от
Богoмил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

Закъса ли човек със що да е – присяда в спомени. По сладки минали години. По ученичество или студентчество. Най-вече по студентчество. Щото броят на университетите в МАТИ БОГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, отдавна надмина броят на закритите средни училища по селата. Няма лошо. Като няма какво друго да се работи - плащаме и учим. Кога в Перник – кога в Балчик или Каварна. Стотици дипломирани студенти от невалиден по националните стандарти, (Дали и по европейските!?!) университет. Дали държавата има нужда от такъв значителен брой дипломанти? Съмнително. Настоящата износна листа не би могла да се равни, с тоталитарната. Едва ли има що друго да се изнася, освен кахъри и международни просяци. A-Propose! А защо не цели университети за износ?!? Което е значително по-лесно. От, да речем, износ на авангардна наука. Разбира се, най-напред ще се започне с професората. Щом се стигна до там, че хабилитирането се превърна от общодържавен, в частен университетски проблем. Щом университетът е частен, как така професоратът няма да е частен?

Готино е да си частен професор. (От опит зная!) Пък без часове. (Често ми се случва!) Или частен доцент. Без асистентка с ксерокс. (Цяло мъчение!) Хем престижно, хем наукоподобно, хем евтино. Пък, и жената спокойна.

 То се знае, в махалата край кофите за смет ромите изведнъж почват да те гледат изкриво. Но, какво от това? Както е тръгнала работата на световно-европейско про-рома застъпничество на най-високо държавно равнище, виж че и мангалите надянали професорски тоги. В някой частен рома-университет. (Колко му е да се сертифицира!) Тръгнал най-напред с химическа лаборатория в консервени бидони. (Муногу чисту – муногу гот – суфсем суперб-фърси!) Имаше един такъв докторант. Въртеше се около ИМИО-Варна. Бе решил, че за двайсет смачкани лева и храна на тумбак, всеки би му написал дисертационен труд. Само че тук е Варна-Град. Столичните нормативи тук са слаби. Поискаме ли – кораби строим. (Само че не искаме!) Пристанища местим – за едно нищо. (Изчаква да духне източният вятър!) Решим ли – Морската градина затриваме - за нищо. (Укрепваме на свлачище!) Много мил и впечатлителен човек. От воле си хареса две скулптури. Не вярвам да е останал само магистър по изкуствата. (Къде ли съм му затрил телефона?) Професорат не мога да му дам – не съм сертифициран. Но международен академик – като нищо ще го сторя. (За цената после ще говорим!)  

Мислейки, а освен това разсъждавайки, установявам. Всичко това е, заради тъй безславно оттеглилият се самозасрамил се менте-комунизъм. На когото не се предостави военно-историческо време, да се самодемократизира. (Международноправно бе станало донейде - Ба!) Натикал в университети и институти за поголовно изучаване, абсолютно негодни за ежедневна употреба политически науки. (Предоверяване на т.н. Комсомол - занемаряване СРС!) Процъфтяваха библейско представяни наукоподобни истории на огледални политически партии, с джаста-праста огледализирано минало. Превърнати в задължителни предмети. Така досконално изучавани, че на младежта да не й остане време за удоволствия от вида „Студенски град-София-2012.“. Зловонни политически икономии, преподавани от пенсионирани фатмаци, поднасяха жестоките постижения на Мистър Джугашвили (75 000 трактора!), подкрепяйки на аба опроверженията на Ник Крушчеф (50 000 трактора!). Без нито дума за основното международно правило. От века и за века – всичко се купува и продава. Вертикално и - на кръст. Никакви тоги! Никакви финтифлюшки (Calotte!) по главите. Зубър политически до дупка. Резултат политико-психически. (Още държи влага на наивници-пенсионери!) Професор ли? Първите студенти от Висшият Машиностроителен Институт – Варна, не видяха жив професор по целият път на своят випуск. Освен двата часа партийно поръчение при частният щатски професор Папа В.И. Терешченко. Прескочил от Украйна нанасам. Да поогледа, как е работата с разпада на периферният социализъм, че да има що да анализира в интерес на Робърт Гарст и Синове. Да си припомняте кои години бе това?

