Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Автор: godlieb Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363791 Постинги: 1414 Коментари: 659
Постинги в блога от 20.03.2012 г.

image

 

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 

ГОСПОДИ, ПАЗИ МЕ ОТ КРЪГЛИ МАСИ!

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ


НЕ ЗНАЯ ДАЛИ СТЕ НАЯСНО. Всевъзможните кръгли маси в крайна сметка излизат – пирамидално-триъгълни. Установено още в далечната 1986.. Когато един „световен екологически форум“, (От наши хора – за още по-наши!), в очакване на покойният Бай Тодор ЖИВКОВ, спретна подходяща „кръгла маса.“ Прераснала в безброй малки масички, из не чак толкова обширните апартаменти на хотел „ВАРНА“. Където на запалянковците по държавни софри бе назидателно пояснено. Как корените на съвременната баш-екология коренят не другаде, а в благороднический кенеф на предреволюционна Финландия. (Академик А. Мойсеев АН-СССР!) От това безгрижно прощъпулно време, повече от петнадесет минути „кръгла маса“ без софра – не изтрайвам. Не търпя изтъркани тоталитарни песньовки на опреснен либерално-демократически глас. Файдасъз!

НЕ ПОДОЗИРАХ, че старото архивно хранилище на 14 етаж на ОБЩИНА ВАРНА-ГРАД, е превърнато в мини-заседателна зала „Европа“. Където, нашенско разклонение на абсолютно неизвестна под покривите на СТАРА ВАРНА международна фондация, (PARTNERSHIP FOR ROMA PROTECTION, PREVENTION AND PROMOTION”); чрез фондация „БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ЗА ПРАВНИ ИНИЦИАТИВИ“, (20.03.2012.!), проведе кръгло-триъгълна маса, (Понякога и жени-експерти трудно се усещат!); по проблемите на „ПРАВОТО НА ДОКУМЕНТИ ЗА САМОЛИЧНОСТ.“ Нешироко огласена. Предвидена за двадесетина високостоящи длъжностни лица. (Половината отсъстващи!) За топ-журналисти. (Изявени мълчаливци!) За пишман-дузина БРАТЯ-РОМИ ЗА ЕКСПОНИРАНЕ. И, за никого другиго. Какво падение! НАСАЖДАНЕ НА ЧУВСТВО ЗА РАСОВА СЕГРЕГАЦИЯ ЧРЕЗ ОФИЦИАЛИЗИРАНИ ПРОСТОЛИЧНИ МЕРОПРИЯТИЯ. Яко захапано от водеща дама с неоповестени заслуги. Най-напред, и едва ли за последно. (Как ни изправи един срещу други – само с две сладки приказки!)

ПРОБЛЕМЪТ С Т.Н. „ВАРНЕНСКИ РОМИ“; единствени наши варненски съграждани професионално решаващи проблемите с варненските градски отпадъци, в интерес на собствениците на обирджийските сметосъбирачески фирми; види се, е в центъра на внимание на нещо повече от т.н. ЕВРОПЕЙСКА ОБЩНОСТ. Не само на програма „ROMA SOURCES”, почти тихомълком развяла ноу-хауто на Юниън Джак в халетата на ОБЛАСТНА УПРАВА ВАРНА, през изминалата седмица. Проблем на още кой знае колко на брой ПРОРОМСКИ ФОНДАЦИИ. Чиято дейност – убеден съм – по-скоро затруднява, отколкото да облегчава работата на регионалната власт.

