Кога почувства Нощ и Ден
Ръце над Тебе да преплитат?
Защо от гняв съм поразен,
С очи започнеш ли да питаш?

За мен отдавна всичко е едно –
Животът влачи тъжно воденично колело . . . 

ЖИВОТЪТ МОЖЕ ДА Е КОЛЕЛО –
Въздигайки едни – да сваля други.
Но върху женското бедро –
Трактат не пиша за заслуги.

С проблемът съм добре познат,
Но всичко Мила е до време.
Не струва и половин дукат,
Билетът от пропуснат влак да вземеш.

Чаровна само е нощта,
В която се надяваш да си първи.
На крехка птица при гръдта,
В планинския поток в ръка с пъстърва.

И да се правиш - че летиш.
Когато знаеш си – пълзиш . . .

ОТДАВНА ЯСНО Е – ПЪЛЗЯ,
Но само пред краката на човека,
Когато искам да му възразя,
Че да я кара малко по полека.

Когато се налага да въздигна глас,
Но тъй – че да пребъде ярко силен.
За да надвие всеки непомерен бяс, -
Докато сипя пот обилен.

Аз падам във преклон пред Теб,
В нозете ти отпускам тяло жежко.
Българийо - бъди ми Мила вместо Хлеб,
Не ме съди за всяка нескопосна грешка.

Животът присмехулно претълкулва колело.
Проблемът е – какво съществено съдържа то.

1967-2013