(C) 2000 - Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY

ЗЛАТНОТО КЪЛБО НА ЛЮБОВТА
THE GOLDEN GLOBE OF THE LOVE

short story
by
Bogomil Kosstov AVRAMOV-HEMY

На ИЛИЯ
To ILIYA

ВИНАГИ, ВИНАГИ, ВИНАГИ, когато ме обхване глад, а това ми се случва повече от три пъти на ден - Мамка Му! - започвам да си мисля не за нещо друго, ами за … Любовта. (С главна буква - няма как!) Притварям очи. Представям си Огромно Златисто-Кърваво Кълбо Плътна Сенжанена Прежда, фукнало света да претъркаля, (Баба от подобна прежда плете хубави топли зимни чорапи на село, че в Белоград гладът не й изнася!), премазвайки всичко живо под себе си. Кълбо, по което личат едри възли тъпкани с хорски мъки, грехове и мръсотии. Кълбо, от което всички ние от време навреме задъхано си отхапваме малки, хубави, вкусни-вкуснички, златисто-кървави сенжанени хапчици. 
Хап! . . . Хап! . . . Хап! . . . 
От възел до възел. 
Хап! . . . Хап! . . . Ха - а - ап! . . .
Докато внезапно загорчи. 
Хрус! . . . Пфу - у - у! . . . Цъ - Цъ - Цъ . . . Не се надявах . . .
Златисто-кървави сенжанени Възелчета на Любовта, за които Папа № 01 твърди, че единствено благодарение на тях човечеството съществува и, представете си, добрува! Докато Маман Единствена И Вечна, не се уморява да отрича тази съществена истина живот-на. Очевидно, такъв е Живота. Повече горчив - отколкото сладостен. Мръсотийски повече - отколкото блестящо-чистичък. Обладан от каква ли не, представете си, Любов. Мисълта за това Безумно Златисто-Кърваво Възлесто Сенжанено Кълбо На Любовта отново ми идва на ум, колчем хвърля поглед към така щастливата Маман. Как си се радва, как динка, как кърми Новото Мое Преродено Братче. Пръкнало от Новият Мой Папа № 02. С когото Маман, колкото да й се иска, все още няма никакъв законен брак. Такива са Времената, тъжно усмихната твърди погледна ли я в очи, карай да върви -Без Брак. Ала усмивката й, зная аз - знам си аз, е нищо повече освен пореден горчив възел всред безумно заплетените нишки на Златното Кълбо На Любовта.
- Шибани Времена, бе Маман!?! - подсещам я.
- Прагматични Времена! - отсъсква тихо в отговор, дано не я чуе новият й съпруг гдето ми се пише татко, а всъщност е само един скапан собственик на агенция за запознанства. Допускам, Папа № 02 и Маман Единствена и Вечна, са се запознали именно там, в Агенция "Ведета". А не, както с Папа № 01 на плажа край вълнолома в Белоград, докато ловят риба, че да има какво да хапнат за вечеря.

ПОДИР ПОДОБНИ РЕПЛИКИ, Маман пъргаво се втурва, да къпе и повива дрисливото мое братче. Което може да е от същата утроба като мен, но съвсем не е от семето от което съм сторен аз.
- Какво значи това, бе Маман, каква е разликата? - питам за да зная.
- Глобални Времена! - ухилва се загадъчно загледана в прясноосраните пелени, които предстои да изпере отново.
Тези пелени, ежедневна орисия резултат на креватните лудории на Маман, така адски вонят, че отсега личи Новопръкналото един ден до къде ще докара нещата. Тези ежечасни аромати правят Златното Кълбо На Любовта да ми се изпари из глава. Най-много подир месец, то ще бъде заместено от изрисуваното с огромни алени цветя бяло порцеланово гърне. Отдавна надничащо из под дивана. Предвидливо свито от апартамента на Папа № 01.
- Халал да е! - чух насмешливо да казва тогава той.
- Ха! - отвърна язвително Маман. - Колко благородно!
- Ще ти потрябва, - рече Папа № 01, - бременна си, не от мен!
Установих, че една грижовна майка би могла да бъде бременна не от своят законен съпруг, прикривайки този печален факт изключително дълъг отрязък време. Точно тогава реших да си се замисля, върху проблема за Златното Кълбо На Любовта. От глобална гледна точка. Искаше ми се да вярвам, че Любовта е нещо дотам съкровено, че никога не би могла да бъде разцепена на две. Какъв ти глобализъм! Глобализмът е за индивиди, за които Златното Кълбо на Любовта отдавна е престанало да се разплита.
- Прагматични - и - и . . . - твърди механично Маман, докато динка ли динка, побързалото отново да се насере без да престане да суче едрите мамини цици, мое незаконно братче. 
- Пикая на твоите прагматични времена, чувам се често да твърдя гласно в очите на Маман, (Уж не чува!), щом Баща ми, 
бедният мой роден баща, московски доктор по етика, естетика и еретика твърди, че тази прагматичност е дотолкова фалшива, че пряко намирисва на Фашизъм.
- Какъв Фашизъм, бе Папа!?! - удивлявам се аз. - Нима отново е възможно - а!?!
- Пфу! - отвръща дълбокомислено Папа. - Световен Икономически Фашизъм е всичко това!
- Тази прагматичност, Мили Мой Папа, - бях отвърнал тогава, - не е ли просто една Безскрупулност Човешка?
Папа № 01 бе потвърдил с рамене. 
- Всяка безскпулност човешка е Фашизъм! - отсече.

