2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
(C) 2001 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY НЕСЕБЪР – ТЮРКОАЗЕНОТО ВИМЕ
от
Богомил Костов АВРАМОВ - ХЕМИ
Посред море от небесносиня притаена сол, -
(Аз Тюркоаза в цвят не разпознавам!); -
По повелята на древни богове незнайни,
Върху рехава скала митически израстнал,
Ти потрепваш,
Със сърце живително за всички нас:
Странници залутани
По Пътищата на Света,
Попаднали при Теб -
Поради Крушение поредно и съдбовно,
Припаднали в колене -
Поради мирис на Прогнила Мариманска Плът
Доказваща -
Че нищо нивга не е вечно -
Пък колкото да ни се види славно.
Поради натрапени безумия на Големци,
Побягнали далеч от Теб,
За да не чинат сметка на народу, -
(Що значи за тирана - някакъв народ!);
За да ни сочиш Път -
От древността насам;
Без да използваш Фар,
Ни Лустра,
Нито дори обикновен Светлик;
Не само на Моряци безпосочни,
Не само на Капитани крайно пресметливи,
Не само на Тракийки върло лезбокрили,
Но -
И на Поетични Сухопътници Всякакви,
Обявени за безсвестно смахнати,
Защото за далаверата наричана Живот, -
На някого изглеждат на съвсем излишни.
И всичко туй,
Посред море-мастило от Лазур,
От Топлина,
От Либава Нега,
И от Любов,
Тук -
Под бездънното Несебърско Небе -
От Господ-Бог -
Всред злато посребрено;
Които единствено -
Със кръв и сълзи -
Би могъл да заплатиш, -
Ако все още земята местна обитаваш . . .
Останалото!?!
О, Останалото -
Аз не вярвам да се нарича Свят . . .
THE END
2001-2010
(C) 1962 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДОБРУДЖА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Да чуеш каруците завръщащи се от полето,
Главините проскърцващи всред тишината,
Замрялото село да видиш -
Онзи тежък плод -
Там горе;
По хълмовете над морето . . .
Да усетиш реката под краката си,
Подземи прекосила тучната земя -
Край село бликнала отколе . . .
Да чуеш житата като шъпнат,
Да ги сравниш с морето към което вечно се стремиш,
Да срещнеш онова момиче със забрадката;
Пропита с потен прах,
Наситена със странен дъх на морно тяло;
Със вила на гърба -
А на уста със песен . . .
Да разчупиш топъл хляб върху воденичен камък,
Да впериш поглед в тъмното небе
По звездопад,
Да изтръпнеш от Любов и Празник ...
Но да, -
Това е -
Боже Господи Всевишний,
Това е -
Майка Добруджа Всевечна . . .
THE END
1962-2010
.jpg)
(c) 1982 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СТРАХЪТ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Страхът отново се завръща,
Страхът - че просто няма да я бъде.
Сърцата ни всред мрак обгръща,
И прави - чак децата да ни съдят ...
Страхът не спира да ни очарова;
Порутва пътем - где-що може.
Напомпва ни и бункерова;
За да погинем - мили боже ! ...
Страхът запушва ни устите,
И вместо хляб опитва да засища.
Страхът отпраща ни в горите,
И не престава да обижда ...
Страхът - умело подработен,
Страхът - перфектно разпиляван,
Страхът потулван и грамотен,;
Как не престава да ни удивлява ...
Страхът е често за утеха,
Завинаги останал във сакрална мода.
Едва наметнал връхна дреха,
Той незабавно бичва на свобода ...
Остава братко - аз си знам,
Завинаги най-долен всенароден срам ...
THE END
1982-202-2010
