© Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF - HEMY

 

ДА ПОДПРЕШ ПРОПАДАЩ ФАР

(ИЗ „СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА“)

07.

НЕ Е ЗА ОБЯСНЕНИЕ, НО В МАХАЛАТА НАД СТАРАТА МЛЕКОЦЕНТРАЛА В БЕЛОГРАД ВЕЛИКОЛЕПНИЙ – ДНЕС НИКАКВА Я НЯМА, БАЩИТЕ БИВАХА НАРИЧАНИ „МОРУК“. РАБОТЛИВИ СТАРОМОДНИ МЪЖАГИ, ОТ СУТРИН ДО КЪСНА ДОБА, КОЙ В МОРЕТО, ДРУГ НА ВСЕВЪЗМОЖНА ДЪРЖАВНА РАБОТА. СТРАННИ БЕЗУМНИ ВРЕМЕНА, НА ПРЕХОДНА СТИКОВКА МЕЖДУ НЕ ЧАК ТОЛКОВА СТАРО ВРЕМЕ, И СЪВСЕМ НОВО ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНА ВСЕВЕЧНИ. НЯКОЙ ПОЖЕЛА ТОВА ДА Е ЗА КРАТКО. И УСПЯ. ПРИНЦИПИАЛНИ ВРЕМЕНА, ПРЕЗ КОИТО ЕДИНСТВЕНО МОРУЦИТЕ БАЧКАХА, ДОКАТО МАЙКИТЕ ОТГЛЕЖДАТ ДЕЦАТА У ДТМА. ДНЕС, ТОВА НИ СЕ ВИДИ СТАРОМОДНО И ЧУДОВИЩНО. МНОГОКРАТНО ОСЪДЕНA ОТ ОРГАНИТЕ НА ООН И БЕЗБРОЙ ПАРАЛЕЛНИ ФЕДЕРАЦИИ ГАВРА, С ПРАВАТА НА ЖЕНИТЕ. И, В РЕЗУЛТАТ – ДЕЦАТА В ДЕТСКИ ГРАДИНИ, А МАЙКИТЕ С ЦИГАРКА - В КАФЕНЕТО НА КЮШЕТО. НЕПРЕТЕНЦИОЗНИ ПРИМИТИВНИ ВРЕМЕНА, КОГАТО ЕДНА ЗАПЛАТА БЕ ДОСТАТЪЧНА, ЗА ДА БЪДАТ ОТГЛЕДАНИ ДВЕ ДЕЦА ДО ЗРЯЛОСТ.. ВРЕМЕНА, КОГАТО В СТАР БЕЛОГРАД НЯМАШЕ НИ ЕДНА ДЕТСКА ГРАДИНА ПО ЗАКОН. ОБЩИНСКАТА БОТЕВА ГРАДИНКА БЕ ДОСТАТЪЧНА. ПРАШНАТА УЛИЦА – ОЩЕ ПТ.

ВСЯКА РАННА УТРИН, БАЩИТЕ НАПЛИСКВАХА ОЧИ НА ВЕЧНОТЕЧАЩАТА ЧЕШМА ВЪВ ДВОРА. НАВЛИЧАХА НОВОВЪВЕДЕНИТЕ ВАТЕНКИ НА ГОЛО. И, ХУКВАХА НА РАБОТА. ГРАДЪТ БЕ КОЛКОТО ДЛАН. ПЕШ СЕ СТИГАШЕ, КАКТО ДО ПРИСТАНИЩЕТО, ТАКА И - ДО КОРАБОРЕМОНТНИТЕ ЗАВОДИ. ВАТЕНКИТЕ БЯХА БОЛ. БЕЗПЛАТНИТЕ. ГУМЕНИ БОТУШИ СЪЩО. ПРИ ЕДИНСТВЕНО УСЛОВИЕ. ВСЕКИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, ДА СИ СЕ ТРУДИ – ПО СПЕЦИАЛНОСТТА. КОЙТО ПОСЕГНЕШЕ ДА ХВЪРЛИ КЪЧ, ИЗЧЕЗВАШЕ ОТ ПОЛЕЗРЕНИЕТО НА МАХАЛАТА. ОТНАЧАЛО ВРЕМЕННО. ПОДИР ТОВА - ЗА ПОСЛЕДНО. ИНАЧЕ, ЖИВОТЪТ СИ ТЕЧЕШЕ – СЛАДКО-СЛАДКО, КАКТО ВСЪДЕ ПО СВЕТА. РАБОТЕШЕ СЕ ШЕСТ ДНИ ПО ОСЕМ ЧАСА. ВСЯКА НЕДЕЛЯ, АКО ДА НЯМА ОБЩЕСТВЕНА БРИГАДА, СЕМЕЙСТВАТА – МАЛКИ И ГОЛЕМИ, ИЗЛИЗАХА ЗАЕДНО С ДРУГИ СЕМЕЙСТВА, ДО НЕ ТАКА ДАЛЕЧНАТА МЕСТНОСТ „АКАЦИИ“. КЪДЕТО В ПРОСЯШКИ БИРАРИИ, „ШУМЕНСКО ПИВО“ ИДЕШЕ В БЪЧВИ ОТ НОВОПАЗАРСКИ ДЪБ. ЗА ТЕЗИ ЕЛЕМЕНТАРНИ КРАСОТИ НА НЯКОГАШНИЯ СЕМЕЕН ЖИВОТ, ПОД ОКУПАЦИЯ И ПОХЛУПАК, МОРУЦИТЕ ЗАДЪЛЖИТЕЛНО СЕ ОБЛИЧАХА ОФИЦИАЛНО. ДЪЛБОКИ СТАРИННИ ГАРДЕРОБИ, ДО НЕОТДАВНА УКРИВАЛИ ШИШИНЕ И ДЖЕПАНЕ, ТАЯХА ВЕЧНИ ЕЛЕГАНТНИ ВЪЛНЕНИ КОСТЮМИ. (С ТЯХ ПОЛАГАХМЕ МОРУЦИТЕ – В ГРОБА.) ЦИЛИНДРИЧЕСКИ КАРТОНЕНИ КУТИИ, С ЕЛЕГАНТНИ ДАМСКИ КАПЕЛИ СЪС ПЕРА, СЕ ДВОУМЯХА, ДАЛИ ДА СЕ ПРЕДСТАВЯТ ПРЕД ОКУПАЦИОННИТЕ ВЛАСТИ – И КОГА. РЪЧНОТО ПРОИЗВОДСТВО НА ДРЕХИ ПРОЦЪФТЯВАШЕ. БАЩИТЕ ВСЯКА ГОДИНА, СИ ШИЕХА НОВ КОСТЮМ. БЕЗ НЕИСТОВО ДА ПЕСТЯТ ОТ ХРАНА, ОТОПЛЕНИЕ, ТОК И ВОДА. ДА НЕ ГОВОРИМ ЗА МАЙКИТЕ. ОТ МАЛКОТО САТЕН - РАЗДАДЕН С КУПОНИ, УСПЯВАХА ДА СЪТВОРЯТ НЕДОСТИЖИМОТО ОТ ЕДВА КРЕТАЩИТЕ МОДНИ ЖУРНАЛИ. МАХЛЕНСКИ ШИВАЧКИ, ОБОРУДВАНЕ С РАЗКЕКЕРЧЕНА НОЖИЦА, ЮТИЯ НА ДЪРВЕНИ ВЪГЛИЩА И КРАЧНА ШЕВНА МАШИНА „СИНГЕР“, ТВОРЯХА ЧУДЕСА. И ЖИВОТЪТ, ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, НЕ КРЕТАШЕ – А ВЪРВЕШЕ.

МОРУЦИТЕ СИ СЕ КОСТЮМИРАХА, ПРЕД ВИДЯЛО-ПАТИЛО ОРЪЖДАВЯЛО ОГЛЕДАЛО, НАДЯВАЙКИ Я ПАПИОНКА – Я ЗЛАТОТЪКАНА ВРАТОВРЪЗКА, ПОЛАГАЙКИ БОМБЕ НА ГЛАВА, НАМЕТВАЙКИ ШЛИФЕР ПРЕЗ РАМО. ПИПВАХА ДЕЧУРЛИГАТА СИ ЗА РЪКА. И ГИ ВОДЕХА, НА ПОЧЕРПКА, ВЪВ ПРОЧУТАТА СЪС СВОЯТА БОЗА СЛАДКАРНИЦА „ПЧЕЛА“. В ПОНЕДЕЛНИК ОТНОВО НАДЯВАХА ВАТЕНКИТЕ. ЗА ДА СЕ ПРЕВЪРНАТ В ЧАСТ ОТ МЕЖДУНАРОДНАТА РАБОТНИЧЕСКА СОЛИДАРНОСТ. (ВИЖ МИ ОКОТО!?!) ОТ ТОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, ОТ ПАПА КОЩИ В НАСЛЕДСТВО; А ТОЙ РЕШИ И СИ ОТИДЕ ИЗНЕНАДВАЩО НАБЪРЗО; БЯХА ОСТАНАЛИ ПРОТРИТ ВЕЧЕН ШЛИФЕР, НЕЗАМЕНИМ ОФИЦИАЛЕН КОСТЮМ, АЛЕНА ПАПИОНКА, И БОРСАЛИНОВО БОМБЕ. ЗА БОМБЕТО МИ Е ДУМАТА.

 

В НАЧАЛОТО НА ОСЕМДЕСЕТТЕ ГОДИНИ НА ДВАДЕСЕТИ ВЕК, ОТНОВО БЯХ ИЗРИТАН ОТ РАБОТА. ВЪВ ВЕДОМСТВОТО В КОЕТО ПРИЛЕЖНО СИ СЕ ТРУДЕХ, ПАРТИЙНА СЕКРЕТАРКА СЕ ОКАЗА МОЯ УЧЕНИЧКА. ОСТАВЕНА НА ПОПРАВИТЕЛЕН – ПОРАДИ ПРЕКОМЕРНИ КМЕТСКИ ХОДАТАЙСТВА. В НАШЕ ВРЕМЕ, ТЕГЛЕЙКИ ХЕСАП НА СВОЯТА СИ ТРУДОВА ДЕЙНОТ СЕ ОКАЗА, КАК ПО НЯКАКВА СТРАННА – ЕДВА ЛИ НЕ БИОЛОГИЧЕСКА - ПРОГРАМА, ВСЕКИ ПЕТ БОЖИ ГОДИНИ СЪМ ИЗХВЪРЛЯН ОТ ПОРЕДНАТА ЛЮБИМА РАБОТА. ПРЕДУСЕЩАНЕТО ЗА ИЗЧЕРПАНИ ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАСТЕЖ ИДЕШЕ И ВИСВАШЕ, СЯКАШ ДИГИТАЛЕН ОБЛАК, НАД МОЯТА БЕДНА ГРИВЕСТА ГЛАВА. НАОКОЛО ВСИЧКО СЯКАШ ИЗВЕДНЪЖ УВЯХВАШЕ. НА СЛЕДВАЩИЯ ДЕН, ЗАПОВЕДТА МИ БИВАШЕ ВРЪЧВАНА. ПРИТЕЖАВАМ ДЕСЕТИНА ПОДОБНИ ЗАПОВЕДИ. ОТПЕЧАТАНИ ВЪРХУ ОТВРАТИТЕЛНО НЕБРЕЖНО ОФОРМЕНА БЛАНКА, С ПОМОЩТА НА КАЛПАВА ПИШЕЩА МАШИНА, С НАПЪЛНО ИЗРАЗХОДВАНА ЛЕНТА, ФОРМУЛИРАНИ ПОДСЪДНО КЛЕВЕТНИЧЕСКИ. И ДО ДЕН ДНЕШЕН НЕ МОГА ДА УСТАНОВЯ – КАК И ЗАЩО, СЪМ УВОЛНЯВАН. ОТДАВАХ ГО, И ГО ОТДАВАМ, НА НЯКАКВИ ГРЕХОВЕ ПРИДОБИТИ ПО НАСЛЕДСТВО. И, КАТО НЯМАШЕ КАКВО, МАГАЗИНИТЕ ЗА ДРЕХИ ВТОРА УПОТРЕБА ЩЯХА ДА НАВРЯЗАТ ЕДВА ПОДИР ДЕСЕТИНА ГОДИНИ ЗЕМНО ВРЕМЕ, ПОДНОСИХ ДРЕХИТЕ НА ПОКОЙНИЯ ПАПА КОЩИ.

 

ПОВЕЧЕ ОТ ФУКАРЛЪК, ОТКОЛКОТО ОТ ШУПНАЛ ТАЛАНТ, ОПИТВАХ ДА СЪТРУДНИЧА НА РАДИО БЕЛОГРАД. МЕСТАТА ЗА РЕПОРТЕРИ ОТДАВНА БЯХА РАЗПРЕДЕЛЕНИ МЕЖДУ СИНОВЕ И ВНУЦИ НА МЕСТНИ, ПРОВАДИЙСКИ И ДОБРИЧКИ ВЕЛИЧИЯ. НО, ЕДНА МЕДИЯ НЕ ОЗНАЧАВА ЕДИНСТВЕНО НОВИНИ. ПОНЯКОГА, ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ПРОВИНЦИАЛНИ АРТИСТИ, УСПЯВАХА ДА ИЗПЪЛНЯТ МОИ РАЗКАЗИ. (МУЗИКАЛНОТО ОФОРМЛЕНИЕ БЕ СЪКРОВНО!?!) НО СТИХОВЕТЕ МИ – НЕ СЕ ПРИЕМАХА. БИЛИ ПРЕКАЛЕНО СОЦИАЛНИ – ПЪК!?! - НИКАК СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ. ВСЕ ПАК, ЕДНА ЗАРАН ИЗНЕНАДВАЩО, ПУСНАХА МОЕ СТИХОТВОРЕНИЕ.

 

 

АКО ИСТИНАТА Е БЯЛА СТЕНА,

 

АКО ЛЕЖИМ ПРИКОВАНИ ВЪРХУ НЕЯ,

 

НАВЯРНО ИЗГЛЕЖДАМЕ РЪЖДИВИ ПЕТНА,

 

ВЪРХУ МЕТАЛ ИСКРЯЩ ОТ НАПРЕЖЕНИЕ.

 

РЕДАКТОРЪТ, ПУСНАЛ ТОВА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО СТИХОТВОРЕНИЕ, БЕ ПОЛУЧИЛ ПРОФСЪЮЗНА ПОХВАЛА С ДИПЛОМ. СЛЕДВАШЕ ДА ПОЛУЧИ АВТОРОВА ПОЧЕРПКА. А, ПИЕШЕ ЗАВАЛИЯТА - НАПРОВАЛ. БЕ ЗЛАТНА БЕЛОГРАДСКА ЕСЕН. ОТИДОХ ДА ВЗЕМА ОТКРИВАТЕЛЯТ НА МЕСТНИ ТАЛАНТИ, ОТ ДВЕРИТЕ НА РАДИОТО. НАТЪКМЕН, В ОСТАТЪЧНИЯТ КОСТЮМ НА ПАПА КОЩИ, ИКОНОМИСАН ОТ МЪСТТА НА ЗЕМЯТА. В НЕПОМНЕЩ СУХИ ВРЕМЕНА ШЛИФЕР. С БОРСАЛИНОВО БОМБЕ НА ГЛАВА.

ПОЧЕРПКАТА ПРЕДСТОЕШЕ ДА СЕ СЛУЧИ, В ПРОЧУТОТО ЗАВЕДЕНИЕ „ДРЪЗКИ-БОТ“. ХАРАКТЕРНО С ОСОБЕНАТА СМЕЛОСТ НА СВОЯТ БАРМАН. ДЪНЕЩ РОК-БАЛАДИ НАПРОВАЛ. ПО ВРЕМЕНА, КОГАТО ВСЕ ОЩЕ НЕ БЕ ДОСТАТЪЧНО ЯСНО – С КАКВО БИХА МОГЛИ ДА БЪДАТ СОЦИАЛНО ПОДМЕНЕНИ.

 

СМЕЛИЯТ РЕДАКТОР, ОПОВЕСТИЛ НА СВЕТА, ЧЕ И В БЕЛОГРАД ИМА БАБАМ-ПОЕЗИЯ, ИМАШЕ НАВИК ДА НЕ ИЗТРЕЗНЯВА. СЧИТАШЕ, ЧЕ ТОВА ГО ПРАВИ ОСОБЕНО ЗНАЧИТЕЛЕН РЪКОВОДИТЕЛ. КЛАТУРКАЙКИ СЕ, РЕДАКТОРЪТ ИЗХВРЪКНА ИЗ ПОРТИТЕ НА РАДИО БЕЛОГРАД. ТВЪРДЕЙКИ ПОЛУГЛАСНО: „АМА ЖЕНАТА МЕ ЧАКА“. (ДЕБЕЛА ОПАШАТА ЛЪЖА!?!) ХВАНАХ ГО ПОД РЪКА, ПА ГО ЗАТЪТРИХ ПО „ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКАЯ“ КЪМ БАРА, А ТОЙ ОСТАНА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ДОВОЛЕН. И, КУЦУК-МУЦУК, МЕЖДУ ОСЕМНАДЕСЕТ И ДЕВЕТНАДЕСЕТ ЧАСА, ВЕЧЕ БЯХМЕ КРОТНАЛИ, В НАЙ-ДИСИДЕНТСКОТО ЗАВЕДЕНИЕ НА БЕЛОГРАД. ТАМ, НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, ЗНАЧИТЕЛНО В КЪСНИ ВРЕМЕНА НАРЕЧЕНО ЕВКСИНОС, А ПОДИР ТОВА ЧЕРНО. ТОКУ, ПОД ТЕРАСАТА НА ПРОГОНЕНОТО ИТАЛИАНСКО КОНСУЛСТВО. БЯХ ПОСТАВИЛ БАРМАНА В ЧАС, ТА, КАТО ВЛЯЗОХМЕ ВСИЧКО ВЕЧЕ БЕ НА РЕЗЕРВЕ И ТОП-СЕРВИЗ. РАЗПОЛОЖИХМЕ СЕ НА ЗАКЪТАНА МАСА ЗА ДВАМА. ИМАХМЕ ТОЛКОВА МНОГО ДА СИ КАЗВАМЕ – КОЛКОТО НЯМАШЕ ЗА ИЗПИВАНЕ. БАРМАНЪТ ЗАСВЯТКА С ОЧИ, СЪВСЕМ ВЪЗПИТАНО ИЗПСУВА, ПА ПУСНА НАЙ-НЕВЪЗПИТАНИЯ РОК НА БИЛ ХАЛЕЙ. (ПРЕДСТАВЯТЕ ЛИ СИ!?!) СТРОГО ЗАБРАНЕНА МУЗИКА ПО ВРЕМЕ, КОГАТО В КОСМОСА НЯМАШЕ ПОМЕН НИТО ОТ ИЗКУСТВЕНИ СПЪТНИЦИ, НИТО ОТ ПИШМАН-КОСМОНАВТИ. А, АЗ!?! АЗ ОСТАНАХ - С БОМБЕТО НА ГЛАВА.

