2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. stela50
12. getmans1
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
© 2005 – Adam Bogomilov Avramov-Hemy, Translation
(C) 1988-2005 - Bogomil Kostoff Avramov Russeff-Hemy, Author,
E-mail: hemy@abv.bg; godlieb@gmail.bg
Flower with Roots
in the Heart of THE Earth
by
Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
Every evening, returning from my workplace, I had stayed at the cable car station, with a head that is about to explode by the mental strain. Something in my brain was wailing, singing and droning, but through the long workday I didn’t have the time to go to the doctor. “What for”, I said to myself, “if it’s bad, it’s going to be really bad. If it’s for good, it will pass away”. But, my head was singing its own song and this song could not be killed even by the deafening sound of the oversized city, where I had unwillingly landed.
Often, the cable car was late. Amidst the night cold of the semi-lighted station, I was tapping with feet and, because there was nothing else to do, looking at the buildings around me. Contemporary, dark and modern, they were futilely trying to smile at somebody with their reflective windows and colors.
One evening I found out that in the corner, next to the station was standing, happily spared, a little two-story house with peeling walls and with a small courtyard full of box-shrubs.
Every evening now I looked at the spared house.
My wish to cross the small yard, to walk up the seven stone stairs and knock on the door, had grown bigger and bigger. Because every evening, up there, on the second floor, a window was shining with reflections from television channels.
In the end of a sad winter day, the car was delayed.
Unexpected snow had fallen. Kids were throwing snowballs at each other, and I was sitting on the station thoughtfully as the strain of the workday was echoing in my head. Where alien conceptions were trying to overcome my own. When the cold froze my soul, and airplanes started a combat in my head, I turned my back to the coming cable car. I crossed the frozen, snow-covered box-shrub garden. And climbed the iced stairs of the house. Up there, on the second floor, the window still was mysteriously flickering.
I pushed the button of the doorbell. Far, like amidst a deep cave, a bell rang. Nobody appeared. I rang for a second, and for a third time. Nobody answered. I carefully pushed the door and it suddenly opened like an unsatiable mouth and absorbed me.
I found in the corridor, under a light bulb sleeping in a lampshade of glass flowers, a drift of fresh snow. My footsteps echoed in this uninhabited stomach. A spiral staircase took me upstairs. I love spiral staircases. I’m spiral staircase-mad. I have decided that, when I solve the problem of all mine and foreign conceptions, I will start building villas. With two bare hands and a place given as a gift from the state, with bricks and tiles from old construction sites, with broken window-frames from houses unneeded by anyone, I believe that I will succeed. I can easily construct. And even easier demolish.
The stairs appeared endless to me. The sound of the television became louder though, and that gave me hope. This house can’t be this dark if a TV is singing in it.
The staircase took me to an enormous living room, amidst which I found a snow-white bed. On it lay a woman so familiar, I greeted her. She nodded. Where had I met her? In this illusory world nobody can be sure. Do they know somebody - or do they not.
The woman was neither young nor old. About my age. Neither sick nor healthy. She wasn’t ugly. She wasn’t beautiful, either. She wasn’t shocked by my abrupt entering. Not even surprised. She appeared to me delighted. But, I can’t be sure. Not until now I presume that she had more than one visitor. Actually, it doesn’t matter.
The woman nodded again. I came closer, even more timid and nervous, and I sat in the corner of the bed, wondering what is happening, being sorry for the cable car I missed, cursing my love for old houses without reflective windows, where light from high windows is flickering over old box-shrubs.
The woman raised her hand and stroked me.
I have never felt such a weight on myself. Except maybe once, when, near the sea, I had put on a deep sea diver’s ballast belt. From this stroking all headaches suddenly flew away. The buzzing and droning stopped. My thoughts about the contradictory conceptions evaporated. But, fear haunted my heart. “Damn it”, I said to myself, “after all we’re living in the 21th century”. I felt that, under the sheets, the body of the woman was breathing. That calmed me down. I looked at the TV screen that had filled a distant corner. What do you think I found? Under the sounds of cold jazz, my whole past life was playing in slow motion. All my insignificant future. I shivered, scared, and the woman calmed me down with her lead palms, quietly laughing. Yes, the woman was cheerfully laughing, tapping me with a cold lead palm.
“Oh my god, my god”, I said to myself, gasping. I’ve been so naпve, I’m so naпve even today. As poor as I’ve been, I’m even poorer now. How have I walked past with the good and the merited, to strengthen the positions of all kinds of creative conceptions which just waste tons of paper. And the life, this wasted life of mine, was flowing like a river there, on the flat screen of the color television set, but it didn’t shine with the colors of a rainbow, but with the monotony of the uniformity. Sometimes evanescent sparks flashed, but it was so sudden, unexpected and fragile, the woman just shrugged with sympathy. All the time was heard the sound of wonderful cold contemporary jazz. The woman and me tapped out feet with the rhythm.
Then something cracked. The music stopped. A thoughtful man appeared on the screen, tapping his feet in the emptiness of the winter night. A man with snow-white long hair. I ran to the mirror to convince myself about the truth of what I saw. The woman’s hand attracted me again, only to feel it even heavier, but not that cold. I stared at the TV screen as an announcer with a serious face appeared on it.
The announcer started talking about the fate of the world, concerned about the fate of the people, but in his story I didn’t see neither my own fate nor the fate of the woman nailed to the bed, forced to watch TV all the time, day and night.
“Turn on the lights!” the woman suddenly asked me, “Turn on the lights…”
Her voice sounded crystal-clear, and overcame the flow of actual information. The voice was surprisingly melodic, and powerful. I immediately obeyed. I started walking at the door, ready to run from the fear. I flipped the switch. Behind me something rustled and I turned around. I froze with surprise, wonder and envy.
From the heart of the woman, slowly and gracefully grew a mighty flower. Unknown and unseen. Incredible and absurd. Slowly opening its leaves, and slowly uncovering a scarlet blossom. And quickly growing roots to the floor.
The roots shattered the floor and went down, down, down, to the heart of Earth maybe, to reach it and embrace it.
The flower grew large leaves. Opened its blossom. Released its mindlessly wondrous aroma. Mightily set off to the ceiling. Smashed it, spreading pieces of plaster. Then disappeared in the sky. The room suddenly became cold, and the TV went black.
The woman kept smiling guiltily, struck by sudden pain. I kissed her on the head. It was cold, and blood erupted from her mouth.
“Go away!” the woman whispered, her mouth spraying blood, “Go away!… Go away!… Go to your conceptions…”
I stood benumbed, wondering how to get out of here, when the TV turned back on. On the screen, under the sounds of cold academic jazz, ran other people’s fates, but who cares about other people’s fate?
I ran down the stairs, they were spiraling endlessly, to the heart of Earth, where we have all came from. I quickly passed through the corridor, frightened that one of the flower’s roots would pierce the ceiling to stab me. The door was widely open. I shut it with all my strength. I didn’t turn back. My face still felt the strange weight of the unknown lady’s hand. A weight that even today I feel whenever I hear words about conceptions and anti-conceptions.
