Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363963 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от 26.11.2012 г.

 OCEAN PRESS-VARNA

RECOMMEND


image

image

Република България
Град Добрич - ОБЩИНА
СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ – ГРАД ДОБРИЧ, БЪЛГАРИЯ
Литературен Конкурс 2006..
ДОБРУДЖА –
НАЧАЛОТО И БЕЗКРАЯ НА БЪЛГАРИЯ”

Източник: www.Cult.bg
2006-07-03
Награда “АНТИМОВСКИ ХАН”
Ноемврий 10, 2006.
OCEAN PRESS-VARNA
2006 - 2007
Avramov’s Editions

НЕПРОИЗНЕСЕНО

ПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ ШЕСТДЕСЕТ ЛЕТА ЗЕМНО ВРЕМЕ, ЕДВА ПРОГЛЕДНАЛ ЗА АЗБУКИ, ЕДИН ХЛАПАК ОТ СТАРА ВАРНА ОТКРИ ПОД ДЮШЕКА НА ЕДИНСТВЕНОТО ПРУЖИНЕНО ЛЕГЛО У ДОМА ХЕМУСОВОТО ИЗДАНИЕ НА ЙОВКОВИТЕ СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ. ХЛАПАКЪТ РАЗТВОРИ КНИГАТА И УСТАНОВИ, ЧЕ НОЩЕМ ЗВЕЗДИТЕ ПО ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ БИХА МОГЛИ ДА ИЗГЛЕЖДАТ ПОДОБНО СРЕБЪРНИ ПАФТИ. ПРИВЕЧЕР, ПОД ВОЯ НА ЕСЕННИЯ ТРАМОНТАН И ПИСЪКА НА СИРЕНИТЕ НА ПРОТИВОВЪЗДУШНАТА ОТБРАНА, ХЛАПАКЪТ ДОВЕРИ ТОВА СЪЩЕСТВЕНО ОТКРИТИЕ НА ЕДИН ЧОВЕК НА ЗЕМЯТА, ЧИЯТО ПРЕГРЪДКА ГО ТОПЛИ ДО ДНЕС. ЧОВЕКЪТ ПОГАЛИ С РЪКА КНИГАТА И КАЗА: “ЕТО, ТОВА Е ЗАНАЯТ!“. БЕЗ ДА ПОДОЗИРА, КАКВО ОЗНАЧАВА ДА ИМАШ ПИСАТЕЛСТВО ЗА ЗАНАЯТ НА БАЛКАНИТЕ. ЧОВЕКЪТ ПОМОЛИ МОМЧЕТО ДА ЗАСРИЧА РАЗКАЗА ЗА ИНДЖЕ ВОЙВОДА И КАРА КОЛЮ, И МОМЧЕТО СЕ УБЕДИ, ЧЕ ЧОВЕКЪТ ОТНЯКЪДЕ ЗНАЕ И ПОЗНАВА ТАЗИ ПРИТЧА ЗА ВРЕМЕТО НА БУЗГУНЛУКА, БЕЗ ДА Е ДОКОСВАЛ ТАЗИ СВЕЩЕННА ЗА НЯКОГО КНИГА. ВРЕМЕ, КОГАТО РОДОВИЯТ КОРЕН ПРА-ПРА-АВРААМ Е ИЗПЕПЕЛЕН НА КЪШЛИТЕ НАД БАКАДЖИЦИТЕ.