 

ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР НЕ ОТКЪСВАШЕ ОЧИ, ОТ МОЕТО ПАТРИАРШЕСКО БОРСАЛИНОВО БОМБЕ. ПРЕДУСЕЩАХ КОНСКО, КАТО ЗА ПРАЗНОСКИТАЩ. ГАРАНЦИЯ ЗА ОБНАРОДВАНЕ, НА НОВИ ЧЕТИРИСТИШИЯ СРЕЩУ ХОНОРАР. ПЕРСПЕКТИВИТЕ НА СОЦИАЛИЗЪМА – У НАС И ПО СВЕТА – ПРЕЗ ИДУЩИЯТ ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ ВЕК, ТРЯБВАШЕ ДА БЪДАТ ПРЕВЪЗНАСЯНИ. И, ЕТО - ЧЕ РЕДАКТОРЪТ ЗАГЪГНА.

- АМ ТУЙ БУМБЕ – ЩО ТИЙ – РЪБОТНИЧЕСКО КЛАСО – О - О!?!

ВИДЯХ СЕ ПРИНУДЕН, ДА РАЗКАЖА ИСТОРИЯТА НА НЕЩАСТНОТО БОРСАЛИНОВО БОМБЕ, ПРЕЖИВЯЛО БОМБАРДИРОВКИТЕ НАД СТОЛИЦАТА, ПРЕНАСЯЙКИ ПАРТИЙНО ДЖЕПАНЕ.

- ТУЙ НИ МОЖ" ДЪ БЪДИ, - ГЪГНЕШЕ БЛЮСТИТЕЛЯТ НА ПАРТИЙНАТА ПРАВДА. - ВСЯКИ ТРЕБЕ ДЪ СИ ЗНАЙ МИСТОТУ В ТОЗ" ЖИВОТ – ТЪЙ ДЪ ЗНАЙШ . . .

НИЩО ДРУГО НЕ ОСТАВАШЕ ОСВЕН, ДА КИМАМ, И ДА КИМАМ, И ДА КИМАМ ПОЗОРНО СЪГЛАСЕНЧЕСКИ. БЕ ЧОВЕК, ПРЕКАРАЛ КОМИТАДЖИЙСКА СЕДМИЦА В ГОРАТА.

 

ТОГАВА, В ЗАВЕДЕНИЕТО ВЛЯЗОХА ДВАМА ПОПУЛЯРНИ С ПУБЛИЧНА ТРЕЗВЕНОСТ ПРОГРАМНИ РЕДАКТОРИ. БАРМАНЪТ ИЗКЛЮЧИ УРЕДБАТА, ХВЪРЛЯЙКИ ГНЕВНИ ПОГЛЕДИ КЪМ НАШАТА МАСА - НИЕ СМЕ ГИ ДОКАРАЛИ. НАСТАНА МЪРТВЕШКА ТИШИНА. В КОЯТО СЕ ОТКРОЯВАШЕ ХЪРКАНЕТО НА МОЯТ СИ ГЛАВЕН РЕДАКТОР. БЕ ЗАДРЯМАЛ ЧОВЕКЪТ.

 

ДВАМАТА КЕРАТИ ОТ РАДИОТО ДОРИ НЕ НИ ПОГЛЕДНАХА. ПРЕГЛЕДАХА ПРИБРАХА КАСЕТИТЕ НА БАРА, ОТБЕЛЯЗАХА СИ НЕЩО, ОТВОРИХА БЕЗДЪННА КОЖЕНА ЧАНТА. ХВЪРЛИХА КАСЕТИТЕ ТАМ. И, БЕЗ ДА НИ ПОГЛЕДНАТ ИЛИ ПОЗДРАВЯТ, ОТЦЕПИХА НАВЪН. ДОКАТО МОЯТ ЧОВЕК ВЗЕ, ЧЕ СЕ РАЗБУДИ.

 

- СИГА - К"О СТАНЪ – РЪЗБРА ЛИ!?!

- НЕ . . .

- НЯМА И ДА РАЗБЕРЕШ – Я СМЪКНИ ТОВА БОМБЕ МОРУКШКО, ЧЕ НЕ СЕ ЗНАЕ КОЙ ИДЕ ПОДИР ТЯХ!

- НЯМА!

- ВТОРИ ПЪТ ПОЕЗИЯ – НА НАНАЙ.

- НЯМА!

 

СВИ РАМЕНЕ. И, ОТНОВО МУ ОТКЪРТИ.

 

РАДИОТО БЕ РАЗПОЛОЖЕНО СЪВСЕМ НЕДАЛЕЧ, В СЕКВЕСТИРАНАТА СТАРОВРЕМСКА КЪЩА НА ЦУМБАРКОВИ. РЕДАКТОРЪТ ОТНОВО СЕ СТОРИ ЗАДРЯМАЛ. А АЗ, ДОКАТО СИ СЕ ОГЛЕЖДАМ, СЕ ЗАРЕКОХ ПОВЕЧЕ ДА НЕ СЕ ЗАНИМАВАМ - НИТО С ПОЕЗИЯ, НИТО ДОРИ С ПРОЗА. ДВАМАТА РЕДАКТОРИ СЕ БЯХА ЗАВЪРНАЛИ. ЗА ДА ВЪРНАТ РАЗМАГНИТЕНИТЕ РОК-КАСЕТИ НА БАРМАНА. ЕДВА ТОГАВА НИ КАЗАХА „ЧАО“. ЩОМ ОТМИНАХА, БАРМАНЪТ СЕ РАЗТИЧА.

 

- А СЕГА, ЩЕ СЛУШАТЕ, ЗА НА БАБА МИ БЯЛОТО СЛАДКО. ТАКА Е ВСЕКИ ДЕН.

 

И, ПУСНА СТРОЙНО ПОДБРАНИ ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ.

 

 

НЕ СТЪПИХ ПОВЕЧЕ В РАДИО БЕЛОГРАД. КЪДЕТО, В ХОЛА, ДО СТУДЕНАТА КАХЛЕНА ПЕЧКА ОТ ВРЕМЕТО НА ЦАР ФЕРДИНАНД, БЕ ИНСТАЛИРАНО ГДР-РАЗМАГНИТВАЩО УСТРОЙСТВО. НЕ ТАКА ПРОИЗВОДИТЕЛНО, КАКТО ДИРЕКТНО ИЗПОТЪПКАНИТЕ ЗАПИСИ ОТ НЕГОВИЯТ „ЗЛАТЕН РАДИО-ФОНД“, ПО ВРЕМЕ НА ПОРЕДНИТЕ МЕНТЕ-ПОЛИТИЧЕСКИ ПЕРМУТАЦИИ, В ТОЗИ АПЕНДИКС НА СВЕТА.

 

 

ГЛАВНИЯТ РЕДАКТОР СЕ ПЕНСИОНИРА, И ОКОНЧАТЕЛНО ПРОПИ. ЧЕСТО СИ СЕ СРЕЩАХМЕ, ПО КРАЙБРЕЖНАТА УЛИЦА „ЧЕРВЕНОАРМЕЙСКА“. НЕ ПРЕСТАВАШЕ, ДА СЕ ЗАЯЖДА С МОЯТА ПОЧЕРПКА, С БЯЛО СЛАДКО, КОНЯК И ВЪЗРОЖДЕНСКИ ПЕСНИ. МОЯТА ПОЕЗИЯ БИЛА ВИНОВНА, ДА БЪДЕ ПЕНСИОНИРАН ПРЕЖДЕВРЕМЕННО. И, НЕКА ДА ЗАПОМНЯ. ЖУРНАЛИСТИКАТА БИ МОГЛА ДА ПРЕЕБЕ ВСЕКИГО. ТАКА, ЧЕ ДА НЕ СЕ НАПЪВАМ МНОГО-МНОГО. НИМА НЕ ЗНАЯ, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е ПАНАИРДЖИЙСКО КОЛЕЛО? ПОСЛЕ ИЗВЕДНЪЖ ИЗЧЕЗНА. РАЗТРЕВОЖИХ СЕ. ТРЪГНАХ ДА ГО ИЗДИРВАМ. НЯКОЙ БЕ КАЗАЛ, ЧЕ ДЪРВЕНОТО МАСЛО МНОГО ПОМАГА. ОСОБЕНО, ПРИ ПИЯНДУРСКИ КИСЕЛИНИ . ДОСТАТЪЧНО Е ДА НАВИКНЕШ. БЯХ КУПИЛ ЛИТЪР НАЙ-КАЧЕСТВЕНО МАСЛО. ТРЯБВАШЕ ДА ГО ИЗДИРЯ, И ДА СИ ГО УБЕДЯ, ДА МИНЕ НА РЕЖИМ ЛЕЧЕБЕН. САМО ЧЕ - КАКВО СЕ РАЗКРИ ПРИЯТЕЛИ МИЛИ МОИ – КАКВО СИ СЕ РАЗКРИ. ОКАЗА СЕ, ВЕЧЕ НЕ Е МЕЖДУ ЖИВИТЕ. И ТО, НЕ ПОРАДИ ПРЕКАЛЕНО КЪРКАНЕ – СЪВСЕМ НЕ. ЗАПИСАЛ СЕ НА ИЗТРЕЗВИТЕЛНА ЕКСКУРЗИЯ ДО НОС ПАЛАВЕЯ. КЪДЕТО ФАРОВЕТЕ ПО ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА БЯХА ТРИ. УНИКАЛНО МЯСТО – САМО ЗА МАРИМАНИ. ТРИ ФАРА, И НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ РАБОТИ. НО, ДРУСНАЛ ЗЕМЕТРЪС. И ФАРЪТ, СТАРИЯТ ТУРСКИ ФАР, ЗАПОЧНАЛ БАВНО-БАВНО, ДА СЕ СВЛИЧА В МОРЕТО. И, НАШИЯТ ЧОВЕК, ТОЗ" СЪВСЕМ ПРОПИЛ СЕ ЖУРНАЛИСТ, ХУКНАЛ - ПРЕДСТАВЕТЕ СИ, ХУКНАЛ ДА ПОДПИРА ПАМЕТНИКЪТ ДА УЦЕЛИ МОРЕТО. НО, МОЛЯ ВИ, МОЖЕ ЛИ РУХВАЩ ФАР, ДА НЕ УЦЕЛИ МОРЕТО? НЯМА КАК, ДА НЕ ГО УЦЕЛИ. ЗАЕДНО С ОНЗИ, КОЙТО ГО ПОДПИРА.

 

 

НОС ПАЛАВЕЯ, ОТДАВНА НЕ Е НИКАКВА СЕКРЕТНА ЗОНА, А ЕДНО АБСОЛЮТНО НИЩО. КАКТО ГЛЕДАМ, И ВТОРИЯТ ФАР Е ТРЪГНАЛ КЪМ МОРЕТО. ПРОЩАВАЙТЕ, НЕ СЪМ АЗ, КОЙТО ЩЕ СЕ ОПИТА ДА ГО СПРЕ – ДА НЕ ЦАМБУРНЕ В МОРЕТО. И РЕВОЛЮЦИЯ ДА СЕ РАЗГЪРНЕ, НЕЩО КОЕТО Е ТРЪГНАЛО КЪМ ДЪНО – НЯМА КАК ДА НЕ УГАДИ ДЪНО. ВЕЛОСИПЕДЪТ, КИТАЙСКО ПРОИЗВОДСТВО - ЛОВЕШКА СГЛОБКА, ИМА КУБАВА МЕТАЛИЧЕСКА КОШНИЧКА. В НЕЯ СИ НОСЯ; САНДВИЧ, БУТИЛЧИЦАТА ВОДКА, БЛОКЧЕ НЕНАЧЕНАТ ШОКОЛАД. ПОДПИРАМ ВЕЛОСИПЕДЪТ НА НОВИЯТ ФАР, А ОЧИТЕ МИ В НЕГО. ЧЕ, АКО ДА ЦОПНЕ В МОРЕТО – КАК ЩЕ СЕ ДОБЕРА ДТМА!?! НАМИРАМ НЕДАЛЕЧНА СЯНКА. СЯДАМ СИ ДА СИ СЕДЯ. ДИШАМ СИ ЧИСТ МОРСКИ ВЪЗДУХ НА АВАНТА. ЛАПАМ БРОДВУРСТ ПОДИР БРОДВУРСТ ДОМАШЕН. ПИЙВАМ ФИНЛАНДСКА ВОДЧИЦА ОТ ПЛИСКА. ОТХАПВАМ ШВЕЙЦАРСКИ ШОКОЛАД ОТ СВОГЕ. А НАОКОЛО ГЛАРУСИТЕ, КРЯКАТ – ЧАК ЛАЯТ. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ПИТАМ. КОЕ Е ТОВА ЧУТОВНО НЕЩО, КОЕТО УСПЯВА И ПРАВИ ЕДИН БОКЛУК – ИЗНЕНАДВАЩО!?! - ДА СЕ ПРЕВЪРНЕ В СЪВЕСТЕН ЧОВЕК? ЗА ОБРАТНОТО СЪМ НАЯСНО – ОТСЪСТВИЕ НА ОБИЧ.

 

НЕ МИСЛИТЕ ЛИ, ЧЕ ДА ПОДПИРАШ ПРОПАДАЩ ФАР, ПРОСТО Е БЕЗ СМИСЪЛ!?!

 

END

 

29.04.2015./18:28.

 

 

 

 

 

 

 
IN MEMORIAM
EMIL IVANOV
03.03.1957 - 18.03.2010 - 18.03.2015
THE POET!
ГРЕХЪТ КЪМ ПОЕТИТЕ НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОПРОЩЕНИЕ - 
А. Е. Доктороу!?!

 ИСКАМЕ СИ ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ СОЦИАЛНИ ПЕНСИИ - НЕРАЗДЕЛНА ЧАСТ ОТ ВСЯКАКВИ ДРУГИ ПРИСЪДЕНИ ПЕНСИИ, ЗА БЕЗУСЛОВНО ВСЕКИ ПРЕСТАРЯЛ И ПЕНСИОНИРАН БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИН - КЪДЕТО И ДА Е ПО СВЕТА!?!

 Your comment is awaiting moderation. 
April 22, 2015 at 10:02 AM

Ladies and Gentlemen,
We have in a search of the
GALKO AKERY’S FAMILY ROOTS.
If You have got any information, please, help to us.
Thank You very much indeed.
Sincerely Yours, B. K. AVRAMOV-HEMY, writer.

  © 2000 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV ROUSSEFF-HEMY

 

ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА

  - ПОЕМА -

ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА,

 

ПОКРАЙ МОРЕТО ЧЕСТО-ЧЕСТО БРОДЯТ,

 

ЗА ДА ГО ПРИТЕЖАВАТ ВЪВ ИНАТ -

 

НА ИМАЩИТЕ ВСИЧКО - ОСВЕН МОРЕ . . .

 

ЗА ДА ГО ТРЕБВАТ НАМЕСТО ВЯРА,

 

ЗА ДА ГО ИМАТ НАМЕСТО ПОДСЛОН,

 

ЗАЩОТО ЗНАЕ СЕ ОТ ВЕКИ -

 

ПОКРАЙ МОРЕТО СЕ ПРОЩАВАТ,

 

ИЛИ ИЗПЛАЩАТ -

 

ГРЕХОВЕТЕ ХОРСКИ ВСЯКАКВИ . . .

 

РАЗДИПЛЯ ШАРФОВЕ НАМЕСТО ЗНАМЕ ВЯТЪРЪТ,

 

НАГОНВАЙКИ ПО НАВИК

 

ИЗПОКЪСАНИ ПЛАТНА НА ВЕТРОХОДИ,

 

ЗА ДА РАЗКРИЕ - ВЪВ ВСЕКИ БРОДНИК,

 

НЕПОКЛАТИМА ИСТИНА ЧОВЕШКА . . .

 

НО,

 

ГДЕ Е ИСТИНСКАТА ИСТИНА НА СВЕТОВЕТЕ!?!

 

ТОВА ЕДВА ЛИ БИ ОТГАТНАЛ НЯКОЙ,

 

ВЗЕМАЛ НА ЗАЕМ ДУШАТА НА СЪСЕДА,

 

ВЪВ ИМЕТО НА НЯКАКЪВ-ТО КУЧЕШКИ ЖИВОТ,

 

ВЪВ КОЙТО Е ЗАТЪНАЛ ТЪЙ ГРЕХОВНО,

 

ЧЕ ДАНО ИЗЛЕЗЕ ЕВТИНО НА ГОСПОДАРЯТ,

 

ЧИЕТО ИМЕ НИКОЙ НЕ ПОЗНАВА . . .