On the bus stop I sighed with relief. People were lined up by two. Nobody turned back, why would they disrupt the nice order? Only I was restlessly fidgeting, only when they scolded me I calmed down. I put my hand into my pocket and found out that I haven’t got a ticket. I asked the woman standing next to me for one. I put some money into her hand. I felt the lead weight of that woman’s hand again. My eyes met hers. It was the woman from the old house. Mysteriously smiling. Understanding everything and everyone. With a heavy string-bag in one hand, and a portable TV in the other.
I accepted the ticket. I paid, and the touch of her hand suddenly felt tender, warm and inviting, like her in all her beauty. When the cable car came, I helped her get on. I glanced at the screen of the portable TV in her hands. Even covered with winter frost, it silently and invisibly worked. I looked at the old house I just had left. The window was full of darkness.
I often pass by that house. Spring and autumn, strange flowers grow and dry on its roof. The apartment blocks around it are surrounding it, even more and more ominously. Some day, it will also be destroyed. Everything could be built on the site. But, will this fateful flower grow?
I pass by the old house sitting in the cable car, holding the seat in front of me, as like an unexpected blow of wind could take me back there. To walk up those endless spiral stairs again, to the heart of Earth and back. And always, oh, always pain strikes into my heart and my head starts ringing, buzzing and droning. Then, I say to myself with a sadness few could understand, that this is probably a root of that scarlet flower that connected earth, home and sky with roots, stem and blossom.
THE END29.05.2005 г.
RECOMMENDS
.jpg)
.jpg)
.jpg)
.jpg)
(C) 2012-UNKNOWN AUTHOR
NO ENOUGH WORDS!
Целият цивилизован свят се е отрекъл от него. Отдавна. И завинаги. В България обаче примери за явлението, наречено "възрастова дискриминация" - колкото щете. Г. Папакочев припомня някои от тях по един актуален повод.
Този повод е обсъждането в парламента на новия данък върху лихвите. В този контекст чухме зам.-министъра на финансите Владислав Горанов да казва, че на "оня свят пари няма". Което в нормалния демократичен свят можеше да му струва едновременно и поста и кариерата. Прозрението на заместника на Дянков трябваше да опровергае опасенията, че новият данък върху лихвите нямало да удари скътаните за черни дни пари на най-бедните, както и заделените от пенсионерите пари за последния им земен път.
Това се случи само няколко дни след като шефът на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев беше направил разкритието, че в България имало хора, които нямали никакъв стимул да работят, а само лентяйствали и си държали парите в банките. Най-вероятно с това той също визира същата категория възрастни хора, които в представите на сегашното управление вероятно се канят скъпернически да отнесат скромните си спестявания на оня свят и да лишат бюджета от екзистенциално нужния на държавата десятък.
"Алчни пенсионери на припек"
Естествено „свободните” (по най-новото определение на премиера Борисов!) български медии не сметнаха за нужно да обръщат внимание на въпросните изказвания, шмугнали се, подобно на самия противоречив закон, почти незабелязано встрани, засенчени от общонационалните трепети около цената на руския газ, бъдещата тръба на "Южен поток" и скандалите с комплектоването на КС. А може би журналисти с по-дълга памет си бяха спомнили тежкото обществено възмущение през 1992 г., предизвикано от настоящ депутат от „Атака”, а тогава дописник във в. Демокрация, който беше озаглавил статията си по повод пенсионерски митинг: „Алчни старци изпълзяха на припек”.
Нищо чудно тези дни медиите да са се побояли и от присъдата срещу България от началото на тази година, която Европейският съд по правата на човека издаде заради нехуманното отношение към възрастните хора с психиатрични проблеми в центровете за социални грижи, където сега пребивават над 4 хиляди човека, а още няколко хиляди чакат да бъдат приети.
Ейджизъм - другото име на дискриминацията
Впрочем, в случая дори не ставаше въпрос за традиционната вече липса на елементарно уважение към изнемогващото възрастно население в най-бедната европейска държава. По-скоро нещата опират до отреченото не само в ЕС, но и в целия цивилизован свят явление, наречено „възрастова дискриминация”, известно още като ейджизъм. То представлява цял комплекс от предразсъдъци и негативни нагласи по отношение на възрастните, чийто най-характерни стереотипи са, че хората над 65 години вече са сенилни, живеят по болници и старчески домове и ужасно много тежат на социалните и здравните системи, особено в сиромашките държави.
Примери за прояви на възрастова дискриминация в България – колкото щеш! Тези дни в раздрънкан столичен тролейбус арогантен контрольор (вероятно подпийнал) подканяше „любезно” неколцината престарели пътници с бастуни с повелителното: „Показвай бързо билетчето, девойко!” или „Младежо, вади пенсионерската карта!”. По пазарищата често могат да се чуят подвиквания на търговците към оглеждащите се за по-евтиничка стока старци, като „Къде си тръгнала на пазар с тия жълти стотинки бе, бабукер нееден!” или „Я се разкарай от сергията, вампир такъв!”.
Подобни изстъпления не правят впечатление никому и се приемат като нещо обичайно дори от претръпналия от всичката простотия накуп градски човек! Нима е случаен фактът, че най-честите жертви на обири и измами са тъкмо възрастните хора, които отдавна са изгубили надежда, че полицията или въобще някой може да ги защити?
Преди няколко дни в медиите разказаха за 84-годишна самотна старица от Челопеч, която била пребита почти до смърт от апаши след като продала дърва на свой близък за няколкостотин лева. Или за 12 годишната присъда на безработен и алкохолизиран мъж, пребил до смърт 90-годишната си баба защото му пречела да гледа телевизия!?
Старееща България
Според прогноза на националната статистика (НСИ) от това лято, в резултат на катастрофалната демографска криза през 2030 година в България ще живеят едва 6,5 милиона души, 2 милиона от които ще бъдат възрастни хора. Според статистическото бюро на САЩ и Световната банка, през 2050 г. българите в пенсионна възраст ще съставляват рекордните 34 на сто от цялото население на страната. Така излиза, че всеки трети българин ще е над 65 години, а неговото съществуване ще трябва да се осигурява от по-малко от двама работещи.
Което означава, че с годините въпросът с парите за „оня свят” на българските пенсионери ще става все по-драматичен. А съдбата на „изпълзяващите на припек алчни старци” – все по-безрадостна и съмнителна.
