Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2364172 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от 15.11.2012 г.
OCEAN PRESS-VARNA
RECOMMENDS

image
(C) 2000-Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY

М А С У Р   О Т   Х А Р Т И Я
разказ
Богомил костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ


ТОВА ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ; навито в плътен масур, прещипнато с металическа щипка; е от нови времена. Нареждане, което никой никога няма да ми изплати. Но, как да е. По-съществено е - да ви го разкажа.

БЯХ ОБНАРОДВАЛ КНИГА за екологията на Белоград, Черно Море, и Световния Океан в добавък. В книгата се преплитаха и продължават да вършат това, древни морски легенди заедно със съвременни научни изследвания. (Дано някой да прочете!) Още я има по книжарниците. Кой ли - ще да я купи! Пука му на народа за екологията на Белоград, Черно Море и Световния Океан в добавък. Тръгнах да разпространявам книгата директно. От читалище на читалище. От библиотека в библиотека. Докато писах книги, така и не успях да взема шофьорска книжка. (Дадоха на всички. На мене - не. Гледали ме по телевизията, как се пеня със стихове, вместо да бича чалга, а освен това не съм мангал биещ се в гърдите - "Штоту съм сигън-мигън ли!?!") От друга страна, закуските които консумирам епизодично се оказаха толкова тънки, че не успях да заделя от тях за да си купя лека кола. (По закон, касовите фишове грижливо събирам. Предстои някаква глупееща лотария!) Човек на години, бухам ли бухам пешачка. Хубаво обливан с улична помия от леките коли на всевъзможни мутри (Рискове на занаята!). 

ТОЗИ ТЪЖЕН ЛИ ТЪЖЕН понеделничен ден, в природната околна среда нещо отново се бе смачкало. Това усещаше най-вече моята бедна, задъхана, влачеща се по тротоарите на Белоград, непокорна измъчена душа. (Книгата ми го доказва!) От кафене до читалище. От читалище до училище. И отново. До обед не успях да продам нищо. Независимо, че една очарователна заместник-директорка почти ме кандардиса. Що не взема да й подаря няколко броя с автограф, (Да ги продаде на учениците в интерес на родител-учителското настоятелство!). Хей така - наакеря. Без дори кафенце да почерпи. Овреме се опомних. Грабнах тежката чанта с моите калпави книги. Хукнах през глава, кряскайки диво.
- Пазете децата си, Хора - а - а!
 Но, уличният шум бе дотам оглушителен, че не вярвам някой да е чул моя вопъл. Разкошните директорски кабинети се оказаха пълни с ледени сърца. (Видят ли писател, вземат го за контрольор от НАП!) Читалищата занемарени и безжизнени. (Фитнес зали с продажба на стимуланти!) Библиотекарките - до една пишещи, чак публикуващи. (Красавици пропуснати от сутеньори!) Към краят на работния ден, изплезил език от умора, достигнах училище събрало под един покрив надежди за настоящи примирения и бъдещи противоречия. Паднах в един фотьойл, па заспах.

ПО ЕДНО ВРЕМЕ НЯКОЙ МЕ ПОДРИТВА. Отворих едно око - подир това второ. Бе едър като стогодишен дъб бодигард. 
- Тук не се спи!
- Къде бе, морски?
- Долу, братт, зад портиерната има каюта.
 Побъбрихме. Обсъдихме живота. Напълно законно, по правилник и заповед, ми взема номера на личната карта, хвърли поглед към изкуственото ми чене, че и в чантата успя и надникна. Не помня да е пребърквал джебове, но лулата ми изчезна. Печен човек - няма що. Някога бил голямо нещо -  едва ли не контра-адмирал. Сега - почтен бодигард - но от сой и класа.
- Пфу! - отсече. - Книги! Абе, кой чете днес, бе човек! Жив ли си или на жив се правиш!?!
Дремехме и дрънкахме.  Дрънкахме, и се правехме на отколешни познати.

ТОГАВА ДИРЕКТОРКАТА СЕ ЯВИ. Покани ме в предверието на своят работен кабинет. (По-навътре не пожелах!) Бе пълно с фикус и мушкато. Докато се ориентира къде да ме настани, небето смрачи. Тресна гръм.
- Какво е това? - запита спретнатата жена, сякаш аз отговарях за местните данъци и такси.
- Бомбаджии, колко щеш, - отвърнах учтиво, докато вадех кочана с фактури. - Има ги, и на небето.
 Жената ме изгледа подозрително. Прелисти книгата. Сви рамене. Съвсем наясно била със съвременната екология. Не съм изглеждал еколог, колкото да ми е мъчно. По-скоро съм изглеждал на поет проспал творчески планове, за сметка спестяванията на баща си. Би могла да закупи две книги на цената на една. Да сляза в касата, за да си получа парите.

ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШЕН ДИРЕКТЕН БИЗНЕС, вратата се разтвори. Нахлу пребледняла и разтреперана учителка.
- Госпожо директор, - занарежда на пресекулки, - в час по еко … в час по еко … падна гръм …
 Директорката ме изгледа, сякаш аз бях пуснал божественият гръм.
- А именно?
- Ами, - запелтечи отново жената, а аз й налях чаша вода, - докато си водя най-примерно часа; съгласно вашите изисквания и тези на Отдела, по последните промени в инструкциите на МОН и по КТ; през отворения прозорец изненадващо - Пра - а - ас! - тресна гръм.
- Какво - о - о!?!
- Тресна гръм, - продължи бедната изплашена жена. - На децата косите им щръкнаха към тавана! … Пра - а - ас! … Нещо светло прехвърча! К - ю - ю - т! Шлю-у-уп! Да - а - ан, в черната дъска. А там виси отворена тази вносна най-нова найлонова карта, - жената размаха в ръце навита географска карта, от която все още вееше дим. - Гдето от екскурзията по линия на Зелен Полумесец през границата прекарахме, че едва не ни задържа граничния контрол, за незаконна търговия с географски пособия и карти . . .
- Я, отвори картата!?!
Учителката въздъхна. Разгъна навитата географска карта. На местото на древния славен Белоград личеше хубаво обгоряла дупка. Надписът се мъдреше тежко опушен:

      "ЕКОЛОГИЧНА КАРТА ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА".

Побързах да сляза при касиерката, където учтиво ме уведомиха, че ще ми бъде платено на два транша по банков път. Свих рамене. Все едно, да чакаш писмо от умрял.
The End
1987-2012 
Категория: Изкуство
Прочетен: 1024 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 20.03.2013 14:08
OCEAN PRESS-VARNA
RECOMMENDS

image
(c)2001-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
КУТИЯ ОТ РАХАТ-ЛОКУМ
разказ
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

МОЯТА КУТИЯ ОТ РАХАТ-ЛОКУМ се оказа съвсем американска работа. ("MADE IN U.S.A." върху дъно, капак и корпус!) Виж ти, дори в Америка се консумира локум. (Пълно с македонци!) В промишлени количества. (Индустриална нация!) Предназначен, най-вече за армията. (Това са военните - харесват да лапат!) В тази изключително здрава, почти вечна ламаринена кутия трябва да е имало локум, способен да подслади живота горе-долу на рота - рота и половина, по време на Втората Световна Война. Преди атака. (Подир атака - мацки!) 

ДАЛЕЧ ПРЕДИ ТАЗИ ЖИВОПИСНА КУТИЯ да попадне у дома, бе станало махленска тайна, как Баба Македонка, (Независимо от немската окупация!), държи несломими връзки зад океана. Двама шегобийци евреи от тарафа, (Мезар-Кезар и Сие!), бяха пробвали номер с презокеански телефон в маза и таван. Но, Баба Македонка, жена лъгана-прелъгана, бита-пребита, видяла-патила, разкри тази плитка измама. Тогава се разбра. На македонци еврейски номера не минават.

БЯХА ВРЕМЕНА на безчислени въздушни тревоги. Щом сирените завиеха, а радиото започваше да излъчва предупредителни позивни, всеки хукваше да се крие в недалечния общински разсадник. Сякаш бомби не биха могли да поразят всеки един запустял общински разсадник. Освен Баба Македонка. Смело оставаща на откритата циментова площадка на стълбището пред своят дом. Провесила през врат старомоден месингов далекоглед. Вперила поглед в небето. Под неистов вой на сирени и крясъци на обезумялата тълпа, старицата броеше прелитащите над Белоград летящи крепости, потраквайки със златни изкуствени челюсти. При отбой, махалата се завръщаше вкупом. Заварвахме Баба Македонка да се кръсти. Неотменно на своя пост. Дали благославяше или проклинаше?

