Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. tota
12. getmans1
13. stela50
14. deathmetalverses
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. mimogarcia
8. samvoin
9. bateico
10. sekirata
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Постинги в блога от Октомври, 2009 г.
15.10.2009 18:40 -
COTTA 850 - 1944.!, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КОТА 850
© 2008 – Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
КОТА 850
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ
В НЕПОСРЕДСТВЕНОТО НАЧАЛО на Първата фаза на т.н. “Българска” Отечествена Война, (1944-1945!), един идеалист венчан от дете с теоретичния марксизъм, (Днес бихме казали “дисидент”!), пада на бойното поле с тайнствената смърт на пореден Дебелянов. Майка България загубва още един свиден син. До средата на шестдесеттях години на миналия век, никой не се сеща за осмъртения интелектуалец. Убитият мърцина, е дипломираният философ, самоукият социограф и лицензиран правист, социален литератор и шегобиец-памфлетист Иван Минков ХАДЖИЙСКИ. (Между 1937/1944., четири книги, 24 студии, безброй публикации!) Самороден мислител, спорен учен и непризнат писател, упорито отстоявал жизнен опит и научно познание, във време на най-строга полицейска цензура, надзор над печата и неприкрит социален терор. Разкъсван; между фаталните противоречия на просветения обезпарламентарен монархизъм, (Суспендиране на конституцията – 19.05.1934.!), и задъхващият се безпардонен болшевизъм; самодейният учен ще успее да утвърди основите на съвременната непривнесена практическа българска социография. Дълбоко марксисткия научен подход дотолкова ще разтревожи вечният политически мърморко, бъдещ народен академик (Незабавно-1945.!) професор Тодор Павлов (1890-Щип/1977-София!), че тъй както е в заточение в Гонда Вода, ще започне да издирва кусури в публикациите на социолога. Разтревожил всички апетити, за ленинско академично бъдеще и народна демокрация по грузински, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, ще попълни полка на безбройните български таланти, положили кости по безбрежните бойни полета на винаги небългарските; силно завоевателни, безславно проиграни от продажни дипломати и прекалено търпелив народец; безкрайни балкански войни. Властническите апетити за пипване пътя към Европа през Босфора и Дарданелите, едва ли някога ще имат край. ХАДЖИЙСКИ е доморасъл учен с опасно широки научно-практически познания, връзки, и нарастваща популярност всред столичните военновременни интелектуални кръгове, (Гестапо наставлява – ДБ управлява!), че бива спешно мобилизиран в противовъздушна рота по Беломорието. Че да престане да философства из кафенетата по Царя?. Завинаги ще остане мистерия, откъде е дошъл куршумът пронизал този поразителен троянски ум. От бойната линия, или от зад бойната линия!?! Отношенията между България и Югославия винаги са били деликатни. Наличието на български експедиционен корпус (1942-1944.!), разставен в Югославия, (Байганювски хаир, в окупирани от Германия земи!), усложнява настъплението на Българската Армия (На Негово Величество Симеон Втори!), в състава на Трети Украински Фронт. Сръбският народ е закърмен с неизтриваем хъс за мъст. Немците, в очакване на тяхното си тайно оръжие-чудо, което така и няма да се изяви, (Неутронна бомба с български уран!), оказват невероятна съпротива. Югославските комити пуцат на месо. Предположенията биха могли да бъдат безчет. Истината безмилостна. Паднал е поредният доброволец-чудак, непожелал да отърве мобилизация и фронт. (Би могъл да остане пишурка, в кой да е клон на Снабдителното Комисарство!) Какво от това? Майка България е бременна с десетки други. С тях ще се постъпи иначе. Ако не допуснат да бъдат партийно корумпирани, няма как да не се пропият, че да свършат със себе си (Александър Жендов, Пеню Пенев, Светослав Обретенов, Асен Марков-Глогин, и още!). Ако и това не се случи, ще опъват до смърт каиша на талантливата тоталитарна безперспективност (Аврам Аврамов, Димитриус Николаидис, Хеми Варналис, и още!). И, за да продължи тази касапница без ятаган, ще бъдат подготвени тълпи рабфак-посредственици. Продължаващи да тровят живота на творците, дор’ понастоящем. Фалш, лъжа и безнадеждна завистия предстоят за десетилетия на Мати Болгария. Успоредно с безумно бурно икономическо развитие, предназначено за национален крах. Аналогията с Димчо Дебелянов, (28.03.1887.–02.10.1916.!), плъзнала по онова преходно време всред кротналата ужасена българска интелигенция, (Далечна Провадия пуска възпоменателен лист!), не е случайна. По време на Първата Световна Война Димчо Дебелянов си позволява, на пияна глава, да подругава Елин Пелин. Призован в армията с изненада установява, че Пелинко най-напред е шеф на пресслужбата при Министерство на Войната, и едва подир това писател. (Що пцуваш - а!) За Иван Минков ХАДЖИЙСКИ не е известно, кой изиграва фатална роля за спешното му засилване на първа бойна линия, (На 26.09.1944. бъркотията в столицата е върховна!), като пръв “работнически” военен кореспондент. (Предоверил ся!) Значително по-късно към фронта ще се втурнат; на бригадни начала в добре охраняем пакет; тайфа столични тарикати. Т.н. “Пропагандна рота” (Чичо Ламар, Павел Вежинов, Радой Ралин, Дако Даковски, Иван Мартинов, Младен Исаев!)
БРОЕНИ ДНИ подир пресичане на границата заедно с войските, легализираният “Работническо Дяло” (30.09.1944.!), отпечатва “интервю на живо”, снето от “случаен” югославски партизански командир сподвижник на Славчо Трънски. (“Полковник Бърко”!?!) Позволил си да напомни, че “между нашите народи няма вражда”. Дни подир това интервю, което не може да не е разлаяло псета под московска месечина, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ безследно изчезва. България воюва срещу фашистка Германия от името на Цар Симеон Втори в пелени. Днес, десетки години подир смъртта на този възхитителен словесен метежник, остава и тежи въпросът на поколенията. Поради що, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, е окървавено шитнат от политическата сцена? Какво дава прекалено лесно ход на неговата докладна записка до министъра на войната, генерал Добри Терпешев? Времената са сляпо ентусиазни. Жертвите – кой брои! Започва трескав бузгунлък за преразпределение на идеи и … на имоти. Всеки гледа да кемер и джеб. Най-напред с така необходимите купони. Подир това, с какво попадне! Популярният талант е зафучен на фронта. Заедно с цяла влакова композиция едва слезли от горите, опиянени от първичен ентусиазъм и политическо зомбиране, параполитически примитиви. Споделили крайна съдба при Крива Паланка. Онези, които не са изтървали маршалския жезъл от кожените чанти; дори интернирани в “Гонда вода”, “Кръсто Поле” и “Свети Кирик” (1941-1943.!); не престават да гледат на оцелялата блестяща от култура народностна интелигенция, от висотата на марксистко-ленинския политически маркетинг. (Те и само те са “с народа” – и никой от народа!) Скорострелно уплътнени с власт. (Власт, пари, водка и частушки! Царският “Линколн” в добавък!) Демонично всемогъщи. Една война би могла да героизира всекиго. Често – не когото трябва. И, както винаги се случва по тези злачни за световната политика места, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ бива забравен задълго.
ПАМЕТТА ЗА ПРИНОСА на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, в лоното на модерната българска философска и социологическа научна, политическа, литературна и културологична народоведска мисъл, (Пръв интердисциплинарист!), бива възстановена сравнително късно. Поверил пуристкия надзор, (В никакъв случай - цензура!), в ръцете на всеобхватния Президент на БАН Академик Професор Тодор Павлов; ЦК на БКП намира случай и реабилитира странния изследовател. Неуморният почти безсмъртен старец, (Хай – тесен Мавзолей!), продължава да твори под дълбокия шелтър на Партията-Попечителка (“Теория за отражението и теория на йероглифите”-1961.!). Хитричко изчакал самоизчерпване на инакомислещи. Погребал безброй конкуренти, (Perpetuum Mobile Balcanicus!), Върховният Жрец, (Никак Зороастър!), има все по-малко да каже на световната научна общност. Освен, отново да упрекне Плеханов и Хелмхолц, че някога са се родили, докато величае “Безсмъртния Ленин”, че не устискал до стотак. (Самият Той – ще се опита!) Трудовете му сами си се пишат, (Dissertantius Mundi!), и безпроблемно публикуват. (Желю Желев – ще почака!) Подпрян на два великолепни вносни бастуна, пълни с академичен картеч, Другарят Академик Професор Тодор Павлов, посреща-изпраща правителствени и партийни делегации на софийското летище, в компания на дузина себеподобни. (Бай Тошо бе висотинен дипломат!) Дотам компетентно закършили социално-икономическите проблеми на Бедна Майка България, че от време навреме си се чудят кой самолет - към коя братска джунгла да хванат, па да стрелят върху екзотични животни, за политическо разнообразие и персонализиран кеф. Докато съпровождат пореден параход с братска терористична помощ. (Някой трябва да подпише – вземане-даване е туй!) Партията се е научила да властва и да инвестира, но и, да се забавлява. Без да има кой откровено да я изсоциологизира – на длан и на табан. (Партийна Тайна – Туй То!)
В НАЧАЛОТО на тридесеттях години на миналия век, (1936-1939.!), Иван Минков ХАДЖИЙСКИ е само един самотен велосипедист, запрашил през прабългарските чаршии, черни пътища, тучни поля и морни ливади, с червена песен на уста. Да притежаваш спортен велосипед и туристическа раница, е невероятен разкош. (Нивите, Бай Минко, нивите!) Във времена без радио, кино и телевизия, той е добре дошъл в непознати места и околии. Местни свещеници пресрещат сладкодумния изследовател. (Господ слязъл между хората!) Начумерени кметове го приемат аркадашлийски. Селца; които подир петдесетина години насилствено ще придобият градски облик и подобие, че да бъдат обезлюдени до корен; се сбират на мегданя да го срещнат и послушат. Никой не подозира, как само подир няколко десетилетия мераклиите да живеят в тях, ще са най-вече цигани и закъсали за наркотик чужденци. Партията и Правителството ще успеят да постигнат, щото суровата селска работна сила да бъде прехвърлена в разрастващите се индустриални центрове, без да влага нищо друго освен ентусиазъм и насилие. Системата за масово - през куп за грош – образование, (ПУЦ-СПТУ-ВУЗ!), и принудителното обезземляване, (ТКЗС-АПК-ДЗС!), изобретена зад океана, изпитана на изток, наложена над половин Европа, работи ефективно единствено, в тази незначителна България. Какво от това, че народът се балтави в оплетените икономически пешове на една посредствена комплексна икономика, (СИВ!), въртяща празни обороти за сметка на западни инвеститори. Докато партията пее дитирамби за “висок комунистически морал”, обезземлените селски семейства, постигнали гражданство за сметка селски лишения и градски разврат, масово се разпадат по претъпкани тавани и мази. (Жилищните съдилища за болшевишко преразпределение на жилищните площи в градовете са премахнати - намирисва на капитализация-1970!) Разводът става мерило и предпоставка за напредък. Земеделец и занаятчия биват категоризирани за “капиталисти”, без да са виждали повече от две каймета в пояс. (Свестни бармани се извъдиха от тях!) Спешно се изпълнява пролетарско-парвенюшка-шуробаджанашка програма, щото Царство България със своите мизерни десетина памучни фабрики, един конезавод, две самолетни работилници на дребно и стотина тенекеджийници и сарачници, след като бъде орепубликанено, да бъде представено за значителна стопанска сила. (Предстои СИВ, а там се играе Ва-Банк!) Срещу обезценен квалифициран труд, устоялите на петстотингодишен агарянски икономически натиск селяци, биват калесани за консуматори на градски блага по московски. (Маза под наем, водка вместо ракия, наркотик вместо тутун!) Срещу веселото задължение, да преминат няколко пъти през годината за кеф и удоволствие на личния състав на ОК на БКП, (Почти въодушевени!), пред трибуни с тежки политически нахалници. Фалшиво ухилени. Размахващи партийни знамена вместо трикольор, червени пластмасови каски вместо рунтави калпаци, на черно купени дънки вместо потури. Празнувайки измишльотски празници, исторически чужди на духовните и социални традиции на българина, за които се счита, че са изпята религиозна песен. За да видят и разберат, световните информационни агенции и дипломати, (Подхилващи се учтиво - а злорадо!), от трибуните за гости, що е “зряла народна демокрациийка”. Поредна игра на Глобалния Капитал, за сега развъртян регионално. Когато червените каски отпаднат, а калпаците станат храна на молци, новоголемците, (Бели яки, вратовръзки, маникюр!), осигурили задгранично образование на внуци и правнуци на държавна сметка, (Какъв конкурс! Всеки потомък с привилегии, предварително знае къде ще попадне да учи. Състезатели на общо основание – да почакат!), ще духнат по малти, майорки и костаделсоли, (Търговията с вторични суровини върви!). В името на пролетарски интернационализъм, пребоядисан в съвременен глобализъм. Захвърляйки материално и духовно опустошени, (От политико-икономически превземки!), народ и държавност на онзи, гдето клати върховете на дърветата. Пък да става, що ще. Да се започва отначало, отначало, и отново отначало, е вековна орисия захлюпила сбора от минибалкански нации, наричан България.
