© 2008 – Bogomil Koatoff AVRAMOV-HEMY
Ч И Ч Е
или
ЗАРАДИ БУКВАТА НА ЗАКОНА
от
Богомил Костов АВРАМОВ-ХЕМИ
КОГАТО НА 07.09.1944. вратите на Плевенския затвор се отварят, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, една от неопетнените гордости на Българската Работническа Партия – Комунисти, не е посрещнат от никого. Жена му Люба Топенчарова, заедно с техният син роден в Москва, е изселена из селата на Делиормана. “Новото Време” за което са мечтали, страдали, гладували и самоотвержено работили, е дошло. Войната, гладът и лишенията са дотегнали всекиму. С какво руснаците са по-лоши от германците? По набързо издигнати трибуни, Трайчо КОСТОВ открива безброй пребоядисали се, на които познава и юмруците, и зъбите, и арестантската чорба. Особено опасният враг на Царщината, пипва влакът за столицата, която е в развалини. Няколко тежки съюзнически бомбардировки са дали на Регентите да разберат, от где духа вятърът на победата. Играта с “неутралитета” по отношение на Матушка Рус е приключил. Страната е окупирана от СССР, макар на Чам-Кория да е вирнала антени американска разузнавателна мисия още на 03.09.1944 призори. Мисията ще напусне страната едва в началото на петдесетте години. За да се завърне като музикален експедиционен корпус в Източните Родопи, че да бъдат прогонени заедно с посолството от Вълко ЧЕРВЕНКОВ. В салоните на посолството остава единствено фолклорната карта на Царство България, с разбит буркан конфитюр върху нея.

НА 11.09.1944., ТРАЙЧО КОСТОВ ДЖУНЕВ, член на ЦК на БРП(k), заема своето изборно място в набързо сформирания ЦК в столицата. Налице е процес на кооптиране в Партията на щяло-нещяло, че да нарастне в обем и докара подкрепа. По-късно, когато Партията започне да се чисти от непоносимото, най-напред ще паднат именно онези първични нейни членове, наивно поели върху своите плещи отговорността на въоръжената съпротива. Късметлии - пропуснали да оставят кости в горите, нивята и затворите на страната. Тази най-пламенна едва оцеляла част, ще бъде запратена незабавно на фронта. Където, под командата на безпощадния кавалерийски генерал Владимир СТОЙЧЕВ, (Следвоенен посланик във Вашингтон!), по същество полковник от резерва и известен превратдажия, с викове за дружба с народите на СССР и Другарят Сталин, ще погине под минометния огън на SS-дивизията “Принц Юйген”. Които пък по чудо оцелеят, ги чака куршум в тила “от неизвестен извършител.” (Иван ХАДЖИЙСКИ и други!) Изчистването на интелектуалците попаднали в ЦК обаче, се оказва къде по-трудна задача. Задграничното Бюро на БРП(k) е разпуснато, (Марш домой!), но Георгий Михайлович ДИМИТРОВ все още е на квартира недалеч от Кремъл. Война е. Пропагандата на Хитлер тръби за ново оръжие, което би обърнало нещата. На 12.09.1944., една неявна окупация е приключила – друга една едва започва. Мазетата на полицейските участъци са претъпкани с монархисти, националисти, бранници, ратници и възпитаници на Дойче Шуле. По ъглите ехтят изстрели. Тричленки правят полево правосъдие. Предстои нов състав на Политбюро, оглавено от спешно тръгналия от Москва Станке Димитров-МАРЕК. (Самолетът е свален!) Мати Болгария за пореден път се лишава от изтъкнат теоретик-интелектуалец. (Потенциален конкурент на Георги ДИМИТРОВ, или обратното!) Предстои отстраняване на Трайчо КОСТОВ. Това ще изисква време. По предварителни пресмятания година-две. Точно толкова време отива за натикване на Чиче в пандела.

