2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. getmans1
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
© 2004 – Bogomil Kosstoff AVRAMOV-HEMY
Academician IBLEA-1988, Italia
ПОМЕН ЗА ПОЕТА МОРСКИ
от
Богомил К. АВРАМОВ-ХЕМИ
ЗА КОЛЮ СЕВОВ е писано неведнъж, но напоследък - все по-рядко. Не поради наличие на новоталанти - напротив. Поради онова особено качество на българина да загърбва постигнатото. Пренебрегвайки постигнатото. За сметка на всевъзможни вносни офалшивени богове. Раздаващи прескрипции - наляво-надясно - сякаш наистина са нашенци. Феноменален национален фетишизъм, дал фатално отражение дори върху моделът за изповядване на Православие.
МОРЯК ПО СЪЩНОСТТА НА СВОЯТА ДУША, Поетът Колю СЕВОВ избягва да я раздава, по моряшки. Този съвършен аванградист, почитател на франкоезични поетически школи, посветил себе на град Варна и Морето, успя да познае признание и чест по социалистически. Дотолкова доколкото е дозволено в общество, където успяват и властват политически случайници. Неговият обществен принос е очеваден. “Домът на Писателя” на ул. “Крали Марко” № 11, построен по негово хрумване ш инициатива, ще приюти за дълги години "Дружеството на СБП-Варна" и перфеционисткото списание "ПРОСТОРИ". За да попадне понастоящем, под спекулативен "контрол на Сдружението на варненските писатели", та да битуват в него съмнителни "църкви" и кръчмари.
НО ДА.
Поетът обитаваше планини и градища на Орфей далеч преди да стане ясно, че са под запрета.
НО ДА.
Поетът издаде първи поетични книги (“Котвите се вдигат”-1961., “Моряшки възел”-1964.!), в Стара Варна. Преди да установи, че останалите задължително трябва да обнародва в столицата. Не искам и да мисля, с какви нечовешки усилия и парапартийни връзки Поетът, е преодолявал наличната и понастоящем ПРОВАДИЙСКО-ВАРНЕНСКАЯ ДУХОВНА БЕРЛИНСКА СТЕНА - НАРИЧАНА ВАРНЕНСКА САМОНАГРАЖДАВАЩА СЕ ЛИТЕРАТУРНА ГИЛДИЯ.
НО ДА.
Поетът създаде “ТЕАТЪР НА ПОЕЗИЯТА” в Стара Варна. И, успя да доведе световни имена, щото да четат стихове под старото варненско небе. Че да напомнят и докажат, как за Поезията граници не съществуват. Театър, който си отиде заедно с него. И - гдето никога няма да си се завърне.
МЛАДЕЖТА, тази надежда на всяка нация, няма как да не запита, кое прави отново и отново, цяла една нация - ВЕКОВЕ ПОД РЕД!; да започва отначало, да постига, а подир това да руши в самозабрава. И отново - отначало? За да бъде отговорено на този исконен въпрос - трябва все пак някой да си позволи да напомни - "ПОРАДИ ЧТО СЯ СРАМИШ, ДА СЯ НАРИЧЕШ БТЛГАРИН?" Останалото би добавило Бъдещето.
IN MEMORIAM
КОЛЮ СЕВОВ - 1933 - 1992
???
РАЖДАТ МЕ ВОДА И ВЪЗДУХ ВСЕКИ ЧАС -
СКИТАМ ПО ГОРИ И БРЕГОВЕ СЪС ОСТЪР ГЛАС,
ВИКАТ МЕ ВЪВ ЗНОЙ, ПРОКЛИНАТ МЕ ВЪВ СТУД,
ОБЛАЦИ И ЗНАМЕНА РАЗВЯВАМ КАТО ЛУД.
АЗ СЪМ ВЯТЪРЪТ - ПОЛЕГНАЛ В ПРОЦЕПИТЕ ТЕСНИ.
ХОРАТА ВЪЗПЯВАТ СЕЗОНИТЕ МИ С ПЕСНИ -
ПОМНЯТ МЕ С ЛЕГЕНДИ - И ЛЕГЕНДИ НОВИ РАЖДАМ,
И НИКОГА НЕ УТОЛЯВАМ - А РАЗПАЛВАМ ЖАЖДА.
* * *
Обърнат съм с лице към теб, море.
Зовеш ми сетивата с непозната власт:
Не може никой в този миг да спре
Магията на тъмната ти страст.
Същински лък е твоят хоризонт –
В очакване на яростния вятър –
От дълбините да изтръгне стон
И към брега вълните да замята.
"""
КАПРИЗЕН СЕЗОН
На Драга
Като загадъчно море приемам тайнствената плът
и моля вятъра да не изгубя моя път:
да бъда птица и въздишка над игривите вълни
и всяка фибра до смъртта ми честно да звъни.
Каприза на сезоните се мъча днес да разбера –
далече от преструвките в житейската игра.
В прозрачното море пътувам нощем с моята душа
без чувството, че съм опитвал образа му да руша.
От гневното небе барабани внезапен дъжд:
разбирам крехката съдба на всеки мъж …
Но и на Бога ще му кажа; сътворена е жената,
за да я има като чудо в космоса на чудесата!
КЪМ ПОЕЗИЯТА
Между изречените думи те очаквам. Разгръщам нощите
и тъмната трева … Слизам чак до корените на деня.
Викам сънища и спомени. Дали под изгрева или под залеза
ще те сътворя – и до днес не знам.
Къде, кога – няма значение.
По-важно е, че съществуваш …
По-важно е, че те търся, че няма с теб да се разминем,
вървиш пред моята света Неделя, подобно богомолка,
целуваш мъжката ръка, привикнала с тежестта на чука,
събираш разпиляното жито по стърнищшата на живота,
забиваш млечните си зъби в тъмния кръг на молещата гръд,
ревнуваш ме от устните на вятъра …
И точно, когато те докосвам с жуженето на пладнето,
в суматохата на залеза, в настървението на нощта –
ти пробиваш празното пространство,
така стремително и невероятно го пробиваш,
че забравям да те уловя за гривата.
И по-добре. Обяздена, ти губиш красотата си.
THE END
2000-2011