(c) 2012-Bogomil K. AVRAMOV-HEMY
САМОТНИ ПЕЙКИТЕ В ГРАДИНАТА СТОЯТ ПОРУТЕНИ,
ЗАВИНАГИ ВОВЕКИ РАЗДЕЛЕНИ.
И НЯМА СТЪПКИ ЩО ОТНОВО ДА СЕ ИЗВЪРВЯТ,
ДУШИТЕ ЩОМ ОСТАНАТ ТЕЖКО ПОКРУСЕНИ.
 

ЩОМ ПЛЪТ ПОД ГРИМ ОЛЕКНЕ В БЕЗДУХОВЕН ПЛАМ,
ЩОМ СТРЪВ ЗАГЛЪХНЕ – ВСИЧКО Е ДО ВРЕМЕ;
ИЗВЕСТНО ВСИНЦА – АЗ ОТ ЛИЧЕН ОПИТ ЗНАМ,
КАК ЛЮБОВТА ВНЕЗАПНО ВКОЧЕНЯВА
В НЕПОСИЛНО БРЕМЕ.
 

КАК ВЕХНЕ РАДОСТТА СЛЕД ВСЕКИ БЕДЕН БОЖИ ДЕН,
КАК ВЯТЪРЪТ ПРОДУХВА ДРЕВНИТЕ ЗАДРЪСТЕНИ КОМИНИ;
КАК НЕ УСПЯВАШ ДА ОТКЛИКНЕШ ДАЖЕ ДА СИ ПРИОБЩЕН,
КАК БЕЗРАЗЛИЧНО ГЛЕДАШ – ДЕН ДА ДОЙДЕ И ОТМИНЕ.
 

ТОГАВА ВРЪЩАШ СЕ В УТЪПКАНИЯ ХОРСКИ ПЪТ,
НО ТОЙ ЕДВА ЛИ БИ ТИ ВЪРНАЛ СВОБОДАТА.
НЕ Е ЗАБРАВЕН ВЪТЪКЪТ – ТОГАВА - ПЛЪТ ВЪВ ПЛЪТ,
И СПОМЕНИ – И ОБЕЩАНИЯ – И ХАЙДЕ ТЪЙ НАТАТЪК.