Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Постинги в блога от 17.10.2009 г.
17.10.2009 17:16 -
WHO DESTROY THE BAS-RELIEFS INTO THE VARNA POST PALACE?, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
©1983-2005-Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИКОЙ ПОГУБИ БАРЕЛЕФИТЕ
ВЪВ
ВАРНЕНСКАТА ПОЩЕНСКА ПАЛАТА
от
Богомил К. Аврамов-Хеми
В НАЧАЛОТО на месец май 1930., в изключително тържествена обстановка, бива положен основният камък на Варненската Пощенска Станция, символично именувана "Пощенска Палата". Монархът, който харесва да се съобразява с държавната хазна и дереджето на народа, има респектиращо чувство за държавност и просперитет. Всевъзможните съоръжения за обществено ползване трайно биват именувани "палати". Такива са, дори залите на Варненското Промишлено Изложение, което по време на Втората Световна Война представя предвоенната промишленост на воюваща Русия. Градоустройствения план от онова време, днес напълно игнориран от прясно заквасени пишман-държавници, предвижда изграждане на "Сметна Палата", (ДКЦ "Света Екатерина"!), в непосредствена близост до Варненската Пощенска и Телеграфна Станция. Стара Варна категорично се нуждае от модерна телефонна, телеграфна и пощенска система. Година-две подир, ще бъде реализиран краткотраен въздушен мост София-Варна за “Въздушна Поща” със символично значение. Царска България, обвързана с тежки двустранни договори, няма време и сили да прокламира присъединяване към Европа. Тя е неразделна част от нея. Така твърди дори предубедения Иля ЕРЕНБУРГ в своите прецедени мемоари. А той познаваше нещата на света.
ПОДИР ПО-МАЛКО ОТ ПЕТ ГОДИНИ ВРЕМЕ, на 18-и Април, 1935-а, всичко е изпипано както трябва. "Пощата", ще наричат варненци това класическо за родната архитектурна школа функционално здание, бива тържествено открита. В града домуват над 30 консулски служби, при нищожен трафик на кораби в почти ново пристанище. Местни поети, композитори, музиканти и - представете си - и изобретатели, се опитват да положат фундамент, начало и основи. Наивно вярвайки, че техния искрен национал-патриотизъм би им донесъл елементарно признание, временна слава и устойчив финансов успех. Малцина от тях биват временно признати, за да бъдат незабавно опозорени. После - забравени завинаги. Атмосферата на всеки приморски град е скудоумна и махленска. Тук би могъл да живееш както щеш. При условие, че не привличаш общественото внимание. За да не пречишна трансграничната търговийка на черно.
"ЦАРИЦАТА НА ЧЕРНО МОРЕ"; както вестниците в Берлин, Париж и Брюксел, (Платена реклама на Варненската Туристическа Лига!), величаят скромните постижения на Стара Варна; прилична Железопътна Гара, забележителен Народен Театър, модернистичен портал на Морска Градина със скулптиран фонтан с подводно осветление в централната част на тази стилова по виенски градина. Великолепно здание на Варненската Търговско-Индустриална Камара, (Днес ВМС-НАТО!), изградено върху темелите на древният венециански кастел, който дори отоманеца не посмял да рушне, обслужвал отбраната на града до Берлинския Конгрес (13.06.1878.!) Съвсем нови “Топли и Студени Общински Морски Бани”, с мост върху железни релси стотина метра в морето увенчан със състезателна кула за скокове във вода. Пристанище със сносен вълнолом, (Още служи!), и първокласни товарни места оборудвани с повдигателни съоръжения "Шкода". Уникален самоповдигащ се железопътен мост, (Унищожен напълно!), над канала море-езеро. Няколко пестеливо асфалтирани (Китонирани!) булеварди с платани и липи, а останалото сив паваж, чукано шосе и калдаръм. Доста индустрия плюс мераклийско начинаещо корабостроене, заедно с кораборемонт в плаващ док втора употреба (ПД "Принц Кирил"). Дузина частни и държавни банки, всяка една от тях със собствена програма за наука, изкуство и култура (!?!). Морска Биологична Станция - Аквариум, (Монарсите бърникат биологията - неизживяно феодално право!), нова модерна кланница (Вече никаква я няма!). Безброй занаятчии и еснафи от началото на булевард “Владислав ВАРНЕНЧИК”, до морето и на кръст. Прекалено много търговци и поради това - първото в страната Висше Търговско Училище. Варненска Международна Изложба с изключително модерни изложбени палати – (С постановление изкоренени!) Доста общообразователни и специални училища, с будни директории. Едно-две официални казина с рулетки. Градът е дотолкова добре струк-туриран, че една нова
ПОЩЕНСКА ПАЛАТА, във всяко отношение е насъщна гражданска необходимост. И ето, че Варна успява. Малко преди средата на Двадесети век, Варна-Град е трайно подготвен за задаващия се Нов Милениум. Не чак толкова отдалечен. Днес, когато всичко нашенско е на подбив; (Консумативното нашенско общество чрез чужди технологии доказва, че му е все тая – дали ще спастри род и корен!), хвърлено в забвение и безмилостно разрушавано, само и само младежта да мачка транснационални виртуални цици; длъжни сме да напомним за това и днес модерно съоръжение. Което някога, държавните институции (Царски!), не се поскъпиха да наситят с утилитарна помпозност. Още на 17.11.1937-а, в това стилово двуетажно здание, което и днес поразява с пропорции, функционалност и якост, бива настанено студиото на новоодържавеното Радио Варна. Където то остава до краят на петдесетте години на двадесети век. При проектиране на Варненската Пощенската Станция се залагат средства за обшиване на фасада, стени и тавани с програмни барелефи и фризове - че възпитано патриотически поколение да има.. Фризовете представят концептуално официалната история на Царство България - през миналото, настоящето и бъдещето на световните комуникационни мрежи.
ХОМЕОСТАТИЧНО ПАТРИОТИЧНО ВЪЗПИТАНИЕ, поставено на органична основа, е трайна предпоставка за всяко обществено-социално развитие. Рядко осъзнавано навреме. Винаги откривано постфактум. Задължително възправяно срещу нахлуването на унищожителна безнравственост, която, в условията на съвременния плосък свят на транснационални телекомуникации и аутсорсинг, биха могли да бъдат всякакви. Съдейки по жалките останки от тези барелефи, и по спомени от отминали години, в тях е заключена единствената окончателно сбъднала се концептуална прогноза за бъдещето на България. Съвсем не случайна. Докрай далновидна. Учудващо глобална. За изработване на тази вътрешна и външна украса, бива привлечен един забележителен скулптор от украинско-полски произход - Маестро Михайло ПАРАСЧУК. Дипломатически агент на кратко просъществувалата националистическа Република Украйна, където посланик е престарелият Дядо Вазов, скулпторът - ученик на Огюст Роден, решава и отсяда завинаги под Небето на Майка България. За да преживее превратностите на своята побългарена артистична съдба. За да отговори достойно на заявките, на Времето на Времената. За да остави талант - претворен в камък и бетон, по стените на обществени здания в столицата, и провинцията на България.
И по време на Цар Борис Трети Обединител.
И по време на Людмила Живкова.
Поради което дълбоко ненавиждан. (Пишел двойки на дъщерите на властимеющи!) Счита се, че пробивната устойчивост и артистизъм на неговото изкуство, е скритата първопричина за варварско безпощадно отношение, (Маестро Михайло Парасчук, без да бъде член компарии, е дясната ръка на Людмила Живкова по реставриране на Народния Театър в София!), към напълно завършения комплексен ансамбъл във Варненската Пощенска Станция. Цел - да бъде сломен. Неговите творения из страната, без да бъдат обявявани за упадъчни – не са, с учудваща методичност биват обезличавани. При това безвъзвратно. Което води до преждевременната кончина на артиста. Михайло Парасчук успява напълно да завърши започнатото, в поставения под ремонт "Народен Театър Иван Вазов", където системно е подругаван от невежи. (Предимно негови студенти!) Но, загубата на комплекса барелефи на Варненската Поща, (Копия и картонни зарисовки не можаха да се открият!), той не успява да прежали. В тази странна балканска страна, все още наричана България, професионализъм и самороден талант се ценят единствено, за да бъдат подложени на всенароден присмех. Често без да има защо. Най-вече, поради отсъствие на компактна гражданска критериалност. Стара Варна може много да разкаже за това. Натурализиран българин, Маестро Михайло ПАРАСЧУК (1878-1964.!), оставя ум, сърце и ръце, по фасадите на безброй обществени и частни сгради, в столицата и провинцията. Успявайки да вкуси от горчивините на славата и безпомощността; от пелина на разочарование и унижение. Страна, която си позволява да гледа на усилията на онези, които си позволяват безкористно да я обичат, с презрение на невежа и сатрап.
В КРАЯТ НА ПЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ, на миналия двадесети век, зданието на Варненската Пощенска Палата чувствително отеснява. Радио Варна отдавна е в самостоятелна сграда. Навлиза нова техника. Създавайки възможности и доказвайки предимства, тази техника изисква нови инженерни пространства. Архитектът е бил достатъчно предвидлив по фундамента. Зданието бива надстроено и, (Гледай ти!), издържа и до днес. Не биват забравени фоайетата и салоните за граждани. Где що има скулптурни фигури и барелефи, (Напомнят единението на Хан Кубрат, чрез сноп под корона!), биват безотговорно, (Или можеби достатъчно отговорно!), унищожени. Дали, защото интерпретират една достойно представена история? Дали защото не пасват на нечий рудиментарен партийно нивелиран вкус? Това остава да изясни бившето ръководство на Централна Поща - Варна. (Живо-здраво, под пенсионерска пара, преразпределено на ръководни позиции отново!) Да е станала работата без специална "художествено-творческа" комисия? Не е за вярване. Както не е за вярване, че днес, четиридесетина години подир това национално светотатство, същото общо фоайе бе подложено на поредни "освежавания" и реконструкции. Финансирани от лесно подменяните “нови собственици" на харизания народен залък наричан БТК. Това погубва окончателно надеждите за реновиране на знаменитите барелефи. Въпреки, че жалки останки от скромното великолепие на барелефната облицовка, и днес личат тук и там. Остатъци от пословичния Кубратов сноп, все още се се надпреварват с крило от самолет. Таванът е избягнат от хоросанаджиите. И майстор да си, ще ти се запълнят очите.
МЕДИИТЕ от дъжд на вятър повдигат проблема, с погубените произведения на Маестро Михайло ПАРАСЧУК, украинец по рождение, европеец по възпитание, българин по сърце и дух. Пропускайки да споменат неговите варненски творения.
Още през 1983., време на централизирано затопляне на дребно, в-к "Отечествен Фронт", дава место на критична бележка по проблема. Редакцията на вестника, с писмо под номер 6738/01.12.1983, задължава Окръжен Народен Съвет - Варна, щото да даде компетентно становище. Това е период на предглобализационно отрезвяване, и Окръжния Съвет се опитва да следва реда на закона. С писмо-отговор под номер Б-7/28.12.1983, ОНС-Варна дава донейде изчерпателен отговор. Виновниците за щетите, би следвало да понесат отговорност съгласно чл. 36, гл.V, от тогавашния Закон за Паметниците на Културата и Музеите, докато Националния Институт за Паметниците на Културата, би следвало да се произнесе по случая, съгласно чл. 14, гл.V от Правилника за устройството на НИПК. Не е известно нито е видно, да се е случило нещо подобно. Многостепеността на институциите умее да потулва поругавания над род, ред и законност. Примитивни закони, (Все още в сила!), едва ли с реално приложение. Въпреки, че всичко е възможно.
НАШЕТО СЪВРЕМИЕ УСПЯ И ДОКАЗА, как всичко е от ден до пладне. Особено, що се отнася до проблемите на просветата, науката, изкуствата, и феноменът наричан Култура. Трудно управляеми кризисни явления в мащабите на една вековно ограбвана страна. Не е известно, Варненската Пощенска Палата, някога декларирана под N 58 в Списъка на Архитектурните Паметници на Културата във Варна, дали все още фигурира в този ежегодно препиран в нечий целеви интереси “авторитетен” списък. Преработван толкова пъти, колкото на поредното парапарвеню му се прииска де си присвои нещо по-така, нещо по-апетитно. Жалко, но подир актуализиране, този Варненски Списък рядко бива оповестяван пред широката медия, а тя слабо чете “Държавен Вестник” - има ли го там!?!. През последното десетилетие, ред международни общности отпуснаха бая пар? за възстановяване онзи облик на Стара Варна, който някога даваше право да бъде еталон за ред, чистота и красота, по иначе исконно бедните брегове на Черно Море. Ала лозунгът "Няма Пари!", продължава да звучи до смърт пронизително.
