Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. getmans1
12. deathmetalverses
13. stela50
14. samvoin
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. getmans1
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Постинги в блога от Ноември, 2012 г.
07.11.2012 21:21 -
MAESTRO IVAN K. IVANOV-IVANY, TOTAL CREATIVITY EXIBITION, VARNA MUNICIPAL GALLERY, includings, Hemy VARNALIS
OCEAN PRESS-VARNA
PRESENTS
.jpg)
.jpg)
.jpg)
ИВАНИ,
РОДОМ ОТ СОФИЯ, (16.03.1942.), ЗАВЪРШИЛ ВЕЛИКОТЪРНОВСКОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗКУСТВА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, (1969.!), НЕ ХАРЕСВА ДА ГУБИ ТВОРЧЕСКО ВРЕМЕ. ТРЕВОЖЕЙКИ ОБЩЕСТВЕНОСТТА, ЧРЕЗ АФИШИРАНЕ НА ИЗМИШЛЬОТСКИ СТАНОВИЩА ПО ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА НЕЩАТА; ЧРЕЗ ВАЖНО ПРИСЪСТВИЕ ПО БЕЗБРОЙНИТЕ ПРОЯВИ НА ВАРНЕНСКАТА АРТИСТИЧЕСКА ГИЛДИЯ.
ЕДВА ЛИ НЕ ОТШЕЛНИК,
ИВАН К. ИВАНОВ-ИВАНИ, НАМЕРИЛ УБЕЖИЩЕ НЕЙДЕ ОКОЛО ДВОРЕЦ „ЕВКСИНОГРАД“, СЕ Е ОТДАЛ НА ПОЛИФАЦЕТНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. РАБОТИТЕ МУ - ДО ЕДНА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ – ТЕ ТРЪШКАТ О ЗЕМИ. КАТО СЕ ЗАПОЧНЕ С ОЛОВНИ ОТЛИВКИ И ГРАФИЧЕСКИ КАРТОНИ ОТ КРАЯТ НА ШЕСТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК; КАТО СЕ ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ МИНИАТЮРИ, ТА СЕ СТИГНЕ ДО ПО-ЕДРИ ОТЛИВКИ ОТ МЕСИНГ, БРОНЗ, СТОМАНА И ПЛАСТМАСИ.
СИЛЕН В АКВАРЕЛ-МИНИАТЮРАТА.
ИЗОБРЕТИЛ СОБСТВЕНА РОЛ-ГРАФИЧЕСКА ТЕХНИКА, ИВАНИ ПРЕДСТАВЯ ЛИКУВАЩО ОТ ЦВЕТОВЕ КАМЕРНО СГРАФИТО, ВЪРХУ КАМЕНИНОВИ ТАРЕЛКИ. ЗА ДА НИ ДОКАЖЕ, ЧЕ ПЪЛНОТАТА В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО И ПЛАСТИЧЕСКО ИЗКУСТВО КОРЕНИ – НАЙ-ПЪРВОМ В ДУШАТА. ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е – УЧЕБА И ИЛЮЗИЯ.
The END/07.11.2012.
.jpg)
PRESENTS
.jpg)
.jpg)
.jpg)
ИВАНИ,
РОДОМ ОТ СОФИЯ, (16.03.1942.), ЗАВЪРШИЛ ВЕЛИКОТЪРНОВСКОТО ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ ЗА ИЗКУСТВА „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“, (1969.!), НЕ ХАРЕСВА ДА ГУБИ ТВОРЧЕСКО ВРЕМЕ. ТРЕВОЖЕЙКИ ОБЩЕСТВЕНОСТТА, ЧРЕЗ АФИШИРАНЕ НА ИЗМИШЛЬОТСКИ СТАНОВИЩА ПО ОБЩОТО РАЗВИТИЕ НА НЕЩАТА; ЧРЕЗ ВАЖНО ПРИСЪСТВИЕ ПО БЕЗБРОЙНИТЕ ПРОЯВИ НА ВАРНЕНСКАТА АРТИСТИЧЕСКА ГИЛДИЯ.
ЕДВА ЛИ НЕ ОТШЕЛНИК,
ИВАН К. ИВАНОВ-ИВАНИ, НАМЕРИЛ УБЕЖИЩЕ НЕЙДЕ ОКОЛО ДВОРЕЦ „ЕВКСИНОГРАД“, СЕ Е ОТДАЛ НА ПОЛИФАЦЕТНИ ХУДОЖЕСТВЕНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ. РАБОТИТЕ МУ - ДО ЕДНА ЕКСПЕРИМЕНТАЛНИ – ТЕ ТРЪШКАТ О ЗЕМИ. КАТО СЕ ЗАПОЧНЕ С ОЛОВНИ ОТЛИВКИ И ГРАФИЧЕСКИ КАРТОНИ ОТ КРАЯТ НА ШЕСТДЕСЕТТЯХ ГОДИНИ НА МИНАЛИЯТ ВЕК; КАТО СЕ ПРЕМИНЕ ПРЕЗ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ МИНИАТЮРИ, ТА СЕ СТИГНЕ ДО ПО-ЕДРИ ОТЛИВКИ ОТ МЕСИНГ, БРОНЗ, СТОМАНА И ПЛАСТМАСИ.
СИЛЕН В АКВАРЕЛ-МИНИАТЮРАТА.
ИЗОБРЕТИЛ СОБСТВЕНА РОЛ-ГРАФИЧЕСКА ТЕХНИКА, ИВАНИ ПРЕДСТАВЯ ЛИКУВАЩО ОТ ЦВЕТОВЕ КАМЕРНО СГРАФИТО, ВЪРХУ КАМЕНИНОВИ ТАРЕЛКИ. ЗА ДА НИ ДОКАЖЕ, ЧЕ ПЪЛНОТАТА В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО И ПЛАСТИЧЕСКО ИЗКУСТВО КОРЕНИ – НАЙ-ПЪРВОМ В ДУШАТА. ВСИЧКО ОСТАНАЛО Е – УЧЕБА И ИЛЮЗИЯ.
The END/07.11.2012.
.jpg)
06.11.2012 03:01 -
NERDE VEJDY - NERDE DELOV, essay, Hemy VARNALIS
OCEAN PRESS-VARNA
PRESENTS
(c)2012-Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
НЕРДЕ ВЕЖДИ – НЕРДЕ ДЕЛОВ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
КОЙ КАКВОТО ЩЕ ДА КАЖЕ, НО ЦАР ФЕРДИНАНД ПЪРВИ КОБУРГ-ГОТТА, ЩЕ ДА Е НАЗНАЙВАЛ - ЩО ДА Е - ОТ ВОДЕНЕ НА ВОЙНИ. ПОБЕДИТЕ НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ ПО ВРЕМЕ НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ СА НЕСЪМНЕНИ. ДРУГА Е РАБОТАТА, ЧЕ В ИМЕТО НА НАСТОЯЩИЯ ВРЕМЕНЕН МЕЖДУЕВРОПЕЙСКИ ГЛОБАЛИСТИЧЕН РАХАТЛЪК; ПОДЛОЖИЛ НА РАЗОРЪЖАВАНЕ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ - ВСЯЧЕСКИ ОКУРАЖАВАЩ ПРЕВЪОРЪЖАВАНЕТО НА НАШИТЕ СЪСЕДИ; СЛЕДВА ДА СИ ЗАТВАРЯМЕ ТЧИ. ДОКАТО СИ СЕ ПРЕСКУНДВАМЕ НАОБРАТНО. ЩОТО, СПОРЕД МЕСТНИЯТ МИНИСТЪР НА КУЛТУРАТА, ВОДАЧЪТ НА ПРОТУРСКОТО МИНЬОРИСТКО „ДВИЖЕНИЕ ЗА ПРАВА И СВОБОДИ“, Е ВЪЗДИГНАТ В „ПОЛУБОГ“. НО, НАРОДЪТ ЗНАЕ. НАРОДЪТ ПОМНИ. БЕЗ ДА ОСПОРВА. ПЕРФЕКТНАТА АТАКА НА ПРОЧУТИЯТ НЯКОГА; НИЗВЕРГНАТ ПО ВРЕМЕ НА ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗМА – КОЙТО ПЪК НИКАК НЕ БЕ ГЛОБАЛИЗЪМ; ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ВАСИЛ ДЕЛОВ (1861-1938.!). ПРИ ПРЕВЗЕМАНЕ НА ТОЗИ ИЗЦЯЛО ПРАБЪЛГАРСКИ ГРАД.
