Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363196 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от 09.11.2012 г.
image

 image
 
 © 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ДИМО МИЛАНОВ – АПЛОДИСМЕНТИ


ЗА ДИМО МИЛАНОВ И НЕГОВИТЕ ПИКТОРИАЛНИ ЕКСПЕРИМЕНТИ ВАРНЕНСКАТА ПУБЛИКА НАЗНАЙВА ПРЕКАЛЕНО МАЛКО. А МНОЗИНА – ОСОБЕНО МЕДИИТЕ! - ЕДВА ЛИ ПОДОЗИРАТ. ЗА ЩО ИМЕННО ИДЕ РЕЧ. ВАРНЕНСКИТЕ МЕДИИ, НЕДОРОЕНИ НАЦИОНАЛНО, ИЗБЯГВАТ ДА ПОПОВДИГНАТ ЕДНО ДОСТА СПЛАСТЕНОЕ СОЦИАЛНО ЧЕРДЖЕ. НА ХАЛ, НА ЖИВОТ И ИЩАХ ЗА ТВОРЧЕСТВО. НА ВАРНЕНСКИТЕ ХОРА НА ЧЕТКА, НА ПЕРО И НА ДЛЕТО. УВЕРЯВАТ НИ, ЧЕ ПОДОБНО ИГНОРИРАНЕ НА ВАРНЕНСКИТЕ ТВОРЦИ ОТДАВНА Е ОТМИНАЛО. ВЪЗМОЖНО - БОЖЕ МОЙ. НО, ПЛАХИТЕ МЕДИЙНИ ЗАЕКВАНИЯ ДА ОСВЕТЛЯТ; ЩРАКАЙКИ СЪС ЗАПАЛКА БЕЗ КАМЪЧЕ; ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ НА ВАРНЕНЦИ Е ДОТОЛКОВА ЕЛЕМЕНТАРИЗИРАН, ЧЕ ДОРИ НЕ НАПОМНЯ ЧАЛГА. ЩОТО Е ВРЪЗКАРСКИ ПОВЕРЕН ДА БЪДЕ ОТРАЗЯВАН ОТ ЛИЧНОСТИ, ПРИЕМАЩИ НА АБА ВСЕКИ ПРИНТИРАН ОТПЕЧАТЪК ЗА ПЪРВА КЛАСА ИЗКУСТВО. ОТРАЗЯВАЙКИ - ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР; ВЪЗМОЖНО СЪВСЕМ ВКРАТЦЕ; НАЛИЧИЕТО НА ОРИГИНАЛНИ ВАРНЕНСКИ ТВОРЦИ. ВСЕ ЕДНО - НИКАКВИ НИ НЯМА. 
КЪДЕТО И ДА БРЪКНЕШ В КУЛТУРАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО НА СЪВРЕМЕННА ЕВРОПА – ОТ АНТИЧНОСТ ТА ДО НАШИ ДНИ! - КИПИ КОРЕН БЪЛГАРСКИ. И МЕЖДУ ТЯХ, НА ЕДНО НЕДОСТИЖИМО ЕСТЕТИЧЕСКОЕ РАВНИЩЕ, ДИМО МИЛАНОВ. С ТРИНАДЕСЕТ НОВОРОМАНТИЧЕСКИ ЛИТОГРАФИИ, ГОТОВИ ДА ЛИТНАТ ПО СВЕТА. ПРИ ТОВА, НА ЦЕНИ НЕПРЕТЕНЦИОЗНИ. О, КОГИШ НАШ"ТЕ ВАРНЕНСКИ НОТАБИЛИ ЩЕ ПОРАЗВЪРЖАТ КЕСИЯ!?! СТРУВА МИ СЕ - НИКОГИШ. ГЛОБАЛНАТА КРИЗА - ЗА СЕГА! - НАВЯРНО ГИ ЩАДИ. ДОКАТО НАПИРАЩИЯ СВЕТОВНИЯТ РЕД Е ГОТОВ, ДА ГИ ИЗГЪЛТА НА СОЛУК. ТВОРЦИТЕ!?! О, САМО ТЕ ЩЕ ОЦЕЛЕЯТ. КРЕТАЙКИ НА КОРИЦА ХЛЯБ, НО БОГАТИ НА ИДЕИ. БРЕЙ! НЕ СЕ ВИДЯ – НИ ЕДИН СТРАСТЕН КОЛЕКЦИОНЕР. НЕ СЕ УСЕТИ – НИ ЕДИН АРТИСТИЧЕН ДИРЕКТОР. НЕ СЕ СРЕЩНА – НИ ЕДИН ЧАСТЕН ТЪРГОВСКИ АГЕНТ, (ОСВЕН "ДАРЗАЛАС"!), КОЙТО ДА СЕ ПОСВЕТИ НА ВСИ НАМ. ЧЕ ДА ПРОКОПСА ЗАЕДНО С НАС. А, БЕЗ ПОДОБЕН АПАРАТУС АРТИСТИК ВИВЕНДИ - „ВАРНА-КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА-2019.!“ - НА НАНАЙ!
ДИМО МИЛАНОВ Е ТВОРЕЦ НЕМНОГОСЛОВЕН. ВИБРИРАЙКИ СВОИ СИ МЕЛОДИИ ОКОЛО СЪРЦЕВИНА НА МИДА; ОТ ТАМ Е ТРЪГНАЛА ИСТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ; ТОЙ УСПЯВА МОЖЕБИ ПРЕКАЛЕНО ПЕСТЕЛИВО ДА НАПОМНИ, ОКОЛО КАКВО ПРОДЪЛЖАВА ДА СИ СЕ ВЪРТИ СВЕТА. ИГНОРИРАЛ ЖИТЕЙСКОТО. ЗАПЪТИЛ СЕ ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА, ПОНЕСЪЛ ТОРБА ЖИВОПИСНИ ПРИКАЗНИ ИНВЕНЦИИ, ЗА КОИТО СЕ ЧУДИ КОМУ ДА ДОВЕРИ. ДОКАЗВАЙКИ – АМА КОЙ ДА ЧУЕ! - КАК ВАРНА Е БЕЗДЪННА НА СЪВРЕМЕННИ КРЕАЦИИ. КАК ВАРНА Е БОГАТА. БОГАТА НА БЕЗБРОЙ;СКРОМНИ ЛИ СКРОМНИ ТРУЖЕНИЦИ НА ЧЕТКА, НА ПЕРО, И НА ДЛЕТО. ЗА КОИТО – НА ПРАКТИКА! - БЕЗХАБЕРНО ПОДРИПВАЩАТА В ПОСОКА „ВАРНА-КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА-2019.!“, ОБЩИНСКА АДМИНИСТРАЦИЯ; ЕЖЕДНЕВНО ЗАГЪРБВАЩА АРТИСТИЧЕСКИТЕ ЧАЯНИЯ НА ХАРАКТЕРНИ ВАРНЕНСКИ ТВОРЦИ, ОЧАКВА ДА Й ПАДНЕ НЕЩО НАГОТОВО. КОГА  ОТ НЕБЕТО - КОГА ОТ ГОСТУВАЩ КМЕТ. (МОЖЕ ДА ПАДА - НА НАС ЛИ ЩЕ ДОВЕРЯТ!?!) АХ, КАК БИХ ИСКАЛ ДА ИМАМ ПРАВО ДА ПОДНАМИГВАМ НА УПРАВЛЯЮЩИТЕ ОТ НЯКОE СРЕДНА ВИСОТА ЗАММИНИСТЕРСКОЕ БЮРЦЕ С УДОБЕН  И ЗА ДРЯМКА ДИЗАЙНЕРСКИ СТОЛ ОТЗАД, И МАСИЧКА С УЗО И ГОРЕЩ КАФЕДАКИС НАОТПРЕД. БИХ НАМИГНАЛ НА ВАРНЕНСКИТЕ ТВОРЦИ – КАК ТРЕБЕ!

