ПРЕДИ ГОДИНИ, (КОЛКО ОТДАВНА БЕ ТОВА!), СЪДБАТА СЕ СМИЛИ НАД МЕНЕ - СУХОПЪТНИЯТ ЧЕРВЕЙ, БЕДНИЯТ ПОЕТ, НЕПРОКОПСАЛИЯ КОНЦЕПЦИОНИСТ, ИНАЧЕ КАЗАНО – ОБИКНОВЕННИЯ РУНДУК; КАКТО СИ МЕ ОКАЧЕСТВЯВАШЕ ЕДНО СЪВСЕМ МЛАДО МОМЧЕ; СЕ НАЛОЖИ ДА МОРЕПЛАВАМ. ВЪЗПИТАНО ДА КОМАНДВА РОБИ, ТОВА МОМЧЕ НЕ ПОДОЗИРАШЕ, ЧЕ НАУЧЕНОТО ОТ НЕГО ДНЕС – ЗА МНОЗИНА Е ОТМИНАЛО ВЧЕРА. О, ТОВА МОМЧЕ УСПEШНО СЕ ПРОДАДЕ. (ДА МУ БЕРЕ ГРЕХЪТ ОНЗИ, КОЙТО ГО ПРЕПРОДАДЕ!) НО, ТЪЙ ВЪРВИ СВЕТЪТ – КЕШ СРЕЩУ ДВОЕН-КЕШ.

КАК ДА Е. СЪДБАТА СЕ БЕ СМИЛИЛА, И АЗ, С БОЖИЯ ПОМОЩ И БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ОНЗИ КОЙТО ДЪРЖИ ГРЪМОТЕВИЦИ В РЪЦЕ, (THE POLTICAL POLICE!), ПОТЕГЛИХ В ЗАДГРАНИЧНА КОМАНДИРОВКА. НА БОРДА НА СТАРОМОДНИЯ ПРИСТАНИЩЕН СПАСИТЕЛ, МОТОРНИЯ ВЛЕКАЧ “НЕПТУН”. СТАРОМОДЕН КОРАБ, НЕПРИГОДЕН ЗА ПРИСТАНИЩНИ МАНЕВРИ, И ПОРАДИ ТОВА, “ВЛЕКАЧ-СПАСИТЕЛ ОБЩА УПОТРЕБА”.

ВСИЧКО СТАНА ТАКА БЪРЗО, А ПАРИТЕ В ДЖЕБ БЯХА ТАКА МАЛКО, ЧЕ НЕ ОСТАВАШЕ ДА НАПРАВЯ НИЩО ДРУГО, ОСВЕН ДА КУПЯ НЯКОЛКО ЧЕРНО-БЕЛИ ФИЛМЧЕТА ЗА “СМЯНА-8”, И БУТИЛКА-ДВЕ КОНЯК “ПЛИСКА”.

НЕ БЯХ ПЪТУВАЛ ПО МОРЕ. НЕ ЗНАЕХ, ЧЕ ПРОСТОВАТИТЕ ХОРИЦА В НЕГО, СА В ОНЗИ ПОСТОЯНЕН ПРЕХОД, ЕДВА НАПОСЛЕДЪК ВЪЗПРИЕТ ОТ ПОЛИТИЦИТЕ, (ТЯХНАТА МАМА!), ЗА ГЛОБАЛНА ВСЕБАЛАМОСВАЩА СТРАТЕГИЯ. ДОКРАЙ ТОЛЕРАНТНО, ТОВА МОРЕПЛАВАЩО ПЛЕМЕ, БЕЗ ДА ПОДОЗИРА, Е ОСЪДЕНО НА НЕПРЕСТАНЕН ПРЕХОД. НЕ САМО ОТ ПРИСТАНИЩЕ ДО ПРИСТАНИЩЕ, НО И – ОТ ДУШЕВНОСТ В ДУШЕВНОСТ. ЧРЕЗ НЕПОСИЛЕН БАЧ И НЕУТОЛИМИ АЛКОХОЛИ. ТУРИХ ЗА КУРАЖ БРЪСНАЧА НА ДЯДО НИКОЛАЙ КАЗАКА В ДЖЕБ. И, ПРЕКРАЧИХ НИСКИЯ БОРД НА ВЛЕКАЧА.

КАПИТАНЪТ НЕДОВОЛНО ИЗСУМТЯ, ПА СЕ ВТУРНА В САЛЕТА ДА УКРЕПВА СИМВОЛИЧНАТА СТЕННА СКУЛПТУРА – КАПИТАН С ЛУЛА И МАЙМУНКА НА РАМО. БЕЗ ДА ПРЕСТАНЕ ДА СЕ КРЪСТИ ПРЕД ИКОНАТА НА СВЕТИ НИКОЛАЙ МОРЕСПАСИТЕЛ.

НАЧАЛСТВОТО ПОМРЪДНА ШЕГОВИТО МУСТАЧКИ. КИМНА С ГЛАВА, ЧЕ МЕ Е ВИДЯЛ. СВИ РАМЕНЕ ДА ПОКАЖЕ, ЧЕ МУ Е ВСЕ ЕДНО. И, ЗАГЛЕДАН В Т.Н. РОЛ, ЗАЧАКА ИЗХОДЯЩА КОНТРОЛА.