ПРЕД ЖУРНАЛИСТИ, УВАЖАЕМИЯТ ЛИДЕР НА ДПС АХМЕД ДОГАН СИ ПОЗВОЛИ ДА ПРЕПОРЪЧА „ОБЩ ПРОЧИТ НА ИСТОРИЯТА НА БАЛКАНИТЕ.“ СИРЕЧ ТАЗИ ИСТОРИЯ ПОДЛЕЖИ НА ПОРЕДЕН ГЛОБАЛИЗИРАН КОРЕКТИВ. НО, НЕ Е ЛИ ПРЕКАЛЕНО КОРИГИРАНА ИСТОРИЯТА НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ!?! ПРИ ТОВА ВИНАГИ В ЧУЖД ИНТЕРЕС? ДО КОГА!?! НЯМА ВОЙНА БЕЗ УЖАСИИ. КОИТО ТЪЙ ЛЕСНО СЕ ЗАБРАВЯТ. ЗА УЖАСИТЕ НА БЕЖАНЦИТЕ ОТ ВРЕМЕТО НА БАЛКАНСКАТА ВОЙНА, ЗА ВИНАТА НА КОБУРГА, ЕЛЕГАНТНО ПОДХВЪРЛЯ В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ПРЕМИНАВАЩИЯТ ПРЕЗ СТОЛИЦАТА ВОЛНОНАЕМЕН ЖУРНАЛИСТ ЪРНЕСТ МИЛЪР ХЕМИНГУЕЙ. (1899-1961.) СТАВА ДУМА ЗА ТРАКИЙСКИ БЕЖАНЦИ, КОИТО „СТАРЕЦЪТ“ БЕЗУЧАСТНО НАБЛЮДАВА ОТ ЛУКСА НА ВАГОНА НА ЦАРСКИЯТ ВЛАК.
АХМЕД ДОГАН Е ДОНЕЙДЕ ПРАВ. ВСЯКО ПОСТАВЯНЕ НАСЛЯПО НА „КАЗУСА ДЕЛОВ“; А ТАКИВА КАЗУСИ СА БЕЗБРОЙ; „ЕРОЗИРА САМАТА ДЪРЖАВНОСТ“. ПОД ЧИЕ ДАВЛЕНИЕ ТОЗИ ИЗМИШЛЬОТСКИ КАЗУС, ТАКА ИЗНЕНАДВАЩО Е ПЛЬОСНАТ ВРЪЗ СПОМЕНИТЕ НА СТРАДАЛЦИ, МОЖЕ ДА СЕ ГАДАЕ. КАТО-КАК НЕ Е ПРЕВЕНТИРАН ОТ СЛУЖБИТЕ? НЕ СЕ ЛИ ЦЕЛИ ВЪЗПРЕПЯТСТВАНЕ НА ЦИКЪЛА НА ОРГАНИЧЕСКО АМАЛГАМИРАНЕ НА ОСТАТЪЧНИ ВРАГОВЕ И НАСТОЯЩО КОРЕННО НАСЕЛЕНИЕ? КОЙ БЪРЗА – ЗА КЪДЕ? ТОЗИ СЪШИТ С БЕЛИ КОНЦИ ПРОБЛЕМ – ОТ ВНОС, ВСЕ ПОВЕЧЕ БЕЛЕЕ С ПРИНУДИТЕЛЕН РАЗПАД. ПОЗАКЪСНЯЛОТО СЪС СТОЛЕТИЕ ПОСМЪРТНО УДОСТОЯВАНЕ НА ОСВОБОДИТЕЛЯ НА КЪРДЖАЛИ ГЕНЕРАЛ-МАЙОР ВАСИЛ ДЕЛОВ СЪС ЗВАНИЕ "ПОЧЕТЕН ГРАЖДАНИН", ЕДВА ЛИ СМУТИ НАШЕГО РОДА-БОЛГАРИНА. ПОНАВИКНАЛ НА ЗАДГРАНИЧНО ИНСПИРИРАНИ ПОЛИТИЧЕСКИ ЗАДЯВКИ. УПРАВЛЯВАН ОТ ПСЕВДОКОНСОЛИДИРАНА БЮРОКРАЦИЯ. ПОНЕСЪЛ БЕЗБРОЙ ПРЕСЕЛЕНИЯ. НЕУМОРНО НАХЪСКВАН ЕТНИЧНО. КАИЛ ЗА ПАРЧЕ ГЛОБАЛИСТИЧЕСКИ ХЛЯБ, ТОЙ – НЕИЗТРЕБИМИЯТ БЪЛГАРИН! – ЛЕСНО БИ МОГЪЛ ДА БЪДЕ ПОДВЕДЕН. НО ЕДВА ЛИ И СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА МЛАДЕЖ. В ТОЗИ СМИСЪЛ, СТАРИТЕ ПОБЕДИ ОТ ВРЕМЕТО НА БАЛКАНСКИТЕ ВОЙНИ; КОГАТО СЛАБАТА ФЕРДИНАНДОВА ДИПЛОМАЦИЯ НЕ ПОЖЕЛА ДА ПРЕДОТВРАТИ КОНФЛИКТ НА БАЛКАНИТЕ; НЕ БИХА СТОПЛИЛИ НИКОГА НИКОГО. ОСВЕН НЯКОЙ МИНИСТЪР НА КУЛТУРИТЕ ЗАЛУТАН ДА УДРЯ МЕТАНИ – ТУ НАТАМ – ТУ НАСАМ. НИКОГА БОГУ.
THE END
05.11.2012
05.11.2012 04:28 -
CLASSICAL BUT CENSORSHIPED - WHY!?! by Hemy VARNALIS
OCEAN PRESS-VARNA
AUTHOR"S SELFPRESENATION
.jpg)
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
АМЕРИКАНСКА ЛОЦИЯ
AMERICAN LOG BOOK
SHORT STORY COLLECTION
Bulgarian Original
СЪДЪРЖАНИЕ
CONTENTS
© 2007 – Bogomil Kostov AVRAMOV - HEMY
СЪДЪРЖАНИЕ
CONTENTS
05.
НЕЩО КОЕТО ПРЕДПРИЕМА
ВСЕКИ
STEP THATS EVERYONE TAKES
27
ЦВЕТЕ С КОРЕНИ
В СЪРЦЕТО НА
ЗЕМЯТА
FLOWER WITH ROOTS
IN THE HEART OF
THE EARTH
39
АМЕРИКАНСКА ЛОЦИЯ
AMERICAN LOGBOOK
53
ЕДНА СЪВСЕМ ДЕМОКРАТИЧНА
СМЪРТ
ONE COMPLETELY DEMOCRATICAL
DEATH
103
ЗЛАТНОТО КЪЛБО НА ЛЮБОВТА
THE GOLDEN GLOBE OF THE LOVE
125
ГДЕТО ИДЕ В ПРЕХОД
WHO COMES IN TRANSITION
145
СПОМЕНИ ОТЛЕТЕЛИ С ЕДНА
ЦИГУЛКА
MEMORIES FLOWN AWAY
THROUGH A VIOLIN
155
ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
HI - TECHNOLOGIES
165
ЦИГАРИ В ХАРД БОКС
CIGARETTES IN HARDBOX
187
СВЕТА МАРИНА
SAINT MARINA
201
ФРЕНСКА ЛЮБОВ
FRENCH LOVE
213
СРЕДНОЩНИ АРОМАТИ
MIDNIGHT AROMAS
221
ЩУРЕЦ В ЧОВКА
CRICKET IN BEACK
231
ГОНГ ОТ ПРЕСЪХНАЛИ КАПЧУЦИ
GONG OF DRY DRAINING PIPES
239
ГЛАСЪТ НА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
THE VOICE OF THE PASSING AWAY TIME
247
КОЙТО ПРОЯЖДА КАМЪК
WHO DECAYS STONE
257
СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ
STARTLED SHEEPPENS
329
КОМАТ ЗА КУЧЕ
LOAF FOR A DOG
AUTHOR"S SELFPRESENATION
.jpg)
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY
АМЕРИКАНСКА ЛОЦИЯ
AMERICAN LOG BOOK
SHORT STORY COLLECTION
Bulgarian Original
СЪДЪРЖАНИЕ
CONTENTS
© 2007 – Bogomil Kostov AVRAMOV - HEMY
СЪДЪРЖАНИЕ
CONTENTS
05.