ПО НАРЕЖДАНЕ НА МОСКВА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ, (17.06.1897-16.12.1949.!), е “избран” за Първи Секретар на ЦК на БРП(к) на мястото на разочарования Добри ТЕРПЕШЕВ, полковник-превратаджия от тридесеттях години, комбина-съратник на полковник Кимон ГЕОРГИЕВ, (Лична охрана на прогресивния варненски индустриалец Асен НИКОЛОВ!). По-късно изпратен, да подпише унизителния договор за “примирие” на преговорите в Париж, докато търси третата си официална ръкавица. На плещите на Трайчо КОСТОВ – Чиче, ляга ликвидирането на класовите врагове, и участието на целокупната Българска Войска във Втората Фаза на Войната. Между Трайчо Костов и Георги Димитров се установява трайна телефонна, телетипна, писмовна и радиовръзка. Двамата се уважават още от времената на преподавателската дейност на Чиче в Москва. В по-късни времена, народът ще остане в дълбоко недоумение, как и защо двамата се намразват издълбоко и до смърт. Върви клюка, че Трайчо КОСТОВ се е отзовал за Георги ДИМИТРОВ – като за изкуфял старец. (В леглото на жена си!) Тази връзка държи до триумфалното завръщане на Георги ДИМИТРОВ в България. Още при тържественото посрещане в залата на Народния Театър, Бай Георги бива пресрещнат с купища доноси и лъжи, фабрикувани от все същия таен мозъчен тръст. За да успеят. В края на краищата успяват.
И, с Трайчо КОСТОВ.
И, с Георги ДИМИТРОВ.

ДОКАТО ОЧАКВА ГЕОРГИ ДИМИТРОВ от Москва, Чиче преоборудва любимата югоизточна ъглова приемна на О Бозе Почивший Цар Борис Трети Обединител; от където е като на длан цялата “Царя”; в осъвременен работен кабинет за вожда. Тук Татко Димитров, ще пуши лула, докато пийва чай с водка. Сецесионът на короната отстъпва пространство и площ, на пролеткултовски Баухауз от началото на тридесеттях. Отоплението остава непокътнато. Георги ДИМИТРОВ ще си се топли по царски.

СТРАНСТВАЩ РЕВОЛЮЦИОНЕР, Трайчо Костов ДЖУНЕВ професионално е изключително добре подготвен. (Днес бихме го нарекли терорист!) След като е работил като стенограф в апарата на Народното Събрание, той е съден за списването нва „Работнически Вестник“, и осъден на осем години затвор. През 1929. е амнистиран, и незабавно заминава за СССР. Където следва ред политически школи. (1933.!) Многократно прогонван от учебната скамейка в своята страна, Чиче e все пак е завършил право в Софийския университет, владее няколко езика включително английски, и професионална стенография. (Подозрителни опции подир 09.09.1944.!) През 1936., Трайчо КОСТОВ отново е в Москва, през Истанбул и Одеса. В Москва Трайчо КОСТОВ преподава в Комунистическия университет на националните малцинства. За нещастие му хрумва да напише дисертация. Поднесена на Васил КОЛАРОВ, тя получава благоприятен отзив, но Трайчо КОСТОВ окончателно бива върнат в България (1938.!). Където бива смъртоносно забъркан в голямата конспиративна каша, натресена от алкохолизирания диверсант Антов ИВАНОВ, на Комунистическата партия на България. Дело, по което бива привлечен и разстрелян, и народният поет Никола Йонков ВАПЦАРОВ. Работата с Чиче също отива към смъртна присъда независимо, че неопровержими доказателства за диверсионна дейност по Трайчо КОСТОВ не могат да бъдат събрани. По коронно задължение и професионален навик, Цар Борис Трети Обединител преглежда лично делата на всеки осъден на смърт. Между тях открива очарователния стенографист от Народното Събрание Трайчо Костов ДЖУНОВ, за който вече е ходатайствал неговият секретар Станислав БАЛАН. Намесва се и генерал Никифор НИКИФОРОВ, високопоставена руска разведка от преди революцията. Революционерът не е доказан терорист. И - отървава кожата затръшнат до живот в Плевенския затвор.