ПОСОЧИХА МИ КАБИНА ПОД ВОДОЛИНИЯТА, ИЗПЪЛНЕНА С ПЛАКАТИ ОТ ПОРНОСПИСАНИЯ, ПО ОНОВА ВЪРХОВНО ВРЕМЕ ЗАБРАНЕНИ СЪС ЗАКОН. ОСВЕН ПРАЗНИ ПРИКАЗКИ И ПРОФАНАТОРСКИ БАЧ, МОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА, НЕ ПРЕДВИЖДАШЕ РАЗСЪБЛЕЧЕНИ ШЕГИ.

ПРЕЗ ЦЯЛОТО ТОВА БАНАЛНО ПЪТУВАНЕ ОТ ДРЕВЕН БЕЛОГРАД, ПРЕЗ НОЩНОТО ЧЕРНО МОРЕ, РАЗСЪНЕНИЯ БОСФОР, ОЖИВЕНИТЕ ДАРДАНЕЛИ И АДРИАТИКА - ДО СПЛИТ, НАЧАЛСТВОТО НАСМЕШЛИВО МЪРДАШЕ МУСТАЧКИ. ИЗТЪКВАЙКИ, ЧЕ БЕЗ ДА Е КВАЛИФИЦИРАН МОРЯК, Е ОМОРЯЧИЛ МНОЗИНА. НЕЩО, В КОЕТО НЕ СЕ СЕТИХ ДА СЕ УСЪМНЯ. ПОРАДИ КОЕТО, АКО НЕ БЯХ В КУХНЯТА ДА ЧИСТЯ КАРТОФИ, СЕ ОКАЗВАХ В НЕГОВАТА КАЮТА, ПРЕД ПАРАХОДНАТА ПИШЕЩА МАШИНА. КЪДЕТО ЗАПИСВАХ - НЕ ЗНАЯ ДАЛИ ЩЕ БЪДА РАЗБРАН ПРАВИЛНО - ПАРТИЗАНСКИ СПОМЕНИ. ЕДВА ПЕТДЕСЕТИНАГОДИШЕН, ШЕФЪТ БЪЛВАШЕ СПОМЕН ПОДИР СПОМЕН. ДАЛИ УСЕЩАШЕ, ЧЕ СИ ОТИВА, ЗАЕДНО СЪС СВОЕТО СИ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕНАТА?

- ТАКА ЗАПОЧВАТ СПОМЕНИТЕ НА ГЕНЕРАЛ Д. Д . . .

- И ТОЙ - ОТ НАШ’ТО СЕЛО …

ПОНЕЧИХ ДА СЛОЖА ЗАПЕТАЙКА.

- ЩЕ СЛОЖИШ, КОГАТО СЕ РАЗПОРЕДЯ!

ПОИСКАХ ДА СЕ ВЪЗМУТЯ.

- НЯМАШ ДУМАТА! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!

СТОИМ СИ НИЕ В МЕХАНА “ТРАКАТА”, ПИЕМ СИ ПИТИЕ ЗАЕДНО С А. П. ФРУДКИН – БОМБАДЖИЯ ТЪРСЕН ОТ ЗАКОНА, КОМЕНТИРАМЕ ПОЛИТИКАТА. ПО ЕДНО ВРЕМЕ ГЛЕДАМ, ПО ПЪТЕКАТА ОТКЪМ “ЕВКСИНОГРАД” ИДЕ ЦАРЯТ. СКОКНАХ, И ВДИГНАХ СВИТ ЮМРУК.

- ДА ЖИВЕЕ СВЕТОВНАТА РЕВОЛЮЦИЯ –Я - Я!

ВИКАМ, А ВЪТРЕШНО СЕ КИСКАМ. НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО ПОСПРЯ НА РАЗСТОЯНИЕ. ПОИЗГЛЕДА МЕ, ПЛЕСНА ПО БОТУШ С БИЧ, ИЗВИКА КУЧЕТО СИ, ПЛЮНА И ОТМИНА.

- ТОВА С ПЛЮНКАТА, ГО ИМА В СПОМЕНИТЕ НА ПИСАТЕЛЯ Г. Б. …

- ТЕ, НЕ СА АВТЕНТИЧНИ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!

НЯМАШЕ КАК, ДА НЕ СЕ ВЪЗМУТЯ.

- ПОВТАРЯМ! ОТВОРИ ХЛАДИЛНИКА – РАЗЛЕЙ ВОДКА!

ТОВА РАЗБУТВАНЕ НА СТАРИ МЕРАЦИ, НЕ МИ ХАРЕСВАШЕ. АМА, НАЛИ НЯМАХ МОРЯШКА КНИЖКА А МОРЕПЛАВАХ, (СТРИКТНО ДО БЕЗУМИЕ, БЕ ОНОВА ДИВО ВРЕМЕ!), ТРАЕХ.

ЗАД НАС ИДЕШЕ НА ВЛЕК СТАРИЯТ “КОПАЛ”. НОРВЕЖКО КОРИТО, ВЗЕЛО УЧАСТИЕ В ЗНАМЕНИТИТЕ ТРАНСАТЛАНТИЧЕСКИ КЕРВАНИ С ЛЕНД-ЛЕНЗ ЗА СЪВЕТСКА РУСИЯ, ПО ВРЕМЕ НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА. ВЪЖЕТО НА ТОЗИ ВЛЕК БЕ ДВА ИНЧА В ДИАМЕТЪР, И ДЪЛГО ТОЧНО ШЕСТОТИН МЕТРА. ВЪЖЕТО ЧЕСТО ПРОВИСВАШЕ ДО ВЪЛНИТЕ. ТОГАВА, НАД НЕГО СЕ ПЕРЕМЯТАХА ДИВНИ ДЕЛФИНИ.

