МЪЛЧАЛИВО

разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
(Из сложената под печат
"МЪЛЧАЛИВО ИЛИ ПИЕСИ ЗА ШЕПТЯЩИ СТАРЦИ".)

СТАРИЯТ БЕ ДОТОЛКОВА ОТДАДЕН НА РАБОТАТА СИ, ЧЕ ЗА НАС НЕ МУ ОСТАВАШЕ ПОЧТИ НИКАКВО ВРЕМЕ. СЪСРЕДОТОЧЕН В СЕБЕ СИ, ЕДВА ЛИ НЕ КАПСЕЛОВАН. СЛЕД РАБОТНИЯ ДЕН; БЯХА ВРЕМЕНА КОГАТО БЕЗРАБОТИЦА НА ПРАКТИКА НЯМАШЕ; ТОЙ СЕ ЗАЛИТВАШЕ С ГЛАСОВИТО КАНАРЧЕ ЗАКЛЮЧЕНО В КАФЕЗ. ДОКАТО НИЕ ТИЧАХМЕ ПО ЕРГЕНЛЪК. ДНЕС МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ ПОНЯКОГА РАЗГОВАРЯШЕ ГАЛЬОВНО С МАЛКАТА ПЪСТРОЦВЕТНА ПТИЦА. ВМЕСТО ДА ГО ВЪРШИ С НАС. БЕ ЧОВЕК ИЗПРАВЕН И СУРОВ. 
В ДЕНЯТ, КОГАТО ПАПА ПОЧИНА - КАНАРЧЕТО ЛЕГНА И УМРЯ.

ПРИПАДАШЕ ТИХА ВАРНЕНСКА ВЕЧЕР. СТАРИЯТ ЗАСПИВАШЕ С ЕДНА И СЪЩА КНИГА В РЪКА - “СТАРОТО ВРЕМЕ” НА КОНСТАНТИН Н. ПЕТКАНОВ. КЕРВАНДЖИЛЪКЪТ БИЛ ТОЧНО, КАКТО ГО ПРЕДСТАВЯЛ ПЕТКАНОВ. ДОКАТО СЪС НАС, ОСТАВАШЕ ПРЕКАЛЕНО МЪЛЧАЛИВ. ДАЛИ НЕ БЕ УСТАНОВИЛ, ЧЕ НА МЛАДЕЖТА БИ МОГЛО ВСЕ ПО-МАЛКО ДА СЕ РАЗЧИТА. ЧЕСТО СИ СЕ ПИТАМ, ДАЛИ ИЗОБЩО МЕ Е ОБИЧАЛ? НИКОГА НЕ ГО Е АФИШИРАЛ. НИКОГА НЕ МЕ Е МИЛВАЛ. НИКОГА НЕ МЕ Е ГЛЕЗИЛ. ПРЕДПОЛАГАМ ЧАКАШЕ ДА ВИДИ, КАТО КАК ЩЕ ДА СИ СЕ ИЗЯВЯ, БЕЗ ДОРИ РЪКА ДА МИ ПРОТЕГНЕ. И, ОСТАВАШЕ СЪС - "СТАРОТО ВРЕМЕ" И ЧИК-ЧИРИКАНЕТО НА КАНАРЧЕ.

СЕГА, НА ПРЕКЛОННА ВЪЗРАСТ; ВЪВ ВРЕМЕНА КОГАТО ЕДВА ЛИ НЕ ПТИЧИ ЯТА ОТ ПИШМАН-ПСИХОЛОЗИ НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НАТЯКВАТ НА МЛАДЕЖТА НЕИЗЧЕРПАЕМИЯ ИЗМИШЛЬОТСКИ КОНФЛИКТ "МЛАДИ-СТАРИ-МЛАДИ"; ЧЕ ДАНО ОКОНЧАТЕЛНО НИ НАБУТАТ В ПЕРМАНЕНТЕН БУЗГУНЛУК; РАЗБИРАМ. БАЩИНАТА ОБИЧ СЛЕДВА ДА БЪДЕ ДОКРАЙ МЪЛЧАЛИВА. НИМА МЪЛЧАНИЕТО НЕ Е, КОЕТО ПРАВИ МЪЖКАРЯТ МЪЖ? МАКАР, В СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ДА СИ МЪЖ, Е ЕДВА ЛИ НЕ ОБИДНО. 
ВСЕВЪЗМОЖНИ ТРАНСИДИОТИ; СПЕЦИАЛНО ШКОЛУВАНИ И ПОДХОДЯЩО ЗАПЛАТЕНИ; НЕ ПРЕСТАВАТ ДА НАБИВАТ НА МЛАДИТЕ В ГЛАВИТЕ. КАК БАЩИТЕ ИМ; ТЕЗИ ТОТАЛИТАРОИДНИ ПСИХОГРЕШНИЦИ; СА ВСЯКАК ВИНОВНИ ЗА НАСТОЯЩЕТО ДЕРЕДЖЕ НА НЕЩАТА. И, НИКАК БАНКИТЕ. И УСТАНОВЯВАМ. СТАРИЯТ БЕ НАПРАВИЛ СВОЕТО МЪЛЧАНИЕ ВКУПОМ ДА ГОВОРИ. ЗА ВЕЧНОТО НЕИЗЧЕРПАЕМО ДОБРО - РОДИТЕЛСКОТО ДОВЕРИЕ И ОБИЧ.