ТОЙ БИЛ ТАМ, върху крилете на свободата, нейният единствен син, твърдеше старата жена, върху крилете на някоя от прелитащите летящи крепости. Бомбомерач-доброволец, изключително близък на човека създал тези същите летящи чудовища; обикновен пройдоха от Севлиево. Заради нейният син, именно заради него, нямало бомби над Белоград. Докато над София, Кюстендил и Добрич падали, падат и ке падат. И, нека падат. (Тяхна мама и капут!) Момчурляците не пропускаха да подпитат. Дали не очаква да й пуснат отгоре, нещо по-така - че съвсем да й олекне? Баба Македонка свиваше рамене. 
  - Мине ли Войната, - казваше старата зачумберена жена, - ке се чине - ке се види …

ВОЙНАТА ПО ФРОНТОВЕТЕ наистина взе, че свърши. За да продължи между поколенията. По площади и стъгди разпяха хорове-частушки. Доброволци се завръщаха. Знамена се вееха. Разигра се разпродажба на военна плячка, наричана трофей. Един подир обед, всред врява и всред глъч, раздавачът Бай Спиридон донесе важно съобщение. Баба Македонка притисна съобщението до сърце. Развя го победоносно по комшии. Както бе по чехли (Застъпани обувки от преди Войната!), хукна към Пощата. О, колко горда и честита, бе тогава тя. 

КОЛЕТЪТ, (Програма на Американския Червен Кръст за подпомагане на бедстващи!), се оказа тъпкан с удивителни съкровища. Безценни вещи, каквито за пръв път щяха да попаднат на местния битак. За децата - дъвка на кило, шоколад, майонеза в туби, и - хай-да-да!За жените - бельо втора употреба. (Запазеничко, ма!) За мъжете - еднократни самобръсначки, саморазпадащи се подир употреба. (Една все още крее, във въпросната кутия от локум!) За болните - пеницилин. За здравите - кафе в консервени кутии. За Баба Македонка хубаво разработени пластмасови изкуствени челюсти втора употреба. (Имаше си нови, но ги смени. Не желаела в уста фашистко злато.) Жените на Белоград пръв път видяха странни женски чорапи, наричани чорапогащник. (Подходящи за всеки задник, но не и за корсет със жартиери!) Децата вкусиха дъвка с мирис на джоджум. (За дълги години под СИВ-възбрана!) Бай Ламбрин, местния касапин, получи вечна писалка по-късно наричана химикалка. (Като я изпишеш - хвърляш. Ако имаш друга.) Всеки от Старата Махала около Баня Вергиев в Белоград, Област Варна, Царство България, получи по нещо за спомен. Получих и аз. Настоящата празна ламаринена кутия от американски рахат-локум. С трайно отпечатан Чичо Сам върху капака. (Остра брадичка, присвити очи - все му тая, на главата цилиндър обсипан с безброй звезди!) Как държавнически безгрижно хапва безкраен розов рахат-локум. Заедно със спомен за отчаяното внезапно сбръчкано лице на Баба Македонка. Потресена от писмото на нейния отдавна побягнал зад океана син.:
"Мила Майко, много съм добре, не ме очаквай …"

ПОМНЯ Я - на нейното си място. По същото си време. Когато вече нямаше никакви други тревоги освен учебни. Как стои вцепенена от мъка. Със същия месингов далекоглед провесен през врат. Сред нощ. И насред ден. Завинаги загледана в небесата. Небеса, по които бе недопустимо да прелети дори ястреб. Една мразовита есенна заран, съседи я намериха скупчена от студ, Сбъркана от мъка. С мъртвешка пяна на уста. 

ИЗТИЧАХА ЗА ОБЩИНСКАТА ГАЛЬОТА. Трак - трак - трак - право в Общинската Болница. (Прекалено хуманен институт още тогава!) В Общинската Болница, Баба Македонка не преставала да преповтаря.
- Поне една да бе пуснал …
- Поне една да бе пуснал … Че да тресне, как" трибе
- Поне една . . .
 Ставало дума; пояснил на махленските баби лекуващия лекар; алтернативен партай-генозе и при немци, и при руснаци; ставало дума за нещо съвсем безобидно. За кутии подобни на тази, в която съхранявам сглобяемите елементи на моите старешки спомени. Но, аз имам своя собствена теория. 
THE END/1998-2012
Категория: Изкуство
Прочетен: 711 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.03.2013 14:08
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2364172
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2012  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930