ТРЪГВАЙКИ ПРЕЗ ЙОВКОВИТЕ ПИСАНИЯ КЪМ СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАР-СКА ЛИТЕРАТУРА; ОТРОВНО ПОПИКАНА ОТ ДИПЛОМИРАНИ ЗАД ГРАНИЦА БЕЗДОМНИЦИ, ОБУЧЕНИ ДА ПОСТАВЯТ ЗАПЕТАЯ НО ПОГУБИЛИ КРЪВ И КОРЕН, ЧАК ПРЕИМЕНУВАЛИ ИМЕ - ДАНО КВО ДА Е СЕ СБЪДНЕ ПО ПРОЕКТ; В НАШЕ ВРЕМЕ ТОВА ВЕЧЕ ПОБЕЛЯЛО МОМЧЕ ЗА ЛИШЕН ПЪТ ОТКРИВА, ЧЕ “СТАРИТЕ ОТПРАВЯТ ПОГЛЕДИТЕ СИ НАДОЛУ, И ГЛЕДАТ ЗЕМЯТА, КОЯТО ЩЕ ГИ ПРИБЕРЕ”. И УСТАНОВЯВА, ЧЕ МАЙКА ДОБРУДЖА УСПЯВА, НЕ ПРЕСТАВА, И НИКОГА НЯМА ДА ПРЕСТАНЕ ДА РАЖДА И РАЗПРАЩА ПО СВЕТА МАЙСТОРИ НА БЪЛГАРСКОТО. И, АКО ЗА ЗАНАЯТЧИЙСКИ ЗАНИМАНИЯ СЕ ИЗИСКВАТ КАКВИ ЛИ НЕ СЕРТИФИКАТИ И СТАНДАРТИ, ТО ЗА МАЙСТОРЛЪКА НАРИЧАН СЕВЕРНЯШКО СЛОВО, СЕРТИФИКАТ НЕ Е НЕОБХОДИМ. ДОСТАТЪЧНО Е ПОДХОДЯЩА ПУБЛИКА.

В НАШЕ ВРЕМЕ - ВРЕМЕ НА ГЛОБАЛНО УПРАВЛЯЕМ СТОПАНСКИ БУЗГУНЛУК И ВСЕНАЦИОНАЛЕН ДУХОВЕН И МАТЕРИАЛЕН УПАДЪК; НА ШИРОКО АФИШИРАНО СВЕТОВНО БЕЗЗАКОНИЕ ЛИЦЕМЕРНО НАРИЧАНО “СВОБОДА НА ИЗБОР”, ЧЕРТАЕЩО ПОД КАМШИК “НОВ СВЕТОВЕН РЕД” – КОЙТО ИЗОБЩО НЕ Е ФАШИСТКИ; ТАЗИ ВСЯКАК ЙОВКОВСКА, СЪВСЕМ ДОБРУДЖАНСКА, И ДОКРАЙ БЪЛГАРСКА НАГРАДА ПРИТОПЛЯ НЕ САМО СЪРЦЕТО НА УСАМОТЕНИЯ АВТОР, НО И МАЛЦИНАТА КРАЙ НЕГО. БЕЗ ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ НОВИ КЪРДЖАЛИЙСКИ ВРЕМЕНА ХЛОПАТ НА ВРАТАТА НА БЕДНА МАЙКА БЪЛГАРИЯ. ПРЕДНАЗНАЧЕНИ – ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ - ДА ПРЕЛОМЯТ НЕЙНИЯ ЖИЛАВ КОРЕН, УЗАПТЯТ УДИВИТЕЛНИЯ КРЕАТИВЕН ХЪС НА НЕЙНИЯ ВСЕВЕЧЕН НАРОД, ДА ПРЕТОПЯТ И ЛИКВИДИРАТ БЕДНАТА БЕЗПОМОЩНА ОСТАТЪЧНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ. НАХАЛНО ПОДМЕНЯЙКИ СЛАВЯНСКО АЗБУКИ, С ЛАТЕРНАДЖИЙСКО ABC FOR EVER. НО, ЗНАЕ СЕ ОТКОЛЕ. ЗАВИСТТА МАКАР БЕЗКРАЙ БРУТАЛНА, ОСТАВА ВИНАГИ БЕЗПЛОДНА.

ФЕНОМЕНАЛНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, КОЯТО НАСТОЯВА - ЗА НЕ ПОВЕЧЕ ОТ ПАРЧЕ БАЯТ ХЛЯБ И НЕЦЕНЗУРИРАНО МЕДИЙНО ПРОСТРАНСТВО.

