2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. djani
8. metaloobrabotka
9. iw69
10. rosiela
© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
БОГ ГДЕ БЪРЗА ДА СИ ТРЪГНЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
Днес, 07.05.2012., и такава пресконференция видяхме. Правостояща. На място. (On the spot!) В текущо обновената зала за римска и предримска фигурална пластика, на Регионалния археологически музей в град Варна. Където професор Александър Минчев представи едно изключително ценно дарение. Мариманът Георги Бонин; човек на глобалният морски бизнес, но и на човещината; предаде за съхранение в музея една изключителна МРАМОРНА СТАТУЯ НА ТРАКИЙСКИЯТ БОГ-КОННИК. Да се чуди човек – да се мае, защо го прави. Едва ли от зор, частните колекции да се разтурват, че да преливат в ... Хм! ... „държавните“. Частното от всяко положение е значително повече надеждно. Поне по отношение на охрана. Друг е въпроса, че генералната публика трудно би имала достъп. Ето, колко много е заможен съвременният бизнес в национален план. Все още, за частен археологически музей, нищо не се чуе. Този праримски и бездруго прабългарски Бог, вече е фукнал да си тръгне. За да представя изкуството на нашите земи по широкият бял свят. Някога МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, изнасяше цели корабостроителни заводи, че и компютри. Днес предпочита да изнася история, докато се мтта в планините на Афганистан. Но, да не навлизам в подробности, че не съм никакъв специалист. Повече от ясно е, че собственикът г-н Георги Бонин, би се радвал подобна скулптура да бъде видяна от възможно повече хора. Освен това, той е човек, който харесва да дава граждански пример. Особено в областта на меценатството. Жалко, че има така малко подражатели. Подобен „ГОЛЯМ ТРАКИЙСКИ ХЕРОС“, родеещ се с изображения по скални стили в Мадара и Кандахар, не е лесно да се види по света. Доколкото е известно, в Националният археологически музей в столицата има нещо подобно. Но този, макар открит в пловдивско си е чисто варненски. Значително по-качествено изваян, изключително добре реставриран. (Янчо Илчев – реставратор!) Доколкото е известно, в началото на шестдесетте години на миналият век, подобен конник е открит във Великобритания. Питам се, при толкова много заселени британци в региона на Варна-Град, как пък никой не се сети, поради добрата търговия с изоставени имоти, да финансира експониране на британският ТРАКИЙСКИ БОГ ОТ УЕЛС!?! Някой вещи експерти, дотолкова са възхитени от жеста на капитан Бонин, че пренебрегвайки странно късата скулптирана туника, в лицето на античният Бог откриват черти, на леонардовската Мона Лиза. (Да Винчи няма как да не е от трънско!) Няма да спорим. Но ще напомним. Времена, когато на подобни находки, често вградени в челата на селски мермерни чешми набързо снабдени с пластмасови водопроводни кранчета, се гледаше с продържавна насмешка. Щото се строеше „животът нов“. В който, на светостта на идеите се гледаше, през призмата на измишльотски унищожителни - все и вся нашенско – духовнокоруптивни канони. Боговете изцяло бяха отречени и омерзени. Свещенниците, (15.09.1944.!), прогонени от системата на народното образование. Предполагаемо веднъж завинаги. Но, народът си остана православно верующ. Та успя да опази, по тавани и мази, всевъзможни прадревни светини. Което прави да се надяваме, че независимо от изключително тежкият всестранен импакт, на Великите Сили, върху дереджето на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ и нейният народ, тя няма как да не оцелее. Богът-Конник по войнски надалеч препуска, но винаги успява овреме да си се завърне. За да постанови. THE END/07.05.2012-23:10.!