ТОВА ВРЕМЕ Е НАДАЛЕЧ, но ученият с велосипед го предусеща. Самотният изследовател на свободна адвокатска практика се опитва и прозира бъдещето на своя си народ. Бъдеще трудно предвидимо, без знания за миналото, без диагностика на настоящето. Иван Минков ХАДЖИЙСКИ изследва народностния бит и духовност, хал и мизерия, овреме. Задават се дългопреходни времена. Алъш-вериша на дребно ще бъде строго забранен, (Да не разбогатее някой от търговия с боза, скариди и семки!), че държавните външнотърговски спекули да процъфтят. В индустриално отношение ще бъде изградено толкова много, че комшиите на нацията потръпват. (В Космоса - българска реч!) Когато вярността към идеала окончателно ерозира, подменена с тесен личен интерес, а култът към поп-цивилизация бъде дистанционно активиран ще се окаже, че приносите към Партията-Попечителка, Съветска Русия и Света, които този народ е отдавал в продължение на петдесетина години историческо време, с изключителната жертвоготовност на древните бугри, са обезсмислени. По централно разпореждане, (Свиване на рамене!), материалните ценности биват преразпределени (Чети разграбени!). Времето и усилията на тружениците по институти и заводи - прахосани и пропиляни. Задължително изповядваната комунистическа доктрина, (Каква религиозна ревност!), сторена за подигравки и присмех. Разпадът става неизбежен и фатален, до болка продължителен. Векът на цифровизацията е по-безпощаден от болшевишка химера. Генетичните експерименти на мистика Хитлер изглеждат смешни, в сравнение с постигнатото. Централизираните идеолози на комунизма са пропуснали, (Възпретено!), да опазят и развият деловия параметър “лична заинтересованост и духовна свобода”. За които ще се разсипят да дрънкат, паднат ли по заповед от власт, че дано докопат още нещо.
НАУКАТА, изследвайки фактите на материалния свят в дълбочина и перспектива, представяйки Нещата на Живота формализирано в синтез, бива ефективна едва, ако се прилага системно. Науката, нейното правене и сглобяване, е мистерия докрай интутивна, дори да е апаратно обезпечена. На Балканите наука за самата наука, дори във Векът на Тоталния Глобализъм, е лукс - вместо ежедневна употреба. В средата на шестдесетте години на миналия век, на ЦК на БКП става ясно, че българската тайна наука за управление на обществото, (Частично изучавана в АОНСУ!), пренесена точ’ в точ’ от Братския Съветски Съюз, е крайно неефективна. Налице е отсъствие на развита приложна социология, съобразена с местните исторически условия. В резултат на текущата технологическа революция непредсказуемо променливи. Партийните методи са изчерпани, неефективни и досадни. От прекалено много лицемерни лицеприятни брътвежи, Партията-Попечителка се е откъснала от Времевото Движение на Нацията в Пространството. (Не и, от КОРЕКОМ!) А тази нация, й е жизнено необходима. (Да има, какво да се авантосва!) Болезнено корумпирани, партийните механизми предизвикват ненаказуеми засечки. Самоунищожаване чрез перманентно доносничество. Безкрайни реорганизационни кампании. Безскрупулно раздаване на имуществени бенефиции срещу Червена Книжка, на всеки умело представил се за “активен” участник в съпротивата, е шлагер на деня. Крортният туризъм прави женската ласка от “без пари”, да стане “чорапогащник и пакетче “Уригли””. Партията осъзнава, как всичко създадено от съвременната българска наука подир 1947., тежко вони на пропартийно сребролюбие, долен политически фалш, очевадно лицемерие, държавна измяна, и наложителни политически подмени. Чрез безброй пленуми, съвещания и конференции се търси подкрепа, обнова и опора във всичко полезно, създадено от българския гений, далеч преди сакралната дата (09.09.1944.!).
ПОД НАТИСК НА КАНДИДАТИ ЗА ДОКТОРАНТУРИ, съпругата на великолепния учен, Петрана Иванова Хаджийска, си позволява да предостави за печат писанията на своят неясно как умъртвен съпруг. (Не го знаех за творец. – “Ламар”, М.Тошков, 1977.!) Много от тези съществени за развитието на националната философско-социографска мисъл писания, по време на бомбардировките над столицата, (05.03.1941.!), са погубени завинаги. Начева драматично издирване на трета част на “Бит и душевност на нашия народ”. Депозиран при Цвети Иванов в издателство “Хемус”, ръкописът изчезва безследно. Под арест и военен затвор в Крумовград, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ е изпратил своят труд по куриер. Поради навлизане на окупационните войски в страната, ХАДЖИЙСКИ насочва с писмо Ефрем Каранфилов, (08.09.1944.!), да вземе обратно ръкописа. Дали това се случва? Години по-късно, Стоян Бахчеванов, библиотекар-хранител в Рилския Манастир, ще сподели с Йордан Василев (22.04.1982.!), как като представител на Министерство на войната, (1945.!), инспектира книгоиздателство “Хемус”, подготвяйки неговата национализация. Докладвано му е, че “Том трети на Иван М. Хаджийски се намира при рецензента.” Кой е рецензент - не му съобщават. Напълно възможно ръкописът да е погинал, при някоя от жестоките бомбардировки над столицата. (10.12.1943.!) Нищо чудно, да е превърнал някой духовен въшлю в проспериращ академик. Когато промените притропват на вратата, специализираният партиен глашатай, вестник “Народна Култура”, обнародва новоткрития, (Подходящо отредактиран!), ръкопис на “Личности и характери” (Бр. 26, 27, 28/1986.!). Обществеността зашумява. Делото на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ се оказва живо, необходимо, актуално! Дадена е думата на най-безстрастният съдник – Времето. (1934-1986.!) И, То казва своята дума. Интересът на обществеността, е огромен. Появяват се частни изследвания, (“Иван Хаджийски. Време, творчество, съдба”, Цветозар Томов – 1990!), и допълнени издания (“Гражданска смърт или безсмъртие” – 1986.!). Потръгват анкети. Предшестват ги възпоменания. Изявяват се близки, познати, и пишман-познати. Пишат се спомени. Започват конференции и чествания. Открива се къща-музей (Троян-26.10.1982.!) Завърта се пар? и дявол. (Полезно нещо е управляемата свобода!) Въпреки големия шум и неимоверните усилия, третият том на “Бит и душевност на нашия народ”, не се открива. Дали ще бъде открит някога? Науката винаги е била, и ще бъде, хипотетично-прогностична сила, различна от ежедневната житейска практика. Би могло да се каже, че витае в етернала. За да излъчи в неизвестна точка-време поредна Апостолическа Личност.
АПОСТОЛИЧЕСКАТА ЛИЧНОСТ слабо се интересува от това, как самата тя и семейството й оцеляват. (Горко им!) Но не престава да разглежда, анализира, диагностицира и предписва, като как да стори, щото другите да преуспеят. (Блазя им!) В Обединено Царство България, една от най-преходните държави в Европа; потъпквана, поругана и владяна от кого ли не, един от най-апостоличните мъже на двадесети век се оказва, евтин столичен адвокат без кантора, с незначителна клиентела, но с нарастващ брой публикации. Този апостоличен мъж, всепознатия шегобиец-велосипедист, правист и философ Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, като как успява? Едва тридесетина годишен (Роден Троян -13.10.1907.!), ХАДЖИЙСКИ е успял да измине тежък път на самообразование, и кариера. Възпиран професионално. Преследван политически. (На 16.12.1934. е между 450 арестувани за заговор против Царя!) Далеч преди да вземе приравнителни изпити за “класическата” гимназия в Свищов, (Латински и Църковнославянски!), че да запише философия в Софийския университет, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ свободно ползва руски, немски, френски и английски. Освен традиционните турски и гръцки. Принуден да прекъсне учение, синът на Бай Минко, (Ламар: “Баща му бе дюкенджия, а ядяха качамак, като мене!”), се завръща да чиновничества в Троян, (1931-1932.!). Където ще бъде малтретиран заради сказки срещу войната. И прогонен. Бъдещият фундаментален български социограф се установява в столицата, където завършва право. Адвокатската практика му допада, но как да взема безумни пари от хора, за които е убеден, че не биха могли да ги припечелят. Това прави да се насочи към науката и публицистиката. Неговите изследвания са така авангардно-марксистки, а той така световно неизвестен, че няма как да не бъдат публикувани върху страниците на партийния (БРП(к)!) печат. Мъчително финансирани вестници-еднодневки, съществуващи от цензура до цензура, (“Контрол върху печата!”). Лесно променящи име, никога насока. Избягващи да плащат хонорари, (“Ведрина”, “Вик”, “Жар”, “Кормило”, “РЛФ”, “Slavishe Rundshau”-Praha, “Философски Преглед” и др.). Тайно финансиращи нелегални. Неговото сподвижничество с Никола Йонков Вапцаров е естествен процес, докато с Орлин Василев са комшии. (Наоколо се върти и Светослав Обретенов!) Времената стават все повече хаотични. Изхранването все по-тежко, Бунтарите все повече. Проклетата Втора Световна Война избухва. Въвежда се данък върху луксозните стоки, държавен контрол над продуктите от първа необходимост. Купонната система е наред. Изявяват се отдавна забравени проблеми, които аналитикът не би могъл да не отрази. Иван Минков ХАДЖИЙСКИ предлага за печат “Култура, нация и патриотизъм”. Книгоиздателствата не проявяват интерес.Покупателната способност на интелигенцията драстично намалява. По столичните булевардни ъгли се явяват просещи художници, изпаднали музиканти и мумифицирани артисти. Национал-социалистическият пропаганден тъпан заплашва, да постави всеки на своето генетично предопределено място. (Стане ли работата докрай с Русия!) Царят, като потомствен аристократ, не е убеден в тези прегракнали великонемски фантасмагории, но дипломатично отклонява договаряне с посетилия го, полковник Донован, (Пратеник на Рузвелт!). И, подписва фатални силови споразумения (01.03.1941.!), довели до опустошаване на бароково-сецесионна София. В началото на 1932., “РЛФ” под редакцията на Христо Радевски е представила брошурата-приложение “Авторитет, достойнство и маска”, пряко повлияно от Фройд, Ницше, Кречмер, и Маркс. Д-р Кирил Чолаков саркастично отбелязва във “Философски преглед”, че публикацията не е нищо повече от “духовито … гледище на марксизма”, ознаменува го, като “пролетарски кариеризъм … ” и го дефинира, като “… най-чиста политическа пропаганда”. БРП(к) шумно е напуснала Народното Събрание. Конституцията е суспендирана. Предстоят дълги години авторитарна власт, които подир преждевременната фатална за Нацията смърт на Цар Борис Трети Обединител, ще прерастнат в кървави разпри с ятаци, партизани и население, че руснакът да не ги окупира първом. Както много талантливи книги, и този труд е изпреварил своето време. Днес, в години на пореден вносен социално-икономически преход, който се види скоро няма да свърши, тази творба се оказва изключително стойностна, и актуална. За Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, Големанов на Ст. Л. Костов е:
“Политическо парвеню. Бивш даскал … Сега депутат … Големанов намира за свое достойно сравнение само царете, и него може да го съди само Бог и историята.”