 

ФЕНОМЕНАЛНА БЪЛГАРСКА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ, КОЯТО НЕ ПРОЩАВА – НО ЕДВА КОГАТО ОПРЕ НОЖЪТ О КОКЪЛ.

Вторник, 10 Ноември 2006 г.

 image
image
image

 ПОЗНАХ УЧИТЕЛЯ, КОЙТО СИ ОТИВАШЕ . . .
Йордан ЙОВКОВ


ХЕМИ
Богомил Костов АВРАМОВ

Всякакви прилики – всякак са случайни.
Авторът

 

СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ- НОВЕЛА -
STARTLED SHEEPPENS- NOVEL -

 

 

СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ,
ОТ БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ-ХЕМИ
СЕ ОТПЕЧАТА ПРИ ОКЕАН ПРЕС-ВАРНА,
УЛ. ИВАН ДРАСОВ № 24, 9002-ВАРНА, БЪЛГАРИЯ,
В 117 ИДЕНТИЧНИ ЕКЗЕМПЛЯРИ ПРЕЗ ЛЕТО ГОСПОДНЕ 2006-2007.,
С УЧТИВОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА ОБЩИНА ГРАД ДОБРИЧ,
И СДРУЖЕНИЕ НА ПИСАТЕЛИТЕ В ГРАД ДОБРИЧ, БЪЛГАРИЯ
(ISBN 954-8530-23-6)

THE STARTLED SHEEPPENS,
BY BOGOMIL KOSTOFF AVRAMOV-HEMY,
WAS BEEN PRODUCED BY OCEAN PRESS-VARNA,
24 IVAN DRASSOV STREET, BULGARIA,
IN 117 IDETICAL IMPRINTS THROUGH THE YEAR OF THE GOD 2006.-2007,
WITH THE KINDLY HELP OF THE DOBRICH CITY MUNICIPALITY, BULGARIA, AND
THE DOBRICH WRITERS AASOCIATION.

Всички права запазени. Тази публикация е защитена от Закон За Авторското Право на Република България, и всички свързани с този Заокон Международни Съглашения. Никоя част от тази публикация не може да бъде възпроизвеждана по никакъв начин и в никаква форма; включително фотокопиране; нито утилизирана чрез информационно хранилище или специализирана система, без писмено разрешение на Автора и Океан Прес-Варна, България, с изключение случаи на критично цитиране.
All rights reserved. This publication is protected by The Copiright Code of The Republic of Bulgaria and all International Negotiations in that same connection. No part of this publication may be reproduced in any form or by any means; including photocopying; or utilized by any information storage and retreival system, without written permission from the Author or Ocea Press-Varna, Bulgaria, except for brief quotation in critical articles or reviewes.

 

СЕСТРАТА
прибра инструментите, а лекарят го потупа по рамото.

 