ПРЕЗ 1946, ТРЪГВА ЛИЦЕМЕРНА СЪВЕТИЗАЦИЯ НА СТРАНАТА. Чиче не подозира какво му предстои. Като секретар на ЦК на БРП(k) и Председател на Държавния комитет за стопански и културни въпроси, му е предоставен секвестиран апартамент на “народен враг” на последния етаж на булевард “Македония” № 40. София е все още в руини. Народният съд е отминал. Рядко ползва един от мощните руски “ЗИС”, предоставени за министри. Най-често се прибира пеш. Невисок средна възраст мъж, в хубав костюм и мека шапка. Силно диоптрични очила. Зад тях очи, които виждат всичко. Винаги усмихнат. (Бих казал – виновно усмихнат!). С кожена чанта под мишница. Съвсем не наперен. За разлика от кварталния партиен секретар, от който блокът потреперва, като при бомбардировки. Един милиционер на входа. Толкоз. Чиче не подозира, че неговият последен отказ за окончателна физическа разправа с останалите “народни врагове”, които БРП(k) рои ежедневно, е докладван в Москва. Предстои следвоенен лов на вещици по целия свят. Че и, в Народна Република БЪЛГАРИЯ. От където чрез фалшив референдум Царчето е прогонено. (Не трогайте мальчика! – Й. В. Сталин) Някъде, към 1947, проектът за физическо унищожаване на Трайчо КОСТОВ и споменът за него, е окончателно готов. Очаква се одобрение на Москва.

ГЕОРГИЙ МИХАЙЛОВИЧ ДИМИТРОВ, харесва да общува с млади хора. Особено, ако са висша партийна номенклатура. Едва окопитил се в столицата, той бива привикан обратно в Москва. И тръгва, (05.12.1948!) съпроводен от двама съперници - Трайчо КОСТОВ и Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Искани пряко при Татко СТАЛИН, за дребни обяснения по външната политика на още суровата НРБ. Стопанската криза подир войната е отвратителна. Русия е опустошена. За да се вдигне и укрепне, е необходима цялостна политическа подръжка и безусловно подчинение на окупираните зони с постановените “народни” правителства. Предвижда се създаване на СИВ. Икономиката на Блока следва да бъде синхронизирана. Но, какви са тези сигнали подавани от София? Затова ли освободихме тази страна от веригите на капитализма? Как така в горите ще действат някакви Горяни? Пачему НРБ се пазари за цените на тютюна с представителите на СССР? Какви са тези двустранни търговски контакти с Бизония, където предстои Планът Маршал? Полша, Унгария, Югославия не се уморяват да създават политически проблеми. Остава България да ги последва. В Полша и Унгария, на всеки който се е опънал на политическата линия на Москва, му е видяна сметката. С Югославия отношенията са скъсани. Какви са тези Българо-Югославски преговори за Балканска Федерация? Това не може да не е английска политика. Какъв е този бивш политзатворник Трайчо КОСТОВ? Как така е приет в редиците на ВКП(б)? Къде си бута гагата в международната политика? Защо упреква Молотов за Македония и Кавала? Редиците да се затегнат. Немедлено!

ТРАЙЧО КОСТОВ Е НАЯСНО, с подобни слухове до къде се стига. Но, какво би могъл да стори? Той гледа да върже държавният бюджет. Без активна търговия това е невъзможно. С какво би могла да търгува НРБ? Тютюн, зърно и сирене – най-напред. С кого би могла да го върши най-успешно? С Русия естествено. Чиче не подозира, доколко качествено е наклеветен. Позволил си е да посреща югославския посланик в своят кабинет, без своевремено да уведоми Москва. А, на своя външен дипломатически авторитет, Москва държи от векове – за векове.

АКО ХВЪРЛИМ ПОГЛЕД НАЗАД, няма как да не се натъкнем на спешно прегрупиране на членовете на Политбюро и ЦК на БРП(k). Групировки, конкуренти в борбата за власт, докато в края на петдесетте – за дълги години, бъдат озаптени от невзрачна личност, периферна къртица на Москва в Министерството на Войната.

