© 1988-2010 – Bogomil Kostov AVRAMOV RUSEV-HEMY

TO DIANNE

КАТЕРАМАН, КАТЕРАМАН, КАТЕРАМАН;

ВЕДНО СЪС ШУМА НА РАННИТЕ ТРАМВАИ,

СЪС СЪСЪКА НА ХОРСКА ГЛЪЧ;

БАВНА, ТИХА, СНАЖНА, НЕДОСТЪПНА,

ОСМЪРТИТЕЛНО ВЕРНА,

ТИ НАВЛЕЗЕ ВЪВ СЪНЯТ МИ:

СТРАШЕН СЪН -
НЕПОНОСИМО ВЕРЕН,

НЕПОДПРАВЕН,
И ПРАВДИВ.

В ДЪЛГА РОБА ДОЗЕМИ,

С ТЕЖЪК ПОДНОС В РЪЦЕ,

С ИСКРЯЩА ДИАДЕМА ОТ КРИСТАЛ,

С ИЗУМРУДЕНА ОГЪРЛИЦА ВРЪЗ ЛЕБЕДОВА ШИЯ;

А ВЪРХУ ПОДНОСА -

ПРЕСЛАДЪК НАР ПРОБОДЕН С НОЖ ,

ОТ ЗЛАТО И СРЕБРО ,

ПИРИНЧ, СТОМАНА И РЪЖДА ОКРЪВНЕНА . . .

КАТЕРАМАН, КАТЕРАМАН, КАТЕРАМАН,

АЗ ТЕ ЧАКАХ ВСРЕД СЪНЯТ СИ,

ТАМ ТЕ ОЧАКВАХ АЗ -

КАТЕРАМАН -

НО ИСТИНСКИ ДА ТЕ ДОЧАКАМ,

ТАКА И НЕ УСПЯХ . . .

КАТЕРАМАН, КАТЕРАМАН,КАТЕРАМАН,

ПЛОДЪТ ТОГАВА БЕ

ВСРЕД БЕЗПРЕДЕЛНА СЛАДОСТ -

КАТЕРАМАН,

НО ДОТОЛКОВА ТРЪПЧИВ -

КАТЕРАМАН,

ЧЕ ОСТАВИ ТАЙНАТА ЗА СЕБЕ СИ -

ВСРЕД АРОМАТИ НА ДОКРАЙ ЦЕЛЕБЕН СОК . . .

И,

ОСТАНА САМО ТВОЙТО ДРЕВНО ИМЕ -

ПОДИР ТУЙ -

КАТЕРАМАН, КАТЕРАМАН,КАТЕРАМАН,

THE END СОФИЯ, 27.10.1988 – ВАРНА, 21.09.2010

 

(C) 1962 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

О Р И С И Я
от
Хеми ВАРНАЛИС и КОРМОРАН

ГЛАГОЛИ СПРЯГАМ СЪС ГЛАВАТА СИ -

КРАКАТА МИ ВСЕ ПЪТИЩАТА ГОНЯТ. 

РЪЦЕТЕ ПЪК ВЪРТЯТ КЪРМИЛОТО -

НА МОЛИВА ПО ЖАЛКАТА ХАРТИЯ.

СТОМАХЪТ НЕ ПРЕСТАВА -

ДА СЕ ВЗИРА ВЪВ ЖЕЛАНОТО -

ЗАБРАВИЛ ЗА ВИСУЛКАТА

-МЕЖДУ КРАКАТА.

КОМУ ДА СЛУЖИШ ПО-НАПРЕД?

ВСЕ ПРЕТЕНДЕНТИ ЗА КОРОНА.
THE END

© Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА -
ДОБРЕ ПОЗНАВАМ -

НЕПРОМЕНЕН Е НРАВЪТ ИМ -
ОТКОЛЕ.

ЗАХАПВАТ ЛЕСНО -
КОКАЛЪТ ОСТАНАЛ,

ОТ ОНЗИ ГДЕТО ВКАРА НИ -
В НЕВОЛЯ.

 

НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА -
ДО БОГА СТРЪВНО ВИЯТ,

ПРОПУСНАТ ЛИ ТОВА -
КОЕТО ГОНЯТ.

ТЪРПЯТ -
КОГАТО ГОСПОДАРИТЕ ГИ БИЯТ,

И НЯМАТ БОГ -
НА КОЙТО ДА СЕ МОЛЯТ.