НА БОРДА НА “КОПАЛ” ИМАШЕ ДЕЖУРНА КОМАНДА С КАПИТАН, И ТРИМА РУЛЕВИ. КОМАНДАТА ОЦЕЛЯВАШЕ В ТИШИНА, САМОТА, БОРБА С ОСВИРЕПЕЛИ ОТ ГЛАД ПАРАХОДНИ ПЛЪХОВЕ, НЕУТОЛИМ ГЛАД, И МЕЧТИ ЗА ОВЕРТАЙМ КОРАБНА ВАЛУТА. (1.68 USD DAILY!)

ЗА ДЕСЕТИНА ЧАСА КАЦНАХМЕ ПРЕД БОСФОРА. ИЗЧАКАХМЕ ЗАРАНА, ЗА ЛОЦМАН. КОГАТО ТОВА СТАНА, ПРОДЪЛЖИХМЕ НАПРЕЧНО ПРЕЗ ГОЛЕМИЯ ДВУКОНТИНЕНТАЛЕН ГРАД. ТОГАВА, ИМЕННО ТОГАВА, ЗА ПРЪВ ПЪТ ДОЛОВИХ ГЛАСЪТ НА КОРАБА.

СТОЯХ НА КЪРМАТА, РАЗГОВАРЯХ ПО УКАВЕТО С КАПИТАНА НА КОРАБА, ОКАЧЕН НА ВЪЖЕ ПОДИР НАС, А СЛЕД НЕГО НА ДРУГО ВЪЖЕ - ОЩЕ ЕДИН ВЛЕКАЧ. ОСВЕН ПУКАНЕ И ПРЪЩЕНЕ, В УКАВЕТО СЕ НОСЕХА РУГАТНИ ПО АДРЕС ЗАКЛИНВАЩИЯ РУЛ НА “КОПАЛ”. А КОГАТО РУГАТНИТЕ, КОЙ ЗНАЕ ЗАЩО – ПРЕСТАНАХА, НЯКАКЪВ НЕСДЪРЖАН ВИК, ПО-СКОРО РЕВ ОТ ПРЕВЪРТАЩА МАШИНА, НАХЛУ, РАЗТЪРСИ МЕ, НАПРАВИ ДА ПОТРЪПНА.

- МАМКА МУ! “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ!

- КАКВО – О - О?

- “КОПАЛ” ПРОГОВОРИ – НИМА НЕ РАЗБИРАШ?

НО ВИКЪТ НЕ СЕ ПОВТОРИ, И АЗ ОТДАДОХ ВСИЧКО ТОВА НА НЯКОЙ ОТ ОНЕЗИ МНОГОБРОЙНИ ТРИКОВЕ, С КОИТО СТАРИ МОРЯЦИ СМАЙВАТ НОВАЦИ.

НЯКЪДЕ КЪМ КОРФУ, НАД ТРИТЕ КОРАБА ОТНОВО ПРОЗВУЧА ДЪЛБОК И СТРАШЕН, СИЛЕН И НЕЯСЕН, ПОЧТИ ЧОВЕШКИ СТОН. ИЗСКОКНАХ НАВЪН. НОСЪТ НА “КОПАЛ” СЕ БЕ НАДВЕСИЛ НАД “НЕПТУН”, И – ОЩЕ МАЛКО – ДА НИ СРИНЕ.

КАПИТАНЪТ СЕ РАЗВИКА. ПРИБАВИ ХОД. ВЪЖЕТО СЕ ОПЪНА. РАБОТАТА СТАНА. НО, ТОЗИ СТРАНЕН СТОН ПРОДЪЛЖИ ДА ЗВУЧИ ЧАК ДО САМИЯ СПЛИТ, КЪДЕТО БЕ РЕЖИЩЕТО ЗА СТАРИ КОРАБИ. ГЛАВНА ЦЕЛ НА НАШЕТО ПРОСЯШКО ПЪТЕШЕСТВИЕ.

ДОКАТО ПРЕМИНАВАХМЕ ПРЕЗ КОРИНТ, ОБЕЗПЕЧАВАНИ ОТ МЕСТЕН ПИЛОТ, ВИКЪТ СЕ ПОВТОРИ И ПОТРЕТИ. ДОЧУЛ ТОЗИ НЕОБИКНОВЕН РЕВ, СХВАНАЛ НЕГОВИЯТ СЪДБОВЕН СМИСЪЛ, ГЪРКЪТ-ПИЛОТ БЕ ЗАПОЧНАЛ ДА СЕ КРЪСТИ, СПОМЕНУВАЙКИ ПАНАГИЯ ТЕОСКЕПАСТИ. ЕДВА БЕ ДОЧАКАЛ ДА НИ ИЗВЕДЕ ОТ ЗАПАДНИЯ ВХОД НА КАНАЛА. БЕ ПОВИКАЛ ПО РАДИОТО БЪРЗОХОДЕН КАТЕР. И УЖАСЕН, БЕ ОТПРАШИЛ. ПРЕНЕБРЕГВАЙКИ ДЕБЕЛИЯТ ПИЛОТСКИ САНДВИЧ, ПОЛАГАЕМ МУ СЕ ПО ТРАДИЦИЯ И ОБИЧАЙ.