СЛУЧАЯТ С БАРЕЛЕФИТЕ, във Варненската Пощенска Станция, едва ли е изолирано явление. Той показва, доколко лека е ръката на всички онези, които със самочувствие на Балкански Фердинанд Де Лесепс, продължават да ръководят социалния и политически живот на страната. Що се отнася до пословичните снопове на Хан Кубрат, понякога наричан от историците Кубер, (Така близко до Кибер!), те все още стоят дотолкова извисени в мнозина от нас, че за да бъдат кощунно достигнати и покрусени, ще са необходими усилия безкрайни.
Да живее Варна!
Да живее България!
Искаме си Царят!
The End-nonactualized
17.10.2009 16:48 -
THE ASMATICAL POP-PAP OF THE BULGARIAN MARINE-SALVAGE ACTIVITY
©2008 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMYАСМАТИЧНОТО ПУФ-ПАФ
НА
БЪЛГАРСКАТА
МОРСКА СПАСИТЕЛНА ДЕЙНОСТ
от
Богомил
Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НА ПРОВЕДЕНАТА тези дни (02-03.10.2008.!), под покрива на стилово обезобразения Гранд-Хотел “ВАРНА”, МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, се чувстваше отсъствието на една особена емблематична личност. Един от последните ефективно самошколувани български деятели на морското спасяване, Капитан Най-Далечно Плаване Никифор ГЕРЧЕВ. Недолюбван от мнозина, преминал през безусловно всички постове на тоталитарната морска йерархия, от капитан на плаващ кран до директор на Институт за Воден Транспорт, днес този талантлив труженик на Морето бе игнориран. И, Слава Богу! Щото Капитан ГЕРЧЕВ не обича да мълчи. Щото заседаващите не обичат много-много дискусии и противоречия. Щото истината е винаги една – Пари. Зад прекалено многото “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, отзвучаваше над Цялото Черно Море, че и по Азов, НЕМОЩНОТО
АСМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА
ПРИСТАНИЩНА АДМИНИСТРАЦИЯ.
За мнозина, съчетали в себе си дългогодишни усилия в изясняване същността на безбрежните проблеми на Черно Море, всичко е до болка ясно - чак до плач. Нещата с родното спасяване на море вървят толкова, колкото вървят нещата с нашенското тежко танкеростроене. Политическите джунгурбаши по политическата Чомолунгма именувана Народно Събрание, рязко резултират не само върху всинца нас, но и, до всичко що е свързано с устойчивостта в ареала на комплексния Регион Северен Медитеран, известен още като Черно Море. Българският ВМФ, БМФ, БЧК, всичко останало на вода – топтан с нарастващия яхтен трафик, са в безпределен хаос, който отчита на море – все повече непоносими жертви. Нещата остават на ниво – ВЗЕХМЕ ВЛАСТТА – СЕГА КАКВО ДА Я ПРАВИМ!?! Разбира се, Властта е висш продукт за вкусова консумация. Но, не и за подигравка със задълженията по обезпечаване на СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ НА МОРЕ В ОБХВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ. Че, на всяко от тях международна конвенция отговаря. Резултатите са налице, и Република БЪЛГАРИЯ, тази жестоко обичана и ненавиждана страна, носи своят подписан дял тежка международна отговорност. В съвсем кратък период от време, в обхвата на Морската Администрация на Република България, погинаха моторните кораби “ВАНЕСА”, “ЕРИКА”, “ТОЛСТОЙ”, “ХЕРА”, а спасителните операции или бяха безуспешни, или изобщо не наченаха, пестеливо публично оповестени. Тяхното внезапно изчезване от радарите напомня случая с моторен кораб Мария БЪКОЛИЦАС“-Пирея, (1981.!), започнал да прави вода преди Бургас и подал сигнал до неотзовалите се, (С подслушването - и тогава всичко бе наред!), български спасителни служби. За да потъне с тридесетина души екипаж траверс границата пред Кюстенджа.
ОТГОВОРЪТ Е МНОГОПЛАСТОВ. Професионално Многознайничество, Нелоялна Конкурентност при пълна Неконкурентоспособ-ност, Отсъствие на Компетентност, Избягване на Лична Отговорност, Игнорирано Ноу-Хау, Пренебрегване на опита на Бащите на Морското Спасяване у нас. (Капитан Никифор ГЕРЧЕВ – но не единствено той!) На непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ, от борба за добре затоплени брегови длъжности, едва ли им остава сулук-време за креативна дейност на море. Вербалното ноу-хау а-ла Барба Драгоста Николиди Трети несправедливо е запратено в небитието. Независимо, че следва досконално да се опазва и изучава. Това води до загърбване на проблематиката с изпреварващи темпове. До пренебрегване на традиционната моряшка родова приемственост и съпричастност, която никаква тапия не би могла да сертифицира. Работата, която би следвало да се свърши, в условия на аварийно спасяване на море, все пак и завинаги, зависи от именно опитът на море. И, от нищо друго. Толкоз.
ТАЗИ СПЕШНО СВИКАНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ВСИЧКИ ВИДОВЕ СИГУРНОСТИ НА МОРЕ, предназначена да хвърли ръждив морски прахоляк в очите на наблюдаващите международни органи, приключи без някакви съществени решения и препоръки. Тук си бяха дали среща три дузини върхови международни специалисти, дано съвсем удачно, от които на практика зависи дереджето на спасяване на човешкия живот на море по нашенското Черноморие – и по-навътре – до где око види. (Но, какво тук значи някакви си личност!?!) И, тъй като с реално спасени кораби Българската Морска Администрация отдавна не би могла да се похвали, (Бих казал от времето на Папа Андрей Стойков ПРЕМЯНОВ – дано не греша!), в рамките на Конференцията побърза да скалъпи и разгърне, демонстрации по „спасяване на давещ се човек“. Изтървала спасяването на м/к „Толстой“, Българската Морска Администрация, асматически пуф-пафкайки - няма как да не спаси поредният плаващ манекен. Без да подозира, че струпвайки в морето пред хотел „ДЕЛФИН“ няколко катера и един военен кораб, самата тя се превръща в изключително тежко дишащ удавник. Пропуснал да надене пояс - пипнал се за сламка. Удавник, който и високоуважаемата Госпожа Емел ЕТЕМ, заедно с тежко тюфкащият се за хала на Народното Здравеопазване Доктор Александър ЧИРКОВ, не биха могли да спасят. Дискусиите? Дано да излязат в отделна книжка, заедно със снимките на щастливо спасения манекен.Но, за Бога, какво тук значи някакъв си манекен? Подир 1989., масово се произвеждат и у нас. Питам се – за какво ни трябват!?!
17.10.2009 16:24 -
HI - VARNA REGIONAL - HIP-HOP!, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
!
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ОППА – ВАРНА РЕЖИОНАЛ – ОППА-ОП!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На снимките: Катедралата в Барселона и рухналата козирка
на баня "Гъбата" у нашего града
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за възстановяване на автомобилното движение по улица "27ми ЮЛИ", напреки на единствената пешеходна зона в СТАРА ВАРНА, за лишен път напомня, че апетитите към ново строителство ИМЕННО В ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА АПЕТИТНА ПРИЧЕРНОМОРСКА ВАРНА едва ли някога ще отминат напълно. Феноменът "ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА ДУПКА"; около която дриблират няколко ЕООД-та и кой знае колко минидъщерни фирми; някога обезпечена с красив безлимитен проект на хартия за централен търговски дом – все още на ниво "ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ДУПКА", досадно често си се приповтаря. Проектът бе спрян именно ПОРАДИ БЕЗИЗХОДИЦАТА С ТРАНСПОРТНИТЕ ПОТОЦИ ЗА НЕГОВОТО 24-ри ЧАСОВО ЗАХРАНВАНЕ СЪС СТОКИ.
ПОРЕДНОТО "НОВО" ТРАНСПОРТНО РЕШЕНИЕ обезпечено от ОБЩИНА ВАРНА, на практика осигурява ЕДНОПОСОЧЕН ТРАНСПОРТЕН ПОДХОД към прекалено апетитния парцел на ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА БАНЯ-ГЪБА. Оригинален архитектурен комплекс и артефакт, обслужвал ВАРНА-ГРАД десетилетия, днес изстискан напълно, (При никаква техническа подръжка от 1988 г. насам!), до степен на естествено (Изкуствено ли – това е невъзможно!?!) рухване на челната козирка върху паркирани леки транспортни средства. Обичайно явление за този мил причерноморски град, в който апетитите за макдоналд-банички надхвърлят компетенциите по транспорта. Комплекс, оценен някога от тоталитарни зцавистници-критикари като прекалено модернистичен, а архитектът - доколкото знаем умничко натирен в далечна ЛИБИЯ – че дано ВАРНА-ГРАД не види подобен проект никогиж. И защото, все пак някой успява и напомня, че отдолу – под този зарязан от собствениците имот, (Независимо от плановете за в бъдеще – длъжни са да го поддържат в безопасна изправност!), лежат руините на СТАРАТА ВАРНЕНСКА КРЕПОСТ, и на предкрепостния град. А още по-отдолу тече каптирана СТАРАТА РЕКА ВАРНА по своя узаптен в началото на тридесетте години на двадесети век път към морето. Фактология пренебрегвана от мнозина, но задължителна за напомняне.
ДНЕС ЕДИН ПЪТЕШЕСТВЕНИЧЕСКИ ЕКИП, в който едва единият член е КОРЕНЯК-ВАРНЕНЕЦ, успява и ни навира в лице ОПИТЪТ НА ДАЛЕЧНА БАРЦЕЛОНА. Така някога ни навираха в очи ОПИТЪТ НА БРАТСКА РУСИЯ, къде по-успешно на престъпна евтиния. Със СЛУЧАЯТ БАРЦЕЛОНА, се е захванало топтан цялото ГРАДСКО ОБЩИНСКО ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО, оглавено от ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА. Което знаменателно напомня, че го оглавява човек с вкус към НАУКА, ИЗКУСТВО и ПРОГРЕС. Когото строителните асове така нахално са пипнали за пешовете на академичната роба, че и космодрум да решат, и космодрум биха вдигнали на мястото на АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ, без да им трепне око.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ, че всякаквите строително-архитектурно-транспортни забежки в границите на ГРАД ВАРНА, на практика винаги се оказват сбъдати БЕЗ КМЕТСКА ВЕРИФИКАЦИЯ. Ето защо била тя необходима - ЦЯЛАТА РАЗДУТА БЮРОКРАТИЧЕСКА МРЕЖА НА ОБЩИНА ВАРНА И НЕЙНИТЕ ПОДКМЕТСТВА! За да прескачат – и още по-лошо – ЗА ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ ВРОДЕНОТО БЛАГОРАЗУМИЕ НА КМЕТА. И успяват. О, как успяват.
НА 26.03.2009 г., В ЗАЛА 37 НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, пред журналисти от всякакъв калибър, бяха представени впечатленията на възхитените членове на ВАРНЕНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ ПОСЕТИЛА КМЕТСТВО БАРЦЕЛОНА. Информацията, поднесена от главния архитект на общината, от главния юрист на общината и от една неизвестна млада архитектка, както тези на самия високоуважаем кмет, бяха крайно съществени и интересни. Особено в онази част, в която се говореше за поредното провинциално щение, щото ИНСТИТУТ ПО ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА – СОФИЯ, възпретил рушването на т.н. КАРТОФЕНА КЪЩА, (Днес вече изцяло я няма!), да не се меси във ВАРНЕНСКИТЕ РАБОТИ. За целта се предлага да бъде създадена ВАРНЕНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРА, КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ПЕРСПЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГРАДА. Много успешна работа, ама за ИСПАНИЯ. (Барцелончани най-добре знаят!) Където частната инициатива никога не бе погубена умишлено, уважението към град, род и родина успешно бе опазено, а народът не бе отучен да има свой дом и бизнес дори, по време на отвратителния франкистки тоталитаризъм. И, защото такова звено у нас все още го няма, а и трудно ще бъде въведено в работа, (Кой ли би ги слушал!), с БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ е подписано съответно СЪГЛАШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, (Услуги без стоки не вървят!), ЗА ПОРЕДНОТО ОПРАВЯНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА ВАРНА-ГРАД. И, едва ли някой се запитва, поради что ФЕДЕРАЛНА БРАЗИЛИЯ финансира нова столица през петдесеттях години на двадесети век? Ами – поради тежките инфраструктурни проблеми в тогавашната столица РИО ДЕ ЖАНЕЙРО (До 1960 г.!). Да припомняме ли азбучната истина за фаталната разходка на Франк-Лойд РАЙТ и кметът на Ню-ЙОРК малко преди Втората Световна Война, под сипещи се от небостъргачите корнизи и козирки. Архитектите я знаят.