 

ЗАСЕДНАЛА Е КАТО КОРАБ ИСТИНАТА,

 

ПРЕД БРЕГЪТ НА ИСТИНИТЕ СВЕТИ,

 

А БУРЯТА НЕ ИСКА ДА ПОМАГА,

 

ПОТЪНАЛА НА ДЪНОТО ОТ НЕЧОВЕШКИ СРАМ,

 

ВСРЕД ДЪЛБИНИТЕ НА ДЕНЯТ,

 

ДОКРАЙ ПОГАЗЕНА И УНИЗЕНА . . .

 

НАОБЛЕДЕНЕНА НАВИС ПЛАНИНА,

 

В НАЙ-ОПАСЕН ГЛЕТЧЕР ПРЕВЪРНАТА Е -

 

ИСТИНАТА ХОРСКА;

 

СИСТЕМНО-НАУЧНО ДЕТАЙЛИЗИРАНА,

 

НАПУДРЕНА ИНТИМНО И ПРОСТАШКИ НАТЪКМЕНА;

 

ТЯ – ЧАЛГАТА НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА,

 

ОТНОВО Е БАЛКАНСКИ СУРОГАТ,

 

ЕДНА НАЙ-ПОРНОГРАФСКА,

 

ЕДНА НАЙ-СКАПАНА ЛЪЖА ВЪВ ПРЕХОД,

 

РАЗКРИЛА ТУЧНА ЗАДНИЦА,

 

ЗА ДА ПРИКРИЕ ВЪЛЧИ ЗЪБИ . . .

 

ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА,

 

КАКВО ЛИ ДИРЯТ -

 

ВСРЕД БУРИТЕ ДОБРЕ НАТАМАНЕНИ,

 

ТА ПРОСТО НЯМА ВЕЧЕ НАКЪДЕ,

 

ОТ СВЕТОВНИТЕ ПОРЕТА ПРОКУДЕНИ ДОКРАЙ,

 

И ПО БРЕГА НАНИЗАНИ КАТО НЕНУЖНИ КОРАБИ,

 

ПОТЪНАЛИ В РЪЖДА,

 

В ОЧАКВАНЕ СЪДБОВНО,

 

НА ТЪЖЕН – ТЪЖЕН – ТЪЖЕН КРАЙ.

 

В ОПАШКИ ВЯЛИ ПОДРЕДЕНИ,

 

ЗА СЪМНИТЕЛНО ШИШЕ ВОДА,

 

ОТ НАЙ-СЪМНИТЕЛНИЯ ЧУЧУР -

 

НА НАЙ-СЪМНИТЕЛНИЯ ИЗВОР,

 

ОБЯВЕН ЗА ЛЕКОВИТ,

 

ЗАЩОТО ПРОСТИЯТ НАРОД ХАРЕСВА

 

НАУКОПОДОБНИ ЕТИКЕТИ -

 

ПРИМЕСЕНИ,

 

СЪС НАЙ-ДОЛНОПРОБНА АРЕСТАНТСКА ЧАЛГА.

 

ПРОВЕСИЛИ ГЛАВИ,

 

ВСРЕД ТЕЗИ СИВИ, СТРАШНИ,

 

БЕЗПОДОБНО ДИВИ МРАЧНИ ВРЕМЕНА,

 

ПРОВЛАЧВАЙКИ НОЗЕ ПРЕУМОРЕНИ,

 

НОЗЕ ПОЧУПЕНИ ОТ РОБСКИ ТЕГЛИЛА,

 

НЕ ОТ СВЕСТЕН ТРУД НАРИЧАН РАБОТА -

 

АМИ ОТ ВИСЕНЕ ПО ОПАШКИТЕ С ПРЕДИМСТВО,

 

ПРЕКРАЧВАЙКИ ГЛУПЕШКИ -

 

ПРЕЗ ДУПКАТА НА ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА;

 

КЪДЕТО ВЕЧЕ И ОЗОНЪТ Е СПЕСТЕН;

 

УСТАНОВЯВАЙКИ ЗА ЛИШЕН ПЪТ,

 

ДОКОЛКО КРЕХКИ СВЕЩИ СЕ ЯВЯВАТ,

 

НА СЛАВНО МИНАЛО,

 

НА НЕНОРМАЛНО НАСТОЯЩЕ,

 

НА НЕИЗВЕСТНО БЪДНО ПО ПРОГРАМА,

 

КАКВОТО ХИТРЕЦИТЕ БОЖЕМ ПАЛЯТ И ЗАГАСВАТ,

 

НАСПОРЕД КАКТО ПРЕЦЕНЯТ.

 

УСПЯВАЙКИ ДА СЕ УПОДОБЯТ,

 

ПРЕД МНОЗИНСТВОТО МИГОМ ОБОСЯЛО,

 

НО НЕ И ПРЕД ЖЕНИТЕ СВОИ СВЪРТОКЪШНИ -

 

НА ОНЗИ ВЕЧЕН БОГ НАД ВРЕМЕТО И ЕТЕРНАЛА,

 

ЗАБРАВЯЙКИ ДОКОЛКО ПЪК САМИТЕ ТЕ СА,

 

МАТЕРИЯ НА ВРЕМЕТО ЗЛОУПОТРЕБЕНА . . .

 

ДИВАШКИ ВДИГАЙКИ ОЛЕКНАЛИ РЪЦЕ,

 

УМЕЛО ОКОВАНИ В РОБСКА НЕМОТИЯ,

 

НЕГОДНИ НИ ЗА ТРУД - НИТО ЗА ОТБРАНА,

 

ИЗПРАЗНЕНИ ЗАВИНАГИ ОТ МИСЪЛ ЗА ИМАНЕ,

 

ПРЕВЪРНАТО В МЕЧТА ЗА ЗАЛЪК ЕЖЕДНЕВЕН КЛИСАВ ХЛЯБ,

 

ПРЕДИ КЪМ СЕБЕ СИ С ОЛОВО ДА ПОСЕГНАТ,

 

ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА,

 

КАКВО - КОГО ИЗДИРВАТ ПО БРЕГА,

 

С КАКВО НИ МАМЯТ -

 

СЪС КАКВО ПРИВЛИЧАТ,

 

ЕДВА ЛИ НЯКОГА БИХА РАЗКРИЛИ . . .

 

ЗАЩОТО,

 

ЗА ПРОЗРЕНИЕ ЧОВЕШКО

 

НЕ ОСТАВА КАПКА ВРЕМЕ,

 

ТА АКО ВЗЕМЕ ДА ГИ ОСЕНИ,

 

ОНУЙ ПРОЗРЕНИЕ СЪДБОВНО,

 

МОРЕТО МИГОМ БИ ДОШЛО НИ -

 

ДО КОЛЕНЕ . . .

 

ПОНЯКОГА ЗА КРАТКО,

 

ТЕЗИ СТРАННИ ХОРА, -

 

ЗА СКИТНИЦИТЕ КРАЙ БРЕГА ГОВОРЯ, -

 

КРАК ЗАПИРАТ,

 

ЗАБИВАТ ВЗОР НАКЪМТО ХОРИЗОНТА БЛЕД,

 

ОТ ГДЕТО СЕ НАДЯВАТ -

 

ИЗБАВЛЕНИЕТО НЯКАК ДА ИЗГРЕЕ,

 

И НАКЪДЕТО СА ОТПРАВИ ОБЕЗУМЯВАЩИ МЕЧТИ,

 

ПРЕВЪРНАТИ ПОРАДИ ГЛУПОСТ,

 

НАМЕСТО ВЪВ ВЯРА,

 

ВЪВ ВЕЧЕН И БЕЗУМЕН ЖИВОТИНСКИ СТРАХ –

 

ПРЕД НЕИЗВЕСТНОСТТА НА УТРОТО . . .

 

ОТХВЪРЛЕНИТЕ ХОРА НА СВЕТА,

 

МЪЛЧАТ И КРАЧАТ - КРАЧАТ И МЪЛЧАТ;

 

ДОКАТО ВЕТРОВЕТЕ ГАВРЯТ СЕ СЪС ТЯХ,

 

ДОКАТО ВЕТРОВЕТЕ ХВЪРЛЯТ ПЯСЪК ВЪВ ЛИЦЕ;

 

ЗАБРАВИЛИ,

 

ЧЕ МАЙКАТА НА МАЙКИТЕ ЗА ВСИНЦА Е ЕДНА;

 

ХЕЙ ТАМ -

 

ПОД МАДАРА ЗАРИНАТА ВОВЕК;

 

ПРЕВРЪЩАЙКИ ИЗПЕПЕЛЕНИТЕ ДУШИ ГРЕХОВНИ,

 

ВЪВ ИЗПРЪХНАЛ ПРАХАН,

 

ГОТОВ ДА ВЪЗПЛАМЕНИ ЗАВИНАГИ СВЕТЪТ,

 

ТА ВСИЧКО ДА ДОБИЕ ЯСЕН КРАЙ.

End – 04.08.1997. - 17.04.2015.

 
ХРИСТОС ВОЗКРЕСЕ - ВОИСТИНА ВОЗКРЕСЕ!?!
N.B
"DESPITE / ВЪПРЕКИ" - ЕКСПЕРИМЕНТАЛЕН ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ АЛМАНАХ СЪС СЪДЪРЖАНИЕ - ПО ВАШЕ ЖЕЛАНИЕ.
ИМАТЕ ЛИ ТАКОВА!?! 
FAX: +359 (0)52 601 766

 



 

(C) 1988-2015 - BOGOMIL KOSTOV AVRAMOV-HEMY
ГЛАСЪТ
НА
ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ
РАЗКАЗ
ОТ
БОГОМИЛ КОСТОВ АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ПРЕДИ ГОДИНИ, (КОЛКО ОТДАВНА БЕ ТОВА!), СЪДБАТА СЕ СМИЛИ НАД МЕНЕ - СУХОПЪТНИЯ ЧЕРВЕЙ, БЕДНИЯТ ПОЕТ, НЕПРОКОПСАЛИЯ КОНЦЕПЦИОНИСТ, ИНАЧЕ КАЗАНО – ОБИКНОВЕН КОРАБЕН РУНДУК; КАКТО СИ МЕ ОКАЧЕСТВЯВАШЕ ЕДНО СЪВСЕМ МЛАДО МОМЧЕ НЯКОГА; СЕ НАЛОЖИ ДА МОРЕПЛАВАМ. ВЪЗПИТАНО ДА КОМАНДВА РОБИ, ТОВА МОМЧЕ НЕ ПОДОЗИРАШЕ, ЧЕ НАУЧЕНОТО ОТ НЕГО ДНЕС – ЗА МЕНЕ БЕ ОТМИНАЛОТО ВЧЕРА. В ПО-КЪСНИ ВРЕМЕНА, ТОВА МОМЧЕ УСПEШНО СЕ ПРОДАДЕ ЗА ВАГОН ОБЛИЦОВЪЪЧНИ ПЛОЧКИ ЗА БАНЯ. (ДА МУ БЕРЕ ГРЕХЪТ ОНЗИ, КОЙТО ГО ПРЕПРОДАДЕ!) НО, ТЪЙ ВЪРВИ СВЕТЪТ – САМО КЕШ. КАК ДА Е.
СЪДБАТА СЕ БЕ СМИЛИЛА. И АЗ, С БОЖИЯ ПОМОЩ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ОНЗИ ГДЕ ДЪРЖИ ГРЪМОТЕВИЦИ В РЪЦЕ, ПОТЕГЛИХ В ЗАДГРАНИЧНА КОМАНДИРОВКА. НА БОРДА НА СТАРОМОДНИЯ ПРИСТАНИЩЕН СПАСИТЕЛ, МОТОРНИЯТ ВЛЕКАЧ “ХАРПТУН”. КОРАБ, НЕПРИГОДЕН ЗА ПРИСТАНИЩНИ МАНЕВРИ, И ПОРАДИ ТОВА, “ВЛЕКАЧ-СПАСИТЕЛ ОБЩА УПОТРЕБА”. ВСИЧКО СТАНА ТАКА БЪРЗО, А ПАРИТЕ В ДЖЕБ БЯХА ТАКА МАЛКО, ЧЕ НЕ ОСТАВАШЕ ДА НАПРАВЯ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА КУПЯ НЯКОЛКО ЧЕРНО-БЕЛИ ФИЛМЧЕТА ЗА “СМЯНА-8”, И БУТИЛКА-ДВЕ КОНЯК “ПЛИСКА”. НЕ БЯХ ПЪТУВАЛ ПО МОРЕ. ОКАЗА СЕ – ГОЛЯМА РАБОТА. НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ ПРОСТОВАТИТЕ ХОРИЦА В НЕГО, СА В ОНЗИ ПОСТОЯНЕН ПРЕХОД, ЕДВА НАПОСЛЕДЪК ВЪЗПРИЕТ ОТ РОЯК ПИШМАН-ПОЛИТИЦИ, (ТЯХНА МАМА!), ЗА ГЛОБАЛНА ВСЕБАЛАМОСВАЩА СТРАТЕГИЯ. ТОВА ДОКРАЙ ТОЛЕРАНТНО МОРЕПЛАВАЩО ПЛЕМЕ, ПО СЪЩЕСТВО, СИ Е - В НЕПРЕСТАНЕН В ПРЕХОД. НЕ САМО ОТ ПРИСТАНИЩЕ В ПРИСТАНИЩЕ. НО И – ОТ ДУШЕВНОСТ В ДУШЕВНОСТ. МАКАР ПРЕЗ НЕПОСИЛЕН БАЧ И АЛКОХОЛИ. ТУРИХ ЗА КУРАЖ БРЪСНАЧА НА ДЯДО НИКОЛАЙ В ДЖЕБ. И, ПРЕКРАЧИХ НИСКИЯ БОРД НА ВЛЕКАЧА.

КАПИТАНЪТ НЕДОВОЛНО ИЗСУМТЯ, ПА СЕ ВТУРНА В САЛЕТА И ЗАПОЧНА ДА УКРЕПВА СИМВОЛИЧНАТА СТЕННА СКУЛПТУРА – КАПИТАН С ЛУЛА И МАЙМУНКА НА РАМО, ДОКАТО СЕ КРЪСТИ ПРЕД ИКОНАТА НА СВЕТИ НИКОЛАЙ МОРЕСПАСИТЕЛ. НАЧАЛСТВОТО ПОМРЪДНА ШЕГОВИТО МУСТАЧКИ. ПОСОЧИХА МИ КАБИНА ПОД ВОДОЛИНИЯТА, ИЗПЪЛНЕНА С ПЛАКАТИ ОТ ПОРНОСПИСАНИЯ, ПО ОНОВА ВРЕМЕ ЗАБРАНЕНИ СЪС ЗАКОН. НА ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ, МОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА БЕ ТАКА БОГАТО, ЧЕ ОСВЕН ПРОФАНАТОРСКИ БАЧ, НЕ ПРЕДВИЖДАШЕ РАЗСЪБЛЕЧЕНИ МАЦКИ. ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА БАНАЛНО ПЪТУВАНЕ ОТ ДРЕВЕН БЕЛОГРАД, ПРЕЗ НОЩНОТО ЧЕРНО МОРЕ, БОСФОРА, ДАРДАНЕЛИТЕ И АДРИАТИКА - ДО ВИКОВНИЯ СПЛИТ, НАЧАЛСТВОТО НАСМЕШЛИВО МЪРДАШЕ МУСТАЧКИ. ИЗТЪКВАЙКИ, ЧЕ БЕЗ ДА Е СЕРТИФИЦИРАН МОРЯК, Е ОМОРЯЧИЛ МНОЗИНА. НЕЩО, В КОЕТО НЕ ПОДЛЕЖЕШЕ НА НИ НАЙ-МАЛКО СЪМНЕНИЕ. БЯХА ВРЕМЕНА НА КАРАКАПИТАНИ – ЗА КАРАНАЧАЛСТВА. И, АКО НЕ БЯХ В КУХНЯТА ДА ЧИСТЯ КАРТОФИ, СЕ ОКАЗВАХ В НЕГОВАТА КАЮТА, ПРЕД ПАРАХОДНАТА ПИШЕЩА МАШИНА. КЪДЕТО ЗАПИСВАХ - НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ЩЕ БЪДА РАЗБРАН ПРАВИЛНО - ПАРТИЗАНСКИ ГЕРОИЗАЦИИ. ЕДВА ПЕТДЕСЕТИНАГОДИШЕН, ШЕФЪТ БЪЛВАШЕ СПОМЕН ПОДИР СПОМЕН. ДАЛИ УСЕЩАШЕ, ЧЕ СИ ОТИВА, ЗАЕДНО СЪС СВОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА?

 

СПОМЕНИТЕ: БЕ ЗНОЙНОТО ЛЯТО НА 1942-РА. НАД БЕЛОГРАД НИСКО ПРЕЛЕТЯ ”МЕСЕРШМИД”. ВСИЧКИ ЗАЛЕГНАХМЕ ПОД МАСИТЕ В „ГРОЗД“. РАЗБРАХ, ЧЕ Е ЗАПОЧНАЛА ВОЙНА . . .
- ТАКА ЗАПОЧВАТ СПОМЕНИТЕ НА ГЕНЕРАЛ Д. Д. - ОСМЕЛИХ СЕ ДА ВМЕТНА.
- И ТОЙ - ОТ НАШ’ТО СЕЛО …
ПОНЕЧИХ ДА СЛОЖА ЗАПЕТАЙКА.
- ЩЕ СЛОЖИШ, КОГАТО СЕ РАЗПОРЕДЯ!
ПОИСКАХ ДА СЕ ВЪЗМУТЯ.
- НЯМАШ ДУМАТА! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!