1. КОНЦЛАГЕРИСТИ – начело с Тодор ПАВЛОВ, изкарали годините на Войната в концлагерите на Царството;
2. ПОЛИТЗАТВОРНИЦИ – пипнати за дребни противодържавни престъпления нещастници, (Псуване на властта, слушане на черни станции, черна борса, джебчийство и др.!), на които се е разминало с една-две оки бой;
3. ПАРТИЗАНИ-ВЕТЕРАНИ – пипнали гората за година-две хайдук-селяци, без да бъдат пушнати от шпиц-команда;
4. ПАРТИЗАНИ-ПАРВЕНЮТА – изкарали около Девети 24 часа под открито небе, в търсене на забягналите свои булки;
5. ЧЕРВЕН ПРОФЕСОРАТ – българи-емигранти със съветско гражданство, изкарали войната под стените на Кремъл;
6. ПРОГРЕСИВНА ИНТЕЛИГЕНЦИЯ – бистрили булевардна политика по кафенета и стъгди, след денонощно слушане на Радио Лондон, (Гласът на Америка – едва се чува!),
7. ЗАВЪРНАЛИ СЕ ОТ АМЕРИКА И ЕВРОПА ИКОНОМИЧЕСКИ ЕМИГРАНТИ – прекалено малък процент игнориран до време.

Като се има пред вид, как чуждестранните разузнавания не престават да се кахърят за съдбините на следвоенно Царство БЪЛГАРИЯ, лесно е да си представим сложността на положението на нещата.
Вървят процеси срещу верски лица, че да баламосат московските наблюдатели, как със шпионажа на Запада е свършено – веднъж завинаги. Тече всеобща национализация, предназначена да изкара бившето Царство България страхотна икономическа сила. (Предстои СИВ!) Вървят скроени политически процеси срещу националистически настроени кадрови офицери, че да бъдат сплашени фатмаците във войската. Предстои превъоръжаване със съветска техника, изхвърлена от употреба. Електрификация и строеж на язовирни стени, позиционирани върху вековни археологически ценности. Пресяване на учащи и студенти. (Непокорните – вън!) Парична обмяна и тоталитарно преструктуриране на Банковото Дяло. Разгъване на всенародно здравеопазване – ваксинации до дупка. Индустриализация, която би стреснала прословутия Запад.
Предстои – всичко – освен рахатлък.

БЕЗ ДА ПОДОЗИРА ЗА КАКВО ЩЕ СТАНЕ ДУМА, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ се е подготвил да докладва Сталину, как у дома всичко е потръгнало към социализъм. Макар не по мед и масло. Но върви, и този братски народ е изкарал и поповете по бригади. Обръгналият на полицейщина политзатворник не може да си представи, какво го очаква под престижната звезда на Кремъл. И се оказва, съвсем неподготвен за номерата, които един школуван световен доносник, все още по ниските етажи на властта в София, му е приготвил. Съгласувано със зетя на Георги ДИМИТРОВ - Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Който подир години, ще се окуми по същият начин пред зиновиевеца Никита Сергеевич ХРУШЧОВ. Но комунизмът се е префасонирал, и Бай Вълко, позволяващ си да прави по няколко намаления на съестните продукти годишно, че и да внася „Вартбург“ от ГДР, ще отърве кожата по здравословни причини. Протестантизмът пипа меко. И, подготвя преходи.
На 06.12.1948., бащата на всички народи (В това има доза истина!) Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН, приема в Кремъл високоуважаемата тричленна делегация на прясносолата НР БЪЛГАРИЯ. От руска страна присъства Вячеслав МОЛОТОВ. Изтеглянето на българската власт, от отвоювания по дипломатически път от Цар Борис Трети Обединител исконен исторически излаз на България на Бяло Море, е исторически показател за неговата пагубна дипломатическа активност. Доколко е бил упрекван от СТАЛИН за изпуснатия излаз в Медитерана? Доколко е бил подразнен от изпреварващите успехи на Трайчо КОСТОВ за сближаване с Югославия? Доколко се е опасявал от гнева на Сталин? Това никога няма да стане известно. Сталин, без да чака да кипнат чай, гневно се нахвърля с безброй обвинения срещу делегацията, и в частност срещу Трайчо КОСТОВ. Стъписан, Чиче поема жертвения удар. Не е допускал, че е доведен тук - при Другарят Сталин, за да бъде отстранен от върховете на БРП(к) в България. Старото очарование по Вожда се изпарява. Разочарование измества първичния страх. Големият играч не търпи дребни играчи. Но, тук става дума за “измама и възгордяване”, а той принципно е надалеч от тях.