НЯКОГА НОВОПОСТАНОВЕНИТЕ БАЩИ на СТАРА ВАРНА бяха направили промишлените предприятия да им бъдат на разкрач от дома, едва ли не в центъра на града ("МЕТАЛ", "ЛОРМ", "ЕЛПРОМ", "МАСЛОБОЙНА" …), и докато бъдат ситуирани там където им е мястото, отмина доста национално време. Днес нещата се преповтарят чрез произволното, и позволете!, безпощадно курортно-жилищно строителство по възлови инфраструктурни места, които архитектите от БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ няма как да не отбележат за рушване. (Независимо дали ще бъде възприето – или не!) В това отношение тяхното сътрудничество няма как да не се окаже полезно. Поне за онези, нагърбили се да докарат от девет реки вода и дойни крави, че да впечатлят света с "ВАРНЕНСКИ НЕБОСТЪРГАЧИ". Гдето подир двадесетина години ще започнат да се разкапват. Една подобна сграда има изключително сериозна техническа подръжка. Вие как мислите? Прословутият "ЕМПАЙР СТЕЙТ БИЛДИНГ" на Доналд ТРАМП натоварва ли се оптимално и изцяло? Аз твърдя обратното. Вървете и проверете! Щото, мили мои съграждани варненски от АКСАКОВО до КАСТРИЦА, и през ГАЛАТА до ВЛАДИСЛАВОВО, докладът на знаменитите варненски пътешественици нищо не казва за крайбрежните хотели около БАРЦЕЛОНА и тяхната настояща и бъдеща съдба.
The End- unactualized!
© 2009 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ОППА – ВАРНА РЕЖИОНАЛ – ОППА-ОП!
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
На снимките: Катедралата в Барселона и рухналата козирка
на баня "Гъбата" у нашего града
РАЗПОРЕЖДАНЕТО за възстановяване на автомобилното движение по улица "27ми ЮЛИ", напреки на единствената пешеходна зона в СТАРА ВАРНА, за лишен път напомня, че апетитите към ново строителство ИМЕННО В ИСТОРИЧЕСКИЯ ЦЕНТЪР НА АПЕТИТНА ПРИЧЕРНОМОРСКА ВАРНА едва ли някога ще отминат напълно. Феноменът "ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА ДУПКА"; около която дриблират няколко ЕООД-та и кой знае колко минидъщерни фирми; някога обезпечена с красив безлимитен проект на хартия за централен търговски дом – все още на ниво "ЦЕНТРАЛНА ГРАДСКА ДУПКА", досадно често си се приповтаря. Проектът бе спрян именно ПОРАДИ БЕЗИЗХОДИЦАТА С ТРАНСПОРТНИТЕ ПОТОЦИ ЗА НЕГОВОТО 24-ри ЧАСОВО ЗАХРАНВАНЕ СЪС СТОКИ.
ПОРЕДНОТО "НОВО" ТРАНСПОРТНО РЕШЕНИЕ обезпечено от ОБЩИНА ВАРНА, на практика осигурява ЕДНОПОСОЧЕН ТРАНСПОРТЕН ПОДХОД към прекалено апетитния парцел на ЦЕНТРАЛНАТА ГРАДСКА БАНЯ-ГЪБА. Оригинален архитектурен комплекс и артефакт, обслужвал ВАРНА-ГРАД десетилетия, днес изстискан напълно, (При никаква техническа подръжка от 1988 г. насам!), до степен на естествено (Изкуствено ли – това е невъзможно!?!) рухване на челната козирка върху паркирани леки транспортни средства. Обичайно явление за този мил причерноморски град, в който апетитите за макдоналд-банички надхвърлят компетенциите по транспорта. Комплекс, оценен някога от тоталитарни зцавистници-критикари като прекалено модернистичен, а архитектът - доколкото знаем умничко натирен в далечна ЛИБИЯ – че дано ВАРНА-ГРАД не види подобен проект никогиж. И защото, все пак някой успява и напомня, че отдолу – под този зарязан от собствениците имот, (Независимо от плановете за в бъдеще – длъжни са да го поддържат в безопасна изправност!), лежат руините на СТАРАТА ВАРНЕНСКА КРЕПОСТ, и на предкрепостния град. А още по-отдолу тече каптирана СТАРАТА РЕКА ВАРНА по своя узаптен в началото на тридесетте години на двадесети век път към морето. Фактология пренебрегвана от мнозина, но задължителна за напомняне.
ДНЕС ЕДИН ПЪТЕШЕСТВЕНИЧЕСКИ ЕКИП, в който едва единият член е КОРЕНЯК-ВАРНЕНЕЦ, успява и ни навира в лице ОПИТЪТ НА ДАЛЕЧНА БАРЦЕЛОНА. Така някога ни навираха в очи ОПИТЪТ НА БРАТСКА РУСИЯ, къде по-успешно на престъпна евтиния. Със СЛУЧАЯТ БАРЦЕЛОНА, се е захванало топтан цялото ГРАДСКО ОБЩИНСКО ОПЕРАТИВНО РЪКОВОДСТВО, оглавено от ДОКТОР ХОНОРИС КАУЗА. Което знаменателно напомня, че го оглавява човек с вкус към НАУКА, ИЗКУСТВО и ПРОГРЕС. Когото строителните асове така нахално са пипнали за пешовете на академичната роба, че и космодрум да решат, и космодрум биха вдигнали на мястото на АРХЕОЛОГИЧЕСКИЯ МУЗЕЙ, без да им трепне око.
ДОБРЕ Е ДА СЕ ЗНАЕ, че всякаквите строително-архитектурно-транспортни забежки в границите на ГРАД ВАРНА, на практика винаги се оказват сбъдати БЕЗ КМЕТСКА ВЕРИФИКАЦИЯ. Ето защо била тя необходима - ЦЯЛАТА РАЗДУТА БЮРОКРАТИЧЕСКА МРЕЖА НА ОБЩИНА ВАРНА И НЕЙНИТЕ ПОДКМЕТСТВА! За да прескачат – и още по-лошо – ЗА ДА ПРЕНЕБРЕГВАТ ВРОДЕНОТО БЛАГОРАЗУМИЕ НА КМЕТА. И успяват. О, как успяват.
НА 26.03.2009 г., В ЗАЛА 37 НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, пред журналисти от всякакъв калибър, бяха представени впечатленията на възхитените членове на ВАРНЕНСКАТА ДЕЛЕГАЦИЯ ПОСЕТИЛА КМЕТСТВО БАРЦЕЛОНА. Информацията, поднесена от главния архитект на общината, от главния юрист на общината и от една неизвестна млада архитектка, както тези на самия високоуважаем кмет, бяха крайно съществени и интересни. Особено в онази част, в която се говореше за поредното провинциално щение, щото ИНСТИТУТ ПО ПАМЕТНИЦИТЕ НА КУЛТУРАТА – СОФИЯ, възпретил рушването на т.н. КАРТОФЕНА КЪЩА, (Днес вече изцяло я няма!), да не се меси във ВАРНЕНСКИТЕ РАБОТИ. За целта се предлага да бъде създадена ВАРНЕНСКА АГЕНЦИЯ ЗА ИНФРАСТРУКТУРА, КАТО ЕЛЕМЕНТ НА ПЕРСПЕКТИВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ГРАДА. Много успешна работа, ама за ИСПАНИЯ. (Барцелончани най-добре знаят!) Където частната инициатива никога не бе погубена умишлено, уважението към град, род и родина успешно бе опазено, а народът не бе отучен да има свой дом и бизнес дори, по време на отвратителния франкистки тоталитаризъм. И, защото такова звено у нас все още го няма, а и трудно ще бъде въведено в работа, (Кой ли би ги слушал!), с БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ е подписано съответно СЪГЛАШЕНИЕ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ, (Услуги без стоки не вървят!), ЗА ПОРЕДНОТО ОПРАВЯНЕ НА ИНФРАСТРУКТУРАТА НА ВАРНА-ГРАД. И, едва ли някой се запитва, поради что ФЕДЕРАЛНА БРАЗИЛИЯ финансира нова столица през петдесеттях години на двадесети век? Ами – поради тежките инфраструктурни проблеми в тогавашната столица РИО ДЕ ЖАНЕЙРО (До 1960 г.!). Да припомняме ли азбучната истина за фаталната разходка на Франк-Лойд РАЙТ и кметът на Ню-ЙОРК малко преди Втората Световна Война, под сипещи се от небостъргачите корнизи и козирки. Архитектите я знаят.
НЯКОГА НОВОПОСТАНОВЕНИТЕ БАЩИ на СТАРА ВАРНА бяха направили промишлените предприятия да им бъдат на разкрач от дома, едва ли не в центъра на града ("МЕТАЛ", "ЛОРМ", "ЕЛПРОМ", "МАСЛОБОЙНА" …), и докато бъдат ситуирани там където им е мястото, отмина доста национално време. Днес нещата се преповтарят чрез произволното, и позволете!, безпощадно курортно-жилищно строителство по възлови инфраструктурни места, които архитектите от БАРЦЕЛОНА РЕЖИОНАЛ няма как да не отбележат за рушване. (Независимо дали ще бъде възприето – или не!) В това отношение тяхното сътрудничество няма как да не се окаже полезно. Поне за онези, нагърбили се да докарат от девет реки вода и дойни крави, че да впечатлят света с "ВАРНЕНСКИ НЕБОСТЪРГАЧИ". Гдето подир двадесетина години ще започнат да се разкапват. Една подобна сграда има изключително сериозна техническа подръжка. Вие как мислите? Прословутият "ЕМПАЙР СТЕЙТ БИЛДИНГ" на Доналд ТРАМП натоварва ли се оптимално и изцяло? Аз твърдя обратното. Вървете и проверете! Щото, мили мои съграждани варненски от АКСАКОВО до КАСТРИЦА, и през ГАЛАТА до ВЛАДИСЛАВОВО, докладът на знаменитите варненски пътешественици нищо не казва за крайбрежните хотели около БАРЦЕЛОНА и тяхната настояща и бъдеща съдба.
The End- unactualized!
17.10.2009 16:11 -
HERE -IS - AS IT IS, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ТУКА Е ТАКА
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMYТУКА Е ТАКА
ИЛИ
ОТ ПОД КРИВА КРУША – ДО ПОД ДИВА ЯБЪЛКА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
ПОЛУОФИЦИАЛНА СТАТИСТИКА твърди, че остатъчните, (Бракувани, недоразграбени и неутилизирани!) пестициди в малка България, държат обем някъде към 4 391 тона (14.11.2000.!). Колко са в действителност, само Господ-Бог би могъл да каже. (Тоест Държавна Сметна Палата - IF!) Една трета от тези свръхбезпощадни отрови, от които мрем като круши без да се досетим, се съхранявали в “безопасен” режим, (На кого ги разправяш!), в над 207 “специализирани склада” (Тоест под катанец!). Като знаем, доколко анадолският тембелък ни е подхваналq а чалгата ни довършва с безсрамни маанета, няма как да не се запитаме. Какво е “специализираното” дередже понастоящем, на тези хекатомби на масово всенационално самоубийство. Щото утре-вдругиден; на пук на всякакво национално, европейско и световно законодателство; някой надрусан двойно неграмотен пуцаджийски бабаит виж че започне, за собствен кеф и международно удоволствие, да ги издумка, за да изкара още някой милион пара отгоре. В добавък на специализираните, (Представете си Братия Болгаре!), съществуват и неспециализирани складове - 1 061 на брой. Под чиито продънени от времето керемидени покриви се съхраняват едва 2 748 тона химикали натаман. Безпаспортни, но не безвредни остатъци от цивилизацията на двадесети век, програмирана от бащите на социализЪма, окончателно да ни довърши.
ПОДОБНИ ВЕСТИ могат да не безпокоят единствено онези зомби-нашенци, що инерциално продължават да вярват, (Наивници – колко щеш!), че министерствата – лицемерно тъпкани с портрети на Левския и Ботева, съвестно обслужват общество и държавност, докато къткат частни кросинтереси. (Челопеч – Бако!?!) Изминали са по-малко от десетина години. И, ако Европа реши да тегли сметка и по този параграф, сторвайки преброяване реално, би се оказало, че бройката по-скоро е мръднала нагоре. Дотолкова мощна е онаследената безотчетност на тоталитаризма, в интерес на посткомунизма. Главозамайваща статистика не може да не напомни за едни не дотам примитивни, значително по-трезви и спокойни, отминали доказано устойчиви – макар военовременни – времена.