 

СПОМЕНИТЕ:
СТОИМ СИ НИЕ В МЕХАНА “ТРАКАТА”, ПИЕМ СИ ПИТИЕ ЗАЕДНО С КАПИТАН А. П.  ФРУДКИН – ТЪРСЕН ОТ ЗАКОН И МАКЕДОНСТВАЩИ, ПА КОМЕНТИРАМЕ ПОЛИТИКАТА. ГЛЕДАМ, ПО ПЪТЕКАТА ОТКЪМ “ЕВКСИНОГРАД” ИЗСКОКНА ЕДНО КУЧЕ, А ПОДИР НЕГО СЕ ПОКАЗА ЦАРЯТ. СКОКНАХ, И ВДИГНАХ ЖЕЛЕЗЕН ПРОЛЕАТАРИАТСКИ СВИТ ЮМРУК.
- ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ –Я – Я! - ВИКАМ И СЕ КИСКАМ, А НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО МЕ ИЗГЛЕДА-ИЗГЛЕДА, ПЛЕСНА ПО БОТУШ С БИЧ, ПЛЮНА И ОТМИНА.
- НО, ТОВА СЪС СЛЮНКАТА, ГО ИМА В СПОМЕНИТЕ НА ПИСАТЕЛЯ Г. Б. …
- ТЕ, НЕ СА АВТЕНТИЧНИ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!
НЯМАШЕ КАК, ДА НЕ СВИЯ ВЪЗМУТЕНО РАМЕНЕ.
- ПОВТАРЯМ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!

ТОВА РАЗБУТВАНЕ НА СТАРИ СПОМЕНИ, СЪВСЕМ НЕ МИ ХАРЕСВАШЕ. АМА, НАЛИ НЯМАХ МОРЯШКА КНИЖКА А МОРЕПЛАВАХ, (СТРИКТНО ДО БЕЗУМИЕ, БЕ ОНОВА ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА – И!?! - КАКВО!), НИЩО ДРУГО НЕ МИ ОСТАВАШЕ, ОСВЕН ДА СИ ТРАЯ. ЗАД НАС МЪКНЕХМЕ НА ВЛЕК СТАРИЯТ “КОПАЛ”. НОРВЕЖКО НИТОВАНО КОРИТО, ВЗЕЛО УЧАСТИЕ В ЗНАМЕНИТИТЕ ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИ КЕРВАНИ С ЛЕНД-ЛЕНЗ ЗА СЪВЕТСКА РУСИЯ, ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ВЪЖЕТО БЕ ДЪЛГО ТОЧНО ШЕСТОТИН МЕТРА. ВЪЖЕТО БЕ ТЕЖКО. И, ПРОВИСВАШЕ ТОКУ НАД ВЪЛНИТЕ. ТОГАВА, НАД НЕГО СЕ ПЕРЕМЯТАХА ДИВНИ ДЕЛФИНИ. НА БОРДА НА “КОПАЛ” ИМАШЕ ДЕЖУРНА КОМАНДА С КАПИТАН, И ТРИМА РУЛЕВИ. КОМАНДАТА ОЦЕЛЯВАШЕ В БОРБА С ОСВИРЕПЕЛИ ОТ ГЛАД ПАРАХОДНИ ПЛЪХОВЕ, САМОТА, ГЛАД И МЕЧТИ ЗА ВВИСОКА КОМАНДИРОВАЧНА КОРАБНА ВАЛУТА. (1.68 USD DAILY!) КОГАТО НАЧАЛСТВОТО ЗАДРЕМВАШЕ НА СВОЯТ СТОЛ, АЗ ИЗЛИЗАХ НА КЪРМАТА, ДА БРОЯ ДЕЛФИНИ.

ПО МРЪКНАЛО КАЦНАХМЕ ПРЕД БОСФОРА. ИЗЧАКАХМЕ ЗАРАНА, ЗА ДА ЛОЦМАН. И, КОГАТО ТОВА СТАНА, ПРОДЪЛЖИХМЕ НАПРЕЧНО, ПРЕЗ ГОЛЕМИЯ ДВУКОНТИНЕНТАЛЕН ГРАД. ТОГАВА, ИМЕННО ТОГАВА, ЗА ПРЪВ ПЪТ ДОЛОВИХ ГЛАСЪТ НА КОРАБА. СТОЯХ НА КЪРМАТА, РАЗГОВАРЯЙКИ ПО УКАВЕТО С КАПИТАНА НА „КОПАЛ“, ОКАЧЕН НА ВЪЖЕ ПОДИР НАС, А СЛЕД НЕГО НА ДРУГО ВЪЖЕ - ОЩЕ ЕДИН ВЛЕКАЧ. ОСВЕН ПУКАНЕ И ПРЪЩЕНЕ, В УКАВЕТО СЕ НОСЕХА РУГАТНИ ПО АДРЕС ЗАКЛИНВАЩИЯ РУЛ НА “КОПАЛ”. А КОГАТО РУГАТНИТЕ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО – ПРЕСТАНАХА, НЯКАКЪВ НЕСДЪРЖАН ВИК, ПО-СКОРО РЕВ ОТ ПРЕВЪРТАЩА МАШИНА, НАХЛУ, РАЗТЪРСИ МЕ, НАПРАВИ ДА ПОТРЪПНА.
- МАМКА МУ! “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ!
- КАКВО – О – О?
- “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ – ОТВЪРНА АВАРИЙНИЯ КАПИТАН, И ИЗКЛЮЧИ УКАВЕТО.
НО ВИКЪТ НЕ СЕ ПОВТОРИ, И АЗ ОТДАДОХ ВСИЧКО ТОВА НА НЯКОЙ ОТ ОНЕЗИ МНОГОБРОЙНИ ТРИКОВЕ, С КОИТО СТАРИ МОРЯЦИ СМАЙВАТ СУХОПЪТНИ НОВАЦИ.

НЯКЪДЕ КЪМ КОРФУ, НАД ДВАТА КОРАБА ОТНОВО ПРОЗВУЧА ДЪЛБОК И СТРАШЕН, СИЛЕН И ЯСЕН, ГРЪМЪК ПОЧТИ ЧОВЕШКИ СТОН. ИЗСКОКНАХ НАВЪН. НОСЪТ НА “КОПАЛ” СЕ БЕ НАДВЕСИЛ НАД “ХАРПТУН”, И – ОЩЕ МАЛКО – ДА НИ СРИНЕ. КАПИТАНЪТ СЕ РАЗВИКА. ПРИБАВИ ХОД. ВЪЖЕТО СЕ ОПЪНА. РАБОТАТА СТАНА. НО, ТОЗИ СТРАНЕН СТОН ПРОДЪЛЖИ ДА ЗВУЧИ ЧАК ДО САМИЯ СПЛИТ, КЪДЕТО БЕ РЕЖИЩЕТО ЗА СТАРИ КОРАБИ. ГЛАВНА ЦЕЛ НА НАШЕТО ПРОСЯШКО ПЪТЕШЕСТВИЕ.

ДОКАТО ПРЕМИНАВАХМЕ ПРЕЗ КОРИНТ, ОБЕЗПЕЧАВАНИ ОТ МЕСТЕН ПИЛОТ, ВИКЪТ СЕ ПОВТОРИ И ПОТРЕТИ. ДОЧУЛ ТОЗИ НЕОБИКНОВЕН РЕВ, СХВАНАЛ НЕГОВИЯТ СЪДБОВЕН СМИСЪЛ, ГЪРКЪТ-ПИЛОТ БЕ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ КРЪСТИ, СПОМЕНУВАЙКИ ПАНАГИЯ ТЕОСКЕПАСТИ. ЕДВА БЕ ДОЧАКАЛ ДА НИ ИЗВЕДЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД НА КАНАЛА. БЕ ПОВИКАЛ ПО РАДИОТО КАТЕР. И, БЕ ОТПРАШИЛ. ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ ДЕБЕЛИЯТ ПИЛОТСКИ САНДВИЧ, ПОЛАГАЕМ МУ СЕ ПО ТРАДИЦИЯ И ОБИЧАЙ. ТОГАВА НАЧАЛСТВОТО КОМПЕТЕНТНО ОТСЕЧЕ. - МЕКО ДУПЕ – ОТ ЕДНО КОРАБНО ПРОСКЪРЦВАНЕ ДА ФУКНЕ!?! ОБАЧЕ ЛИЧЕШЕ, ЧЕ И ТОЙ Е ОБЕЗПОКОЕН.

НА МАТАПАН МОРЕТО МИРЯСА. НАЧАЛСТВОТО МЕ ИЗВИКА ПРИ СЕБЕ СИ. ОТНОВО СЕДНАХ ЗАД ПИШЕЩАТА МАШИНА. ЩОТО, ДА ПРОДЪЛЖА С ИСТОРИЯТА ОТ 22.06.1942., ЗА САМОЛЕТА-ИЗТРЕБИТЕЛ, МИНАЛ С БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ НАД БЕЛОГРАД, ДОКАТО ШЕФЪТ - БЕЗРАБОТЕН ПРОЙДОХА, ИГРАЕЛ НА АШИЦИ НА ПЛОЧНИКА, ПРЕД РЕСТОРАНТ-ГРАДИНА „ГРОЗД“, НЕПОСРЕДСТВЕНО, ДО ДЯДОВОТО МИ ХАДЖИСТОЙКОВО КАФЕНЕ. ДАЛИ Е ПОДОЗИРАЛ, ЧЕ НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ ЗАД ОКЕАНА ИГРИТЕ ВЕЧЕ СА БИЛИ С ПЕРФОКАРТИ? САМОЛЕТ, ПО ОНОВА ВРЕМЕ, ТРЯБВА ДА Е БИЛО ДОСТА НЕОБИЧАЙНО ЯВЛЕНИЕ ЗА НАШИТЕ ПРИЧЕРНОМОРСКИ МЕСТА. ДНЕС ТАКА ДОБРЕ ОПОСКАНИ, ОТ СЪВРЕМЕННАТА ПСЕВДОТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ, ЧЕ ПРОСТО НЯМА НАКЪДЕ. ТОГАВА, ОТНОВО И ОТНОВО, СЕ ПРОКРАДНА ОНЗИ ВИК. НЕСЪМНЕНО ИЗХОЖДАЩ ОТ КОРАБЪТ, ГДЕ ИМАХМЕ НА ВЛЕК. НЯКОЙ ГРЪМКО ПЛАЧЕШЕ, И СЕ ВАЙКАШЕ.
- НАЧАЛСТВО, - ДУМАМ, - НЯКОЙ НЯКОГА ЗА НЕЩО НЯКОГО ВИКА!?!
- НЕКА СИ ВИКА! – СРЯЗА МЕ ШЕФЪТ. – ТИ ПИШИ, ПИШИ, ПИШИ …
- СЯКАШ, КОРАБЪТ ПОДИР НАС - СТЕНЕ И ОПЛАКВА …
- ГЛУ – ПУС – ТИ! - НАПРАВИ СЕ РАЗЯРЕН - МОРЯЦИТЕ ВЕЧЕ ТИ НАПЪЛ-НИХА ГЛАВАТА С ГЛУПУСТИ!
НО УСТАНОВИХ, КАК ПОТРЕПЕРА. ПОДОБНИ ГРУБИЯНИ ВЪТРЕШНО, СА СТРАШНО ДЕЛИКАТНИ. ЗАМИСЛИ СЕ. ЗАГЛЕДА СЕ ПРЕЗ ФИЛИСТРИНА. ТАМ ИМАШЕ САМО МОРЕ.

ПАТА-КЮТА, ДОСТИГНАХМЕ ОНЗИ ФИОРД, ПРЕЗ КОЙТО СЕ ВЛИЗА В ЗАЛИВА НА СПЛИТ. ХВЪРЛИХМЕ ЖЕЛЯЗОТО. ОПРЯХМЕ БОРД НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ МРАМОРНИ КЕЙОВЕ. НАЧАЛСТВОТО ТУРИ ОТПЕЧАТАНОТО В ЧАНТАТА. СЛЕЗЕ НА БРЕГА. И ИЗЧЕЗНА. ДАЛИ НЕ ПОБЯГНА? ПРЕХВЪРЛИХ СЕ НА РЪЖДИВИЯ, ПОТЪНАЛ В ОТПАДЪЦИ, “КОПАЛ”. ТРЯБВАШЕ ДА УЧАСТВАМ В НАДЪНВАНЕТО МУ НА БРЕГА, ПРЕД САМОТО РЕЖИЩЕ. ПОКАТЕРИХ СЕ ПО КОРАБНИЯ ЩОРМ-ТРАП. ПОПАДНАХ НА КОРАБНИЯ МОСТИК. СТОТИЦИ СТАРИ ЛОЦИИ И КАРТИ СЕ ВАЛЯХА ПО ПОДА, ЗАЕДНО С ДЕСЕТИНА ПОЧУПЕНИ ЛУЛИ. И, ОТНОВО ДОЧУХ ОНЗИ НЕПОНЯТЕН, СТРАШЕН, ЕДВА ЛИ НЕ УНИЩОЖИТЕЛЕН, СЪВСЕМ ЧОВЕШКИ ВИК.
- АУ – У – У ... - ТАМ ДЪЛБОКО, ПОД МАШИНАТА, В НЕЙНОТО ДВОЙНО ДЪНО, КЪДЕТО БЕ ПЪЛНО С ОТВРАТИТЕЛНИ МИЯЗМИ, НЯКОЙ ПЛАЧЕШЕ, И СЕ ВАЙКАШЕ. МИСЛЕХ, ЧЕ ТОЗИ НЕПОНЯТЕН ПЛАЧ ДОЧУВАМ САМО АЗ, НО КОРАБНИЯТ ВАЦМАН МЕ РАЗБРА И КИМНА.
- ТОВА Е ТОЙ!
- КОЙ!?!
- ДУХЪТ НА “КОПАЛ”. ПОДОЗИРА, ЧЕ ЩЕ ГО ЗАПАЛЯТ, А ПОДИР ТОВА ЩЕ ГО НАРЕЖАТ НА ПАРЧЕТА.
- ХАЙДЕ ДЕ!
- НИМА НЕ ЗНАЕШ? ДУХЪТ НА КОРАБА СЕ РАЖДА И ВИТАЕ, ОЩЕ СЪС СПУСКАНЕ МУ НА ВОДА. ЗА ДА ПРЕДУПРЕЖДАВА И ДА ЖАЛИ – ОБЪРКА ЛИ СЕ НЕЩО. ПРЕДИ НАРЯЗВАНЕ – ВИЕ КАТО СМОК. КАЗВАТ, ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ КРЪСТНИЦАТА.
- ОТ КОГО?
- ОТ КРЪСТНИЦАТА! В ЗАВИСИМОСТ, ДОКОЛКО Е ДОСТОЙНА!
- А!
- НЯМА “А” – НЯМА “БЕ” – ТАКА Е ИСПОКОН ВЕКОВ!
МИСЛЕХ, ЧЕ МОРЯКЪТ СЕ ШЕГУВА, НО ТОЙ БЕ ТАКА УВЕРЕН И СПОКОЕН, ЧЕ ПОТРЪПНАХ. КАЧИХ СЕ ОТНОВО НА МОСТИКА. ВЪРХУ ВИСОКИЯ КАПИТАН-СКИ ТАМБУР, СЕ БЕ НАМЕСТИЛ ПИЛОТ. ДИМЕШЕ БЕЗОБРАЗНА ПУРА. И, РУГАЕШЕ ПО УКАВЕТО ПОРТКОНТРОЛА, ДА ПРЕСТАНАТ ДА ГО КРЪНКАТ ЗА ПАРИ. ВЕДНАГА РАЗБРА, ЧЕ НЕ СЪМ МОРСКИ. СВИ ПРЕЗРИТЕЛНО РАМЕНЕ, И МИ ОТЪБРНА ГРЪБ. .

 

ВСЕ ПАК, ИЗКАРАХ МАНЕВРАТА ДО КРАЙ. ПОД ПОДОЗРИТЕЛНИЯ ПОГЛЕД НА ПРЕСТАРЕЛИЯТ ПИЛОТ. С БЛАГОРОДНИЧЕСКИ РУГАТНИ И ТЪЖНИ НАСМЕШКИ, СТАРИЯТ БЕЗПОМОЩЕН И БЕЗМОТОРЕН “КОПАЛ”, БЕ ИЗТЛАСКАН НА ЛОБНОТО МЕСТО ЗА СТАРИ КОРАБИ., В ДЪНОТО НА ЗАЛИВА НА БЕЛОСНЕЖНИЯ ЧАРОВЕН СПЛИТ. С ТАКАВА МОТОРНА СИЛА И МЕХАНИЧНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ЧЕ МИ ДОЖАЛЯ. И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, ВИКЪТ НА КОРАБА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЕХТИ И ДА ЖАЛИ. ПРИ НАБИВАНЕТО НА “КОПАЛ” ВЪРХУ ДЪРВЕНИЯ СЛИП, ВИКЪТ НАРАСТНА, ИЗВИСИ СЕ И ЗАМРЯ. ПРИМИРЕН, КАКТО ВСИЧКИ НАС, БЕДНИТЕ ТРУЖЕНИЦИ НА ТАЗИ ГРЕШНА ЗЕМЯ, СЪС ВЪРХОВНАТА ПОВЕЛЯ НА СЪДБАТА.