END/23.11.2012
PRESENTS
НА МАЖОРИТАР - БАБАМ от
Богомил АВРАМОВ-ХЕМИ
ПРИ ТОВА – ЦЯЛА ГОДИНА. ТАКА ПОНЕ ТВЪРДИ РЪКОВОДСТВОТО НА ГЕРБ-ВАРНА. СЪВСЕМ УБЕДЕНО, ЧЕ НАРОДО Е КАИЛ ПАРТИЙНА ЧЛЕНСКА КНИЖКА ДА СМЕНИ – САМО И САМО ДА ОПАЗИ РАБОТНО МЯСТО. ВОНЛИВА ТОТО-ФИШИНГ-ПАРТАЙГЕНОЗЕ СИСТЕМА. ГДЕ МОЖЕ ДА ОТЪРВА НЯКОМУ - ДО ВРЕМЕ. АМА НА НАРОДО БОЛГАРСКИ – ЕДВА ЛИ. ОТ ВСЯКО ПОЛОЖЕНИЕ АНДРЕШКОВСКА РАБОТА. ГДЕ ТУК ИДЕАЛИ – ГДЕ ПАТРИОТИЗЪМ – ГДЕ НАЦИОНАЛИЗЪМ!?! ДИГИТАЛИЗИРАНО ОЦЕЛЯВАНЕ. НИЩО ПОВЕЧЕ. БЕЗРАБОТИЦАТА ВЪВ ВАРНА-ГРАД НИКОГА НЯМА ДА ДОСТИГНЕ ЕВРОПЕЙСКО РАВНИЩЕ. НЕ СЕ ЛИ ВЪРНЕ НАНАЗАД. ТОВА ЕДВА ЛИ ОТЪРВА НА ИМАЩИТЕ ХАИР-ХАБЕР ЗА НЯМАЩИТЕ. ЕТО ЗАЩО, НА СПЕЦИАЛНА ПРЕСКОНФЕРЕНЦИЯ, (21.11.2012-ОБЕД!); В ПРОСТРАНСТВАТА НА БИВШИЯТ НДСВ КЛУБ; РЕПОРТЕРИТЕ НА МЕСТНИТЕ МЕДИИ – ФОРПОСТОВЕ НА ВАРНЕНСКИОТО ГРАЖДАНСКОЕ ОБЩЕСТВО, ОТНОВО БЯХА ХУБАВО ОБАЛАМОСВАНИ. БЕЗ РЯЗАНЕ НА БАЙРАК-ЛЕНТА. БЕЗ ДОВЕРИТЕЛНИ ПРЕГРЪДКИ. (КОЛКО МУ Е!) СЪСТАВ ОТ ТРИМА ТАМАДИ НА ГЕРБ-ВАРНА, ХУБАВО НИ УВЕРИ, КАК ПРЕКАЛЕНО МНОГО СЕ ПРАВИ, (И ЩЕ!), ЗА ТОЗИ НЯКОГА ИЗУМРУДЕН ГРАД. НЕ ПОПИТАХ – КАКВО ТОЧНО, ЩОТО Е ОЧЕВАДНО. (НИКОЛАЙ КОЛЕВ-БОСИЯТ – АКЪЛ НЯМА!)
КАКВО ИМЕННО БИХ ПОПИТАЛ, УВАЖАЕМАТА ПП „ГЕРБ“, ТАКА МАЙСТОРСКИ ЗАМЕСТИЛА „НДСВ“, А ПЪК ТЯ БЕКАПЕТО? (ОТ ВСЯКО ПОЛОЖЕНИЕ О-БОЗЕ-ПОЧИВШИЙ ЦАР БОРИС ТРЕТИ ОБЕДИНИТЕЛ – БОГ ДА ПРОСТИ! - БИ ИЗЛЯЗЪЛ ДЕЙСТВИТЕЛЕН ЧЛЕН НА БКП. ) БИХ ЗАПИТАЛ МЕСТНИТЕ ТАМАДИ ЗА СЛЕДНОТО.
-
ПРЕДЪВКВАНЕ СИСТЕМАТА „ЩЕ-ЩЕ-ЩЕ“ - СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?! ТЯ Е ЗАПАЗЕНА МАРКА НА БИВШИЯТ ЛЮБИМ ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ВАРНА!
-
ПРИЕТИЯТ ОУП-ПЛАН-ВАРНА – ГОДЕН ЛИ Е ЗА ОПЕРАТИВНО ПРОЕКТИРАНЕ, ИЛИ ПРЕДСТОИ ДА БЪДЕ ПРЕРАБОТВАН?
-
ПИТЕЙНАТА ВОДА НА ВАРНА-ГРАД ОТГОВАРЯ ЛИ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ НОРМАТИВИ?
-
ПОДПИРАЙКИ ЕДНО СВЛАЧИЩЕ – НЕ ПРЕДИЗВИКВАМЕ ЛИ ДРУГО? АКО ПОДПРЕМ ЕДНОВРЕМЕННО ДВЕ СВЛАЧИЩА – КОЛКО ДРУГИ ЩЕ СЕ АКТИВИРАТ?
-
ПРЕСТАРЕЛИЯТ ВЪЛНОЛОМ, НЕ ИЗИСКВА ЛИ ОСОБЕНО ВНИМАНИЕ? КАКВО НИ ИНТЕРЕСУВАТ БУНИ С ТОТАЛИТАРЕН ПРОИЗХОД?
-
КОЛКО ОЩЕ ХОНОРИС-КАУЗИ ИЗИСКВА НАСТОЯЩАТА ХАОТИЗИРАНА ТРАНСПОРТНА СХЕМА НА ВАРНА-ГРАД, ЗА ДА БЪДЕ БЪДЕ УСТОЙЧИВО И НАДЕЖДНО РИТМИЗИРАНА?
-
ДО КОГА ЩЕ БЪДАТ ТОЛЕРИРАНИ ОПАСНО ЗЕЕЩИТЕ УЛИЧНИ РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ ТАБЛА НА ЕНЕРГИЙНИТЕ ДОСТАВЧИЦИ? ТОВА СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
ДО КОГА ЩЕ БЪДЕ ТОЛЕРИРАНО ДОРАЗРУШАВАНЕТО НА „ВАРНЕНСКИТЕ ТОПЛИ МОРСКИ БАНИ“, ВМЕСТО ДА БЪДАТ ВЪЗСТАНОВЕНИ В ТЕХНИЯТ ИЗНАЧАЛЕН ИЗЯЩЕН МОНТЕКАРЛОВСКИ ВИД?
-
N.B. НИКОЙ ЛИ НЕ ДОПУСКА, ЩОТО „ВАРНЕНСКИТЕ ТОПЛИ МОРСКИ БАНИ“, ВОЕННОМОРСКИЯТ МУЗЕЙ, ВАРНЕНСКИЯТ АКВАРИУМ, ПОРТАЛЪТ НА МОРСКАТА ГРАДИНА, ЗАЕДНО С ПАМЕТНИК „ВЛАДИСЛАВ ВАРНЕНЧИК“, СА ЗАМИСЛЕНИ КАТО ЕДИНЕН АРХИТЕКТУРЕН (И ТУРИСТИЧЕСКИ!) АНСАМБЪЛ!?!
-
ДО КОГА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД ЩЕ ТОЛЕРИРА ИЗВЪННОРМАТИВНО НИВО НА ТРАНСПОРТЕН ПРЕЗГРАДСКИ ШУМ, ДОРИ ПО ВРЕМЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРИЕМИ? ТОВА СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
ДО КОГА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД ЩЕ ТОЛЕРИРА ИЗВЪННОРМАТИВНО НИВО НА ВИСОКА ГРАДСКА ЗАПРАШАЕМОСТ, ДОРИ ПО ВРЕМЕ НА ДИПЛОМАТИЧЕСКИ ПРИЕМИ? ТОВА СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
НА КАКВО ОСНОВАНИЕ БИВАТ ЕКСПРОПРИИРАНИ ЧАСТНИ ПРЕДБЛОКОВИ ПЛОЩИ ЗА ПОЛЗВАНЕ КАТО ОБЩИНСКИ ПАРКИНГИ? ТОВА ПАРАДИРАНЕ СЪС ВЛАСТ ЛИ Е!?!