НА МАТАПАН МОРЕТО МИРЯСА. НАЧАЛСТВОТО МЕ ИЗВИКА ПРИ СЕБЕ СИ. СЕДНАХ ЗАД ПИШЕЩАТА МАШИНА, ДА ПРОДЪЛЖА С ИСТОРИЯТА ОТ 22.06.1942., ЗА САМОЛЕТА-ИЗТРЕБИТЕЛ МИНАЛ С БРЪСНЕЩ ПОЛЕТ НАД БЕЛОГРАД. ДОКАТО ШЕФЪТ - ТОГАВА БЕЗРАБОТЕН ПРОЙДОХА, ИГРАЕЛ НА АШИЦИ ПРЕД ДЯДОВОТО СИ ХАДЖИСТОЙКОВО КАФЕНЕ. БЕЗ ДА ПОДОЗИРА, ЧЕ НЯКЪДЕ ДАЛЕЧ ЗАД ОКЕАНА ИГРИТЕ ОТДАВНА СА С ПЕРФОКАРТИ. САМОЛЕТ, ПО ОНОВА ВРЕМЕ, ТРЯБВА ДА Е БИЛО ДОСТА НЕОБИЧАЙНО ЯВЛЕНИЕ ЗА НАШИТЕ ПРИЧЕРНОМОРСКИ БРЕГОВЕ. ДНЕС ТАКА ДОБРЕ ОПОСКАНИ, ОТ СЪВРЕМЕННАТА ПСЕВДОТЕХНОЛОГИЗАЦИЯ, ЧЕ ПРОСТО НЯМА НАКЪДЕ. ТОГАВА, ИМЕННО ТОГАВА, ОТНОВО СЕ ПРОКРАДНА ОНЗИ ВИК. НЯКОЙ ПЛАЧЕШЕ И СЕ ВАЙКАШЕ.

- НАЧАЛСТВО, - ДУМАМ, - НЯКОЙ ЗА НЕЩО НЯКОГО ВИКА …

- НЕКА СИ ВИКА! – СРЯЗА МЕ ШЕФЪТ. – ТИ ПИШИ, ПИШИ, ПИШИ …

- КОРАБЪТ ПОДИР НАС - СТЕНЕ И ОПЛАКВА …

- ГЛУ – ПУС – ТИ! МОРЯЦИТЕ ВЕЧЕ ТИ НАПЪЛНИХА ГЛАВАТА С ГЛУ – ПУС - ТИ!

НО УСТАНОВИХ, КАК ПОТРЕПЕРА. ЗНАЕ СЕ, ЧЕ ПОДОБНИ ГРУБИЯНИ ВЪТРЕШНО, СА ДОСТА ДЕЛИКАТНИ. НАЧАЛСТВОТО ОТНОВО ПОТРЪПНА. ЗАМИСЛИ СЕ. ЗАГЛЕДА СЕ ПРЕЗ ФИЛИСТРИНА.

ТАМ ИМАШЕ ЕДИНСТВЕНО МОРЕ.

ПАТА-КЮТА, ДОСТИГНАХМЕ ОНЗИ ФИОРД, ПРЕЗ КОЙТО СЕ ВЛИЗА В ЗАЛИВА НА СПЛИТ. ХВЪРЛИХМЕ ЖЕЛЯЗОТО. ОПРЯХМЕ БОРД НА СРЕДНОВЕКОВНИТЕ МРАМОРНИ КЕЙОВЕ. НАЧАЛСТВОТО ТУРИ ОТПЕЧАТАНОТО В ЧАНТАТА. СЛЕЗЕ НА БРЕГА. И ИЗЧЕЗНА. ДАЛИ НЕ ПОБЯГНА?

ПРЕХВЪРЛИХ СЕ НА СТАРИЯТ “КОПАЛ”. ТРЯБВАШЕ ДА УЧАСТВАМ В НАДЪНВАНЕТО МУ НА РАБОТНА ПОЗИЦИЯ, НА БРЕГА НА САМОТО РЕЖИЩЕ. НАРАМИХ ФОТОАПАРАТ.

ПОКАТЕРИХ СЕ ПО КОРАБНИЯ ЩОРМ ТРАП. ПОПАДНАХ НА КОРАБНИЯ МОСТИК. СТОТИЦИ СТАРИ ЛОЦИИ И КАРТИ, СЕ ВАЛЯХА ПО ПОДА. ЗАЕДНО С ДЕСЕТИНА ПОЧУПЕНИ ЛУЛИ. И, ОТНОВО ДОЧУХ ОНЗИ НЕПОНЯТЕН, СТРАШЕН, ЕДВА ЛИ НЕ УНИЩОЖИТЕЛЕН, ЕДВА ЛИ НЕ - ЧОВЕШКИ ВИК.

- АУ – У – У …

ТАМ НЯКЪДЕ ДЪЛБОКО, ПОД МАШИНАТА, В НЕЙНОТО ДВОЙНО ДЪНО ПЪЛНО С ОТВРАТИТЕЛНИ МИЯЗМИ, НЯКОЙ ПЛАЧЕШЕ, НЯКОЙ СИ СЕ ВАЙКАШЕ. МИСЛЕХ, ЧЕ ТОЗИ НЕПОНЯТЕН ПЛАЧ ДОЧУВАМ САМО АЗ, НО КОРАБНИЯТ ВАЦМАН КИМНА.