ПРОБЛЕМЪТ:
Народното Събрание е приело Закон за държавната тайна, списван под надзора на Москва. В съгласие с този Закон, като Председател на Министерския Съвет, Трайчо КОСТОВ е ограничил достъп на съветски специалисти до поверителни стопански и военни сведения. Оплакванията-доноси до Сталин ще са били подробни и жестоки. Сталин излиза от нерви. Интелигентно почуква с пръст по диоптричните очила на партийният другар-интернационалист: “С ТОВА ИМЕННО ЗАПОЧНА И НАШИЯТ КОНФЛИКТ С ТИТО.” И отново натъртва, за “измама и възгордяване”.

РЕЗУЛТАТЪТ:
До една година Трайчо КОСТОВ е качен на бесилото. Никой от неговите съратници не помръдва пръст в негова защита. Сам си слага въжето на шията: “СТРАХ МЕ Е ДА НЕ СИ СЧУПЯ ОЧИЛАТА!”

ГЕОРГИ ДИМИТРОВ И ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ, в рамките на пролетарското приличие и неизменното балканско роднинство, привидно защитават Трайчо КОСТОВ. Сталин не се успокоява: “…ВИЕ НИ ИМАТЕ ЗА ДУРАЧКИ, А САМИТЕ ВИЕ - ЕВРОПЕЙЦИ.” Кристалночистият партиен интригант Вълко ЧЕРВЕНКОВ (Тодор Живков ще го надмине!) се прави, че е дълбоко изненадан: “това е гръм от ясно небе”. Трайчо КОСТОВ не се обезпокоява достатъчно. (Винаги си носи резервни очила!) Зад него стои здраво партийно алиби, и Закон одобрен от Народно Събрание. Години на нелегална борба и зандани. Но – какво значение! На следващия ден трагикомедията продължава. Делегацията е изправена пред цялото Политбюро на ВКП(б). Под натиск на Димитров и Червенков Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, е кандардисан да признае, че е “ДОПУСНАЛ ГРЕШКА”. (Спазвайки закон редактиран от съветски експерти!) ПБ на ВКП(б) не е единодушно по проблема. Сталин изведнъж става болшевишки-демократичен. Успял да смачка поредната балканска идентичност, пестеливо процежда: “ЩОМ ПРИЗНАВАТЕ СВОЯТА ГРЕШКА, ЩЕ ЗАБРАВИМ ВСИЧКО ТОВА!” Чиче приема с доверие тази присъда. С мнозина от ПБ се е срещал преди Войната. С малцина е работил през нея. И, отново си посипва главата с пепел. За учудване на софийските тайни докладчици несвестни, делегацията се завръща в пълен състав. Изкупителната жертва на България е постановена. Сценарият е в чантата на Вълко ЧЕРВЕНКОВ. Той е насочен на кого да се опре. Всред посрещачите, повече от тях охрана, един каскетлия се опитва да прочете по лицата на делегатите, до къде са стигнали нещата.
ЖЕСТОКА АСТМА мъчи Георги ДИМИТРОВ, но той успява да изложи пред ЦК на БКП (09.12.1948.!) в подробности всичко онова, което се е случило зад стените на Кремъл.

1. Критиката на Иосиф Висарионович СТАЛИН е точна, съзидателна и основателна;
2. Законът за държавната тайна – не важи за Братската СССР – да не се прилага;
3. Земите по Беломорието завинаги остават небългарски – Молотов няма никаква вина.

