(C) 2002 - Богомил Аврамов - Хеми
БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА ОЦЕЛЯВАТ КАСТРИРАНИ - НЕ ЛИ?
Богомил Костов Аврамов-Хеми пред Вестник "Черно Море" - Варна

Бягството от България - занятие за селски кметове...
Що е ПБИ - има ли почва у нас???
Америка Е Тук Не С Най-Доброто!!!
- Хеми, каква е разликата между творец-професионалист и, творец-любител?
- Огромна. Първият, задължително е подсигурен със щатно препитание по политически показатели, докато вторият е аполитично ежедневно подритвано бездомно псе. Доколко един от двамата е професионалист, решава публиката. Доколко един от двамата е обществено значим - оценява Времето.
- Кога творецът придобива популярност?
- Когато Времето докаже, че е бил съществен и полезен. При славяните - задължително посмъртно. Примери от минало и настояще - бол. Известността е трудно достижима Магия.
- Защо да е магия, едно творческо доказване ?
- Защото пространството за приложение на Български Език, на Българския Модел на Мислене И Правене, е органически ограничено. В недалечно бъдеще българинът ще пише с латиница, ще се оправя на френч-англе и полузабравен руски, и едва привечер - на вездесъщ български с баба и дядо, за да пита къде е туршията в мазето. Обществото все още не може да осъзнае докрай, какво стори със всички идеологеми научно-техническата революция. Как под фереджето на безобиден блудкав космополитизъм глобално бива налаган, хегемонистичен лингвистичен империалализъм.
- Колко надалеч е това Бъдеще?
- Това Бъдеще вече ходи по нервите на мнозина.
- Би ли променил своят живот, ако би могъл да се върнеш назад във Времето?
- Едва ли. Добре си зная мястото на този лъжовен свят. Това е едно много отговорно и изключително трудно изкуство.
- Къде е това място?
- Тук, в Стара Варна, където като остатъчен варненец, се опитвам да напомням за безспорни, пренебрегнати жизненоважни неща. Светът е толкова разсеян. Да не говорим за нашего брата - българинът. Той рядко слага на сърце своите неволи, съпричастен е към чуждите, и без да е инертен не харесва да мигрира. Освен, когато ножът допре кокъла.
- Би ли напуснал България?
- Това е занятие за селски кметове. Опоскват Текезето, драсват зад граница, основават фирма и изкупуват земята от закъсали селяци за жълти стотинки. После, медиите тръбят - "Западът инвестира". Ала Западът съвсем не е сантиментален. Западът инвестира в самият себе си, и трябва да се признае, твърде добре го върши.
- Как така се случи, че завърши инженерство, а се занимаваш с изкуство и итература?
- Преди много години, един мой разказ "Мараня" неочаквано бе отличен на един конкурс за литература на местния вестник “Народно Дело”. Това е стилов разказ, почти модернистичен, и въпреки това твърде нахакан. Разказ за въоръжена съпротива, която завършва с преждевременна, безсмислена смърт. Това ме увлече. За да не престана . . .
- Затова ли отказа инженерството ?
- Няма такова нещо. В това Време на Времената, изкуството изцяло е проблем на технологии, а аз съм по технологиите и прогнозите. Отказване от занаят не може да има. Независимо от всевъзможните опити. В последно време се прилага принудителна безработица, като метод за управление мисленето на масите, но това ще да е до време. Възможно е това да повлияе върху развитието и приложението на занаятите, всеки от които днес е цяло инженерство. Но, да откажеш някого от исконния му занаят - О не! - това е зловеща тема за злословници. Друг е въпросът, какво ти дава този занаят. Освен удовлетворение, дава ли ти духовна свобода и джеб-парасъ? Дотолкова доколкото ти ги гарантира, дотолкова си свързан с него.
- Да имаш пресен пример?
- Неотдавна ме среща бивш колега от Института по корабостроене. Да знаеш Бого, твърди, четохме твои публикации във в-к “Черно Море” в Бахрейн миналата година. Не думай! - възкликвам, и там ли се продава този вестник? А, не - отвръща - четохме ги по Интернет, и си казахме: “Той завинаги остана прогнозист.”
- За какви прогнози става дума?
- Ставаше дума за съдбата на Българското Корабостроене. Двадесет и пет години от как съм излязъл от системата нва корабостроенето, а то все още тлее в душата ми ...