Социографът е наясно, що за социо анализира. Социото все още не е достатъчно наясно със себе си, пък и от анализ - рядко се интересува – по добре такъв да няма. А, шом някой си позволява да анализира, по-добре аналитикът да го няма. (Марш в армията!)
“Отивам в едно село. Питам за кмета. Посочват ми го.
- Как, ами ти не ме познаваш? Вестници не четеш ли? Държавен вестник не си ли чел? В брой 137 от 1902. г. има писано за мене вътре … че съм си загубил тескерето на магарето.”
Колко е тя Българията – какво заслужава. Нищо повече от – селски кмет начело. Не защото са убедени, че “… маската е прикритие на липса на качества.” Не и поради това, че “… маската е … допълнително достойнство на личността.” А защото, са пропуснали да осъзнаят, че “…всяка илюзия е смърт.” Далечен на Двореца, Иван Минков Хаджийски не пропуска да цитира Цар Фердинанд Кобургготски, подхвърлил на гостуващ дипломат: “ПАЗЕТЕ СИ ЧАСОВНИКА. ТУК ИМА МИНИСТЪР!” Колко опитни министри. Какъв търпелив Цар. Какви балкански времена - досущ настоящи. Битът на народа може отдавна да е различен. Духът би могъл да бъде нивелиран. И, пак да остане същ. Времена, когато Пенчо Рачов Славейков самонадеяно се надява да му бъде присъдена Нобелова Премия единствено, защото е доказан национален поет. Докато Петко Ю. Тодоров не престава да го умолява “да му я отстъпи, че е семеен човек и храни деца.” Блестящо щудирен на границата между есеистика (Вербално представяне на проблема!) и фундаменталистика. (Дефинитивно-формализирано представяне!). Тезисна работа, даваща възможност на мнозина учени да започнат и проведат блестящи собствени изследвания, поради невъзвратимото отсъствие на автора. Сякаш писана вчера. Актуална понастоящем. Предназначена за веко-вете. Поради слаба Българщина, дребна завист и липса на технологическо нахалство, книгата остава достъпна единствено на българската четящо-пишеща медия. Фактът, че от това книжле има запазени случайни екземпляри, говори, че е иззета от цензурата своевременно. Професор Димитър Михалчев, (Царски пълномощен министър в СССР!), ще каже: “Този човек беше като някакъв сеизмограф, който долавя и най-слабите трептения на човешката природа … ” Други злокобно ще предупредят: “… в този човек витае духът на Левски и на Ботев”. Което прави ХАДЖИЙСКИ, марксистът който не е с никой, да се усмихва тъжно, и обяснява неговата нелепа смърт наподобяваща разстрел.
НАРОДОВЕДЪТ заминава за Пирот, където се представя в щаба на Втора Българска Армия под командването на Генерал Кирил Станчев. (26.09.1944.!) На 03.10.1944. година, Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, се придвижва в посока бойната линия. Идва време, Щабът да бъде преместен, следвайки отстъпващите дивизии на противника. Оказва се, че военният кореспондент от няколко дни отсъства. (Кашаварът не го е виждал цяла седмица!) Проверката по телефоните не дава резултат. Войната иска своето. (Втора Българска Армия воюва срещу прочутата СС дивизия “Принц Ойген”!) Отново го забравят. Когато от столицата позвъняват за поредна кореспонденция, генералът се разтичва. Трупът на Иван Минков ХАДЖИЙСКИ, полуразложен, с куршум в челото, паднал по очи, бива открит, (26.10.1944.!), около сръбското Село Власотинци - КОТА 850., под връх Висока Чука. Опознат е по пъстрите вълнени троянски чорапи и журналистическата му карта, от случаен минувач негов съгражданин. (Иван Пеновски!) Тленните останки биват върнати в България. Устроено е патриотично погребение-митинг, (Пропаганден керван от 30 столични леки коли, плюс седмичната кинохроника!), в родния Троян.
Толкоз.
РАЗРАБОТКИТЕ НА ХАДЖИЙСКИ са структурирани тезисно. Върху тях е изграден, и потокът поръчкови статии възпоменаващи неговото научно и епистолярно наследство. Между изследователите се нареждат знаменити столични имена: Ефрем Каранфилов, Иван Щипски, Йордан Василев, Минчо Драганов, Нешо Давидов, Цветозар Томов, безброй други – подходящо оцеляли. Дали подозират, че само подир четвърт век ще се завърнат времената, когато "в салоните на БИАД с панталони райе не се допуска”, под гръмко думкане на тъпан за свобода на избор, безгранична демократизация, модерно благоденствие, фиктивни задгранични помощи, и влизане на Нацията в Европа преоблечена в дрехи втора употреба, при откровено заробващи военно-икономически договорености. (Отново, и отново, и отново!) Докарали Майка Жална България до настоящия плачевен и срамен, просешки деинструализиран хал. Да води чужди завоевателни войни на хиляди километри от дома, докато децата й припадат в училище от глад, а родителите им получават писмени уверения от съответната регионална дирекция “Социални грижи”, че не може да им се помогне, т.к. законът за социални помощи следва да се спазва по царски стриктно.
“Петко уж не харчи, а всичко опитал … Пил боза …”
О, Времена!
О, Нрави!
О, Безнравие Балканско! (Пардон – европейско!)
15.10.2009 18:14 -
THE RED WEFT, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЧЕРВЕНИЯТ ВЪТЪК
(C)2007-Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЧЕРВЕНИЯТ ВЪТЪК
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
In Memoriam to Jean-Claude
ЕДВА ЛИ ИМА
по-червен невъзвращенец от големия космополит, артист и художник
Христо Владимиров ЯВАШЕВ. (Роден в Габрово, 13.06.1935) За неговото
странно творчество, асоцииращо глобалните проблеми на съвременността,
някога си позволи да напомни Ренато ГУТУЗО (1977), пред камерите на
БНТ. Kоято така и не посмя да излъчи неговите пророчества. Христо
ЯВАШЕВ – ПАКЕТА, все още остава Тера Прохибита за нашите медии.
Независимо от неговите спорадични изяви у нас, управлявани дистанционно. Обвиняван от щатските медии, че не е нищо повече от балкански субект и чиста проба кърмъзъ-революционер, Христо ЯВАШЕВ бе широко подкрепен от международната артистична гилдия, и издигнат в ранг - иконоборец. Такъв го представи Галерия ВЮРТ, от Кюнцелсау – Германия, в залите на Тюрнхоут – Белгия, (07.05.2007 до 16.09.2007), с експозето “ПЛАТНО – ЧЕРВЕНИЯТ ВЪТЪК”.
Независимо от намусените физиономии на всевъзможните традиционалисти,
сами установили, че на границата ДВАДЕСЕТ – ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК,
природата не само е на изчерпване, но отдавна е напълно беззащитна.
ИЗЛОЖБАТА
включва безброй авторови експонати, фотоси, колажи, филми и
предварителни скици оприличанвани от мнозина, на архитектурно-технически
разработки. Подчинени на финеса на големия рисувач, възпитаник на
Художествената Академия – София. (Една от неговите реалистични творби,
е все още притежаваният портрет на народната актриса от Добрич Грациела БЪЧВАРОВА.) Фотосите са работа на Гари ШТУНК и Волфганг ВОЛЦ. Твърди се, че това е втората крупна колекция от работи на КРИСТО в Европа. Резонно би било първата най-крупна колекция да е на нашенска художествена галерия, но това едва ли някога ще бъде.
ПРЕЗ ШЕСТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ
на миналият век, Христо Владимиров ЯВАШЕВ, е политически беглец в Париж, където опакова ежедневни предмети на бита, за да ги превърне в изкуство. Тук той среща Жан-Клод Де ГЮЛЕБОН, с която са връстници (Родени в един и същ ден и час – 13.06.1935) Творческата експанзия на КРИСТО, така го знаят на запад, избухва с преграждането на една поетична уличка в Париж с разноцветни варели, за да напомни за наличието на Берлинска Стена, с опаковането на една древна стена в Сполето, и паметника на Виктор ЕМАНУИЛ Втори в Рим, направило неговите височайиши роднини да се пукнат от яд. За да се стигне до “ОПАКОВАНИЯТ ПОН-НЬОФ” в Париж; “ОПАКОВАНИЯТ БРЯГ” в Австралия, “БЯГАЩА ЗАВЕСА” в Калифорния, “ОБГРАДЕНИТЕ ОСТРОВИ” във Флорида, “ОПАКОВАНИЯТ РАЙХСТАГ В БЕРЛИН”, “ВРАТИТЕ” в Ню-Йорк и “ВЪТРЕШНАТА
ОПАКОВКА” на новата сграда на Галерия ВЮРТ. Дотолкова концептуални работи, че извикват налице скандални спорове. Екологически и политически, и едва тогава артистически. Тези работи се осъществяват спонтанно, но тяхната подготовка държи от пет до десет години. Преминава през компютърни ателиета и аеродинамически тунели, а осъществяването им става с помощта на доброволни екипи в разстояние на точно отброени дни и часове. Кристо и Жан-Клод ЯВАШЕВИ, попрехвърлили седемдесеттака, все така прехласнато работят по два важни проекта – “МАСТАБАТА НА АБУ ДАБИ” и ”ВЪРХУ РЕКАТА” – опаковане на Аркансо Ривър в Арканзас. Остават завинаги известни с това, че не търсят спонсориране, не изпълняват платени поръчки, и винаги сами финансират своите проекти, преодолявайки грандиозни бюрократически прегради. А това означава загубено творческо време.
“ОПАКОВАНИЯТ РАЙХСТАГ” в Берлин заема годините между 1971-1995, изпълнени с политически и културални дискусии, с набиране на средства от разпродажби на рисунки и скици на онова, което предстои да се случи. Новата сграда на галерията на Н.Пр. Проф. Д-р Райнхолд ВЮРТ е не само изложбена зала, но и креативен център за контакти и развой. От 1960 насам, в нейните колекции се съхраняват над 10 000 работи на творци от цял свят, работили на границата на 20-21 век. По ранг и значимост, тя се нарежда между най-големите колекции от модерно изкуство в Европа. Галерията има клонове в Швейцария, Австрия, Италия, Дания, Норвегия и Холандия. Слуховете, че същата би могла да открие клон в град Балчик, се оказаха преднамерени и неверни. THE END
29.12.2009
15.10.2009 18:07 -
SEARCHING THE ROOTS, by Proff. Nikola CHARAKCHIEV
Досежно горната снимка пише те на godlieb@gmail.com. Благодаря Ви!
(c) 2009 Nikola CHARAKCHIEV
ПОТОМЦИТЕ
НА
БОТЕВИЯ ЧЕТНИК ХАДЖИ КОСТАДИН
Проф. д-р Никола Чаракчиев
1.ВЪВЕДЕНИЕ
Родът на ботевия четник Хаджи Костадин поп хаджи Димитров хаджи Костов е един от забележителните интелектуални родове в българската и руска история. Бащата на х. Костадин е известният сливенски свещеник п х Димитър х Костов Димитров (1826-1864), роден в село Градец, Сливенско. Майката на х Костадин е х Пенка Димова Христова (1826-1896) и е от популярния градешки род на Повивковите.
2.МАТЕРИАЛ И МЕТОДИКА
За изследване на потомците на х. Костадин беше създадена специална методика, включваща най-новите съвременни инструменти за изследване и опериране като използване на Интернет за информация и комуникация, софтуерната програма Family Tree Maker за изобразяване и анализ на родствените връзки и други последни постижения в областта на генеалогията.