БЕ ЧОВЕК, ОТ НЯКОГА ЗАМОЖЕН СЕЛСКИ РОД, ОТ НЯКОГА ЗАМОЖНО СЕЛО. ЗАРЯЗАЛ РОД И СЕЛО, ПРЕЗ РАННИТЕ ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК. ПОДМАМЕН ОТ ВИСОКО РАЗВЯТИЯ ЧЕРВЕН БАЙРАК НА НАХЛУВАЩОТО "НОВО ВРЕМЕ". ЗА ДА СЪБЛЕЧЕ КИТНА АНТЕРИЯ. И, ОБЛЕЧЕ СИНЯТА РУБАШКА НА ВЕЧЕН НАЕМЕН РАБОТНИК. ПОДРИТВАН ОТ НЕИЗМЕННИЯ И ТЪП БЪЛГАРСКИ ЧОРБАДЖИЛЪК. ДО САМАТА СВОЯ БЕДНЯШКА СМЪРТ. ТАКА СИ И ОТИДЕ ОТ ТОЗИ ЛЪЖОВЕН СВЯТ. КАТО НАЕМЕН РАБОТНИК, С ПОДИГРАВАТЕЛНО НИСКА ЗАПЛАТА.
ДОКАТО НИЕ СЕ ПРАВЕХМЕ, КАК ЛЕТИМ ВЪВ ВИСИНИ. 
(И ВСЕ ОЩЕ!?!) 
БЕЗ ДА ПОДОЗИРАМЕ, ЧЕ СЪЩЕСТВУВА ПРЕДВАРИТЕЛЕН СПИСЪК ЗА ТАЛАНТИ.
(И ВСЕ ОЩЕ!?!) 
ЩОТО ДОРИ ТАЛАНТИТЕ; В ТАЯ ВОВЕК ОКАЯНА СТРАНА; НИКОГА НЕ СА СЛУЧАЙНИ. 
НЕ ДАЙ-БОГ, САМОСТОЯТЕЛНО ДА ШУПНЕШ. НЕЗАБАВНО ТИ СЕ НАМИРА КОЛАЯТ.
(И ВСЕ ОЩЕ!?!)