- Когато изворите на Мати Болгария - са до един целебни.
- Когато водите на Черно Море - са почти питейни.
- Когато рисовете се разхождат из салкъмените гори над Стара Варна, без да бъдат “опазвани” от повече от две ведомства - та до крак да бъдат изтрепани.
- Когато единствен широкоприложим промишлен препарат е традиционния “син камък”, подир гасената бяла вар и маята за хляб с купони.
- Когато псевдоцивилизацията на Двадесети Век, все още не е нахлула неудържимо по съветска линия, но ООН вече е тук. С маргарина на UNILEVER, кондензираното мляко на UNICEF, и мармалад от портокали с неизвестен произход. Хлябът си е натурално чер, а кюспето от “Маслобойните” хранително и вкусно. Системата е купонна. Едва когато бъде отменена, народът ще усети – за какво иде реч.
- Конският впряг - и днес - е уважаван наравно с човека.
- Млекари с рунтави калпаци, без джебни касови апарати, разнасят в калайдисани гюмове на вересия прясно мляко - по-гъсто от петмез.
- Рулетка се играе единствено по сборове и панаири, но през 1947. бива възпретена за дълги години - заедно с Държавната Лотария. (Докато не става ясно, че без пране на пари никоя държава не ся давръндисва!)
- Полицията е пеша, а винаги сварва на място.
- Царството царува без подкрепа на набедени идеолози.
- Доколкото пророци съществуват, те биват ползвани за държавни религиозно-евристични прогнози.
ПЪРВИ ИНСЕКТИЦИДИ в Мати Болгария са внесени към 1945-1946, от малка еднолична столична внос-износ централа (“Малка Калифорния” на Досю Марков Иванов!), чрез тогавашната англо-американо-френска окупационна зона Бизония. (Надеждите, че Бащата на Народите би възприел прословутият План Маршал, все още не са окончателно погасени!) Това става с добронамереността на тогавашното Министерство на здравеопазването, под стриктния надзор на вечно подозрителното ОФ. Цели се незабавна борба със ширналото се подир войната въшлясване на населението, съпътствано с масова туберкулоза. DDT (Paul Muller-1939.!), е бял прах без вкус, доставян в 200 литрови херметични картонени варели, приятно омирисени зад океана от Доу Кемикъл. Никой не споменава дози и гранични натоварвания. Щом варелът бива разпечатан, убийствена доза DDT бива насипана в лабораторно петри, където експериментална чистокръвна българска хлебарка потрепва за последно. Един от присъстващите на този паметен пръв експеримент, шегобиецът-правист Доктор Стоянов, ще спомене:
- И, ако посмей - нек врагът да ни нападне ...
Никой не предполага, как е недалеч от светата истина. Подир десетилетия, подобни препарати ще бъдет изсипвани с тонове, над Виетнам.
Подир това примитивно потвърждение на ефективността, DDT навлиза широко на българският пазар за земеделски продукти. Правителството на Кимон Георгиев внезапно оттегля широкият просперитет за частната инициатива. И, обръща лопатата, давайки превес на менте-кооперативна, и национализирана държавна собственост. Независимо от това, Министерство на търговията, промишлеността и труда, (Георги Павлов-1947!) разрешава един значителен внос. “Малка Калифорния” затъва в дългове, но намира парите. Инсектицидите и пестицидите навлизат задълго в националната земеделска практика. За да проникнат и оседнат завинаги във всички нас. Финно диспергирани продукти, които вятърът вдига от обработваните площи, за да разпрати по света. Днес, десетилетия подир тяхната забрана в световен мащаб, изследователски екипи ги откриват във въздушни потоци над Северният Полюс, в кости на тюлени, китове, и мечки. (Как е хавата у нас - вече! - не споменава никой. Навярно всичко е уред!) Докато селскостопанските вредители генерират адаптивни поколения. Науката е принудена да изобретява все по-нови, канцерогенозни препарати – в замяна на безсмислено изобретените – за да бъдат ползвани горе-долу по сезон. И после – пак ...
МЕЖДУВРЕМЕННО ЦАРСКОТО СЕМЕЙСТВО Е ПРОГОНЕНО. Предполагаемо завинаги. Кръвналото Царство България е превърнато в Народна Република., здраво подшита към СССР. Пристъпва се към безогледна национализация. Обещанията на Героят от Лайпциг, Другарят Георги Михайлов ДИМИТРОВ, за опазване светостта на средният и малък бизнес не струват пукната пара. Подир “Малка Калифорния” остават куп неприятности, пакет празни бланки, и запорирани банкови сметки. Фирмата е закрита, нейният персонал остава на улицата. Вагоните със стока (DDT!) потъват неизвестно къде. (При социализЪма не се краде – при него се взема!) Нейният собственик Досю Иванов, дълги години води безстрашни дела с държавата, макар да е напълно безработен. Без да дочака реституция на своите финансови и заводски мощности, той си отива от този свят, като почтен продавач на зеленчуци. Споделяйки, че винаги, когато една държава се отмята от дадена дума, това е фатално за бъдещето на нейният си народ. (Това е друг народ!) Петилетка по-късно (ДВ. 37/30.10.1953.!) бива приет Правилник за контрол над материалите и препаратите за растителна защита, но до окончателна забрана за този единствен за онова време универсален препарат не се стига. Правилникът разширява и допълва онова, което вече е сторила Короната, чрез поставяне под държавен контрол т.н. “препарати насекомоизтребители”, (Заповед № 5992/10-09-1942 на МТПТ!), като изрично забранява производство на препарати “с примес на петрол”.
Но сега, нещата са други.
Трябва да се лапа.
А, какво именно лапа народът остава загадка, дори в наше време. Когато безброй модерни технологии за хранителни анализи са налице, без да се прилагат широко, както това изискват европейските условия и препоръки, като се подменят с недоносчета-примитиви - опаковката е важна! Струва ми се, най-вече поради ваксиниране на нацията с онзи анадолски дембелък - от всякакъв вид и порода, който безпроблемно насажданата чалга успява, и възражда.
НЕОТДАВНА, органите за превенция на Русия, (Росийская Газета-06.2008.!) забраниха вноса на зеленчуци и плодове от Турция. Установено бе наличие на нитрати, многократно надвишаващи постановените от държавата норми. Това дава основание да се надяваме, как някога някой си някъде, по топ-йерархичната стълбица за управление на държавата все още наричана България, би постановил и реализирал, окончателно ликвидиране на депата с вредни селскостопански химикали. Останали без етикет, те няма как да не се търгуват международно.
Всъщност – какво значение. Пътят от под крива круша - до под крива зарзала, добре ни е известен.
Тука е така! THE END
20.12.2009./02.11.2012
17.10.2009 15:48 -
CHI-CHE OR BECAUSE OF THE LAW ARTICLE, by Bogomil Kostiv AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Koatoff AVRAMOV-HEMYЧ И Ч Е
или
ЗАРАДИ БУКВАТА НА ЗАКОНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО НА 07.09.1944. вратите на Плевенския затвор се отварят, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, една от неопетнените гордости на Българската Работническа Партия – Комунисти, не е посрещнат от никого. Жена му Люба Топенчарова, заедно с техният син роден в Москва, е изселена из селата на Делиормана. “Новото Време” за което са мечтали, страдали, гладували и самоотвержено работили, е дошло. Войната, гладът и лишенията са дотегнали всекиму. С какво руснаците са по-лоши от германците? По набързо издигнати трибуни, Трайчо КОСТОВ открива безброй пребоядисали се, на които познава и юмруците, и зъбите, и арестантската чорба. Особено опасният враг на Царщината, пипва влакът за столицата, която е в развалини. Няколко тежки съюзнически бомбардировки са дали на Регентите да разберат, от где духа вятърът на победата. Играта с “неутралитета” по отношение на Матушка Рус е приключил. Страната е окупирана от СССР, макар на Чам-Кория да е вирнала антени американска разузнавателна мисия още на 03.09.1944 призори. Мисията ще напусне страната едва в началото на петдесетте години. За да се завърне като музикален експедиционен корпус в Източните Родопи, че да бъдат прогонени заедно с посолството от Вълко ЧЕРВЕНКОВ. В салоните на посолството остава единствено фолклорната карта на Царство България, с разбит буркан конфитюр върху нея.
НА 11.09.1944., ТРАЙЧО КОСТОВ ДЖУНЕВ, член на ЦК на БРП(k), заема своето изборно място в набързо сформирания ЦК в столицата. Налице е процес на кооптиране в Партията на щяло-нещяло, че да нарастне в обем и докара подкрепа. По-късно, когато Партията започне да се чисти от непоносимото, най-напред ще паднат именно онези първични нейни членове, наивно поели върху своите плещи отговорността на въоръжената съпротива. Късметлии - пропуснали да оставят кости в горите, нивята и затворите на страната. Тази най-пламенна едва оцеляла част, ще бъде запратена незабавно на фронта. Където, под командата на безпощадния кавалерийски генерал Владимир СТОЙЧЕВ, (Следвоенен посланик във Вашингтон!), по същество полковник от резерва и известен превратдажия, с викове за дружба с народите на СССР и Другарят Сталин, ще погине под минометния огън на SS-дивизията “Принц Юйген”. Които пък по чудо оцелеят, ги чака куршум в тила “от неизвестен извършител.” (Иван ХАДЖИЙСКИ и други!) Изчистването на интелектуалците попаднали в ЦК обаче, се оказва къде по-трудна задача. Задграничното Бюро на БРП(k) е разпуснато, (Марш домой!), но Георгий Михайлович ДИМИТРОВ все още е на квартира недалеч от Кремъл. Война е. Пропагандата на Хитлер тръби за ново оръжие, което би обърнало нещата. На 12.09.1944., една неявна окупация е приключила – друга една едва започва. Мазетата на полицейските участъци са претъпкани с монархисти, националисти, бранници, ратници и възпитаници на Дойче Шуле. По ъглите ехтят изстрели. Тричленки правят полево правосъдие. Предстои нов състав на Политбюро, оглавено от спешно тръгналия от Москва Станке Димитров-МАРЕК. (Самолетът е свален!) Мати Болгария за пореден път се лишава от изтъкнат теоретик-интелектуалец. (Потенциален конкурент на Георги ДИМИТРОВ, или обратното!) Предстои отстраняване на Трайчо КОСТОВ. Това ще изисква време. По предварителни пресмятания година-две. Точно толкова време отива за натикване на Чиче в пандела.
ПО НАРЕЖДАНЕ НА МОСКВА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, (17.06.1897-16.12.1949.!), е “избран” за Първи Секретар на ЦК на БРП(к) на мястото на разочарования Добри ТЕРПЕШЕВ, полковник-превратаджия от тридесеттях години, комбина-съратник на полковник Кимон ГЕОРГИЕВ, (Лична охрана на прогресивния варненски индустриалец Асен НИКОЛОВ!). По-късно изпратен, да подпише унизителния договор за “примирие” на преговорите в Париж, докато търси третата си официална ръкавица. На плещите на Трайчо КОСТОВ – Чиче, ляга ликвидирането на класовите врагове, и участието на целокупната Българска Войска във Втората Фаза на Войната. Между Трайчо Костов и Георги Димитров се установява трайна телефонна, телетипна, писмовна и радиовръзка. Двамата се уважават още от времената на преподавателската дейност на Чиче в Москва. В по-късни времена, народът ще остане в дълбоко недоумение, как и защо двамата се намразват издълбоко и до смърт. Върви клюка, че Трайчо КОСТОВ се е отзовал за Георги ДИМИТРОВ – като за изкуфял старец. (В леглото на жена си!) Тази връзка държи до триумфалното завръщане на Георги ДИМИТРОВ в България. Още при тържественото посрещане в залата на Народния Театър, Бай Георги бива пресрещнат с купища доноси и лъжи, фабрикувани от все същия таен мозъчен тръст. За да успеят. В края на краищата успяват.
И, с Трайчо КОСТОВ.
И, с Георги ДИМИТРОВ.
ДОКАТО ОЧАКВА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ от Москва, Чиче преоборудва любимата югоизточна ъглова приемна на О Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител; от където е като на длан цялата “Царя”; в осъвременен работен кабинет за вожда. Тук Татко Димитров, ще пуши лула, докато пийва чай с водка. Сецесионът на короната отстъпва пространство и площ, на пролеткултовски Баухауз от началото на тридесеттях. Отоплението остава непокътнато. Георги ДИМИТРОВ ще си се топли по царски.