НЕЩО КОЕТО ПРЕДПРИЕМА
ВСЕКИ
STEP THATS EVERYONE TAKES
27
ЦВЕТЕ С КОРЕНИ
В СЪРЦЕТО НА
ЗЕМЯТА
FLOWER WITH ROOTS
IN THE HEART OF
THE EARTH
39
АМЕРИКАНСКА ЛОЦИЯ
AMERICAN LOGBOOK
53
ЕДНА СЪВСЕМ ДЕМОКРАТИЧНА
СМЪРТ
ONE COMPLETELY DEMOCRATICAL
DEATH
103
ЗЛАТНОТО КЪЛБО НА ЛЮБОВТА
THE GOLDEN GLOBE OF THE LOVE
125
ГДЕТО ИДЕ В ПРЕХОД
WHO COMES IN TRANSITION
145
СПОМЕНИ ОТЛЕТЕЛИ С ЕДНА
ЦИГУЛКА
MEMORIES FLOWN AWAY
THROUGH A VIOLIN
155
ВИСОКИ ТЕХНОЛОГИИ
HI - TECHNOLOGIES
165
ЦИГАРИ В ХАРД БОКС
CIGARETTES IN HARDBOX
187
СВЕТА МАРИНА
SAINT MARINA
201
ФРЕНСКА ЛЮБОВ
FRENCH LOVE
213
СРЕДНОЩНИ АРОМАТИ
MIDNIGHT AROMAS
221
ЩУРЕЦ В ЧОВКА
CRICKET IN BEACK
231
ГОНГ ОТ ПРЕСЪХНАЛИ КАПЧУЦИ
GONG OF DRY DRAINING PIPES
239
ГЛАСЪТ НА ОТЛИТАЩОТО ВРЕМЕ
THE VOICE OF THE PASSING AWAY TIME
247
КОЙТО ПРОЯЖДА КАМЪК
WHO DECAYS STONE
257
СТЪПИХОСУНИ КУШЕРИ
STARTLED SHEEPPENS
329
КОМАТ ЗА КУЧЕ
LOAF FOR A DOG
04.11.2012 22:07 -
THE VOICE OF THE PASSED FAR AWAY TIME, short story, Hemy VARNALIS
OCEAN PRESS-VARNA
PRESENTS
(C) 1988-BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV-HEMY
ГЛАСЪТ
НА
ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
ПРЕДИ ГОДИНИ, (Колко отдавна бе това!), съдбата се смили над мене - сухопътния червей, бедният поет, непрокопсалия концепционист, иначе казано – обикновенния рундук; както си ме окачествяваше едно съвсем младо момче някога; се наложи да мореплавам. Възпитано да командва роби, това момче не подозираше, че наученото от него днес – за мене е отминало вчера. О, това момче успeшно се продаде. (Да му бере грехът онзи, който го препродаде!) Но, тъй върви светът - кеш.
Как да е.
Съдбата се бе смилила, и аз, с Божия Помощ и благоволението на Онзи Който Държи Гръмотевици в Ръце, (The Poltical Police!), потеглих в задгранична командировка. На борда на старомодния пристанищен спасител, моторният влекач “Нептун”. Старомоден кораб, непригоден за пристанищни маневри, и поради това, “влекач-спасител обща употреба”.
Всичко стана така бързо, а парите в джеб бяха така малко, че не оставаше да направя нищо друго, освен да купя няколко черно-бели филмчета за фотоапаратче “Смяна-8”, и бутилка-две коняк “Плиска”.
Не бях пътувал по море.
Не знаех, че простоватите хорица в него, са в онзи постоянен преход, едва напоследък възприет от политиците, (Тяхната Мама!), за глобална баламосваща стратегия. Докрай толерантно, това морепла-ващо племе, е в непрестанен в преход - не само от пристанище до пристанище, но и – от душевност в душевност. Макар през непосилен бач и алкохоли. Турих за кураж бръснача на Дядо Николай в джеб. И, прекрачих ниския борд на влекача.
КАПИТАНЪТ
недоволно изсумтя, па се втурна в салета и започна да укрепва символичната стенна скулптура – капитан с лула и маймунка на рамо, докато се кръсти пред иконата на Свети Николай Мореспасител.
НАЧАЛСТВОТО
помръдна шеговито мустачки. Посочиха ми кабина под водолинията, изпълнена с плакати от порносписания, по онова време забранени със закон. На празни приказки, Моето Си Време На Времената бе така богато, че освен профанаторски бач, не предвиждаше разсъблечени шеги. През цялото това банално пътуване от древен Белоград, през нощното Черно Море, Босфора, Дарданелите и Адриатика - до Сплит, началството насмешливо мърдаше мустачки= Изтъквайки, че без да е квалифициран моряк, е оморячил мнозина. Нещо, в което не се сетих да се усъмня. И, ако не бях в кухнята да чистя картофи, се оказвах в неговата каюта, пред параходната пишеща машина. Където записвах - не зная дали ще бъда разбран правилно - партизански спомени. Едва петдесетинагодишен, шефът бълваше спомен подир спомен. Дали усещаше, че си отива, заедно със Своето Си Време На Времената?
СПОМЕНИТЕ: БЕ ЗНОЙНОТО ЛЯТО НА 1942-РА. НАД БЕЛОГРАД НИСКО ПРЕЛЕТЯ ”МЕСЕРШМИД”. ВСИЧКИ ЗАЛЕГНАХМЕ ПОД МАСИТЕ. РАЗБРАХ, ЧЕ Е ЗАПОЧНАЛА ВОЙНА . . .
- Така започват спомените на генерал Д. Д . . .
- И той - от наш’то село …
Понечих да сложа запетайка.
- Ще сложиш, когато се разпоредя!
Поисках да се възмутя.
- Нямаш думата! Отвори хладилника – разлей водка!
СТОИМ СИ НИЕ В МЕХАНА “ТРАКАТА”, ПИЕМ СИ ПИТИЕ ЗАЕДНО С А. П. ФРУДКИН – ТЪРСЕН ОТ ЗАКОНА, ПА КОМЕНТИРАМЕ ПОЛИТИКАТА. ГЛЕДАМ, ПО ПЪТЕКАТА ОТКЪМ “ЕВКСИНОГРАД” ИДЕ ЦАРЯТ. СКОКНАХ, И ВДИГНАХ СВИТ ЮМРУК.
- ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ –Я - Я!
ВИКАМ И СЕ КИСКАМ, А НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО МЕ ИЗГЛЕДА-ИЗГЛЕДА, ПЛЕСНА ПО БОТУШ С БИЧ, ПЛЮНА И ОТМИНА.”
- Но, това с плюнката, го има в спомените на писателя Г. Б. …
- Те, не са автентични! Отвори хладилника – разлей водка!
Нямаше как, да не се възмутя.
- Повтарям! Отвори хладилника – разлей водка!