- Какво липства на нашето съвременно общество?
- Една много старо гледище - системен инженерен подход. Ние безпомощно обитаваме хаотична, неустойчива околна среда. Българина бабаитлъка, калабалъка и суматохата, страхотно го кефят. Щото, тъй се замазват всякакви кусури, а той никога е нямал друг избор, освен да преглъща присадени чуждестранни кусури.
- Бохем ли си ?
- Налице е, умишлено култивиране на пауперизирана интелектуална нация. Нима, това е бохемство? Кой като нас...
- Всъщност, как свързваш двата края ?
- Онова, което публикувам от време на време и, с което би следвало да свързвам двата края по европейски, винаги е резултат на задълбочен изследователски труд, макар да е изключително зле заплатено. С писане и изкуство у нас, малцина свързват двата края.
- Защо мислиш така, колегите не се оплакват?
- Не е уреден финансово проблема. Пазарния подход остава единствено на книга. Това подтиска интересът на консуматора на медийни и художествени произведения.
- Например?
- Седем години издирваш материали, седемнадесет пъти проверяваш пишеш-преписваш, и хоп - хонорар пет лева за цяла вестникарска страница, а на хонорарния лист те титуловат отгоре на това "дописник". Някоя фармацевтична прескрипция, може да мине за дописка, но не и едно задълбочено журналистическо изследване. Подходът на презрително отношение към пишещите, се доминира от менежери на медии - ненаписали нито един ред през живота си.
- Очевидно оценяващите не подхождат задълбочено?
- Каква ти задълбоченост! Второто което отсъства в нашето ежесневие, това е точен сравнителен анализ. И на редакционно равнище, и на правителствено равнище и разбира се, на съвсем лично равнище.
- Какво именно, си ти ?
- Както мнозина в тази бедна - ала богата на таланти страна - ПБИ - Перманентно Бедстващ Интелектуалец.
- Как се отнасяш към чуждото богатство ?
- Както към чуждо поданство. С уважение - без умиление.
- Кога излизаш от релси ?
- Чуя ли от някой тежкотоварен новоотлюспен пишман - "бизнесмен": "Хайде! Хайде!Хайде!. . ." Веднага разбирам, Кара-Алтън отново е станал Владика, без да е чел Библията дори за поп.
- Притежаваш ли някакво лично богатство ?
- На този свят, казваше някога Андрей Стойков Премянов; Бог Да Го Прости!; всеки търси Майката - никой Бащата. Какво ти богатство - счупил съм пет-шест пишещи машини и три компютъра - това е цялото мое богатство, ако става дума за материално богатство. Та аз нямам дори шофьорска книжка.
- От где познаваш Чичо Премянов ?
- При едно незабравимо пътуване по море, Чичо Андрей диктуваше, а аз записвах неговите спомени на истински комита. Бе човек с огромна жизнена ерудиция, с доказан принос за утвърждаване на държавата наричана все още България. Един разочарован и опасен идеалист.
- Какво стана с тези спомени ?
- Спомените на партизанския командир Андрей Стойков Премянов, в началото на 1977-ма отидоха в редакцията на в-к "Народно Дело". Бяха публикувани, струва ми се, извадки. По-късно върху тях бе написана и издадена книга.
- Колко издадени книги имаш ?
- Сборник с разкази "Щурец в Човка" излезе през 1990-а при Никола Радев в "Профиздат", (тираж 4 500); романът "Марифея или Да Разговаряш С Делфини", през 1997-ма при "Океан Прес-Варна", (тираж 1 250). Две книги с поезия и есеистика, чакат поставяне под преса, но това, не е за хвалба.
- В последно време се мярнаха десетина твои малки книжки?
- Това са стихосбирки и новели, някой от тях публикувани в различни периодични издания. Те излизат в стотина екземпляра при спазване на обичайните книгоиздателски традиции и норми. Не са за търговско разпространение.
- За какво става дума, общо взето, в твоите писмовни творения ?
- За Море Без Граници, Море Без Наркотици, Море Без Трафик На Жени. За Море Без Мръсота В Глобални Мащаби. За Съдбата на Вечния Самотник-Моряк. За времена, когато корабите бяха от дърво, а моряците железни, със широки като хоризонт сърца и макар да нямаха моряшки книжки, умееха да разговарят с делфини. В тях става дума не само за природосъобразна чистота, каквато поколенията няма никога да видят и почустват, но и за нещо повече - за Вторият Хоризонт На Мечтите.