Всички потомци на х Костадин живеят в Русия и цялото изследване на този род се проведе дистанционно. Това наложи създаването на специализиран проект за търсене, изучаване и връзка на и между неговите потомци и родственици. За реализиране на този идея се оформи звено, наречено “Български генеалогичен център”, който по-късно стана част от Българско генеалогично дружество “Родознание”. Част от този проект е създаване и популяризиране на конферентна връзка между роднини и родственици чрез интернет продукта Skype. Български генеалогичен център разполага със собствен E-mail адрес bulfamily@hotmail.com , чрез който се обменя информация между роднините. По-късно към този адрес се включи и “Българския ДНК проект”, чрез който се осъществява изследване миграцията на нашите предшественици. След събиране на достатъчно оригинални информационни материали за потомците на х Костадин се оформи специален архив за него, който е именуван на името на неговия дядо – Хаджи Костов [1]. Архивът беше създаден през 2005 година и от тогава в него постоянно постъпват множество оригинални документи и фотографии от потомци и роднини.
3. ПОТОМЦИ НА Х КОСТАДИН П Х ДИМИТРОВ Х КОСТОВ
Хаджи Костадин е роден на 20 февруари 1850 г. в Сливен [2]. Първоначално Костадин учи в родния си град, а по-късно във Военното училище в Одеса [3]. При първия слух, че е обявена Сръбско-турската война, той напуска училището и тръгва към Сърбия. В Кишинев научава, че Ботев се готви да премине в България и се записва в четата му. Участва в битките срещу редовната турска войска до гибелта на Войводата. След разгрома на четата, първоначално скита из Стара планина, а впоследствие достига до София. Снабдява се с чужд паспорти и през Цариград заминава за Одеса, където завършва военното си образование [4]. В Русия х Костадин приема името Константин Дмитриев. Служи като офицер в руската армия през времето на Александър III и Николай II. Умира на 25 януари 1907 г. Съществува богата колекция от негови снимки, съхраняващи се в Български исторически архив в София [1].
Хаджи Костадин и съпругата му Мария Панайотова Минкова имат две деца - Александр и Мария.
АЛЕКСАНДР КОНСТАНТИНОВИЧ ДМИТРИЕВ (1893-1941) е женен за Валентина Марковна Горьковая (1897-1972). На Александър и Валентина се раждат четири деца: НИКОЛАЙ, БОРИС, ЕЛЕНА и АНДРЕЙ [5].
Първородният син НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ е роден в Москва на 27 декември 1924 г. Николай Дмитриев е женен за Тамара Ивановна Поздышева (1923-1955). Николай и Тамара имат син Александр Николаевич Дмитриев (1949) и дъщеря Вера Николаевна Дмитриева (1951). Вера има двама сина - Сергей Александрович Савельев (1976) и Иван Александрович Савельев (1978-2004). През 1960 г. Николай се оженва за Людмила Васильевна Старкова (1928), която ражда Екатерина Николаевна Дмитриева (1961) и Василий Николаевич Дмитриев (1963). Екатерина се омъжва за Александр Васильевич Логинов (1957) и ражда Илья Александрович Логинов (1984), Людмила Александровна Логинова (1989), Наталья Александровна Логинова (1991), Николай Александрович Логинов (1994) и Мария Александровна Логинова (2001).
Второто дете на Александър Дмитриев и Валентина Марковна Горьковая е БОРИС АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ (1926-2007). Жена му е Татяна Леонидова Бикфьодорова. Борис и Таня имат син Андрей Борисович Дмитриев (1950). Съпругата на Андрей е Таисия Петровна Рыскалова (1951). Дъщеря им Елизавета Андреевна Дмитриева (1979) се омъжва за и Григорий Михайлович Карповский (1979) и ражда Ксения Григорьевна Карповская (2004).
ЕЛЕНА АЛЕКСАНДРОВНА ДМИТРИЕВА (1931), единствената дъщеря на Александр Дмитриев и Валентина Марковна Горьковая, е хуманен лекар. Съпругът й е Юрий Владимирович Булыкин (1931-2007). Дъщеря им Ольга Юрьевна Булыкина (1958) се омъжва за Валерий Иванович Кузнецов (1958) и се радват на децата си Светлана Валерьевна Кузнецова (1981) и Анастасия Валерьевна Кузнецова (1985). Синът им Павел Юрьевич Булыкин (1963) е женен за Ульяна Аркадьевна Шибаева (1964). Алина Павловна Булыкина (1989) е тяхна дъщеря.
Най-малкият брат на Никола, Борис и Елена се казва АЛЕКСЕЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ (1938-1994). Роден е в Москва. Първата му съпруга е Марина Васильевна Иванова (1939). Алла Алексеевна Дмитриева (1965) е тяхна дъщеря. Алла се омъжва за Дмитрий Валерьевич Ручкин (1969), а Иван Дмитриевич Ручкин (1989) е техен син. Втората съпруга на Алексей Дмитриев е Людмила Евгеньевна Сташина (1938-2004). Алексей и Людмила имат две дъщери – Наталья и Юлия. Наталья Алексеевна Дмитриева (1972) е омъжена за Алексей Васильевич Градсков (1970) и имат син Алексей Алексеевич Градсков (1995). Юлия Алексеевна Дмитриева (1973) е омъжена за Сергей Анатольевич Герасимов (1959) и имат двама сина - Дмитрий Сергеевич Герасимов (2000) и Иван Сергеевич Герасимов (2004).
МАРИЯ КОНСТАНТИНОВНА ДМИТРИЕВА (1894-1986) е женена за Олег Юрьевич Корсаков (1879-1938). Олег Юрьевич Корсаков (181?-1938) е техен син.
4. ПЕРСОНАЛНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ
На основание на осъществените до сега проучвания могат да се направят кратки персонални характеристики за личностите в рода, за които се разполага с информация.
4.1. Преки потомци.
АЛЕКСАНДР КОНСТАНТИНОВИЧ ДМИТРИЕВ е царски офицер, който през 1941 година загива при отбраната на Москва.
МАРИЯ КОНСТАНТИНОВНА ДМИТРИЕВА e популярна под името Маня. На нея дължим много за окомплектоването на фонда, създаден за баща й х Костадин. Голяма част от семейния снимков архив тя предаде за съхранение в България и неговото наличие стана по-късно мотив за откриване на архивния фонд [1].
Най-много информация има за НИКОЛАЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ. Още в пред училищна възраст той чете книги по астрономия, математика и алгебра. В училище го приемат направо в трети клас. Николай е отличник и често учудва със способностите си споите близки. Това става достояние на заинтересовани инстанции в Москва и скоро цялото семейство заминава за столицата. Първите публикации за надарения младеж се появяват в пресата през 1933 година. През август 1939 г. вестниците "Известия", "Правда" и "Московски новости", излизащ на английски език (Moscow News, September 4, 1939, Math Wizard, 14, Enters University. Kolya Dmitriev), съобщават, че 14 годишния пионер Коля Дмитриев., който е приет в Механо-математическия на Московския държавен университет, по молба на Всесъюзния комитет на висшите училища, е най-младият студент, който някога е бил приет в университет. Николай се дипломира през 1945 година. През 1944 година е приет на работа в Математическия институт на АН на СССР като младши научен сътрудник. През 1946 година постъпва на работа в Института по химия и физика към АН на СССР. През 1948 година постъпва на работа в днешния РФЯЦ – ВНИИЗФ (Руски федеративен ядрен център – Общо руски научно изследователски института по експериментална физики). През 1953 защитава дисертация и получава званието старши научен сътрудник. От 1955 до смъртта си през 2000 година е началник отдел на теоретично отделение № 01. Лауреат е на Сталинска (1951) и Държавна награда (1972), има два ордена Червено знаме на труда (1949 и 1956) и орден Ленин (1961). Суперлативите за Николай са много. Наричат го “Математик надарен от бога”. Когато го запитали “Кое според Вас е най-ценното нещо във Вашия живот?” той отговаря “Бомбата, защото тя създаде паритет в света” [6]. Малкото официални сведения за Никола Дмитриев показват, че той е осъществил “математическото осигуряване”, т. е. математическите изчисления на процесите при термоядрения синтез на руската водородна бомба. Казват, че когато големите теоретици и конструктори са попадали в задънена улица, се чувало: “Хайде да се посъветваме с Коля” [6]. Това е една от причините той да получи името “Сив кардинал” – т. е. значима личност, която остава винаги в сянка. Николай остава огромно наследство от оригинални физически и математически разработки [7]. Никола Дмитриев почива на 23.09.2000 година. Интересно е съобщението за смъртта му, публикувано в http://www.left.ru/2000/4/Pamiati_tovarish.htm [8].
Синът на Николай - Александр НИКОЛАЕВИЧ ДМИТРИЕВ през време на своето гимназиално образование проявява прекрасни математически възможности. През 1972 година завършва МГУ, специалност Теория на вероятностите. Работил е в Биологическия център в Пущино. За съжаление сериозни медицински проблеми не са му позволили да реализира своите възможности. Живее в Саров.
Дъщерята на Николай - Вера НИКОЛАЕВНА ДМИТРИЕВА – САВЕЛЬЕВА, е математик. Завършила е Мордовски държавен университет. Работи в 16 отдел на ВНИИЗФ от 1973 година като инженер програмист. Разработва модели на автоматизирани системи за изпитание на различни типове ядрени боеприпаси, а така също и обработка на резултатите от експериментите.
Очаква се традициите на Николай Дмитриев да се поемат от неговия внук - Сергей Александрович САВЕЛЬЕВ. Сергей завършва СарФТИ и от 2000 година работи в теоретичния отдел на ВНИИЗФ.
Иван Александрович САВЕЛЬЕВ е учил в СарФТ, но през 2004 година почива.
Дъщерята на Николай - Екатерина НИКОЛАЕВНА ДМИТРИЕВА – ЛОГИНОВА е завършила МВТУ. Проявява прекрасни математически способности и работи като конструктор и научен сътрудник в различни отдели на ВНИИЗФ. Тя е дарила рода с най-много потомци – двама сина и три дъщери. Живее в Саров
Синът на Николай - Василий НИКОЛАЕВИЧ ДМИТРИЕВ е завършил инженерство във ВЗПИ. Увлича се в разработване, производство и изпитание на нетрадиционна авиационна техника.
Забележителни постижения в областта на науката е отбелязал и БОРИС АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ. Той е завършил МАИ (Московски авиационен институт). От 1971 година е доктор на техническите науки и основно е работил в ЦНИИ по Машиностроене, където е бил началник на сектор и водещ научен сътрудник. Живял е в Москва. Изключителен енциклопедист.
Синът на Борис – Андрей БОРИСОВИЧ ДМИТРИЕВ, се отличава също със своите енциклопедични познания. Днес той е университетски преподавател.
ЕЛЕНА АЛЕКСАНДРОВНА ДМИТРИЕВА – БУЛЫКИНА през 1956 година завършва Втори московски медицински институт. Работела е като лекар-педиатъра в Саров през периода 1960-1988 година.
Дъщерята на Елена Булыкина - Ольга ЮРЬЕВНА БУЛЫКИНА – КУЗНЕЦОВА живее в село Каменкая, Пилнинский район, Нижегородской области. Работи като учител по математика.
Синът на Елена Булыкина - Павел ЮРЬЕВИЧ БУЛЫКИН работи в областта на енергетиката и живее в Москва.
АЛЕКСЕЙ АЛЕКСАНДРОВИЧ ДМИТРИЕВ две години е учил в МАИ, а след това е завършил МЗИ. Работил е в НИИ “Графит” и ТЗЦ. Живял е в Москва.
Най-много съвременна информация е получена от дъщерята на Алексеий - Наталья АЛЕКСЕЕВНА ДМИТРИЕВА. През 2008 година тя инсталира програмата Skype, с помощта на която бяха осъществени рационални комуникационни връзки, вследствие на които се получиха много данни за историята на рода Дмитриеви. На нея дължим популяризирането и разпространението на много фотографски копия по Интернет, оригиналите на които се пазят в семейните архив на рода в Русия.
4.2. Родственици
Тамара Ивановна Поздышева – Дмитриева е първата съпруга на Николай Александрович Дмитриев. Завършила е МИСИС (Московски институт по стомана и сплави). Работела е в 4-то отделение на ВНИИЗФ. Има косвени данни (в связи с профзаболеванием вынуждена была уволиться), че е работела с радиоактивни материали.