Това разбутване на стари мераци, не ми харесваше. Ама, нали нямах моряшка книжка а мореплавах, (Стриктно до безумие, бе онова време!), траех. Зад нас идеше на влек старият “Копал”. Норвежко корито, взело участие в знаменитите трансатлантически кервани с Ленд-Ленз за Съветска Русия, едва преди тридесетина години. Въжето на този влек, бе дълго точно шестотин метра. Въжето бе тежко. И, често провисваше до вълните. Тогава, над него се перемятаха дивни делфини.
НА БОРДА НА “КОПАЛ”
имаше дежурна команда с капитан, и трима рулеви. Командата оцеляваше в борба с освирепели от глад параходни плъхове, самота, глад и мечти за командировачна корабна валута. (1.68 USD daily!) За десетина часа кацнахме пред Босфора. Изчакахме зарана, за да получим лоцман. Когато това стана, продължихме напречно през големия двуконтинентален град. Тогава, именно тогава, за пръв път долових Гласът на Кораба.
СТОЯХ НА КЪРМАТА, разговарях по укавето с капитана на кораба, окачен на въже подир нас, а след него на друго въже - още един влекач. Освен пукане и пръщене, в укавето се носеха ругатни по адрес заклинващия рул на “Копал”. А когато ругатните, кой знае защо – престанаха, някакъв несдържан вик, по-скоро рев от превъртаща машина, нахлу, разтърси ме, направи да потръпна.
- Мамка му! “Копал” проговори!
- Какво – о - о?
- “Копал” проговори – нима не разбираш?
Но викът не се повтори, и аз отдадох всичко това на някой от онези многобройни трикове, с които стари моряци смайват новаци.
НЯКЪДЕ КЪМ КОРФУ,
над двата кораба отново прозвуча дълбок и страшен, силен и неясен, почти човешки стон. Изскокнах навън. Носът на “Копал” се бе надвесил над “Нептун”, и – още малко – да ни срине. Капитанът се развика. Прибави ход. Въжето се опъна. Работата стана. Но, този странен стон продължи да звучи чак до самия Сплит, където бе режището за стари кораби. Главна цел на нашето просяшко пътешествие.
Докато преминавахме през Коринт, обезпечавани от местен пилот, викът се повтори и потрети. Дочул този необикновен рев, схванал неговия съдбовен смисъл, гъркът-пилот бе започнал да се кръсти, споменувайки Панагия Теоскепасти. Едва бе дочакал да ни изведе от западния вход на канала. Бе повикал по радиото катер. И, бе отпрашил. Пренебрегвайки дебелият пилотски сандвич, полагаем му се по традиция и обичай.
НА МАТАПАН
морето миряса. Началството ме извика при себе си. Седнах зад пишещата машина, да продължа с историята от 22.06.1942., за самолета-изтребител минал с бръснещ полет над Белоград, докато шефът - тогава безработен пройдоха, играел на ашици пред дядовото си Хаджистойково кафене. Без да подозира, че някъде далеч зад океана игрите отдавна са с перфокарти. Самолет, по онова време, трябва да е било доста необичайно явление за нашите причерноморски места. Днес така добре опоскани, от съвременната псевдотехнологизация, че просто няма накъде. Тогава отново се прокрадна Онзи Вик. Някой плачеше и се вайкаше.
- Началство, - думам, - някой за нещо някого вика …
- Нека си вика! – сряза ме Шефът. – Ти пиши, пиши, пиши …
- Корабът подир нас - стене и оплаква …
- Глу – пус – ти! Моряците вече ти напълниха главата с глупусти!
Но установих, как потрепера. Подобни грубияни вътрешно, са страшно деликатни. Замисли се. Загледа се през филистрина. Там имаше само море.
ПАТА-КЮТА, достигнахме онзи фиорд, през който се влиза в залива на Сплит. Хвърлихме желязото. Опряхме борд на средновековните мраморни кейове. Началството тури отпечатаното в чантата. Слезе на брега. И изчезна. Дали не побягна?
ПРЕХВЪРЛИХ СЕ на старият “Копал”. Трябваше да участвам в надънването му на брега, пред самото режище. Покатерих се по корабния щорм трап. Попаднах на корабния мостик. Стотици стари лоции и карти се валяха по пода, заедно с десетина почупени лули. И, отново дочух онзи непонятен, страшен, едва ли не унищожителен, съвсем човешки вик.
- Ау – у – у …
Там дълбоко, под машината, в нейното двойно дъно, където бе пълно с отвратителни миязми, някой плачеше, и се вайкаше. Мислех, че този непонятен плач дочувам само аз, но корабният вацман кимна.
- Това е Той!
- Кой!?!
- Духът на “Копал”. Подозира, че ще го нарежат на парчета.
- Хайде де!
- Нима не знаеш? Духът на кораба се ражда и витае, още със спускане му на вода. И, за да предупреждава и да жали – обърка ли се нещо. Преди нарязване – вие като смок. Казват, всичко зависи от Кръстницата.
- От какво?
-От Кръст – ни – ца – та! Доколко е достойна!
- А!
- Няма “А” – няма “БЕ” – така е испокон веков!
Мислех, че морякът се шегува, но той бе уверен и спокоен. Качих се отново на мостика. Върху високия капитански тамбур, се бе наместил местния пилот. Димеше безобразна пура. Ругаеше по укавето портконтрола, да престанат да го крънкат за уиски. Веднага разбра, че не съм морски. Все пак, изкарах маневрата до край. Под подозрителния поглед на престарелият пилот. С ругатни и насмешки, старият безпомощен и безмоторен “Копал”, бе изтласкан там. На лобното место за стари кораби. В дъното на залива на белоснежния чаровен Сплит. С такава моторна сила и механично безразличие, че ми дожаля. През всичкото това време, Викът На Кораба, не преставаше да ехти и да жали. При набиването на “Копал” върху дървения слип, викът нарастна, извиси се и замря. Примирен, както всички нас, бедните труженици на тази грешна земя, със Върховната Повеля На Съдбата.
ДОКАТО ПИЛОТЪТ НАДЪНВАШЕ "КОПАЛ" върху почернялия от отпадни масла дървен слип, “Копал” отърка ръждиво тяло по шлюпбалките на друг, захвърлен за наряЗване, леш. От това, спасителните лодки на този леш се превърнаха на сол. Прекосхме през него, за да слезем на брега. Бе прахолясалият пътнически “Несебър”. Слязох бавно, с нежелание някакво, сподирян от няколкото здравеняци от последната команда на последния рейс на знаменития дегенерат “Копал”.
НА БРЕГА СЕ ОГЛЕДАХ. Дузина кораби бяха вирнали носове, в очакване да бъдат нарязани на парчета. О, как гордо правеха това. Почувствах се малък, нищожен, жалък предизвикател на съдба, която никога няма да ме пресрещне. Пред цялото това майсторство на гения човешки. Обслужвало хората десетилетия. Насилствено натикано на слом. Щото, истинската съдба на корабите е, да приключват гордо своят жизнен път. Не на някакво си мизерно режище, а на дъното на океана. В ушите ми нахлу, разлюля се, прозвуча и се разля, онзи неукротимо мощен хор на умирающи кораби, който биха могли да чуят единствено онези, които искрено са закърмени с Море.
А наоколо свистяха оксижени.
А наоколо пухтеше маневрен локомотив. Отнасящ пакетираното в бали корабно желязо, в недалечна мартенова пещ.
В ушите ми не преставаше да звучи не само викът на “Копал”; доловен далеч преди Босфора и Дарданелите, залегнал завинаги в сърцето; не само викът на “Несебър”, съчетал в себе си охканията на затворници превозвани някога през Атлантика до Кайена, заедно с капризите на богаташи; но и викът на очакващите своята съдба безброй порутени ръждиви съдове, обсипали бреговете на света. Поради Мания за Величие, Хъс за Мореплаване и Надежди за Печалби. Хор, от корабни камбани и утринни склянки; от крясъци на озверели от глад и слънце, от вълна и несгоди екипажи; от писъци на боцмански свирки каквито никой вече не използва; от тракане на далекопишещи апарати - рядко препредаващи друго освен данни за контрабандаж на едро; от писукания на радиостанции и излъчвания на радари; от плачове на жени и охкания на акули; от ругатни на мъже и на правещи се на мъже. Това бе Хорът на Отминалото Време, което предпочита да напомня, да претопява и мъсти.
