(c)1985 - Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY
И ЕТО, 
ЧЕ ГРАДЪТ ЗАГИВА - БАВНО ЧЕЗНЕ,
ПРЕВЪРНАТ ВЪВ ИНТЕЛИГЕНТНА РУИНА,
КОЯТО НЕ ПЕСТИ ПАРА ЗА СОБСТВЕНО ОПЕЛО.
БЕТОННИ СТЪПКИ БЕЗПОЩАДНО РОВЯТ ДУШИТЕ НИ;
ДАНО ПОГИНАТ БРЕГОВЕ, МОРЕТА, ХОРА,
ИСКОННИ КЪЩИЦИ С ЦЕНАТА НА ДВОРЦИ;
ДАНО ЗАВИНАГИ ЖИВОТЪТ ДА ПРЕБЪДЕ В СУХОВЕЙ.
ГРАДЪТ ПРИМАМВАЩЕ ДЕЦА И СТАРЦИ ВЕЧЕР,
В НОЗЕТЕ НА ШЕПТЯЩИТЕ СТОПАНКИ,
ПРИСЕДНАЛИ ПРЕД ПРАГОВЕТЕ КЪЩНИ,
ПРЕПЛИТАЩИ БЕЗКРАЙНИ ПЛЕТИВА ЗА МРЕЖИ,
КАКВИТО ДНЕС НЕ СЕ НАМИРА,
КОЙ В МОРЕТО – ЗА КАДЕМ - ДА ХВЪРЛИ. 
ГРАДЪТ УПОЙВАШЕ СЛУЧАЙНИ ЧУЖДЕНЦИ,
СЪС ЛИПОВИТЕ НОЩИ НА МЕЧТИТЕ,
СЪС УДАРИТЕ НА МОРЕТО Т БРЕГА,
КОЕТО ПРАВЕШЕ РИБАРИТЕ ИЗ ЛОДКИТЕ
ГЛАВИ ДА ВДИГАТ ПОСРЕД СЪН,
УГРИЖЕНО ЗАГЛЕДАНИ В БЕЗПЛОДНАТА ТЪМА,
РАЗСИЧАНА ОТ ФАР И ОТ СВЕТЛИЦИ. 
А СХЛУПЕНИТЕ СТАРИ КЪЩИ,
В КОИТО ДЕТСТВОТО В МИРАЖ ОТЛИТНА,
ЗАГРОБВАТ БАВНО СЕБЕ СИ – 
ОГНИЩА ГДЕТО БАВНО ГАСНАТ;
ЗАРИВАТ В ПЕПЕЛ СПОМЕНИ – 
ДАНО ЗАВИНАГИ ИЗТЛЕЯТ;
ЗАГРОБВАТ ДАЖЕ НАС – 
ОСТАНАЛИ И В БЪДНОТО ДЕЦА.
А УЛИЦИТЕ КРАЙ КАНАЛА,
КЪДЕТО ТИЧАХМЕ НА ТУМБИ 
ВСРЕД ПРОЛЕТНИТЕ ДЪЖДОВЕ,
ВСРЕД НАЙ-БЕЗГРИЖЕН И ЛУДЕШКИ СМЯХ!?!
О,ТОЗИ ГРАД ВСРЕД БОЛКА СИ ОТИВА,
ВЕДНО СЪС СПОМЕНИ ИЗТИЧАЩИ ПОДОБНО ЖИТО,
ИЗ КРИНАТА НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА.
СЪС НЕГО ТРЪГВА СИ И ТИШИНАТА,
ПРИКРИЛА ИСТИНИТЕ ПОД РЪКА,
ЗА ДА ГИ ЗАТРИЕ ТИХОМЪЛКОМ,
В КРАЙПЪТНА КОФА ЗА БОКЛУК . . .
The End/05.04.2014.

 http://www.youtube.com/watch?v=gAkTiPMz4ik&feature=share&list=RDgBi5j7yPwd0&index=4