ДОКАТО ПИЛОТЪТ НАДЪНВАШЕ "КОПАЛ", ВЪРХУ ПОЧЕРНЯЛИЯ ОТ ОТПАДНИ МАСЛА ДЪРВЕН СЛИП, КОРАБЪТ ОТЪРКА РЪЖДИВО ТЯЛО ПО ШЛЮПБАЛКИТЕ НА ДРУГ, ЗАХВЪРЛЕН ЗА НАРЯЗВАНЕ, ЛЕШ. ОТ ТОВА, СПАСИТЕЛНИТЕ ЛОДКИ НА ТОЗИ ЛЕШ СЕ ПРЕВЪРНАХА НА СОЛ. ПРЕКОСХМЕ НАПРЕЧНО, ЗА ДА СЛЕЗЕМ НА БРЕГА. БЕ ПРАХОЛЯСАЛИЯ ПЪТНИЧЕСКИ “НЕСЕБЪР”. СЛЯЗОХ БАВНО, С НЕЖЕЛАНИЕ, СПОДИРЯН ОТ НЯКОЛКОТО ЗДРАВЕНЯЦИ ОТ ПОСЛЕДНАТА КОМАНДА НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС НА ЗНАМЕНИТИЯ – СТРОЕН ЗАВЕЧНО - “КОПАЛ”. БЕЗ ДА ПРЕСТАНА ДА СЕ ВСЛУШ-ВАМ ЗА ЗОВА НА „КОПАЛ“. НО, КОРАБИТЕ ПОД ОКСИЖЕН БЯХА ТОЛКОВА МНОГО, А ПРЕДСМЪРТНИТЕ ИМ КРЯСЪЦИ ТАКА БЕЗУМНИ, ЧЕ СЪВСЕМ МИ ПРИТЪМНЯ. КАКВО ЛИ ИСКАХА ДА НИ РАЗКАЖАТ? ДУЗИНА КОРАБИ БЯХА ВИРНАЛИ НОСОВЕ, В ОЧАКВАНЕ ДА БЪДАТ РАЗФАСОВАНИ НА ДРЕБНО. О, КАК ГОРДО ПРАВЕХА ТОВА. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛЪК, НИЩОЖЕН, ЖАЛЪК ПРЕДИЗВИКАТЕЛ НА СЪДБА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА МЕ ПРЕСРЕЩНЕ. ПРЕД ЦЯЛОТО ТОВА МАЙСТОРСТВО НА ГЕНИЯ ЧОВЕШКИ. ОБСЛУЖВАЛО ХОРАТА ДЕСЕТИЛЕТИЯ. НАСИЛСТВЕНО НАТИКАНО НА СЛОМ. ЩОТО, ИСТИНСКАТА СЪДБА НА КОРАБИТЕ Е, ДА ПРИКЛЮЧВАТ ГОРДО СВОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ. НЕ НА НЯКАКВО СИ РЕЖИЩЕ, А НА ДЪНОТО НА ОКЕАНА. В УШИТЕ МИ ОТНОВО НАХЛУ, РАЗЛЮЛЯ СЕ, ПРОЗВУЧА И СЕ РАЗЛЯ, ОНЗИ НЕУКРОТИМО МОЩЕН ХОР НА УМИРАЮЩИ КОРАБИ, КОЙТО БИХА МОГЛИ ДА ЧУЯТ ЕДИНСТВЕНО ОНЕЗИ, КОИТО ИСКРЕНО СА ЗАКЪРМЕНИ С МОРЕ. СВИСТЯХА ОКСИЖЕНИ. ПУХТЕШЕ МАНЕВРЕН ЛОКОМОТИВ. ОТНАСЯЩ ПАКЕТИРАНОТО В БАЛИ КОРАБНО ЖЕЛЯЗО, В НЕДАЛЕЧНА МАРТЕНОВА ПЕЩ. В УШИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЗВУЧИ, НЕ САМО ВИКЪТ НА “КОПАЛ”; ДОЛОВЕН ДАЛЕЧ ПРЕДИ БОСФОРА И ДАРДАНЕЛИТЕ, ЗАЛЕГНАЛ ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО; НЕ САМО ВИКЪТ НА “НЕСЕБЪР”, СЪЧЕТАЛ В СЕБЕ СИ ОХКАНИЯТА НА ЗАТВОРНИЦИ ПРЕВОЗВАНИ ПРЕЗ АТЛАНТИКА ДО КАЙЕНА, ЗАЕДНО С КАПРИЗИТЕ НА БОГАТАШИ; НО И ВИКЪТ НА ОЧАКВАЩИТЕ СВОЯТА СЪДБА БЕЗБРОЙ ПОРУТЕНИ РЪЖДИВИ СЪДОВЕ, ОБСИПАЛИ БРЕГОВЕТЕ НА СВЕТА, В ОЧАКВАНЕ НА ОКОНЧАТЕЛНА ГЕЕНА. ХОР, ОТ КОРАБНИ КАМБАНИ И УТРИННИ СКЛЯНКИ; ОТ КРЯСЪЦИ НА ОЗВЕРЕЛИ ОТ ГЛАД И СЛЪНЦЕ, ОТ ВЪЛНА И НЕСГОДИ ЕКИПАЖИ; ОТ ПИСЪЦИ НА БОЦМАНСКИ СВИРКИ КАКВИТО НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ ИЗПОЛЗВА; ОТ ТРАКАНЕ НА ДАЛЕКОПИШЕЩИ АПАРАТИ - РЯДКО ПРЕПРЕДАВАЩИ ДРУГО ОСВЕН ДАННИ ЗА КОНТРАБАНДАЖ НА ЕДРО; ОТ ПИСУКАНИЯ НА РАДИОСТАНЦИИ И ИЗЛЪЧВАНИЯ НА РАДАРИ; ОТ ПЛАЧОВЕ НА ЖЕНИ И ОХКАНИЯ НА АКУЛИ; ОТ РУГАТНИ НА МЪЖЕ И НА ПРАВЕЩИ СЕ НА МЪЖЕ. ТОВА БЕ ХОРЪТ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ. ПРЕДПОЧИТАЩО – КАТО НАПОМНЯ, ДА ПРЕТОПЯВА И МЪСТИ.

РАЗБЪРЗАХМЕ ПРЕЗ ПОРТАЛА НА РЕЖИЩЕТО, И НАВЪН. ДНЕС СЪМ АБСОЛЮТНО УБЕДЕН – ПОБЯГНАХМЕ. ПОСЛЕДНИТЕ ТРИМА ОТ ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЕВТИН ЕКИПАЖ НА “КОПАЛ”. ДОКАТО ПИЛОТЪТ ПОДИР НАС, ХУБАВИЧКО НИ ПСУВАШЕ. ДАЛИ БЕ ДОЛОВИЛ НАШАТА УПЛАХА? НЕВЪЗМОЖНО БЕ, ДА НЕ Е ДОЧУЛ СТОНОВЕТЕ НА “КОПАЛ”, ХОРЪТ НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ ПОЖИВЯЛИ ВЕСЕЛО, ПРЕБОРИЛИ СЕ ЗДРАВО, ПОПАДНАЛИ ПОД ХИРУРГИЧЕСКИЯ НОЖ НА НОВОТО ВРЕМЕ КОРАБИ И ПАРАХОДИ. ТАКЪВ МУ БЕ ЗАНАЯТА. ДА ПОСРЕЩА И ИЗПРАЩА ПРЕСТАРЕЛИ КОРИТА НА ЗАКОЛЕНИЕ. ДА ПОЕМА ТЕХНИТЕ ПОСЛЕДНИ ГРОБОВНИ СТОНОВЕ В СЪРЦЕ. ДАЛИ БЕ НАВИКНАЛ? ДАЛИ ГИ ПОЛЗВАШЕ ЗА НЕЩО ДРУГО, ОСВЕН ПРИВЕЧЕР, ДА СЕ УСАМОТИ В РЪКА С БУТИЛКА? НЕ ЗНАЯ, ВСЕ ОЩЕ, НЯКОЙ НЯКЪДЕ ДА Е УСПЯЛ С ОПОЛЗОТВОРЯВАНЕТО НА ЧОВЕШКИ СТОН. НЕЗАВИСИМО, ОТ ВСЕ ПО-ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, С КОИТО ЕЖЕЧАСНО НИ ЗАЛИВАТ В ИМЕТО НА НЯКАКЪВ НЕДОСТИЖИМ ПРОГРЕС.

ВСИЧКО ТОВА ОТДАВНА БЕ ЗАБРАВЕНО, КОГАТО ЕДНА СРЕДНОЩ ПРЕЗ ЛЯТОТО НА 2005., ПРОЗОРЕЦЪТ НА МОЯТ КАБИНЕТ-СПАЛНЯ ПРОГЪРМЯ. ОТДАВНА НЕ СЕ ЗАНИМАВАХ С КОРАБИ. НА ТОЗИ ЛЪЖОВЕН СВЯТ ВСЕКИ СИ СЕ ЗАНИМАВА, С КАКВО МУ ПОПАДНЕ, ПА ДАНО СВЪРЖЕ ДВАТА КРАЯ. РЯДКО С ОНОВА, ЗА КОЕТО Е ОТ БОГ ПРЕДНАЗНАЧЕН. ИЗЛЯЗОХ ПРЕД ПОРТАТА. ТАМ СТОЕШЕ МОЙ ОТДАВНАШЕН ПОЗНАТ. ПОСЛЕДНИЯТ КАПИТАН НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС, НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ТРУЖЕНИК “КОПАЛ”. ОТСКОРО ПЕНСИОНЕР, ТОЙ ДАВАШЕ ДЕЖУРСТВА ПО КОНСЕРВИРАНИТЕ КОРАБИ В КАНАЛА МОРЕ-ЕЗЕРО-МОРЕ КРАЙ БЕЛОГРАД. КОРАБИТЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ОТИДАТ НА СЛОМ, ИЗИСКВАХА ОХРАНА.
- ТРЪГВАЙ! – ИЗСЪСКА МОЯТ СТАР ПОЗНАТ. – ТРЪГВАЙ ВЕДНАГА!
- ЩО СИ НАДРОБИЛ?
- ВЗЕМИ ФЕНЕР И ТРЪГВАЙ!
ПОВЪРВЯХМЕ В МЪЛЧИНА.
- ВИЖ КАКВО, - ПО ЕДНО ВРЕМЕ РЕЧЕ ЧОВЕКЪТ, - ЗНАЕШ, НА ДЕЖУР-СТВАТА ПОНЯКОГА ВОДЯ И ЖЕНАТА. ЕДИН ОТ ГЕНЕРАТОРИТЕ ВИНАГИ Е В РЕД. КАРАМЕ Я, КАТО МЛАДОЖЕНЦИ. ДОКАТО СЕ СЛУЧИ ОНОВА …
- КОЕ “ОНОВА” …
- НИМА НЕ ПОМНИШ “КОПАЛ” ?
- ВИКЪТ НА КОРАБА, ЛИ?
- ТОЙ! ЖЕНАТА ЩЕШЕ ДА УМРЕ ОТ СТРАХ. ВЗЕХ Й ТАКСИ ДО ДОМА. - ВМЕСТО ЖЕНА СИ ЛИ, МЕ ВИКАШ?
- ЗА КУРАЖ!
С ТОЗИ МНОГО МОЙ ЧОВЕК, ОТ КАК СЕ ЗНАЕМ, ВСЕ ТАКА НАХАКАНО СИ ДРЪНКАМЕ. СЕГА, ВМЕСТО ПРИЯТЕЛСКА НАСМЕШКА, В ГЛАСЪТ МУ СЕ ПРОКРАДВАХА ЗАГАДЪЧНОСТ И СТРАХ.

СЪВСЕМ НЕ БЕ ДАЛЕЧ. СЛЯЗОХМЕ ПЕША ДО ПЛИТЧИНИТЕ. ПРИБЛИ-ЖАВАЙКИ КОРАБА, ОНЗИ НЕВЕРОЯТЕН И МОГЪЩ СТОН НИ ЕМНА. СПОГЛЕДАХМЕ СЕ. КИМНАХМЕ ЕДИН ДРУГИМУ. КАЧИХМЕ ЛОДКАТА. ИЗТЕГЛИМХМЕ СЕ ДО КОРАБА. ИЗКАЧИХМЕ ЩОРМ-ТРАПА. ПРЕТУПАХМЕ ПАЛУБАТА. НАДНИКНАХМЕ В МАШИННОТО. СВЕТНАХ С ФЕНЕР. НЕЩО ТАМ ПРОБУБОТИ, А КОРАБЪТ СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ПОСЛЕ БУБОТЕНЕТО ИЗЧЕЗНА. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАК.
- ВИДЯ ЛИ?
- КАКВО ДА ВИДЯ?
- НЯКОЙ БРОДИ ИЗ МАШИННОТО …
- ЯСНО, НЕ СИ САМ.
НО, ВИКЪТ ОТНОВО СЕ ЯВИ, ИЗПЪЛНИ ОКОЛНОТО ПРОСТРАНСТВО СЪС СТРАННА ЕДВА ДОЛОВИМА ЧЕСТОТА, РАЗТЪРСИ НИ ДО КОСТИ, А ПОСЛЕ НИ ОТХВЪРЛИ ОТ ЛЮКА НА МАШИННОТО КЪМ ПЕРИЛАТА. КОРАБЪТ ОТНОВО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ОТ МАШИННОТО СЕ РАЗНЕСЕ ПУКОТ НА ГЕНЕРАТОР. БУБОТЕНЕТО НАРАСНА, ГОТОВО ДА НИ ДОВЪРШИ. ПОСЛЕ, ИЗВЕДНЪЖ СПРЯ. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАК.
- ГЕНЕРАТОРЪТ, - ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ. – ГЕНЕРАТОРЪТ САМ СИ СЕ ВЛЮЧ - ВА, И ИЗКЛЮЧВА. …
- И, САМО ТОВА?
- НЕ САМО ТОВА …
ДОБРАХМЕ СЕ ДО КАПИТАНСКАТА КАЮТА. ЗАКЛЮЧИХМЕ СЕ В НЕЯ. БАРИКАДИРАХМЕ СЕ, ГДЕ" СЕ ДУМА. УЖ ПЕЧЕНИ МЪЖЕ, А ДО ЗАРАНА НЕ МИГНАХМЕ С ФЕНЕРИ И ТОПОРИ ДО ГЛАВИТЕ.
- АУ – У - У …
- АУ – У - У …
- АУ – У – У …
ПРЕЗ ЦЯЛАТА БЕЗКРАЙНА СЯКАШ НОЩ ГЕНЕРАТОРЪТ, САМ СИ СЕ ВКЛЮЧВАШЕ И ИЗКЛЮЧВАШЕ. КОРАБЪТ ПРИПЛАМВАШЕ В СВЕТЛИНАТА НА ВИСОКИТЕ ЛУСТРИ. ТЕЖКИ СТЪПКИ БРОДЕХА ПО ПАЛУБАТА. СПИРАХА. ПОД ИЛЮМИНАТОРА НА КАЮТА НОМЕР 17. ПРЕД САМАТА ВРАТА. СКОКВАХМЕ. ПИПВАХМЕ ПРОТИВОПОЖАРНИТЕ ТОПОРИ. НО ЗНАЕХМЕ, ЧЕ Е БЕЗПОЛЕЗНО.
- ТРАС …
- ТРАС …
- ТРАС …
КАТО ИЗПУШИХМЕ И ПОСЛЕДНИЯ ФАС КЛЮМНАХМЕ, ПА ЗАСПАХМЕ.

РАЗБУДИХМЕ СЕ КЪДЕ ОБЕД. НЕБЕТО БЕ ВЕДРО. СЛЪНЦЕТО БЕ ВИСОКО. СПУСНАХМЕ СЕ В МАШИННОТО ОТДЕЛЕНИЕ. ГЕНЕРАТОРЪТ БЕ ТОПЪЛ. ОТ НЕГО ЛЪХАШЕ НА ИЗГОРЯЛО МАСЛО. ОТ СТЕНИТЕ СЕ ОЦЕЖДАШЕ ВЛАГА. ПОД КРАКАТА ПЛИСКАХА САНТИНИ. СТОМАНЕНАТА СТЪЛБА ДО ГЛАВНАТА МАШИНА БЕ ПРЯСНО ПОРУТЕНА И ИЗКРИВЕНА, СЯКАШ ВЪРХУ НЕЯ БЕ ТАНЦУВАЛ БОГАТИР. ВЛЯЗОХМЕ В ОСТЪКЛЕНАТА КОМАНДНА ЗАЛА. ОТВОРИХМЕ ТАБЛОТО С БУШОНИТЕ. ТАМ БУШОНИ НЯМАШЕ. ДЪЛГО СЕ ГЛЕДАХМЕ ВТРЕНЧЕНО В ОЧИ. ОЧАКВАЙКИ ОТНОВО ДА ДОЧУЕМ ОНЗИ ТРАГИЧЕН ВИК, ВСЪЩНОСТ ВИК НА ПОРЕДЕН УМИРАЮЩ. ПОБЪРЗАХМЕ КЪМ ПАЛУБАТА. КЪДЕТО ОТКРИХМЕ, КАК ПАЛУБНИТЕ ШЕВОВЕ СА РАЗКЪСАНИ ОТ НЕЗНАЙНА СИЛА. ДОКОСНАХ ЕДИН ОТ ТЕЗИ ШЕВОВЕ, А ТОЙ МЕ ПОПАРИ С ЦЕЛУВКАТА НА СКОРПИОН.
- ТОВА БЕ КОРАБЪТ! – ПРОРОНИ МОЯТ ПРИЯТЕЛ.- КОРАБЪТ СЕ БУНТУВА, ЛУДУВА, И БЕЗПОМОЩЕН ПЛАЧЕ. УСЕЩА, ЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ОТИДЕ НА СЛОМ . . .
ОТКЛОНИХ ОЧИ, ЗА ДА НЕ СЕ ВИДИ ВЛАГА. . ПРЕЗ КАНАЛА СЕ ЗАДАВАХА ДВА ЧЕРНИ, КАТО ГАРВАНИ, ПРИСТАНИЩНИ ВЛЕКАЧИ.
ТЕ ИДВАХА ЗА СВОЕТО. . THE END/11.04.2015.



