СТРАХЪТ ОТНОВО СЕ ЗАВРЪЩА,
СТРАХЪТ – ЧЕ ПРОСТО НЯМА ДА Я БЪДЕ.
СЪРЦАТА НИ ВСРЕД ПЕПЕЛАК ОБГРЪЩА -
НАДЕЖДИТЕ С ТОЯГА ЗЛОБНО ПЪДИ.

СТРАХЪТ ПОНЯКОГА НИ ОЧАРОВА,
НО И ПОРУТВА – КОЙ И КАК – С КАКВО - КОГАТО МОЖЕ.
НАПОМПВА НИ И БУНКЕРОВА,
ЗА ДА ПОГИНЕМ – МИЛИЙ СВЕТЛИЙ БОЖЕ.

СТРАХЪТ ЗАПУШВА НИ УСТИТЕ,
НАМЕСТО ХЛЯБ -
И СТРАННО – ТУЙ НЕ НИ ОБИЖДА.
СТРАХЪТ – УМЕЛО ПОДРАБОТВАН,
СТРАХЪТ – ПЕРФЕКТНО РАЗПИЛЯВАН,
СТРАХЪТ ПОТУЛВАН – А ДОКРАЙ ГРАМOТEН,
ТОЙ НЕ ПРЕСТАВА ДА НИ УПРАВЛЯВА.

СТРАХЪТ – ЕДИНСТВЕНА УТЕХА,
ЗАВИНАГИ ОСТАВА ЛЕСНА МЕСТНА МОДА.
ТОЙ ИМА СЕ ЗА ВРЪХНА ДРЕХА,
И ЛЕСНО БИЧВА НА СВОБОДА.
ОСТАВА БРАТКО –
АЗ НАЙ-ДОБРЕ СИ ЗНАМ,
ЗАВИНАГИ НАЙ-ВСЕНАРОДЕН -
РОБСКИ СРАМ . . .