- ТОВА Е ТОЙ!

- КОЙ!?!

- ДУХЪТ НА “КОПАЛ”. ПОДОЗИРА, ЧЕ ЩЕ ГО НАРЕЖАТ НА ПАРЧЕТА.

- ХАЙДЕ ДЕ!

- НИМА НЕ ЗНАЕШ? ДУХЪТ НА КОРАБА СЕ РАЖДА И ВИТАЕ, ОЩЕ СЪС СПУСКАНЕ МУ НА ВОДА. ЗА ДА ПРЕДУПРЕЖДАВА И ДА ЖАЛИ – ОБЪРКА ЛИ СЕ НЕЩО. ПРЕДИ НАРЯЗВАНЕ – ВИЕ ДИВО - КАТО СМОК. КАЗВАТ, ВСИЧКО ЗАВИСИ ОТ КРЪСТНИЦАТА.

- ОТ КАКВО?

-ОТ КРЪСТ – НИ – ЦА – ТА - ДОКОЛКО Е ДОСТОЙНА!

- А?!?

- НЯМА “А” – НЯМА “БЕ” – ТАКА Е ИСПОКОН ВЕКОВ!

МИСЛЕХ, ЧЕ МОРЯКЪТ СЕ ШЕГУВА, НО ТОЙ БЕ УВЕРЕН И СПОКОЕН.

КАЧИХ СЕ ОТНОВО НА МОСТИКА. ВЪРХУ ВИСОКИЯ ПРОТРИТ КАПИТАНСКИ ТАМБУР, СЕ БЕ НАМЕСТИЛ МЕСТЕН ПИЛОТ. ДИМЕШЕ С БЕЗОБРАЗНА ПУРА. РУГАЕШЕ ПО УКАВЕТО ПОРТКОНТРОЛА. НЕКА ПРЕСТАНАТ ДА ГО КРЪНКАТ ЗА УИСКИ – ТОЙ СИ ЗНАЕ РАБОТАТА. ВЕДНАГА РАЗБРА, ЧЕ НЕ СЪМ МОРСКИ. ЗА КОЕТО СВОЕВРЕМЕННО ДОНЕСЕ ПО УКАВЕТО НА ПОРТКОНТРОЛА. В ОТГОВОРСЕ РАЗНЕСЕ РАЗКОШЕН БУКЕТ ОТ ВСЯКАКЪВ СВЯХ. ЗА КАКВО МИ СЕ НАДСМИВАХА?

ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, НА БАВНО ПРИБЛИЖЕНИЕ КЪМ НЕДАЛЕЧНОТО ЛОБНО МЯСТО, КОРАБЪТ НЕ ПРЕТАВАШЕ ТЪЖНО ДА СТЕНЕ, ОПАСНО ДА ПРОСКЪРЦВА, И ТИХИЧКО ДА ПЕЕ. И ПИЛОТЪТ МЕ ПОГЛЕЖДАШЕ С НЕДОУМЕНИЕ, ПРИ ВСЕКИ СПОНТАНЕН ВИК. ВСЕ ПАК, ИЗКАРАХ МАНЕВРАТА ДО КРАЙ. ПОД НАСМЕШЛИВО-ПОДОЗРИТЕЛНИЯ ПОГЛЕД НА ПРЕСТАРЕЛИЯТ ПИЛОТ.

С РУГАТНИ И НАСМЕШКИ, СТАРИЯТ БЕЗПОМОЩЕН И БЕЗМОТОРЕН “КОПАЛ”, БЕ ИЗТЛАСКАН ТАМ. НА ЛОБНОТО МЕСТО ЗА СТАРИ КОРАБИ. В ДЪНОТО НА ЗАЛИВА НА БЕЛОСНЕЖНИЯ ЧАРОВЕН СПЛИТ. С ТАКАВА МОТОРНА СИЛА И МЕХАНИЧНО БЕЗРАЗЛИЧИЕ, ЧЕ СЪВСЕМ МИ ДОЖАЛЯ. ПРЕЗ ВСИЧКОТО ТОВА ВРЕМЕ, ВИКЪТ НА КОРАБА, НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЕХТИ И ДА ЖАЛИ. ДОКАЗВАЙКИ, ЧЕ ДОРИ КОРАБНИТЕ ЛАМАРИНИ ПРИТЕЖАВАТ ДУША. ПРИ НАБИВАНЕТО НА “КОПАЛ” ВЪРХУ ДЪРВЕНИЯ СЛИП, ВИКЪТ НАРАСТНА, ИЗВИСИ СЕ, И ИЗВЕДНЪЖ ЗАМРЯ. ПРИМИРЕН, КАКТО ВСИЧКИ НАС, БЕДНИТЕ ТРУЖЕНИЦИ НА ТАЗИ ГРЕШНА ЗЕМЯ, СЪС ВЪРХОВНАТА ПОВЕЛЯ НА СЪДБАТА.