THE END / 10.11.2012.


image

 
Категория: Изкуство
Прочетен: 6987 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 30.03.2015 21:43

OCEAN PRESS-VARNA
REMINDS

image
 image

 

(c) 2000-2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
З Ъ Г
РАЗКАЗ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ - ХЕМИ
 

 

ПОПРЕХВЪРЛИ ЛИ ЧОВЕК ГОДИНИ,
не остава друго, освен да си се тюхка – да си се вайка. По отминало на халос Време на Времената. По пренебрегнати завинаги жени. (Що за шоколад имаше по време онт!) По изтървани далавери. (Днес да съм цар на чорапогащите в революционен Парагвай!) Подир пропиляна кариера. (Опазвайки скапаната Държава, доколко опази собствените Мъде!?!) Подир пропилени години в полубезработица. (При СоциализЪма – тЪкЪвЪнкЪ нЕмЪ!?!) В краят на краищата настъпва съдбовен ден. В който Държавата изведнъж се сеща, че съществуваш. За да ти зафучи в лице подаяние, наричано „Пенсия“. (Пльос!) Ако си близък с началството, би отвоювал някакво подобие на честване. Предприятието плаща. (Пльос!) Държавата ти се отплаща. Почти с фанфари. С възможно най-недобросъвестно пенсионно разпореждане. Изплюто от възможно най-претоварен компютър. Отпечатано по необходимост почти без мастило. На възможно най-второкачествена хартия. При помощта на вечно блокиращ принтер. (Пльос! ...) И, не остава нищо друго, освен с тъга да си припомняш. Непокорени цици. (Пльос!) Задници на почти овладяни мацки. (Пльос!) Запивки в името на Дружбата между народите. (Пльос!) На Комунистическия Интернационал. (Пльос!) На Обединена Европа и Световният Глобализъм. (Няма Пльос!) Мъжествена безпомощност във върхови моменти. (Пльос!) Какво ли не. (Пльос!) Как ли не. (Пльос!) Нищо-никаква пенсия, с която единствено би могъл да пукнеш от глад! (Пльос!) (Пльос!) (Пльос!) (Пльо – о – ос! ...)

 

СПОМНЯМ СИ - извътре ме яде, изцяло дивашкото наше младенчество. Там, в Белоград. На брега на Морето Темарин. Когато телевизор имаше единствено по страниците на списание „Икономия и домакинство“, в градската библиотека. (Преди тя да стане окръжна!) Когато вместо към училище, отпрашвахме към Холандския Кей. Място, от където никой не ни прогонваше. За да захвърлим чантите с облегчение, в трюма на някоя изоставена делфиноловна така под ремонт. (Пльос!) Да скочим в някоя недокалъфатена лодка. (Пльос!) Че, да отпрашим на свобода всред залива пред Белоград. Ухаещ на разцъфнал акациев цвят. (Пардон! На одеколон с название „Тройной“.) Натягахме на гребла, всред залива и обратно. Чиракуваме при рибари. Предполагам, всяка мечта за персонална свобода е свързана, с непосредствено бягство от действителността. В Белоград, това се прави чрез Морето. Колко много скъпо ни е, всичко това.

 

МАРИМАНИТЕ откриваха нашите скътани, под плитовете на делфиноловните гемии, учебни пособия. И, погиваха от смях. Безграмотни. Дълбоко тъжни. Никога весели. Макар вечно веселящи се яки впиянчени мъже. Изпечени от бури, брегова мизерия и хали. Мощните кораби които яздеха, водеха без карти. Презирайки наконтените капитани на Параходството. Често изяждахме порция бой. Щото, не се взема чужда лодка за да отидеш на Карантината на плаж. Как ще се върнеш, ако вдигне Морето? Щото, как така забиваш с две дъски вместо гребла, без ръчна помпа в некалъфатено корито!?! Щото, това е Море, а от него се очаква всичко. Изкарвахме повечето следобеди от седмицата на море. Мнозина от нас успяха да вземат сертификат. Аз съм по дипломите.

 

РЯДКО ПРЕПОДАВАТЕЛИ идваха да ни търсят. (Докато пазаруват риба!) По онова време Белоград, бе цяла носна кърпа сгъната на четири. Колко бе населението на Белоград? Два файтона до козирките, а останалите пеш. Един от тези преподаватели, напиращи за прясна риба, бе една изключителна жена. Другарката Немкофонка. Безпощадна стара госпожица. Възпитаник на местният Немски Пансион. (Основан 1922., закрит след Войната, изринат т земи в наше време.) Позволяваща си, да си изкарва яда на братските руски окупационни войски, (Малко нещо поразпитвана!), върху нашите остригани нула номер непокорни момчешки глави.

 

ДРУГАРКАТА НЕМКОФОНКА, бе жена от глава до пети. Прекрасни цици. Нарешетъчен от момчешки погледи разкошен задник. Невинно като на мадона лице. Неизменно забито в черната дъска, поради изключително късогледство. Старателно изписваща отровните падежни таблици, на най-мрачният език на света. Излайвайки немскофонски заключения за всеки един от нас. Не пропускайки да разтресе величествено тяло, в името на безропотно послушание. (Мислено подпявах "Лили Марлен", макар да бе забранено!)

 

- Зъг ... Зъг ... Зъг ...

 

Класът замираше.

 

- Зъг ... Зъг ... Зъг ...

 

Всеки бе спуснал ръка в скъсаните джебове на своите униформени панталони. Единствената съученичка в този изцяло мъжки клас тънеше в божур.

 

- Зъг ... Зъг ... Зъг ...

