(C) 1962 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEM

Дошли от изток за да покорят,

Два хълма бели и морето,

Което дава хляб и сол,

При светлина на лой, -

Но също мургави мизийки, -

Аз ровя есенните листи на мъглите,

Под старата магнолия,

Подпряла крепостна стена, -

Попукана и цялата всред мъх, -

Като устата нежна на девойка

Познала любовта едва,

Срещу достъпен трон от мрамор, -

Буца Сол, -

Дворецът тих е.

Раздвижва вятърът вериги и камбани.

Под пръстите на Времето сега се ронят,

И фреските,

И старите икони.

Короната всред прах кротува скрита,

А Тронът лесно е достъпен.

Непроменен единствено е Гробът.

Тъй тясната могила при стената,

С размер еднакъв за Орач и Император . . .
The End
2011