-
СКУБАНЕТО НА ГРАЖДАНСТВОТО С ДАНЪЦИ ЗА СМЕТ – ТАМ КЪДЕТО ТАКАВА НЕ СЕ ОТДЕЛЯ, НЕ ИДВА ЛИ В ПОВЕЧЕ НА ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД!?! ТОВА СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
УМИШЛЕНОТО ОТРАБОТВАНЕ НА ВСЕГРАДСКА ХИГИЕННА НЕМАРЛИВОСТ; ЧРЕЗ ТОЛЕРИРАНЕ НА БЕЗСТОПАНСТВЕНИ КУЧЕТА- СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
ТОЛЕРИРАНЕ ПРОВИСНАЛИТЕ ПРЕД УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ И ДОМОВЕ НА ГРАЖДАНИ НЕИЗПОЛВАЕМИ КАБЕЛИ НА ИНТЕРНЕТ-ДОСТАВЧИЦИ - СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
ТОЛЕРИРАНЕ НЕСПОСОБНОСТТА НА СМЕТОСЪБИРАЩИТЕ ФИРМИ ДА СЕ СПРАВЯТ С ПРОБЛЕМА ДОРИ В ЦЕНТЪРА НА ВАРНА-ГРАД - СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
ТОЛЕРИРАНЕ СЪБИРАНЕТО НА УЛИЧЕН ЛИПОВ ЦВЯТ ОТ СМЕТОСЪБИРАЩИТЕ ФИРМИ - СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
ТОЛЕРИРАНЕ СТРАННАТА ЕКСПАНЗИЯ ЗА СТРОЕЖ НА ДЕТСКИ ГРАДИНИ, В УСЛОВИЯ НА ТОТАЛНА БЕЗРАБОТИЦА - СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
ВЪВЕЖДАНЕ НА РИСКОВ ИНТЕРГИРАН ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ В ГОДИНИ НА ГЛОБАЛНА ИКОНОМИЧЕСКА КРИЗА - СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!
-
ТОЛЕРИРАНЕ НИЩО НЕПРАВЕНЕТО ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НОВИ РАБОТНИ МЕСТА В КОРАБОСТРОЕНЕТО, КОРАБОПЛАВАНЕТО И ТЕЖКАТА ЕЛЕКТРОНИКА - СРЕДСТВО И МЕТОД ЛИ Е!?!.
ОТГОВОРЪТ Е ПОВЕЧЕ ОТ ЯСЕН. С ПРЕДЛАТЕНА ДИПЛОМА МИНИСТЪР БИ МОГЪЛ ДА СТАНЕШ. ИНДУСТРИЯ ЕДВА ЛИ БИ УСПЯЛ ДА ВЪЗРОДИШ. ЩО СЕ ОТНАСЯ ДО ПЕШЕХОДНИЯТ РИНГ – ВСЕ ОЩЕ Е ПОВЕЧЕ КУЧЕШКИ. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА ПУСТЕЕЩИТЕ РУШАЩИ СЕ СТАРИННИ ВИСОКОФУНКЦИОНАЛНИ СГРАДИ ПО Т.Н. „ПЕШЕХОДЕН РИНГ“. ПРЕЧИСТВАТЕЛНИ СТАНЦИИ ЛИ!?! ДОКАТО БЪДАТ ПРОЕКТИРАНИ – И СА ДЕМОДЕ. АКО ИЗОБЩО РАБОТЯТ. (ДА СЕ ВЪРТИ ЕДНА ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ РАБОТИ!) ДЪЛБОКО ЗАУСТВАНЕ В КУРОРТНИ МОРЕТА – НЕ СЕ ДОПУСКА. НЕКА НАПОМНЯ. ПОДИР ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА, ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ СЕ ВДИГА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ВАРНА-ГРАД.. НО, НИКОЙ НЕ МЕ ПОПИТА. ДА СИ ПРИЗНАЯ. ЗАДРЯМАХ СЛАДКО. ДРЪНКАНИЯТА НА ВАЖНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПП „ГЕРБ“ БЯХА ТОЛКОВА НЕУБЕДИТЕЛНИ, ЧЕ НЕ ПРЕСТАВАМ ДА СЕ ЧУДЯ. ДАЛИ ПЪК НЕ БЯХ НА СЪВЕЩАНИЕ НА ПУЦ.
The End
21.11.2012-22:28
OCEAN PRESS-VARNA
PRESENTS
(c) 1990-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ПРИЗРАЦИТЕ НИКОГА НЕ СА САМОТНИ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
(www.heritage.varnalife.com)
МАЛКО подир почти забравената катастрофа с моторния танкер “Тори Каньон”- Монровия през 1967, правителството на Великобритания учреди специална Група за Контрол над За-мърсяванията на Морето. Групата изкара дълги години подгот-вителен период, защото тежки нефтени замърсявания подир това рядко се случваха в британски води. През това време, тя набра опит в различни точки на света, а лабораториите “Уорън Спрингс” разработиха широк набор от специализиран инструментариум и, апаратура. Заедно с подходящи методики. През 1977, тази група бе поставена под ръководството на контраадмирал М. Стейси. Човекът вече навлизаше в пенсионна възраст. В едно интервю пред списание “Шипинг Уорлд”, взето от известния по онова време журналист Кевин Чинери, адмиралът заяви:
“... Да, аз съм Сметосъбирач. Аз почиствам Мръсотата и Одобрявам Всичко, Което Намалява Риска... Ние не живеем В Един Съвършен Свят...”
Всичко това винаги ми идва на ум, стане ли дума за прословутите кораби-призраци, които все по-често започнаха да се появяват из бреговите води на България. И, да изчезват винаги навреме. Без да оставят подир себе си никаква следа. При това, без да бъдат колективни миражи. Предполага се, че те са пълни с опасен товар, предназначен за изхвърляне във все още неза-щитени от международни конвенции морета. Или именно там, където морското законодателство прикрива, вместо да контроли-ра и наказва. За разлика от повечето морски страни, Република България няма перфектно отработена система за Екологична Отбрана. Може да я има. На хартия. Може да е проиграна. При учения. Но, защо на практика не действа? Отговорът е един: Значителен Брой Хора На Закона и Морето Считат, Че Почистването На Мръсота Е Под Тяхното Лично Достойнство. Но, защо тогава възпрепятстват желаещите да се занимават с това?
ОЩЕ НА 01.03.1980, м/к “МАРИЯ БЪКОЛИЦАС”-Пирея, натоварена с т.н. "айрън пигс" по документи, (железни прасета, отливки от непреработена сурова стомана), на път от Бразилия за Румъния, потъва пред Констанца в часа, когато достига своето назначение. Странно е, че по онова време Румъния внася сурово желязо чак от Бразилия, вместо от СССР, който го търгува далеч по-евтино, а транспортните разходи не биха могли дори да бъдат сравнени. Каква е съдбата на товара на кораба, който подир себе си не остави жив екипаж, а освен това не остави морето да извади никакви трупове, и все още лежи на 42 метра дълбочина, не може да не предизвика въпроси. Като се знае тогавашната толерантност на румънските пристанищни власти, към товари със съмнителен характер.