 

НАСТРЪХНАЛИТЕ КУЧЕТА -
ДО СМЪРТ ДОБРЕ ПОЗНАВАМ,

КАК НЕ ПРОПУСКАТ -
ДА СЕ ПРАВЯТ НА ПОЕТИ.

СЪРЦЕТО СИ НА ТЯХ -
НЕ ПРЕДОСТАВЯМ,

ЗАЩОТО ОТ ЖИВОТА -
ТЕЖКО СА ПРОКЛЕТИ.

И, ЧЕСТО ГИ ОТКРИВАМ -
В САМОТА,

КАК СПРЕТВАТ НА НЕВИННИЯ -
ПОРЕДНАТА БЕДА .
THE END
1990TH

 

(C) 1982 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY   

СКАНДАЛНИ ПОГРЕБИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

 

Из "ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА" - OCEAN-PRESS - VARNA, 1994.
www.heritage.varnalife.com

СКАНДАЛЪТ с хилядите тонове бракуван европейски тютюн, внесен безотговорно в България в края на осемдесетях години, при мълчаливото съгласие на Контрола, избухна едва в края на 1988, когато радетели за Чиста Околна Среда бяха сигнализирани от гражданството. Тютюнът бе внесен от слабоизвестна швей-царска фирма управлявана от българин, с адрес вътрешността на страната. Предполагало се е, освен ако не е било заповед свише, че това е една успешна сделка с добро бъдеще. Но, резултатите от подобни съмнителни сделки по време, когато Европейската Общност внезапно бе въвела забрана за преработка на тютюн извън стандарта и, специално върху тютюна от клас “Тобак Ноар”, винаги са съмнителни. Освен за комисионера. Той винаги получава своето. В една или друга форма.

КАКТО СТАНА ИЗВЕСТНО години по-късно, тогавашният Коми-тет за Опазване на Природната Среда при Министерски Съвет - София, който имаше функции на свръхминистерство по отношение на екологическия контрол, официално обяви, че това са били "само" 15 000 тона бракуван тютюн, доставен по двустранен протокол между Общински Народен Съвет - Разград и Българо-Швейцарската Фирма “Навайша Интернешънъл”. Предвиждало се е, поне така увери КОПС-МС, тютюнът да се из-ползва за преработка във фармацефтичната промишленост, без да се влага за консумация. Което не би могло да се твърди със сигурност. КОПС надлежно уведоми тъжителите, че тютюните съдържат:

- Цезий 134; Цезий 137;  Стронций 90,

като общата радиоактивност на килограм непреработена маса не надхвърля 30 бекерела на килограм. КОПС твърди:

“... Независимо как ще се съхранява...
няма опасност за здравето на хората...”

Тези твърдения, биха могли за заблудят всекиго. Но, не и специалистите, които знаят че ниските концентрации са далеч по-опасни. Не само защото са пренебрегвани. В началото на осем-десетях години, бурният цъфтеж на планктон по Българското Причерноморие, се характеризираше с явно завишаване на радиационния фон. Което, също така “не било опасно”. Подир това, пък стана онази работа с Чернобил. Е, тя ече бе, и продължи да бъде, достатъчно опасна.

СКАНДАЛЪТ, с изключително опасния товар на м/к “Петерсберг” - Германия, и складирането в порт Сулина на опасни химически отпадъци със знание на местните власти, и до днес изправя на пръсти онези, които знаят какво бе това Море някога.

СКЛАДИРАНЕТО на опасни химически отпадъци по втичалото на река Провадийска; в депата разположени пред нос Гала във Варненския Залив; пред устието на река Камчия; не дадоха възможност за подобряване екологията и укрепването на брега. Но, създадоха предпоставки за тежко замърсяване на Морската Околна Среда и, на последните полета свободни от замърсители миди. Основно, с живачни отпадъци.

ЗЛИ ЕЗИЦИ ТВЪРДЯТ, че в страната се внасят варели с хими-чески вредни вещества от Западна Европа, още от татово време. Дори се сочи тяхното местонахождение: от порт Варна-Запад, към изоставени кариери в страната. Дали това е така, никой не би могъл да каже с положителност. Рехавият екологически контрол рядко обхваща подобен проблем. Като се знае, че и местните отпадъци никак не са малко, лесно е да се допусне, върху какъв екологически погреб се настаняват следващите поколения.