- Какво понастоящем, те вълнува ?
- Горчивият факт, че Стара Песен се Пее на Нов Глас досадно гузно, прекалено шумно, твърде дълго и, абсолютно безрезултатно. И това, ако не е Политическо Фиаско! Нация, която не разчита на себе си, е обречена. Никой няма да измие очите на Българина, ако той сам не се запретне. Странно, но за това напомнят деликатно единствено Надпартийни Величества. Победители в синьо си се правят, че привличат инвестиции, а всъщност хленчат за пурбоар. И навярно го получават - Дявол Взел Го! Как иначе да си обясним просперитета на малцина - при изцяло Бедстваща нация?
- Кой си ти, че си позволяваш да обобщаваш? Що не си гледаш спокойствието!?!
- От съвременна ядрена държава, Древна България се превръща в разорена неуправляема страна. Дори археологическите старини се изцицват зад граница. Стара Варна се застроява халтаво, хаотично и безвкусно. Свръхмощната местна промишленост запада. Проблемът е, че натрупаните общодържавни богатства след като бъдат преразпределени, биват занемарени и заглъхват. Населението обеднява, всред тонове вносни овехтели дрехи. При наличие на тройна контролна мрежа и нищожен корабен трафик, Бреговото Море умира поради замърсяване. Някоя заран, ще осъмнем фашизирани до дупка. Стигне ли държавата до просешка тояга, радикалното се превръща в национална необходимост. В този смисъл, една независима прогноза в повече, никога не е излишна. Ето кой съм аз - автор на частни вербални прогнози.
- Сбъднали ли са се някой от тях ?
- Можеби имаш пред вид Варненското Корабостроене? Всичко бе ясно, като бял ден, още в краят на 1973-а, да не говорим за краят на 1976-а, когато неколцина не успяха да станат “лауреати” на Димитровска Награда с безсмисления труд на стотици проектанти. Всъщност катастрофата в Българското Тежко Корабостроене е преди всичко и най-вече политико-технологическа и едва тогава финансова. Всичко онова, което тези порочни люде натвориха се нарича безработица, глад и недоимък на редовия корабостроител, който се бе превърнал в средна класа на тоталитаризма. Странно е, че все още никой никому не търси сметка. Може би е добре, че са оставени на спокойствие. Но, едва ли е добре за възпитанието на поколенията. Не става дума за мъст. Става дума за равносметка при огромна финансова отговорност.
- Кой е виновен ?
- Манията на бизнес-клубовете управляващи света, пък и на нашите политиканстващи, за Нов Световен Ред. Компютърно програмиран, сателитно управляем, генетично приложен, Всеобщ Световен Социалнох-игиенен Душ. Музикално имплантиран в невежото Его на наивното подрастващо поколение. Тотален Световен Ред, представян като нов вид социално-икономическа и културна интеграция, кой знае защо задължителна за целия свят, където резерватите на нищета се разширяват - особено в Европа. Ред наложен - чрез международни конвенционални инструменти, чрез сложни финансови механизми, за чието ратифициране рядко се пита народа. Предстоят ужасни години за света, за Балканския Полуостров, за България и, за град Варна в частност. За младежта. Да си затваряме ли очите, докато духовно ни мачкат? Всъщност, остана ли нещо неомачкано!?!
- Само това ли ни мачка?
- Тъмният полуинтелигентски стрес, безскрупулно стиснал цяла България за гърлото. Бомбаджийството от което страдат невинни младенци. Утвърдилият се професионален гангстеризъм. Борбата за лъскаво административно бюро, зад което да отпращаш посетителите дяволито: "Виж, каква е корупция - тя пречи!", докато наоколо безсрамно се плези Смешникът с Торбата. Всичко това ни довършва...
- Не само това, нали ?
- Бяха ликвидирани фундаментални научни институти в името на химерни икономии, докато бюрократичния апарат бива окуражаван да набъбва, за сметка на външни заеми. Какъв е коефициента на ефективност, за изпълнение задълженията на всеки един държавен чиновник? Американци бяха тук и обучиха маса народ на административна ефективност. Не само кметовете. Дали, да не оставим щатски експерти, да ни изринат и оборите? Ще го сторят. Но, срещу заплащане.
