© 1990 – 2011 – Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ЧОВЕКЪТ С МРАЧНИЯТ ПОГЛЕД

от

Богомил Костов АВРАМОВ РУСЕВ – ХЕМИ

НА МЛАДИ ГОДИНИ, тръгнали да предлагаме своите прощъпулни писания – но не и себе си! - в малкото медии на онова информационно ограничено време, нямаше как да не срещнем мрачният скрито доброжелателен поглед на изключително скромният и почтен познавач на „варненският писателски занаят“ - Тихомир ЙОРДАНОВ. Бати Тишо гледаше мрачно, но ни публикуваше коректно. Бати Тишо гледаше мрачно, но ни търсеше. Бати Тишо знаеше, че сме самодейни списователи от рисково настроен контингент, но не му пукаше. От всички онези, които го командореха, без да са написали ред в пресата. Днес подобни хора, надскочили оградата на частното образование в предплата, въртят собствени медии, без да престанят да се правят на дисидентски позитиви.

ВСЕПРИЗНАТ РАБОТОХОЛИК, бивш учител из Шумен, Провадия и Провадийско, Тихомир ЙОРДАНОВ притежаваше изключителен усет за градска историография, за Стара и Нова Варна. Добре се помнят негови разкази, и – особено един – за пролетно почистване на дървесата. Което поколенията няма как да не свършат. И още един – така близък до всинца – за опияняваща „свободна любов“ в тоталитарен Гданск. Разказ, гдето си позволяваме да препрочитаме.

ТИХОМИР ЙОРДАНОВ, бе един от малкото варненски редакционни творци, който би могъл да те срещне на улицата, за да ти поръча: „Донеси един разказ!“. И, разказът биваше своевременно излъчван на вълните на РАДИО ВАРНА, от забележителни актьори доказали принос и полза. В наше време не е известно РАДИО ВАРНА да излъчва ежемесечно разкази. Стъпаловидната подмяна на самонагаждащи се безмълвни спекулативни пешки, всред едностранчива творческа мълчина, е пакетът ВАРНЕНСКА РЕГИОНАЛНА КУЛТУРБУНД ПОЛИТИКА. Медийните директиви към преднамерено суховати литературни форми, са нищо повече от перфидно менежирана димна завеса и първа проба неявна цензура. В трудни за обективното слово времена, Тихомир ЙОРДАНОВ записа на лента и излъчи във ефир творби, на безброй варненски майстори на словото. Златен фонд, който – за зла участ, при преместване на РАДИО ВАРНА от импозантна сграда в модерен плевник, бива диво изпотъпкан с нозе. Някогашен пазител на подрастващи таланти, той все още е техен нешколски учител. Как не го видяхме, да кади тамян на столичани? Как не го срещнахме из литературните кръчмета? Колко странно – че и срамно - Ба "ора! Държавната институция РАДИО ВАРНА, пропуска да му повери десетина минути демократско ефирно време. Сакън – да не пръкне творчески тоталитаризъм във ефир. При наличие на официализирана медийна порнография.

БЕЛЕЖИТИЯТ ЛИТЕРАТУРЕН ИСТОРИОГРАФ НА СТАРА ВАРНА, все още няма издадени събрани съчинения. При наличие на тлъсти общински културални програми, десетки книгоиздателства и стотици печатници. Уви, на Балканите, и в частност в Мати Болгария Всевечна, май само ингорирането на креативисти най-добре се тражи. Каквито академии да създадем, каквито награди да раздададем, в каквито Европи да се приобщим, един изкуствено подклаждан трибализъм няма да престане да разводнява нашите души человечески. Бог да ни е на помощ!

THE END
28.08.2011/12:52.PM