За мнозина е ясно, че Георги ДИМИТРОВ вече е пътник от този свят, а за заместник ще остави Васил КОЛАРОВ, който е още по-пътник. Сталин също е пътник, но иска да остави здрав СССР, че нова световна война се задава. Очевидно срещата е била предназначена Сталин да огледа, реши и подбере подходящ кадър. (Интелектуальцы – вон!)
На останалите им е все едно. Предстои преразпределяне на благата. Отначало на час по лъжичка. После – кой колкото захапе. Ако има прекалено много законност, това няма как да стане. Ненапразно са излезли своевременно от кръчмите - в горите. (06.09.1944.!)
Чиче е сериозно изплашен. Женен е за българка. Има православен брак. Синът му е роден в Москва, но кръстен в църква. Това не укрепва кой знае как Свещената Българо-Съветска Дружба. Ентусиазиран както винаги, той се захваща с ежедневната своя работа. Работа, която изведнъж престава да върви.

ПРЕЗ ЯНУАРИЙ 1949., (5-8.01.1949.!), в Москва се учредява интегралният СИВ. НРБ бива представена от Васил КОЛАРОВ, Добри ТЕРПЕШЕВ, и Антон ЮГОВ. И тримата имат сметки за уреждане с Трайчо КОСТОВ. Някога Васил КОЛАРОВ е бил очарован и подплашен от същността на неговият дисертационен труд, чрез който в ранните тридесет години на двадесети век, марксисът изследва, заявява и предсказва. Добри ТЕРПЕШЕВ, не може да му прости, че по Девети Септември бива снет от секретарския пост в ЦК и заместен с Трайчо КОСТОВ. Антон ЮГОВ е бесен, че пред самият Сталин, Трайчо КОСТОВ се е отнесъл с резерви към неговите полицейско-политически успехи. Никой от тях не пропуска да долее отрова в бездънната чаша на клеветата. Вячеслав МОЛОТОВ ги заяжда за Трайчо КОСТОВ. Проблемът за Беломорието се е бистрил по време на преговорите между Йосип Броз ТИТО и Георги ДИМИТРОВ за Балканска Федерация в Евксиноград, а по-късно и в Блед, при активно участие на Чиче, без това да бъде съгласувано с Москва. Докато Георги ДИМИТРОВ си измива ръцете, като не престава да възхвалява почтеността на Трайчо КОСТОВ в такива граници, че тази почтеност става съмнителна. Линията за саморазправа е дадена.

ДЪРЖАВНАТА РАБОТА ПРЕУМОРЯВА. Особено, ако е съчетана с партийна. Трайчо КОСТОВ не е почивал години. ЦК решава, и го изпраща заедно с неговата съпруга на почивка в Борвиха край Москва. С тях е и семейството на Вълко ЧЕРВЕНКОВ, (Вълко има брак със сестрата на Георги ДИМИТРОВ – Елена!), че ЦК да знае що става с предстоящата жертва. Бъдещият диктатор на България почива, но не престава да разработва Чиче. Жизненият опит на Чиче е предимно, с фашистки полицейски агенти. Не и, с агенти на Комунистическия Интернационал. Двамата претенденти за мястото на Георги ДИМИТРОВ, в името на Партия и партиен морал, активно контактуват. Някога Трайчо КОСТОВ, като член на червения професорат в Москва, е чел лекции и изпитвал Вълко ЧЕРВЕНКОВ. (Слухът между народа – писал му двойка!) Сега редът е обратен. Дълбоко ощетен от недоверието и неразбирането към неговата дейност, изплашен за съдбата на своето семейство, горд с постиженията на страната по негово време, несъмнено подтикнат от Вълко ЧЕРВЕНКОВ, Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ написва обяснителна записка (Писмо!) до ЦК на ВКП(б) в лицето на Г. М. МАЛЕНКОВ, с копие до ЦК на БКП – Васил КОЛАРОВ. Където излага свои виждания за държавността през ерата на развития социализъм. Тази детинска постъпка отпушва канал за нови проверки – умишлено недостоверни. Води до йезуитски обвинения – трудни за опровергаване. Едно от тях е най-тежко - “НАЦИОНАЛ-СОЦИАЛИЗЪМ”. Трайчо КОСТОВ усеща до къде е стигнал едва, когато отново бива изправен пред различни партийни органи и разследващи другари. За които, улисан в стопанските проблеми на страната, не е подозирал че биха могли да съществуват. Взема се колективно решение, да бъде снет от длъжността която заема. Съпротивителните сили на един от малкото опазени партийни интелектуалци биват смазани успешно. На едно официално честване в кино БИАД, годишнина от разстрела на Никола Йонков ВАПЦАРОВ, Чиче изнася пленарен доклад. Подставено лице вдига ръка.
- Моля, кажете?
- Ами ти, Бай Другарю, как отърва кожата – твойта сметка арестантска!?!
Трайчо КОСТОВ рухва.