МАЛКО ПОДИР ТОВА, на 25.08.1984, френският рол-он-рол-ъф “Монт Луис”, се сблъска с прекрасния пасажерски ферибот “Оле Британия”, в северната част на Ламанша. Ареал общо взето тежко натоварен с корабен трафик. Именно в тази част на Световния Океан, в началото на епохата на механичната тяга, парните кораби настигаха ветроходните, за да ги изпратят безпощадно на морското дъно. Пасажерите на “Оле Британия” и двата екипажа, бяха спасени. Подир катастрофите с танкерите “Тори Каньон” и “Амоко Кадиз”, Франция и Англия успешно си сътрудничат в опазване живота на море. При сблъсъка “Монт Луис” потъна, като гвоздей в морето. Той пренасяше само 450 тона уранов хексафлуорид. Товарът бе от южноафрикански про- изход. Собственост на европейски и американски контрактори. Предназначен за преработка в съветски атомни реактори. Срещу стотинки в твърда валута. Подир преработка, товарът поемаше отново през океана. Кой знае дали централата в Чернобил не се занимаваше именно с подобна дейност. И, дали не го прави до ден днешен. Около подобни съоръжения винаги има подходящо информационно затъмнение. Под предлог за държавна, регионал-на и заводска безопасност. По онова време, над десет процента от тази скъпоценна стока, предназначена за Англия се прерабо-тваше именно в съветски атомни централи. Не се знае, какъв процент от общоеропейската и световната. Както не се знае, дали това не става и, в АЕЦ Козлодуй. Но, едно проучване на Междуна-родната Морска Организация - ИМО установи, че всеки грам преработен уран преминава средно 10 000 морски мили път запад-изток-запад, преди да попадне под формата на пръти или плочи в някой подходящ атомен реактор. При един почти нео-съществяван международен и национален контрол. Катастрофата с “Монт Луис” разтревожи за кратко общественото мнение на запад. Тя почти не бе коментирана на изток. От край време вся-какви коментари, които имат пресечни точки с елементите на власт и богатство по тези ширини, се считат за вредни в най-широк сми-съл. Бизнесът си е бизнес. Здравето на хората - на второ място.
“МОНТ ЛУИС” потъна само на 15 метра дълбочина, а това винаги означава удачни подводни работи. При това, само на шест мили от брега на Белгия. Тоест в нейните териториални води. Не-забавно се събра цяла глутница кораби. Едни да охраняват. Други да предлагат водолазни услуги. Трети да шпионират. Заедно с два специални понтона тип “Титан”, за спасяване на подводници. Во-долазите облякоха много специално защитно облекло. Радиоактивността и химическия състав на водата се наблюдава-ха, както никога до днес. Журналистите бяха прогонени. Те се опитваха да подхвъркват с вертолети. Радиоактивността и химичния състав на водата бяха контролирани и, от военните. Както никога до тогава. “Грийнпийс” довтаса на разстояние и, странно, не се намеси. Катастрофата бе много, много, много сериозна! Според някои източници урановият хексафлуорид се съдържал в тридесет пълни и десетина празни контейнера, много от които хукнаха из морето. Междувременно в морето изтекоха към 500 тона гориво. Те, бяха оставени на произвола. Внезапно бе обявено, че операцията завършва докрай сполучливо.
(С РАЗВИТИЕ НА ЧАСТНИТЕ ПАРАХОДНИ ДРУЖЕСТВА у нас, които все още едва ли са узрели за истинско държавническо отношение към Проблемите за Опазване на Морската Околна Среда и Здравето на Хората, независимо че се ръководят от бивши номенклатурни кадри, бяха регистрирани ред странни по характер морски катастрофи).
В СРЕДАТА на 1988, ИК на ЦК На Румънската Комунистическа Партия, се събра на извънредно заседание. За да разгледа някои очевадни случаи в страната. Един от тях бе складирането и съхраняването на особено големи количества вредни отпадъци на площадки в порт Сулина. Доказан бе незаконен контракт с базираната в Лихтенщайн фирма - пощенска кутия “Кимика”. Още през 1986 румънското правителство бе провело съответно следствие, но то бе потулено от всемогъщите пристанищни власти. Следствието доказа, че фирма с подобно наименование притежава и румънската държава. Която само формално се интересува от влиянието на неконтролираното складиране на вредни химически отпадъци върху здравето на местното насе-ление. Навярно съветската страна е повдигнала въпроса. На този свят, винаги се намира някой, да си отвори добре и навреме очи-те. Понякога постфактум. (Както това стана и, с добре замаскира-ния Лепрозориум в Делтата на Дунав). ЦК сне от власт секретаря на Министерството на Външната Търговия Константин Станку, един-двама директори на митници и безброй местни наивници. Както и, Министъра на Външната Търговия Илие Въдува, и Председателя на Държавния Планов Комитет Щефан Бърля. Без да зачита тяхната "партийна правоверност". Твърди се, че складирането било прекратено. Но доколко, това никой не би могъл да каже.
БЕЗИЗХОДИЦАТА С НЕПРЕРАБОТВАЕМИТЕ ОТПАДНИ ПРОДУКТИ, в световен мащаб отдавна е критична. Крупните концерни умеят да се справят на черно. Дребните производители, успяват да пренебрегнат природозащитното законодателство. Редовият гражданин, често пъти без да подозира, е подложен на въздействие от този порочен кръг. Очевидно, на подобна инвазия е подложено и Черно Море. Поради неговата специфична особе-ност за относително мъртвило под 180 метровата изобата. Което означава, че биха могли да се извършват несанкционирани конвенционално потопявания известни като “дъмпинг”. Обхванати от т.н. Лондонска Конвенция от 1972. Към която причерноморските страни не питаят никаква отговорност. Това е една скъпа конвенция. По нея страна за Черно Море бе единствено бившия СССР.
ЕДВА ПРЕЗ 1988 стана ясно за кораб-призрак, който вместо да броди из Европа, се е спуснал по течението на Дунав, за да излезе в Черно Море. Дали не бе натоварил злополучните смеси именно в Сулина? Това никой не би могъл да каже. Корабът бе речно-езерен тип, наричаше се “Петерсберг”, регистриран бе в Германия и, официално носеше товар в обем 1176 тона неф-тени смеси. Част от тях в контейнери, които се предполагаше че ще приеме турската страна. Румъния често партнира с Турция. Малко подир 18.05.1988 корабът навлезе в Черно Море, за да до-стигне турския бряг. Където внезапно му бе отказан достъп. Евро-пейската преса под натиска на природозащитници, бе вдигнала шум до Бога, че корабът носи на борда си отпадъци от лабора-тории в Австрия, разработващи препарати за борба със СПИН.
ПРЕД Измит, “Петерсберг” остана 45 дни. През това време, властите от Истанбул вземаха на няколко пъти химически проби. Капитанът на кораба, който бе взел със себе си своето семейство разбра, че и той не е наясно какво точно превозва. Незабавно отпрати семейството си у дома. Дали не бе късно? Доказано бе, че радиоактивността в някои контейнери надхвърля 140 Бекерела. Капитан Гюнтер Грошиян, бе вбесен. Той вдигна котва и, отплува. Но, обратният път по Дунав към Австрия му бе отказан.
ЕДНО РАЗСЛЕДВАНЕ на вестник “ДИ ВЕЛТ”, по-късно показа, че “Петерсберг” многократно бе товарил и разтоварвал в Сулина. Вестникът съобщи, а подир това се извини, че товарите винаги отпътуват подир това за България, където биват складирани на неизвестно място. В краят на седемдесетях години и до края на осемдесетях, това не би могло да стане без протекция на бъл-гарските власти. Именно по онова време, в Комитет за Опаз-ване на Природната Среда при МС, имаше най-много щастливи бракове, с мисионерки на Световния Червен Кръст и Червен Полумесец.