СТРАНСТВАЩ РЕВОЛЮЦИОНЕР, Трайчо Костов ДЖУНЕВ професионално е изключително добре подготвен. (Днес бихме го нарекли терорист!) След като е работил като стенограф в апарата на Народното Събрание, той е съден за списването нва „Работнически Вестник“, и осъден на осем години затвор. През 1929. е амнистиран, и незабавно заминава за СССР. Където следва ред политически школи. (1933.!) Многократно прогонван от учебната скамейка в своята страна, Чиче e все пак е завършил право в Софийския университет, владее няколко езика включително английски, и професионална стенография. (Подозрителни опции подир 09.09.1944.!) През 1936., Трайчо КОСТОВ отново е в Москва, през Истанбул и Одеса. В Москва Трайчо КОСТОВ преподава в Комунистическия университет на националните малцинства. За нещастие му хрумва да напише дисертация. Поднесена на Васил КОЛАРОВ, тя получава благоприятен отзив, но Трайчо КОСТОВ окончателно бива върнат в България (1938.!). Където бива смъртоносно забъркан в голямата конспиративна каша, натресена от алкохолизирания диверсант Антов ИВАНОВ, на Комунистическата партия на България. Дело, по което бива привлечен и разстрелян, и народният поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Работата с Чиче също отива към смъртна присъда независимо, че неопровержими доказателства за диверсионна дейност по Трайчо КОСТОВ не могат да бъдат събрани. По коронно задължение и професионален навик, Цар Борис Трети Обединител преглежда лично делата на всеки осъден на смърт. Между тях открива очарователния стенографист от Народното Събрание Трайчо Костов ДЖУНОВ, за който вече е ходатайствал неговият секретар Станислав БАЛАН. Намесва се и генерал Никифор НИКИФОРОВ, високопоставена руска разведка от преди революцията. Революционерът не е доказан терорист. И - отървава кожата затръшнат до живот в Плевенския затвор.
ПРЕЗ 1946, ТРЪГВА ЛИЦЕМЕРНА СЪВЕТИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА. Чиче не подозира какво му предстои. Като секретар на ЦК на БРП(k) и Председател на Държавния комитет за стопански и културни въпроси, му е предоставен секвестиран апартамент на “народен враг” на последния етаж на булевард “Македония” № 40. София е все още в руини. Народният съд е отминал. Рядко ползва един от мощните руски “ЗИС”, предоставени за министри. Най-често се прибира пеш. Невисок средна възраст мъж, в хубав костюм и мека шапка. Силно диоптрични очила. Зад тях очи, които виждат всичко. Винаги усмихнат. (Бих казал – виновно усмихнат!). С кожена чанта под мишница. Съвсем не наперен. За разлика от кварталния партиен секретар, от който блокът потреперва, като при бомбардировки. Един милиционер на входа. Толкоз. Чиче не подозира, че неговият последен отказ за окончателна физическа разправа с останалите “народни врагове”, които БРП(k) рои ежедневно, е докладван в Москва. Предстои следвоенен лов на вещици по целия свят. Че и, в Народна Република БЪЛГАРИЯ. От където чрез фалшив референдум Царчето е прогонено. (Не трогайте мальчика! – Й. В. Сталин) Някъде, към 1947, проектът за физическо унищожаване на Трайчо КОСТОВ и споменът за него, е окончателно готов. Очаква се одобрение на Москва.
ГЕОРГИЙ МИХАЙЛОВИЧ ДИМИТРОВ, харесва да общува с млади хора. Особено, ако са висша партийна номенклатура. Едва окопитил се в столицата, той бива привикан обратно в Москва. И тръгва, (05.12.1948!) съпроводен от двама съперници - Трайчо КОСТОВ и Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Искани пряко при Татко СТАЛИН, за дребни обяснения по външната политика на още суровата НРБ. Стопанската криза подир войната е отвратителна. Русия е опустошена. За да се вдигне и укрепне, е необходима цялостна политическа подръжка и безусловно подчинение на окупираните зони с постановените “народни” правителства. Предвижда се създаване на СИВ. Икономиката на Блока следва да бъде синхронизирана. Но, какви са тези сигнали подавани от София? Затова ли освободихме тази страна от веригите на капитализма? Как така в горите ще действат някакви Горяни? Пачему НРБ се пазари за цените на тютюна с представителите на СССР? Какви са тези двустранни търговски контакти с Бизония, където предстои Планът Маршал? Полша, Унгария, Югославия не се уморяват да създават политически проблеми. Остава България да ги последва. В Полша и Унгария, на всеки който се е опънал на политическата линия на Москва, му е видяна сметката. С Югославия отношенията са скъсани. Какви са тези Българо-Югославски преговори за Балканска Федерация? Това не може да не е английска политика. Какъв е този бивш политзатворник Трайчо КОСТОВ? Как така е приет в редиците на ВКП(б)? Къде си бута гагата в международната политика? Защо упреква Молотов за Македония и Кавала? Редиците да се затегнат. Немедлено!
ТРАЙЧО КОСТОВ Е НАЯСНО, с подобни слухове до къде се стига. Но, какво би могъл да стори? Той гледа да върже държавният бюджет. Без активна търговия това е невъзможно. С какво би могла да търгува НРБ? Тютюн, зърно и сирене – най-напред. С кого би могла да го върши най-успешно? С Русия естествено. Чиче не подозира, доколко качествено е наклеветен. Позволил си е да посреща югославския посланик в своят кабинет, без своевремено да уведоми Москва. А, на своя външен дипломатически авторитет, Москва държи от векове – за векове.
АКО ХВЪРЛИМ ПОГЛЕД НАЗАД, няма как да не се натъкнем на спешно прегрупиране на членовете на Политбюро и ЦК на БРП(k). Групировки, конкуренти в борбата за власт, докато в края на петдесетте – за дълги години, бъдат озаптени от невзрачна личност, периферна къртица на Москва в Министерството на Войната.
1. КОНЦЛАГЕРИСТИ – начело с Тодор ПАВЛОВ, изкарали годините на Войната в концлагерите на Царството;
2. ПОЛИТЗАТВОРНИЦИ – пипнати за дребни противодържавни престъпления нещастници, (Псуване на властта, слушане на черни станции, черна борса, джебчийство и др.!), на които се е разминало с една-две оки бой;
3. ПАРТИЗАНИ-ВЕТЕРАНИ – пипнали гората за година-две хайдук-селяци, без да бъдат пушнати от шпиц-команда;
4. ПАРТИЗАНИ-ПАРВЕНЮТА – изкарали около Девети 24 часа под открито небе, в търсене на забягналите свои булки;
5. ЧЕРВЕН ПРОФЕСОРАТ – българи-емигранти със съветско гражданство, изкарали войната под стените на Кремъл;
6. ПРОГРЕСИВНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ – бистрили булевардна политика по кафенета и стъгди, след денонощно слушане на Радио Лондон, (Гласът на Америка – едва се чува!),
7. ЗАВЪРНАЛИ СЕ ОТ АМЕРИКА И ЕВРОПА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ – прекалено малък процент игнориран до време.
Като се има пред вид, как чуждестранните разузнавания не престават да се кахърят за съдбините на следвоенно Царство БЪЛГАРИЯ, лесно е да си представим сложността на положението на нещата.
Вървят процеси срещу верски лица, че да баламосат московските наблюдатели, как със шпионажа на Запада е свършено – веднъж завинаги. Тече всеобща национализация, предназначена да изкара бившето Царство България страхотна икономическа сила. (Предстои СИВ!) Вървят скроени политически процеси срещу националистически настроени кадрови офицери, че да бъдат сплашени фатмаците във войската. Предстои превъоръжаване със съветска техника, изхвърлена от употреба. Електрификация и строеж на язовирни стени, позиционирани върху вековни археологически ценности. Пресяване на учащи и студенти. (Непокорните – вън!) Парична обмяна и тоталитарно преструктуриране на Банковото Дяло. Разгъване на всенародно здравеопазване – ваксинации до дупка. Индустриализация, която би стреснала прословутия Запад.
Предстои – всичко – освен рахатлък.
БЕЗ ДА ПОДОЗИРА ЗА КАКВО ЩЕ СТАНЕ ДУМА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ се е подготвил да докладва Сталину, как у дома всичко е потръгнало към социализъм. Макар не по мед и масло. Но върви, и този братски народ е изкарал и поповете по бригади. Обръгналият на полицейщина политзатворник не може да си представи, какво го очаква под престижната звезда на Кремъл. И се оказва, съвсем неподготвен за номерата, които един школуван световен доносник, все още по ниските етажи на властта в София, му е приготвил. Съгласувано със зетя на Георги ДИМИТРОВ - Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Който подир години, ще се окуми по същият начин пред зиновиевеца Никита Сергеевич ХРУШЧОВ. Но комунизмът се е префасонирал, и Бай Вълко, позволяващ си да прави по няколко намаления на съестните продукти годишно, че и да внася „Вартбург“ от ГДР, ще отърве кожата по здравословни причини. Протестантизмът пипа меко. И, подготвя преходи.
На 06.12.1948., бащата на всички народи (В това има доза истина!) Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН, приема в Кремъл високоуважаемата тричленна делегация на прясносолата НР БЪЛГАРИЯ. От руска страна присъства Вячеслав МОЛОТОВ. Изтеглянето на българската власт, от отвоювания по дипломатически път от Цар Борис Трети Обединител исконен исторически излаз на България на Бяло Море, е исторически показател за неговата пагубна дипломатическа активност. Доколко е бил упрекван от СТАЛИН за изпуснатия излаз в Медитерана? Доколко е бил подразнен от изпреварващите успехи на Трайчо КОСТОВ за сближаване с Югославия? Доколко се е опасявал от гнева на Сталин? Това никога няма да стане известно. Сталин, без да чака да кипнат чай, гневно се нахвърля с безброй обвинения срещу делегацията, и в частност срещу Трайчо КОСТОВ. Стъписан, Чиче поема жертвения удар. Не е допускал, че е доведен тук - при Другарят Сталин, за да бъде отстранен от върховете на БРП(к) в България. Старото очарование по Вожда се изпарява. Разочарование измества първичния страх. Големият играч не търпи дребни играчи. Но, тук става дума за “измама и възгордяване”, а той принципно е надалеч от тях.
ПРОБЛЕМЪТ:
Народното Събрание е приело Закон за държавната тайна, списван под надзора на Москва. В съгласие с този Закон, като Председател на Министерския Съвет, Трайчо КОСТОВ е ограничил достъп на съветски специалисти до поверителни стопански и военни сведения. Оплакванията-доноси до Сталин ще са били подробни и жестоки. Сталин излиза от нерви. Интелигентно почуква с пръст по диоптричните очила на партийният другар-интернационалист: “С ТОВА ИМЕННО ЗАПОЧНА И НАШИЯТ КОНФЛИКТ С ТИТО.” И отново натъртва, за “измама и възгордяване”.
РЕЗУЛТАТЪТ:
До една година Трайчо КОСТОВ е качен на бесилото. Никой от неговите съратници не помръдва пръст в негова защита. Сам си слага въжето на шията: “СТРАХ МЕ Е ДА НЕ СИ СЧУПЯ ОЧИЛАТА!”
ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ, в рамките на пролетарското приличие и неизменното балканско роднинство, привидно защитават Трайчо КОСТОВ. Сталин не се успокоява: “…ВИЕ НИ ИМАТЕ ЗА ДУРАЧКИ, А САМИТЕ ВИЕ - ЕВРОПЕЙЦИ.” Кристалночистият партиен интригант Вълко ЧЕРВЕНКОВ (Тодор Живков ще го надмине!) се прави, че е дълбоко изненадан: “това е гръм от ясно небе”. Трайчо КОСТОВ не се обезпокоява достатъчно. (Винаги си носи резервни очила!) Зад него стои здраво партийно алиби, и Закон одобрен от Народно Събрание. Години на нелегална борба и зандани. Но – какво значение! На следващия ден трагикомедията продължава. Делегацията е изправена пред цялото Политбюро на ВКП(б). Под натиск на Димитров и Червенков Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, е кандардисан да признае, че е “ДОПУСНАЛ ГРЕШКА”. (Спазвайки закон редактиран от съветски експерти!) ПБ на ВКП(б) не е единодушно по проблема. Сталин изведнъж става болшевишки-демократичен. Успял да смачка поредната балканска идентичност, пестеливо процежда: “ЩОМ ПРИЗНАВАТЕ СВОЯТА ГРЕШКА, ЩЕ ЗАБРАВИМ ВСИЧКО ТОВА!” Чиче приема с доверие тази присъда. С мнозина от ПБ се е срещал преди Войната. С малцина е работил през нея. И, отново си посипва главата с пепел. За учудване на софийските тайни докладчици несвестни, делегацията се завръща в пълен състав. Изкупителната жертва на България е постановена. Сценарият е в чантата на Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Той е насочен на кого да се опре. Всред посрещачите, повече от тях охрана, един каскетлия се опитва да прочете по лицата на делегатите, до къде са стигнали нещата.
