(C) 1988 - Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY
ЕКОЛОГИЧЕСКАТА ИМПЕРАТИВА

от

ПРЕЗ 1993-96, а навярно и по-късно, гражданите-селяни от Бозвелийско, а заедно с това всички останали пребиваващи на територията на Царицата на Черно Море, вече консумират чудесно отровена с нефтени въглеводороди питейна вода. Без някой да се сети да оповести, по един или друг начин, поне задграничните гости. Счупили крака за делови срещи без особен финансов резултат. Онези, които си се усещат, много не могат да сторят. Освен да се надсмеят един другиму наричайки се "Дизели" Воня трудно се понася, но стане ли всеобща, все едно че никаква я няма.

Гражданите на Варна-Град, не престават да се надяват, някой божи ден, да заживеят лесно, здраво, весело и безгрижно. Така, както биха желали да се трудят. Да се радват на децата си и, на нещата от света. Ала една примитивна, неконструктивна система от случайно струпани възгледи за възможности да бъдат съвместване на печеливша курортна индустрия с промишлени дейности екологизирани на книга, се е наложила и битува. Над снас, над вас, над всички и над всичко. Дали това е единствена Екологическа Императива за региона на Българското Причерноморие? Не, не е граматическа грешка, изписването с главна буква. Както не е никаква грешка, това да се отнася и, за думата Ч о в е к .

ЕКОЛОГИЧЕСКИТЕ ТИХИ КАТАСТРОФИ, а по тези ширини на света те са неуловимо ежедневие, са резултат не единствено на умишлено дезинформиране на населението. Обществото на Стара Варна е твърде добре информирано, достатъчно знаещо и, безкрайно безпомощно. Никой не му дава да заработи така, че дано успее и се замогне, че да надмогне. Вечната морално-финансова криза, в която пребивава Мати Болгария Всевечная, испокон вековете. Приказките за световна средна класа, която хей така - от самосебеси - ще се сполучи, остана примамка за наивници. Казано е – ще има единствено безкрайно богати, и крайно бедни. Както и, че политическите постулати, няма да престанат да жертват неговата специфична околна среда, в интерес на чужди доктрини. Не от сега. Не от вчера. От Многая Лета. Нещастно структурираните областни администрации, работили и продължаващи да работят в система на окръзи без околии, а подир това области без околии, влияе отрицателно върху дефинирането на локалните Екологически Императиви. Освен изключително слабо подготвеният среден управленски кадър. Дали преструктурирани управленски единици, не биха постигнали значително по-високи екологични резултати? Дали традиционно утвърдената структура на села, градове, околии и едва тогава области по тези земи, запазена и при Падишаха, не е значително по-гъвкава и подходяща, особено по проблемите на околната среда? Това никой не знае. Но, би могло да се изпробва. На проби този народ здравата издържа. И, на гръмки избори, с плачевен резултат за ийхалето.

ПОВЕЧЕ ОТ ОЧЕВИДНО е всъщност, че всякаквите безсмислени административни реорганизации и преустройства, на които е подложена една страна и един народ горе-доле един век историческо време, не са никаква административна устойчивост, никакъв стремеж към нея. Във вътрешнопартиен политически аспект можеби удачни. По отношение на околната среда докрай пагубни. Поради изключителната възможност да прикриват локални катаклизми. Тук не влиза в сметката Чернобил. Той бе предсказан дори в Библията. Странно, но подобно фатално политическо експериментиране допуска народ непроменил историческа идентичност хилядолетия. До неотдавна, с добре развита наука, техника и изкуства, с будно социо, с хайдушка изобретателност. С непреклонен балканджийски дух. Дали времената са се променили? Вероятно. Дали по – добро? Едва ли. Времената, от ден в ден, стават все повече и повече откровено мръсни.Във всеки един смвисъл. Да не говорим за всеобщата вълна от американизирано лицемерие. Върнало ни към Бога, но без свещенната тръпка на откровенната молитва.

СЪГЛАСНИ ИЛИ НЕ, обидени или разочаровани, възрадвани или лицемерстващи, проспериращи или перманентно обедняващи, повечето от хората са изцяло наясно, че Българското Причерноморие съществува в условия на Пълзяща Екологична Катастрофа, с многостранен недостатъчно добре изявен аспект и характер. За която местните и централни управленски единици, независимо от хубавките екскурзии за държавна сметка напред-назад по света, продължават да нехаят. Кой ли пък би се осмелил да им поиска сметка? Но, едва ли някой някога ще им прости. Грандомански подготвени предизборни кампании, за местния данъкоплатец не означават нищо. Той знае, че не е в Америка. Надява се, че все още не е в Русия. За Турция просто избягва да мисли. Какво е тук, някакъв проблем с екологична императива.

Занемарената Девненска Агломелиорация, Нефтохим при Бургас, крайбрежните рудници на юг, продължават да тровят водите и въздуха на региона на западното крайбрежие на Черно Море. При това най-безпощадно там, където чистотата на хранителните и морски продукти би трябвало да бъде показателна.

Промишленото замърсяване на въздуха флуктуира далеч зад границите на страната, поразявайки далечна Скандинавия. Дотам устойчиво, че сякаш преснахме да фигурираме в изследователските платежни матрици за пренос на замърсявания от юг, към Северния Полюс.

Градските сметища, ситуирани без да са резултат на специално проектиране, настъпват към свещенни верски места на светии и аязма, неуправляемо замърсявайки подпочвените води.

Занемареността на големите градове, и в частност на Варна-Град, се превръща в пословично бедствие. Никакви политически формации не могат, но и не желаят, да я подобрят. Н