НЯКОГА ВЪТРЕШНОПАРТИЙНИ БОРБИ доведоха до пълен разпад и преосмисляне идеите на Френската Революция. В наше време подобни борби изпратиха Трайчо Костов ДЖУНЕВ-ЧИЧЕ, човекът който знаеше всичко за унищожаването на Българската Интелектуална Мисъл подир 09.09.1944., в роля на Балкански РОБЕСПИЕР - на бесило. Обвинен, че се е превърнал във “втори ръководен център” на Партия и Държава. Независимо, че неговото обяснение пред Политбюро на ВКП(б), (Не е известно да е изключен от ВКП(б)!) е намерено “ВПОЛНЕ УДОВЛЕТВОРИТЕЛЬНО” от съответния анкетиращ апаратчик (Мошеров). Удовлетворително кому – за какво? (Йосиф Висарионович СТАЛИН: "Не знаете какво се върши у вас! . . . Жулик! Аз имах добро мнение за Вас. Трябва да се види кой сте, откъде сте Вие! Искате да се биете. Ще се преборим.")
По повод унищожаването на Трайчо Костов ДЖУНЕВ от висшата клика на БКП-ВКП(б), би могло да се дискутира безкрайно. Днес това не интересува никого. Българската историография е сторила малко. Частни изследователи обаче твърдят, че неговото унищожение е свързано не толкова с опазване на някаква „държавна тайна“; станала за подигравка незабавно подир окупирането на Царство България от войските на СССР; а именно това, че е знаел прекалено много за саморазправите с Националната Интелигенция и членовете на Народното Събрание, подир Сакралната Дата Девети Септемврий 1944... Без всякакво съмнение Йосиф Висарионович ДЖУГАШВИЛИ-СТАЛИН е бил вбесен – от факта, че един прекрасен ден цялата вина за този безсмислен балкански геноцид ще бъде прехвърлен върху раменете на Русия.  Налице е „секретно“ писмо на Трайчо КОСТОВ до Георги ДИМИТРОВ в Москва:

"Готов е Законопроектът за Народния съд. Приета е най-кратката процедура, но докато започне да действа, ще мине известно време. Това може да бъде използувано за негласна ликвидация на най-злостните врагове, което се провежда от нашите вътрешни тройки".

Георги ДИМИТРОВ отговаря (19.04.1945 г.):

"В момента, когато народните съдии завършват своята работа, е необходимо сериозно да се разгледа въпросът за семействата и близките на екзекутираните и осъдени фашисти, народни предатели и палачи. Да се оставят тези хора в местата, където са живели, означава да се запазят в градовете и селата огнища на реакцията, източници за агенти на врага..."

Кому са нужни коментари? Някой е сторил необходимото. Един интелектуален сатрап да слезе от политическата сцена, замлъквайки завинаги. Че да бъде заменен с меката желязна ръкавица на посредствеността.
Амин!

ВИЖТЕ КАКВО - МОДЕРАТОРИ - ОТ МЕСЕЦ НЕ РАБОТЯТ ПОЛЕТАТА ЗА РЕДАКТИРАНЕ НА ПОСТИНГИ - КАК ГО ПРАВИТЕ - И ЗАЩО!?! АКО ТОВА Е НЯКАКВО НАБЛЮДЕНИЕ - ТРЯБВА ДА НЕ СЕ УСЕЩА!