ПОИСКАХА ЛИСТАТА ДА УМРАТ,
ЗЕМЯТА ГИ ПОЕ –
И ЕТО –

НА ЖИВА ТОР,
ТОЗ МИРИС ДРЕВЕН НА ПЛЪТТА,
УХАЕ ЕСЕНТА ,

КОГАТО ПРОЗОРЦИТЕ РАЗТВОРИШ ЗАРАНТА,
ЗА ДА ВЪЗДЪХНЕШ
ПОДИР БЕЗВЪЗВРАТНО ЛИТНАЛОТО ЛЯТО.

КАТО ЛИСТАТА СМЕ И НИЙ,
НО МАЛКО ПОВЕЧЕ –
ДЪРВЕТА.

ПРИИЖДА ВЯТЪРЪТ И БИЙ,
НО НЕ ПО КЛОНИ –
ВСРЕД СЪРЦЕТО,

КОЕТО СБИРА В СЕБЕ СИ НОЩТА,
РАЗКРИВА ПРЕЗ ДЕНЯТ -
НЕСГОДИ,

НЕИЗМЕРИМА Е ПЛОЩТА,
КЪДЕТО ВРЕМЕТО -
НИ ВОДИ …