 

Другарката Немкофонка си въобразяваше, че ни е овладяла. Избягвахме да избухваме в смях. Само хладни погледи пълни със жарава. Човек се отраква, завърти ли се край рибари.

 

ТАЗИ ФАТАЛНА СРЯДА, изненадващо бях в час. Първи чин. Средна редица. Дясно. Отвори се вратата. Нахлу прислужникът с разносната книга. Госпожица Немкофонка се разписа.

 

- Гогомил Славигогов – при Другарят директор – р – р ...

 

Може да ти е другар, казах си на ум, но за мене тоз" въшкар дори не е директор. Тръгнах покорно подир прислужника. Госпожица Немкофонка – подир нас.

 

ЧИСТИЧКО ПРИГЛАДЕН, със спестено алабросче и щръкнали мустачки, с димяща цигара в ръка, Другарят Директор ме изгледа презрително и диво.

 

- Прас!

 

Лицето ми пламна.

 

- Прас!

 

Лицето ми отново пламна.

 

- Прас!

 

Лицето ми съвсем поруменя. А, из покъсаният ми джоб на земята изпадна габровска чекийка.

 

- С нож посягаш – а? Прас!

 

Лицето ми съвсем-съвсем пламна.

 

ГРАБНАХ ЧЕКИЙКАТА ОТ ПОДА. Профучах през коридора, училището и Белоград. Спрях се едва на Холандския Кей. Ушите ми пищяха от директорското правораздаване, а пред очите ми не преставаше да се извисява славният трепетен задник на Другарката Немкофонка. Наша доверена класна наставница. Секретар на първичната партийна организация. Нейните напиращи; изпод белоснежна копринена блузка с народна шевица, сякаш захаросани; бозки. Доказващи всекиму, че на този така калпав свят освен Партия, Интернационализъм и Дойчешуле, все пак съществува и Природа.

 

НА ХОЛАНДСКИЯ КЕЙ, бе тъпо, тихо и спокойно. Подухваше ветрец. Гемиите бяха изкарани на такуси. Делфиноловците ги нямаше. На кърмата на някогашната парна яхта „Камчия“, превърната в отоплителна станция, моряци лапаха риба-плакия. Старата гемия „Марифея“ се поклащаше на вода, с разбит катинар. Изкачих се по трапа. Влязох в носовия кубрик. Заврях глава в единствения сламеник. За да се наплача. Тук шамари не се раздаваха без да има защо.

 

КАТО НЯМА КЪДЕ ДРУГАДЕ, човек си се прибира у дома. (IF!) Заварих Старият мрачен, грапав и кисел. Пред чиния супа, и парче клисав военновременен хляб.  

 

- Такива неща, - сопна се, - никога не се разправят!

 

Побутна гневно чинията, а супата се разплиска и по маса, и по под. Маман се втурна да почиства.

 

- Така да клевети, бедната женица ...

 

Тогава Папа избухна в най-великолепния смях, който някога съм чувал. Завинаги установих, че този наивник всъщност е незаменим. Разбрал съвсем точно, за що иде реч. Вечно веселяците се маримани, безобидни пияници и брегови гамени, настървени за всичко под сукман, се бяха шегували „под секрет“. (Да не ни издадеш!) Как по време на братската немска окупация, другарката настояща партийна секретарка и заместник директор по учебно-възпитателната част, съвестно заздравявала дружбата между двата съвсем братски народи. Как в отплата за положените усилия, бъдещата възпитателка на поколения комунистически чада, получила благороднически знак. Точно там, където това се полага. Докладван от бабите в старата Гръцка Баня, в Гръцката Махала на Белоград. Бе време, когато кметът ходеше пеша, и само областният с файтон. Единствено владиката се возеше в трофеен мерцедес. Да притежаваш душ-кабина у дома!?! О, това се преследваше; и от партия, и от закон; като вреден дребнобуржоазен уклон. Истинският комунист, и днес успява да оцелее без баня.

 

- Да си го предупредила! - сопна се на Маман.

 

Папа си наля още едно, па легна да му откърти.

 

ПРЕЗ ЦЯЛАТА ТОПЛА БЕЛОГРАДСКА НОЩ, Папа скокваше от сън, напушван от изключителен смях. Всъщност дълбоко загрижен. Крачеше насам-натам из двора. Откъсваше някоя смокиня. Примлясваше. Отново се разтрисаше от смях.

 

- А, какво партийно събрание предстои ...