  - Няма нищо, - процеди, - ще премине . . .
 - Ба . . . - изпъшка болникът, отметна глава и заспа.
Лекарят не вярваше на изречените свои приказки. В тази общодържавна немотия, направила мнозина за пръв път да прогледнат, пресни лекарства пристигаха все по-рядко. Районната болница, гдето бе попаднал Драгоста, бе основана от лекар потънал в предумишлена забрава. Неговият вече възрастен син, овреме драснал в Германия, се бе обадил по телефона да се убеди, пристигнал ли е "онзи тир с медикаменти, хранителни припаси и апаратура", дарени от жители на незначително провинциално градче в Саксония. Тира все още го нямаше.
Белоград бе запокитил своя пръв следосвобож-денски лекар в порутен кирпичен параклис в старото градско гробище. За да го забрави заедно с Параклис, Църква, и Вяра в Бог, Цар и Добродетели. Атрибути, от които келепир не пада.
Синът се кълнеше отдалеч, а се чуваше сякаш в Белоград, как ще зарежда болницата всяко тримесечие докле е жив – но и подир това – има начин, стига Общината да реши тази болница да приеме името на неговия баща. Бе получил категоричен отказ. Покойният лекар бе имал заслуги към бедняци. Никога пред властници. Нещо, което никоя Власт не прощава.
 - Като на куче . . . - опита да се усмихне болникът.
На дежурният лекар не му бе до смях. Откак жена му се спомина при спонтанно раждане, в една закъсала в междуселска кал санитарна кола всред Дтбруджанската Пуста над Морето, бе престанал да разговаря дори със самия себе си.
Носеше старомодни диоптрични очила върху огромен месест нос. Строг до неузнаваемост. Ругаещ когото и както пожелае. Вонящ на алкохол и неизбежни професионални зарази. С болника се знаеха от кръчмето в Караалтъново, където мастика и сушен чироз с магданоз ги сбираше на маса, за да бистрят политика, и спомени за жени. Старият подозираше, че зад подобна ожесточена строгост се крие едно от най-държаливите сърца напрек и надлъж през Карвунската Степ. Грешеше. Лекарят отдавна се бе простил със семейство, богат-ство и здраве. В името на великолепна професия, с мижава държавна заплата.
По едно време болникът отново се свести. Огледа се за шише мастика. Откри банки с лекарства. Установи, че очите на лекаря, някъде там - зад полутъмните стъкла на очилата, са огромни и безизразни като на октопод. Морско животно на животните, размахало неотдавна пипала от те-левизора (42 инча!), в кръчмето “При Кондака”. Беше се бая разве-селил. Бе обикалял двадесетина години морета и океани, а не бе срещал подобно чудовище.

ДО НЕОТДАВНА
кооперативно, подир това общинско, сега реституирано и отново частно, кръчмето можеше да се отсрами не само с телевизор и безбожни цени. Бляскав железен прът безцеремонно бе побит между два прожектора за аварийни цели, забърсани от пожарната команда в Белоград, под неспирно въртяща се огледална сфера окачена на канап. Иначе, обстановката бе останала дотам съща, че да ти се стъжни под лъжичката.
При Кондака”, кръчме от стотина квадрата маджуно-сан с отпадно масло дъсчен под, почернял от времето сякаш вечен гредоред, а отгоре турски керемиди върху наръч плесенясала слама, всичко бе възвърнато по старому. Освен Фросщ. Начинаещо курви, забърсано чрез вятъра на промените в недоимъка, от вълнолома на крайбрежния Белоград в Караалтъново, в сърцето на пустошта на Карвунската Степ. Незначително селце, някога известно с производство на патки и мисирки, (Технология холандска!), изхитрило се да опази стародавно име в указателя с пощенски кодове, през всичките тези мътни ли, мътни години на несвестни, задгранично поръчани социални промени. Започващи шумно и славно. Завършващи позорно, плачевно и безсрамно. Посегнали на стародавни имена на градове, села и население. Застрашаващи някой Божи Ден, да преименуват цяла една държава на онова, което един народ рядко заслужава.
Фроси умора нямаше да прислужва и услугва. От как бе изритана из Белоград, приютена за кратко в Хороздели и Тинтявино, подир това отседнала в Караалтъново, Фросщ се бе научила тежко да слугува, лесно да търпи, до смърт да мълчи. Па, каквото ще да става.
Подир две мастики на гладен стомах и мешана салата в добавък, Даскал Пет намираше сили и упование, бащински да призове Фроси с пръст. За да й поясни, доколко таман била образователната система в Караалтъново, точно преди да бъде съкратен. На което Фроси искрено съчувстваше.
- Хи - хи - и - и . . . Как пък не . . .
И се навеждаше, така възпитано и учтиво, дотолкова искрено и невинно, че безбожно едрите й ароматни бозки правеха отчаяни опити да не скокнат из деколтето, па да цопнат в чинията варена наденица с подлютен варен каварненски боб. На което Даскал Пет, подир време, щеше да се радва до пресита. В такива случаи, Барба Драгоста Николиди Трети наричан Тихи, притваряше око към доктор Глазгов.
- Как не . . . Как не . . . Как не . . .