Людмила Васильевна Старкова – Дмитриевна е втората съпруга на Николай Александрович Дмитриев. Родена е в Одеса. Учила е в Физико-математическия университет в Одеса и Харковския университет. Тя е кандидат на физико-математическите науки. Работи в ВНИИЗФ (1952-1955) и ВНИИТФ (1955-1960). От 1961 година е отново сътрудник в ВНИИЗФ, началник лаборатория (1970-1990), а по-късно водещ научен сътрудник. Лауреат на държавна награда (2000).
Татьяна Леонидовна Биг-Федорова - Дмитриева беше забележителна и мотивирана личност. Проявяваше енциклопедични способности.
Таисия Петровна Рыскалова – Дмитриева преди пенсионирането си беше университетски преподавател.
5. АНАЛИЗ
5.1.Статистически анализ за рода на х Костадин.
Понастоящем състава на рода на хаджи Костадин е както следва: Живи потомци на х Костадин п х Димитров х Костов – 27 души. Починали потомци на х Костадин п х Димитров х Костов – 7 души. Общ брой снахи, зетьове и потомци на х Костадин п х Димитров х Костов – 53 души. Потомците на х Костадин живеят главно в Москва и Саров (бивш Арзамас16). Понастоящем проучването на потомците на х Костадин се осъществява посредством класическа кореспонденция, непосредствен телефонен контакт или от Интернет базирани публикации.
5.2 Статистически анализ за четата на Христо Ботев.
Проучването на рода на х Костадин и значителните проявления на неговите потомци провокира идеята за преглед и на потомците на останалите живи ботеви четници. Ще припомним, че четата на Христо Ботев се е състояла от 208 (209) души [9]. От тях 94 четника остават живи, в затвор попадат 27 (28 четника), където умират 2 четника. В монографиите се отбелязва (приблизително и условно) следния социален състав на ботевите четници: Със специално образование са били 27 четника, занаятчии – 64 четника, собствен “бизнес” са имали 25 четника или общо 116 души. Останалите 90 души са били служители (т. е. наемни работници). Ботевият четник Войновски единствен е имал военно образование, а х Костадин по това време се е обучавал във Военното училище в Одеса.
6. ИЗВОДИ
6.1. Изводи за рода на х. Костадин
Безспорно най-значима личност в потомците на х Костадин е Николай Дмитриев. Той е един от световните вундеркинди, родил се и отрасъл в държава със специфичен държавен строй по времето на изключително важен период от време за човечеството. Николай Дмитриев е имал щастието да бъде забелязан и оценен от оторизираните държавни институции и му е дадена възможност да реализира своите възможности. Това е ставало чрез включването на надарени личности в научно-изследователски звена, базирани в секретни и “закрити” градове. Като начален старт в науката това е бил добър шанс за щастливците, но вероятно в по-късен етап те са били естествено ограничени да работят по “ангажирани” теми, което не винаги е създавало възможност дадена личност да се реализира всецяло в областта на своето амплоа. Няколко автора споделят (Андрей Сахаров, Геннадий Иванов и други [5, 10]), че както специфичния характер на Николай, така и някой административни ограничения, не са позволили той да бъде оценен достатъчно и даже да стане Нобелов лауреат. Най-популярното постижение на Николай Дмитриев естествено остава участието му в разработката на първата атомна и водородно бомба на Русия [11, 12].
Каква страна съдба за род х Костадин п. х. Димитров х Костов. Шансът 50% да останеш жив (от приблизително 200 ботеви четника), за да имаш внук с невероятни дарби.
6.2. Някой изводи за четата на Христо Ботев и потомците им
От останалите живи ботеви четници се открояват няколко личности с приноси в българската и руска история, а именно: генерал Ботьов (почива през 1944), х Костадин п. х. Димитров х Костов и други. През 1945 последен почива Цанко Минков. Вероятно има и други потомци на ботевите четници, които са оставили значими следи в българската история. Интерес ще представлява целенасоченото изучаване на родовете на ботевите четници и тяхната днешна съдба в социално и ценностно отношение.
7.ПРИНОСИ, МОТИВИРАНЕ ОТ ИЗУЧАВАНЕТО НА РОДА НА Х КОСТАДИН.
Изследването на потомците на х Костадин допринесе до следните приноси в областта на българската генеалогия:
1.Създаване на специален архив от документи на ботевия четник х Костадин п х Димитров х Костов и неговите потомци и роднини.
2. Създаване на специализиран проект и модел за връзка и изучаване на потомците и родствениците на дадена личност. За реализиране на този проект се оформи звено, наречено “Български генеалогичен център”, който по-късно стана част от Българското генеалогично дружество “Родознание”.
4. Създаване, популяризиране и реализиране на проект за активна конферентна връзка между роднини и родственици чрез интернет продукта Skype.
2. Създаване на проект за “Генериране, развитието и съхранение на ценности” на личности от българско потекло с изключителен принос в световната наука.
ЛИТЕРАТУРА:
1.Фонд № 894 на името на Хаджи Костов. Български исторически архив при Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методи” – София
2."Тефтер или долгосодержател на Димитрий Костов 1850-1862". Архивна единица 1 (ст. №. Ар. 6948). Отдел "Редки и ценни екземпляри" към Български исторически архив на Народна библиотека "Иван Вазов" – Пловдив
3.Табаков, С. Опит за история на град Сливен. Т. 2. С., 1924
4.Чаракчиев, Н. Хаджи Костадин п х Димитров х Костов. Национални родови четения “Родове на Христо Ботев и негови сподвижници” 1992 година със съдействието на Българско генеалогично дружество "Родознание", Национален музей - параход "Радецки" и Общобългарски комитет "Васил Левски"
5.Николай Александрович Дмитриев. Воспоминания, очерки, статьи. Под редакцията на Р. И. Илькаев и др. Саров (607190 – Нижегородской обл.), Русия: РФЯЦ – ВНИИЭФ (Росийском федеральном ядерном центре – Всероссийского научно-исследовательского института зкспериментальной физики), 2002. – 351 с.: ил. Тираж 1000
6.Ребров М. “Легенда и быль о Сером кардинале”. Интервю с Николай Александрович Дмитриев, в. “Красная звезда” 16 октомври 1993 г.
7.Николай Александрович Дмитриев. Избранные труды Теоретическая физика Математика. Под редакцията на Р. И. Илькаев и др. Саров (607190 – Нижегородской обл.), Русия: ФГУП “РФЯЦ – ВНИИЭФ” (Росийском федеральном ядерном центре – Всероссийского научно-исследовательского института зкспериментальной физики), 2004. – 511 с. Тираж 500
8.Некролог за смъртта на Николай Александрович Дмитриев http://www.left.ru/2000/4/Pamiati_tovarish.htm
9.Чолов, П. и Николай Пачев. Четата на Христо Ботев. Кратка историческа енциклопедия. Майобо - Враца. 2001
10.Сахаров, А. Спомени Горки, Москва и после навсякъде. Университетско издателство “Св. Климент Охридски”. С., с. 117 и 119.
11.Ядерное и термоядерное оружие СССР 1949-1990 годы. http://www.nationalsecurity.ru/library/00045/00045nuclear040.htm
12.Ахабабян, Н. Скорпионите в бутилката: паралелна история на създаването на водородните бомби в САЩ и СССР. 50 години от първото изпитание на термоядрена бомба. Светът на физиката том XXV, кн. 1, 2002. С. http://www.inrne.bas.bg/wop/archive/wop_1_2002/
Публикуваният материал е актуализиран на 15.05.2008 година. Молим следете актуализацията на материала на www.EuroChicaho.com
15.10.2009 17:35 -
TO BE OPENED AND READ ONLY IF ..., by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYЩЕ СЕ ОТВОРИ И ЧЕТЕ САМО АКО ...
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРЕДИ ДВОИЦА ГОДИНИ, се навършиха СЕДЕМДЕСЕТ ГОДИНИ ОТ СМЪРТТА НА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ. Първи български биохимик, несравним приятел на българската академична младеж. Никой не сети да го спомене. Дори мастити учени – пишман патриоти - пренебрегнаха неговата памет. Да не говорим за държавата. Нейните дертове са съсредоточени – Хм! - наш човек да оглави НАТО. Паметта за ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, а това е то – ДЪРЖАВНОСТТА, е нейна най-последна грижа. ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ почива набързо - и бая загадъчно - от рак в УНИВЕРСИТЕТСКАТА КЛИНИКА на ВИЕНА, (22.12.1936!). Считана за едно от най-престижните медицински заведения в света по онова време. Освен лекари и медицински сестри, около тялото се суетят и неколцина българчета. Тук е и секретарят на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА ЛЕГАЦИЯ - някой си ТОЛЧЕВ - кум на професора. С поръчение. Да опише, прибере и отнесе в БЪЛГАРИЯ малкото лични вещи, останали край смъртното ложе на видния български учен. Подир това – при възможност - да изпрати домой и неговото бедно тяло. (Сколасва се на доброволни начала от анонимен шофьор-патриот!) Управата на болницата отказва да предаде ДВА ЗАПЕЧАТАНИ ПЛИКА С ПИСМА. Редно е да бъдат отнесени при нотариус. В тях би могло да се намира ЗАВЕЩАНИЕТО ЗА ИМУЩЕСТВАТА НА ПОКОЙНИКА. Под натиск на посолството и сълзите на неимоверно стъжнената госпожа ЗЛАТАРОВА, управата отстъпва. Оказва се, че това са писма писани (6.12.1936!), малко преди операционната намеса. Едното писмо е до неговата съпруга. Второто писмо се оказва ДУХОВНО ЗАВЕЩАНИЕ ДО БЪЛГАРСКАТА МЛАДЕЖ. По-късно в СОФИЯ, в неговото работно бюро биват открити ОЩЕ ДВЕ ПИСМА-ЗАВЕЩАНИЯ под формата на свитък. Ученият е бил наясно със своята съдба. Мъчително е да се четат тези излияния на неподправена патриотическа искреност. Още по-мъчително е да установиш, че и този наш ОТЕЦ БОЛГАРСКИ - май-май-май! - съвсем напразно се е борил.
EXTRACTS:
"Имаше още какво да кажа: аз дадох само частица от това, което можех да дам ..."
"Обичах младежта – тая, която учех. В уроците си давах целият себе си ..."
"Обичах и народа: демократ съм в пълното съдържание на това велико понятие ..."
"Само война да не дойде! А има могъщи подпалвачи ..."
"Бях твърде зает през живота си, та не ми остана време да се занимая с интересите си, със здравето си, със суетата си ..."
"Искал бих в една последна лекция на студентите да им кажа няколко прости, но важни неща: любов към труда, любов към истината, любов към народа ..."
"Искал бих на тая младеж да кажа да скъпи българската реч: какво богатство, какво чудо, каква сила е тя! ..."
ПРОФЕСОР ДОКТОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ е роден в ХАСКОВО.(04.02.1885!) Баща му Христо ЗЛАТАРОВ, съратник на ДЯКОН ЛЕВСКИЙ, е народен поборник, дългогодишен заточеник в АНАДОЛА. Човек с изключително широки кулкултурни интереси - аптекар, съдия, адвокат и народен представител - успява и предава на своят син своята лична любов на националист към род, родина и наука. През 1903 г. Асен ЗЛАТАРОВ е студент по химия, философия и литература. Следващата година напуска страната за да следва в ЖЕНЕВА, където среща Жан ЖОРЕС, и слуша лекции по политическа икономия при големия натурфилософ професор Емил ЮНГ. След завършване университета на ЖЕНЕВА през 1907, се прехвърля в ГРЕНОБЪЛ, където получава докторат. ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е перспективна за ЕВРОПА земеделска страна. Доктор ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ се насочва да специализира химия на хранителните продукти в МЮНХЕН. След кратко учителстване в ПЛОВДИВ, през учебната 1910-1911 става асистент по химия в СОФИЙСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ, където през 1935 получава тогата на редовен професор. Голям приятел на СССР, получава особена известност всред борческата студентска младеж, чрез своята книга „В СТРАНАТА НА СЪВЕТИТЕ“, актуална и понастоящем. Печата неуморно – макар хаотично - по всички въпроси на двадесети век. Отпечатва над 10 научно-популярни брошури, и три белетристични книги под псевдоним "АУРА". Редактор и издател на безброй вестници и списания, с характерната за онова време алена отсянка. Председател на ХИМИЧЕСКОТО ДРУЖЕСТВО, председател на "ДОМЪТ НА ИЗКУСТВАТА" - София. През 1932, в цялото царство бива тържествено чествана неговата 25 ГОДИШНА НАУЧНА И ОБЩЕСТВЕНА ДЕЙНОСТ.
