО НА СТРАНАТА - ВСЕ ОЩЕ НАРИЧАНА БЪЛГАРИЯ - Е ДИГИТАЛИЗИРАНО. Че много от информационните масиви се разпадат. Че, едва 19 библиотеки в страната притежават някакви възможности. Че тези възможности съвсем не са достатъчни. Че едва ли ще успеят да се справят и за десетилетие. Ежечасно постъпват нови масиви. В ОФИЦИАЛНОТО ОБРЪЩЕНИЕ НА БЪЛГАРСКАТА БИБЛИОТЕЧНО-ИНФОРМАЦИОННА АСОЦИАЦИЯ (14.05.2012.!), към нацията, върви повик за включване на цялото българско общество. Що следва да добавим? Все пак – макар под демократска окупация – ДА НЕ СМЕ ГРАЖДАНИТЕ НА КАЛЕ – БА!

© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

В ОЧАКВАНЕ НА ЖЕНЯ 

от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

от
Богомил костов АВРАМОВ-ХЕМИ

АКО един кмет твърди, че колкото по-дълго властва, толкова по-голям хаир има за ийхалето, което се е натиснал да управлява, (Така било в Европа–как пък не!), то що да кажем за дереджето на местната регионална култура? И, не може да не запитаме. Къде е изтъкнатият варненски изкуствовед-изследовател от международен мащаб уважаемият д-р Румен Серафимов? Като как така, не участва на днешната (10.05.2012.!) пресконференция по повод поредният „МАЙСКИ САЛОН НА ИЗКУСТВАТА“, потръгващ още тази вечер? Какво от това, че не е на общинска хранилка? Къде са останалите варненски докторанти на науките, изкуствата и културата? В които не само техните майки и бащи, но и обществеността на Варна-Град, са инвестирали регионално минало и настояще, в интерес на предполагаемо бъдеще? Наистина, бъдещето донейде успешно бива нивелирано, чрез системен общински градеж на т.н. „детски градини“. Чудесна система за претакане на стари бъчви в нови, в условия на тотална безработица. Това така малко зависещо от всички нас, пък неукротимо прииждащо Бъдеще, едва ли би могло да се промотира, чрез налагане на рестриктивни казионни „салони на изкуствата“. В сериозен противовес на всичко онова, що се чини по Европа. Тези, всъщност принудително анонимизирани варненски експерт-докторанти, никакви не се видят по управленските позиции в Община Варна-Град. (Писано е по проблема!) Където загърбилата безусловно всякакви културални реалии добре платена бюрократическа машина, сладко-сладко си пийва кафенце на държавна сметка, гризвайки си двойно подлепени препечени бисквитки. (Двоен дикиш–по-добре държи!) Не дай-Бог, точно по това време, да пресечеш кърмъзъ-линията на денгуба, на общинският секретариат за култура. Попаднал на подобно кафе-бисквитено свещенодействие през работно време, няма как да не бъдеш категоризиран, като „заяждащ се“. (Хруп-Хруп-Хруп!) А свържеш ли, чисто изследователски и по човешки, вредното въздействие на трайно опасните добавки тип „Е“, в подобни промишлено произведени захаросани хранителни средства, не се съмнявай. Вратите на общинските канцеларии, може да не бъдат спешно преоразмерени, но за общинско спонсориране – забрави.