 

ДАСКАЛ ПЕТ
често обясняваше на Драгоста, доколко големи и мощни биват океанските октоподи в Ламанша. Забравяйки, че Драгоста до неотдавна имаше Ламанша за улица и комшулук. Как един от тези величествени хищни октоподи, (Онзи от тивито – нищо не е!), нападнал знаменития френски художник Викториал Югов, докато пиел чай по вре-ме на пленер по бреговете на остров Гернси, (Щото бил революционер – бил там!), та едва не го завлякъл в едни мрачни подводни пещери. Където нямало ни Чук, ни Гек, нито някого от Клетниците даже. (Тъй си се разсейваше Даскал Пет, което прави да мисля и да подчертая, как нещо съвсем детинско се утаява в душите на безусловно всички даскали. За да ги откроява от останалите. Да, да, да бе, беше потвърдил още тогава Даскал Пет, докато децата стават мъже, ние даскалите се превръщаме в деца. Бе добавил: - Но, е здравословно! Струва ми се, това го радваше и крепеше.)
- Така ли, - бе прихнал Драгоста, - значи Гернси - а? Значи - битка с октопод - а? Тоз" Октопод, Пет, все по-често срещам из нашата мера.
 - Кой ще да е?
- Октоподът на Световния Капитал . . .
 - В Караалтъново? Хайде де!?! – Даскал Пет бе размърдал патриотично ревматични нозе под дървената маса, а ръцете му трепнаха, готови байрак да развеят. - Че защо?

 

Драгоста бе отпил от питието. Бе се взрял замислен в опушените греди на заведението, под които онази сфера от огледални стъкълца продължаваше да се върти, макар под нея да нямаше никой. Бе се загледал, в стройния никелиран прът. Бе мярнал вътрешния балкон, на който някога един самотен селски даскал, бълваше талантливи тиради в чест на род и родина. Предизвикали общест-вото да го потопи в мизерия и умори от глад, че дано замлъкне, за да му въздигне месингов паметник в родното котленско село.
- Защото Пет, половин"та пари на Тоз Лъжовен Свят, именно на тоз" остров гудят и ся размножават. На твоя знаменит художник ли, писател ли - нам ли к’ъв - просто банката муй билъ нъ Гернси.
 - И парите на Кондака, ли?
- Мож" ли да знайш!
Драгоста бе повикал Фросщ.
Бе платил сметката, загледан безпомощно в нейното бездънно деколте, пълно с ароматни изненади. Гордо се бе прибрал дома, театрално преплитайки крака. Допускайки, че подобна походка за кривите селски улици, е по морски елегантна, и съвсем революционна. Все пак, казваше си престарелия Драгоста Николиди Трети–Тихи, докато подмокряше втори каменен зид в нощта; от моя гледна точка, от гледна точка на всички оттеглили се на село маримани, тук в Караалтъново, че и в Тинтявино, и в Хороздели, на-вярно и в Белоград, възможно и в Столицата – там най-много; Даскал Пет е най-сведущ по морските ра-боти. Готов министър. Цял един път е пътувал Варна-Одеса-Варна, (Пиш – Пиш – Пиш де!), с хтра на селските бабички-ветеранки. Драгоста харесваше да го развеселяват сухопътни безработни старчоци.
. . .
N.B.: Екземпляри - при поискване.

 

 

 

 

 

 

Категория: Поезия
Прочетен: 1067 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 14.02.2013 13:51
image
  OCEAN PRESS-VARNA
COMMENTS

© 2009 – Bogomil Kostoff AVRAMOV-HEMY
ЕВРОПЕИДНА БЪЛГАРИЯ – ТОТАЛИТАРОИДНИ ПЕНСИИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Academician IBLEA-1988, Italia