С ПРАВИЛАТА НА ТОТАЛИТАРНОТО УПРАВЛЕНИЕ, бе сравнително лесно да си наясно. При всяко запитване до държавен орган, бе лесно да получиш - В ЗАКОНЕН СРОК - ответ. С правилата на ЛИБЕРАЛНО-ДЕМОКРАТИЧЕСКОТО УПРАВЛЕНИЕ, дори за подготвен гражданин, не е лесно да се влезе в крак. Камо ли, за НАШЕГО БРАТ-РОМА. Редно е, да се запитаме. Като как капитална управленска проблематика бива предоставяна за управление, в ръце на НЕДОКАЗАЛИ НАУЧНО-ПРИЛОЖНА ДЕЙНОСТ САМОДЕЙНИ „ГРАЖДАНСКИ“ ОРГАНИЗАЦИИ? Като как една съвременна балканска държава си позволява, да предостави на случайни обектив-активисти да обсебват елементи от държавната политика? Чия загриженост е всичко това? Предумвайки ни чрез „кръгли маси“, как си имаме проблеми, при едно сравнително добре поддържано социално равновесие? Не ми говорете, за „ПРАВНО-НЕВИДИМИ ХОРА“. Такива няма, и не може да има. Правно-невидими са мързела и безхаберието на кварталните. Като как, до осемдесетте години на миналият век, БАЙ БОРИС АНГЕЛОВ, (Специалистите знаят за кого става дума!?!), успяваше да наложи паспортна система за безусловно всички български граждани от гетото на ВАРНА-ГРАД, днес преднамерено обидно наричани „РОМИ“!?! И, как така се налага да се апроксимира „ПРАВОТО НА ЛИЧНИ ДОКУМЕНТИ“, с правилото „ПРАВО ЗА ДОСТЪП“? Кой налага прекалено продължителен период от социално време КУЛТИВИРАНЕ НА ОТКРИТО СЕГРЕГАЦИОННАТА КОНЦЕПЦИЯ „ЦИГАНИН-БЪЛГАРИН-РОМ“!?! Доколко една подобна постановка носи хаир за държавата? Не ви ли се струва, че мераклиите за КАРТОТЕКИРАНО ДОБРУВАНЕ НА НАЙ-БЕДНИТЕ СЛОЕВЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО, в една държава от векове на ръба на сиромашията, от ден в ден стават все повече? Като как РОМСКИ ПРОБЛЕМИ не са известни нито преди, нито подир освобожденията на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, а такива се изявиха едва подир 1990.!?! Не ви ли намирисва всичко това, на намеса във вътрешните работи на държавата? Що се отнася до т.н. „МЕМОРАНДУМ ЗА МЕЖДУИНСТИТУЦИОНАЛНО СЪТРУДНИЧЕСТВО“, то повече е от ясно, кой ще свърши цялостната работа – ОРГАНИТЕ НА ДЪРЖАВАТА. Но забележете! Под надзор наричан „ангажемент“, от трета страна. В което е, и същността на нещата . . .

THE END - 20.03.2011-22:19

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY


 

 
Категория: Политика
Прочетен: 851 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 18.06.2012 19:44

image

 

 

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 

ДА ВЛИЗА СЛЕДВАЩИЯТ!

 

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
 

ПАЗАРЪТ НА ТРУДА, не е това което би следвало да се очаква. Махленски интензифициран, далавераджийски финансиран, безпощадно управляван. Различен от онзи от недалечното минало. (Евтини хавански пури – автентичен созополски коняк!).Когато следваше строгите изисквания на единоначалие. И, дори да не им се иска на днешните социал-ментолози, този трудов пазар на закрепостени към работните места специалисти, си хубаво пулсираше. Щом се препълнеше с работодатели, „Личен състав“ позволяваше мигриране от една производствена система в друга. (Без почерпка – но с букет!) Дори в състояние на препълван с кадри, работата не бе кът. И, никаква шестмесечна пробна работа. Пробацията бе узаконена, (КТ!), на петнадесет работни дни. (Някой някъде бе установил, че младият специалист започва да писка едва подир месец!) Днес нещата са доста различни – но не съвсем. Безработицата бушува с неотразима сила. Съперничи по мащаби на пълното замиране на промишленосста на България в периода 1920-1930.! Когато народът излиза на площад „Мусала“ с лозунги „ДОЛУ ТАЙНИТЕ ПРЕГОВОРИ!“