From the Desk of: Eng. Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЖИВОПИС – ВМЕСТО ХРУМКА
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
На 03.05.2012, галерията за необичайни изкуства „Арета“, отново се оказа гостоприемна. В своите скромни ала сецесион-романтически пространства, тя срещна варненското гражданство със странното непрофесионано изкуство на слабоизвестната за художествените среди на Варна-Град мадам Елен Майер от Холандия. Знае се, че още от 2005., живее край „Евксиноград“. За зрителите се твърди, че са налице безброй живописни постижения. Не съм убеден. В технологично отношение, доста слаба маслена живопис. (Сякаш боите в този град са свършили!) Тук-там пробиваща добри висоти, в носталгически мотиви от родният Грьонинген. Тук-там препускащи коне край брега на морето. (Но това сме го виждали, по фотоси от Куба!) Може да го има и по нас – на фотоснимка. Но, защо някой от платната са издържани в импусивно сиво? Светът може наистина да е такъв. Изкуството е, което прави да го преживеем. Мадам Елен Майер не си придава артистичност. Споделя, че не следва определен стил. Което означава, че е наясно със своите живописни постижения. Изложбата наречена „Цветна симфония“ смайва, с бягството от преднамерена пищност. Цветовете в някой двадесетте и четири платна наистина са откровено начинаещи. Това напомня за навеи на кубинският постмодернизъм на Консуегро, но очевидно това е постигнато импулсивно, без съществена едукална връзка. Това отдавна не бяхме виждали. Да се работи найстойчиво в „сиво-бяло“. Можеби догодина, на нейната бъдеща изложба, това ще бъде добре овладяна креативна тайна. Така или иначе, определени живописни постижения са налице. Там, където Мадам е отпуснала душа и сърце, нещата са се сполучили. Това са „Дървета в скалите“, „Улица в Холандия“, и едно очарователно градско момиче, което си позволяваме да репродуцираме тук. Елен Майер твърди: „Надявам се още дълго време да мога да рисувам в България.“ Е, това е и наша надежда. Все още не ни е изоставила. (Но, файдасъз!) Всъщност, какво значение?
THE END / 04.05.2012
RE: (C) 2012 - www.buditeli.info
Кап. Собаджиев разкрива шокиращи факти по скайпа от килията си в Панамския затвор
Ексклузивно интервю директно от килията в панамския затвор „Ла Хоя”! Интервюто, публикувано днес в Блиц, е направено чрез скайп, но по мобилен телефон, купен от негов приятел и който капитанът крие в килията си.
Разговорът е повече от рискован предвид това, че подобни прегрешения там се наказват жестоко, както и факта, че часове преди Собаджиев да разкрие за ужаса, в който е попаднал – в съседния павилион е бил застрелян затворник...
Капитан далечно плаване Светлозар Собаджиев лежи вече повече от година в панамския затвор „Ла Хоя” без обвинение, съд и присъда. Причината за задържането на „морския вълк” с безупречна репутация и доказано име в морския бранш е наличието на 169 килограма кокаин в носовата част на управлявания от него кораб – „Маас Trader”. Дни след намирането на дрогата екипажът бе освободен. По необяснени до момента причини зад решетките остана само капитанът с над 30-годишен стаж по моретата. Захвърлен в панамския затвор, той бе изоставен от компанията, за която работи. През изминалата година семейството, съвипускници и приятелите му правиха десетки опити да привлекат вниманието на българските институции, които не оказаха никакво съдействие.
- Капитан Собаджиев, имате ли вече някакви обвинения за 169-те килограма кокаин?
- Нямам повдигнати никакви обвинения през едногодишния период на моето задържане! След като на 4 април миналата година освободиха кораба и екипажа, ме държат по-скоро като заложник – без обвинения или каквито и да било доказателства срещу мен! Не знам защо толкова време гния в затвора, а и никой до момента не може да ми обясни.
- Как така? Панамските власти не са ли ви разпитвали?!
- Ами така - досега не съм викан на разпит!
- Никакви доказателства ли нямат те срещу вас за международен наркотрафик?!