АКО СИ ЖИВЯЛ ПОД ПЕНСИОНЕН ПОХЛУПАК в условията на т.н. преходно съвремие по-длъжко време - пък си оцелял, не може да не установиш, че демоде финансови комунистически практики, предназначени да забаламосват обществеността; на която й е отнет не само хляба - но и думата; продължават да властват и светуват по закон. Дали, и по Конституция!?! Защото, под изплашеният взор на обществеността, значителен брой средноевропейски граждани, (мнозина от тях напълно работоспособни!), отдали себе си за изграждане на неотдавнашна промишлена България - до корен разорена, са напълно излишни. И, че в крайна сметка, (от нас да мине!), тяхното място е пред кофите за смет. Безпокоен факт позорящ, не толкова все още живите пенсионерски останки, колкото европеидно натаманената МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. Дотолкова вътрешнозаможна, че все още централизирано разпродавана, разграбвана, едва ли не подарявана. Каква съдба, подигравка, и позор.
Но, кому пука!?!

КОГАТО ПОД ОГЛУШИТЕЛЕН МЕДИЕН ШУМ, Република България стана равноправен член на Европейската Общност, без да е покрила нито една клауза както се полага, (01.01.2007.!), никой не се престраши да напомни, че ЕО следва да поеме специални гаранции: за екуализация месечните иждивения на последните милион-два пенсионирани въз основа на заработки положени по време на различна икономическа система. Трудови ратници на вседържавен строй, за който никой от тях не подозираше, че изведнъж ще рухне. Бе забранено дори да помислят. Оказа се че; независимо от клаузите на безброй международни конвенции за човешки права, свободи и труд, ратифицирани не само от безбройните правителства от 1989. насам, но и от правителството на покойния Тодор ЖИВКОВ; социалната осигуровка на тези остатъчни безпомощни люде, бе и остана в ръцете на държавата. Която не се посвени да ги сегрегира по чрез закон, в две основни групи:
• Пенсионирани преди 1999. година,
• Пенсионирани подир 1999. година.
Първата група, около 2 000 000 души, устойчиво намаляваща, до неотдавна получаваше пожизнени трудови пенсии, пресмятани върху база около 90 евро. С навлизане в сферата на световната икономическа криза, явление пипнало МАТИ БОЛГАРИЯ за гуша непосредствено подир освобождение от под турско, подир дрън-дрън фокуси на дребно, тази сума бе смешно завишена. За втората група пенсиите биваха пресмятани върху база около 130 евро. Останалото е методика. Някакви особени съображения? Нищо друго – освен политически презумпции. Нищо друго, освен балкански сметкаджилък, че да останат фондове за премиални в интерес на бюрократи – на практика не вършещи нищо. Предназначен, още по-добре да напълни гушите на ръководителите на всевъзможните посткомунистически имитационно-демократични партии и партийки, общо над 300 на брой, докато кабинетът остава по комсомолски - напълно чист. Освен, че е изключително несправедливо, подобно състояние е изцяло нетърпимо. То продължава да изправя нашите бедстващи бащи и майки пред единствена дилема: или пред кофите с боклук – или далеч от материалния свят. Безочливо сегрегиране напомнящо първите стъпки на прекалено добре урежданото пенсионно дело в Нацистка Германия. Предшестващо концлагерните методи за туширане на предстоящи социални катаклизми. Да напомняме ли, че само за първото тримесечие на 2008. самоубийствата в Стара Варна надхвърлят цифра сто? Колко са понастоящем? Ето една статистика, за която социалното ведомство избягва да държи сметка. Нима не е пределно ясно, че българинът-пенсионер следва да получава най-напред и първом - задължителната социална пенсия за безусловно всеки жител на страната; и ато законно допълнение - пенсията за трудов стаж. Какво толкова има да се хитрува? Отдавна е известно, че минималната пенсия по света възлиза на около 500 долара, при 30 процента социално-обществени бенефиции, и задължителни бонуси за електрическа енергия, газ и питейна вода. Ние ли трябва да го заявим?