 

Отново лягаше да си отспи. Бях се изправил пред малкия тавански прозорец на своята си стая. Бях отправил очи към звездите. Но, петолъчна звезда, така и не открих. Търся я и понастоящем. Никаква я няма.

 

С ОЩЕ ДВАМА ПРИСМЕХУЛНИЦИ, бяхме набързо изхвърлени от училище. Идеше лято. Край морето бе чисто, свястно и прекрасно. Заседавахме в кафене-тераса „Куцото куче“, над преполовени чаши кафе от леблебия, и от ръж. Чичо Пет се разсмя, и ни поучи.

 

- Ами, драснете едно писъмце, - ни посъветва престарелият кръчмар, - до Най-Главният. Той големите работи няма да може да оправи, това е повече от ясно, но виж – дребните – би успял.

 

- Да не ни опандизят!?!

 

- Малолетни за сега не пипат. Хайде сега, разкарайте се.

 

Речено сторено. Бяхме грамотни за възрастта си. Седнахме на моят таван. Написахме писмо, па го изпратихме.

 

ПИСМОТО:

 

Скъпи Другарю Най-Главнокомандващ, 

 

Ние, учениците от първи „А“ курс на Техникума по рибарство и тъпня, в Белоград Великолепний ви пишем, поради една много голяма Контрареволюционна Неправда. Тя е следната. По време на практическо рибаруване, с гемията на Барба Хаджи Кощи Искариотски, стана ясна мариманска дума, че на зъга на Партийната ни Секретарка Другарката Немкофонка, личи неизтриваем пречупен кръст. (Всеки в Белоград, го знай!) Вие казвате, "критикувайте недостатъците в нашата работа смело и открито". И ние го сторихме. Разкритикувахме Неизкоренимото. На едно комсомолско събрание. Че, и още. И сега съвсем сме изключени. За циганска лъжа и политическая клевета. От много любимият ни Техникум по рибарство и тъпня. Настояваме да посетите Белоград. За да се уверите, на място. Как стоят нещата. Кой кого лъже. Готови сме всякак да помогнем. За всеки случай, носете си лупа, или поне очила. Ние разполагаме с фенер.

 

С другарски поздрав:   Хъми, Къми, и Асън.

П.П.: мъ ние муногу ви убичъми дургарю Главнукумандующ - ба! Целий ден на Белиот Вашиот Памятник на Морскътъ Гарадинъ пафкаме ардъ-сигарки. 

НЕ МИНА СЕДМИЦА. Училищният прислужник тръгна да ни връща в училище. Разпоредено било да се явим, като частни ученици. При условие, че ходим редовно на училище. И забравим думата "ЗЪГ". Днес, човек на години а все със същият акъл, не преставам да се чудя. Как тази някогашна следвоенна напълно обезпаричена Власт намираше време, да се занимава с детинщини и дреболии. Докато настоящата, зад която стоят парите на половин Европа, една градска канализация не успява да поддържа. Не дай Бог, да рукнат поройни дъждове.

 

НЕОТДАВНА, при обичайно дежурство в „БЪРЗА ПОМОЩ“, се наложи да посетя домът на неизвестна старица. Оказа се, бившата Другарка Немкофонка. С влизането ми, и се разплака. Оставаха й броени дни - до Краят. Не, не умираше от рак. Другарката Немкофонка умираше от Обилно Поднесен Демократически Всенационален Глад. По реда на своите хуманни задължения установих. Как, върху някога така прекрасният задник на тази достойно пенсионирана старица, все още личи, онзи нацистки благороднически печат, за който някога завистливи баби от Гръцката Махала, на всяко кюше отваряха дума. Преди да изрекат „Псуми“. А върху него, представете си, бе лепната с неизтриваемо лилаво-червено огромна някаква звезда.

 

ПО ВРЕМЕ НА ВОЙНАТА, и далеч подир нея, огледалото бе лукс. Бащите се бръснеха пред джебно огледалце. Майките се оглеждаха в притъмнените от облаци улични витрини. Днес съществуват огледала за всички, и за всичко. Струва ми се, че е време, да пипваме огледалата в ръце? Че, дано си огледаме голите задници. Преди това, разбира се, следва да си свалим гащите. Ако, все още имаме такива.

THE END 23.03.1998-30.07.2012/09.11.2012.

 
Категория: Забавление
Прочетен: 1450 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 17.06.2013 07:20
OCEAN PRESS-VARNA
PRESENTS

image 
image
Категория: Други
Прочетен: 787 Коментари: 0 Гласове: 2
Последна промяна: 02.12.2012 14:54
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363196
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Ноември, 2012  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930