 

МАСИТЕ ВЕКОВЕ НАРЕД СА ПОДЛОЖЕНИ
НА НЕПРЕСТАННО ОБУСЛАВЯНЕ.
ТАКА ЧЕ,
КОГАТО ЧОВЕК КАЖЕ НЕЩО НУЖНА Е СМЕЛОСТ,
ДОРИ САМО ДА ГО ЧУЕШ.
ПОСЛЕ,
ТИ ТРЯБВА ОГРОМЕН КУРАЖ,
ДА ГО ВЪЗПРИЕМЕШ.
ЗАЩОТО КАЗАНОТО Е ГОРЧИВО,
И СЕ ПРОТИВОПОСТАВЯ
НА ЦЯЛАТА ТВОЯ ОБУСЛОВЕНОСТ.
End

  (C) 1988 - Bogomil K. AVRAMOV-HEMY

ПТИЦА ЛЕТЯЩА С ОПАШКА НАПРЕД

разказ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

ПОПАДНА ЛИ В СТОЛИЦАТА ПО СЛУЖБА, А ТОВА СЕ СЛУЧВА ОТ ДЪЖД НА ВЯТЪР, ВИНАГИ НАМИРАМ ПОВОД ДА ПРЕКОСЯ МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА, ПРЕЗ КОЯТО ТРАМВАИТЕ С ПЪШКАНЕ И ПОДЗВЪНЯВАНЕ СЕ РАЗМИНАВАТ. НЯКЪДЕ, КЪМ СРЕДАТА НА КРИВОЛИЧЕЩИЯ ЖЕЛЕЗЕН ПЪТ ВСЕ ОЩЕ, СТОИ СМЕШЕН СТАРОМОДЕН КАНТОН. НЕОБИЧАЙНО САМОТЕН, ВСРЕД ЗАПЪТИЛИТЕ СЕ ДА ПОГЪЛНАТ И ПОСЛЕДНИТЕ ЖИВИ ДЪРВЕСА В СЪРЦЕТО НА ГРАДА, МНОГОЕТАЖНИ ЖИЛИЩНИ БЛОКОВЕ. СТРАНЕН, НЕОБИТАЕМ, ЗАГАДЪЧЕН, ЧАК РОМАНТИЧЕН. ЗАБРАВИЛ СВОИТЕ СИ ГОДИНИ. УСТОЯЛ НА ВРЕМЕ И НА ВРЕМЕНА. ЗАВИНАГИ ЗАПРЯЛ НА ВРЕМЕТО В СРЕДАТА. НАВЯРНО ПОРАДИ ТОВА НАПЪЛНО НЕДОСТЪПЕН. НО, КАКВО Е РОМАНТИКАТА, АКО НЕ - ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СПОМЕН? И, НЕ Е ЛИ ПРЕХОД ПРЕЗ ВРЕМЕТО НА ВРЕМЕНАТА ? ТОВА НЕ ЗНАЕ НИКОЙ. . . НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . . НЕ, НЕ ЗНАЕ НИКОЙ . . .

НЯКОГА ТРАМВАЯТ С МЪКА СЕ ДОБИРАШЕ ДО ТУК. САМОТНА МОТРИСА В СИГНАЛНО ЧЕРВЕНО, ВИРНАЛА ОГРОМНА МЕТАЛИЧЕСКА ЛИРА, ЖЪНЕЩА ПОТОЦИ ИСКРИ ПРИ ДОПИР С ЕЛЕКТРИЧЕСКАТА ЖИЦА. РЕДКИ ПЪТНИЦИ, ВАЖНИ, ЛЕНИВИ, ЕЛЕГАНТНИ, ВСРЕД ОБЛАЦИ УХАНИЯ И СИТЕН СМЯХ. НАДВИЛИ МАСРАФ ПЪТНИЦИ ОТ ПАЛУБАТА НА ПРЕЗОКЕАНСКИ ПАСАЖЕРСКИ КОРАБ, ПО ЧУДО НА ЧУДЕСАТА АКОСТИРАЛ ВСРЕД ЕДВА ПРЪКНАЛА ГОРА. ЗАМРЕЛИ УЧТИВО, В НЯКАКВО ОСОБЕНО СВЕЩЕНОДЕЙСТВИЕ, КРАЙ ТРАМВАЙНА ЛИНИЯ ПРОРЯЗВАЩА ГОРАТА. В СМИРЕНО ОЧАКВАНЕ ДА СЕ ПРЕХВЪРЛЯТ В ДРУГ, ЗНАЧИТЕЛНО ПО-МОЩЕН ТРАМВАЕН ВАГОН. КОЙТО С ИСКРЕНЕ НА СПИРАЧКИ, СВИСТЕШЕ И ИДЕШЕ ПО СТРЪМНИНАТА; ГЪРМЕШЕ, И ИЗНЕВИДЕЛИЦА ИЗНИКВАШЕ; ЗАД ШИРОКИЯ РЕЛСОВ ЗАВОЙ РАЗДРАЛ ЗЕЛЕНАТА ГОРСКА ЗАВЕСА НА ДВЕ НЕРАВНИ ПОЛОВИНИ. ТРАМВАЯТ СПИРАШЕ ЗА МИГ. С БЕЗРАЗЛИЧИЕ ПОЕМАШЕ, В СВОЯТ ЛАМАРИНЕН ТЪРБУХ, ТЪЛПАТА СТОЛИЧНИ БЕЗГРИЖНИЦИ. ОТНЕСЯЙКИ ГИ С НЕЗЕМНА ЛЕКОТА НАГОРЕ, НАГОРЕ, НАГОРЕ, ДО САМОТО БИЛО НА ХЪЛМА. ЗА ДА ГИ СТОВАРИ ПРЕД КРАЙГРАДСКИТЕ МЕХАНИ И БОГАТАШКИ ВИЛИ. КЪДЕТО, ОТНОВО ЛУМВАШЕ ЖИВОТЪТ НА СВЕТА.

ТОВА БЕ МОЕ СОБСТВЕНО СИ - ЛИЧНО ПЪТЕШЕСТВИЕ. ТАЕН МОЛЕБЕН ПРЕД СПОМЕНИТЕ ОТ ДЕТИНСТВО. КОГАТО СТЪКЛАТА НА КАНТОНА ЕХТЯХА ПОД УДАРИТЕ НА КАМЪНИ И СОПИ, А КАНТОНЕРЪТ - УЖ БЕЗКРАЙНО РАЗЯРЕН - ИНАЧЕ СЪВСЕМ РАЗВЕСЕЛЕН, ИЗСКОКВАШЕ ПОДПИЙНАЛ. И, РАЗМАХВАЙКИ ПАНИЧЕСКИ РЪЦЕ, ПОПЪЛВАШЕ СЪС ЖЕШКИ ПРОКЛЯТИЯ ТИШИНАТА НА КРАЙГРАДСКАТА ГОРА. А, ОТ СВЕТНАЛАТА МАЛКА СГРАДА ДОЛИТАШЕ КИКОТЪТ НА НЕГОВИТЕ ДЪЩЕРИ - МЕХЛЕМ ЗА ВЪЗМЪЖАВАЩИ ДУШИ. И ЖЕЛАНИЕТО, ДА НАДНИКНА В ИЗОСТАВЕНАТА КЪЩА, ЗА ДА СРЕЩНА СПОМЕНИ ЗА КАНТОНЕРА - КОЙ ЗНАЕ ОТ КОГА В ГРОБА, БЕ ЖЕЛАНИЕ НЕПРЕОДОЛИМО. НО, ДЪРВЕНИТЕ КАПАЦИ НА ПРОЗОРЦИТЕ СТОЯХА ВЕЧНО ПРИКОВАНИ. НА ВРАТАТА ВИСЕШЕ ОГРОМЕН СТАРИНЕН КАТИНАР, ПОЩАДЕН ОТ ЗЛОСТОРНИЦИ. САМОТАТА ВИТАЕШЕ НАОКОЛО СЯКАШ ВЕЩИЦА ВЪЗСЕДНАЛА МЕТЛА. ЕДИНСТВЕНО ПРИВЕЧЕР, ЗАД ПРОЦЕПИТЕ НА ЗАКОВАНИТЕ ПРОЗОРЦИ, СЕ ПРОЦЕЖДАШЕ НЕУДЪРЖИМА СВЕТЛИНА, СПОДИРЕНА ОТ МУЗИКА НА РАЗДРЪНКАНО ПИАНО. ТОВА ПРАВЕШЕ ДА ВЯРВАМ, ЧЕ ВСЕ НЯКОГА ЩЕ ПОДУСПЕЯ ДА НАДНИКНА, В ТОВА ОСТАТЪЧНО УБЕЖИЩЕ НА СПОМЕНИ. А ТРАМВАЯТ БЯСНО ТРОПОЛЕШЕ, ПРЕЗ СТОЛИЧНАТА НЕГОСТОПРИЕМНА НОЩ. НИКОЙ НЕ ГО БЕ ГРИЖА, ЧЕ НА ПОСЛЕДНАТА СЕДАЛКА - В ПОСЛЕДНИЯ СРЕДНОЩЕН ВАГОН, ТРЕПТИ ПРЕМАЛЯЛ ОТ СПОМЕНИ И ТЪГА ЧОВЕК, ПОПРЕХВЪРЛИЛ СРЕДНА ВЪЗРАСТ, СТИСНАЛ КАРТОНЕНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. И, ТАКА СЕ СЛУЧИ ВЕДНЪЖ, ЧЕ СЕ НАЛОЖИ ДА ПРЕКАРАМ ЦЯЛА БЕЗСЪННА НОЩ, ПОД ТАЗИ КРАЙПЪТНА СТРЯХА НА МЕЧТИ. ЕТО, КАК СТАНА ВСИЧКО ТУЙ.

ОТНОВО БЯХ ПОПАДНАЛ В СТОЛИЦАТА; РАБОТАТА С КОЯТО СЕ БЯХ ЗАЕЛ, ТЕЖКО СЕ ЗАТЯГАШЕ. ГЛАВНИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ СВЪРЗАНИ С ПРОБЛЕМА ОТСЪСТВАХА, ЗАЛУТАНИ ДАЛЕЧ ЗАД ГРАНИЦА. ЗАСЕДАНИЕТО, ПРЕДНАЗНАЧЕНО ДА ПРОВЕДЕ ПЪРВИЯТ ДОСТОВЕРЕН МОЗЪЧЕН ЩУРМ НА БАЛКАНИТЕ, ПОРАДИ ЛИПСА НА КВОРУМ, А ПО-СКОРО ПОРАДИ ОТСЪСТВИЕ НА ОБЩЕСТВЕН ИНТЕРЕС, ЕЖЕДНЕВНО СЕ ОТЛАГАШЕ. ЯВЯВАШЕ СЕ САМО ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ. ПРЕСТАРЯЛ АКАДЕМИК С ПЕНСНЕ, И ПЛОСКА БУТИЛКА ВИШНЕВА РАКИЯ В ДЖЕБ; СЕКРЕТАРКАТА - СНАЖНА РУСКИНЯ С КУП ВИДЕОКАСЕТИ В РЪЦЕ; И МОЯ МИЛОСТ. ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО, В СЛУЧАЯТ, ЛИЦЕ-ЛАИК ЗА КОЕТО СЕ ПРЕДПОЛАГАШЕ, ДА ПОДНЕСЕ КРАЙНИЯТ ВЕРДИКТ. ВЕНЕЦЪТ-РЕШЕНИЕ, НА ОБСЪЖДАН СБОР ДЕЛИКАТНИ ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ. ТО СЕ ЗНАЕ, ВЕДНАГА ЗАКЪСАХ ЗА КВАРТИРА. ХОТЕЛИТЕ БЯХА СМЪРТОНОСНО СКЪПИ. КВАРТИРИТЕ ОТДАДЕНИ ПОД НАЕМ. РОДНИНИТЕ НЕДОСТЪПНИ ДОРИ ПО ТЕЛЕФОН. НО ПЪК СТУДЕНЦИЯТА СЕ ОКАЗА НА ВИСОТА. В СТУДЕНТСКАТА МЕНЗА; ЕСТЕСТВЕНА СТОЛОВА ЗА НЕХРАНИМАЙКОВЦИ МОЙ КАЛИБЪР; ОТ ДУМА НА ДУМА, ПОЛУЧИХ ОГРОМЕН МЕСИНГОВ КЛЮЧ ЗА ТЕЖКИЯ СТАРИНЕН КАТИНАР, ЗАКЛЮЧИЛ СТАРИЯ ПОЛУОБИТАЕМ КАНТОН ТАМ, КРАЙ ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ, ПРЕКОСЯВАЩА МАЛКАТА БОРОВА ГОРИЧКА В СЪРЦЕТО НА МНОГОЛИКИЯ, ШУМЕН, ПОНЯКОГА ВЕСЕЛ, ВИНАГИ УГРИЖЕН ГРАД. .
- ОБОРОТНА КВАРТИРА, - ПОЯСНИ ПОЛУПОЗНАТОТО МОМЧЕ ОТ БЕЛОГРАД, - ОТ ТОВА ИЗКАРВАМ НЯКОЙ ЛЕВ. КАТО СИ ТРЪГВАШ МАЕСТРО, - ПОДЧЕРТА, А АЗ НЕВИННО ПИПНАХ СВОЯТА ДЪЛГА БЯЛА БРАДА, - ОСТАВИ КЛЮЧА ПОД ВАРЕЛА С НEФТ. ЧАО! !
- АБЕ, ЧАО! - ПРОМЪНКАХ КИСЕЛО В ОТВЕТ. .
ДОРИ НЕ ВДИГНАХ ГЛАВА ОТ ВКУСНОТО МЕНЮ. ОТБЕЛЯЗВАЙКИ ЗА СЕБЕ СИ, ЧЕ МЕНЮТО МОЖЕБИ Е ВКУСНО, НО ПЪК БЕЗОБРАЗНО СКЪПО. ПРИБРАХ ДВЕ ИЗЛИШНИ ЗЕМЕЛКИ В ДЖЕБ. И ПОЕХ, ПРЕЗ УЛИЦИ И ПРЕЗ ПЛОЩАДИ, РАЗМАХВАЙКИ ЧЕРНО КАРТОНЕНО КОМАНДИРОВЪЧНО КУФАРЧЕ В РЪЦЕ. ДАЛИ НЕ БЯХ ПРЪВ ПЪТ ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ?

БЕ ПАДНАЛ ХУБАВ, КАКТО НИКОГА, ДЪЛБОК СНЯГ. СТУДЪТ ЗАСКИМТЯ В УШИТЕ МИ.
НАВЛЯЗОХ БЕЗСТРАШНО В ЗАСКРЕЖЕНАТА ГОРА. ПТИЦА СКОКНА - ПОСИПА МЕ СНЯГ. ЗАКЪСНЯЛ ПЕТЕЛ ПРОПЯ, ПА ЗАМЛЪКНА. КУЧЕ ЛАВНА, ШМУГНА СЕ В НОЗЕ. ТРАМВАЙ ПРОСЪСКА - УДАРИ ЗВЪН. ПО ПРОЗОРЦИТЕ МУ ТЪМНЕЕХА ЛИЦА НА ОКЪСНЕЛИ ПЪТНИЦИ.
КРАЧЕХ НАПРЕЧНО. КАРАХ ПЕШ. НА СТАНЦИЯТА, КЪМ КОЯТО СЕ БЯХ ЗАПЪТИЛ, ОТДАВНА НЕ СПИРАТ НИКАКВИ ТРАМВАИ. ТЕ ПРОСТО ПРОФУЧАВАТ. БЕЗГРИЖИЕТО Е ИЗКОРЕНЕНО. СТАРОМОДНАТА СТРЕЛКА Е ПОТЪНАЛА В РЪЖДА. НО ДОМЪТ, ДЯВОЛ ВЗЕЛ ГО, ВСЕ ОЩЕ СЪЩЕСТВУВА. ЩОМ СЪЩЕСТВУВА, - КАЗВАХ СИ И СИ МЪРМОРЕХ, - НЯМА КАК ДА НЕ ДОСТИГНА. ЗАБРАВЕНАТА КЪЩА НЕУСЕТНО ИЗНИКНА ИЗ МРАКА. ПРЕД ОЧИТЕ МИ ВСЕ ОЩЕ ГРЕЕШЕ ЗАСМЯНОТО ЗАГАДЪЧНО ЛИЦЕ НА СТУДЕНТА ОТ БЕЛОГРАД, ИГРИВИТЕ ПЛАМЪЧЕТА В НЕСПОКОЙНИТЕ СИНИ ОЧИ. ДА, ДА, ДА, КАЗАХ СИ, КЪЩАТА ВСЕ ОЩЕ Е НА СВОЕТО СИ МЯСТО. ТРАМВАИТЕ ХАРЕСВАТ ЗАБЪРЗАНИ ДА ПРОФУЧАВАТ, А ХОРАТА ДОРИ НЕ ХВЪРЛЯТ ПОГЛЕД ЗА ДА РАЗБЕРАТ, ДОКОЛКО Е НЕПОКЛАТИМА. ТАМ, В СРЕДАТА НА МЛАДАТА ГОРА.

СТАРОВРЕМСКИЯ КАТИНАР ПРОПЛАКА, СЯКАШ ПРЪВ ПЪТ ОТКЛЮЧВАН. ВРАТАТА ПРОСКЪРЦА, КАТО ОТВАРЯНА НИКОГА. СТЪПКИТЕ МИ ПРОКЪНТЯХА ПО КАМЕНИЯ ПОД. ОКАЗАХ СЕ В ПРЕДВЕРИЕ ИЗПЪЛНЕНО, С НИКОМУ НЕНУЖЕН БАГАЖ, С ИЗПАРЕНИЯ НА АЛКОХОЛ, С ХАРАКТЕРНА МИРИЗМА НА ПУРИ. ЗНАЧИ, С АЛЧНОСТ ЗА ЖИВОТ. НЕЧИЕ НЕОБЯСНИМО ПРИСЪСТВИЕ, НЯКЪДЕ НАБЛИЗО ВСРЕД ТЪМАТА, МЕ ПОРАЗИ И ИЗПЛАШИ.ПРЕПЪНАХ СЕ В ИЗОСТАВЕНИ ВЕЩИ. ДОБРАХ СЕ ДО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ КЛЮЧ. ПОМЕЩЕНИЕТО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ПОДСВИРНАХ С УСТА. НЕ ОТГОВОРИ НИКОЙ. ТРАМВАЙ ИЗТРОПОЛИ. КЪЩАТА ТРЕП-НА И ОТНОВО ЗАМРЯ. ХА СЕГА, КАЗАХ СИ, ХА СЕГА ДЕ. . . .