Някой би посочил, че всичко това са брътвежи без особена съвременна значимост. Може някому да се иска да е тъй. За един пробит долар – човек на всичко е каил. (Партиен секретар се ставаше без конкурс – но с подарък!) Освен, да тури кръст на преживяното. Но, през последният месец присъствах на няколко доста съмнителни мероприятия с международен характер. По проблемите на братята-роми. Където се изтъкваше жалкото дережде на неканетите малцинства. Не знам дали добре чух. Но, в прословутият квартал „Максуда“, под който се таи нефтеното съкровище на Варна-Град, повече от 75% от населението е ощастливено да живее освен на аба, и БЕЗ ПАСПОРТИ. Докато 95% от същото това население е определено облагодетелстувано от паневропейските тюхкания за либерализация и демократизация на малцинствата. ДО ЕДИН ПРИТЕЖАВАТ ШОФЬОРСКИ КНИЖКИ. Колко са притежателите на леки коли не бе преброено. Питам се. Как – и защо - става това?. Ако е за вносни посевки на недоволства, няма нужда Европа да се кахъри. Българинът испокон веков е майстор, сам да си ги отраства. Всъщност Ференц Лехар, по чия поръчка бе написал оперетата „ЦИГАНСКИ БАРОН“, че по време на тройната коалиция вдовицата му дойде да крънка хонорари? Не мога да си отговоря. Вие можете ли – Ба!?!

от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
 

 Този, но и ред други проблематични въпроси по опазване здравето на населението; при консумиране на морски продукти от Българското Причерноморие, но и от внос; поставя поредното текущо изследване на колектив от осем научни работници от КАТЕДРА ПО ХИМИЯ ПРИ МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА, с ръководител Доцент Д-р Мона Динкова СТАНЧЕВА. (27.04.2012.!) Представено в една непретенциозна зала на основният партньор на проекта - Варненският ИНСТИТУТ ПО РИБНИ РЕСУРСИ С АКВАРИУМ, при СЕЛСКОСТОПАНСКА АКАДЕМИЯ – СОФИЯ. (www.aquariumvarna.com

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ
 

Когато си на двадесетина години, ти се иска планини да преместваш. Не така стоят нещата обаче, ако си обездвижен. Такава е съдбата на Д.Й.. В чиято полза, с не особено голям ентусиазъм, протече кратка БЛАГОТВОРИТЕЛНА ИЗЛОЖБА-БАЗАР, (25.04.3012.!), в залите на „АКТИВ-АРТ“-Варна. (Варна-9000, ул. Дунав № 5!) Има Господ-Бог. Все пак нещоси се продаде. Все пак ще има незначително - всякак е необходимо - спомоществование. За да продължи подходящото лечение в клиниката „ЦЕНТЪР ЗА БИОКОРЕКЦИИ“, на професор ВАСИЛИЕВ в ИЗРАЕЛ. Очевидно става дума за знаменитият още по съветско време професор по космическа медицина Виталий Николаевич ВАСИЛИЕВ, с доказани на 100% излекувани пациенти в Испания, България, САЩ и др. И, когото дори Майка ТЕРЕЗА благославя.

Д.Й. вече е посещавал клиниката два пъти. Резултатите са обнадеждяващи. Предстои ново посещение. Лечението трае десет дни. Необходими са минимум 10 221 Евро. Отделно разходите за пътуване, и престой. Слаба е надеждата тази сума да бъде набрана, чрез подобни зле разгласени мероприятия. Защото, при текущ бизнес-форум в Спортна зала-Варна, истинските колекционери на артефакти никакви ги нямаше. Във всеки един случай, щом Държавата отказва да финансира подобно лечение, единствен изход остава – МИЛОСТИВОТО СЪРЦЕ НА САМАРЯНИНА. Жалко, но факт. В клиниката на професор В. Н. ВАСИЛИЕВ лекуват подобни заболявания около 60-70 подрастващи от България. За които институции считат, че държавата няма интерес да бъдат подпомагани. Колко ли подобни български случаи има по останалите клиники по света? Щото у нас, май подобна клиника не се види. Бог да пази Болгария Всевечна.

Някога, когато е нямало помен от настоящата проблясваща европеидна държавност, на хаджилък се е ходило на своя сметка и отговорност. За пост, молитва, кеф и удоволствие. С напредване на технологиите нещата стават значително по-сложни, по-скъпи, и не съвсем безнадеждни. Щото без молитва не може, но една само молитва не стига. Парата е пара. За безплатни закуски отдавна, нищо не се чува. Както й, за ЯКА ДЪРЖАВНА ЗДРАВНО-СОЦИАЛНА ПОМОЩ. Така че, ако някой имащ реши от сърце да помогне, нека се свърже на И-мейл: atanaska_89@abv.bg. Не преставам да се питам. Прекаленото институционализиране на МАТИ БОЛГАРИЯ ВСЕВЕЧНАЯ, не изяжда ли прекалено значителни фондове? И, ако това е така, нищо чудно, че с младежта нещо става. При това – съвсем не позитивно. Поне по отношение на здравословие.

25.04.2012/23:33