ДНЕС ПРИНОСИТЕ НА ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ, забравени напълно, за съжаление остават неизследвани. Примерът му на народностен професор крее някъде до началото на седемдесеттях години на отминалия век, в поведението и словото на доценти – на които бе забранено да бъдат професори, че да имат същият злокобен край. Семето, което Професор ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ бе посял – независимо от непоносимия тоталитаризъм – бе дотолкова витално, та кълни чак тук-там и понастоящем. Професор, подир когото студентите вкупом тръгват на демонстрации – вместо към танцувални зали.
ЗАЩО НАПОМНЯМ ВСИЧКО ТОВА? Кой го е еня днес, за ЗАВЕТИТЕ НА ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ, когато вместо звучен български в академичните кулоари все повече звучи агарянска реч? Ами защото неотдавна присъствах на един пестеливо филмиран забележителен фарс, целево подготвен от целеви фарсови варненски "академични" фигури. Дотам смехотворни, че чак жалки. И, ми идваше да скокна, да викна, че и да крекна – НЕ СЕ ПОДАВАЙ НА МЕНТЕ-ПРОФЕСОРАТ ШЕФЕ ВАРНЕНСКИ – ПО-ДОБРЕ ХУБАВО НИЩО ОТКОЛКОТО ПОЦАПАНО НЕЩО. Но, единствен ПРОФЕСОР ИВАН-АСЕН ЗЛАТАРОВ БИ МЕ РАЗБРАЛ. А той отдавна не е между живите ...
15.10.2009 17:05 -
GOD SAFE BULGARIA FROM AZOV, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(c) 2007 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYНЕФТЕНИ РАЗЛИВИ
ВЕРСУС
НАЦИОНАЛНИ ИНТЕРЕСИ
от
ИНЖ. БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ
ПЪЛЗЯЩОТО ФУНДАМЕНТАЛНО ОТОМАНСКО БЕЗГРИЖИЕ; към проблемите на опазване на морето от замърсяване с вредни токсични вещества и организми; няма как да не доведе до помисъл, че мнозина управленци предполагат вовеки ще пребъдат. Независимо от изключително опасния импакт върху природната и околна среда, която всяка политика на инерциални безобразия придвижва. Само че, за двадесет и първи век, това е не е така безопасно. Не само за олигарсите, но и, за всички по пирамидата надолу.. Поради преразходване на жизнени и енергийни ресурси, краят на света без съмнение наближава Както и, заради изчерпване методите за забаламосване на масите. Отдавна всичко е крайно в тази безкрайна вселена, докато всяка претворена технологична мисъл е, не повече от поредно рушение на натуралния жизнен цикъл на човека. Така стоят нещата, и с нефтените разливи в Черно Море. От ден в ден все по-тежки. Все по-ретроградни. В разрез с всякакви регионални интереси. И особено - с нашенските. Край бреговете на Мати Болгария лежат главните маршрути от Украйна и Русия - към Босфора и Дарданелите, на все по-тежките нефтоналивни танкерни превози. Нефтените разливи от кораби, терминали и тръбопроводи, поразяващи глобално общественото здраве, са коронна неприятност за всяка една брегова държава. Странно е, че никой не се размърдва, че да сме готови. Регистрираните случаи в глобален план нямат чет, а поразиите са толкова значимо интегрирани в биосферата на планетата наричана Земя, че замърсяват целият останал свят. За щастие целокупному народу, тяхната регистрация по нашето крайбрежие щастливо приключи още на 22 април 1982, чрез отстраняване на едно популярно служебно лице. От това време опасности от замърсяване с нефтопродукти по бреговата зона на Черно Море няма надлежно регистрирани. Освен приказки на дребно, и празни обещания на едро. Резултиращи в престъпно прикриване на инциденти.
ПРЕЗ РАННИЯ ПЕРИОД на създаване на националната системата за опазване на природната среда у нас, (НРБ вече прехвърляше трансгранично към Кралство Дания над 100 000 тона промишлен прах!), България бе страна със съществен принос при структуриране на множество международни конвенции, свързани както с предпазване на Черно Море и Световния Океан от замърсяване с нефт, така и, за спасителна дейност на море. (Професор Александър ЯНКОВ бе един от създателите и дълги години оглавява Комитета по проблеми на морското дъно към апарата на “UNCLOS-82 UNO Convention”!) За бъде отговорено на специфичните изисквания на този задължителен международен механизъм, във времена на неразумни политически възбрани, България поддържаше противозамърсителен брегови контрол от Резово до Дуранкулак. Специално оборудван вертолет - базиран Варна, самолет “Пчелка” - базиран Бургас, рейдови катери и наземни транспортни средства, фиксираха всеки по0крупен разлив на море, а такъв се считаше всеки с площ над хиляда квадратни метра. Не е известно, в наше време някое ведомство да поддържа подобна ежедневна динамична мониторингова противозамърсителна система. (Що от тук - поизцапал си се с нафта!) Независимо, че броят на международните екологически ориентирани съглашения по море, на които България е страна, от ден в ден, да нарастват в брой и се казуално усложняват. Докато курортната индустрия експандира над границите на бреговия екологически еквилибриум.
ИСПОКОН ВЕКОВ, морето е сладък глобален бизнес, (Хуго Гроциус - ХVII век!), който рядко харесва да бъде контролиран от апарата на държавата, (Пиратския епос за Червената Брада!), макар да е сравнително хубавко кодифициран. Именно този бизнес, изпреварвайки настоящето либерално време, доведе до разпад на екологическия контрол над морето още през ранните 1980.. За да има възможност, в наше време, да бъдат създадени безброй специализирани органи, основно оглавени по верски принцип. Проблемите се разводниха славно. Оперативният екологичен контрол по морето на практика присъства еденства единствено на книга. Изчаквайки възможно най-тежки бедствия, за да се намеси палиативно. До болка известно на едно остатъчно поколение, изконсумирано в опазване на екологическите интереси на нацията, по нейната не чак толкова дълга брегова ивица. Под натиск на внезапно бликналия едър бизнес, то бе обявено за некадърно и демодирало, в крайна сметка - натикано в миша дупка. Но, значителен обем ноу-хау продължава да крее в тази завинаги игнорирана прослойка. Ще го предадат ли някога някому? Да се разчита на внос е скъпо, рисково и ненадеждно. На тези носталгични мисли, свързани с всичко онова на което е подложено и което очаква Българското Причерноморие, ме навежда случаят с неотдавнашната изключително тежка екологична катастрофа в района на плиткото Азовско Море (м/т "ВОЛГОНЕФТЬ-139"/11.11.2007.!). Дали е свързана с интересите на Република България? О, да! Обратно пропорционално на безкрайно широките усмивки, които раздават управляващите кръгове от прозореца на поредния незаконно построен конак, под припеви на чалга. Някога подобни широки усмивки, по време на брегова нефтена екологическа криза, (м/т "АМОКО КАДИЗ"- Монровия, Бретан, 16-17.03.1978.!), направиха да падне правителството във Франция. Поради критичната близост до точката на инцидента, повърхностното Румелийско течение ("Дяволско течение"!), настоящата тежка намеса на дейността на човека в еквилибриума на морската природна околна среда, фатално рефлектира върху интересите на Република България. За които така и не се разбра, дали някой се постара да защити конвенционално, че да падне някой лев в държавната хазна. Не, не е срамно и позорно. Такава е международната практика (м/т "ИНДЕПЕНДЕНТЕ"-Констанца/Босфора-1982.!). Осъвременено подобие на Чернобил, чрез внасяне по хранителната верига в човека, на непреработени въглеводороди за дълготрайно разграждане във времето. Макар жертвите – за сега! – да се броят предимно между екипажа на авариралия нефтоналивен танкер "ВОЛГОНЕФТЬ-139". Последван от още три сухотоварни кораба натоварени със сяра. Във водите на Азовско Море ударно попадат над 6 000 тона мазут, и над 7 000 тона непреработена сяра. В ареала на Азов загиват хиляди птици, (Кой да ги брои!), докато на брега 200 човека и 100 единици техника опитват що-могат да прикрият. Напразно нашенската морско-транспортна администрация, с презрителна кадетска лекота, игнорира опасността от този незапомнен случай на масово крушение на кораби по тези ширини. Твърдейки, че замърсяването няма да засегне нашите брегове, а при нужда би могла (Като нищо!) да изпрати “в помощ” почистващ кораб. Никоя от бреговите страни на Черно Море не разполага със съвременен специализиран плавателен съд, за нефтопочистване в открито море,.а това и не се практикува. Прословутата "Русалка"-Варна, можеби се родее с яхтата "Балкан", но тя би била полезна единствено в ареала на Евксиноград. Подобна адмнистративна самоувереност напомня само за едно. За безплатно раздадени моряшки книжки.
ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ИНТЕРЕСИТЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, някой би посочил, че не е наша работа. Бих запитал незабавно - а чия - освен на обитателите на Мати Болгария!?! Дали защото пишман-специалисти, подозрително настоятелно предлагат нейните скъпоценни брегове за нефтени терминали? Дали, защото сервилниченето "Запад-Изток-Запад" не е прекалено интензифицирано? Предстои драстично повторение на синдромът “Девненска низина” (Там някога се отглеждаше ориз!). Напълно деструктурирана плодоносна почва, пълна със скрити и явни шламоотвали. Готови да бъкнат при незначителен земетръс. Незначителната в квадратура, а толкоз моногоплодна територия на Република България, щедро се предлага за прокарване на стратегически нефто и газо тръбопроводи. Без оповестяване на сравнителна оценка за импакт. Без никакъв всенационален референдум. По реда на хаотична надпревара наричана "нов световен ред". Няма как да не попадне под съмнение опожаряването на горските масиви, като резултат на вадлежно проектирана Глобална икономика на катастрофите (Вж. Милтън Фридмън!).
СВЕТОВНАТА ПРАКТИКА доказва пълната безпомощност на човешките системи за борба с изкуствено причинени бедствия. (Минамата-1956., Севезо-1976., Бопал-1984.!) В случаят АЗОВ-2007., морето действа, докато човекът гледа и се тюхка. После медиите се заемат, че всичко да се забрави, под покров на мокри фланелки, и кампании със цветни балони за "светло екологическо бъдеще". Докато поколенията биологично дегенерират. Някога Петър Слабаков загрижено отбеляза: “Химия ядат – химия раждат.” Иначе, тук – там, където брегът е достъпен – фирмите-замърсители се правят, че почистват. Никога окончателно. Никога ефективно. Докато последствията закърняват. Крупни екологически разливи в региона на Северния Медитеран, т. е. Черно Море, до краят на отминалата 2007., не са известни. Обаче за мнозина подобна катастрофа, бе предполагаема. Следователно би могла да бъде прогнозирана. И, при добро желание, чрез апарата на портовите власти, предотвратена. При наличие на съответни бази данни, подобно прогнозиране е достъпно, възможно, задължително и необходимо. Система, метод и процес, някога така сполучливо осуетени. Не е известно у нас понастоящем някой някъде да поддържа подобна междинна база данни. С оглед недалечно бъдеще, тя е крайно необходима.
