© 1990 – 2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЧОВЕКЪТ С МРАЧНИЯТ ПОГЛЕД

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

НА МЛАДИ ГОДИНИ, тръгнали да предлагаме своите прощъпулни писания – но не и себе си! - в малкото медии на онова информационно ограничено време, нямаше как да не срещнем мрачният скрито доброжелателен поглед на изключително скромният и почтен познавач на „варненският писателски занаят“ - Тихомир ЙОРДАНОВ. Бати Тишо гледаше мрачно, но ни публикуваше коректно. Бати Тишо гледаше мрачно, но ни търсеше. Бати Тишо знаеше, че сме самодейни списователи от рисково настроен контингент, но не му пукаше. От всички онези, които го командореха, без да са написали ред в пресата. Днес подобни хора, надскочили оградата на частното образование в предплата, въртят собствени медии, без да престанят да се правят на дисидентски позитиви.

ВСЕПРИЗНАТ РАБОТОХОЛИК, бивш учител из Шумен, Провадия и Провадийско, Тихомир ЙОРДАНОВ притежаваше изключителен усет за градска историография, за Стара и Нова Варна. Добре се помнят негови разкази, и – особено един – за пролетно почистване на дървесата. Което поколенията няма как да не свършат. И още един – така близък до всинца – за опияняваща „свободна любов“ в тоталитарен Гданск. Разказ, гдето си позволяваме да препрочитаме.

ТИХОМИР ЙОРДАНОВ, бе един от малкото варненски редакционни творци, който би могъл да те срещне на улицата, за да ти поръча: „Донеси един разказ!“. И, разказът биваше своевременно излъчван на вълните на РАДИО ВАРНА, от забележителни актьори доказали принос и полза. В наше време не е известно РАДИО ВАРНА да излъчва ежемесечно разкази. Стъпаловидната подмяна на самонагаждащи се безмълвни спекулативни пешки, всред едностранчива творческа мълчина, е пакетът ВАРНЕНСКА РЕГИОНАЛНА КУЛТУРБУНД ПОЛИТИКА. Медийните директиви към преднамерено суховати литературни форми, са нищо повече от перфидно менежирана димна завеса и първа проба неявна цензура. В трудни за обективното слово времена, Тихомир ЙОРДАНОВ записа на лента и излъчи във ефир творби, на безброй варненски майстори на словото. Златен фонд, който – за зла участ, при преместване на РАДИО ВАРНА от импозантна сграда в модерен плевник, бива диво изпотъпкан с нозе. Някогашен пазител на подрастващи таланти, той все още е техен нешколски учител. Как не го видяхме, да кади тамян на столичани? Как не го срещнахме из литературните кръчмета? Колко странно – че и срамно - Ба "ора! Държавната институция РАДИО ВАРНА, пропуска да му повери десетина минути демократско ефирно време. Сакън – да не пръкне творчески тоталитаризъм във ефир. При наличие на официализирана медийна порнография.

БЕЛЕЖИТИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ИСТОРИОГРАФ НА СТАРА ВАРНА, все още няма издадени събрани съчинения. При наличие на тлъсти общински културални програми, десетки книгоиздателства и стотици печатници. Уви, на Балканите, и в частност в Мати Болгария Всевечна, май само ингорирането на креативисти най-добре се тражи. Каквито академии да създадем, каквито награди да раздададем, в каквито Европи да се приобщим, един изкуствено подклаждан трибализъм няма да престане да разводнява нашите души человечески. Бог да ни е на помощ!

THE END
28.08.2011/12:52.PM

БАЛКАНИТЕ продължават да бъдат извор на доказани ритми и таланти. Които една щатска „изследователска“ експедиция успява да изследва и оползотвори, още в далечната 1945.. Успешно ползвайки антените на навлязлата в Царство България, (05.09.1944.!-призори!), и базирана в Чамкория щатска военна разузнавателна мисия. Особеният интерес на Рей Кониф и други щатски музиканти от средата на миналият век, към подобни ритми, достатъчно добре говори за това. За съжаление, извън това, Балканите остават онзи СВЕТОВЕН КРЪСТОПЪТ НА МРЪСОТА, която унищожи и продължава да унищожава поколение подир поколение не само на запад, но и у нас. Паразитиращо явление, срещу което Световната Общност предприема единствено анемични палиативни мерки. И – не единствено това. Балканите са можеби най-удобното място за складиране, отстояване и преработка, на ядрени и всякакви тежки отпадъци. Каверни в планини и в изоставени мини – колко щеш. Незачитане на международно конвенционално право, за които обикновеният гражданин назнайва пределно малко – колко искаш. Обезлюдяване на труднодостъпни планински региони – с ускорени темпове. Схематично природозащитно законодателство, елементарно прилагано дори при драстични случаи. Нединамизирани контролни органи по места. Целева неявна цензура по медиите. Политизиране на мероприятията по опазване на околната среда. Редовият български гражданин е задлъжен да си мисли, как с природната околна среда, как с гражданското законодателство, как със свободата на словото, „всичко е наред“. Но, така ли е в действителност? Наличието – вече! - на обществени природозащитни организации не означава много. Липсата на частни природозащитни организации – от ден в ден става все повече значима. Балканите продължават да бъдат един от най-бедните, непроспериращи, затъващи в безконечни икномически кризи, региони на Европа. Което всъщност корени, т.н. БАЛКАНСКИ СИНДРОМ. Синдром на недоверие и насмешка над всякаквите Завоеватели, Законодатели и Власти. От най-древни времена, та до наши дни. Превърнали балканските народи във всеобщ колектор на регионален негативизъм и абсурдизъм. Тази Перманентна Чалгаджийска Революция, пренесена от задокеански емисари; толкова много различни от протестантските проповедници някога инспирирали Априлското Въстание по нашите земи хубави и подпомогнали създаването на Българска Патриаршия; предназначена да разграничи жертви, да изяви лидери, и почисти Обществото от „остарели“ схващания за норма, закон и морал; чрез прикрито сегрегиране на населението; чрез банков контрол; чрез размиване спектъра на обучение; направи невъзвратими стъпки в училища и детски градини. Плакати „МАРИХУАНАТА НА МАМА Е НАЙ-ДОБРА“, пресрещаха и продължават да пресрещат първолаци на входа на училища и градини. Да, наистина. Време е да се правят пари. Но чисти пари, моля ви.

THE END
08/28/1110:15:57 AM