ВТОРО РАЗСЛЕДВАНЕ на независими експерти доказа, че някой си Лотар Витенберг, който притежава брокерска агенция за поречието на река Дунав, държи постоянна радиотелефонна връзка с “Петерсберг”. Той установи, че работата не отива никак на добре. Когато корабът бе спрян от руски военни кораби, капитан Гюнтер Грошиян отново хвана пътя край бреговете на България. За да се установи на около 14 мили пред Босфора в екстериториални води. Той поиска разрешение да бункерова в Истанбул и, получи 48 часова транзитна виза. За да приложи един стар морски трик. Да изпомпа своите сантини, а всъщност част от размесените с нефт за камуфлаж лабораторни отпадъци. Основният товар в контейнерите обаче, продължи да бъде обследван от множество инстанции.
ОСНОВНИЯТ ТОВАР представляваше изгребана земя и късове строителни конструкции, примесени със ксилен и бензин, за да бъдат поне частично обеззаразени. Което бе направо смехотвор-но. Концентрацията на нефтоводни смеси в товара бе над 50 мили-грама на литър, а това вече не се разрешаваше от компетентните власти. Вездесъщият “ШПИГЕЛ” незабавно оповести, че това са наистина отпадъци от старите лаборатории на “Вагнер и Сие”, банкрутирала не без задокеанска намеса, закупена от новия стопанин от Швейцария “Имуно”. Който, започна да събаря ста-рите цехове за да строи нови. Твърди се, че отпадъците са били не по-малко от 10 000 тона, част от които все още се намират на австрийска територия (1988 г.). Проблемът с отпадъците от опити със СПИН възникна, когато стана ясно, че товарът се трансфе-рира чрез швейцарска корабна агенция, а “Имуно” притежава 20 новозакупени шимпанзета за подобни опити.
ПОСЛЕДВАХА РЕД ДИПЛОМАТИЧЕСКИ КОНТАКТИ. Австрия бе получила устно уверение от турска страна за депониране на отпадъците, но портовите власти се бяха оказали на висота. Последва среща между министъра на околната среда на Турция Аднан Кавечи и, този на Австрия Клаус Тьопфнер. Турция решително отказа. “Петерсберг” отново се запъти на север, за да изчезне завинаги от корабните регистри. Преди това, капитанът изхвърли варелите пред 12 милната зона пред Измит. Морето ги изхвърли на брега. Турция намери къде да ги зарови. Но, къде остана “Петерсберг”, това не може да каже никой. Няколко години по-късно, шабленски рибари видяха друг един кораб-призрак, “ХАЛТЕРМАА”, да стои загадъчно на хоризонта точно на румъно-българската граница. И, внезапно да потъва. Без да подаде "SОS". Без да отдели лодка. Без да има спасяващи се. Не бе ли това отново, и отново, някой пореден “Петерсберг”?
Това, не пожела да установи никой.
The End1995.
НА СТРАНЕН ПЛОД
ПРИЛИЧА ЛЮБОВТА,
НА ТОПЪЛ НАР,
ПОД СЛЪНЦЕТО ЕДВА НАПЪПИЛ.
ИЗТИЧА СЛАДКАТА МЪЗГА -
КЪМ КОРЕНА.
КОРАТА БАВНО СЕ РАЗТВАРЯ,
И ПАДА СЕМЕТО.
ФИДАНКИТЕ НАЧЕВАТ.
ГОРАТА СТАВА.
LIKE A STRANGE FRUIT
HAS LOOKS THE LOVE.
LIKE A WARMLY POMEGRANATE,
UNDER THE SUN JUST RAISED.
FLOWING DOWN THE HONEY SAP -
TO THE ROOTS.
THE CRUST HAS SLOWLY OPENS,
AND THE SEED FELT DOWN ON.
THE SUCCERS STARTS.
THE FOREST DONE.
The End/18.11.2012
.jpg)
PRESENTS (С) 2012 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY NABUCCO – ЮЖЕН ПОТОК - ПРИРОДА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
НЯКЪДЕ В НАЧАЛОТО НА 2008., НЕ ТАКА ДАЛЕЧНО ВРЕМЕ В СТРАТЕГИЧЕСКИ АСПЕКТ, В ПРАГА, РЕПУБЛИКА ЧЕХИЯ, ПРОТЕЧЕ ЕДНОСЕДМИЧНА СРЕЩА НА НАЙ-ВИСОКО РАВНИЩЕ, ПОД НАДСЛОВ: "ЮЖНИЯ КОРИДОР - НОВИЯТ КОПРИНЕН ПЪТ." ОКОНЧАТЕЛНИЯТ ПРЕДВАРИТЕЛЕН ДОКУМЕНТ, ЗА ПРЕДСТОЯЩО МЕЖДУНАРОДНО СЪГЛАШЕНИЕ ОСТАНА НЕПОДПИСАН ОТ ТРИ БИВШИ СЪВЕТСКИ РЕПУБЛИКИ: КАЗАХСТАН, ТУРКМЕНИЯ И УЗБЕКИСТАН. ДОКАТО АЗЕРБАЙДЖАН, ЕГИПЕТ, ТУРЦИЯ И ГРУЗИЯ ОСТАНАХА ТВЪРДИ ПРИВЪРЖЕНИЦИ НА ГАЗОПРОВОД НАБУКО. ЧИЯТО ЗАДАЧА СЕ ИЗРАЗЯВА В ДОСТАВКА НА ГОРИВА ОТ ПРИКАСПИЙСКИЯ ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН - ЗАОБИКАЛЯЙКИ МАТУШКА РУС. ОФИЦИАЛНОТО ПОДПИСВАНЕ НА КРАЙНИТЕ ДОГОВОРЕНОСТИ СЕ НАБЕЛЯЗА – В БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ. ДНЕС ДОСТА НЕЩА ВЕЧЕ СА НАПЪЛНО ЯСНИ. „ЮЖЕН ПОТОК“ ТРЪГВА ОТ ДЖУБГА (КРАСНОДАР), В ПОСОКА ВАРНА-СОФИЯ-ЕВРОПА, С КАПАЦИТЕТ ОТ ОКОЛО 63 МИЛИАРДА КУБОМЕТРИ ЗА ГОДИНА. УДРЯЙКИ В ЗЕМЯТА НАБУКО С НЕГОВИТЕ 31 МИЛИАРДА КУБИЦИ. НАБУКО,(ЕРЗУРУМ-АНКАРА-ИСТАНБУЛ-СОФИЯ-БУКУРЕЩ-БУДАПЕЩА-ВИЕНА!), НЯМА КАК ДА ПОДМИНЕ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНА. СТРАТЕГИЧЕСКИ ЦЕЛЕЙКИ ДА НАМАЛИ ЗАВИСИМОСТТА НА ГАЗ-ЕНЕРГИЙНИТЕ-КОНСУМАТОРИ В ЕВРОПА, ОТ ВЕЧНО ЗАТРУДНЕНАТА СЪС СВОЕТО ИКОНОМИЧЕСКО БЪДЕЩЕ РУСИЯ. АКО РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ УСПЕЕ ДОБРЕ ДА СИ ОПЛЕТЕ СТРАТЕГИЧЕСКАТА КОШНИЦА, НЯМА КАК НАРОДО ДА НЕ ЖИВНЕ. В КОЕТО НАШЕГО БРАТА ДОСТА СЕ СЪМНЯВА. ТАКОВА ОГРОМНО КОЛИЧЕСТВО ГАЗ, НЕ СЕ ОБЕЗПЕЧАВА ЛЕСНО, КАКТО БИ МОГЛО ДА ИЗГЛЕЖДА ВЪРХУ КНИГА. ТЪРГОВСКИТЕ ОТНОШЕНИЯ С ИРАН СА ПОД МЕЖДУНАРОДНИ САНКЦИИ. ПРОИЗВОДСТВЕНИТЕ МОЩНОСТИ НА АЗЕРБАЙДЖАН СА НЕДОСТАТЪЧНИ. РУСИЯ СТРОИ ТРАНССИБИРСКИ НЕФТО И ГАЗОПРОВОДИ В ПОСОКА НА КИТАЙ, А ВЕЧЕ ОТПОЧВА И „ЮЖЕН ПОТОК“ - В ПОСОКА ВАРНА. СЛЕДОВАТЕЛНО В НЕДАЛЕЧНО БЪДЕЩЕ СЛЕДВА ДА ОЧАКВАМЕ ГРАДЕЖ НА ДВА ТРАНСБЪЛГАРСКИ ГАЗОПРОВОДА. ДОСТА РАЗОРЯВАЩИ ПРИРОДНИТЕ ДАДЕНОСТИ НА СТРАНАТА, В ИНТЕРЕС НА РУСИЯ И ЕВРОПА. ОТ ДРУГА СТРАНА, ТОВА Е ВЪВ ВСЯКО ПОЛОЖЕНИЕ ПО-ДОБРЕ ОТ ЧИСТО ЗАНАЯТЧИЙСКИТЕ НЕДОИЗКУСУРЕНИ ТЕХНОЛОГИЧЕСКИ НАПЪНИ ЗА ДОБИВ НА ШИСТОВ-ГАЗ. ОПАСНОСТИ РАЗБИРА СЕ СЪЩЕСТВУВАТ. НЯКОЙ ОТ ТЯХ НЕПРЕДВИДИМИ. ПРЕДИ ГОДИНИ ЕДИН НАШ СЪБРАТ БЕ ОТБЕЛЯЗАЛ НА СТРАНИЦИТЕ НА ПРОСЛОВУТИЯ "ДЕТОНАЦИЯ": "ИМА ПЪЛНИ - НО ИМА И ПУСТЕЕЩИ ГАЗОПРОВОДИ." ДАНО НОВОСТРУКТУРИРАНАТА УЛИЦА В ПАРК-АСПАРУХОВО, ВАРНА-ГРАД, ДА ДОНЕСЕ ТОТАЛНО ПЪЛЕН ГАЗОПРОВОД. The End/26.11.2912
