Каква е мотивацията на гражданското общество за предаване на властта на Левиатан? И от къде идва самата идея за държавата като Левиатан?

Английският философ сам подсказва в книгата си, че идеята му е инспирирана от последните два стиха от 41 глава от книгата на Йов в Стария завет, поради които сравнява държавата с библейското чудовище Левиатан/ пак там, с.227/: „На земята няма подобен нему. Създаден да няма страх. 34. Той изглежда всяко високо нещо; Цар е над всички горделиви зверове“/Стария завет, Йов, 41 : 33,34/. Няма да навлизам в коментар на Стария завет и използването на идеята за Левиатан от Църквата, като синоним на Дявола, като страховито създание. Но е очевидно, че идеята за „Левиатан“ е в пряка връзка с негативната антропология, тоест с представата за човека на Хобс, която той първоначално и последователно разработва в своята известна трилогия/ „За гражданина“/1642/, „За тялото“/1655/,“ За човека“/1658/. Тя предхожда появата на най-популярния му труд „Левиатан“/ и в нея са заложени някои от основните чу идеи. Например, известната формулировка за „война на всички срещу всички“ за първи път се появява в „За гражданина“ /De Cive/. В тази творба се появява и известният латински афоризъм „ човек за човека е вълк“/ всъщност, изразът е употребен за първи път като синоним на крайно егоцентричен човек, още от Тит Макций Плавт – римски комедиограф от II – I в. пр. н. е./.

Принципното определяне на човека като лош, в неговото „естествено състояние“, позволява на Хобс да обясни първопричините за създаването на държавата, като изкуствено, страховито създание/ Левиатан/

По природа ние сме диваци, твърди Хобс, които не могат да контролират своите емоции, страсти, нагони и мислим само за себе си, тоест проявяваме егоизъм, които могат да бъдат преодоляни само чрез съгласие - „обществен договор“. Но няма защо да се чудим, „ че за да бъде това съгласие постоянно и трайно се иска нещо повече от споразумение, а това е общата власт, която да всява страх у хората и да насочва действията им към общото благо“/ Левиатан, с. 150/ За да се реализира такава власт е необходимо учредяването на държава, в която властта да бъде съсредоточена в представител на всички, който дефинира като суверен.„ С други думи, чрез създаването на държавата, - според Хобс, хората целят да се избавят от това окаяно състояние на война, което / както бе посочено, в глава 13/, което е неизбежна последица от страстите на хората, когато няма видима власт, която да ги респектира и да заплашва, че ще ги накаже, ако не изпълняват спогодбите и не спазват естествените закони, изложени в 14 и 15 глава“/Левиатан, с. 147/. В крайна сметка, така се появява и легитимира системата на властта, която ограничава видимо личната свобода на отделните индивиди. Хората създават държавата, като „изкуствен човек“ - Левиатан, поради споменатите по-горе причини и точно, поради същите причини, както посочва Хобс, те създават и изкуствени вериги, които да ги обуздават, наречени граждански закони. Тези изкуствени вериги, тоест закони, могат да бъдат създадени, прилагани и отменяни, само от суверена, който притежава върховната власт. Спогодбата, тоест обществения договор да се създаде държава и да се приеме върховната власт на суверена, е подчинена на естествения закон на справедливостта, който изисква да спазваме договорките, съгласно повелите на разума. Ето защо, според Хобс, „достигането на върховната власт, чрез въстание, явно е, че това е против здравия разум, защото дори и един такъв опит да успее, естествено е да се очаква не успех, а обратното“...именно, поради негативната антропология, проповядвана от Хобс./ пак там, с.128/. И така, ако държавата бива определяна от Хобс като господстване, тоест като монопол върху властта, а ограничаването на свободата на хората, което тя практикува следва от негативните им индивидуални качества, следва да определим и какви са