ДАЛИ БАЛКАНИТЕ са новият екологически погреб на Европа, все още не може да се твърди със сигурност. Но, България едва ли е страна подходяща за изтриване от картата на света именно, чрез погребване на химически отпадни вещества.

Едва ли...

Варна, Есен, 1989.
THE END
13.10.2010

 

(C) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
СИНДРОМЪТ
“ДАВАШ ЛИ ДАВАШ БАЛКАНДЖИ ЙОВО”
от

Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

СЪВСЕМ НЕОТДАВНА, (27. Май 2008.!), станаха 100 дни държавна власт на едностранно самопровъзгласилата се Република КОСОВО. Пореден мъчителен експеримент върху здравата гърбина на Балканите. Където народите, опитвайки да се понасят без да търсят един-другиму кусури, не престават да се стрелят. Древно барутхане, където все ще се намери, някой да заиграе езици и религия, национализъм и фундаментализъм, че да рушне фитила на вековни междуособици.

И, само гле"й к"о става ...

Преди да потегли, за да предаде урок по войнско изкуство на Всеросийския Самодържец Цар Александър, (1812.!), император Наполеон БОНАПАРТ успява да разбие Европа на безброй жалки княжества. Което се оказва пагубно не единствено за Наполеон БОНАПАРТ. Подир по-малко от десетилетие Русия се намесва. За да има Любава Сърбия (1815-1817.!), и Свободна Елада (1821-1829.!), под изненадания поглед на Австро-Унгария. И – петдесетина години по-късно – да успее да възроди и МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА.

СТРАТЕГИЧЕСКА ЯЗВА НА БАЛКАНИТЕ, (Заедно с Кърджали и Силистра!), сръбско-българо-албанско-македоно-гръцката област КОСОВО И МЕТОХИЯ, от древни времена е пламтяща верска точка. Тук индустрия не съществува, но природните богатства са доста интензивно разработвани. Между 1445 и 1912., КОСОВО И МЕТОХИЯ пъшкат под отоманска управия. Прекалено мъгляво представяното за “българско” възстание на католика от Скопие Петър БОГДАН, (Финансирано от Папизма!), трае по време на войната на Австрия с Турция.(1683-1699.!). Войводата води дор 6000 чисти албанци, ровечето от които католици и православни. През 1690. сръбският патриарх със седалище в Печ Арсений Трети, очевидно по внушение на Всевишният чрез Ватикана, извежда от Косово над 37 000 православни семейства в посока Сърбия.

 

В НАШЕ ВРЕМЕ, пролетарският народен вожд, съмнителният професионален парижки фотограф Йосип Броз ТИТО, се вижда в чудо, и подписва странен стратегически документ с външният министър на Турция, (1953.!), Мехмед Фуад КЮПРЮЛЮ; даващ право на косоварските албанци да се обявяват за турци, и да емигрират в Турция. Отразило се незабавно върху югославско-българските отношения. Интеграцията между двете страни е гневно отречена от Москва, а дипломатическите отношения замразени до ниво на представителство за надзор над драсналите от България, през Сърбия за Италия. В резултат на това договаряне, (Натиск на ГФР!), масова емиграция в посока Турция не се получава, (Независимо от европейските свои претенции, Република Турция изостава по линия “Глобализъм 3.1” страна!), докато “нацията” не престава да набъбва. (Ходжите знаят своето!) Към 1960. тестото шупва насъвсем. Става толкова напечено, че вътрешният министър Александър РАНКОВИЧ бива елиминиран, като потенциален кандидат за следващ вожд на пъстрата нация на СФНРЮ. Йосип Броз ТИТО, някога окупирал почти цяла Албания (1945.!), със своите селски възстанически армии, (Да живее международната работническа солидарност!), и изтеглил се под натиск на Съюзниците, преминава към тактика на мноигократна промяна вътрешнополитическия статус на КОСОВО И МЕТОХИЯ. Още през 1986., СРЪБСКАТА ПАТРИАРШИЯ публикува обширен документ заклеймяващ геноцида над сръбското малцинство в пределите на КОСОВО И МЕТОХИЯ. Почуквайки с пръст върху

аналите на историята на Балканите, СРЪБСКАТА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ излиза със специален меморандум. Това не възпрепятства започналите през 1980. междуетнически сблъсъци да ескалират в гражданска война. Довела до начало на поголовен разпада на тази прекалено устойчива социалистическа конгрегация. Успяла първа в света да тръшне о земята един от прелетялите океана “невидими” Стелт.