 

АКО СМЯТАТЕ ДА СИ НАМЕРИТЕ РАБОТА, чрез т.н. „БЮРО ПО ТРУДА“-ВАРНА, лъжете се. Аз поне не зная някой да е получил именно от там точно направление и подходяща работа. Там ще успеят да ви картотекират. Ще поровят в компютърните банки – уж! - да ви помогнат. Ще ви препращат – всеки месец и по-нарядко - за презапис в една-две, че и три примитивно поддържани картотеки. За да не усетите, че – Брях! - паразитиращите на държавна сметка бюрократи все пак няма да успеят – колкото да се стремят – да надхвърлят броят на безработните във ВАРНА-ГРАД. Алтернатива остават т.н. „ЧАСТНИ ТРУДОВИ БОРСИ“. Защо да се плаща на две места!?!

ПРОВЕДЕНАТА НА 19.03.2012. във фоайето на ФК-ВАРНА алтернативна борса за набор на стажанти, известна като „НАЦИОНАЛНИ ДНИ НА КАРИЕРАТА“, от всяко положение е пореден централизиран паноптикум за подрастващи. Доказващ, че ХАРДУЕР - т.е. свежи и модерно обучени стажанти има - бол-бол-бол. При задълбочаващо се възпрепятстване на РЕАЛНА ЧАСТНА БИЗНЕС-ОБСТАНОВКА. (Т.н. FAIRPLAY!) Управлявана, все още, чрез неизтриваем прокомунистически СОФТУЕР. Тук бяха налице представители на „JobTiger”, на Societe Generale ЕКСПРЕСБАНК, на ЦЕНТЪР ЗА РАЗВИТИЕ НА КАРИЕРАТА при ТУ-Варна, на ADECCO, на ADASTRA, на CARREFOUR от Варна, на FRAPORT, на MAURER от Варна, на CSC, на PROBOOK, на FIRSTONLINESOLUTIONS, на ROCA INTERNATIONAL от Каспичан, на PRAKTIKER от Варна, а навярно, и на ВАРНЕНСКОТО БЮРО ПО ТРУДА, на милите „PICADILLY”-Варна, на кого ли не. В ТЪРСЕНЕ НА СТАЖАНТИ – И – НИЩО ПОВЕЧЕ! Под полупрозрачно маскировъчно прикритие: разрешаване проблемата за

 

безработица всред младежта. Тук бе и креативната, а напълнобезплатна профсъюзна правно-консултантска къща „Национална мрежа информационни бюра „ДОСТОЕН ТРУД“ към КТ „ПОДКРЕПА“, с представител ОСОБЕНО ПОЛЕЗНИЯТ Г-Н ОЛЕГ ЧУЛЕВ. (http://dostoentrud.podkrepa.org)

 

 

ВСРЕД ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ на тези солидни запазени марки, обсебили националният трудов и битов пазар, сияеха лицата на ДОБРАЛИТЕ СЕ ДА БЪДАТ ПРЕДСТАВИТЕЛИ ЗА МОМЕНТА. Мили начинаещи експерти! Нима не разбирате, за какво става дума? Не вярвам, да не разбирате. А, ако не разбирате - разберете го! И – ПРОМЕНЕТЕ ГО! Стажът по закон трае шест месеца. За тези шест месеца СОБСТВЕНИКЪТ С ОБРАЗОВАНИЕ ОТ ПУЦ – КАТО НИЩО ЩЕ ТИ ИЗСТИСКА НАУЧНО-ПРИЛОЖНИТЕ ЗНАНИЯ ЗА МАГИСТРАТУРА. Подир това – КЪШ! На вратата чакат десетки „КАНДИДАТ-СТАЖАНТИ“ с бакалауреати, с магистратиати, с докторантури, па дори и с неподозримо забележителен трудов стаж. Да влиза следващият! Кой като нас - ДОСТОЕН ТРУД – НЕДОСТОЕН ПАЗАР НА ТРУДА.