ВНИМАТЕЛНО ОПИТАХ – ЕДНА ПОДИР ДРУГА - ЗАКЛЮЧЕНИТЕ, СЯКАШ ЗАЛОСТЕНИ ВРАТИ. ЕДНА ОТ ТЯХ СЕ ОКАЗА НЕЗАКЛЮЧЕНА. ХУБАВО ЧИСТО ЛЕГЛО. БУМТЯЩА ТЕНЕКИЕНА ПЕЧКА. ОГРОМНА ЧЕРТОЖНА МАСА. КУПИЩА ЧЕРТЕЖИ. РАЗНЕБИТЕНО ПИАНО. ДОКОСНАХ НЕГОВИТЕ КЛАВИШИ И ПИАНОТО СЕ ОТЗОВА. ПОД ПРОЗОРЦИТЕ ПРОФУЧА ТРАМВАЙ. КЪЩАТА ТРЕПНА, КАТО ПО НАВИК. ЗАГАСИХ ОСВЕТЛЕНИЕТО. МУШНАХ СЕ ПОД ЗАВИВКИТЕ, ПРЕБИТ ОТ ПЪТ. ПОЛОЖИХ РЪЦЕ ПОД ГЛАВА. НЕ ПРЕСТАВАХ ДА ЧУВСТВАМ, ЧЕ НЕ СЪМ САМ, ЧЕ СЪМ В БЛИЗОСТ НА ЧОВЕК ИЗЛЪЧВАЩ НЕОПИСУЕМА ТЪГА, НО И БЕЗКРАЙНО НАСМЕШЛИВА РАДОСТ. ГРАДЪТ БЕ КОЛКОТО МОЙ, ТОЛКОВА ЧУЖД. ЗАВИХ СЕ ПРЕЗ ГЛАВА. В СЪНЯТ МИ ПОБЯГНАХА СПОМЕНИ. О ВРЕМЕНА, ЗА ВСЕКИГО ПРОКЛЕТИ - ЗАВИНАГИ СВЕЩЕННИ! ОТ ВАС БИ МОГЛО ДА СЕ ОЧАКВА ВСИЧКО. .
МАЛКО ПРЕДИ ПОЛУНОЩ, ЕДНО ТОПЛО ГЪВКАВО ТЯЛО СЕ ШМУГНА ПОД ПРОТЕСТИТЕ МИ НА ЗАКОСТЕНЯЛ ГЛАВА НА СЕМЕЙСТВО. ОБЕЗУМЯЛО ПЛАМНА, ИЗЛЪЧИ НЕСМЕТНА ТОПЛИНА. РАЗЛЯ СЕ ВЪРХУ МИ. И, БЕЗ ДА МЕ ПИТА, МЕ ПРИОБЩИ. СТАЯТА СЕ ОЗАРИ ОТ ЕДВА ДОЛОВИМА ТРЕПТЯЩА СВЕТЛИНА, НО ТОВА ТРЯБВА ДА Е БИЛО ОТБЛЯСЪК ОТ ПРЕМИНАВАЩИ ТРАМВАИ. ТЯЛОТО НА ЖЕНАТА БЕ ТОЛКОВА ЖЕНСТВЕНО, АРОМАТЪТ МУ ТАКА НЕДОСТИЖИМ, ЧЕ МИ ИДВАШЕ ДА ЗАКРЕЩЯ ОТ МЪКА. КРЕСНАХ СЪС ВСЕ СИЛА, А СТОНЪТ МИ БЕ ИЗПЪЛНЕН С ЧУЖДА ОБИЧ. ОЩЕ ПРЕЗ ЛЯТОТО ЩЯХ ДА СТОРЯ ТЪЙ, ЧЕ СТУДЕНТЪТ ДОВЕРИЛ МИ БРОНЗО-ВИЯ КЛЮЧ ОТ ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КВАРТИРА, ДА ПОПАДНЕ НА ПЕЧЕЛИВШО РАБОТНО МЯСТО ДАЛЕЧ ЗАД ОКЕАНА, КЪДЕТО ТЕЧЕ КРИЗА ЗА ЕВТИНИ ГАВАЗИ. НА СТУДЕНТИТЕ СЛЕДВА ДА СЕ ПОМАГА - НЕ ЛИ!?! ?

И, ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ НА МИСЪЛ И НЕМИСЪЛ, ТЯЛОТО МИ БЕЗПОЩАДНО ПИЕШЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНА, НЕИЗВЕСТНО КОМУ, ЛЮБОВ. ЛЮБОВ И ОБИЧ, КАКВИТО ДОРИ НЕ ПОДОЗИРАХ, ЧЕ БИ МОГЛО ДА СЪЩЕСТВУВАТ. ТОВА ПРАВЕШЕ, ДА НЕ ЧУВАМ ТРЯСЪКЪТ НА СРЕДНОЩНИ ТРАМВАИ, КРЯСЪЦИТЕ НА ПОБЪРКАНИ ОТ СТРЪВ ПЕТЛИ, ЛАЯТ НА БЕЗДОМНИ ПСЕТА, ВИКОВЕТЕ НА ОТЧАЯНИ ПИЯНИЦИ ПРИЕЛИ ГОРАТА НАМЕСТО ДОМ. ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ И АЗ ВСЪЩНОСТ НИКЪДЕ СИ НЯМАМ СОБСТВЕН ДОМ. ЗАЩОТО ТОВА, КОЕТО ВСИЧКИ НИЕ ОБИТАВАМЕ ОТ НЕМАЙ - КЪДЕ, ЕДВА ЛИ БИ МОГЛО ДА СЕ НАРИЧА ДОМ.
НАКРАЯТ, КАПНАЛ ОТ УСЪРДИЕ, ПАДНАХ, ПРИМРЯХ, И ЗАСПАХ. .

РАЗБУДИ МЕ, НЕСТРОЙНА ПЕСЕН. НЕПОЗНАТА ЖЕНА БЕ ОТМАХНАЛА ЗАВЕСИ, БЕ ОТХВЪРЛИЛА КЕПЕНЦИ. ПРЕЗ ПРОЗОРЦИТЕ НАХЛУВАШЕ РАННАТА СПРИЯ НА ПЪРВИЯ ЗИМЕН ДЕН НА ДВЕХИЛЯДНАТА ГОДИНА ОТ ХРИСТА. НАВЯРНО НАЙ-КРАСИВИЯ И ИСТИНСКИ ЛИЧЕН ДЕН, В МОЯТ МАЛЪК, КРОТЪК, НЕЩАСТЕН, ПОДЧИНЕН НА ОБСТОЯТЕЛСТВА ЛАКОНИЧЕН ЖИВОТ НА СТАРО ПРОВИНЦИАЛНО ПСЕ ЗА ВСИЧКО. ПРИЗОВАНО, ДА ДАДЕ РЕШАВАЩОТО ЕКСПЕРТНО МНЕНИЕ, (ИКОНОМИИ, БРАТ, ИКОНОМИИ!), НА ПРОИЗВОЛНО ПОДБРАН ЛАИК В СИСТЕМАТА НА ПРОГРАМИРАН МОЗЪЧЕН ЩУРМ. ПРЕДНАЗНАЧЕН, ДА ОБНОВИ НЕЧИИ СХНАЩАНИЯ ЗА ПРЪКВАНЕТО НА СВЕТА, ПО ТЕЗИ ЗЛАЧНИ ДО СМЪРТ ЗАГАДЪЧНИ МЕСТА. НЕЩО КАТО НИЩО, А ПО-ТОЧНО, БЛЕДО ПОДОБИЕ НА ИЗВЕЧНИЯ ПРОБЛЕМ С ПОТОПА. (ISO-90001-БГ “БАЛКАНСКА ПОВТОРЯЕМОСТ”.) ПОВТОРЯЕМОСТ НА ХОРА И ЯВЛЕНИЯ, КОЯТО НИКОГА НЕ БИ МОГЛА ДА СЕ ПРЕДВИДИ ДОСТОВЕРНО. ЗА ПРЕД КАМЕРИТЕ, ТРЯБВАШЕ ДА МЪТЯ, ЧЕ НЕ ПОДОЗИРАМ АБСОЛЮТНО НИЩО. ДОКАТО СИ ТРАЯ, С ЛЕТЯЩ МИКРОФОН В РЪКА. ТАМ НЯКЪДЕ, В ПРЕПЪЛНЕНАТА С ВИСОКОПЛАТЕНИ МУТРИ ВЕЛИКОЛЕПНО ОХРАНЯВАНА ЗАЛА, СРЕЩУ ХОТЕЛ “ПРИНЦ БЕРЛИН”. ЗА ДА ИМАМ ВЪЗМОЖНОСТ ПОДЧЕРТАНО НАИВНО ДА ИЗРИГНА, (В НАУЧНО ПОСТАНОВЕН МОМЕНТ – ГЛЕ’Й ТИ!), МОЯТА ОКОНЧАТЕЛНА ДИАГНОЗА НА ЗАТЪПЯЛ ОТ ПИЯЧКА КРАЙБРЕЖЕН ГЛУПАК. УЧТИВО ОЧЕРТАН В ТЕКСТА НА ОТГОВОРНИЯ СЦЕНАРИЙ, КАТО “СПЕ - СЛУЧАЕН ПРЕДСТАВИТЕЛЕН ЕЛЕКТОРАТ - СПЕ”. ЗАБЪРСАН ПРЕФЕРЕНЦИАЛНО, ПО МЕТОДА НА СЛУЧАЙНИТЕ ЧИСЛА, (ХА ДЕ!), ТОЧНО СРЕД НОЩ. ЗАЕДНО С ЕДНА ОТ ЛИКЬОСАНИТЕ РЕСТОРАНТСКИ МАСИ, (А ПА СТИЛОВИ!?!), ПРЕД КАФЕНЕ-ТЕРАСА "КУЦОТО КУЧЕ" В БЕЛОГРАД. ДОКАТО ЧЕРНОМОРСКАТА БТРА ЗАКАЧЛИВО ПОВДИГА КЪСИТЕ ПОЛИ НА ЖЕНУРЯТА, ЧАК ДО СЕМПЛИТЕ ИМ ПРАШКИ. САМОТЕН ВПИЯНЧЕН БРЕГОВИ ГЛУПАК, ОКАЗАЛ СЕ ЕДИНСТВЕН ПОДХОДЯЩ ДЪРДОРКО И ДОКАЗАНО НЕПРЕДПАЗЛИВ ХВАЛИПРЪЦКО, ПО БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН - ОТ РЕЗОВО ДО ДУРАНКУЛАК. НЕУСПЯЛ ДА ДРАСНЕ ОВРЕМЕ НАДАЛЕЧ ОТ СТОЛИЧНИТЕ АНКЕТЬОРИ. БЕЗ ДОРИ ДА Е ПИЯН, КАКТО СЕ ПОЛАГА. (ДА БЪДЕ - ИЛИ ДА НЕ БЪДЕ. ДА НЕ БЪДЕ - ИЛИ ДА БЪДЕ . . .) ЩОМ НЯКОЙ НЯКЪДЕ ВЕЧЕ ГО Е ВЪРШИЛ, ЩО ДА НЕ БЪДЕ ПОВТОРЕНО - И НА БАЛКАНИТЕ? ВАЖНО Е, ДА ИМА ВНОСНА МЕТОДОЛОГИЯ. ОСТАНАЛОТО Е КОЛАЙ РАБОТА. ЛЕСН О.

ЖЕНАТА ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ АБСОЛЮТНО ГОЛА, А ТОВА ХАРЕСВА НА ИСТИНСКИТЕ МАРИМАНИ. ПОРАДИ ТОВА – НЕ ДОТАМ ПРИДРИЧИВИ. ТЪНКА; ПРОЗРАЧНА И НЕНУЖНА, А ОГРОМНА; НОЩНИЦА, ЛЕТЕШЕ ОКОЛО ТАЗИ СЛУЧАЙНО МОЯ – АБСОЛЮТНО НЕПОЗНАТА СРЕДНОЩНА ЖЕНА; В РИТЪМА НА НЕИЗВЕСТНА ПЕСЕН. ОТ ТОВА, ЖЕНАТА ИЗГЛЕЖДАШЕ ПТИЦА. НО ПТИЦА, КОЯТО ЛЕТИ С ОПАШКАТА НАПРЕД. НЕПОЗНАТАТА ЖЕНА ПЕЕШЕ СВОЯ ПЕСЕН, И ТАНЦУВАШЕ СВОЙ СОБСТВЕН ТАНЦ. А ТОВА БЕ; И МОЯ ПЕСЕН, И НАВЯРНО МОЙ СОБСТВЕН ПОСЛЕДЕН ТАНЦ. ПЕСЕН И ТАНЦ, КАКВИТО НИКОЙ НИКОГА НИКЪДЕ НЯМА ДА УСПЕЕ ДА ПОВТОРИ. ЗАЩОТО ПОДОБНА ПЕСЕН, И ПОДОБЕН ТАНЦ СЕ РАЖДАТ ИЗЕНАДВАЩО ВНЕЗАПНО НАДЪЛБОКО В НАС. ЗА ДА УМРАТ ЗАЕДНО, СЪС СПОМЕНЪТ ЗА ОПРОЩЕНИЕ НА ГРЯХ. ЖЕНАТА ТАНЦУВАШЕ ПОД ИСКРЯЩИЯ ЗИМЕН СТУД, РАЗМАХВАЙКИ ДЪЛЪГ-ПРЕДЪЛЪГ ПРОЗРАЧЕН КАРМИНЕН ШАРФ. ПОТРОПВАШЕ РИТМИЧНО С НОЗЕ. ПОЧУКВАШЕ, ПО РАЗСТРОЕНОТО ПИАНО, БЕЗСМИСЛЕНИ ТОНОВЕ НА НЕРОДЕНА ПЕСЕН. СПУСКАЙКИ СЕ КАТО ХИЩНА ПТИЦА ВЪРХУ КЛАВИШИТЕ. С ТАКАВА ЛУДА РАДОСТ И ХЪС, КАКВИТО НЕ БИ МОГЛО ДА БЪДАТ ВМЕСТЕНИ В НИКАКЪВ РИТМИЧЕН ТАКТ. УЗАПТИШ ЛИ НЯКОГО, КАК БИ МОГЪЛ ДА ИЗПИТА НАСЛАДА И РАДОСТ? ЖЕНАТА ТИЧАШЕ С МАЛКИ БОСИ НОЗЕ ПО ЛЪСНАТИЯ ДО БЯЛО ПРОСКЪРЦВАЩ ДЪРВЕН ПОД, ДОКАТО ПОДЪТ ПРОПЛАКВАШЕ КАТО НЕСПРАВЕДЛИВО ПРЕНЕБРЕГВАН, ИЗНЕНАДВАЩО УДОВЛЕТВОРЕН, ЗАСТАРЯВАЩ МАРИМАН. .