LAST NEWS:
Путин даде старт на строежа на „Южен поток”
Строежът на газопровода „Южен поток” беше стартиран със символично заваряване на първата тръба от проекта близо до Анапа.
Президентът на Русия Владимир Путин обяви, че при изграждането на „Южен поток" ще се спазват строго екологичните стандарти, предаде РИА „Новости", цитирана от БГНЕС.
По думите му 63 милиарда куб.м. газ са голям обем и за да го осигури, Русия вече е започнала работа на своя собствена територия.
„Ще увеличим и разширим възможностите за достигане на Черно море на разстояние 2500 км, като построим допълнителни компресорни станции", подчерта руският президент.
Газопроводът „Южен поток” ще съедини руските газови находища и европейските потребители по дъното на Черно море.
В церемонията по откриването взеха участие ръководителите на компаниите-участници в проекта – президентът на „Газпром" Алексей Милер, изпълнителният директор на ЕНИ Паоло Скарони, главният изпълнителен директор на „Електрисите дьо Франс" Анри Пролио, председателят на УС на „Винтерсхал" Райнер Зееле и изпълнителният директор на „Саут стрийм транспорт Би Ви” Марсел Крамер.
На церемонията присъстваха и членове на правителствата и дипломатическите мисии на страните-участнички в „Южен поток" – Италия, Франция, Германия, Австрия, България, Сърбия, Унгария, Словения, Гърция, Хърватия, Турция и Македония.
България подписа окончателно инвестиционното решение за строителството на тръбата на 15 ноември тази година.
Договорът беше подписан от премиера Бойко Борисов и председателят на УС на „Газпром” Алексей Милер. Според предварителните разчети проектът в България ще струва над 3 млрд. евро.
Милер обяви, че всичкият газ, който ще бъде транспортиран по газопровода „Южен поток", вече е разпределен между клиентите.
Той подчерта, че докато са работили над проекта в „Газпром" не са мислили за конкуренцията с други газопроводи, а са решили своите задачи с доставката на „синьото гориво".
Според него, основното преимущество на „Южен поток" е, че компанията има и газ, и потребители, за разлика от останалите проекти.
Милер подчерта, че „главната печалба" са новите количества газ, които ще бъдат изнасяни, а също така, че проектът решава „транзитните рискове".
„Южен поток" е проект за транснационален газопровод, който се разработва с цел диверсификация на маршрутите за доставка на природен газ за европейските потребители.
Той предвижда транспортирането на „синьо гориво" по дъното на Черно море за страните от Южна и Централна Европа.
Газопроводът ще се състои от четири тръби всяка с капацитет от 15.57 милиарда куб. м. Първата от тях ще бъде пусната в края на 2015 – началото на 2016, а газопроводът ще заработи с пълна мощност (63 милиарда куб. м. газ) през 2018-2019 г.
Приблизителната цена на „Южен поток" е 16 милиарда евро. За изграждането на европейската сухопътна част на проекта Русия подписа междуправителствени договори с България, Сърбия, Унгария, Гърция, Словения, Австрия и Хърватия.
Акционери в подводната отсечка са: „Газпром" с 50%, италианската ЕНИ (Eni) с 20%, немската „Винтерсхал" (Wintershall) и френската „Еликтрисите дьо Франс" (EdF) с по 15%.
За обезпечаване на газоподаването за „Южен поток" в необходимия обем на руска територия ще бъдат изградени допълнителни 2.5 хиляди километра тръбопроводи и 10 компресорни станции с обща мощност 1473 мегавата.
Проектът се нарича „Южен коридор" и ще бъде реализиран в два етапа до декември 2019 година.
разпечатай | изпрати | коментирайRWE потвърди, че се отказва от „Набуко”
Германският енергиен концерн RWE официално потвърди, че се отказва от участието си в строежа на газопровода „Набуко“ и ще прехвърли своя дял в проекта на австрийското дружество OMV.
„RWE в момента води преговори с петролната и газова австрийска компания OMV за продажбата на дела си в европейския проект за строителството на газопровода „Набуко“, съобщи говорител на германската група, цитиран от „Франс прес“, предаде „Мениджър“.
Говорителят посочи, че първоначалните търговски цели на германската компания не са били постигнати, но не уточни какъв е очакваният размер на сделката. Той добави, че изходът от преговорите ще бъде съобщен своевременно.