 

 

The Еnd

03/20/12-01:46:40 PM

© 2012 – Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 
Категория: Бизнес
Прочетен: 916 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 22.05.2012 18:55
image
  С Р Е Д Н О Щ Н И   А Р О М А Т И
TO ADAM
разказ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
    МЪЖЪТ СЕ РАЗБУДИ СРЕДНОЩ. Установи, че мирисът на евтини цигари без филтър; такива все още се продаваха в това забутано пред-планинско кътче на планетата наричана Земя; от които бе изпушил стотици хиляди къса за през своя малък, къс, скапан и напрегнат катунарски живот, са пронизали не само неговите дробове. Не само тясното жилище. Но, и студената зимна нощ, с която сега си мислеше, че разговаря. Живот, за който чувстваше - ето на - взел, та се изпарил. Заедно с това, в малката стая три на четири, превърната в работен кабинет, спалня и какво ли не, витаеше мирис на бои, и прясно препечен хляб. Това го развесели. Екологична зима, каза си мъжът полугласно, хай да се невиди. Посегна да включи осветлението, но остана в мрак. Токът втори месец бе прекъснат. Компанията трябваше да се развива. (Разбирай що щеш!) Не търпеше длъжници. До болка екологично, повтори си, тихичко. Хай да се не види! Надигна се от дивана, превърнат и приет преди години “временно” вместо легло. Препъна се в шнура на телефона. Повтори и потрети своето “Хай!” Опипом намести слушалка до ухо. После я захвърли върху леглото. Слушалката бе няма, от десетина години. Неизвестен служител на БТК, бе говорил за негова сметка с чужбина. Така и не се откри кой е. Съдиха - осъдиха го - плати. Тогава именно се разори. Опипом достигна завесите. Внимателно ги отмести. В стаята нахлу красотата на безмълвната зимна крайбрежна белоградска нощ.
 СПОМНИ СИ ДАЛЕЧНАТА 1953.. Морето бе замръзнало, от устието на Реката до Палавея чак. Далечен роднина, скитник – циганин, бе тръгнал напреки през заледения залив за борса. В посока недалечния фар. Бе стигнал до никъде. Пролетес, траловете на риболовните таки бяха извадили тялото на бедния. Почернял, полуизяден от риби, отрупан със синкави медузи, с вързоп съчки на гръба. Пък във вързопа със съчки на гърба - трофеен немски шмайзер с два пълнителя – добре гресиран. През онези страшни ледвоенни години, на широки перспективи и нескопосни промени, за които никой не иска да си припомня, (Никой не му стиска да отвари дума!), често за цял Белоград нямаше електрически ток. Понякога часове. Друг път денонощия. Но всички вярваха, че това е за нещо повече значимо от техния жалък, незначителен, живян през куп за грош живот на оседнали, до неотдавна странстващи, цигани. И, си казваха – но, какво значение. Години по-късно, мъжът щеше да открие тези кратки думи в писанията на неизвестен писател. За да се чуди и мае, върху същността на писателския занаят. Стаята леденееше. В този крайбрежен полусредиземноморски град, загърбен от предпланините на Балкана, зимата бе по-скоро изтърпявана – отколкото предолявана. Кореняците оставаха приобщени към електрическото отопление, както някога техните деди към мангалите с дървени въглища. А ток – дявол взел го - имаше все по-рядко. Прескачайки купища книги и ръкописи, под призрачната неземна осветеност на зимното среднощие, мъжът приседна пред грубо скованата, под единствения заскрежен прозорец, маса. Съдба и орис от отдавна, та до край. Откри причината за своето внезапно разбуждане. Чашата, със зацапана от бои вода, се бе пукнала. Водата бе пропила единствена спестена филия препечен хляб. 