ДОКАТО ПИЛОТЪТ НАДЪНВАШЕ "КОПАЛ" ВЪРХУ ПОЧЕРНЯЛИЯ ОТ ОТПАДНИ МАСЛА ДЪРВЕН СЛИП, “КОПАЛ” ОТЪРКА РЪЖДИВО ТЯЛО ПО ШЛЮПБАЛКИТЕ НА ДРУГ, ЗАХВЪРЛЕН ЗА НАРЯЗВАНЕ, ЛЕШ. ОТ ТОВА, СПАСИТЕЛНИТЕ ЛОДКИ НА ТОЗИ ЛЕШ СЕ ПРЕВЪРНАХА НА СОЛ. ПРЕКОСХМЕ ПРЕЗ НЕГО, ЗА ДА СЛЕЗЕМ НА БРЕГА. БЕ ПРАХОЛЯСАЛИЯТ ПЪТНИЧЕСКИ “НЕСЕБЪР”. СЛЯЗОХ БАВНО, С НЕЖЕЛАНИЕ НЕОБЯНИМО. СПОДИРЯН ОТ НЯКОЛКОТО ЗДРАВЕНЯЦИ ОТ ПОСЛЕДНАТА КОМАНДА НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС НА ЗНАМЕНИТИЯ ДЕГЕНЕРАТ “КОПАЛ”.

НА БРЕГА СПРЯХ И СЕ ОГЛЕДАХ. ДУЗИНА КОРАБИ БЯХА ВИРНАЛИ НОСОВЕ, В ОЧАКВАНЕ ДА БЪДАТ ПРЕВЪРНАТИ В СТАНДАРТНИ КЪСОВЕ ОТПАДЪК. О, КАК ГОРДО ПРАВЕХА ТОВА. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛЪК, НИЩОЖЕН, ЖАЛЪК ПРЕДИЗВИКАТЕЛ НА СЪДБА, КОЯТО ПОВЕЧЕ НИКОГА НЯМА ДА МЕ ПРЕСРЕЩНЕ. ПРЕД ЦЯЛОТО ТОВА МАЙСТОРСТВО НА ГЕНИЯ ЧЕЛОВЕЧЕШКИ. ОБСЛУЖВАЛО ХОРАТА ДЕСЕТИЛЕТИЯ. НАСИЛСТВЕНО НАТИКАНО НА СЛОМ. ЩОТО, ИСТИНСКАТА СЪДБА НА КОРАБИТЕ Е, ДА ПРИКЛЮЧВАТ СВОЯТ ЖИЗНЕН ПЪТ, НЕ НА НЯКАКВО СИ МИЗЕРНО РЕЖИЩЕ, А НА ДЪНОТО НА ОКЕАНА. ТОГАВА В УШИТЕ МИ НАХЛУ, РАЗЛЮЛЯ СЕ, ПРОЗВУЧА И СЕ РАЗЛЯ, ОНЗИ НЕУКРОТИМО МОЩЕН ХОР НА УМИРАЮЩИ КОРАБИ, КОЙТО БИХА МОГЛИ ДА ЧУЯТ ЕДИНСТВЕНО ОНЕЗИ, КОИТО ИСКРЕНО СА ЗАКЪРМЕНИ С МОРЕ.

А НАОКОЛО СВИСТЯХА ОКСИЖЕНИ.

А НАОКОЛО ПУХТЕШЕ МАНЕВРЕН ЛОКОМОТИВ. ОТНАСЯЩ ПАКЕТИРАНОТО В БАЛИ КОРАБНО ЖЕЛЯЗО, В НЕДАЛЕЧНА МАРТЕНОВА ПЕЩ.

В УШИТЕ МИ НЕ ПРЕСТАВАШЕ ДА ЗВУЧИ, НЕ САМО ВИКЪТ НА “КОПАЛ”; ДОЛОВЕН ДАЛЕЧ ПРЕДИ БОСФОРА И ДАРДАНЕЛИТЕ, ЗАЛЕГНАЛ ЗАВИНАГИ В СЪРЦЕТО; НЕ САМО ВИКЪТ НА “НЕСЕБЪР”, СЪЧЕТАЛ В СЕБЕ СИ ОХКАНИЯТА НА ЗАТВОРНИЦИ ПРЕВОЗВАНИ НЯКОГА ПРЕЗ АТЛАНТИКА ДО КАЙЕНА, ЗАЕДНО С КАПРИЗИТЕ НА БОГАТАШИ; НО И ВИКЪТ НА ОЧАКВАЩИТЕ СВОЯТА СЪДБА БЕЗБРОЙ ПОРУТЕНИ РЪЖДИВИ СЪДОВЕ, ОБСИПАЛИ БРЕГОВЕТЕ НА СВЕТА. ПОРАДИ МАНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕ, ХЪС ЗА МОРЕПЛАВАНЕ И НАДЕЖДИ ЗА НЕПОМЕРНИ ПЕЧАЛБИ. ХОР ОТ КОРАБНИ КАМБАНИ И УТРИННИ СКЛЯНКИ; ОТ КРЯСЪЦИ НА ОЗВЕРЕЛИ ОТ ГЛАД И СЛЪНЦЕ, ОТ ВЪЛНА И НЕСГОДИ ЕКИПАЖИ; ОТ ПИСЪЦИ НА БОЦМАНСКИ СВИРКИ КАКВИТО НИКОЙ ВЕЧЕ НЕ ИЗПОЛЗВА; ОТ ТРАКАНЕ НА ДАЛЕКОПИШЕЩИ АПАРАТИ - РЯДКО ПРЕПРЕДАВАЩИ ДРУГО ОСВЕН ДАННИ ЗА КОНТРАБАНДАЖ; ОТ ПИСУКАНИЯ НА РАДИОСТАНЦИИ И ИЗЛЪЧВАНИЯ НА РАДАРИ; ОТ ПЛАЧОВЕ НА ЖЕНИ И ОХКАНИЯ НА АКУЛИ; ОТ РУГАТНИ НА МЪЖЕ И НА ПРАВЕЩИ СЕ НА МЪЖЕ. ТОВА БЕ ХОРЪТ НА ОТМИНАЛОТО ВРЕМЕ, КОЕТО ПРЕДПОЧИТА ДА НАПОМНЯ, ДОКАТО ПРЕТОПЯВА И МЪСТИ.