РАЗБЪРЗАХМЕ СЕ през портала на Режището, и навън. Днес съм убеден – побягнахме. Последните трима от последният възможно най-евтин екипаж на “Копал”. Докато пилотът подир нас, хубавичко ни псуваше. Дали бе доловил нашата уплаха? Невъзможно бе, да не е дочул стоновете на “Копал”, хорът на всички онези поживяли весело, преборили се здрава, попаднали под хирургическия нож на Новото Време. Такъв му бе занаята. Да посреща и изпраща престарели кораби на заколение. Да поема техните последни гробовни стонове в сърце. Дали бе навиквал? Дали ги ползваше за нещо? Не зная, все още, човешки стон да е някак си оползотворен. Независимо, от все по-високите технологии, които ежечасно ни заливат.
ВСИЧКО ТОВА
отдавна бе забравено, когато една среднощ през лятото на 2005., прозорецът на моят кабинет-спалня прогърмя. Отдавна не се занимавах с кораби. На този лъжовен свят всеки си се занимава, с какво му попадне. Рядко с онова, за което е от Бог предназначен. Излязох пред портата. Там стоеше мой отдавнашен познат. Последният капитан на последния рейс, на историческия труженик “Копал”. Отскоро пенсионер, той даваше дежурства по консервираните кораби в Канала Море-Езеро-Море край Белоград. Корабите предназначени да отидат на слом, налагаха сертифицирана охрана.
- Тръгвай! – изсъска моят стар познат. – Тръгвай веднага!
- Що си надробил?
- Вземи фенер!
Повървяхме в мълчина.
- Виж какво, - по едно време рече човекът, - знаеш, на дежур-ствата понякога водя и жената. Един от генераторите винаги е в ред. Караме я, като младоженци. Докато се случи Онова …
- Кое “Онова” …
- Нима не помниш “Копал” ?
- Викът на Кораба, ли?
- Той! Жената щеше да умре от страх. Взех й такси до дома.
- Вместо жена си ли, ме викаш?
- За кураж!
С този много мой човек, от как се знаем, все така нахакано си дрънкаме. Сега, вместо приятелска насмешка, в гласът му се прокрадваха страх и мрачина.
НЕ БЕ ДАЛЕЧ.
Слязохме пеша до плитчините. Приближавайки кораба, Онзи Невероятен И Могъщ Стон ни емна. Спогледахме се. Кимнахме един другиму. Качихме лодката, за да се изтеглим по въже до кораба. Изкачихме щормтрапа. Претупахме палубата. Надникнахме в машинното. Светнах с фенер. Нещо там пробуботи, а корабът се обля в светлина. После буботенето изчезна. Корабът отново потъна в мрачина.
- Видя ли?
- Какво да видя?
- Някой броди из машинното …
- Ясно, не си сам.
Но, Викът отново се яви, изпълни околното пространство със странна звукова материя с едва доловима честота, разтърси ни до кости, а после ни отхвърли от люка на машинното към перилата. Корабът отново се обля в светлина. От машинното се разнесе пукот на генератор. Буботенето нарасна, сякаш за да ни довър-ши. И изведнъж спря. Корабът отново потъна в мрак.
- Генераторът … - изрече човекът. – Генераторът сам си се включ-ва, и изключва …
- И, само това?
- Не само това …
Добрахме се до капитанската каюта. Заключихме се в нея. Барикадирахме се, где" се дума. Уж печени мъже, а до зарана не мигнахме с фенери и топори до главите.
- Ау – у - у …
- Ау – у - у …
- Ау – у – у …
През цялата безкрайна сякаш нощ генераторът, сам си се включваше и изключваше. Корабът припламваше в светлината на високите лустри. Тежки стъпки бродеха по палубата. После спираха. Под илюминатора на каюта номер 17. Пред самата врата.
Скоквахме. Пипвахме противопожарните топори. Но знаехме, че е безполезно и безславно.
- Трас …
- Трас …
- Трас …
Като изпушихме и последната цигара клюмнахме, па заспахме.
РАЗБУДИХМЕ СЕ към обед. Небето бе ведро. Слънцето бе високо. Спуснахме се в машинното отделение. Генераторът бе топъл. От него лъхаше на изгоряло масло. От стените се оцеждаше влага. Под краката плискаха сантини. Стоманената стълба до Главната Машина бе порутена и изкривена, сякаш върху нея бе танцувал богатир. Влязохме в остъклената командна зала. Отворихме таблото с бушоните. Там бушони нямаше. Дълго се гледахме втренчено в очи. Сякаш очаквахме отново да дочуем Онзи Трагичен Вик, всъщност Вик На Пореден Умирающ. Побързахме към палубата. И открихме, как палубните шевове са разкъсани от незнайна сила. Докоснах един от тези шевове, а той ме попари с целувката на скорпион.
- Това бе Корабът! – Пророни моят приятел.- Корабът плаче. Усеща, че е време да отиде на слом . . .
Вдигнах очи.
През канала се задаваха два черни, като гарвани, пристанищни влекачи.
Те идваха за своето.
THE END/04.11.2012.
03.11.2012 14:27 -
BULGARIA DEAR - SACRED MOTHER, essay, Hemy VARNALIS
OCEAN PRESS-VARNA
PRESENTS
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
Б О Л Г А Р И Я - М И Л А М А Т И !
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛКОТО ДА БЕ МРЪСНО ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО, забавлявайки се с мними дисиденти, то не си позволи да направи книгите, а следователно ЖИВОТО ЧОВЕШКО СЛОВО - недостъпни. Преводаческата дейност бе под пълна пара. Дори незначителни провинциални книгоиздателства, като постоянно сменящото свое име книгоиздателсво във ВАРНА-ГРАД, доказаха съществен принос. Онова, което наистина липсваше, бе единствено литература по астрология и ширмована порнография. Официализирана цензура нямаше. Неофициална цензура имаше. Съсредоточена в ръцете на, творчески безпомощни изключително зли, редактори. Позволяващи си да се гаврят с хорският доказано интелектуален труд.
ЕДНА ПОДРОБНО ЦЕНЗУРИРАНА КНИГА, (НРБ вече бе член на ООН!), бе излязлата в средата на седемдесеттях години на миналият век, под перото на знаменития български журналист Христо Г. БЪРЗИЦОВ, "НЯКОГА В СОФИЯ".(БП-1970.!), днес библиографска рядкост. Искренният патриотизъм, който тази слабоизвестна носталгическа книга излъчва, би могъл да се сравни единствено с органическтия патриотизъм на Георги Стойков РАКОВСКИ. Книгата е пълна с безброй многоточия. Читателят едва ли би могъл да си представи, какви златни страници са му спестени. Едва ли в интерес на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. В интерес на чужди клики с побългарени имена - разбира се.
СТАРА СОФИЯ, винаги е била и остава подчинена, на ТЕЖКИ МЕЖДУПАРТИЙНИ БОРБИ. Диктуващи ЯКА ФИЛТЪРНА ЦЕНЗУРА. В един или друг вид. С повод и без повод. Каквото да си мислим; независимо от шумно провъзгласената забрана на цензура по време на знаменитият фашистолог Желю ЖЕЛЕВ; такава ДОРИ понастоящем продължава да съсъществува. Успоредно с безкрайни напомняния. Доколко демократически тоз" наш народ опъва хомотя на ОПРОПАСТЯВАЩИЯТ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ глобализъм.