ЖЕСТОКА АСТМА мъчи Георги ДИМИТРОВ, но той успява да изложи пред ЦК на БКП (09.12.1948.!) в подробности всичко онова, което се е случило зад стените на Кремъл.
1. Критиката на Иосиф Висарионович СТАЛИН е точна, съзидателна и основателна;
2. Законът за държавната тайна – не важи за Братската СССР – да не се прилага;
3. Земите по Беломорието завинаги остават небългарски – Молотов няма никаква вина.
За мнозина е ясно, че Георги ДИМИТРОВ вече е пътник от този свят, а за заместник ще остави Васил КОЛАРОВ, който е още по-пътник. Сталин също е пътник, но иска да остави здрав СССР, че нова световна война се задава. Очевидно срещата е била предназначена Сталин да огледа, реши и подбере подходящ кадър. (Интелектуальцы – вон!)
На останалите им е все едно. Предстои преразпределяне на благата. Отначало на час по лъжичка. После – кой колкото захапе. Ако има прекалено много законност, това няма как да стане. Ненапразно са излезли своевременно от кръчмите - в горите. (06.09.1944.!)
Чиче е сериозно изплашен. Женен е за българка. Има православен брак. Синът му е роден в Москва, но кръстен в църква. Това не укрепва кой знае как Свещената Българо-Съветска Дружба. Ентусиазиран както винаги, той се захваща с ежедневната своя работа. Работа, която изведнъж престава да върви.
ПРЕЗ ЯНУАРИЙ 1949., (5-8.01.1949.!), в Москва се учредява интегралният СИВ. НРБ бива представена от Васил КОЛАРОВ, Добри ТЕРПЕШЕВ, и Антон ЮГОВ. И тримата имат сметки за уреждане с Трайчо КОСТОВ. Някога Васил КОЛАРОВ е бил очарован и подплашен от същността на неговият дисертационен труд, чрез който в ранните тридесет години на двадесети век, марксисът изследва, заявява и предсказва. Добри ТЕРПЕШЕВ, не може да му прости, че по Девети Септември бива снет от секретарския пост в ЦК и заместен с Трайчо КОСТОВ. Антон ЮГОВ е бесен, че пред самият Сталин, Трайчо КОСТОВ се е отнесъл с резерви към неговите полицейско-политически успехи. Никой от тях не пропуска да долее отрова в бездънната чаша на клеветата. Вячеслав МОЛОТОВ ги заяжда за Трайчо КОСТОВ. Проблемът за Беломорието се е бистрил по време на преговорите между Йосип Броз ТИТО и Георги ДИМИТРОВ за Балканска Федерация в Евксиноград, а по-късно и в Блед, при активно участие на Чиче, без това да бъде съгласувано с Москва. Докато Георги ДИМИТРОВ си измива ръцете, като не престава да възхвалява почтеността на Трайчо КОСТОВ в такива граници, че тази почтеност става съмнителна. Линията за саморазправа е дадена.
ДЪРЖАВНАТА РАБОТА ПРЕУМОРЯВА. Особено, ако е съчетана с партийна. Трайчо КОСТОВ не е почивал години. ЦК решава, и го изпраща заедно с неговата съпруга на почивка в Борвиха край Москва. С тях е и семейството на Вълко ЧЕРВЕНКОВ, (Вълко има брак със сестрата на Георги ДИМИТРОВ – Елена!), че ЦК да знае що става с предстоящата жертва. Бъдещият диктатор на България почива, но не престава да разработва Чиче. Жизненият опит на Чиче е предимно, с фашистки полицейски агенти. Не и, с агенти на Комунистическия Интернационал. Двамата претенденти за мястото на Георги ДИМИТРОВ, в името на Партия и партиен морал, активно контактуват. Някога Трайчо КОСТОВ, като член на червения професорат в Москва, е чел лекции и изпитвал Вълко ЧЕРВЕНКОВ. (Слухът между народа – писал му двойка!) Сега редът е обратен. Дълбоко ощетен от недоверието и неразбирането към неговата дейност, изплашен за съдбата на своето семейство, горд с постиженията на страната по негово време, несъмнено подтикнат от Вълко ЧЕРВЕНКОВ, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ написва обяснителна записка (Писмо!) до ЦК на ВКП(б) в лицето на Г. М. МАЛЕНКОВ, с копие до ЦК на БКП – Васил КОЛАРОВ. Където излага свои виждания за държавността през ерата на развития социализъм. Тази детинска постъпка отпушва канал за нови проверки – умишлено недостоверни. Води до йезуитски обвинения – трудни за опровергаване. Едно от тях е най-тежко - “НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗЪМ”. Трайчо КОСТОВ усеща до къде е стигнал едва, когато отново бива изправен пред различни партийни органи и разследващи другари. За които, улисан в стопанските проблеми на страната, не е подозирал че биха могли да съществуват. Взема се колективно решение, да бъде снет от длъжността която заема. Съпротивителните сили на един от малкото опазени партийни интелектуалци биват смазани успешно. На едно официално честване в кино БИАД, годишнина от разстрела на Никола Йонков ВАПЦАРОВ, Чиче изнася пленарен доклад. Подставено лице вдига ръка.
- Моля, кажете?
- Ами ти, Бай Другарю, как отърва кожата – твойта сметка арестантска!?!
Трайчо КОСТОВ рухва.
НЯКОГА ВЪТРЕШНОПАРТИЙНИ БОРБИ доведоха до пълен разпад и преосмисляне идеите на Френската Революция. В наше време подобни борби изпратиха Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, човекът който знаеше всичко за унищожаването на Българската Интелектуална Мисъл подир 09.09.1944., в роля на Балкански РОБЕСПИЕР - на бесило. Обвинен, че се е превърнал във “втори ръководен център” на Партия и Държава. Независимо, че неговото обяснение пред Политбюро на ВКП(б), (Не е известно да е изключен от ВКП(б)!) е намерено “ВПОЛНЕ УДОВЛЕТВОРИТЕЛЬНО” от съответния анкетиращ апаратчик (Мошеров). Удовлетворително кому – за какво? (Йосиф Висарионович СТАЛИН: "Не знаете какво се върши у вас! . . . Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим.")
По повод унищожаването на Трайчо Костов ДЖУНЕВ от висшата клика на БКП-ВКП(б), би могло да се дискутира безкрайно. Днес това не интересува никого. Българската историография е сторила малко. Частни изследователи обаче твърдят, че неговото унищожение е свързано не толкова с опазване на някаква „държавна тайна“; станала за подигравка незабавно подир окупирането на Царство България от войските на СССР; а именно това, че е знаел прекалено много за саморазправите с Националната Интелигенция и членовете на Народното Събрание, подир Сакралната Дата Девети Септемврий 1944... Без всякакво съмнение Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН е бил вбесен – от факта, че един прекрасен ден цялата вина за този безсмислен балкански геноцид ще бъде прехвърлен върху раменете на Русия. Налице е „секретно“ писмо на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ в Москва:
"Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки".
Георги ДИМИТРОВ отговаря (19.04.1945 г.):
"В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи. Да се оставят тези хора в местата, където са живели, означава да се запазят в градовете и селата огнища на реакцията, източници за агенти на врага..."
Кому са нужни коментари? Някой е сторил необходимото. Един интелектуален сатрап да слезе от политическата сцена, замлъквайки завинаги. Че да бъде заменен с меката желязна ръкавица на посредствеността.
Амин!
17.10.2009 14:00 -
MARINE SALVAGE - PUBLIC PRESENSE - NOTHING PERSONAL, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMYМОРСКО СПАСЯВАНЕ –
ГРАЖДАНСКО ПРИСЪСТВИЕ –
НИЩО ЛИЧНО
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ АКО ПЕРИФРАЗИРАМЕ един стар анекдот би могло да се каже, че ако някога Черно Море покриваше грешките на капитаните – днес грешките на капитаните покриват не само цялото Черно Море, не само цяла Варна, но и цялата древна Мати БОЛГАРИЯ. С това искам да напомня четливата – особено болезнена за гражданството на страната истина:
ЗА УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ НА СПАСИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В РЕГИОНА НА ЧЕРНО МОРЕ,Е НЕОБХОДИМА - СПЕШНА ПОПРАВИТЕЛНА СЕСИЯ.
Трагичните събития свързани с корабоплаването край Българските Брегове в последно време напомнят, за официализирано безхаберие на управленския апарат по ресора на Морето. За кратък период от време, в региона на СЕВЕРНИЯ МЕДИТЕРАН, погинаха кораби на български корабособственици под фиктивен флаг. Така майсторски потопени, че свидетели почти не остават. Твърде напомняйки моделът м/к “Мария БЪКОЛИЦАС”-Пирея, (01.03.1980.!). Доколко тези катастрофи са резултат на лош капитанлък, трудно би могъл да каже. Но, стилът и методът са подходящи за гражданско изследване: Лошо време; Лошо техническо състояние на кораба; Съмнително обучена команда; Товар – най-често желязо; Късане на корпуса през огледалото. Отзвукът за всички подобни случаи всред гражданското общество е изключително слаб.
БИХ СИ ПОЗВОЛИЛ да напомня някой особени корабни крушения, подозреваемо свързвани с проблемата за НЕКОНВЕНЦИОНАЛЕН ДЪМПИНГ В АРЕАЛА НА ЧЕРНО МОРЕ, респективно в ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.
01.03.1980., м/к “Мария БЪКОЛИЦАС”-.Пирея, 24 500 т. дедуейд, 22 000 тона желязо на блокове, (Iron Pigs!), дестинация от Порт Виктория, Бразилия. Вълнение 3-5 бала; Вятър – 5-6 бала; Видимост намалена; Дистрес-сигнал 22:00 на 500 кхц; за 50 секунди. Прехванат на остров Лемнос. Пропуснат от БМФ-Радиостанции Бургас и Варна. Спасител “Нептун”-Варна не открива нищо. Самолетен оглед с корабособственик и застрахователен агент от “SWEDISH CLUB” – Stockholm, Sweden. Екипаж – 32..Спасени – няма. Замърсяване – незначително. Застрахователя идентифицира кораба в Румънски Води, с вертолет на Румънските ВМС. Подводен филм документира скъсване през огледалото. За характера на товара не се знае достатъчно. Едно желязно прасе би могло да съдържа всичко.
18.05.1988., м/к “ПЕТЕРСБЕРГ”, Германия. Кораб река-море, товар 1176 тона нефтоводни смеси за дъмпинг в Турция. Карго тежки химически смеси във варели от Порт Сулина на фирма “Кимика” - Лихтенщайн. Корабът влиза в Черно Море, с дестинация Турция. Под натиск на природозащитни организации Европейската Преса вдига шум. Доказвайки, че корабът носи на борд инсинерирани отпадъци от лаборатории в АВСТРИЯ, разработващи препарати за борба със СПИН. Корабът изкарва пред Измит 45 дни. Турските брегови власти засичат ниво на радиоактивност – над 140 Бекерела. Капитан Гюнтер ГРОШИЯН отплува обратно за АВСТРИЯ. Корабът бива инспектиран от руски ВМС. Обратен достъп до Дунав му е отказан. Връща се пред Босфора. Контейнерите на борда отново биват подложени на още експертизи. Налице е договореност на министерско равнище между АВСТРИЯ и ТУРЦИЯ. Контейнерите следва да бъдат разтоварени именно в Измит. Те съдържат поразена почва и късове строителни конструкции “обезаразени” с ксилен и бензин. “ШПИГЕЛ” оповестява, че това са отпадъци от старите хранилища на старите лаборатории на “ВАГНЕР И СИЕ”. Банкрутирала компания, закупена от “ИМУНО” - Швейцария. Турските власти не допускат разтоварване. На 12 мили от Измит, капитан ГРОШИЯН изхвърля контейнерите-варели в морето. Морето изхвърля контейнерите на брега. После, корабът изчезва безследно в Черно Море. Твърди се, че останалите десетина хиляди тона отпадъци от старите лаборатории на “ВАГНЕР И СИЕ”, все още са в АВСТРИЯ. Но, няма никакво съмнение – те са в ЧЕРНО МОРЕ.
