Най-четени
1. zahariada
2. mt46
3. radostinalassa
4. stela50
5. sparotok
6. getmans1
7. kvg55
8. leonleonovpom2
9. planinitenabulgaria
10. kolevm38
11. grigorsimov
12. wonder
13. varg1
14. bojinkata
2. mt46
3. radostinalassa
4. stela50
5. sparotok
6. getmans1
7. kvg55
8. leonleonovpom2
9. planinitenabulgaria
10. kolevm38
11. grigorsimov
12. wonder
13. varg1
14. bojinkata
Най-активни
1. missana
2. radostinalassa
3. lamb
4. hadjito
5. metaloobrabotka
6. iw69
7. kvg55
8. iva971
9. writeunlimited
10. syrmaepon
2. radostinalassa
3. lamb
4. hadjito
5. metaloobrabotka
6. iw69
7. kvg55
8. iva971
9. writeunlimited
10. syrmaepon
Personal Collection of Personal and Friendly Crtical Path Creations ...
Постинги в блога от Юли, 2010 г.
23.07.2010 16:09 -
ABOUT VAPTZAROV - LIKE ABOUT SAINT, essey, by Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
.jpg)
(C) Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЗА ВАПЦАРОВ - КАТО ЗА СВЕТЕЦ
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КАКЪВ СВЕТЕЦ, би подхвърлил всеки смотаняк-интересчия, чист терорист е това. Така е, би отвърнал един близък мариман от борбата с тероризма, и все пак едва ли е така. В отговор на всички безсърдечници допуснали, не само поругаване над Поета от измислен списовател биологично белязан по рождение. Защото поругаване на чий да е гроб, и особено на гроба на Никола Йонков ВАПЦАРОВ и на разстреляните заедно с него, едва ли прави чест някому. Освен на погребалната агенция, която гледа да свърши работа, че да си вземе парите.
ТОВА ЮРУШ ВЪРХУ ГРОБИЩАТА не е пръв път. Поне за Стара ВАРНА – където всичко си се помни. Още в началото на четиридесетте тук бе посегнато върху традиционните варненски гробища в Третата ЧАСТ на МОРСКАТА ГРАДИНА. Площите били необходими за разширение на ВАРНЕНСКОТО ПРОМИШЛЕНО ИЗЛОЖЕНИЕ – днес нийде невидно. Подир това върху КАТОЛИЧЕСКИТЕ ГРОБИЩА, с тяхната изящна архитектурна и историческа значимост. Съществувала опасност от прясна поява на холерна епидемия непроявена от времето на КРИМСКАТА ВОЙНА (1850-1855 г.!). Хайде и на ПРОТЕСТАНТСКИТЕ ГРОБИЩА, (Къкуви съ тие вражи англичени туа!?!), превърнати безскрупулно в баскетболна площадка. Несъмнено същото предстои и, на настоящите ЦЕНТРАЛНИ ВАРНЕНСКИ ГРОБИЩА.( Моловете вече са ги обградили!) Където хитрецът Бай Тодор СТОЙЧЕВ от Село АКСАКОВО-Варненско, се е намърдал на първа линия баш. Като как? Като както навремето успя да национализира и усвои, една от личните къщи на едрия за онова време търговец на платове Васил ПОПОВ – в пъпа на Стара ВАРНА, че да си издигне блок за партийна употреба. Бай Тодор СТОЙЧЕВ бе изключително мил човек. Докато минаваше през центъра на ВАРНА, за да отседне в ложа в НАРОДНИЯ ТЕАТЪР където да подремне подир боен партиен ден почти без никаква охрана, (Един човек – нищо не е!), не пропускаше да се пипне за пистолета в джеб, срещнеше ли заблуден поет по корсото. А, ВАРНА-ГРАД е богат на поетични хаймани.
