АКО СИ ПРИСТРАСТЕН, към преподавателско поприще; ако си низвергнат научен работник с кош научни публикации зад гръб които никого не топлят – освен някогашни партай-геносета – за твоя сметка станали корабособственици; ако си заклет запалянко да поемаш морални рискове дори на стари години; ти изцяло си предназначен за новопръкналите като из кутията на Пандора - какви ли не - "международни академии", "университети" и "колежи". В бедната наша Мати България всевечная. До един предлагащи, в една или друга степен, байганювски премоделирана – че по възможност на организаторите да излезе без мангизи, поредна
СИСТЕМА ЗА „ДИСТАНЦИОННО“ ОБУЧЕНИЕ.
Система предназначена да замени някогашното задочно обучение, чрез съвременни „авангарадни“ методи на комуникиране. Изпреварваща нашето си време в нашенско. С яко дърпане назад - и никакво обезпечаване напред. Поради което, няма как да не си помислювам, протестите от пуристите в академическите среди едва ли са напразни. Система предлагаща всичко онова, което би следвало да се очаква покрепено чрез съответен “международен” диплом, но едва ли би могло да си се случи. Независимо от присъдения “международен” диплом. Критериалният срив в системата на съвременното българско висше образование е очеваден, а това означава подкрепа с диплом на всички онези, които не им достигат сили, желание и интереси за да духнат по Европа. (Момчета и момичета – духвайте докат" е време!) Тази навярно международна франчайзингова система, (Предложения – на път и под път!), дава незабавни манги-плодове в кошници на пишман-ректори със съмнителен професорат. Бивши комсомол-бригадир-щабни офицери, допуснати от националните акредитационни комисии до доцент – и нищо повече. В подобни “академии”, тези пишман-ректори правят своят си забележителен протонаучен бизнес. Котило разбира се, е любимата столица София, колкото да ни е мила-драга. Иначе, къде ще се укриват първенютата на провинциалистическата спекула, с онзи исконен хъс на Българина към знания, който е доказан исторически, а знаменит международно. (Къдзето да си – Българин бъди!) Неизяснена в детайли система за самите гост-преподаватели в съответната "Международна Академия". От която биха могли да изкарат още по нещичко отгоре. Докато продават своите примитивистични писания на номинираните без конкурс студенти – чест и слава. В което няма нищо лошо – свободата на избор – особено когато е предплатена срещу стандартен договор – дава разкошни плодове. Което обаче прави обикновения гражданин от ийхалето наричано все още българско, да си се запита – Абе Джанъм, Що Чинат Тогива Конкурсните Изпити За Пудир Седми Прогимназиален Клас – БА!?!
Основателите, съдържателите и собствениците на подобни “Академии”, 
(В случаят пернишка „кооперация“!), за предоставяне на знания, где рядко някой желае да усвои, но за диплом са готови студенти да се цанят, съвсем са наясно. За какво именно става дума. За пари! (Напомнено още от Ботева!) Пестейки от предоставяне на пособия и кабинети, които би следвало да бъдат виртуални щом академията е дистанционна, те ползват училищни кабинети и занимални, в които не винаги са добре-дошли. На преподавателите с готовност биват предоставени удивително подробни програми, чопнати незнайно от къде По-подир оказали се – програми за зачети. Програми, които биха шашнали всеки извън
модернизирания ала-бай-ганю-балкански бизнес с хъс към наука, просвета и култура. Програми пренесени механично от курса за редовно обучение, обикновено авторизирани зад граница. За авторитет. И, за по-евтино. От всенародна мизерия продължаваща вече хилядо и триста години историческо време, българинът си остава пристрастен към всяка аванта. Някога не по-далеч от преподкованите кундури на Бай Ганя. Днес в сферата на високите технологии. Що се отнася до лабораторните упражнения, те отвратително напомнят някогашното задочно обучение. Чиято очевидна жертва са много от набързо вапцаните “международни професори”. Между които и наша милост. (Жена ми първа се опълчи!) Провеждани в бедно неакадемично обзаведени училищни зали. Където средношколска обстановка връща и задържа - вместо да подтиква и развива. Една предплатена формалност. Пореден продържавен ералаш между мечти, реалност и благопожелания. Срещу учебна такса. (Пакетът с учебни пособия - разбира се! - отсъства. Конспекти се появяват, (Да ги видят - без да ги пипнат!), едва малко преди изпитната сесия. В шкафа на съответния пишман-методист. Чиято задача е да върти телефон до столицата. За да запита доколко е полезна морската вода като слабително средство.