В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ шабленски рибари засичат кораб под латвийски флаг “ХАЛТЕРМАА”, на виртуалната граница на българо-румънските териториални води. Без да подаде дистрес-сигнал, без да спусне спасителна лодка, без да има спасяващи се, корабът за минути потъва.
БЕЗИЗХОДИЦАТА С НЕПРЕРАБОТВАЕМИТЕ ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ, в световен мащаб, отдавна е критична. Крупните концерни се справят на черно. Дребните производители се договарят с органите по надзора. Редовият гражданин често не подозира, на какъв импакт е подложен. Освен това, не би могъл да стори нищо.
СЛУЧАИТЕ “ХЕРА” И “ТОЛСТОЙ” твърде напомнят подобен сценарий. В разрез с т. н. ЛОНДОНСКА КОНВЕНЦИЯ-1972., забраняваща дъмпинг в ЧЕРНО МОРЕ и БАЛТИЙСКО МОРЕ, и предписваща специални точки в СВЕТОВНИЯ ОКЕАН.
Не е известен нито броят, нито резултатите на осъществените; по въпросната ЛОНДОНСКА ДЪМПИНГ КОНВЕНЦИЯ-1972; проверки от местната МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ, ОТ ОРГАНИТЕ НА РИОС, ОТ ОРГАНИТЕ ЗА КОНТРОЛ НА ВОДИТЕ, ОТ ОРГАНИТЕ РИОКОЗ, ОТ ОРГАНИТЕ НА ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ СЛУЖБИ. Навярно се счита, че конвенцията е прекалено специфична. За да бъде изучавана в детайли, че да бъде обект на технологичен контрол. Но, безусловно всички конвенции по морето са специфични.
НА ПРОВЕДЕНАТА неотдавна, (02-03.10.2008.!), МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО МОРСКО СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ-2008 ЗА ЧЕРНОМОРСКИЯ РЕГИОН, бе отбелязано отсъствието на значителен брой заклети труженици на морската спасителна дейност и опазване на морската околна среда. Зад безбройните “ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ” на този така съществен международен форум, свикан за да прикрие нечие височайше безхаберие, звучно отзвучаваше - от АЗОВ та до БОСФОРА чак, НЕМОЩНОТО АСТМАТИЧЕСКО ПУФ-ПАФ НА БЪЛГАРСКАТА МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ. Политическите джунгурбаши за властване на всяко едно управленско равнище, драматично рефлектират върху ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ЖИВОТА НА МОРЕ И ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА. Българските ВМС, БМФ и всичко останало на вода – топтан с нарастващият яхтен трафик, са доведени в състояние на странна организационна безпомощност. Несистемни информационно-технологически управленски структури, превърнати в оптимален продукт за послужване. Сътрудничайки си епизодично, прекалено рядко и рядко сполучливо, по обезпечаване СПАСЯВАНЕ И СИГУРНОСТ НА КОРАБИТЕ В ОБХВАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ СПАСИТЕЛНИ СЛУЖБИ, и още по-точно в БРЕГОВИТЕ ВОДИ и ИЗКЛЮЧИТЕЛНАТА ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА на Република БЪЛГАРИЯ. Резултатите говорят сами за себе си. Всякакви упреци чрез думи са безсмислени и безплодни. Необходим е системен подход и системно решение на огромен брой неотработени похвати за взаимодействие. Република БЪЛГАРИЯ, в лицето на нейната НАЦИОНАЛНА МОРСКА АДМИНИСТРАЦИЯ, носи сериозна международна конвенционална отговорност. В този смисъл дейността на ТВОРЧЕСКАТА ГРУПА НА КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ НИКИФОР ГЕРЧЕВ заслужава пристално внимание, висока оценка, и финансова подкрепа във всяко едно отношение. В прекалено кратък период от време, в обхвата на МОРСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, погинаха значителен брой моторни кораби. Спасени бяха – незначителен брой моряци. Замърсяванията продължават, и ще продължават. Причината едва ли следва да се търси единствено в техническото състояние на корабите, подготовката на екипажите, и стратегията на корабособствениците. Отговорът е поливалентен. И, включва в себе си ИГНОРИРАНОТО ВЕРБАЛНО НОУ-ХАУ, заедно с пренебрегнатия опит на БАЩИТЕ НА МОРСКОТО СПАСЯВАНЕ У НАС. Игнориране на традиционната моряшка родова приемственост, която никаква тапия не би могла да сертифицира. Непрестранно преструктуриращите се служби, отговорни за реда на нещата по необширния бряг на Република БЪЛГАРИЯ. Псевдототалитарния метод за прехвърляне на отговорност за бедствия върху колектива – респективно върху екипа с който работиш. Загърбване на спасително-превантивната проблематика.
ДОСЕЖНО ОПАЗВАНЕ НА МОРСКАТА ОКОЛНА СРЕДА ОТ ЗАМЪРСЯВАНЕ, няма как да не сме граждански критични. Съществен МОДУС ВИВЕНДИ за безусловно всички обитаващи бреговето на ЧЕРНО МОРЕ. Прекалено отдавна е налице т.н. регионален “СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН ЗА ДЕЙСТВИЕ ЗА РЕХАБИЛИТАЦИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ”, подписан на 31.10.1996., в Истанбул, Република ТУРЦИЯ, от министрите на околната среда на Република БЪЛГАРИЯ, Република ГРУЗИЯ, Република РУМЪНИЯ, Руската Федерация, Република ТУРЦИЯ, Република УКРАЙНА, готов да ни подскаже доста: ШЕСТ ПРИЧЕРНОМОРСКИ СТРАНИ СЕ ДОГОВАРЯТ ДА СВЪРШАТ НЕЩО ТАКА, ЧЕ ДА НЕ ВЪРШАТ НИЩО. Подир неговото подписване, не е известна нито една стъпка за нещо осъществено в тази насока. Доколко вършат работа конвенционалните договорености в регион ЧЕРНО МОРЕ? Рядко ще се намери изследовател да отговори. Гражданството не чете специализирани бюлетини, но винаги поставя въпроси.
- Функционира ли т.н. ИСТАНБУЛСКА КОМИСИЯ; следваща принципите на т.н. Конвенция БУКУРЕЩ-1997.; и нейните групи за надзор по този можеби перфектен РЕГИОНАЛЕН СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН?
- Какви са резултатите?
- До къде е стигнала т.н. “широка кооперативност”?
- КОЛКО ПЪТИ Е РЕДУЦИРАНО КОМПЛЕКСНОТО ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ЧЕРНО МОРЕ; ОТ 31.10.1996. НАНАСАМ; В СЪГЛАСИЕ С ГЛАВА ТРЕТА ОТ ВЪПРОСНАТА КОНВЕНЦИЯ?
- Как и доколко се прилагат клаузите на MARPOL 1973/78. в региона на ЧЕРНО МОРЕ, и препоръките за т.н. “СПЕЦИАЛНИ ЗОНИ” от 2002., които ПЛАНЪТ възприема да следва?
- Какви мерки са взети за мониторинг и предотвратяване дъмпиг в региона на ЧЕРНО МОРЕ? Последните корабни аварии прекалено ухаят на незаконен дъмпинг, регулиран от т.н. ЛОНДОНСКА КОН-ВЕНЦИЯ-1972., (В настоящият ПЛАН под чл. 42, 43, 44, 45.!)
10/28/08/04:47:13 PM
Hemy VARNALIS
17.10.2009 13:42 -
GUN - AGAINST GUN!, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
© 2008 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
П А Т А Н А П А Т А
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НАХЛУВАНЕТО НА СЪВЕТСКИТЕ БРАТЯ-ОСВОБОДИТЕЛИ В ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, до сий ден остава обгърнато с мъглата на лицемерната псевдоблагодарност. Носят се легенди за пленено знаме от българската ГРАЖДАНСКА ЗАЩИТА, при дебаркиране през СВИЩОВ, но това са единствено вредни слухове. Става дума за знаме дарено на НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ НА РЕВОЛЮЦИ-ОННОТО ДВИЖЕНИЕ (Где са неговите фондове понастоящем!?!) Върви тежка дипломатическа разправия за господство на БАЛКАНИТЕ между англичани и руснаци. През цялата ВТОРА СВЕТОВНА ВОЙНА СССР Де Факто не е в състояние на война с БЪЛГАРИЯ. (По-късно това се случва!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е добра платформа за пренос на разузнавателни данни от РАЙХА към СССР. Предстои специална конференция за договаряне условията за мир с ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ. АНГЛИЯ е против СССР да участва (G-4245/30.08.1944.!). Нейните планове за БАЛКАНИТЕ са различни. Междувременно АНГЛИЯ прехвърля неофи-циална българска делегация в КАЙРО, че да се започнат преговори. СССР гръмко протестира. Преговорите се отлагат. Влиза в сила тежката артилерия на руската външна политика – тягостно протакане на нещата. Във ВАШИНГТОН е донесено, че предстои смяна на правителството в БЪЛГАРИЯ (D-1775/31.08.1944.!). При загадъчни обстоя-телства е ликвидирана мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН (10.06.1944.!) Това хвърля в отчаяние англичаните. Всяка пряка връзка с БЪЛГАРИЯ е прекъсната, а онова което кодирано им “свири” пощаденият радист Кенет СКОТ, не става и за тоалетната чиния. Министър Стойчо МУШАНОВ е в КАЙРО, за да телеграфира на българският пълномощен министър в Турция БАЛАБАНОВ: “съветската армия ще влезе в БЪЛГАРИЯ” (OSS-28684!).
- На 02.09.1944., правителството на БАГРЯНОВ пада, но МОСКВА не вярва на ничии сълзи. По решение на регентите на ЦАР СИМЕОН ВТОРИ новото правителство, сформирано от консервативни демократи и крайно десни земеделци, бива оглавено от Константин МУРАВИЕВ.
- На 05.09.1944., в 19:00 часа, СССР обявява война на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ независимо, че ЦАР БОРИС ТРЕТИ КОБУРГ-ГОТА ОБЕДИНИТЕЛ; чиято политическа игра тепърва следва да се разнищва и анализира; пада жертва за руски интереси.
- На 06.09.1944., Иван АЛТЪНОВ, шеф на ПОЛИТИЧЕСКАТА ДИРЕКЦИЯ ПРИ МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ, посещава съветския шарже-дафер в РУСКАТА ЛЕГАЦИЯ В СТОЛИЦАТА, и представя искане за мир. Най-кратката война в историята на БАЛКАНИТЕ, е приключила. Започват безсрамни машинации между ВЕЛИКИТЕ СИЛИ за оттегляне на БЪЛГАРИЯ в нейните стари предвоенни граници от 1939. (OSS-8427-44/07.09.1944.!)
НОВОТО БЪЛГАРСКО ПРАВИТЕЛСТВО, предварително е напълнило гащите от страх - руската мечка не си поплюва. И, моли за примирие, без да скъса окончателно с ГЕРМАНИЯ. После изведнъж кандисва, (07.08.1944.!), поразено от непреклонноста на МОСКВА. В пълен смут и хаос, незначителното балканско ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ обявява война на РАЙХА, (08.09.1944.!), без това да го спаси от падеж. НАРОДНИЯТ КОМИСАРИАТ ПО ВЪНШНИТЕ РАБОТИ НА СССР,обявява, че решава да разгледа молбата на БЪЛГАРИЯ за преговори за примирие. (ТАСС/”Българските работи”/09.09.1944.!) Фукват всенародни тържества. Този ден ще бъде обявен за национален празник, щото онзи празник – ДРУГИЯТ – на ТРЕТИ МАРТ, е монархически и не е съвсем сигурно, дали не е фашистки – Царчето е КОБУРГ-ГОТА. Генерал-майор Ерих ШМИД-РИХБЕРГ, от група армии “Е” на ВЕРМАХТА констатира, че “Болшевишките сили са нахлули дълбоко в страната”, и, че “практически е налице състояние на война” с БЪЛГАРИЯ, (До неотдавна “Брудершафт”–сега “Компот с ошаф”!), поради което отдава заповед и изисква “незабавно разоръжаване на всички български сили”, като “се действа с цялата енергичност, която обстановката изисква”. Въоръжени до зъби с немска техника, БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ не се предават. И при КУЛА ядят първият хубав немски кютек. Този сблъсък дава възможност на братските руски окупационни сили да се притекат на помощ, (NAUS, T-311!), и придвижат през западната граница на БЪЛГАРИЯ в посока БЕЛГРАД – БУДАПЕЩА - ВИЕНА - БЕРЛИН.