БЕ АПОЧНАЛ ДА РАЗПОЛАГА, своите повяхнали цветя за продан, в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", насрещу входа на църквата Света Марина Белоградска И Задморска. Някога докрай свято място. Днес в плен на наркомани. Нападнали и дотам омърсили и порутили детския кът за игра, че ръждивите железарии сами си се събарят. Избивайки под себе си нищо неподозиращи невинни младенци. Място, покрай което от време на време изненадващо свистят куршуми, поразявайки бабички и богомолци. Тази съмнителна търговия на дребно с цветя, Папа върши всеки Божи Ден наричан гордо от него “Пролетарски Ден за Самоподпомагане”. Без да престане да твърди, че остава верен на своят солидарен интернационален дълг. (Какъв джюмбюш!) Папа № 01 продава тези повехнали цветя, за да може да изплаща на Маман присъдената моя месечна издръжка, и да му остане поне лев за кило хляб на ден. Което не му пречи да продължава да вярва в кош овехтели фрази. Превърнати от източни хитреци в изтъркана философия от поизтупани от прахоляк измишльотини за професианализирани наивници. Възприета и въведена от хитри политически маниаци вместо Наука на Науките. Че дноа бъде преобърнат света за пореден път наопаци. Че дано на сметът бъде гепцано златото. Окончателно и изцяло. А подир това народите да бъдат яхнати както трябва. Една от тези измишльотини, е жестоко вярна. Какво, че понастоящем Папа № 01 е възможно най-близо до народа на Белоград. Истина; дискутирана в неговата крайно авангардна за времето си, защитена при закрити врати в прекалено отговорен за покупко-продажби на дървесина институт; някъде из прогресивните столици на СИВ. свръхсекретна дисертация под надслов:

ВЪРХУ 
ЦЕЛИТЕ, СРЕДСТВАТА И МЕТОДИТЕ 
НА 
СИСТЕМНИЯ ПРОЛЕТАРСКИ ПОДХОД 
ПРИ БОРБА 
С 
ДРЕБНОБУРЖУАЗНИ БЕЗРЕДИЦИ

Народ, на който до неотдавна изобщо не му пукаше, какво ще яде следващия ден. Народ, който понастоящем лесно би могъл да се срещне, вместо по задължителните фашизоидни първомайски манифестации, край занемарените вонящи кофи със смет. (Все пак е радост - не ли!?!) Пред дверите на църкви от безброй партийно-подобни вероизповедания. В претъпканите морги на държавните болници за бедни. На работа, по-рядко.

ПОДИР ПАДАНЕ НА ПРОСЛОВУТАТА БЕРЛИНСКА СТЕНА, от която Папа № 02 притежава микроскопично парченце в стъклена епруветка със златен лик на Джон Фицджералд Кенеди върху тапата и на Доналд Рейгън на дъното, не остана много работа за вършене в този наш Белоград. Тук някога Госпожа Непосилна Работа властваше повече отколкото бе необходимо. (Сега никаква я няма!) Предназначена, да заглавичква хората; допълнително и, с всевъзможни събрания; че да не се захващат със социални революции. Госпожа Непосилна Работа - трескаво изконсумирана за броени десетилетия, няма как да се появи по тези брегове идущите няколко столетия. В тази връзка смея да добавя, че един батко ми довери как неговият татко, преподавател в Морското Училище в Белоград под секрет му казал, че при сегашното развитие на нещата в света, някъде към 
2020. година човек, ще се отучи изобщо да мисли и говори. Този батко греши. В Белоград изпокон веков никой не му мисли.