НАЛАГА СЕ МНЕНИЕ, че практически Република България оцелява, както се види, за сметка на орязване на неизвестно где пропадналите тоталитарни пенсионни фондове. Включили овреме всички онези преддеветосептемврийски трудово-осигурителни натрупвания, всички онези многобройни частни осигурителни фондове национализирани и укрупнени, (1947.!), от начинаещата комунистическа власт на Георги ДИМИТРОВ. Отчаяно прегладнели старци подхвърлят, че включването на покойния Огнян ДОЙНОВ в екипа на съмнително изчезналия Робърт МАКСУЕЛ, натоварен своевременно от ЦК на БКП да управлява валутния резерв на НРБ, би могло да бъде свързано именно с управление на изпарилите се тоталитарни, а всъщност всенационални пенсионни фондове. И наистина. В началото на осемдесеттях години на миналия век, на борда на своята моторна яхта „Southern Breeze“, Роберт МАКСУЕЛ доста дълго гостува на котва в морето недалеч от Евксиноград. А той бе, както е известно, съвършен експерт по пенсионно осигуряване. Означава ли това, че значителните пенсионни фондове на НРБ са превърнати във валута и вложени в т.н. ъфшорни фондове? Това не би могъл да каже никой. Но подходящо вещо разследване, би могло да ги изяви и върне в скапаният бюджет на съвременната българска държава. Дорде е време.

ПРЕЗ МАРТ 2007., един самотен петчленен инициативен комитет, базиран в град Варна и оглавен от инж. Петър Стоянов ПЕТРОВ, сезира главния омбудсман на Република България г-н Гиньо ГАНЕВ, представяйки подписка от 452. жалващи се пенсионери, между които мнажуство висшисти и изявени преподаватели от висши учебни заведения. Хора, за които новите методи на бизнес-организация и печалбарство са недостъпни, а възрастовата граница от 35 години, подир която мнозина остават на улицата - невъзвратима. Да не говорим за фокусите, които местното Бюро по труда прилага, за да докаже, че безработицата в региона със всеки изминат час успешно намалява, докато продължава да се разширява. Омбудсманът, мъдър мъж и държавник, бивш председател на Народното Събрание, си позволява да отговори уклончиво: Това не било в неговите задължения. В Народното Събрание имало специализирана комисия, която без да бърза, си се труди по проблема; Предстояла „широка обществена дискусия по проблема“, но такава и днес се невиди.

В ОТКРИТО ПИСМО до министъра на социалните грижи високоуважаемата г-жа Емилия МАСЛАРОВА, един изтъкнат варненски икономист доцент Д. Стоянова, призовава бившата социална министърка да предприеме спешни мерки, и „да слезе на земята“, като осъвремени пенсиите на останалите живи от последните два милиона наивници на България. Налице е уравниловка +- 10%, която държи пенсионерите от преди 1999. на прага на бедността (По това време около 75 евро за месец!) Писмото така и не се видя в медиите, макар да е „открито“. Странно е, че при наличие на доказано експертен апарат, Министерство на социалните грижи, съвместно с подходящите служби, не се наема да издири съдбата на зачезналите пенсионни фондове на НРБ. Че да ги има за опора.

КОНСУМИРАЙКИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА И СВОБОДИ, инж. Петър ПЕТРОВ, заедно с група граждани, се престрашават, и изпращат жалба до Европейския Съд в Страсбург (№ 19208/07), за която все още няма данни за ефективен отговор. Поразена от прогресиращ ганстеризъм и намалена раждаемост; ежедневна дребна престъпност и пренаселени градове – потънали в боклуци, спекула и коруптивност; все по-тежкокризисен екологически импакт; предстояща енергийна криза и унищожителна шосейна произшественост; оптимизиране на неуправляемо национално образование; безпардонно разпродаване на подземните и надземни блага; малка България не престава да подтичва, за да влезе в крак с изискванията на Европейската Общност. Която не престава да помага. Кому? Дали това ще стане някога ясно? Може би. Но, не и за онези – които си отиват ...
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ

Категория: Политика
Прочетен: 680 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 21.12.2012 01:44
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363963
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2012  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930