- Абсолютно никакви! Те просто няма как да разполагат с каквито и да било доказателства, защото съм невинен! При никакво положение не биха могли да ме обвържат с намереното количество наркотик на борда на кораба под мое командване – „Maas Trader”, по простата причина, че нямам нищо общо с него и това се знае от всеки!
- Добре, как си обяснявате вие тези 169 килограма кокаин на борда на кораба?
- За мен това си остава мистерия. На последното пристанище, на което бяхме – Баранкила, Колумбия, проверката не установи нередности. В Криcтобал чак на втория ден ме извикаха и ми показаха наркотика, за който се твърди, че е кокаин. Казвам “твърди”, защото така ми казаха, когато ме повикаха. Количеството даже не беше скрито, а пръснато на пода в едно общо помещение, до което всеки има достъп.
- Не може да нямате подозрения кой е отговорен за дрогата в помещението?
- Имам предположения, но тъй като не разполагам с каквито и да е доказателства, не мога да отговоря...
- И все пак, кой би могъл да ви „накисне”?
- Съмненията ми са към членове на екипажа, които първоначално бяха задържани с мен, но впоследствие ги освободиха. Подозирам хора от палубна команда - филипинци и старши помощника - украинец, защото те имат връзка с работещите на пристанището. Това са хората, които заедно с пристанищната полиция извършват проверката преди отплаване на кораба в съответствия с ISPS-кода (б. а. – регламентиращ мерките за сигурност на кораба и пристанищата за борба с тероризъм и контрабанда на стоки и хора) и правилата на компанията... Пак обаче казвам – не мога да твърдя нищо без доказателства.
- Има ли някаква намеса от страна на българската държава по вашия случай?
- Не, досега няма никаква намеса, за която аз да съм уведомен. Никой не ме е потърсил или установил контакт с мен от страна на българските власти. Аз съм единственият българин в затвора „Ла Хоя”; единственият, който не е хванат индивидуално да пренася наркотици и единственият, от когото никой не се интересува!
- Получавате ли някаква подкрепа от почетния консул в Панама Клаудия Лисичкова де Мичев?
- Г-жа Мичева се отзовава само при обаждане от моя страна. Досега, през цялото време на абсурдното ми задържане, ме е посещавала общо три пъти.
- Разбрах, че сте бил измамен от панамски „адвокат”, който е обещал да ви защитава...
- Не един адвокат предаде надеждите ни! Първият адвокат, който бе нает от семейството ми, получи 1000 американски долара. Два месеца аз и семейството ми правихме опити да се свържем с него, но той така и не бе открит, за да разберем какво върши.
В началото на юни 2011 година беше нает втори адвокат – Цезар Гуардиа, който ми бе препоръчан от съкилийници. На него му бяха преведени 30 000 американски долара, за да се заеме с моята защита. В продължение на три месеца той усукваше, даваше обещания и представяше пред мен и семейството ми фалшиви документи, свързани с освобождаването ми. Даже представи фалшива резервация за полет до България! Имаше наглостта да поиска за по-бързото уреждане на въпроса с моето напускане на затвора и 3000 американски долара за билет, които му бяха преведени от моето семейство.
И... повече не можахме да се свържем с него.
- Кой ви защитава сега?!
- Българската асоциация на морските капитани съдейства на семейството ми за сключване на договор за моята защита с адвокат Петер Уолф от Ню Йорк. Той бе препоръчан от Американската асоциация на капитаните. Американският адвокат действа съвместно с наета от него адвокатска кантора в Панама.
- Какви са хонорарите на този адвокат?
- Първоначалната сума, поискана от адвоката, бе 50 000 американски долара. Тя се оказа непосилна за моето семейство. Съвипускниците ми от Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров”, приятелите ми и колегите също не успяха да я съберат, и поради тази причина организираха кампания за събирането на средства, като за целта отвориха дарителска сметка... Искам да ви кажа, че никак не ми е лесно, тъй като до момента никога не се е налагало да се моля!
- На чия помощ разчитате и на какво се надявате?