НЕЯВНАТА ФИНАНСОВА ЦЕНЗУРА НА ПОСТКОМУНИЗЪМА, где хубаво ни тегли към дъното на ЕВРОПА, все повече дотяга на обществеността със своите си - честно казано - прекалено общински механизми. Периодично промотирана по "партай-семеен" принцип. (Пардон за израза!) Някаква си самозвана "ОБЩИНСКА КОМИСИЯ ЗА КУЛТУРА" си позволява, да твори на гърба на варненският данъкоплатец немощна критериалност. Уж европейска. Никак европеизирана. Повече интересчийска отколкото общественополезна. Без оценъчни проучвания. Без планове за развитие. При пълно пренебрежение към всяка артистическа критериалност. Избирана от личности пропускащи да четат друго освен собствени и чужди банкови сметки. Десетилетия под ред оглавявана от откровено тоталитарен кадър, представян медийно за - О, Боже Мой Вездесъщий! - за виден ли, виден дисидент. Системно и безнаказано игнорираща безброй доказани варненски майстори на палитрата, музиката, словото и печата. За сметка на столична литературна канава. Каквато ИНТЕРНЕТ така отдавна прати в канала. За всеобща почуда, това се прави не поради икономически съображения. Прави се, заради ненадживяна ИДЕОЛОГИЧЕСКА ЗАКОСТЕНЯЛОСТ, ТОТАЛИТАРНА ИНЕРЦИАЛНОСТ, ЛИЧНОСТНИ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ, И ОТКРОВЕНО ЛИЧЕН ИНТЕРЕС. Зер, преди трийсетина години време - този или онзи - не се поклони на когото требе с джамадани и мезета.
ТОЙ - СЛАВНИЯТ ПОСЛУШНИК ОТ ОДЪРЖАВЕН МАНАСТИР, останал на безпрестанен държавно-политически шланг ни е осъдил - още преди да си се роди. Да си отидем безименни литератори в необезсмъртената перфектно вакумирана културална история на СТАРА ВАРНА. Чудесна спирка за пребиваване в подстъпите към изкуството, на всеки изритан столичен цървулан. Не вярвам, това да е случайно. Но, доколко е полезно? Едно от обясненията за разрастване нивото на всеобща национална коруптивна престъпност е именно този. ОБЩЕСТВОТО НЕ КУЛТИВИРА АДЕКВАТНО ОТРАЗЯВАЩО СОЦИАЛНИТЕ ПРОМЕНИ ИЗКУСТВО.
АНАЛИЗИРАЙКИ СИСТЕМАТА НА НЯКОГАШНА ЦЕНЗУРА, Христо Г. БЪРЗИЦОВ не пропуска да подхвърли - през онези "тежки тоталитарни времена", как цензурата бива:
А/ САМОЦЕНЗУРА - страх да не те сурвакат. Характерна за членове на различни писателски съюзи и сдружения;
Б/ РЕДАКЦИОННА ЦЕНЗУРА - осъществявана от самопобъркани от мунщровка и страх чиновници; готови на все и вся - щото да не им изстине стола; наричани понякога вътрешни рецензенти;
В/ ДЪРЖАВНА ЦЕНЗУРА - за която - поради специфика - рядко се говори. Но, която си позволява да класифицира пишещите и можещите; от най-големият мегаполис до най-малкото градче на държавата все още наричана БЪЛГАРИЯ; за потенциални врагове на властта. Щото истинските непотенциални врагове на Власт и Държава, или не може, или не желае, или не й стиска да издири, че да изяви. С инакомислещите, а такива са безспорно всички креативни персони, е значително по-лесновато.
Що бихме могли да добавим? Малко бихме могли да добавим. Проблемът е толкова сериозен, че безброй творчески формации по света не престават да тръбят. Дано успеят.
ПОМЕНУВАЙКИ жалните слова на Георгия Стойкова РАКОВЛИ, няма как да не припомним моменти от историята на ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ НА ПРЕДДЕВЕТОСЕПТЕМ-ВРИЙСКА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. Когато не се работи по проекти. Когато осъзнато се твори В ИНТЕРЕС НА ОБЩЕСТВОТО. На лична отговорност и собствени разноски.
ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК, релацията БЪЛГАРИЯ-ЕВРОПА става особено актуална. Повече за ВЕЛИКИТЕ СИЛИ. По-малко за ийхалето болгарское. Керванът с обзавеждане за новите тембелханета на ПАДИШАХА преминава от ПАРИЖ до ЦАРИГРАД, по кривите черни планински пътища на ПОРОБЕНА БЪЛГАРИЯ. Френци и ингилизи под оръжие, домуват по баирите на ВАРНА-ГРАД и околните села. Първата за света морска телеграфическа линия държи БАЛАКЛАВА-ВАРНА-ШУМЕН-ЦАРИГРАД-ПАРИЖ ЛОНДОН. Потръгват българска преса и писания. Основно емигрантски. В РУСЕ-ГРАД, един авангарден младотурк - МИТХАД-ПАША, започва да издава отомански вестник на български език. Но - под ОКО, Което дори във век на свободни свръхкомуникации и ултравербален импакт, не престава да намига. Кому, ако не на ТРАНСНАЦИОНАЛНИЯ ГЛОБАЛИСТИЧЕН КАПИТАЛ!?!
В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, авторът на знаменитата някога народностна драма "БОЯН МАГЕСНИК"; днес напълно забравена - да не кажа възпретена; Иван ГРОЗЕВ (1872-1957.!),, публикува прекалено странната за онези времена "БЪЛГАРИЯ - ДУХОВНО ОГНИЩЕ НА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ". Тема тревожеща света и понастоящем. Дотолкова, че ЕВРОПА реши и си плати. МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ БИДЕ ИЗТИПОСАНА, пред парламента на ЕВРОПА, КАТО СТАРОМОДЕН ЧУГУНЕН КЕНЕФ-КЛЕКАЛО. Погрешка именуван "ТУРСКИ". Щото си е изцяло ЕВРОПЕЙСКИ. Обидно - до кост! Независимо, че този ПОРУГАВАЩ БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ СИМВОЛИЗЪМ, е съвсем недалеч от МАТЕРИАЛНАТА ИСТИНА ЗА ВСЕНАЦИОНАЛНО ПАДЕНИЕ. И, ако ЕВРОПА в определена мяра се оказва права, то ще е поради това, че БЕЗБРОЙ ОБЩИНСКИ КОМИСИИ ВЪРЛУВАЩИ НАД КРЕАТИВНИТЕ ПРОСЛОЙКИ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ ЧРЕЗ КУЛТУРАЛНИ ПОДАВКИ; не решават - и нямат никакво намерение да решат; никакви локални, никакви регионални, рядко някакви национални проблеми. Подпомагайки единствено иждивението на своите си съмнително добросъвестни бизнес-културал-членове. Дано оцелеят. Светът се развива. И, цензурата ...
THE END - NO END
03.11.2012
Hemy Varnallis
.jpg)
PRESENTS
(c) 2009 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
Б О Л Г А Р И Я - М И Л А М А Т И !
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОЛКОТО ДА БЕ МРЪСНО ТОТАЛИТАРНОТО МИНАЛО, забавлявайки се с мними дисиденти, то не си позволи да направи книгите, а следователно ЖИВОТО ЧОВЕШКО СЛОВО - недостъпни. Преводаческата дейност бе под пълна пара. Дори незначителни провинциални книгоиздателства, като постоянно сменящото свое име книгоиздателсво във ВАРНА-ГРАД, доказаха съществен принос. Онова, което наистина липсваше, бе единствено литература по астрология и ширмована порнография. Официализирана цензура нямаше. Неофициална цензура имаше. Съсредоточена в ръцете на, творчески безпомощни изключително зли, редактори. Позволяващи си да се гаврят с хорският доказано интелектуален труд.
ЕДНА ПОДРОБНО ЦЕНЗУРИРАНА КНИГА, (НРБ вече бе член на ООН!), бе излязлата в средата на седемдесеттях години на миналият век, под перото на знаменития български журналист Христо Г. БЪРЗИЦОВ, "НЯКОГА В СОФИЯ".(БП-1970.!), днес библиографска рядкост. Искренният патриотизъм, който тази слабоизвестна носталгическа книга излъчва, би могъл да се сравни единствено с органическтия патриотизъм на Георги Стойков РАКОВСКИ. Книгата е пълна с безброй многоточия. Читателят едва ли би могъл да си представи, какви златни страници са му спестени. Едва ли в интерес на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. В интерес на чужди клики с побългарени имена - разбира се.
