(c) 1981 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
         ВСРЕД ПЯСЪКА СТОЯТ ПОБИТИ –
СЪОРЪЖЕНИЯТА НА МЕЧТИТЕ.

СПОХОЖДАТ - ЗА ДА ГИ ОТМИНАТ,
ОСИРОТЕЛИ ГЛАРУСИ -
С ПОЧУПЕНИ ОТ БУРИТЕ КРИЛЕ;
      ПРОПЛАКВАЙКИ ВСРЕД СИВОТО НА УТРИНТА,
ЧРЕЗ ДИВНИ КРЯСЪЦИ СЕБИЧНИ.

И,
В ТАЗИ БЕЗПРЕДЕЛНО ТЪЖНА СИВОТА,
КОЯТО НЕ БЕЛЕЖИ НИТО ЕСЕН,
НИТО НАЧАЛОТО НА ЗИМА;
ОБХВАНАЛА НЕБЕТО –
ОБГЪРНАЛА БРЕГА,
ЗАГЪРНАЛА МОРЕТО –
ДОГДЕ ТКО ВИДИ;
ДОКОСВАНЕТО СЯКАШ Е БЕЗПЛЪТНО. 

И ВИЖДАШ ПАЛМИТЕ,
ЧЕ СА МЪРТВЕЦ -
ЗА КОЙТО КАЗАНО Е ВСИЧКО.

О!
ТОЗИ ВАКУУМ НА КУРОРТИТЕ,
ОСТАНАЛИ САМОТНИ –
КАТО ХОРАТА …

THE END
(20.08.1981)

НАВЯРНО БЕЗ ОБИДА ВСИЧКО БИХ ПРИЕЛ, -
ТА ДА РАЗКРИЯ СЕБЕ СИ ИЗЦЯЛО.
НАСТЪПВА ВРЕМЕТО – ДА СЕ РАЗПОРЕДЯ, -
КАКВО СЛЕД МЕНЕ ДА ОСТАНЕ НЕИЗТЛЯЛО. 

СВЕТКАВИЦИТЕ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ТРЕЩЯТ,
И ЧУЖДИ МАЧТИ РУХВАТ ВЪРХУ МЕНЕ.
ВСРЕД ИЗНЕМОГА ПРЕВЪЗМОГВАМ СВЕТЛИЯТ СИ ПЪТ, -
ТОВАР ЖАРАВА ДИПЛИ ТИНЯСАЛО БЕЗВРЕМИЕ. 

БЕЗБРОЙ МУХИ УНИЩОЖАВАМ ВСЕКИ БОЖИ ДЕН,
А ЗИМЕ ТЛЕЯ - КАТО ОГЪН ВСРЕД ЖАРАВА.
ПОСРЕДИ НОЩ СЕ БУДЯ АДСКИ ОСЕНЕН, -
ОТРОВЕН ВСРЕД ПРЕГРЪДКИ - ЗА РАЗПРАВА. 

ЗА ВСИЧКО ТЪРСЯ ОТГОВОР - НАЙ-СЪКРОВЕН,
А КРЕТАМ ЗАЕДНО С ТЪЛПАТА - В ИЗНЕМОГА.
ДАНО ЗАБАВЯ ВРЕМЕТО - СЪС ОЩЕ НЯКОЙ ЗЕМЕН ДЕН,
РАЗЧЕТЕНО ДА НИ УНИЩОЖИ - ЧРЕЗ БОГА.

ПРИПАДАМ ПО ОЧИ ПРЕД ТЕБ –
ИЗСТРАДАЛА И СТРАДАЩА БЪЛГАРИЙО ВСЕВЕЧНА –
ИСКОННАТА ЛЮБОВ -  ЗА ТОЛКО" МНОГО ХОРА.
НО ТИ ОТКАЗВАШ - ДАЖЕ КЪШЕЙ РЪЖЕН ХЛЕБ, -
НАД НАЦИЯТА БЕЗПОЩАДНО СЕ НАДСМИВАШ - БЕЗ УМОРА.

THE END
Събота, 11 Юний 2005.
Сряда 18 Февруарий 2009.
Неделя 01 Март 2009.