 

ПОД УДАРИТЕ НА РЕЗОЛЮЦИЯ UNO-1244., в Косово и Метохия (1999.!) биват въведени международни сили, в т.ч. български. Добре соусиран от международни интереси, походът за албанско – именно! - самоопределение продължава. За да постигне настоящето международно признание на суверенитет, което народът (75% под 30 години!) е време съвсем да усети. На 15.06.2008., бива приета новата Конституция на Косово. За нейния текст, (Несъмнено редактиран в околностите на Вашингтон!), се знае пределно малко, но какво става понастоящем там - медиите предвидливо премълчават. Независимо от двата разкрача които ни делят.

При 11 000 квадратни километра площ и 2 200 000 жители, КОСОВО И МЕТОХИЯ търгува предимно с Македония, Сърбия и Германия, и доста по-малко с Турция и Китай. В планините се добива доста сребро, калай, никел и магнезий, а навярно и уран. Наличието на боксит предполага бъдещ завод за алуминий. Ийхалето, завършило средни технически училища при Тито, разчита предимно на внос на стари леки коли, тяхното конвертиране в резервни части, и обгрижване за износ – в България, Албания и Гърция. Независимо от тоталната безработица, феноменът за строеж на разкошни резиденции се разширява, което не би могло да бъде обяснено с отпадане на “комунистическите” ограничения на Тито и Милошевич. В СФНРЮ с това не се прекаляваше. Всеки, който не бе криминално проявен, бе свободен в придвижване в страната, Европа и света. Както, и да развива свой дребен бизнес. Във някогашна СФНРЮ семкопродавците предвидливо не бяха номинирани за „капиталисти“.

 

ПРЕДИ ВЕКОВЕ, един местен борец за права и свободи, някой си МАРКО МЪРНЯВЧЕВИЧ, възпят от народа като МАРКО КРАЛЕВИЧИ, (1366.!), крал на джебното ПРИЛЕПСКО КРАЛСТВО – от немай-къде васал на СУЛТАНА подир покоряването му, славно загива на бойното поле при РОВИНЕ (КОСОВО ПОЛЕ-17.05.1395.!). В съмнителна борба за ВСЕНАРОДНА СЛОБОДА. (Би могло да се предполага защо, как, и от кого!) Днес неговото име е проблем на политическа спекула – бил се на страната на султана. Не се изтъква срещу кого.

За народите на Балканите МАРКО КРАЛЕВИЧИ е последният владетел опитал да докаже, че тази буферна балканска земя, КОСОВО И МЕТОХИЯ е докрай славянска. (И, песни се пеят!) Би ли могъл да предполага, че по чукарите които защищава, ще бъдат разположени ядрените сметища на БИВША ЮГОСЛАВИЯ, готови да омърсят – и омърсяващи - цяла Европа. Как биха били управлявани понастоящем? Какво предстои?

 

ЗА МАТУШКА РУС БАЛКАНИТЕ, като геостратегическа зона в нейната ВЕКОВНА ИМПЕРСКА МЕЧТА ПО КОНСТАНТИНОПОЛ, все повече си позволяват да излизат извън православен контрол. (Почти век религията бе подменена, с хитричко скроен инструментариум за промиване на мозъци, чрез изучаване плоскостните трудове на МАРКС-ЕНГЕЛС-ЛЕНИН-СТАЛИН-ТИТО-ДИМИТРОВ! Че, и на смръдливия бухаринец с една лачена обувка НИКИТА СЕРГЕЕВИЧ ХРУШЧОВ!) Подкрепяйки СЪРБИЯ, тя не престава зорко да наблюдава КОСОВО И МЕТОХИЯ. Където предлага хуманитарна помощ за въстановяване на осквернените православни храмове. Което няма как да не стане. ИМПЕРСКА РУСИЯ е прочута с дарителство на фундаментални столични храмове, а понастоящем и на провинциални свободни университети. Няма как да не се възхитим. Жалко, че позабравихме да говорим руски. Съвсем скоро – отново - ще ни потрябва. С тази разлика, че понятия като “БРАТСТВО, РАВЕНСТВО И СВОБОДА”, без никой да ни пита, са подменени от “ЕКИП, СОБСТВЕНИК И ГЛОБАЛИЗЪМ”. В това отношение РАШКО-ПРИЗРЕНСКИЯ МИТРОПОЛИТ АРТЕМИЙ хитричко намига ПАТРИАРХУ ВСЕРУСИЙСКИОМУ ПО БОЖИЕ ВЕЛЕНИЮ, призовавайки, колкото може повече “ПРАВОСЛАВНИ ПОКЛОННИЦИ” да посетят, видят и почувстват едва пръкналата “ДЕМОКРАЦИЯ” НА КОСОВАРСКИ ГЛОБАЛИЗЪМ.