РАЗБЪРЗАХМЕ СЕ ПРЕЗ ПОРТАЛА НА РЕЖИЩЕТО, И НАВЪН. ДНЕС СЪМ ДЪЛБОКО УБЕДЕН – ПОБЯГНАХМЕ. ПОСЛЕДНИТЕ ТРИМА ОТ ПОСЛЕДНИЯТ ВЪЗМОЖНО НАЙ-ЕВТИН ЕКИПАЖ НА “КОПАЛ”. ДОКАТО ПИЛОТЪТ ПОДИР НАС, НИ ПСУВАШЕ. ДАЛИ БЕ ДОЛОВИЛ НАШИЯТ УПЛАХ? ВЪЗМОЖНО ЛИ БЕ, ДА НЕ Е ДОЧУЛ СТОНОВЕТЕ НА “КОПАЛ”? ХОРЪТ НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ ПОЖИВЯЛИ ВЕСЕЛО, ПРЕБОРИЛИ СЕ ЗДРАВАТА, ПОПАДНАЛИ ПОД ХИРУРГИЧЕСКИЯ НОЖ НА НОВОТО ВРЕМЕ БРАКУВАНИ КОРАБИ? СТРАНЕН ПИЛОТСКИ ЗАНАЯТ. ДА ПОСРЕЩА И ИЗПРАЩА ПРЕСТАРЕЛИ КОРАБИ НА ЗАКОЛЕНИЕ. ДА ПОЕМА ТЕХНИТЕ ГРОБОВНИ СТОНОВЕ В СЪРЦЕ. ДАЛИ БЕ ИСТИНСКИ НАВИКНАЛ? ДАЛИ ГИ КОЛЕКЦИОНИРАШЕ? НЕ Е ИЗВЕСТНО, ВСЕ ОЩЕ, ЧОВЕШКИ СТОН ДА Е НЯКАК СИ ОПОЛЗОТВОРЕН. НЕЗАВИСИМО, ОТ ВСЕ ПО-ВИСОКИТЕ ТЕХНОЛОГИИ, КОИТО ЕЖЕЧАСНО НИ ЗАЛИВАТ. НАИСТИНА, СЪЩЕСТВУВАТ ИНСТАЛАЦИИ КОНСУМИРАШИ ШУМ - ВМЕСТО ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ТОК. НО, ДОПУСТИМО ЛИ Е, ЗА КОРАБ? МАРИМАНИТЕ СА ПРЕКАЛЕНО МЪЛЧАЛИВ НАРОД.

ВСИЧКО ТОВА ОТДАВНА БЕ ЗАБРАВЕНО, КОГАТО ЕДНА СРЕДНОЩ ПРЕЗ РАЗКОШНОТО ЛЯТО НА 2005., ПРОЗОРЕЦЪТ НА МОЯТ КАБИНЕТ-СПАЛНЯ ПРОГЪРМЯ. ОТДАВНА НЕ СЕ ЗАНИМАВАХ С КОРАБИ. НА ТОЗИ ЛЪЖОВЕН СВЯТ ВСЕКИ СИ СЕ ЗАНИМАВА, С КАКВО МУ ПОПАДНЕ. РЯДКО С ОНОВА, ЗА КОЕТО Е ОТ БОГ ПРЕДНАЗНАЧЕН. ИЗЛЯЗОХ ПРЕД ПОРТАТА. ТАМ СТОЕШЕ МОЙ ОТДАВНАШЕН ПОЗНАТ. ПОСЛЕДНИЯТ КАПИТАН НА ПОСЛЕДНИЯ РЕЙС, НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ТРУЖЕНИК “КОПАЛ”. ОТСКОРО ПЕНСИОНЕР, ТОЙ ДАВАШЕ ДЕЖУРСТВА ПО КОНСЕРВИРАНИТЕ КОРАБИ В КАНАЛА МОРЕ-ЕЗЕРО-МОРЕ КРАЙ БЕЛОГРАД. КОРАБИТЕ ПРЕДНАЗНАЧЕНИ ДА ОТИДАТ НА СЛОМ, НАЛАГАХА СЕРТИФИЦИРАНА ОХРАНА.

- ТРЪГВАЙ! – ИЗСЪСКА МОЯТ СТАР ПОЗНАТ. – ТРЪГВАЙ ВЕДНАГА!

- ЩО СИ НАДРОБИЛ?

- ВЗЕМИ ФЕНЕР!

ПОВЪРВЯХМЕ В МЪЛЧИНА.