СТАРА СОФИЯ, винаги е била и остава подчинена, на ТЕЖКИ МЕЖДУПАРТИЙНИ БОРБИ. Диктуващи ЯКА ФИЛТЪРНА ЦЕНЗУРА. В един или друг вид. С повод и без повод. Каквото да си мислим; независимо от шумно провъзгласената забрана на цензура по време на знаменитият фашистолог Желю ЖЕЛЕВ; такава ДОРИ понастоящем продължава да съсъществува. Успоредно с безкрайни напомняния. Доколко демократически тоз" наш народ опъва хомотя на ОПРОПАСТЯВАЩИЯТ МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ глобализъм.
НЕЯВНАТА ФИНАНСОВА ЦЕНЗУРА НА ПОСТКОМУНИЗЪМА, где хубаво ни тегли към дъното на ЕВРОПА, все повече дотяга на обществеността със своите си - честно казано - прекалено общински механизми. Периодично промотирана по "партай-семеен" принцип. (Пардон за израза!) Някаква си самозвана "ОБЩИНСКА КОМИСИЯ ЗА КУЛТУРА" си позволява, да твори на гърба на варненският данъкоплатец немощна критериалност. Уж европейска. Никак европеизирана. Повече интересчийска отколкото общественополезна. Без оценъчни проучвания. Без планове за развитие. При пълно пренебрежение към всяка артистическа критериалност. Избирана от личности пропускащи да четат друго освен собствени и чужди банкови сметки. Десетилетия под ред оглавявана от откровено тоталитарен кадър, представян медийно за - О, Боже Мой Вездесъщий! - за виден ли, виден дисидент. Системно и безнаказано игнорираща безброй доказани варненски майстори на палитрата, музиката, словото и печата. За сметка на столична литературна канава. Каквато ИНТЕРНЕТ така отдавна прати в канала. За всеобща почуда, това се прави не поради икономически съображения. Прави се, заради ненадживяна ИДЕОЛОГИЧЕСКА ЗАКОСТЕНЯЛОСТ, ТОТАЛИТАРНА ИНЕРЦИАЛНОСТ, ЛИЧНОСТНИ ПРЕДУБЕЖДЕНИЯ, И ОТКРОВЕНО ЛИЧЕН ИНТЕРЕС. Зер, преди трийсетина години време - този или онзи - не се поклони на когото требе с джамадани и мезета.
ТОЙ - СЛАВНИЯТ ПОСЛУШНИК ОТ ОДЪРЖАВЕН МАНАСТИР, останал на безпрестанен държавно-политически шланг ни е осъдил - още преди да си се роди. Да си отидем безименни литератори в необезсмъртената перфектно вакумирана културална история на СТАРА ВАРНА. Чудесна спирка за пребиваване в подстъпите към изкуството, на всеки изритан столичен цървулан. Не вярвам, това да е случайно. Но, доколко е полезно? Едно от обясненията за разрастване нивото на всеобща национална коруптивна престъпност е именно този. ОБЩЕСТВОТО НЕ КУЛТИВИРА АДЕКВАТНО ОТРАЗЯВАЩО СОЦИАЛНИТЕ ПРОМЕНИ ИЗКУСТВО.
АНАЛИЗИРАЙКИ СИСТЕМАТА НА НЯКОГАШНА ЦЕНЗУРА, Христо Г. БЪРЗИЦОВ не пропуска да подхвърли - през онези "тежки тоталитарни времена", как цензурата бива:
А/ САМОЦЕНЗУРА - страх да не те сурвакат. Характерна за членове на различни писателски съюзи и сдружения;
Б/ РЕДАКЦИОННА ЦЕНЗУРА - осъществявана от самопобъркани от мунщровка и страх чиновници; готови на все и вся - щото да не им изстине стола; наричани понякога вътрешни рецензенти;
В/ ДЪРЖАВНА ЦЕНЗУРА - за която - поради специфика - рядко се говори. Но, която си позволява да класифицира пишещите и можещите; от най-големият мегаполис до най-малкото градче на държавата все още наричана БЪЛГАРИЯ; за потенциални врагове на властта. Щото истинските непотенциални врагове на Власт и Държава, или не може, или не желае, или не й стиска да издири, че да изяви. С инакомислещите, а такива са безспорно всички креативни персони, е значително по-лесновато.
Що бихме могли да добавим? Малко бихме могли да добавим. Проблемът е толкова сериозен, че безброй творчески формации по света не престават да тръбят. Дано успеят.
ПОМЕНУВАЙКИ жалните слова на Георгия Стойкова РАКОВЛИ, няма как да не припомним моменти от историята на ИНТЕЛЕКТУАЛНИЯ ЕЛИТ НА ПРЕДДЕВЕТОСЕПТЕМ-ВРИЙСКА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. Когато не се работи по проекти. Когато осъзнато се твори В ИНТЕРЕС НА ОБЩЕСТВОТО. На лична отговорност и собствени разноски.
ОЩЕ В НАЧАЛОТО НА ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ВЕК, релацията БЪЛГАРИЯ-ЕВРОПА става особено актуална. Повече за ВЕЛИКИТЕ СИЛИ. По-малко за ийхалето болгарское. Керванът с обзавеждане за новите тембелханета на ПАДИШАХА преминава от ПАРИЖ до ЦАРИГРАД, по кривите черни планински пътища на ПОРОБЕНА БЪЛГАРИЯ. Френци и ингилизи под оръжие, домуват по баирите на ВАРНА-ГРАД и околните села. Първата за света морска телеграфическа линия държи БАЛАКЛАВА-ВАРНА-ШУМЕН-ЦАРИГРАД-ПАРИЖ ЛОНДОН. Потръгват българска преса и писания. Основно емигрантски. В РУСЕ-ГРАД, един авангарден младотурк - МИТХАД-ПАША, започва да издава отомански вестник на български език. Но - под ОКО, Което дори във век на свободни свръхкомуникации и ултравербален импакт, не престава да намига. Кому, ако не на ТРАНСНАЦИОНАЛНИЯ ГЛОБАЛИСТИЧЕН КАПИТАЛ!?!
В НАЧАЛОТО НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, авторът на знаменитата някога народностна драма "БОЯН МАГЕСНИК"; днес напълно забравена - да не кажа възпретена; Иван ГРОЗЕВ (1872-1957.!),, публикува прекалено странната за онези времена "БЪЛГАРИЯ - ДУХОВНО ОГНИЩЕ НА ЕВРОПА ПРЕЗ СРЕДНИТЕ ВЕКОВЕ". Тема тревожеща света и понастоящем. Дотолкова, че ЕВРОПА реши и си плати. МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ БИДЕ ИЗТИПОСАНА, пред парламента на ЕВРОПА, КАТО СТАРОМОДЕН ЧУГУНЕН КЕНЕФ-КЛЕКАЛО. Погрешка именуван "ТУРСКИ". Щото си е изцяло ЕВРОПЕЙСКИ. Обидно - до кост! Независимо, че този ПОРУГАВАЩ БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ СИМВОЛИЗЪМ, е съвсем недалеч от МАТЕРИАЛНАТА ИСТИНА ЗА ВСЕНАЦИОНАЛНО ПАДЕНИЕ. И, ако ЕВРОПА в определена мяра се оказва права, то ще е поради това, че БЕЗБРОЙ ОБЩИНСКИ КОМИСИИ ВЪРЛУВАЩИ НАД КРЕАТИВНИТЕ ПРОСЛОЙКИ НА ОБЩЕСТВЕНОСТТА НА МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ ЧРЕЗ КУЛТУРАЛНИ ПОДАВКИ; не решават - и нямат никакво намерение да решат; никакви локални, никакви регионални, рядко някакви национални проблеми. Подпомагайки единствено иждивението на своите си съмнително добросъвестни бизнес-културал-членове. Дано оцелеят. Светът се развива. И, цензурата ...