ЩО ДА СЕ ЧУДИМ ПОДИР СЪДБАТА НА ГРОБА НА ВАПЦАРОВ. То не е нищо друго, освен остатъчното политическо задание на епоха – где нивга няма да отмине. Да се премахват родови спомени, попиляват таланти, въздигат мошенарии, и изтриват сакрални знаци. Позамислете си се. Всеки от Вас би открил поне половин дузина слабоизвестни случаи на АНТИКУЛТУРАЛНА БАЙГАНЮВИШКА РУГАТНЯ ДОВЕЛА В УПОТРЕБА СМЪРТТА НА МЪЧЕНИЦИ.
БЕ ОЩЕ НАШЕ ВРЕМЕ, време още БАЙ ТОДОР ЖИВКОВО, когато ПАРТИЗАНСКИТЕ ПАМЕТНИЦИ започнаха да ги избутват из поставните места - нанавътре – из гората, че да не бият много-много на очи. Зер, богаташи почваха да пъплят из БЪЛГАРИЯ. Как да инвестират – като знаят - колко много сме будна черга и бунтовна? И, докато будността лека-полека замира под напъна на помиярски ветрове дигитални за "ОПТИМИЗАЦИЯ" на образованието – с други думи казано – за ограничаване на пиетета към народняшко образование; то бунтовността разгеле – качва се. Па макар и обандитена.
Види се … Види се … Види се …
НА УВАЖАЕМАТА КАТЯ ЗОГРАФОВА – уредник на музеят "ВАПЦАРОВ" в столицата; на който дните му – няма как да не са преброени; може да й е национално тежко, и до смърт компетентно тъжно.
Какво от това?
На уважаемите членове на асоциацията на възпитаниците на ВНВМУ "Никола ВАПЦАРОВ" – Варна, днес презряни бедстващи пенсионери, може да не им е все тая.
Какво от това?
Наистина НАЦИБОЛГАРИНЕ, какво от това, че все още някой някъде притежава и държи на СЪВЕСТ ПОБОРНИЧЕСКА И РОДОВА ПАМЕТ БОЛГАРСКА? Какво от това, СОКОЛЕ МОЙ, че отколе – тайно, и отново – явно, сме ПРАВОСЛАВНИ ХРИСТИЯНИ?
Какво от това?
В крайна сметка всичко е ЛИЧНА СМЕТКА И ОПТИМИЗАЦИЯ НА ГРОБИЩНИТЕ ПЛОЩИ. И – разбира се – СУХА ПАРА. Щото времената станаха такива – СОКОЛНАЦИБОЛГАРИНЕ – и Мама на Тате без пари вечер вече не дава.
Карай да върви!
КАРАЙ ДА ВЪРВИ - ЛИ! Едва ли е в това работата. И, едва ли това е истинният път на безсмислено присламчване към ЕВРОПА, в интерес на нейни си икономически коридори. Порочно "цифрово оглупяване", направило всичките позатрупани по време на не така отдавнашния реален живков социализъм А-ЛА ХРУШЧОВ-БРЕЖНЕВ вулгарни атрибути на нашият мръсен БАЛКАНИЗЪМ, отново да блъвнат на светло. Което просто е едно жалко невъзпитание. Отработвано от ВЕЛИКИТЕ СИЛИ НА ЕВРОПА през вековете. Щото винаги, винаги - О! – винаги, когато тоз’ нашенски народец стъпи на пътя на самовъзпитание и идеалистичен просперитет, все някой ще се застъпи да го "освобождава".
Я - от федерално иго.
Я – от православна вяра.
Я – от прекалено много интелектуалци на глава от населението.
Я – от неприети в шайката поети …
ЧЕТА "ОТ ПЕР ЛАШЕЗ ДО РОДНАТА КАЛ", от Катя ЗОГРАФОВА, и дивя се.
Не на фактите – всичко е до болка ясно.
Не на писанието – било е още по-обширно.
Ами, на редакторите – отдалеч вонят на посттоталитарен неинстутационализиран цензуриращ - все и вся - страх. Претупали на две – на три материала на уредника в музея на ВАПЦАРОВ в столицата – накълцали го – помачкали го. Отчели се пред народ и култура. Турили многоточие – там където бая са отсекли – от пуста кумова срама.
Натикали Шарън СТОУН в горното дясно каре, да се състезава с проблематиката на Никола Йонков ВАПЦАРОВ.