В МОСКВА НА 224 ОРЪДИЯ БИВА РАЗДАДЕН НАРЯД за по двадесет артилерийски залпа. Докато в заповед до Армейски Генерал Ф. И. ТОЛБУХИН и Адмирал ОКТЯБЪРСКИЙ, ВЪРХОВНИЯТ ГЛАВНОКОМАНДВАЩ НА ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ ДРУГАРЯТ ЙОСИФ ВИСАРИОНОВИЧ СТАЛИН поздравява окупационните части за чисто проведените “операции в БЪЛГАРИЯ”, немският Генерал–Майор ХЕНРИХ ШМИД-РИХБЕРГ, докладва в ГЛАВНАТА КВАРТИРА НА ФЮРЕРА актуалното състояние на БЪЛГАРСКАТА ЦАРСКА АРМИЯ:
1. СУХОПЪТНИ ВОЙСКИ:
- 20 дивизии;
- кавалерийска бригада – една;
- бронирана бригада – една;
- гранични бригади – 2;
- 10 дивизии;
- 1 дивизия;
- 1 дивизия.
БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ ЗАПОЧВАТ. Български батареи за пръв път стрелят по оттеглящи се германски военни части между СЕРЕС и СОЛУН. (10.09.1944.!), но около БИТОЛЯ германците обезоръжанат около 8000 редовна българска войска, (Добре разложена от войнските БРП (к) комитети!), формирайки доброволчески роти в редовете на попречистения от личен състав ВЕРМАХТ. В ПРИЛЕП командването все още е в ръцете на т.н. ЦАРСКИ ОФИЦЕРИ, и германците ядат класически пердах. При ЩИП германци и българи се бият яко. Всичките девет супермодерни български “МЕСЕРШМИТ-109”, зареждат немски бензин, и нанасят поразяващ удар над немските войски при прохода ЦАРЕВО СЕЛО (10.09.1944./14:30!). Сръбски и български партизани пипват контрол над шосето КУМАНОВО – КРИВА ПАЛАНКА (NAUS, J-311!). На война – като на война – няма място за идеологии.
ПРИ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНСУЛТАТИВНА КОМИСИЯ в ЛОНДОН, ФОРЕЙН ОФИС СЕ ПАЗАРИ С МОСКВА, (До 13.09.1944.!), когато на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ бива предоставен “статут на съвоюваща страна”, (В никакъв случай на “ВОЮВАЩА”!) Цели се ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ да не предяви поствоенни териториални претенции за БЕЛОМОРИЕТО и ЗАПАДНИТЕ ПОКРАЙНИНИ, испокон веков българизирани. ЕКК решава, КОНТРОЛНАТА КОМИСИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ номинално, да бъде съюзническа – но на практика остава доминантно руска. Где що подписи има да се полагат – “ще се полагат от руски окупационен генерал”. (F.R.O. F.O. 371/43609, pp940/13.09.1933.!) Щом всичко е готово, ПЕТА ГВАРДЕЙСКА МОТОСТРЕЛКОВА БРИГАДА И ПЕТДЕСЕТ И ТРЕТИ МОТОЦИКЛЕТЕН ПОЛК НА СССР, (15.09.1944./19:00!), влизат в СОФИЯ. Народът е дотолкова измъчен от войната, че се спуска да прегръща, целува и посреща. На летище СОФИЯ биват пребазирани два полка от 228. изтребителна авиодивизия, един полк от 224. бомбардировъчна авиодивизия, един полк от 262-а нощна бомбардировъчна дивизия, и един полк от 306. щурмова авиодивизия. (15.09.1944./17:00!) (Арх. МО-СССР, ф.243, д.764, л.116-117.!) ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ е завинаги освободено. Мнозина кадрови офицери слагат край на живота си - от глупост - никой не ги е заплашвал. Двама-трима журналисти изчезват безследно – тях никой не брои /по-късно пишат писма от Запад!/. Всички – до един – възпитани от династията на КОБУРГИТЕ в респект, уважение и признателност към ДЯДО ИВАН и МАТУШКА РУСЬ, през цялата война са мечтали - РУСИЯ да си се яви. Дълбоко фашизирани интелектуалци в МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА на практика нямаше. А, доколкото ги имаше, бяха драснали заедно с отстъпващите войски на ВЕРМАХТА. За да бъдат открити - в късни години - из прериите на АРИЗОНА.
ВСРЕД БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ, доста разпръснати из новите земи, върви брожение. ВОЙНИШКИТЕ КОМИТЕТИ управляват. ЦАРСКИТЕ ОФИЦЕРИ са обявени за некадърници и фашисти. За да бъдат първично реабилитирани едва подир АПРИЛСКИЯ ПЛЕНУМ, и окончателно - в средата на деветдесеттях години на миналият двадесети век. Тяхната вина – изисквали са ред и дисциплина при опазване онова, което днес вече не бихме могли да наречем ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ. Следвайки инструкциите на МОСКВА, МАРШАЛ ФЕОДОР ИВАНОВИЧ ТОЛБУХИН изпраща писмо (16.09.1944.!) до ВРЕМЕННИЯ МИНИСТЪР НА ВОЙНАТА ВЪВ ВРЕМЕННОТО ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКО ПРАВИТЕЛСТВО НА ЦАРСТВО ВЕЛИКА БЪЛГАРИЯ ГОСПОДИН ГЕНЕРАЛ ДАМЯН ВЕЛЧЕВ: “С цел скорошното разгромяване на немските войски … смятам за необходимо да подчиня на себе си БЪЛГАРСКИТЕ ВЪОРЪЖЕНИ СИЛИ.” Следва скоростно изтегляне на БЪЛГАРСКИТЕ ВОЙСКИ от гръцка и югославска територии; за което ВЕЛИКОБРИТАНИЯ истерично настоява; и скоростното им изпращане “НАПРЕД КЪМ БЕРЛИН”. От което МОСКВА спешно се нуждае. Провежда се доброволческа мобилизационна кампания, в резултат на която успехите на ПЪРВА БЪЛГАРСКА АРМИЯ под ръководството на олимпийския ездач ГЕНЕРАЛ ВЛАДИМИР СТОЙЧЕВ, умишлено се омаловажават. Следва шифрограма на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ, че извеждането на българските войски от БЕЛОМОРИЕТО "хубаво върви". Бил е посетен от “английска мисия и група андарти”, и като добре подготвен боец на тихия фронт – незабавно кандисал. От МОСКВА, а можеби от КРИМ – там върви пропаганден радиопредавател на български език под ръководството на забележителният войник на ПАРТИЯТА Другарят Вълко ЧЕРВЕНКОВ на вълната на РАДИО СОФИЯ, другарят Георгий Михайлович ДИМИТРОВ поучава мъдро наш Трайчо: “Необходимо е българските войски да си отидат от територията на ЮГОСЛАВИЯ.” Сякаш той ги е изпратил там. Сякаш това не са БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ пропиляни от кликата на ФЕРДИНАНД подир ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. Германците обаче си гледат съвсем съвестно работата. Началник щаб на групи армии “Е” телеграфира до началник щаб групи армии “F” (19.09.1944.!): “ докато русите не са настъпили, да нанесем на българите чувствителен удар и с това да ликвидираме техния натиск на югозапад.” (NAUS, T-311!) Което малко по-късно се случва. Германците обаче пропускат пред вид особената мобилност на руските катюши, които навреме подуспяват и решават същността на боя.
ОТЕЧЕСТВЕНОФРОНТОВСКАТА ВЛАСТ примира от кеф да се хвърли на врата на БРАТЯТА-ОСВОБОДИТЕЛИ. Делегация в състав Професор Димитър МИХАЛЧЕВ, Полковник самопроизвел се в генерал Райчо СЛАВКОВ, Генерал Кирил СТАНЧЕВ, и Димитър ГАНЕВ представящ се като Димо КЪНЕВ, посещават главната квартира на Маршал ТОЛБУХИН в ЧЕРНА ВОДА в КРАЛСТВО РУМЪНИЯ. Тук откриват как един отчаян вършачкопритежател от Варненско вече ги е изпреварил. Маршалът поканва самодейната делегация, да присъства на един от първите контакти с представител на местното население на ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.
- Какъв е проблемът? – Маршалът подпитва злият, посипан с прах от дълго препускане на кон, мъж.
- Проблемът е такъв, - казва човекът, а останалите слушат. Димитър ГАНЕВ добре познава този лют вършачкаджия от Варна. На младини в КОРАЛОВАГ са били в една бойна група. – Дошъл съм да Ви попитам - Вие за какво сте тук?
- За да ви освободим, - отговаря Маршалът на СССР, - от царизма и фашизма.
– Нищо подобно! – Крещи подпийналият вършачкопритежател. – За моят мотоциклет сте пристигнали!
Мотоциклетът на човека, укрит в една плевня в село Крумово-Варненско, е “конфискуван” от прекалено бързо настъпващите войски. Маршалът се разсмива. Завърта телефона. Явява се млад капитан.
- Дайте му един мотоциклет! Храна и водка – също …
Човекът си отива.
Делегацията остава.
Посрещането минава хладно, и никаква “Перцовка” не може да го размрази. До договорки не се стига. Освен вечната мечта – за власт. (NA.MMB.RG226!)
В МОСКВА са се завърнали от БЪЛГАРИЯ военните кореспонденти на “ПРАВДА”, В. КОЖЕВНИКОВ и М. СИВОЛЮБОВ. Те се чувстват задължени да изпратят информационен доклад (24.09.1944.!) до Георгий Михайлович ДИМИТРОВ. (Иля ЕРЕНБУРГ докладва на друго равнище: “България бе една малка, китна, чиста цивилизована страна!) В него личат някои “нездрави проявления” на българските граждани: липса на лозунги които призовават за борба с немците; в Ловеч – опити за линчуване на арестувани царски офицери; безброй червени знамена и нито един национален флаг; двувластие в армията; анархистични лозунги към разпалване на гражданска война; самоприсвояване на висши командирски звания от нисшия състав; страх на офицерите от войниците; министър Димо КАЗАСОВ - класически тип меншевик; България - ограбена силно от немците; кръговете на ОФ разглеждат навлизането на ЧЕРВЕНАТА АРМИЯ в БЪЛГАРИЯ, като въоръжено обезпечаване установяването на съветския строй; изключително ниско културно и политическо равнище на съветските местни комендатни, и още … и още … и още. Тази вечер Георгий Михайлович ДИМИТРОВ и Роза ДИМИТРОВА са особено тревожни - чак не могат да заспят. Но, нали другарят СПИРИДОНОВ (Трайчо КОСТОВ!) е там – той ще уреди всичко – чак до тяхното посрещане на БЪЛГАРСКА ЗЕМЯ. Двете Британски и Една щатска военна мисия, чрез заповед подписана от Полковник ЗАЙЦЕВ биват прогонени от СОФИЯ. И слава Богу - твърдят новоизпечени политкомисари - където са били англичани - следват братоубийствени войни, на принципа - "Разделяй и владей." Така са разделили Индия и Пакистан, където и до днес едноезичници воюват по английски сценарий. Предполагало се е мисиите да работят съвместно с русите, но това не харесва на КРЕМЪЛ. Генерал Джордж С. МАРШАЛ; началник на генералния щаб на армията на САЩ между 1939-1947; не е изненадан. Свръхсекретно писмо на директора на УСС Генерал У. ДОНОВАН до Генерал Джордж С. МАРШАЛ, коментира проблема за взаимодействие на кацналите съюзнически разузнавателни групи насочени в БЪЛГАРИЯ, с тези на руснаците (“между нас и техните хора намиращи се в тези райони.” NA.MMB.RG-218!) Което отново ни връща, към трагичната гибел на мисията КАТУЛ-ТОМПСЪН, броени дни преди навлизане на русите в страната. През всичкото това време, Георгий Михайлович ДИМИТРОВ, не престава да нотифицира Трайчо КОСТОВ-СПИРИДОНОВ, като генерален секретар на ЦК, че “БЪЛГАРИЯ СЛЕДВА ДА СЕ ВЪРНЕ В НЕЙНИТЕ СТАРИ ГРАНИЦИ ОТ 1941.”. Готов да подаде на тепсия извоюваните по народностен признак – па независимо с чия помощ – ВСЕВЕЧНИ БЪЛГАРСКИ НАЦИОНАЛНИ ГРАНИЦИ. Там винаги е било ПАТА НА ПАТА. THE END
Търсене