THE END - NO END
03.11.2012
Hemy Varnallis
.jpg)
02.11.2012 17:04 -
IT HAPPENED - SMALL BUILD EXIBITION - GREAT NOMINATIONS, includings, Hemy VARNALIS
.jpg)
02.11.2012 11:30 -
The world known Maestro Mihalliss GAROUDIS AT THE MOST RICHMEN GALLERY IN BULGARIA, VARNA, GRAFFIT GALLERY, today friday, 18:00; includings by Hemy VARNALIS
.jpg)
01.11.2012 12:03 -
VARNA YESTERDAY, remarks, Hemy VARNALIS
OCEAN PRESS-VARNA
PRESENTS
.jpg)
В А Р Н А Д Н Е С
31.10.2012/14:00
Варненската общественост бе атакувана от ПОРЕДЕН партиен десант на ПП „ЗЕЛЕНИ“, с пресконференция в Домът на стопанския деятел. Делегация от млади хора, уверени, че светът НЕИЗБЕЖНО започва с детска градина. С готовност да се намесят по всеки проблем на Варна-Град, стига никой да не се противопостави. Без да се потрудят да представят в писмена форма своите на пръв поглед идеализирани становища. Свързани със свръхзастрояване на Българското Причерноморие; с инициативата на половин дузина НПО за провеждане на референдум за АЛЕЯ-ПЪРВА от МОРСКАТА ГРАДИНА НА ВАРНА-ГРАД; за предстоящите проблеми от замърсяване на Черно Море при сондиране на шелфа за нефт и газ. Представяне направиха уважаемият господин Борислав САНДОВ – заместник-председател на партия с никакво присъствие в обществения живот на страната; архитект Калина ПАВЛОВА, поборник за гражданска собственост над МОРСКА ГРАДИНА-ВАРНА; и госпожа Лилия КОСТОВА, партиен деятел от столицата. Персони с ръководни длъжности в напълно неизвестната нова партия „ЗЕЛЕНИ“. (Чисто зелени!) Но да. В години на криза и безработица, партиите се роят като пеперуди. И, разбира се, толкова и траят. Преди да открият пресконференция; на която всякакъв писмен материал бе икономисан,а на старците им бе казано че младежта не желая да има работа с тях щото тя от всяко положение много знае и разбира - без да действа; бе оповестено, че тази света троица "експерти", вече са имали среща с Борислав Гуцанов, Николай Недков и Костадин Костадинов, от ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ВАРНА. От които търсят подкрепа за обявяване на местен референдум за юридическото статукво на МОРСКА ГРАДИНА – ВАРНА-ГРАД. Дали градината да остане общинска или държавна собственост. Казусът силно напомня хватката с „ДВОРЕЦ-БАЛЧИК“, който една полуграмотна седесе-директорка някога, в началото на деветдесетте години на миналият век, предостави безвъзмездно на държавата.
31.10.2012/18:30
БЕЗКРАЙНО ОТКРИВАНЕ НА ТОПЛАТА ВОДА стана приоритет на всевъзможните „зелени“. Дотолкова зелени, че след като им дадат парче от корпоративната баница изведнъж стават смъртоносно червени. В този смисъл протече и обзорно-поучителната лекция „МОРЕ И БРЕГОЗАЩИТА - МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ ЗА ВАРНА“. Изнесена в лекционна зала на „МЛАДЕЖКИ ДОМ“-ВАРНА, от учудващо добре владеещ български език Професор Щефан ШМИД-МАРКС. Който така и не ни довери от чий именно университет е професор. Лекцията бе крайно необходима и досущ напомнителна. За основни гравитационносвързани постулати в ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА. Приложени към проблематиката на ВАРНЕНСКОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ. Представянето бе подпомогнато технически от сдружение ОЦОСУР, чиято природозащитна дейност без да е окончателна – е прозрачна и полезна. Що се отнася до интегриране усилията на млади и стари, за общ поход за опазване на БЪЛГАРСКИТЕ БРЕГОВЕ. По същество външна граница на ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА. В която ЕВРОПА обаче, имат дума "младите" - без да се уповават на "старите". Тоест без фундаментални информационни източници.
From the Desk of Dipl. Eng. Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY, Academician IBLEA-1988, Italia
PRESENTS
.jpg)
В А Р Н А Д Н Е С
31.10.2012/14:00
Варненската общественост бе атакувана от ПОРЕДЕН партиен десант на ПП „ЗЕЛЕНИ“, с пресконференция в Домът на стопанския деятел. Делегация от млади хора, уверени, че светът НЕИЗБЕЖНО започва с детска градина. С готовност да се намесят по всеки проблем на Варна-Град, стига никой да не се противопостави. Без да се потрудят да представят в писмена форма своите на пръв поглед идеализирани становища. Свързани със свръхзастрояване на Българското Причерноморие; с инициативата на половин дузина НПО за провеждане на референдум за АЛЕЯ-ПЪРВА от МОРСКАТА ГРАДИНА НА ВАРНА-ГРАД; за предстоящите проблеми от замърсяване на Черно Море при сондиране на шелфа за нефт и газ. Представяне направиха уважаемият господин Борислав САНДОВ – заместник-председател на партия с никакво присъствие в обществения живот на страната; архитект Калина ПАВЛОВА, поборник за гражданска собственост над МОРСКА ГРАДИНА-ВАРНА; и госпожа Лилия КОСТОВА, партиен деятел от столицата. Персони с ръководни длъжности в напълно неизвестната нова партия „ЗЕЛЕНИ“. (Чисто зелени!) Но да. В години на криза и безработица, партиите се роят като пеперуди. И, разбира се, толкова и траят. Преди да открият пресконференция; на която всякакъв писмен материал бе икономисан,а на старците им бе казано че младежта не желая да има работа с тях щото тя от всяко положение много знае и разбира - без да действа; бе оповестено, че тази света троица "експерти", вече са имали среща с Борислав Гуцанов, Николай Недков и Костадин Костадинов, от ОБЩИНСКИ СЪВЕТ-ВАРНА. От които търсят подкрепа за обявяване на местен референдум за юридическото статукво на МОРСКА ГРАДИНА – ВАРНА-ГРАД. Дали градината да остане общинска или държавна собственост. Казусът силно напомня хватката с „ДВОРЕЦ-БАЛЧИК“, който една полуграмотна седесе-директорка някога, в началото на деветдесетте години на миналият век, предостави безвъзмездно на държавата.
31.10.2012/18:30
БЕЗКРАЙНО ОТКРИВАНЕ НА ТОПЛАТА ВОДА стана приоритет на всевъзможните „зелени“. Дотолкова зелени, че след като им дадат парче от корпоративната баница изведнъж стават смъртоносно червени. В този смисъл протече и обзорно-поучителната лекция „МОРЕ И БРЕГОЗАЩИТА - МЕЖДУНАРОДЕН ОПИТ ЗА ВАРНА“. Изнесена в лекционна зала на „МЛАДЕЖКИ ДОМ“-ВАРНА, от учудващо добре владеещ български език Професор Щефан ШМИД-МАРКС. Който така и не ни довери от чий именно университет е професор. Лекцията бе крайно необходима и досущ напомнителна. За основни гравитационносвързани постулати в ПРИРОДНАТА ОКОЛНА СРЕДА. Приложени към проблематиката на ВАРНЕНСКОТО ПРИЧЕРНОМОРИЕ. Представянето бе подпомогнато технически от сдружение ОЦОСУР, чиято природозащитна дейност без да е окончателна – е прозрачна и полезна. Що се отнася до интегриране усилията на млади и стари, за общ поход за опазване на БЪЛГАРСКИТЕ БРЕГОВЕ. По същество външна граница на ОБЕДИНЕНА ЕВРОПА. В която ЕВРОПА обаче, имат дума "младите" - без да се уповават на "старите". Тоест без фундаментални информационни източници.
From the Desk of Dipl. Eng. Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY, Academician IBLEA-1988, Italia
Търсене