Натикали Койна РУСЕВА – в каре в долу десен ъгъл, само и само да ни лиснат в лице – отново и отново, АВАНГАРДНАТА ЗАПАДНА ЧИФТЕ КУЛТУРА. Която както да се пъни, подобен на ВАПЦАРОВ няма да измъти. За покойника – снимка три на четири.
Толкоз.
О, не!
И Франсоа ВИЙОН е бил престъпник по тогавашния кантар на нещата, но никой не го е поругавал подир петдесет и кусур години. Що да кажем за държащото вече столетие поругаване над съвременната българската интелигенция – освен ако не си драснал зад граница да миеш кенефи докато правиш изкуство; започнала със саморазправата през двадесеттях години на двадесети век – уж без знание на ЦАРЯТ; стръвно продължила по време на четиридесетте дни подир ДЕВЕТИ; преминала през подругаването на оцелелите ЩЪРКЕЛОВ и ВЕЛЧЕВ, продължаваща с "реконструкцията" на ВАРНЕНСКАТА ПОЩА – глътнала кой знае колко евро. При която бяха унищожени последните остатъци от вътрешната барелефна украса повествуваща за миналото на КРУМ и КУБРАТ – дело на украинския българин Михайло ПАРАСЧУК!?!
О, не!
ИСТОРИЯТА ПРОДЪЛЖАВА, и ако не спрем да се ръфаме с мъртъвците на БЪЛГАРСКАТА СЛАВА далеч подир тяхната греховна смърт, един прекрасен ден нашите деца ще се окажат последните мохикани на НЯКОГАШНОТО УНИКАЛНО БЪЛГАРСКО ПЛЕМЕ. А ТОВА, ВЕЧЕ Е ЗАПОЧНАЛО.
ЧРЕЗ УНИЩОЖЕНИЕТО НА ГРОБОВЕ И МОГИЛИ. Чрез игнориране на творци и постижения.
Чрез възбрана върху органично пръкнали висши учебни заведения. Никола Йонков ВАПЦАРОВ ЛИ? О, той просто бе подведен от "благонамерени" спонсори. Които с единия крак бяха на разположение на СЪВЕТСКА РУСИЯ, а с другия крак удряха паркета в КАБИНЕТА НА ГЕШЕВ. И, ако прокуратурата не се самосезира по подобни очевадни случаи за гроб на мъченици, не зная кой би могъл да го стори. Никола Йонков ВАПЦАРОВ (24.11.1906 - 23.07.1942г.!) наистина бе комунист. От непорочните наивници - до един погинали непосредствено подир Сакралната Дата 09.09.1944.!.
THE END
23.07.2010
23.07.2010 09:01 -
THE FRIGHT, poem, by Bogomil Kostov AVRAMOV-KEMY
(C) 1999 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
С Т Р А Х Ъ Т
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
Страхът отново мощно се завръща,
Страхът - че просто няма да я бъде.
Сърцата ни всред пепелак обгръща;
Децата - от домът ни пъди.
Страхът съкровно ни пропива,
Но и порутва - кой и как - с какво - когато може.
Напомпва - всинца ни опива;
Ако не успеем да погинем -
Дано завинаги замлъкнем -
Милий Светий Боже . . .
Страхът затъква ни устите,
Наместо просфора успява - и засища.
Страхът отпраща надалеч сърцата ни - в горите,
И вместо бент - Духът заприщва . . .
Страхът - фабрично подработен,
Страхът - перфектно разпиляван,
Страхът потулван - а грамотен;
Той - без да настоява - пак успява -
И вместо Бог напира -
Да ни управлява ...
Страхът не бива за утеха,
Но винаги е постдържавна мода.
И като древна бойна дреха,
Той - Само Той - И само Той -
Успява да си бичва на Свобода ...
Страхът остава братко - Аз най-добре си знам;
Завинаги безплатно патентован,
Всенационален Робски Срам ...
THE END
23.07.2010
02.08.2010
14.08.2010
07.11.2010
Търсене
