© Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
 

"ЧЕ!“ ПО ПОЕТИЧЕСКИ

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ-ХЕМИ

НА 29.06.2012-ПЕТЪК, преди обед, на някога знаменитото стълбище на зала „Съединение“, останала да се помни като „Варненска Комуна“, (Надписът кой би посмял да пипне!), се състоя трето на тъгадък издание на „пътуващият театър на поезията“. (Отчетност преди всичко!) Осъществяван от „Сдружение на Писателите-Варна“. (Ул. „Крали Марко“ № 11, Тел.: +359 (0)52 639374!). Изненадващо провеждана, неразгласена в медиите, приятна немафиотска инициатива на открито. На стъпалата на стълбище помнещо стъпките на КНЯЗ БАТЕМБЕРГ; сабята на Цар Фердинанд Кобург-Готта, (Варненска Любов издирвал!); благопожеланията на О Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител; заклеймяващите слова на пламенният легален парламентарен трибун-антицарист Аврам Гачев. Но, преди всичко и най-вече, първите прощъпулници-артисти на Варненският Общински Театър. Стълбище, което отдавна не води в реконструираната зала „Съединение“. Начинаеща трибуна за Поети. Утвърдени на Варненска Земя, а национално напълно неизвестни. (Не е умишлено – съвсем!)                             Лятото е сторило тревата, заедно с кучешките непочистени лайна, да изпръхне до сухо. Позорно замърсено варненско крайпазарно панаирище. Рядко спират минувачи. За да се чудят – да се маят. Тези артистически старчоци; за къде са се разбързали, че така припряно кекемечат; пред на заем микрофон. (Община Варна-Град повече от половин век се стиска, дали да озвучи чудесният мини-театрален салон в собствената си „Къща на Писателите“!) Поети и писатели, превърнали се; под надзор на неоснователно претенциозна общинарска администрация; (Само качествено производство – Ба!?!), в люти свадливи старци. Обнародвали дор" една-две слабо популярни книжки. (Предимно домашна употреба!) Администрация, где на мръкване от висотата на деветият общински етаж, й се привижда „Варна – столица на европейската култура – 2019.“ - натаман. И – ето защо – поетическо четене на тагадък. Щото съществува реална опасност. Да не би някой побелял от чакане за обнародване на първа книга Поет, (Някога порочно млад – днес обидно стар!), не пропуснал да си капне в повечко дигиталис, да се превъзхити от дереджето на ВАРНА-ГРАД. Че, да възпее, в безпощадни маримански александрини кучешките фекалии, около паметника на ГРАФ ИГНАТИЕВ. (На когото сме му съвсем благодарни!) Сакън, да не подрони авторитет и ентусиазъм, на нарастващият брой асфалтирани подлоги, по блеснал като безценен диаманат магистрален път на развитие. Право към сайвантите на Културална Европа.                                                                                                   Навярно отминалОТО ПРЕКАЛЕНО ТРУДНО ИЗБЛЕДНЯВА. В колективната памет на доминантите в това първо в страната доброволно гражданско сдружение за литература и изкуство. Регистрирано още по време на НРБ. (Младеж да припарва!) Ето защо и официализираната поезийка на МАТИ ВАРНА ВСЕВЕЧНАЯ, се щура понакуцвайки насам-натам. Търсейки път към недалечните опустели села. На тагадък - без екмек. (Хонорари за Януарий-2012. на вестник „КИЛ“, са изплатени през Юний!) Така, че всеки врътнал по някое стихотворение, да литне на свой риск, отговорност и сметка на "театрален рецитал" по околните села и градчета. (Ало – познаваме ли се отнякъде!?!) Нямаш ли 37 сребърника обаче, няма как да се изявиш на сцената на читалище в град „Х“. (Задължително потърсете Гийом Аполинер - знаете защо!). За сега изоставяйки полето на поезията под общинарски юзди, няма как да не прескочим плито в ареала на когнитивния контемпорален транснационален глобален туристически маркетинг. Превръщането на поетически покашлюващи старчоци в екскурзианти в пространствата на глобално унищоженото БЪЛГАРСКО СЕЛО, си е чиста проба муфта. Дано си припомнят от где са попаднали във ВАРНА-ГРАД. (Ако селото им все още съществува!) О, не ставайте дребнави. Дори Александър СЕКУЛОВ, кандидат за Нобелова Премия твърди, че Истината във всяко отношение е бубонна чума.                                                                  Съществуват старци, догарящи поетическо време във ВАРНА-ГРАД, по безброй подобни съкровни стълбища. За които ищахът на случайни странници за МЕСТНА ПОЕТИЧЕСКА ВЛАСТ, съвсем не е смехотворен. Остатъчен тоталитарен инструментариум, за придобиване на иждивение в добавък, (Една заплата никога не стига – две са съвсем малко!) За сметка на подсмърчащият варненски поетически плебес. Мръснишки упорити старци. Хвърляли и продължаващи да хвърлят къч, срещу всеки персонален, локален, регионален и глобален империал-глобализъм. Непреставащи да напомнт – че! - ВАРНА-ГРАД все още е безкрайно богат на изключително талантливи поети и поетки. Неочаквано оттеглящи се, от Този Тъй Лъжовен Свят. Напълно непроучени. Преднамерено отречени. Чиято креативна памет умишлено бива подмитана под килима на забравата. Заедно със затлаченото от ПРОВИНЦИАЛНА ЗАВИСТИЯ-НЕКАДЪРИС варненско време на времената. Защото е така. Нека не пропуснем. Доколко непреднамерено се явява публикуването на първа страница в литературния далеч не естетски ВЕСТНИК „КИЛ“ (№ 06/2012.!), на прекалено мъдро интимно лирическо стихотворение на знаменитият варненски поет ИВАН ОВЧАРОВ. (Лаурат награда Варна-2011.!) От което става ясно, че дори в крайпътен кенеф му се иска свежо стихотворение. (Голям Праз!)                                                                                                             Очаквах с ОГРОМНО нетърпениЕ 29.06.2012/11:00-ПР.ОБ. Практически представяне състоянието на създваната поезия, в сдружение на варненските писатели. От родолюбиви старци.  За които паметта към местните поети и поетки, е от всенационално стратегическо значение. В тази връзка си позволих да прочета IN MEMORIAM. Публикуваното някога на страниците на ВЕСТНИК „КИЛ“ крайно авангардно, а пълно с извисено гражданско прозрение стихотворение на рано отлетялата от междините на този тъй лъжовен свят, талантлива варненска поетеса с неиздадена книга СВЕТЛА БАЛЕВСКА. Под негодуващи възгласи на литературстващи махленки. 