ЖЕНАТА ОТДАВНА НЕ БЕ МЛАДА. СРЕДАТА НА ГОДИНИТЕ ТЛЕЕШЕ НЕ ТОЛКОВА ВЪРХУ НЕЙНОТО ЛИЦЕ, КОЛКОТО ВЪРХУ ЕДРАТА, ПРОРЯЗАНА, ИЗПОСТАЛЯЛА МРАМОРНА ГРЪД. НЯКОГА ПРЕКРАСНО ЩРЪКНАЛА - УХАННО МЛАДА. СВЕЖОРОЗОВА ТВЪРД. НЯКОГА ДЕТИНСКИ НЕВЕЖА – ПОТРЕПВАЩА ПРИ ПОГЛЕД, ПРОПЛАКВАЩА ОТ ИЗНЕНАДВАЩО ИЗЦЕДЕНА БОЛКА. СЕГА ГРЪД МАЙЧИНА, ОПИТНА ЛИ – ОПИТНА, ОТ КАКВО ЛИ НЕ ГРЪД. ОТЪРВАЛА СКАЛПЕЛ ПО ЧУДО. МЪРТВО ЛЮШНАТА, ОКОЛО ТЯЛО ВСЕ ОЩЕ ГЪВКАВО, ВСЕ ОЩЕ АРОМАТНО, ВСЕ ОЩЕ КАРАМФИЛ, КАНЕЛА И ЗДРАВЕЙ-ЗДРАВЕЙ-ЖИВОТ. ОБСИПАНО С ЕДВА ВИДИМИ ЛУНИЧКИ. С ПОСЕВ НА ИЗМАМНИ БРЪЧКИ. ОТЧАЯНО ПРЕДЧУВСТВАЩО И ПОДЛУДЯВАЩО МЪЖА. ПРОБЛЯСВАЩО СЪС СРЕБРИСТОИСКРЯЩИ НАПОМАДЕНИ, ОГРОМНИ, КАТО ЦИФЕРБЛАТ НА ЧАСОВНИК, КАРМИНЕНИ ЗЪРНА. НЕДООПОЗНАТА ПТИЦА - МОРНА ОТ ЖИВОТ. ЛИТНАЛА ЗА ПОСЛЕДНО С ОПАШКА НАПРЕД, КЪМ БЕЗУМНО ТВЪРДА НИЧИЯ ЗЕМЯ. КЪДЕТО ДА ПАДНЕ, ЗА ДА СЕ ПРЕРОДИ. И СЯКАШ, ОТНОВО БЕ ЛЯТО. А ПОСЛЕ, ОТНОВО БЕ ЕСЕН. И СЯКАШ, ОТНОВО СЕ ВДИГАХА И КРЪЖАХА, БЕЗ УМОРА И БЕЗ МИСЪЛ, БЕЗБРОЙ ПУХЕСТИ ГЛУХАРЧЕТА НАД ДАЛЕЧНАТА КАРВУНСКА СТЕП, РАЗНАСЯЩИ СЕМЕ ДО ОБШИРНИЯ ЛЪЖОВЕН СТОЛИЧЕН СВЯТ.
ЖЕНАТА ПЕЕШЕ И ТАНЦУВАШЕ; ПЛАВАШЕ ЛИ ПЛАВАШЕ; ВСРЕД ЯРКОСИНИЯ БЛЕСТЯЩ НОВОГОДИШЕН ЗИМЕН ДЕН. ИЗЛЪЧВАЙКИ ЖЕЛАНИЕ - ДА СКОКНА И ПОДЕМА - НЕЙНИЯТ БЕЗПОДОБЕН ЛУНАТИЧЕН ТАНЦ? ИЗИСКВАЙКИ, ДА РАЗПЕЯ НЕЙНАТА БЕЗУМНА ПЕСЕН? А ПОДИР ТОВА, ДА ХУКНА ПРЕЗ СВЕТА СЪС САК ЗА ПЕПЕРУДИ В РЪЦЕ, ЧАК ДО ВИСОКИЯ БРЯГ НАД МОРЕТО.
ЖЕНАТА МЕ УСЕТИ БУДЕН. ПОГЛЕДИТЕ НИ СЕ СРЕЩНАХА. ВИЖДАХМЕ СЕ ЗА ПРЪВ, И ЗА ПОСЛЕДЕН ПЪТ. НИМА ПРОЗРЯ, ЧЕ СЪМ САМО ЕДИН ХАРЕСВАН ЗА ЛУДОРИИ ПРИСТАНИЩЕН ПРОЙДОХА? 
ЖЕНАТА ЗАХВЪРЛИ С ЯРОСТ АЛЕНИЯТ ШАРФ ВЪРХУ МИ. ОТСТЪПИ ЛУДО ТАНЦУВАЩА НАЗАД. ОБЛЕГНА СЕ НА ПИАНОТО, А ТО ПРОПЛАКА ЗА ПОСЛЕДНО. БЛЪСНА ВРАТАТА. ПРЕКОСИ КОРИДОРЪТ, ПЪРГАВО ПРЕСКАЧАЙКИ НАТРУПАНИТЕ, НИКОМУ НЕНУЖНИ, ВЪРЗОПИ БАГАЖ. ЗАД ОТСРЕЩНАТА ВРАТА ЕДНО РЕЗЕ ХЛОПНА. ТОГАВА, СЕ РАЗНЕСЕ ПЛАЧ НА ДЕТЕ.

СЪРЦЕТО МИ СЕ ОТПУСНА ИЗВЕДНЪЖ. ЗНАЧИ, ВСИЧКО ТОВА НЕ БЕ СЪН. НЕ БЕ СМЪРТТА. НИТО ДОРИ ЛЮБОВТА, А НЕЩО ОЩЕ ПО-НЕТРЕЗВО, РЕЗУЛТАТ НА СЪДБОВНИ ЛЪЧЕНИЯ, ТАИНСТВА И МИТАРСТВА. ПОРОДЕНО ОТ ОСОБЕНИЯ РИТЪМ, НА НАШИЯ ИЗПЪЛНЕН С ГНЯВ И НЕДОИМЪК ВИСОКОТЕХНОЛОГИЧЕН ЦИФРОВ ДЕН, НА ВЕЧНИ ГРИЖИ, И БЕЗКРАЙНИ ПРЕПИРНИ И НЕВОЛИ. КАКТО НИКОГА СЪВЪРШЕНО РЕГИСТРИРАНИ. СВЕТКАВИЧНО АНАЛИЗИРАНИ. БЕЗНАДЕЖДНО ДЕТЕРМИНИРАНИ. МОДЕРНО ПРОГНОЗИРАНИ. СКОРОСТНО ЗАПАМЕТЕНИ. НЕЗАБАВНО ЗАСЕКРЕТЕНИ. И ПОРАДИ ТУЙ, ВСЕ ПО-ТЕЖКИ, ВСЕ ПО-БЕЗСЪРДЕЧНИ, ПОДЛИЧКО ЖЕСТОКИ. ВСЕОБЩА СВЕТОВНА БЕЗПОМОЩНА БЕЗИЗХОДНОСТ, ПОЛЕГНАЛА КАТО ПРОКЛЯТИЕ, НАД ДРЕВНИЯ ЛЪЖОВЕН БАЛКАНСКИ СВЯТ. ПРЕВРЪЩАЙКИ ГО, В БЕЗПОЛЕЗНИ ПОТОЦИ ЕЛЕКТРОННИ СИГНАЛИ. КОЛКОТО ДА ГО КАПИЧНЕ ОКОНЧАТЕЛНО. СВЕТОВНА ЕЛЕКТРОНИЗИРАНА БЕЗПОМОЩНОСТ, ДОСТЪПНА ВСЕКИМУ, ПОНЯТНА НИКОМУ. ЩО ДА КАЖЕМ ЗА НАБЕДЕНИЯ ЕКСПЕРТ-ЛАИК ОТ КАФЕНЕ-ТЕРАСА “КУЦОТО КУЧЕ” В ПРИМОРСКИ БЕЛОГРАД? ЗАДЪЛЖЕН ДА ДАДЕ ОКОНЧАТЕЛЕН ВЕРДИКТ, ЗА ПОРЕДНАТА БАЛКАНСКА ГЛАВОБЛЪСКАНИЦА? САМО ЗАЩОТО Е ЖАЛЪК ЕСГРАОНСКИ ЕЛЕМЕНТ ОТ СИСТЕМА, КОЯТО ЕДВА ЛИ ИМА ХАБЕР ОТ НЕЩО ПО-СЪЩЕСТВЕНО, ОСВЕН ОТ КИЛОМЕТРИЧНИ ИЗБИРАТЕЛНИ ЛИСТИ. ЗАХВЪРЛЕН ОТ ВСЕ ТАЗИ СЪЩАТА ВСЕБАЛКАНСКА БЕЗПОМОЩНА БЕЗИЗХОДНОСТ; ВИНАГИ ВСЕОБЩА, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ВЕЗДЕСЪЩА; ПО УЛИЦИТЕ НА НАЙ-ЗНАМЕНАТЕЛНАТА ПРЕДНОВОГОДИШНАТА НОЩ ОТ ХИЛЯДА ГОДИНИ НАСАМ.
А ДЕТЕТО, В СЪСЕДНАТА СТАЯ ПЛАЧЕШЕ, ТА СЕ КЪСАШЕ. НАМЕТНАХ ХАЛАТ. ИЗЛЯЗОХ В КОРИДОРА. ПРИЛЕПИХ УХО КЪМ ВИСОКАТА СТАРОМОДНА ДЪБОВА ВРАТА. ОТКРИХ, ЧЕ ЗАЕДНО С НЕГО СТЕНЕ, СКИМТИ И ПЛАЧЕ, И НЕПОЗНАТАТА СРЕДНОЩНА ЖЕНА. .
- СВИРИ, - ПРОПЛАКВАШЕ ЖЕНАТА, - МОЛЯ ТЕ СВИРИ . . . . . .
ДЕТСКИЯТ ПЛАЧ ЗАГЛЪХНА. НЕСТРОЙНИ ЗВУЦИ ОТ ЦИГУЛКА ИЗПЪЛНИХА НОЩТА, ОГЛАСИХА КЪЩАТА, ВТУРНАХА СЕ ПО ТРАМВАЙНАТА ЛИНИЯ, ПРЕСЛЕДВАНИ ОТ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ВЛАК, РЕШИЛ ДА ГИ ДОГОНИ, ЗАГЛУШИ, УНИЩОЖИ И ПРЕМАЖЕ. .
СВИХ БЕЗПОМОЩНО РАМЕНЕ. КОЙ БИ РАЗБРАЛ ЖЕНИТЕ? ПОНЯКОГА МИ СЕ СТРУВА, ЧЕ СА СЪТВОРЕНИ ЗА КАКВО ЛИ НЕ. ДРУГ ПЪТ ВИЖДАМ, КАК ДОКРАЙ СА НЕОБЯСНИМИ. ВСЪЩ-НОСТ, КОЛКО БАЩИ И МАЙКИ ЖИВЕЯТ ЕДИНСТВЕНО ЗА ДЕЦАТА СИ? НИМА ДЕТСКИТЕ ГРАДИНИ НЕ ПОДУСПЯВАТ? БАВНО ПРИБРАХ СВОЯТ БАГАЖ. В УСТАТА МИ ГОРЕШЕ ГОРЧИЛКА ОТ ТЮТЮН. ТАКА ОБИЧАМ ХАВАНСКИ ПУРИ. ОБЛЯКОХ СЕ НА ДВЕ, НА ТРИ. ИЗЛЯЗОХ ТИХО И, НА ПРЪСТИ. НАДЯНОХ КАТИНАРЪТ ВЪРХУ ДВЕТЕ БРОНЗОВИ ХАЛКИ, А ТОЙ СЕ РАЗСМЯ С РАЗОЧАРОВАНИЕ НА ЧОВЕК, ПОСТИГНАЛ, ЗА ДА ЗАГУБИ. НЕ, НЕ ОСТАВИХ КЛЮЧА, НА УРЕЧЕНОТО МЯСТО, ПОД ВАРЕЛА С НЕФТ. ПОЛОЖИХ ГО ВЪРХУ ТРАМВАЙНИТЕ РЕЛСИ. ЗА ДА МОЖЕ ИДЕЩИЯТ ТРАМВАЙ, ДА ВРЪХЛЕТИ ВЪРХУ МУ. ЗАЩОТО ТАМ, В САМОТНИЯ ТЪЖЕН, ЗЕЛЕНОБОЯДИСАН, ЗАРЯЗАН ОТ ЖИВО И МЪРТВО СТАРИНЕН ТРАМВАЕН КАНТОН, В СЪРЦЕТО НА ОГРОМНИЯ БЕЗМИЛОСТИВ ГРАД - ВСЪЩНОСТ НА КРАЯ НА СВЕТА, БЯХ ЗАКЛЮЧИЛ ПОСЛЕДНОТО ПРИКЛЮЧЕНИЕ В МОЯТ ОТДАВНА ПРЕПОЛОВЕН ЖИВОТ, НА ИНТЕЛЕКТУАЛЕН ПАУПЕР. НО ДА! ОТ КАК СЕ ПОМНЯ, БЕЗПЛАТНО РАЗДАВАМ ЩУРИ ИДЕИ ЗА МОЗЪЧЕН ЩУРМ, НАСРЕЩУ ЧАША КАФЕ А-ЛА-ТУРКА, В КАФЕНЕ-ТЕРАСА "КУЦОТО КУЧЕ". ТАМ, НАД БРЕГА НА МОРЕТО ТЕМАРИН, В ДРЕВЕН БЕЛОГРАД. ИДЕИ, С КОИТО НЕ СЕ ЗАЕМА НИКОЙ. ОТ ПРАКТИКАТА Е ИЗВЕСТНО. БЕЗПЛАТНОТО – ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ИЗЛИЗА ПРЕКАЛЕНО СКЪПО. .

ТРЪГНАХ НАДОЛУ КЪМ ГРАДА, КРАЧЕЙКИ ОТ ТРАВЕРСА НА ТРАВЕРСА. РАЗМАХВАЙКИ КУФАРЧЕТО СЪС СЦЕНАРИЯ ЗА ПРОКЛЕТИЯ МОЗЪЧЕН ЩУРМ, („ТHE BALCAN BRAIN STORM SCRIPT № 101089“.), В РЪЦЕ. КЪДЕТО, ЧЕРНО НА БЯЛО, С ПОЛУПРОЗРАЧЕН ЖЪЛТ МАРКЕР БЕ ОТБЕЛЯЗАНО, КОГА ДА СЕ ВЪЗХИТЯ, (И КАК!?!), КОГА ДА СЕ НАМЕСЯ, (И КАК!?!). И ИЗВИНЕТЕ, КАКВО ТОЧНО СЛЕДВА ДА ВЪЗКЛИКНА, (И КАК!?!). ЧЕ ДАНО СТАНАТ ОКЕЙ НЕЩАТА НА ДЪРЖАВАТА, БЕЗ ДА ОСТАНАТ ОСКЪРБЕНИ НАСТРЪХНАЛИТЕ ОТ ВЕКОВЕ ЗА МЪСТ БАЛКАНСКИ НАРОДИ. ВСИЧКО, ВСИЧКО, ВСИЧКО БЕ ПРЕДВИДЕНО В ТОЗИ СЦЕНАРИЙ, НЕОБХОДИМОТО БЕ НАЙ-ОТЧЕТЛИВО МАРКИРАНО В ЦВЯТ, И ГРИЖЛИВО ПОДЧЕРТАНО. БЯХ ГО НАИЗУСТИЛ – НЕГОВАТА ВЯРА. ВМЕСТО ОНОВА ПОПУЛЯРНО СТИХОТВОРЕНИЕ, КОЕТО БЕЗ ДА Е ЗАБРАНЕНО – ОТДАВНА НЕ СЕ ЧУЕ. САМО ЕДНО НЕ БЕ ОПИСАНО В ТАЗИ ПОДВЪРЗАНА В ТЕЖКА КОЖА КНИГА. НА КАКВА ЖИВА ПАРА, (И КОГА!?!),СЛЕДВА ДА РАЗЧИТАМ. СЛЕД КАТО ТОЗИ ПОРЕДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ФАРС ЗАВИНАГИ ПРИКЛЮЧИ. КАКТО И, КАКЪВ БАКШИШ БИХА ПОЛУЧИЛИ ОСТАНАЛИТЕ НАРАСТВАЩИ В БРОЙ ИНТЕЛЕКТУАЛ-ЗАГУБЕНЯЦИ КАТО МЕН. КОЛКО МУ Е, ДА ОБУЕМ ЧИЗМИ. .

ЗАД МЕНЕ ТРАМВАЯТ ПРОСКЪРЦА С ВНЕЗАПНИ СПИРАЧКИ. ВАТМАНЪТ ПЪРГАВО СКОКНА. ВДИГНА КЛЮЧЪТ ПРЕД ОЧИ. РАЗСМЯ СЕ ДИВО. ПОТЪРКА ОГРОМНИЯТ МЕСИНГОВ КЛЮЧ ПО БРАДАТА ЗА КЪСМЕТ. ВПЕРИ ПОГЛЕД В НЕДАЛЕЧНИЯ КАНТОН. ЗАКЛАТИ ЗАКАНИТЕЛНО ГЛАВА. И, ПУСНА КЛЮЧЪТ В БЕЗДЪННИЯ ДЖЕБ НА СЛУЖЕБНАТА СВОЯ ДРЕХА. ВИДЯХ ЛИЦЕТО МУ, ДА ПРОФУЧАВА ПОКРАЙ МЕН. ВЪРХУ НЕГО БЕ ИЗПИСАНО ТАКОВА БЕЗУМНО ЩАСТИЕ, ЧЕ НАПРАВИ ДА СЪЖЕЛЯ И ЗАВИДЯ. ПРОДЪЛЖИХ, БЕЗ ДА БЪРЗАМ, ПО ТРАМВАЙНИТЕ ТРАВЕРСИ НАДОЛУ, КЪМ СТОЛИЧНИЯТ ГРАД, КЪДЕТО ДУМАТА МИ ЩЕШЕ ДА СЕ ЧУЕ ЗА ПРЪВ, А НАВЯРНО И ЗА ПОСЛЕДЕН ТЕЛЕВИЗИОНЕН ПЪТ. СТИСКАХ В ДЖЕБ КАРМИНЕНИЯТ ШАРФ. СЪКРОВЕНА ПЛЯЧКА, ОТ НАЙ-ИСТИНСКАТА НОЩ В ЖИВОТА, НА ЕДИН ПРИСТАНИЩЕН ГАМЕН. ИСТИНСКИЯТ КЛЮЧ, ОТ ИСТИНСКИЯ ДОМ, НА МОИТЕ НЕСБЪДНАТИ МЕЧТИ.
End/05.04.2015.-Revised.

 

КАКВО ЦЕНТРАЛИЗИРАНО УПРАВЛЕНСКОЕ БЕЗСРАМИЕ - ПРЕМАХНАТА ТРОТОАРНА ПЪТЕКА НА УЛИЦА "ИВАН ДРАСОВ" № 20-24 - НАДЛЕЖНО ПОДАДЕНИ МОЛБИ - БЕЗ РЕЗУЛТАТ ; СЪЗДАДЕН НЕЗАКОНЕН НЕСТАНДАРТЕН ПАРКИНГ - ВЪРХУ ЧУЖДА ПРЕДБЛОКОВА ЗЕМЯ - ПОДАДЕНИ МОЛБИ БЕЗ РЕЗУЛТАТ; ПРОКОПАХА И ПОЛОЖИХА КАБЕЛ - БЕЗ ПРЕДСТАВЕН ПИСМЕН ДОКУМЕНТ - А СЕ ИЗМЪКНАХА БЕЗ ДА АСФАЛТИРАТ ПРОКОПАНОТО. ПРОСТЕТЕ - КАК СЕ ОЦЕЛЯВА В ТАКЪВ ПРИМИТИВИЗИРАН ГРАД!?! ЛЕСНО СЕ СВИРИ НА СТРУНАТА НА МЛАДЕЖТА - ТРУДНО Й СЕ ОСИГУРЯВА РАБОТА ПО СПЕЦИАЛНОСТТА - КАКВИ СА ТЕЗИ СТОЛИЧАНИ НАЧЕЛО НА ВАРНА-ГРАД!?!