- Трудно ли се издава книга в България ?
- Зависи за коя България говориш. Винаги има повече от една България. За да издадеш стойностно ангажирана литература, трябва Истински Много Търпение, Истинска Майка-България и Истински Качествен Ръкопис.
- Само това ли?
- Е, и Истински Много Пари.
- Кое те възмущава най-много в град Варна?
- Как не се надигна поне един свестен глас, срещу закриване на книгоиздателство "Галактика". Дало хиляди фундаментални заглавия от съвременната българска и световна книжнина. Отговарям веднага. "Галактика" избягваше да работи с  местни автори. Тя бе свързана със столицата. И столицата я ликвидира без някому да мигне окото. Сега, там се шири “Макдоналдс”. (2002. б.а.)
- В резултат на какво се закриват подобни институции?
- Налице е, омайно-хитра антинационална деструктивна политика, провеждана анимационно и стъпаловидно. Само с порно-филми, джипове и джиесеми, Демокрацията е гола, самозвана, брутална, жестока и безсмислена. Демокрация без водещи личностности, и без духовност, не е никаква демокрация, а поредно нафалшивено менте, пореден подход към абсолютизъм. В наши дни това е изключитгелно опасно. Предстои век на пълна роботизация. По същество Абсолютът на Двадесет и Първи Век - би трябвало да бъде Съвършенният Робот. Останалото е въпрос на Време.
- Нима си против всичко ново?
- Категорично не! Но тези научнотехнически постдемократични дадености за съвременния свят, са внезапно въведени в страна с умишлено разгромена едва установяваща се инфраструктура, в преддемократичен отрязък време. Подобен експериментален импакт (намеса) е забавен, но не е безопасен. Ще се установи, че наситено с телекомуникации, обществото няма да има за какво да телекомуникира. Общата производителност на труда ще се окаже далеч-далеч-далеч под онова, което дори един прогнозист би могъл евристично да си представи.
- Печели ли се от книги?
- Един варненски писател твърди, че се препитава единствено от тиражи на собствените си книги и ние, с ватенките от парусина и гайди от кожа на делфин, какво да правим - вярваме. Хаирлия да е!
- Какво мислиш за т.н. “Кич”?
- Налагат го кръгове заинтересовани, светът да бъде Безкраен Денонощен Панаир под Звуците на Чалга, една Фиеста с хапване-пийване и умерен курварлък, а Само за Тях Си - Най-Доброто от Кла - си - ка - та - а - а, подир освежителна доза фитнес и басейн със се - е - екс.
- Да не подхвърляш отново за Америка?
- Разбира се. Това е страна на класистчна чалга и индустриален кич.
- Мразиш ли тази далечна страна?
- Няма за какво. Америка е Велика и навярно Великолепна! Америка е на Балканите, още от времето на Кримската Война чрез търговците на зърно, а подир това със шлагера "Истанбул-Константинополис". Оркестъра на Оптимистите го изпълняваше в “Морското Казино” на Варна, през най-тежки тоталитарни времена. Обичам Америка, а продължавам да тъгувам по Русия. Но, Америка Е Тук Твърде Късно. Америка Е Тук, Не С Най-Доброто. Напъните, да я пренесем изцяло тук, са наивни, нервни и, напразни. Българинът е американец по душа. Що не му осигурят работа по американски? Тогава виж, какво става...
- Как по американски?
- Условия на труд - по американски. Заплащане на труд - по американски. Тогава, само гле’й к’во става . . .
- Какво те плаши ?
- Високата степен на егоизация и развала на личността, представяна за “американизация”. Вносът на най-долнопробното от американският медиен пазар. Липсата на Обществен Ментор, върху мераците за властване над Отечеството и Обществото. В това отношение монархиите, изграждани върху Династично Темперирана Личност-Институция, може би са повече перфектни. Не напразно американските писатели-фантасти бленуват имперски структуриран Космос. Писнало им е, от скъпи фалшиви изборни кампании и продажни лобиращи институции.
- Какво те тревожи ?
- Много дълго продължи Регионалната Менте - Перестройка, гдето щеше да ни прави ортаци с държавата, а вместо това опоска пенсиите и здравеопазването на ийхалето. И ето - няма с какво да платим водата и тока.
- Какво ще кажеш за завистта между писателите?