- В момента ми помагат моите съвипускници от морското училище, колеги капитани и приятели, начело с к. д. п. Огнян Радев, БАМК, а искрено се надявам на помощ от всеки добър българин, който вярва в мен и моята невинност!
- Чуват се потресаващи факти за затвора, в който сте настанен. При какви условия преживявате?
- Условията в затвора са отвратителни! Тъй като килиите са с открити прозорци, с решетки на тях, отвън пропълзяват всякакви гадини. А хлебарките са постоянни „съкилийници”! На фона на цялата мизерия, най-лошото е липсата на вода. Често нямаме и капка с дни. Пускат я на ден за около 20 минути през една тръба в банята, като самата вода идва от близката река. За тези двадесетина минути трябва да успеем да си напълним кофи и бутилки. А сме 6 души в килията! В тоалетната нямаме течаща вода и всеки ползва от личната. Храната е основно съмнителен ориз и от време на време - още по-съмнително месо. Храната и водата са толкова лоши, че стомашните разстройства са ежедневие! Рядко се предлага нормална вода за пиене и когато имам пари – си купувам. През останалото време, стига да има възможност – преварявам тази от кофата и пия от нея... Да не говорим, че в продължение на 5 месеца спах на пода в помещение, пригодено за библиотека на затвора. Там бяхме 7, а понякога и 8 души.
Без тоалетна и без вода...
Цял ден изкарвах, седнал на една кофа, а вечер си лягах на пода върху едно тънко шалте. През нощта за тоалетна ползвахме бутилки от минерална вода...
Не можах да издържа – бях схванат от болки по цялото тяло и семейството ми се принуди да ми прати 300 долара, за да си купя легло. Тук затворниците си купуват абсолютно всичко. Единствено оризът е безплатен...
- Стана ясно, че е имало бунт в затвора и са ви били с палки?! Разкажете за този случай?
- Имаше бунт на 3 ноември миналата година. Това беше най-ужасният ден в живота ми! Просто не ми се коментира и не искам да си спомням! Лежах на пода в тоалетната с мокра тениска на уста и мислех, че това е краят!
Но нека не се връщаме назад... Иначе не съм бил репресиран или малтретиран в затвора.
- Какво е здравословното ви състояние - физическо и психическо? Нуждаете ли се от някакви лекарства и медицинска помощ?
- Няма как здравословното ми състояние да е добро при нечовешките условия, при които едва преживявам! Изпитвам силно главоболие. Отслабнал съм с 25 килограма, а вследствие на това и на липсата на каквато и да било нормална храна, ми се обостри херпеса на краката. Госпожа Мичева ми донесе лекарства преди Нова година и благодарение на тях се оправям някак си... Тук отиването на лекар е подвиг! Записват за посещение предварително и при голям късмет, може и да те заведат след 2 месеца. Но... ако си платиш на пазачите, е възможно след няколко дни да бъдеш транспортиран до клиниката на затвора и да бъдеш прегледан от лекар. Така се случи и с мен преди Коледа. Кръвното ми беше паднало много и наистина трябваше спешно да бъда закаран при медицинско лице. Заплатих 20 долара и на другия ден бях откаран в клиниката.
- Държите ли се психически?
- Не съм си помислял за миг в моя живот, че ще претърпя такова унижение! Да бъда затворен напълно невинен, заедно с контрабандисти, наркотрафиканти, фалшификатори, убийци и... дори един канибал! Аз, който с достойнство съм защитавал моряшката професия и винаги съм бил върл противник на всякакъв вид контрабанда, незаконни действия и съм държал на дисциплината на корабите, които са били под мое командване... Това е мисълта, която не ме напуска ден и нощ! По време на обиколките (разбира се, когато това е възможно) из коридорите на затвора, се питам постоянно – кога и как ще свърши този ад?!?
/varnautre.bg
Последно променен на Събота, 28 Април 2012 08:23 THE END/01.05.2012