ПО ВРЕМЕ НА МОИТЕ ВСЕ ПО-КРАТКИ КОНТАКТИ С ПАПА № 01,
(Сърце ми къса из корен!), докато ми тика букети цветя в ръце; дано се науча на труд, подход, достойнство, почтеност и принадена стойност; този научно сугестиран експартиен наивник продължава весело да дрънка. Без да се сети, доколко всички са закъсали еднакво. И старобогаташи. И новобогаташи. И вечни бедняци. И пряснообеднели. 
- Не забравяй! - мърмори под нос. Тикайки ми пореден букет в ръце, бъбри ли бъбри. - Никога не се късай от На-ро-да! … Ха сега, освежи цветята с капчици вода!
- Ами Партията? - зная къде е болното му място. 
(Прилежно поръсвам с вода намирисващите на мъртвец онзидешни хризантеми. Въпросително вдигам рамене, вътрешно изпълнен с безпричинна омраза към Онова, което познавам единствено като понятие.)
- Партията, - трепва гласът на Папа № 01, - това едва ли е изцяло изминат път . . . 
Не зная защо, но при подобни отговори ми идва да го перна с посъхналия букет през лице, та да дойде на себе си. Но това, едва ли ще го отрезви. Какъв народ, иде ми да ревна от мъка, какви хора. Как стана така, че целият нашенски народ изведнъж се превърна в сбирщина озверели за пара закоравели мутри? Не преставам да си преповтарям тези странни за мене думи на платения видеоператор. Гдето всяка неделя заснема свадбите църковни, докато влача подир него металически триножник с мощна халогенна ламба на върха. Маман се бе разсмяла от сърце щом й доложих, че мутрите много харесват пищно да се женят а подир това лесно да погиват, обградени от безучастна въоръжена охрана. После, се разплака. Такива са жените – плачливи.

СЛЕДВАЙКИ МОЛБИТЕ, на иначе много гордия мой Папа, операторът ми бе поверил да разнасям тази тъпа осветителна лампа срещу две евро на ден, без това да е изобщо справедливо. (Справедливо е фифти-фифти!) Защото едрите мангизи мутрите по моето невръстно чело плюнчат и лепят. Докато този смачканяк незабавно ги изтръгва, за да ги прибере в бездънния си вечно празен джеб. За мен остават възпитателните подмятания на Папа. Застинал раболепно с букет в ръце пред вратата на църквата. Изпълнен със законна докторантска гордост, от великодушието на охраната допуснала го там (Ти си наш човек, Иля!). Заменил всякаква пролетарска солидарност, с модерна мутренска толерантност. В името на издръжката на своя поотраснал син.

САМО ПРЕДИ СЕДМИЦА, когато умело премятах кабела за ток из предверието на църквата Света Марина Белоградска И Задморска, (Доказвайки - печен в занаята!), за да поемем с префърцунения оператор пред младоженците навътре в църквата, че снимките да станат възможно най-панорамни, от нейде изненадващо интимно, почти нежно, тресна пистолетен изстрел. 
- Пръп! 
Сякаш някой скъса парче хартия.
Толкоз.

МЛАДОЖЕНЕЦЪТ, мутра стотина и кусур килограми неоползотворени мазнини, тежко пльосна в краката на отчето. Операторът захвърли камерата и хукна. Аз се хвърлих на земята. Папа № 01 застина прав, размаха ръце и се развика, че при СоциализЪма таковЪнка никога не е имало, колкото погрешен да е бил Пътят на ПрУгресЪ. (Изкара хубава реч - Мамка Му!) Бабичките залегнаха една върху друга, опетлавайки се в своите непродаваеми дантели. 
- Ау - у - у . . . Въх - Мъ - ъ - ъ . . .
Мерцедесите и беемветата дадоха газ, и изчезнаха зад хоризонта. 
- Хър - р - р! . . . Варда - а - а . . . 
Красавиците от "Мокри Фланелки" изуха обувки, и се хвърлиха да търсят таксита. 
- Тук-тук-тук, такси! . . . Стоп за Бога, бе! . . . 
Попът изруга, забрави засуканата булка, па залости вратите на олтаря и залегна. За пръв път установил, че Господ-Бог Универсалний би могъл наистина да съществува. 
- Господи Помилуй – й - й! . . . Алилуя и изобщо . . .
После всичко утихна. Полицията се яви да заснема, разпитва и баламосва журналистите с огромно закъснение. Дойде трупната линейка заедно с една пожарна. Докато линейката чакаше да стане огледът със свадбените снимки, пожарникарите измиха на две - на три кръвта в канала, който се оказа запушен.
Финито, едва успях да промълвя.
Финито, изрече един цивилен край мене, па се шмугна и изчезна в тълпата.
Финито – нищо по-лесно от това . . .