Някога превенцията бе матрична, докрай ентусиазна. Придвижваха се разумно обезпечени държавни планове. Бяха обхождани безусловно всички кораби в пристанищата, и рейдовете на страната. Извършваше се рутинна проверка на конвенционалната корабна документация за превенция на нефтени разливи. Констативен оглед на общото екологично състояние на всеки кораб, независимо от неговите щатни сертификати. Поддържаше се визуален вертолетен контрол над цялата брегова ивица, и 12 мили в морето, за висок предупредителен статус. Инспекторите по морето ползваха доказан авторитет и компетентност, срещу нищожни заплати, без да бъдат задължително "морски лица". В резултат крупни нефтено-химически разливи не бяха допускани. За най-малък нефтен разлив - капитаните биваха призовавани на съд. И плащаха на НРБ солени глоби. Дали парите отидоха в бюджета на държавата? Как бихте могли да си помислите друго? На хартия подобен контрол навярно съществува. Доколко ефективен – не е известно. (Липсата на критериалност е характерна за Балканите!) Зад фасадата на безброй полулегални фирми за морски транспорт, кипи глобално пиратство на нога. Готово да се превърне в устойчив modus vivendi. Такъв е случаят “Хера”. За който малко се писа, а бая пар? се смъкна. И, още се очаква да потъне, в бездънните джебове на спекуланти с трудната, рискова, свещенна професия на моряка, с нещастието и надеждата на хората. От зле разбрана “моряшка” колегиалност, замърсяванията с нефт милостиво се прикриват, не се вписват с специалните корабни дневници, не се регистрират. (Придружено с подходяща доза пренебрежителна насмешка!) Счита се, за градивна екологична политика. В глобален план обаче, положението е все по-отчайващо. Независимо от турбулентно размножаващите се агенции за корабен и граждански надзор (В САЩ - 16 държавни институции по проблема!) Подобни катастрофи следва да се изучават, анализират, диагностицират и прогнозират, доколкото на море това е възможно - но възможно е! За тях се напомня в частният изследователски труд “ВСЕОБЩОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЛАНЕТАТА ИЛИ ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА”, (ISBN-954-8530-17-1). Където върху стотина страници (www.heritage.varnalife.com) е изложено състоянието на проблема, от гледна точка на националните регионални интереси.
ЗАДЪЛБОЧАВАЩОТО СЕ ОТКУЛТИВИРАНЕ на всенационално консумативно безразли-чие, коренящо още в Татово време. Отсъствието на системен подход, системен анализ, системна диагноза и системна прогноза, по безусловно всички проблеми. В това число, и по сериозните проблеми на замърсяване с нефт, тежки метали и химикали, на някога благодатното Черно Море. Превръщането на това глобално безразличие, в плосък социален норматив. Майсторското насаждане на управляем хаотизъм, жестоко поразяващ младите генерации, (Животът е такъв – какъвто е!), преди да се научат да оцеляват. Превръщането на всеки творчески наченък в наукоподобна порнография. (Докторанти бол – прорицатели малко!) Конвертиране на екологията от върхова практическа наука, в евтин политически предизборен субстракт. Нахлуване на сиви транснационални капитали, превръщащи науките за природната околна среда в инвестиционна насмешка. Но, не в това е проблемът. Предстои ножът да опре до кокъл. По друг начин. С фатални цели, и гробовен резултат. Да му мисли курортната промишленост, зарината всред стопански и строителни отпадъци. Нефтоводните смеси, дори в минимална концентрация, са изключително канцерогенозни. Преминали по хранителната верига в човека, а това няма как да не се случи, тяхната поразяваща способност нараства стократно. О, защо, защо, защо нехаем!?!
Бог Да Пази България . . .
15.10.2009 16:47 -
OILPIPELINES NEWS, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
НЕФТОПРОВОДНИ НОВИНИ
(c) 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMYНЕФТОПРОВОДНИ НОВИНИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ОЩЕ В СРЕДАТА НА ТАЗИ ГОДИНА (09.06.2008!), ощастливените с нефтопровод жители от село КРЦАНИСИ, ГАРДАБАНСКИ РЕГИОН, ИЗТОЧНА ГРУЗИЯ, внезапно се усещат, че докато им втълпяват че печелят – хубаво ги мамят. Те тръгват и потърсват среща с ръководителите на страната, ама те се оказват заети – щото Москва им е вдигнала хубаво мерника. При строежа на Азербайджан - Грузинската част от новия нефтопровод БАКУ-ТБИЛИСИ-ДЖЕЙХАН, обещаните поземлени компенсации едва ли някога ще бъдат изплатени. Селяците се втурват да пикетират сградата на ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ в ТБИЛИСИ заявявайки, че ще се откажат от своето грузинско гражданство, ако правителството не вземе под внимание техните претенции. Горките. Едва ли знаят, как това право се заплаща в АЛЯСКА, и изобщо по света. Срещу тях биват пуснати специалните части, които успяват и арестуват ... три върли селски жени. После всички знаем, какво последва.
НОВАТА НЕФТОВОДНА ТРЪБНА ЛИНИЯ очевидно е пределно стратегическа. От БАКУ до ТБИЛИСИ дължината е 442 километра, по-нататък през ГРУЗИЯ държи 248 километра, а през ТУРЦИЯ има някъде към 1060 километра. Вече добре натоварен, нефтопроводът пренася от АЗЕРБАЙДЖАН до ДЖЕЙХАН около 480 000 барела за денонощие, при годишен капацитет от над 50 милиона тона хубава азербайджанска нефт. Председателят на грузинското контраразузнаване, АВТАНИЛ ЙОСЕЛИАНИ, кадрови съветски разузнавач, е представил пред ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГРУЗИЯ убедителни сведения, че не са изявени опасности от злонамерени диверсии. Умно вметвайки, че РУСИЯ няма интерес от такива, макар да би могла да си го позволи винаги, когато пожелае. Всъщност, БАКУ-ТБИЛИСИ-ДЖЕЙХАН, е само една от нишките водещи към нефтените терминали на пристанище ДЖЕЙХАН. Нишката идеща от МОСУЛ – собственост на турската компания „БОТАС“, а по-точно НИШКАТА КИРКУК-ДЖЕЙХАН, бе взривена още на 05.11.2008...
Дали съществува подобна опасност за МАТИ БОЛГАРИЯ? За сега – едва ли. Всичко все още е на фаза проектиране, а това означава – все някога ще се обзаведем и с нефтопроводи – че да ги забатачим. Както всичко останало в тази безпечна туристическа страна ...
15.10.2009 16:37 -
WATER PROBLEMSS - TO TOTAL EUROPE, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(c) 2009-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ВОДЕН СТРЕС - ЗА ЦЯЛА ЕВРОПА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ ЕДИН НЕДОСТИЖИМ за българската медия съвместен доклад на ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ЗА ОКОЛНА СРЕДА и НАДЗОРНИЯ КОМИТЕТ ЗА ЕКОЛОГИЯ ПРИ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ твърди, че настава време, когато не единствено ИСПАНИЯ и ИТАЛИЯ ще се намират под ВОДЕН СТРЕС. Импактът тръгва и по останалите паневропейски пространство-територии. Някоя си ЖАКЛИЙН МАКГЛЕЙД - директор на агенцията, си позволява да твърди:
"СВРЪХЕКСПЛОАТАЦИЯТА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ Е НЕПОНОСИМА".
Резултат от климатични промени, негодно водоснабдяване, разрастване на настоящи и бъдещи агломелиорации, безобразно курортно строителство, поганско отношение към природната околна среда. Според ЕВРОПЕЙСКАТА АГЕНЦИЯ ПО ОКОЛНА СРЕДА, перспективата е в АЛТЕРНАТИВНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ: ползване на безусловно всички отпадни и дъждовни води, което в недалечно време ще бъде наложено по законодателен ред. Така, биха могли в определена степен да бъдат изпреварени фатални кризисни явления - свързани с фактическото отсъствие на води във вече съществуващи преексплоатирани водоизточници.
ДОКЛАДЪТ обръща внимание върху ПАГУБНОТО ЗА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ НА ЕВРОПА КУЛТИВИРАНЕ НА БИОЕНЕРГИЙНИ ПОСЕВИ, свързано с повишена консумация на води - за разлика от традиционното земеделие - значително по-пестеливо. Изход би следвало да се търси в комбинирано и балансирано агропроизводство при още по-икономични иригационни методи, които биха били докрай природосъобразни. Научно установено е, че около 40 процента от загубите на вода са резултат от пропуски и изтичания от зле поддържани през годините водоснабдителни системи. (Ясен пример - състоянието на ВИК-Варна-2009.!) Препоръките вървят в посока на ограничение на нелегалното водоползване, строго законодателство, високи глоби, спешен ремонт на съществуващите водопроводни мрежи, и тяхното спешно осъвременяване. Всичко това означава нова паневропейска и национална водно-ресурсна политика върху основа на ефективно ценообразуване, и верифицирани прогнози. Всъщност, това то - резултатъ. Онова, за което си мечтаеха водоснабдителните барони - да не изостават от сивите барони на сметосъбирането - взели за модел сивите барони на енергоразпределението успоредно с топлоподаването. Пове
е от ясно е, а това е естествено право на всеки жител на тази земя, че здравето и благосъстоянието на нациите е насъщна необходимост, която трудно понася спекулативни компромиси - по същество престъпни.
У НАС - ЛИ?
О, у нас това отдавна престана да бъде проблем на държавна политика. THE END
29.12.2009.!
14.10.2009 14:15 -
THE ADROIDAL COLLAIDER, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYАДРОННИЯТ КОЛАЙДЕР - БИБЛЕЙСКА ЗАПЛАХА - ИЛИ НЕСЪСТОЯТЕЛНА НАДЕЖДА!?!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На 30.04.2009 г., бе пуснат под земята последният петдесет и трети по ред електромагнит, необходим за възстановяване работата на авариралия през eсента на 2008 г., ГОЛЯМ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР на границата на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ. ЕВРОПЕЙСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ ЗА ЯДРЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ "CERN - Jeneve," ще може да възобнови своите фундаментали изследвания - общо взето - своеобразно надбягване с Времето на Времената. Този най-мощен в световната история на науките ускорител на елементарни частици, е резултат от многогодишно сътрудничество на учени, инженери и техници от 80 страни по света, в т.ч. и научни работници от БАН. В неговия 27 километров тунел дълбоко под земята, се създават условия за сблъсък на потоци протони достигнали скоростта на светлината. Управлението на тези електронни потоци се извършва, чрез система свръхмощни електромагнити. КОЛАЙДЪРЪТ е проектиран да имитира процеси свързани с проблематиката на ТЕОРИЯТА НА ОТНОСИТЕЛНОСТТА. Подложена на недоверието на съвременната наука от т.н. АНТИАЙНЩАНИСТИ. Между които и известния български физик изобретател: от УНИВЕРСИТЕТА В ГРАЦ, АВСТРИЯ; Д-р Стефан МАРИНОВ. Човек от хилядолетия се стреми към контакти с ГОСПОД-БОГ. Твърде е възможно - най-накрая - това да стане достижимо. Само няколко дни след официалното пускане на КОЛАЙДЪРА миналия септември, един от електромагнитите излиза от контрол и вдига температура над 100 градуса над абсолютната нула. В тунелът навлиза течен хелий - изполван за охлаждане на магнитите. КОЛАЙДЪРЪТ е изведен от режим. Все още не е изяснено и остава загадка, как при пълна автоматизация и повече от три осигурителни системи, това би могло да се случи. В резултат на тази авария излизат от строя още 53 електромагнита. Тяхното възстановяване се постига, но отнема време и е изключително скъпо. Възстановяване на нормалната работа на изключително сложното подземно съоръжение, навярно ще се случи към края на септември 2009 г. Докато първите експерименти с насрещни потоци протони се очакват едва към краят на октомври. Странно е, как множество държави на правителствено равнище участват в тази нуклеарна авантюра. Тя не е първа в историята на съвременната наука. Подобни съоръжения осъществени на частно, в значително по-малки мащаби в САЩ, са своевременно спрени.
ПО РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО - ГОЛЕМИЯТ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР, бе бъде преднамерено спрян (!?!). След това ще бе въведен в автономен автоматичен режим, за да работи - предполагаемо без прекъсване - до есента на 2010. Което - разбира се - устойчиво не успя да се случи. Тогава, когато ще започнат експерименти с една друга уредба известна като ALICE, за която знаем твърде малко. Дали двете ядрени устройства са проектирани за сихронна дейност, или единствено за дублаж, това не ни е известно. Но, религиозни фундаменталисти твърдят, че И ТОВА ГО ИМА В БИБЛИЯТА, както случая 11.09.2001.
