© 2012-Bogomil Kostov AVRAMOV-HEMY

ВЧЕРА СРЕЩНАХ един от първите мои ученици, (Как бързо времето лети!?!), постигнал значително повече от своят някогашен учител. Щастливо обграден от внуци, той ги поучаваше пред паметната плоча на астронома Фриц Цоки. („Иван Драсов“ № 14.!) Учен от световен ранг. Родственик и продължител на традициите на древният венециански архитект Арнолдо Цоки. Коренил във Варна-Град. До неотдавна забранен и забравен. Припомнен на варненци от настоящият кмет Кирил ЙОРДАНОВ, гордеещ се че е варненец. Загадъчно оцелял дом, на една от най-романтическите улици. Нездравословно прашясала. Където всеки чини що сака. Банка и трезор в най-незащитена сграда. Общински паркинг върху частна предблокова площ. Поредно беззащитно дърво накълцано на филийки. Прекалено мощни за инфраструктурата на Варна-Град автомобили. Потънала в дрямка старинна аристократическа къща, на която е спестен дори уличният номер. Но, на коя сграда в този град, не е спестен? Под думкане на тъпан, за предстояща интелектуална столица на Европа, Ганю Балкански си я кара – как знае. Огромен, озеленен със сто годишни чемшири, двор. Човек да се чуди и мае, как някой селски кмет все още не е рушнал тази жива старина. Че да вдигне безвкусен билдинг с игрални зали. В тази добре съхранена старинна къща, се е родил един от големите умове на човечеството. За когото, във Варна-Град умишлено се знае прекалено малко. Под псевдопратиотически слоган, че е „някакъв евреин“. (Има един неприятен варненски сайт!)
ВИСЕНЕТО ПРЕД КОМПЮТЪР, може да е полезно, но не съвсем. Връзката с хората се губи. Заедно с това и човещината. Опосредствената посредственост манипулативно напира с извечна механичност. Ще оставим ли децата си завинаги пред тези, губещи време и здраве, относително полезни приспособления!?! С доброто на дирекция „Образование, младежки дейности и спорт“, при община Варна-Град, една слабо известна доброволческа формация, СИЦ „ДЕМО“, за пореден път реализира проект наречен „МИСИЯ ВАРНА“. Начело със своят председател Стефан БЪЧВАРОВ, и ръководителя на проекта Гергана ДЖУКОВА, младежите от „ДЕМО“, изкарват серия обучителни сесии чрез неформално игрово образование. Те запознават лутащите се всред горещините на лятото млади хора, с целите, средствата и методите на доброволчество, на природосъобразен начин на живот, и спорт. Сформирани екипи измислят, проектират и реализират оригинални екоинициативи на територията на града. Където да си признаем, екологията е дотолкова закъсала, че шумовият фон надвишава допустими норми. Замърсяването и запрашяването на въздуха от ден в ден застрашително нараства. А, насищането на града с екстремни превозни средства води до тежки загуби на невинни. Не ме корете. Всичко това е катастрофално печална истина. Още по-печално е, че започваме да й свикваме. И, няма кой да сложи пръст в тази кървяща обществена рана, на предумишлени безобразия. Миналото, настоящето и бъдещето на Варна-Град е под тежък техногенен импакт. Ще успеят ли подрастващите да го узаптят? Доста непосилна задача. Едва ли е по силите на шепа доброволци. Добре е осъзнато. Достатъчно е – да разбудят. И да напомнят, че МИСИЯ ВАРНА ВСЯКАК Е ВЪЗМОЖНА.
ПО СЪЩЕСТВО ОТБОРИТЕ се движат, по предварително определени затворени маршрути. По които планирано се сблъскват с предизвикателствата на града. Колкото хипотетични – дваж повече реални. С историческите и настоящи факти, за еквилибриума на Варна-Град. Със съмнително основателните претенции на града, за бъдеща столица на европейската култура. Точният сценарий не ни се доверява. За да стане работата, отборите преминават предварително обучение. В краят на тази своеобразна научно-състезателна сесия, 24 подрастващи съвременници, ще придобият практически и теоритически умения, за работа по европейски проекти. Осъзнавайки основното. Ежечасни контакти – лице в лице.
СТИЛЪТ НА РАБОТАТА Е ТИП „ШОУ ФОРТ БОАЯР“. Пренесен, адаптиран и имитиран, за условията на града. Стартът е на 10.08.2012. Маршрутът - около 10 километра. През изумруденият – все още – Варна-Град. Сбор и тръгване – пред Обсерваторията. Любимо място за социални контакти на младежта. Да ви доверя под секрет . Ще се приемат и отбори от необучени доброволци. Маршрутът следва да се измине, за около час и половина. В колко се тръгва, така и не разбрах. Така или иначе, ще се навъртам. Всичко се заснема на видео, а ние – млади по душа, без да сме селски кметове, искаме да ни видят хората всред младежта.
THE END-01.08.2012=/04:17.