                                            КАКТО ПО ВРЕМЕ НА ТАКА ДАЛЕЧНАТА ВЕЧЕ ВОЙНА, така и днес, Човекът се хранеше с типов хляб. В последно време хляб имаше в разнообразно доволство. (Вкусен и пухкавичък – а не храни!) Хората; млади и стари, бедни и богати; основно дъвчеха хляб, докато се надрънкваха с бира. (Дебелееха!) Твърдеше се, че това е то – традиция балканска. Мъжът знаеше - не е така. Считаше, че не е нищо друго, освен поредно въведение към Нова Световна Война. Която би могла да свърши още преди да започне. Това би било най-светкавичната от светкавичните войни, казваше си мъжът – нещо ще просветне и - ще се изпарим. Война, която народът очакваше с нетърпение, вече толкова много дълги тягостни години. Та всичко да свърши, веднъж завинаги. Ако не със всички, то поне с цветната част от тези мъченици. Едва допуснати до всичко онова, което учените без притеснения и срам наричаха "Просперитет". После, пропагандата разпознаваше перспективи. Война, продължаваща напреки и надлъж по света, ето има-няма цял век. Все по-екологична, и поради това, смъртоносно злокобна и невидимо осезаема. Мъжът помириса напоената с вода и разтворени бои филия студен препечен хляб. Ароматът на пшеница превъзмогваше мирисът на химия. Природата, каза си, ах, Природата ще даде на всички да се разберат. Отхапа, па се замисли. Стигна ли до подгизналата част, каза си, стигна ли до нея, спирам. Ще изхвърля замърсеното в коша. И, остана с отворена уста, пронизван от мъчителна мисъл. Ами детето, каза си, ами Синът Ми!?! 
В ТАЗИ ЛЮТА ПРИЧЕРНОМОРСКА ЗИМА, през която токът, водата, телефонът - и всичко останало, не само бяха поскъпнали главоломно, ами никакви ги нямаше; пътищата приказно затрупани и безмълвни, а по улиците банди – погиваш за едното нищо; а неговите акварели стояха непродаваеми; в съседната стая, недалеч от тютюневите експлозии на талантливия баща, сгушено при своята майка спеше Детето. (Бе имало късмет, да се яви на белия свят преди броени дни!) Там, при топлата гръд на своята майка, лежеше поредният продължител на рода. Останалите девет спяха по сламени дюшеци върху дървения под. Детето спеше, а Майката се правеше, че и тя спи. Не харесваше, когато Мъжът остава насаме със своите писания, хартии и бои. Мъжът отмести ледената хапка от уста, свил душа, сърце и тяло под похлупака на всички онези безполезни книги и хартии, трупал та претрупал през целия свой никакъв живот тук, в този затънтен град, в този апендикс на света, на брега на едно занемарено море, под надвиснали планини от които всъщност бе пристигнал. Без през ум да му отмине – да го напусне. Море, което дори не успяваше да прошуми както трябва, а той добре знаеше как шуми морето разярено. Отгласяйки, в този чужд случаен саморазрушаващ се дом, митовете на епохи. Опита да си припомни нещо подобно, вписано в прашните страници на своите безбройни книги. Не можа. Реши да запали единствената половинка свещ, оцеляла неизвестно как, кипреща се в старомоден разкривен сребърен свещник, забърсан от кварталната кутия смет. Драсна кибрит. Подържа запалената клечка над свеща. Огънят го парна. Загаси свеща. Каза си, ами ако се наложи да изкъпем бебето зарана, а токът все още никакъв го няма, ами ако . . .
В стаята, бе станало нетърпимо студено. 
Ухаеше на подгизнал хляб. На загасена свещ. На класическа мизерия, реши за себе си, славно ухае, няма как. Знаеше, че ако се сгуши при детето и неговата майка, би открил зърно съхранена топлина. Но, защо да дели това зърно топлина на три - вместо на две? Реши и пристъпи. Отвори плахо вратата. 