ПУСКАНЕТО НА КОЛАЙДЪРА в употреба, е сериозно предизвикателство за човечеството. Преди всичко и най-вече, защото е създаден без допитване на широката общественост по света, и в частност до народите на ШВЕЙЦАРИЯ и ФРАНЦИЯ, респективно на НАРОДИТЕ НА СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА. Зли езици твърдят, че неговата работа ще завърши с тотална космична катастрофа, предхождана от земна - която вече е започнала. Рядко някой свързва зачестилите земни трусове в ИТАЛИЯ и на БАЛКАНИТЕ, като резултат от глобални експерименти. Още преди десетина години, с настъпване ЕРАТА НА ИНТЕРНЕТ, от мнозина бе поискано да включат по желание и добра воля компютрите си за работа по изследователска задача, за която дори компютрите на НАТО се оказват слаби. Мнозина го сториха. Струва ми се, ставаше дума за безплатно едромащабно програмно обезпечаване именно на ГОЛЕМИЯ АНДРОНЕН КОЛАЙДЪР. На който мнозина се радват и възхищават. Макар, да не са виждали нищо повече от дъска за брегови сърфинг. И, както на всеки покрив е настанена по някоя-друга клетъчна станция за безжична връзка, като нищо да станем елементи от КОЛАЙДЪРЕН ЕКСПЕРИМЕНТ, който като нищо би ни издухал при ГОСПОД-БОГ.
На снимката: Известният фонтан на Женева
14.10.2009 14:08 -
NABUCCO - UNDER QUESTION, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
Бъл
NABUCCO - ПОД ВЪПРОС
(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
NABUCO - ПОД ВЪПРОС!?!
ог
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ОКОЛО СЕДМИЦА продължи международната среща на високо равнище в ПРАГА, под надслов "ЮЖНИЯ КОРИДОР - НОВИЯТ КОПРИНЕН ПЪТ." В крайна сметка окончателният предварителен документ за предстоящо международно съглашение, остана неподписан от три бивши съветски републики: КАЗАХСТАН, ТУРКМЕНИЯ и УЗБЕКИСТАН. От своя страна Азербайджан, Египет, Турция и Грузия останаха привърженици на ГАЗОПРОВОДА НАБУКО, чиято задача основно се изразява в ДОСТАВКА НА ГОРИВА ОТ ПРИКАСПИЙСКИЯ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН - ЗАОБИКАЛЯЙКИ РУСИЯ. Официалното подписване на КРАЙНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ се набелязва към средата на тази фискална година.
ТОЗИ БЪДЕЩ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРЪБОПРОВОД, който няма как да подмине МАТИ БОЛГАРИЯ, /В нашите медии нищо се не чува!/, цели да намали зависимостта на газ-енергийните-консуматори в ЕВРОПА от вечно затруднената със своето икономическо бъдеще РУСИЯ. Неговата пропускна способност се очаква да бъде около 30 МИЛИАРДА КУБОМЕТРА ГАЗ ГОДИШНО, и ако РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ успее добре да си оплете кошницата, няма как народо да не живне. В което нашего брата твърде много се съмнява. Все пак, такова огромно количество газ, не се обезпечава така лесно, както би могло да изглежда върху книга. Търговските отношения с ИРАН са подложени на международни санкции, производствените мощности на АЗЕРБАЙДЖАН са недостатъчни, а РУСИЯ строи транссибирски нефто и газопроводи в посока на КИТАЙ. Така че, както преди година време един наш събрат отбеляза на страниците на прословутия "ДЕТОНАЦИЯ", "ИМА ПЪЛНИ - НО ИМА И ПУСТЕЕЩИ ГАЗОПРОВОДИ."
ПОСОКАТА НА НАБУКО е през РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ и БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ, достигайки РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ. Цената на проекта е някъде над 7,3 милиарда долара. "Nabucco должен пройти через Турцию и балканские страны до Австрии. Реализация проекта оценивается в 7 миллиарда долларов." Консорциумът реализиращ проекта, се води като Nabucco Gas Pipeline International, и в него влизат добре известните OMV, MOL, TRANSGAZ. BULGARGAZ, BFTAS и RWE. Частни компании защищаващи първоначално национални интереси, а щом тръгнат нещата превключващи на транснационални т.е. глобални.
ПРОЕКТЪТ "НАБУКО" ще конкурира ПРОЕКТЪТ "ЮЖЕН ПОТОК" на руския GAZPROM, за който се знае, че ще пропълзи по дъното на ЧЕРНО МОРЕ, и ще излезе някъде по нашите брегове, в посока СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО и ЕВРОПА. На пазара на нефтопродукти РУСИЯ играе такава решаваща роля, че конкуренцията навярно ще бъде изключителна. "За "ЮЖЕН ПОТОК" се знае, че ще прехвърля над 47 милиарда кубометра природен газ годишно, и че ще бъде осъществен в периода между 2015 - 2024 години.
КОЙ КАТО НАС. Два нови газопровода, и доксан-докуз нефтопроводи - не говорим за онези от местно значение подложени не елементарен бандитизъм - които продължават да тровят питейната вода на големите агломерации. Какво ли би било качеството на обслужването по безбройните курорти тогива - Ъ!?
NABUCCO - ПОД ВЪПРОС
(c) 2008 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYNABUCO - ПОД ВЪПРОС!?!
ог
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ОКОЛО СЕДМИЦА продължи международната среща на високо равнище в ПРАГА, под надслов "ЮЖНИЯ КОРИДОР - НОВИЯТ КОПРИНЕН ПЪТ." В крайна сметка окончателният предварителен документ за предстоящо международно съглашение, остана неподписан от три бивши съветски републики: КАЗАХСТАН, ТУРКМЕНИЯ и УЗБЕКИСТАН. От своя страна Азербайджан, Египет, Турция и Грузия останаха привърженици на ГАЗОПРОВОДА НАБУКО, чиято задача основно се изразява в ДОСТАВКА НА ГОРИВА ОТ ПРИКАСПИЙСКИЯ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН - ЗАОБИКАЛЯЙКИ РУСИЯ. Официалното подписване на КРАЙНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ се набелязва към средата на тази фискална година.
ТОЗИ БЪДЕЩ СТРАТЕГИЧЕСКИ ТРЪБОПРОВОД, който няма как да подмине МАТИ БОЛГАРИЯ, /В нашите медии нищо се не чува!/, цели да намали зависимостта на газ-енергийните-консуматори в ЕВРОПА от вечно затруднената със своето икономическо бъдеще РУСИЯ. Неговата пропускна способност се очаква да бъде около 30 МИЛИАРДА КУБОМЕТРА ГАЗ ГОДИШНО, и ако РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ успее добре да си оплете кошницата, няма как народо да не живне. В което нашего брата твърде много се съмнява. Все пак, такова огромно количество газ, не се обезпечава така лесно, както би могло да изглежда върху книга. Търговските отношения с ИРАН са подложени на международни санкции, производствените мощности на АЗЕРБАЙДЖАН са недостатъчни, а РУСИЯ строи транссибирски нефто и газопроводи в посока на КИТАЙ. Така че, както преди година време един наш събрат отбеляза на страниците на прословутия "ДЕТОНАЦИЯ", "ИМА ПЪЛНИ - НО ИМА И ПУСТЕЕЩИ ГАЗОПРОВОДИ."
ПОСОКАТА НА НАБУКО е през РЕПУБЛИКА ТУРЦИЯ и БАЛКАНСКИТЕ СТРАНИ, достигайки РЕПУБЛИКА АВСТРИЯ. Цената на проекта е някъде над 7,3 милиарда долара. "Nabucco должен пройти через Турцию и балканские страны до Австрии. Реализация проекта оценивается в 7 миллиарда долларов." Консорциумът реализиращ проекта, се води като Nabucco Gas Pipeline International, и в него влизат добре известните OMV, MOL, TRANSGAZ. BULGARGAZ, BFTAS и RWE. Частни компании защищаващи първоначално национални интереси, а щом тръгнат нещата превключващи на транснационални т.е. глобални.
ПРОЕКТЪТ "НАБУКО" ще конкурира ПРОЕКТЪТ "ЮЖЕН ПОТОК" на руския GAZPROM, за който се знае, че ще пропълзи по дъното на ЧЕРНО МОРЕ, и ще излезе някъде по нашите брегове, в посока СРЕДИЗЕМНОМОРИЕТО и ЕВРОПА. На пазара на нефтопродукти РУСИЯ играе такава решаваща роля, че конкуренцията навярно ще бъде изключителна. "За "ЮЖЕН ПОТОК" се знае, че ще прехвърля над 47 милиарда кубометра природен газ годишно, и че ще бъде осъществен в периода между 2015 - 2024 години.
КОЙ КАТО НАС. Два нови газопровода, и доксан-докуз нефтопроводи - не говорим за онези от местно значение подложени не елементарен бандитизъм - които продължават да тровят питейната вода на големите агломерации. Какво ли би било качеството на обслужването по безбройните курорти тогива - Ъ!?
14.10.2009 14:01 -
JOGURT A LA PASTYOR, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КИСЕЛО МЛЯКО ПО ПАСТЬОР
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КИСЕЛО МЛЯКО ПО ПАСТЬОР
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, Институт ПАСТЬОР се ползва с извоюван авторитет на водещ. В неговите анали биха могли да се открият, сякаш между другото, и, безброй проучвания по проблемите на КИСЕЛОТО МЛЯКО. През 1920 г., един каталанец някой си ИСАК КАРАСО, неизвестно как установява връзка с Института, и основава в БАРЦЕЛОНА малка фирма за производство на КИСЕЛО МЛЯКО. Така наречената подкваска, БАЙ ИСАК поръчва и доставя от ИНСТИТУТ ПАСТЬОР в ПАРИЖ. Времената са въртопни. Търсенето е огромно. Фирмата напредва. БАЙ ИСАК, по всяка вероятност български евреин, я нарича на името на своя невръстен син ДАНИЕЛ – ДАНОН по каталански. Подир време, ДАНИЕЛ-ДАНОН заминава за МАРСИЛИЯ, където да изучава търговски и правни науки. Времето е кризисно, но препоръчвано като целебен феномен, киселото мляко все повече и повече се търси.
ПРЕЗ 1929 г., ДАНИЕЛ ИСАК КАРАСО, прехвърля регистрацията на фирмата в ПАРИЖ, където я превръща в публично дружество с ограничена отговорност. По време на ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, обявен за "МРЪСЕН ЕВРЕИН", той зарязва всичко, и се прехвърля в САЩ. Където войната е война, но бизнесът завинаги е бизнес. Фирмата започва да рои клонове из съседните страни на САЩ, а подир ВОЙНАТА – и по другите страни на света. Та чак, в наше време, в МИЛАТА НИ ТАТКОВИНА - РОДИНАТА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО - МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА, от където някога е тръгнал щамът за закваси БАРЦЕЛОНА, ПАРИЖ, НЮ-Йорк, ТОКИО И СВЕТЪТ, така, че у нас - почти да не остане. Само че Времето на Времената лети ли лети. Икономиката се променя към глобално, а заедно с това и ВКУСА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО – от ден в ден все по-блудкаво безвкусен. Макар да ни уверяват, че технологиите са за по-хубаво.
ДАНИЕЛ КАРАСО доживява щастливите дни на честване на ДЕВЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА НА КОМПАНИЯТА; понастоящем оглавена от някой си Франк РИБО; като почетен президент на ДАНОН, които така и не се усетиха у нас. Неотдавна, преуморен от финансови и лични успехи, достигнал едва 103 годишна възраст, старият ДАНИЕЛ КАРАСО напусна този тъй лъжовен свят. Доказвайки, че ЖИВИТЕЛНИТЕ КАЧЕСТВА НА КИСЕЛОТО МЛЯКО съществуват, и са истинни – стига да можеш да си го озволяваш ежедневно. Защото, достъпът до тази някога МАСОВА ОБИЧАЙНА БЪЛГАРСКА ХРАНА, днес е въпрос на възможности и престиж.
Търсене