ТЕЗИ изцяло безработни варненски докторанти навярно отдавна с горчивина са разбрали, че в системата на „гражданското“ общество на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, и особено по стълбицата на общинското казионно службогонство, рядко биха попаднали в специализирана функционална ниша. Бай Ганю Балкански най-безпощадно им е затръшнал врата под нос. Па, що ще да става с европейска държава и държавност, с община, град и общество. Доказвайки - видно от настоящата програма - че е по-добре да няма ОРИГИНАЛНА ВАРНЕНСКА ПРОЕВРОПЕЙСКА КУЛТУРА. Докато има столична. А от столичната проевропейска култура, сме баялдисали още от татово време. Налице е един прекалено сериозен въпрос. Доколко тези компетентни експерт-докторанти са ползвани, при структуриране на настоящата програма за поредният „МАЙСКИ САЛОН НА ИЗКУСТВАТА“-2012.. Очевидно никак. ВАРНЕНСКИТЕ ИМЕНА В ТАЗИ ПОЗОРНА ПРОГРАМА СА САМО ЧЕТИРИ - ДОКАТО НАМИРИСВАЩИТЕ НА ПОЛИТИЧЕСКИ МУХЪЛ СТОЛИЧНИ СА БЕЗБРОЙ. Но, не е ли прекалено подозрително, да се търси хесап? Че, кои сме ние? Що от това, че сме ординерни данъкоплатци? Щото тезимити столичани, без пара на ръка, едва ли биха кихнали във варненските ни микрофони. Подозрителен е един подобен граждански интерес. И, още как! Но, едва ли е вредоносен. Военното положение във Варна-Град отпадна още преди 67 години земно време, (10.05.1945.!), и това се помни. Така че, вместо да се търси под втла теле, високоуважаеми дами и господа общинари, улеснявайте журналистите на свободна практика. Отговаряйки изчерпателно, (Без грапаво раздразнение!), на техните въпроси. (Въпроси на доктори, докторанти, че и академици!) Позорно евтини интелектуални работни маши. Експертно компетентни. Съвсем не случайни. Антикоруптивно опасни. За плеяда набедени „певцов-блатные“. Подпяващи прясно ароматизирани демократски бунтар-имитации. Странно е, когато неуверен в своите управленски възможности парашутен общинар, започне да се притеснява от беззлобни журналистически въпроси. Защото, едва ли една рутинна пресконференция е предназначена, за прочитане на съмнително скроена простолична работна програма. И, ако това е културална общинска политика – здраве му кажи? Нищо повече от старомодно отчитане на партийни учебни занятия, е тази последна програма на Община Варна-Град. Язък за парсата! Пак столичани ще я пипнат. А творците на Варна? За тях – среден кръст.

АКО зърнете отнейде настоящата, безвкусно отпечатана в ограничен тираж, програма за ВАРНЕНСКИЯТ МАЙСКИ САЛОН НА ИЗКУСТВАТА, (10-29.05.2012.!), няма как да не се запитате, в кой век живеем. (Друг е въпросът, доколко това е „живот“!)То бива–бива–бива, ама чак толкова гьонсуратлък, Барба, не бива. Щото, „с покровителството на кмета на Варна г-н Кирил Йорданов, (По моралистически съображения не се титулова доктор?), и с благословията на +Негово Високопреосвещенство Варненски и Великопреславски Митрополит д-р Кирил“, МАЙСКИЯТ САЛОН НА ИЗКУСТВАТА се провежда от Община Варна, СБП-Варна, Радио Варна, Духовно-просветен център „Св. Архангел Михаил“-Варна, Държавен архив-Варна, Тракийско дружество-Варна. Толкоз. Можеби това са те – единствените културал-трегери на Варна-град? (По каталог или по картотека!?!) Не може да не се запитаме къде е Сдружението на писателите-Варна; къде са турската, гагаузката, арменската, гръцката че и албанската малцинствени общности; къде е организацията „Шалом“; къде са руските и полски граждани населяващи Варна-Град; къде са „Алианс Франсез“-Варна и „Шекспир и приятели“-Варна; къде е Полското училище и католическата църква; къде са многобройните протестантски общности; къде са корабните компании и специално БМФ-Варна, като валиден спонсор от десетилетия; къде е музеят „Стара Варна“ с неговата вече читалищна дейност; къде са варненските читалища и техните школи; къде са ромските и цигански малцинствени общности; къде са трите духовни центрове на Бялото Братство; къде са журналистите, художниците и писателите на свободна практика? Къде е целокупното варненско гражданство с неговите всякакви музеи и частни колекции? В програмата не се видят – дори като име. Няма да си се видят, и през далечната година 2019. Когато, все ще се намери някой, който да тегли калема на нещата. Дано това да не е представител на Европейската Общност. Прекалено дълго й ядем парите – без никаква да я вършим!

HE END/10.05.2012/16:04