- Що не питаш, има ли писатели в този град? Може да има, ама кой им дава да бъдат! За това трябват тиражи и конструктивна политика. Общината все не успява чувствително да подпомогне друг вид култура, освен тягостни музикални фестивали. Писателството се счита лесно достъпна, смешна, недоходоносна детинщина. Може би, защото е дръзко и прозрачно. Може би, защото задължително е под цензура и отчет. Словото е оръжие силно и, опасно. Първа жерта пада неговият автор. Никой не брои падналите на полесражението със словото.
- Още по-точно?
- Никой не публикува обобщени данни кому, за какво и през чие кметуване, колко и какви награди "Варна" са раздадени. Сякаш това е личен проблем на изборните кметове. Май тази награда се случва по няколко пъти, все на едни и същи хора. И приживе, и постмортем. Това не са премиални. Това е Награда за Принос в Утвърждаване на Науката, Изкуствата и Културата в Регион Варна. Но ние, с гайдите...
- ... и цървули от кожа на делфин... Ами я кажи, защо все по-често пишеш Нещата От Живота С Главни Букви ?
- Повече от десет години, но едва сега се вижда. Не мислиш ли - Някой Неща са Съдбовно Съществени и Подчертано Важни. В поезията, която понякога се налага да прередактирам, често най-същественото отсъства. Тогава, подир запетайката полагам и тире. Да си поеме двоен дъх читателят, подир възхита от прочетеното.
- През 1993, в пресата се надсмяха, че оглавяваш група работници на сондажната платформа "Океански Освободител", защо така бе човек?
- Аз съм Потомствен Геоложкаджия. Преживял съм Епопеята с Българския Нефт в Добруджа. Цяло поколение работяги, буквално сме се къпали в Добруджански Нефт. Ето защо сме убедени, че нефт и газ има. Инженери и техници го откриха на плитко, а доктори на науките и спътници, го търсят надълбоко. Оглавих група не от научни работници, ами от общи работници и сондьори. Да имаш мазоли по ръцете си, унизително ли е това? Вече?!? Нима!?! Че защо!?!
- Ясно като бял ден - събираш житейски впечатления. Дано да излезе още нещо. Накъде всъщност върви Българската Литература ?
- Стои там, където я оставихме преди десетина години. Стойностни работи не се издирват и, не се публикуват. Писателят продължава да е подозрителен чужденец, влязъл чрез взлом в своят собствен дом. Той ще бъде съдбовно необходим, едва когато се завърнат Времената на Ботев, на Вазов. Това не е така далеч, както се иска някому.
- Как характеризираш талантливият писател?
- Талантливия Гражданин, моля! Той е преди всичко общественик, притежаващ доблест да напомня, за жизнените проблеми на Своя Град, а понякога и на Света. И при възможност, да ги отстоява. Неприятностите, това е негов личен лукс...
- Какво мислиш за бъдещето на България?
- Като знам, как в страната все още няма достатъчен брой практикуващи сексолози, какво следва да мисля за бъдещето на България, при наличие на стотици самозвани политолози?
- Достойно ли живееш?
- Все по достойно се заглеждам в кофите за смет. В този град много се краде. Не дай Бог някой да открадне кофите за смет. Няма нужда, война да ни отварят.
- Не е ли това до болка тъжно?
- Даже е много весело, драги.
Помня времена, когато Стара Варна имаше по един просек пред всеки Божи храм, после нито един. Днес сме хиляди.
Помня, как всяка заран улиците на града се миеха с питейна вода от "Нептун" до брега на морето, а Общинската Морска Градина се поддържаше изрядно, без помисъл за приватизацзия.
Да сте виждали наскоро да мият града?
Ами, да поливат Морската Градина?
За да издават своите книги, писателите и поетите на Древна Варна, са се превърнали в интелектуални просеци. Днес, обществото е загрижено много повече за оцеляване на бездомни кучета и котки, отколкото за самото себе си. Но, бездомните кучета оцеляват за свобода, едва след като бъдат кастрирани. Подобни опити на ООН, с контингенти от населението в Индия и Китай, доказаха обратното. Ала, Индия и Китай са мъдри независими страни. Не е ли всичко това много весело ?
- Весело е, как да не е весело, като е весело. Все още има независими страни и народи . . . THE END
© 2002 - Ωcean Press-Varna
Friday, February 15, 2002