Имайки свои си горчиви миноритарни проблеми, Русия официално не е стъпвала в КОСОВО И МЕТОХИЯ от пет години насам. (Освен ООН, там е НАТО!) Това не пречи обаче, да изследва, отчете и оповести, че ОСТАТЪЧНИТЕ ПРАВОСЛАВНИ СЪРБИ НА ПРАКТИКА СА ЛИШЕНИ ОТ ГРАЖДАНСКИ ПРАВА. (“РОСИЙСКАЯ ГАЗЕТА”, ЮНИЙ-2008.!) Оказва се, че който не желае да възприеме новата власт – остава без паспорт – т.е. ЕДИН ГОСПОДИН НИКОЙ. Налице е синдромът “ДАВАШ ЛИ ДАВАШ БАЛКАНДЖИ ЙОВО”, докато залогът – ЗА РЕГИОНА НА БАЛКАНИТЕ - е самоубийствен.

В това отношение опитът на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, в раздаване на средни и висши административни постове по верски признак е показателен, (Корени в тоталитаризма!), макар да не е препоръчителен. (Щото подир това си се чудим – защо хаотира ДЪРЖАВНОСТТА НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА!?!)Подир АФГАНИСТАН и ТАЙВАН, РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ бе една от първите, която призна и установи дипломатически отношения с новосъздадената пазителка на задокеански интереси. Без да буди възхита, това признание напомня, че предстои хищно преразграбване на КОСОВО И МЕТОХИЯ под инвестиционен формат. Провинция на Европа, в която исконно битува сериозен процент православни българи. Забравени от прекалено предпазливата – по-скоро немарлива и некреативна, национална българска политическа машина. (През Втората Световна Война там е минавала ГРАНИЦАТА КРАЛСТВО ИТАЛИЯ - ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ!) Можеби, защото НИЩО ДРУГО НЕ ИСКАТ – ОСВЕН ПЕРСОНАЛНА СВОБОДА, защото знаят да оцеляват през вековете. Разчитайки единствено на самите себе си. Държейки се здраво за своята си собствена ЗЕМЯ БАЛКАНДЖИЙСКА.

THE END!

06/21/0809:21:45 AM

06/21/0810:07:46 AM

© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ДИПЛОМИРАНЕТО НА ПОЕТА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В ГОДИНИ НА НАЦИОНАЛНИ ИЗПИТНИ, светът обръща поглед към своето минало. Далечно или близко – то е вечна надежда и упование. Казваме си - може би нещата не стоят така отчайващо сложно. Но, нещата на живота често остават недоизяснени, и поради това – все по-трудно доказуеми. Подобен е случаят с гибелта на великия руски поет, Александър Сергеевич ПУШКИН. (26.05.1799 – 29.01.1837!) Обстоятелствата около неговия едва ли не публичен разстрел, винаги се приемат с горчивина. Видни пушкиноведи не престават да се съкрушават, от опосредственото представяне на СЛУЧАЯ ПУШКИН, за банална битова драма. Дали наистина е така? Налице е била системна разправа с поевропейчената войнстваща със САМОДЪРЖАВИЕТО руска интелигенция от онова време. Дали е бил замесен Дворът, претендиращ да управлява половината свят? Май наистина така ще се окаже...

В РАННОТО УТРО на 04.11.1836, Александър Сергеевич ПУШКИН, както и няколко негови съратници, бива удостоен с т.н. "ДИПЛОМ". Практика на документално оклеветяване на личния живот на мнозина, с оглед разтрогване бракът на заможни руски семейства. Пренесен от запад, този маниер на оклеветяване намира плодородна почва всред петербургското висше общество, където византийското начало е в кръвта на РОМАНОВЦИ.