Стихотворение, което никога няма да успее повторно да види бял свят.                                       Наистина думите са бедни!                                                                                                                 Спомня ли си първа страница на ВЕСТНИК „КИЛ“, (№ 06/330), взет за мезе. Под чадъра на Гийом АПОЛИНЕР, от самият негов главен редактор. Професионализиран в обръщане гръб на неизследваното и неизвестното. (Не пада хонорар!) При толкова много искрени приказки за Любовта, по дванадесетте страници на този страшно необходим вестник. Ако човек не познава поетът Иван ОВЧАРОВ - доколко много е достоен, би могъл да си помисли доста неточни неща.                        Не – не питам, защо свещенната за всички кореняк-варненци сграда на писателят във ВАРНА-ГРАД се отдава под наем на странни верски формации. Че пиячката на корем е станала пословична за Домът. Че примитивната русизация на рождени русофили, върви под прегракнали гласове и фалшиви китари. Че на честване на двадесетгодишнината на сдружението никой не спомена дума за отишлете си от нас поети. Че МЪЖКИЯТ хоров КВИНТЕТ НА ВЪЛЧИ ДОЛ, хубаво ни даде да разберем що е певческо изкуство. (Без мангизи!) Че някаква си скриптърка от Перник, едва ли не с юмруци прогони един от основателите на сдружението. Че Двадесдет и Четвърти Май - 2012, бе отложен за 25-ти - за да не се състои.                                                                                                 Че ... Че ... Че ...                                                                                                                  Поколението на СВЕТЛА БАЛЕВСКА, поетеса от Варна, харесва прекалено рано да си тръгва. (Този мръсен Чернобил – тази щатско-съветска далавера!) След тях обаче остава тяхното съкровно „ЧЕ!“. Което – повярвайте – и през нас преминава. За да не заглъхне! Поне до краят на нашите презряни дни.                                                            The end / 06/30/12-09:40:56 PM

From the Desk of: Eng. Bogomil Kostov AVRAMOV ROUSSEFF-HEM