Ако се СТОРи елементарна справка,
в някой от десетките учебни заведения по света предлагащи “дистанционно” обучение, би се установило, че на студентите задължително се предлага достъп до специализиран сървър за дистанционно обучение на съответната академия. От където да си точат учебна информация и задачи, колко щат. Да влизат в контакт с виртуалния професор, че да конферират. Не съм наясно, дали това го понастоящем има - или го няма. Както и не съм наясно дали тази чисто прернишка комедия не продължава да драматизира цялата Балчишка Кааза. Между 2005. насам - доста вода изтече. Дано – вече! - да го има. През 2005., в
BALTCHIK UNIVERSITY – филиал на кооперативно ПЕРНИШКО разбиране за висше образование, го нямаше.
Още ме е яд. Освен че не харесвам да ме поднасят, студентите често-често звънят – вместо на собствениците – на преподавателите. За да се осведомят, след като са платили доста суха пара – защо дипломите им нямат признание у нас. Дано зад граница това да го има. Подписали договор за дистанционно обучение, на което студентските книжки до последен момент подозрително се бавят. И, когато тези първични студентски документи пристигат, студентите с изненада откриват, че са преполовили втора година докато едва са устискали първа. Българската редова, (Чети пролетариаткая!) общественост; обръгнала на задължителното държавно средно образование и държавните университети-мастодонти, в които с предимство влизаха малцинства, (Децата на партай-генозетата гонеха Москва, Берлин и Ленинград!), че сега хубаво да ни се качат на главата; университети където схоластиката никога не е излизала от мода, а свободата на слово и обучение никога не са били на академическо равнище - докато управата е резултат от правоохранителна кадровка; няма как да не се насочи към това забележително начинание в средното, полувисшето и висше образование на страната. Образование в което, (Както в банките и властта!), продължават да властват безсмъртни партийни и комсомолски секретари. Майсторски обърнали палачинката от "Ода за Вечната Дружба със СССР" към "Янки Дудъл Фор Евър". Обещавайки да повторят подвига на Матросов в областта на газопреноса. Щото работата винаги е в, (Познахте!), в парата. А добра пара дава единствено Властта. Независимо дали военна, полицейска или академична. Още по-добре комбинирана. (Налице е частен случай, който не бих доверил!) Чрез почесване по исконния хъс на българина към наука, знания и просвета.
ПОПАДАЙКИ В СИСТЕМАТА НА ПОДОБЕН "УНИВЕРСИТЕТ",
без подслон, наричан в добавък "академия транснационалис", ти няма как да не установиш, какво, че нашенското дистанционно обучение не е нищо повече от приватизирано през куп за грош старомодно задочно обучение. С лекции и упражнения сведени до минимум. Което дори не подобава задочните курсове за счетоводители на селските кооперации-всестранки. Предлагани от "Софийски Услуги" в периода 1942-1947. (Да се сеща някой за топлата вода?) Старомодно задочно обучение гръмко наричано „дистанционно“. (Глобализм бабам – натаман!) В което еквивалент между пернишка учебна програма, украински конспект и необходим хорариум лекторски часове напълно отсъства. И където биваш мило титулован "професор". Докато разбереш, че на командировъчни би могъл да разчита единствено столичанин. Но, татовизмът на отминалото време те е свикнал да бачкаш на без пари. И, свиваш безпомощно рамене. (In Science Est Veritas!) Благодарен си, че някой някъде се е сетил, че от теб би могло да се изкяри. И – няма как – решаваш се на
ПРОФЕСОР ЗА ЕДИН ДЕН.