ПУШКИН не получава "ДИПЛОМ" за пръв път, но този е достоверно злостен. Холандският аристократ ДАНТЕС, засекретен доносник при РУСКИЯ ДВОР, отдавна прекалено открито преследва дворцовата дама Наталия НИКОЛАЕВНА - съпруга на Александър СЕРГЕЕВИЧ. Огорчен за пореден път, великолепният поет изпраща секунданти. ПУШКИН е кадрови военен, и не е стрелец за пренебрегване. Карал е офицерство в ЦЕНТРАЛЕН КАВКАЗ (1820!). Работата е дотолкова сериозна, че приемният баща на ДАНТЕС, холандският пълномощен министър ХЕКЕРН посещава ПОЕТА. Изплашен до смърт, договаря отлагане на предстоящия дуел с едно денонощие.

ДАНТЕС ще да е бил не по-малко изплашен от перспективата да бъде пушнат край ПЕТЕРБУРГ, на когото отдавна е писнало от неговите публични авантюри. Тръгват трескави преговори. ПУШКИН е мек, учтив, а непреклонен. Дуелът е отложен – но ще бъде. На 06.11.1836, ХЕКЕРН отново се явява в дома на Александър СЕРГЕЕВИЧ. Потънал в "бащински" сълзи, той следва старата дипломатическа практика на задържане на нещата. И договаря нова отсрочка от цели две седмици време. Някои изследователи свързват това бавене на нещата с очакваното кимване с глава на ВСЕРУСИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР. Александър СЕРГЕЕВИЧ е имал неблагоразумието да го оскърби публично. Преговорите чрез трето лице продължават. На 17.11.1836, - успех! – ДУЕЛЪТ бива изцяло отменен. ДАНТЕС е побързал да поиска ръката на сестрата на съпругата на ПУШКИН. Вече са роднини – за какво да се стрелят. Александър СЕРГЕЕВИЧ е принуден да даде устно и писмено дума, че ДАНТЕС се е отзовал като човек "БЛАГОРОДЕН" И "ЧЕСТЕН" . В писмо до своят баща, (Сергей ЛЬВОВИЧ!), в края на декември същата година ПУШКИН твърди, че "ДАНТЕС Е ДОБРО МОМЧЕ". Наивен, както всеки поетически подреден талант, ПУШКИН открива в ДАНТЕС рафинираният гамен, но не и платеният международен екзекутор. Тръгва преписка. Дръзкият ПУШКИН пише на ХЕКЕРН: "...цялото поведение на този нехранимайко е ръководено от Вас." Допускал ли е, че зад всичко това стои ДВОРЪТ? Следва още по-оскърбително писмо до ХЕКЕРН, (26.01.1837!), и холандецът внушава на ДАНТЕС - СЕГА ТОЙ ДА ПРИЗОВЕ ПУШКИН НА ДУЕЛ. Играта на дипломата е усешна. За обществото оскърбен вече е ДАНТЕС – не ПУШКИН. Екзекуцията ще бъде успешна. Тази промяна в тактиката на школувания холандски дипломат говори повече за провеждане на някаква предварителна програма, отколкото за случайно стечение на сърдечни обстоятелства. Зад фигурата на ДАНТЕС, неговият приемен баща ХЕКЕРН провежда политиката на ДВОРА към един от любимците на трона. Понякога интересите на властващите са еднакви.

ПО СВОЯТА СЪЩНОСТ всеки пореден "ДИПЛОМ" представлява майсторски скроена политическа декларация насочена срещу ЦАРЯ-САМОДЪРЖЕЦ. В него хитро се преплитат, изискани дворцови клюки и долнопробни инсинуации. Най-често свързани със сериозните парични дарения каквито КОРОНАТА прави при всеки подходящ случай. Неотдавна Александър Сергеевич ПУШКИН, е получил императорска премия в размер на 45 000 златни рубли, за неговите литературни приноси и поевропейчването на РУСКИЯ ЕЗИК. Как е била похарчена тази значителна за всяко едно време сума е легенда. Но незабавно, подир получаване на "ДИПЛОМА", (06.11.1836!); чийто текст си позволява интимно да свързва името на ЦАР НИКОЛАЙ ПЪРВИ с това на придворната дама Наталия НИКОЛАЕВНА; ПОЕТЪТ НА ПОЕТИТЕ писмено изисква от министъра на финансите КАНКРИН, "да приеме в интерес на хазната" неговото родово имение КИСТЕНЕВО. Министър КАНКРИН отказва подобна сделка. Желанието на ПОЕТА за обществена реабилитация угасва.