Освен RWE и OMV, консорциумът, който ще реализира проекта, включва още унгарската MOL, румънската „Трансгаз“, българската „Булгаргаз“ и турската „Боташ“.
Строителството на газопровода, който ще доставя природен газ от Азербайджан към Европа, като заобикаля Русия, е предвидено да започне през 2017 г., но не е изключено ново забавяне на неговото начало.
„Набуко“ е подкрепян от Европейския съюз и неговата цел е да намали зависимостта на Европа от доставките на газ от Русия и от мощния руски газов концерн „Газпром“.
Предвидено е трасето на бъдещия газопровод да минава през България.
разпечатай | изпрати | коментир
PRESENTS
.jpg)
.jpg)
.jpg)
RECOMMENDS
.jpg)
(C) 2000-Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
М А С У Р О Т Х А Р Т И Я
разказ
Богомил костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
ТОВА ПЛАТЕЖНО НАРЕЖДАНЕ; навито в плътен масур, прещипнато с металическа щипка; е от нови времена. Нареждане, което никой никога няма да ми изплати. Но, как да е. По-съществено е - да ви го разкажа.
БЯХ ОБНАРОДВАЛ КНИГА за екологията на Белоград, Черно Море, и Световния Океан в добавък. В книгата се преплитаха и продължават да вършат това, древни морски легенди заедно със съвременни научни изследвания. (Дано някой да прочете!) Още я има по книжарниците. Кой ли - ще да я купи! Пука му на народа за екологията на Белоград, Черно Море и Световния Океан в добавък. Тръгнах да разпространявам книгата директно. От читалище на читалище. От библиотека в библиотека. Докато писах книги, така и не успях да взема шофьорска книжка. (Дадоха на всички. На мене - не. Гледали ме по телевизията, как се пеня със стихове, вместо да бича чалга, а освен това не съм мангал биещ се в гърдите - "Штоту съм сигън-мигън ли!?!") От друга страна, закуските които консумирам епизодично се оказаха толкова тънки, че не успях да заделя от тях за да си купя лека кола. (По закон, касовите фишове грижливо събирам. Предстои някаква глупееща лотария!) Човек на години, бухам ли бухам пешачка. Хубаво обливан с улична помия от леките коли на всевъзможни мутри (Рискове на занаята!).
ТОЗИ ТЪЖЕН ЛИ ТЪЖЕН понеделничен ден, в природната околна среда нещо отново се бе смачкало. Това усещаше най-вече моята бедна, задъхана, влачеща се по тротоарите на Белоград, непокорна измъчена душа. (Книгата ми го доказва!) От кафене до читалище. От читалище до училище. И отново. До обед не успях да продам нищо. Независимо, че една очарователна заместник-директорка почти ме кандардиса. Що не взема да й подаря няколко броя с автограф, (Да ги продаде на учениците в интерес на родител-учителското настоятелство!). Хей така - наакеря. Без дори кафенце да почерпи. Овреме се опомних. Грабнах тежката чанта с моите калпави книги. Хукнах през глава, кряскайки диво.
- Пазете децата си, Хора - а - а!
Но, уличният шум бе дотам оглушителен, че не вярвам някой да е чул моя вопъл. Разкошните директорски кабинети се оказаха пълни с ледени сърца. (Видят ли писател, вземат го за контрольор от НАП!) Читалищата занемарени и безжизнени. (Фитнес зали с продажба на стимуланти!) Библиотекарките - до една пишещи, чак публикуващи. (Красавици пропуснати от сутеньори!) Към краят на работния ден, изплезил език от умора, достигнах училище събрало под един покрив надежди за настоящи примирения и бъдещи противоречия. Паднах в един фотьойл, па заспах.
ПО ЕДНО ВРЕМЕ НЯКОЙ МЕ ПОДРИТВА. Отворих едно око - подир това второ. Бе едър като стогодишен дъб бодигард.
- Тук не се спи!
- Къде бе, морски?
- Долу, братт, зад портиерната има каюта.
Побъбрихме. Обсъдихме живота. Напълно законно, по правилник и заповед, ми взема номера на личната карта, хвърли поглед към изкуственото ми чене, че и в чантата успя и надникна. Не помня да е пребърквал джебове, но лулата ми изчезна. Печен човек - няма що. Някога бил голямо нещо - едва ли не контра-адмирал. Сега - почтен бодигард - но от сой и класа.
- Пфу! - отсече. - Книги! Абе, кой чете днес, бе човек! Жив ли си или на жив се правиш!?!
Дремехме и дрънкахме. Дрънкахме, и се правехме на отколешни познати.
ТОГАВА ДИРЕКТОРКАТА СЕ ЯВИ. Покани ме в предверието на своят работен кабинет. (По-навътре не пожелах!) Бе пълно с фикус и мушкато. Докато се ориентира къде да ме настани, небето смрачи. Тресна гръм.
- Какво е това? - запита спретнатата жена, сякаш аз отговарях за местните данъци и такси.
- Бомбаджии, колко щеш, - отвърнах учтиво, докато вадех кочана с фактури. - Има ги, и на небето.
Жената ме изгледа подозрително. Прелисти книгата. Сви рамене. Съвсем наясно била със съвременната екология. Не съм изглеждал еколог, колкото да ми е мъчно. По-скоро съм изглеждал на поет проспал творчески планове, за сметка спестяванията на баща си. Би могла да закупи две книги на цената на една. Да сляза в касата, за да си получа парите.
ТОЧНО В ТОЗИ МОМЕНТ НА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО УСПЕШЕН ДИРЕКТЕН БИЗНЕС, вратата се разтвори. Нахлу пребледняла и разтреперана учителка.
- Госпожо директор, - занарежда на пресекулки, - в час по еко … в час по еко … падна гръм …
Директорката ме изгледа, сякаш аз бях пуснал божественият гръм.
- А именно?
- Ами, - запелтечи отново жената, а аз й налях чаша вода, - докато си водя най-примерно часа; съгласно вашите изисквания и тези на Отдела, по последните промени в инструкциите на МОН и по КТ; през отворения прозорец изненадващо - Пра - а - ас! - тресна гръм.
- Какво - о - о!?!
- Тресна гръм, - продължи бедната изплашена жена. - На децата косите им щръкнаха към тавана! … Пра - а - ас! … Нещо светло прехвърча! К - ю - ю - т! Шлю-у-уп! Да - а - ан, в черната дъска. А там виси отворена тази вносна най-нова найлонова карта, - жената размаха в ръце навита географска карта, от която все още вееше дим. - Гдето от екскурзията по линия на Зелен Полумесец през границата прекарахме, че едва не ни задържа граничния контрол, за незаконна търговия с географски пособия и карти . . .
- Я, отвори картата!?!
Учителката въздъхна. Разгъна навитата географска карта. На местото на древния славен Белоград личеше хубаво обгоряла дупка. Надписът се мъдреше тежко опушен:
"ЕКОЛОГИЧНА КАРТА ЗА РИБИТЕ И ХОРАТА".
Побързах да сляза при касиерката, където учтиво ме уведомиха, че ще ми бъде платено на два транша по банков път. Свих рамене. Все едно, да чакаш писмо от умрял.
The End
1987-2012