ТРЯБВА ДА СЪМ БИЛ ПОДГОТВЕ; КОГАТО, В СЕМЕЙНАТА "БИБЛИОТЕКА" ПОД ДЮШЕКА НА ЕДИНСТВЕНОТО ПРУЖИНЕНО ЛЕГЛО; ОТКРИХ ХЕМУСОВОТО ИЗДАНИЕ НА "СТАРОПЛАНИНСКИ ЛЕГЕНДИ”. ПО ОНОВА ПАРЛИВО ВРЕМЕ, У ДОМА, ВЪРВЕШЕ ОСВЕН “ВАРНЕНСКА ПОЩА”, И СПИСАНИЕ “ИКОНОМИЯ И ДОМАКИНСТВО”. В КРАЯТ НА ВСЯКА ФИСКАЛНА ГОДИНА, АБОНАМЕНТЪТ ПОДНАСЯШЕ ЧИТАТЕЛСКА ПРЕМИЯ. ЛУКСОЗНО ИЗДАДЕНА КНИГА. СЛУЧВАШЕ СЕ КНИГАТА, ДА Е, ОТ БЪЛГАРСКИ АВТОР. НО СЕ СЛУШАШЕ, И РАДИО - ВИСОКА КЛАСА ЗА ОНОВА СЪВСЕМ ПРОСЯШКО ВРЕМЕ. ЗАГЛУШАВАНИ ОТ ВЕРМАХТА, ЧЕРНИТЕ СТАНЦИИ НА СЪЮЗНИЦИТЕ СЕ НАДПРЕВАРВАХА С МОСКВА. БЕ ВОЙНА. БЕЗ ДА ПУКНЕ ПУШКА СТОЛИЦАТА, БЕ ПОТЪНАЛА В РУИНИ, А ИСКОННИТЕ БЪЛГАРСКИ ЗЕМИ ВЪЗСТАНОВЕНИ. ЗА ДА БЪДАТ, САМО ПОДИР ГОДИНА-ДВЕ, ИЗОСТАВЕНИ. ДАЛИ ЗАВИНАГИ?
ВЕДНЪЖ СЕДМИЧНО, В КЪСЕН СЪБОТЕН ПОДИР ОБЕД, СЕМЕЙСТВОТО ПОТЕГЛЯШЕ НА ГОСТИ ПРИ РОДНИНИ. БЪРЗАХМЕ ДА СЕ ПРИБЕРЕМ ПРЕДИ ПОЛИЦЕЙСКИЯТ ЧАС. БЕ НЕ САМО ВОЙНА, НО И ОКУПАЦИЯ. КНИГАТА, С ЛЕГЕНДИТЕ НА ЙОРДАНА ЙОВКОВА БЕ, ПОД ОСОБЕН НАДЗОР. ЕДВА ЛИ НЕ СЕМЕЙНА БИБЛИЯ, КАКВАТО НЯМАХМЕ. (СЧИТАШЕ СЕ ЛУКС.) ОТИВАЙКИ НА ЕДНО ПОДОБНО ГОСТИ, ВЛАЧЕЙКИ МЕ ЗА РЪЦЕ; А АЗ СЕ ДЪРПАХ ДА ОСТАНА У ДОМА, ЗА ДА СИ ДОЧЕТА ИСТОРИЯТА ЗА ШИБИЛ ВИЛЕН ХАЙДУТИН; БЯХ ПОДПИТАН ДА РАЗКАЖА ОНОВА КОЕТО СЪМ ПРОЧЕЛ, В ТАЗИ ХЕМУСОВА КНИГА С ПОКЪСАНИ КОРИЦИ. А СТАРИЯТ ПРЪВ ПЪТ ЩАСТЛИВ, ЧЕ ОЩЕ НЯКОЙ У ДОМА СЕ ОПИТВА ДА ЧЕТЕ ВЗЕ, ЧЕ ПРОГОВОРИ. 
- ЕЙ ТОВА Е БЯЛ ЗАНАЯТ – ПИСАТЕЛ!?! 
БЕЗ ДА ПОДОЗИРА, ЩО ЗНАЧИ ДА СИ ПИСАТЕЛ В СТРАНА, КАТО МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ. ДАЛИ ЗНАЕШЕ, КАК НЕСРАВНИМИЯТ ЙОРДАН ЙОВКОВ, НЯКОГА, Е ПРОГОНЕН ОТ ВАРНА-ГРАД? ЕДВА ЛИ. ДНЕС СИ МИСЛЯ, НЕЩО В НЕГО БЕЗПРЕСТРАННО ТЪЖЕШЕ. ОТ ВСИЧКИТЕ НЕГОВИ МЕЧТИ, СЕ БЕ СБЪДНАЛО МАЛКО. ДА СЕ ЗАНИМАВА С МАШИНАРИИ. И, ДА МЪЛЧИ КАТО ГРОБ. ДОГАТО ДЪРЖАВНОСТ, СВЯТ И СЕМЕЙСТВО РУХВАТ, ЗА ДА ЗАЧЕЗНАТ ВОВЕКИ. 
И, УМЕЕШЕ ГО.

РЯДКО ПОСЕЩАВАМ НЕГОВИЯТ ТРЕВЯСАЛ ГРОБ. ДОТОЛКОВА СМЕ ИЗПРАЩЯЛИ, С ТЕЗИ ШИБАНИ КОМПЮТРИ, ЧЕ НЕ НИ ИДЕ НА УМ СВЕЩ ОТЦУ ДА ЗАПАЛИМ. ПА И СВЕЩИТЕ, ГРЕХОВНИ ПЛАМЪЧЕТА НА ПОКРОВ, ПОКАЯНИЕ И НАДЕЖДА, НЕ ПРЕСТАВАТ ДА ПОСКЪПВАТ. АЛА, КОГАТО ТОВА СЕ СЛУЧИ, ОТКРИВАМ; Я БОЛТ, Я ГАЙКА, Я РЪЖДИВ ФРЕНСКИ КЛЮЧ; ДО КУТИЯТА С ПОВЯХНАЛИ ЦВЕТЯ. ПОД ЕВТИНАТА ПАМЕТНА ПЛОЧА, С ИЗБЕЛЯЛИЯТ НЕГОВ ЛИК. ПОД ПОЧЕРНЕНИ ОТ КИСЕЛИННИ ДЪЖДОВЕ СЪРП И ЧУК. ТОГАВА СИ КАЗВАМ, ЧЕ БАЩИТЕ ПОВЕЧЕ БИВАТ ОБИЧАНИ ОТ НЯКАКВИ СЛУЧАЙНИЦИ, ОТКОЛКОТО ОТ СВОИТЕ СОБСТВЕНИ ДЕЦА. 
ПРИ ВАС – КАК Е!?! 
19.10.2016.