ПЪРВОМ СЕ ОКОПИТИХ АЗ. Скокнах на крака. Поисках си парите от оператора, а той ми изрева "Въз!" Отлепи от челото ми онези десет евра за които от уплаха бях забравил че съществуват. Тури ги в джеб, и започна да събира чарковете на своето подвижно студио за дигитални спомени. Преди да изчезне. Папа № 01 слезе от своята импровизирана трибуна - двете ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос". Пъргаво се спусна, па изтръгна букета из ръцете на още топлия мъртвец (На вересия повече не давам!). Без да престане да ръси, всред всеобщата врява, своите научнообосновани заключения. При КапитализЪма винаги било така. Имало обслужвани и обслужващи. Един вършел работата - друг събирал парсата. Трети лежал в дранголника. Четвърти държал Черната Каса. При СоциализЪма такованка нямало. Всичко било съсредоточено там, където трябва.
- Да не би Животът да се състо само от свадби на мутри, бе Папа - а?!? 
- Не съвсем, но почти . . . - отвърна с ледено спокойствие, па ми скръцна със зъби, че букети трябват повече на живите отколкото на мъртвите. Натика ми мутренския булченски букет в ръце, за да го продавам. Нищо по-ясно от това, допълни той, колкото повече се пуцат мутрите, толкова повече търговията с цветя потръгва. 
- Това е закон! - изрева в ушите ми. - Това е социално-икономически закон . . . Фундаментално и десертабелно . . . Когато бях в Москва на Конгреса на Безумнонаивните Партайбюрократи, един другар от Апарата, докато ми връчваше орден с грамота и ижовка в калъф, ми довери следното. . . 
И започна да разказва, за пореден път, всеизвестната лакърдия със Знаменития Руски Хайвер И Философа. Как Философът докато философствал изял цял параход хайвер от сьомга, предназначен за един братски многомилионен народ под колониален гнет, който не дочакал парахода, ами набил джунглата докато е време. Папа № 01 много харесва да разказва спомени, заобиколен от изкуфели бабички, цветя и дантели, всред мирис на тамян и свещи. Представяйки си, че отново е на трибуната за гости на някогашни монополитически митинги. Колко е верно, че навикът е втора природа. Особено, ако нямаш първа. Важно нещо е това.

ОСТАНЕ ЛИ ПАПА № 01 САМ, няма как да не започне да философства. Тогава науката изключително напредва. Докато търговията съвсем замира. Ето защо искам всеки ден да съм с него. Не толкова да продавам, колкото да го предпазвам от изблици да произнася пророчески речи. (Забравя, че се намира пред вратите - не вътре в храма!) Подозирал в недалечно бъдеще, как дори бабичките гдето продават ръчно плетени дантели в градинката пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, като нищо ще започнат една друга да се стрелят. Състезанието да продаваш за да оцелееш ставало все по-жестоко, при формално гарантирана свобода на избор. Или можеби именно поради нея. Възразих на Папа № 01, а той се разсмя от сърце. Потвърди, че това не би могло да се случи. Бабичките никога няма да успеят дотолкова да разбогатеят, че да си купят на черно Калашник и пълнител патрони. 
- Ами, ако всяка си намери Спонсор, бе Папа?
- Вече не са млади!
Аргументирано посочих, че изобщо не е трудно да се открият младеещи се бабички с избродирани бронирани жилетки. (Папа се огледа!) Синовете им са важни мутри. (Папа престана да се смее.) От сега са ги въоръжили със спрейове и бухалки. (Май си прав - изръмжа, да се махаме от тук! За сега.) Мъдро установи, че макар съвсем школски, съм дефинирал особен социал-икономически Закон за Еквивалентност На Ценностите По Мутрено Време.

ВСЯКА МАЙКА НА МУТРА СИ СЕ ПАЗИ ОТ ОСТАНАЛИТЕ МАЙКИ НА МУТРИ, С АКТИВНИ СРЕДСТВА ЗА ЗАЩИТА.