На граждански договор, който те пипва за гушата срещу по-яко и от M-Tel. Jи си получил перфектно изпипано пространно писмо с обещание за “достойно заплащане”. Така че, много-много не се радвай на тази титла-мръвка мой уважаеми пренебрегнат научен работнико. Иначе казано учен на свободна практика. (Всякак намирисва на нелегалност!) Зящато на 18.03.2006., драги ми Межитурко, ти си професор с пълни права и задължения в някаква си полулегална Международна Академия. (Ще ти затреперят дънките едва по-късно!) На следващия ден ти отново си на вълнолома на Белоград. За да си припомниш къде зимуват раците. Независимо от възможно най-подробната биобиблиографска справка. Връчена на съответно командирована столична служителка, с възможно най-очарователна усмивка. Която не пропуска да ти издаде командировъчно, но отказва да ти заплати времеви гюндюлюк. (Все пак получаваш някакъв хонорар!) Така Академията не поема никакви допълнителни застрахователни рискове. Снабдени с някакъв компютър и старомоден факс, подобни "научни" заведения може да задоволят стремежите за майсторско свидетелство в рамка. Но, едва ли някога ще започнат да дават някаква сериозна научна продукция. Главна цел и мисия на висшето образование по целият цивилизован свят. Фабрики за предплатени дипломи. От които хаир Мати България Всевечная едва ли някога ще успее да види. Институции за чието качествено функциониране държавните агенции търпеливо си затварят тчи. Предназначени да превръщат доверчивият таланлив материал, в отчаяно посредствена макулатура. Щото предназначението на подобни заведения, а по всяка вероятност те наближават съкровната стотица, е
да издухат последните работоспособни млади кадри
извън пределите на страната. Ами, те и така се рекламират. Само че, студентите са студенти и се нуждаят от консултации. И, понеже чипът за достъп до фриволния сайт на съответната академия не е своевременно разпратен на студентите, те хукват да дирят своят си професор за един ден през девет земи в десета. И, го намират. И той - нали цял живот най-напред за науката женен, и едва тогава за поредната съпруга, предоставя им онова, което "Академията" умишлено спестява. Време, знания, че и разпечатки на учебен материал за своя сметка. Без да получи здрасти от ректора на Академията. Така забързан да напечели пари, че не се усеща в Перник ли се намира, в София, в Русе, в Балчик или Каварна. Студентите са свикнали на държавно, а това за българина винаги би означавало безплатно. Ще речете. Ами нали е дистанционно. Има сървър, има и дежурен преподавател. Нищо подобно. Студентите нямат достъп нито до подобен сървър, нито до интернет-библиотека. Достъпът се ограничава с една картинка на някакво си заведение, в някакъв си град, с някакъв си там надпис и десетина прекалено щастливи усмивки на преподаватели, методисти и студенти. И преподавателят, независимо че е с изтекъл договор, е длъжен да издири и им предостави литература. За своя сметка. На своя отговорност. Няма как да не е задължен пред своите студенти. Стане ли дума за прохождане в подстъпите на научното знание. Той цял живот само това е правил – издължавал се е на света. Че самостоятелно се занимава с наука. Що се отнася, до рецензиране на курсовите работи, това се върши, без да е обхванато от клаузите на „договора“. Без да се заплаща това рецензиране, без дори да се заплащат пощенските разходи за постъпването на тези рецензии в столичната виртуална "централа" на съответната “дистанционна” академия. Някой прекален умник би подхвърлил, че всичко това не е уредено със закон, че подобни „глезотии“ не са указани в подписаните договори. Но да. Закон за параметрите на Професионалната Съвест никога е нямало, а навярно няма и да има. Но тя - все пак - съществува.

Acatualized