- ВИЖ КАКВО, - ПО ЕДНО ВРЕМЕ РЕЧЕ ЧОВЕКЪТ, - ЗНАЕШ, НА ДЕЖУР-СТВАТА ПОНЯКОГА ВОДЯ И ЖЕНАТА. ЕДИН ОТ ГЕНЕРАТОРИТЕ ВИНАГИ Е В РЕД. НА СТАРИ ГОДИНИ КАРАМЕ, КАТО МЛАДОЖЕНЦИ. ДОКАТО СЕ СЛУЧИ ОНОВА …

- КОЕ “ОНОВА” …

- НИМА НЕ ПОМНИШ “КОПАЛ” ?

- ВИКЪТ НА КОРАБА, ЛИ?

- ТОЙ! ЖЕНАТА ЩЕШЕ ДА УМРЕ ОТ СТРАХ. ВЗЕХ Й ТАКСИ ДО ДОМА.

- ВМЕСТО ЖЕНА СИ ЛИ, МЕ ВИКАШ?

- ЗА КУРАЖ!

С ТОЗИ МНОГО МОЙ ЧОВЕК, ОТ КАК СЕ ЗНАЕМ, ВСЕ ТАКА НАХАКАНО СИ ДРЪНКАМЕ. СЕГА, В ГЛАСЪТ МУ СЕ ПРОКРАДВАХА СТРАХ И МРАЧИНА.

НЕ БЕ ДАЛЕЧ. СЛЯЗОХМЕ ПЕША ДО ПЛИТЧИНИТЕ. ПРИБЛИЖАВАЙКИ КОРАБА, ОНЗИ НЕВЕРОЯТЕН И МОГЪЩ СТОН НИ ЕМНА. СПОГЛЕДАХМЕ СЕ. КИМНАХМЕ ЕДИН ДРУГИМУ. КАЧИХМЕ ЛОДКАТА, ЗА ДА СЕ ИЗТЕГЛИМ ПО ВЪЖЕ ДО КОРАБА. ИЗКАЧИХМЕ ЩОРМТРАПА. ПРЕТУПАХМЕ ПАЛУБАТА. НАДНИКНАХМЕ В МАШИННОТО. СВЕТНАХ С ФЕНЕР. НЕЩО ТАМ ПРОБУБОТИ, А КОРАБЪТ СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ПОСЛЕ БУБОТЕНЕТО ИЗЧЕЗНА. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАЧИНА.

- ВИДЯ ЛИ?

- КАКВО ДА ВИДЯ?

- НЯКОЙ БРОДИ ИЗ МАШИННОТО …

- ЯСНО, НЕ СИ САМ.

НО, ВИКЪТ ОТНОВО СЕ ЯВИ. ИЗПЪЛНИ ОКОЛНОТО ПРОСТРАНСТВО СЪС СТРАННА ЗВУКОВА МАТЕРИЯ С ЕДВА ДОЛОВИМА ЧЕСТОТА. РАЗТЪРСИ НИ ДО КОСТИ, А ПОСЛЕ НИ ОТХВЪРЛИ ОТ ЛЮКА НА МАШИННОТО КЪМ ПЕРИЛАТА. КОРАБЪТ ОТНОВО СЕ ОБЛЯ В СВЕТЛИНА. ОТ МАШИННОТО СЕ РАЗНЕСЕ ПУКОТ НА ГЕНЕРАТОР. БУБОТЕНЕТО НАРАСНА, СЯКАШ ЗА ДА НИ ДОВЪРШИ. И ИЗВЕДНЪЖ СПРЯ. КОРАБЪТ ОТНОВО ПОТЪНА В МРАК.

- ГЕНЕРАТОРЪТ … - ИЗРЕЧЕ ЧОВЕКЪТ. – ГЕНЕРАТОРЪТ САМ СИ СЕ ВКЛЮЧ-ВА, И ИЗКЛЮЧВА …

- И, САМО ТОВА?

- НЕ САМО ТОВА …

ДОБРАХМЕ СЕ ДО КАПИТАНСКАТА КАЮТА. ЗАКЛЮЧИХМЕ СЕ В НЕЯ. БАРИКАДИРАХМЕ СЕ, ГДЕ" СЕ ДУМА. УЖ ПЕЧЕНИ МЪЖЕ, А ДО ЗАРАНА НЕ МИГНАХМЕ С ФЕНЕРИ И ТОПОРИ ДО ГЛАВИТЕ.

- АУ – У - У …

- АУ – У - У …

- АУ – У – У …

ПРЕЗ ЦЯЛАТА БЕЗКРАЙНА СЯКАШ НОЩ ГЕНЕРАТОРЪТ, САМ СИ СЕ ВКЛЮЧВАШЕ И ИЗКЛЮЧВАШЕ. КОРАБЪТ ПРИПЛАМВАШЕ В СВЕТЛИНАТА НА ВИСОКИТЕ ЛУСТРИ. ТЕЖКИ СТЪПКИ БРОДЕХА ПО ПАЛУБАТА. ПОСЛЕ СПИРАХА. ПОД ИЛЮМИНАТОРА НА КАЮТА НОМЕР 17. ПРЕД САМАТА ВРАТА.

СКОКВАХМЕ. ПИПВАХМЕ ПРОТИВОПОЖАРНИТЕ ТОПОРИ. НО ЗНАЕХМЕ, ЧЕ Е БЕЗПОЛЕЗНО И БЕЗСЛАВНО.

- ТРАС …

- ТРАС …

- ТРАС …

КАТО ИЗПУШИХМЕ И ПОСЛЕДНАТА ЦИГАРА КЛЮМНАХМЕ, ПА ЗАСПАХМЕ.