КРАСАВИЦАТА НАТАЛИЯ НИКОЛАЕВНА не пръв път е обвинявана в онова, на което не всяка съпруга на Поет е способна. Александър СЕРГЕЕВИЧ не е обръщал внимание на хорската завистия. Подир поредната ДИПЛОМИРАНА АТАКА, почвата за съмнения е пренаситена. Скандалът се разраства. При това, с помощта на холандския посланик, окуражаван от шайка обезумяла за имоти и власт върхушка. Хаотизмът на личен живот на висшата класа, често води до трайна дестабилизацията на обществото, а резултатите винаги са плачевни. Процес продължаващ до тогава, докато кръвнат барикади.

В ЛИЧЕН РАЗГОВОР С ЦАРЯ, (23.01.1837!), очевидно прекалено публичен, Александър Сергевич ПУШКИН си позволява да заяви: "...Вас Самият подозирам в ухажване на моята съпруга." Над ПУШКИН надвисва презрението на ЦАРЯ, омразата на ДАНТЕС, насмешката на самия холандски посланик. Често-често навестявани от двама стари сплетници – князете ГАГАРИН и ДОЛГОРУКОВ. Потомственият руски и съветски дипломат Г. В. ЧИЧЕРИН, (1872-1936!), уверено твърди; а той е имал пряк достъп до царските архиви: че по предания в неговото семейство, "ДИПЛОМЪТ" е подготвен, редактиран и написан, от Ф. И. БРУНОВ (1797-1875!). Руски дипломат и офицер за особени поръчки при ГРАФ ВОРОНЦОВ, с когото Александър Сергеевич ПУШКИН има лична разправия по време на неговото пребиваване-заточение в ОДЕСА (1823!). Още по време на ЦАР АЛЕКСАНДЪР ВТОРИ, бива изтъкнат истинският повод за връчването на този фатален "ДИПЛОМ" – интересите на рода НЕСЕЛЬРОДЕ.

ПРИМИТИВНО И ПОГРЕШНО Е СТАНОВИЩЕТО, че ЦАРЯТ лично е поръчал ликвидирането на ПУШКИН. Макар окръжението около НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО да е било крайно притеснено от факта, че влиянието на ЕСТЕТИЧЕСКИТЕ, КУЛТУРНИ И СОЦИАЛНИ ВЪЗГЛЕДИ НА МЛАДИЯ ПОЕТ ВИСОКИЯТ ГРАЖДАНИН И МИСЛИТЕЛ АЛЕКСАНДЪР СЕРГЕЕВИЧ ПУШКИН, върху бъдещата вътрешна и външна политика на РУСИЯ издълбоко ще притеснят местното дворянство. Целта на този "ДИПЛОМ" е повече от ясна – ЦАР и ПОЕТ да бъдат сблъскани и раздалечени. Други изследователи считат, че като член на литературния клон "ЗЕЛЕНАТА ЛАМПА" от тайната ложа "СЪЮЗ ЗА БЛАГОДЕНСТВИЕ", Александър СЕРГЕЕВИЕЧ е засегнал нечии крупни финансови интереси. Дали е внесъл своят десятък в общата каса, не се знае. Тези неща остават шити-покриви. Во веки веков …

РАЗБИРА СЕ - НЯМА КАК - ЦАРЯТ да не научи за семейните терзания на поета. ПУШКИН бива специално поканен на бал в двореца на ВОРОНЦОВИ-ДАШКОВИ, където бива призован на разговор насаме от ЦАР НИКОЛАЙ ПЪРВИ. Дали ПОЕТЪТ е паднал на колене не е известно, но е доказано, че остава напълно убеден в жестоката несъстоятелност на хвърлената ръкавица. И, тръгва достойно на явна и отчаяна смърт. Без да вдигне изпреварващо ръка с пистолет. Това успява да стори "ХОРОШИЙ МАЛЬЧИК" ДАНТЕС. THE END
10.10.2010