- Добре ли сте? – Зашепна.
- Попикан, но затоплен . . . Ела!
  Наведе се в тъмното. Целуна жената на слуки, но малкият бе така нищожен по рамер, така дебело повит, че не можа да го докосне. Оттегли се обратно. Изправи се пред прозорците. И, като нямаше кого – призова Гопод-Бог и Света Петка Православна и Задморска.
                                                                    НАВЪН БУРЯТА БЕСНЕЕШЕ. Спусна завесите за да спести топлина, макар да знаеше, че е безнадеждно. Похлупи парчето баят хляб с хартия. Завърна се върху продънения диван приспособен за легло. Зави се с огромен мечкадарски кожух. Напуши го смях. Надсмя се над себе си, над поприще, и над съдба.
Над всичко онова, което бе останало от онзи древен Белоград, който къташе в сърцето си. Над покорството на света, решил да подреди човешките права чрез недоимък, некадърност, и разврат. Разбира се, каза си, поради разврат няма ток вода, и газ. Не, не, не е поради лошото време. Поради умело управлявания глобален разврат, от шепа специални хитреци. За които няма ни Бог, ни Цар, ни Закон. Дали все още имат нещо между чатала? Някой бе казал, припомни си, че прогресът се изявява на границата между разврат и морал. Само че, между кое от двете – по-напред? Поиска незабавно да умре, но не успя, и блажено потъна в сън.
РАЗБУДИ СЕ КЪМ ОБЯД. Слънцето се опитваше да грее. Телевизорът помиярстваше, значи имаше ток. 
В недостижима зала, политици имитираха как правят и поддържат мир, че да благоденстват, докато всички останали погиват от глад. 
В изискано подземие, пред огромни екрани, униформени магьосници поддържаха война в преход. 
В джунглите на Амазония учени изследваха косатки, панически побягнали от пиршествата във връзка с опазване от замърсяване на Световен Океан. (UNO-WWF-EPA!)
Пчелите в едно африканско село, след като бяха препълнили кошерите с мед, добрите пчели, бяха пресекли безпрепятствено Океана, за да обсадят огромна бяла охраняема сграда с купол – за да мъстят.
 Английски принц, се бе преселил в къщичка от глина с интернет, за да докаже, че и замъците могат да омръзнат. Временно.
 Останалото бе стрелба по лековерни антиглобалисти, повечето безпаспортни.
В съседната стая детето проплака, после замлъкна. Анна имаше мляко за двама. 
- Ха! При този глад!
Мъжът мъчително се надигна. Седна пред работната маса. Обърна гръб на телевизора. Грабна прогизналия комат препечен хляб в ръка. Натопи го в боите. И, изрисува онзи стар циганин, запътил се всред ветровитата стихия през заледеното море, към нос Палавея, с вързоп сухи съчки на рамо, а всред съчките – шмайзер с патрон в цевта. Прибави, от себе си, две бомби бухалки. Реши, че ромите – това исконно племе на Балканите, именно така да са превърнати в черни цигани. Чрез отнемане на граждански възможности, музикално ваксиниране на безгрижие, и предизборно забаламосване срещу стотинки. Развеселен от своето откритие, (Правеше и го допълваше всеки път!), Мъжът хвърли поглед в огледалото. Откри, че е само един неусетно остарял мъж, с прекалено повечко деца, за които не му е пукало цял живот. И реши, че няма как, циганин с вързоп съчки на рамо, да зачезне. 

      THE END
22.7.2008 г. 14:24
26.11.2008 г. 00:23:01


Категория: Изкуство
Прочетен: 778 Коментари: 0 Гласове: 0
Последна промяна: 20.07.2012 20:43
Търсене

За този блог
Автор: godlieb
Категория: Лайфстайл
Прочетен: 2363791
Постинги: 1414
Коментари: 659
Гласове: 1051
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2012  >>
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031