Което би могло да се представи, и чрез алгебрата на Була. 
- Някоя мутра ли? - запитах.
Избухна в смях.
- Един Велик Математик!
Веднага си представих, как този Велик Математик припада от глад, докато неговия спонсор си се плацика в басейн с полуголи мацки, (Ръг – Ръга – Ръг!), а на екрана на телевизора върви любителски порнофилм, с главна героиня – съпругата на Великия Математик.

ПОДИР ТАЗИ ПРЕСТРЕЛКА, която така и не попадна на първа страница на вестниците, щото мутрата не била от първостепенно държавно значение, а от спомагателно регионално, Маман Единствена И Вечна реши, че да участвам в бизнеса на Папа № 01 е вредно, недопустимо и опасно. Това не било бизнес като бизнес, а цивилизована просия свързана с несравним персонален риск. Навремето Индира Ганди за 24 часа опразнила Индия от просяци, като Твоят Папа, що не го стори сегашната власт - а!?! Следвайки Кодекса на Верния Син, казах всичко това на Папа № 01. Сви рамене. Въздъхна. За пръв път го усетих съгласен с Маман. Добави, че по онова време същото се случило още и със Свещенните Индийски Крави, със Сто Хиляди Автомобила Индийски Фиат, и Два Камиона Сурови Диаманти в кожени чували под охрана. Престанали да ги издирват.
- Ама после . . .
- Какво после, бе Папа?
- Индия я има - Индира я няма! – отсече.
Погледнах го в очи. Бе по-трезвен от всякога. Така и не разбрах, какво точно иска да каже. Кой би разбрал възрастните. Те са по-необясними от децата.

МОЯТ ПОРЕДЕН НАЙ-НОВ ТАТКО се отнесе, към проблема, иначе. Прихна припряно в смях, та се покапа със салата и уиски. (Ау - у - у, какъв майтап!) Изгрохоти, че светът е друг, не е както едно време, че светът вече е истински свободен и всеки следва да прави онова, за което зове сърцето. (В мозъка ми отново се промуши мисълта за онова страхотно Златно Кълбо на Любовта от дебела сенжанена прежда на едри възли, развързвани-завързвани от нехранимайковци с мангизи!) Щедро отвори кутия консервиран фъстък. 
(Фъш - ш – ш!) 
Насипа ми в шепа. 
(От мен да мине!) 
Грабна глинена бутилка "Болс". 
(Пий - човек да станеш!) 
Побутна с крак стъкленицата с лед и, пра - а - ас, върху килима. 
(Ау - у -у, какъв зарар!) 
Кимна към телевизора, където вървеше филм с напълно голи мацки презрамчени с патрондаши, затъкнали колтове на пояс, (Как пък не им убива!?!), пуцат ли пуцат всеки срещнат.
- Хе, хе - е - е . . . Хубаво пуцане на голо - какъв майтап! - Телевизора лееше кръв.
Погледна към съседната стая, където Маман кърмеше ненаситния мой браток. Въздъхна.
- Ха наздравичката!
Сви рамене. Лапна кисела краставичка.
- Как наричаш наш"та работа с Маман, бе Пич?
- Златното Кълбо На Любовта . . . 
- Как? Как? Как? 
- Златното Кълбо На Любовта . . . 
Уригна се. Заклати глава.
- Какви мацки . . . Ц – ц - ц . . . 
Добродушно намигна. 
В това време Маман Единствена И Вечна се появи с Новопръкналото на ръце.
- Е?
- Накърмих го - заспа!
Кимна с безразличие към Новопръкналото от което отново вонеше на ад. Направи отвратена физиономия. Пробуботи.
- Е, пусни, пусни го, ма! . . . Хъ - ъ - ъх ! Пусни детето да изкара някой лев . . . Хъ - ъ - ъх ! И това ми било Майка! Ха да лягаме, че утре път ме чака.
Намигна към мен.
- Как го рече?
- Злат - но - то Къл - бо На Лю - Бов - Та!
Сви рамене. 
- Хи - хи - хи - и - и . . . Злат - но . . . Бре!
След тях вратата се затвори. 
Останах сам. Не завинаги, но както винаги. Сам със самият себе си, както никой друг на този толкоз скапан и фалшив свят.

СВЕТА ИСТИНА Е, че този тип разчита да очистят Папа № 01, при някоя поредна престрелка за мома-кукувица с мраморни бедра за износ. В такъв случай, обещал на Маман пред свидетели, незабавно биха сключили законен брак. Нещо, на което тя (Без да ме пита!) толкоз много се надява. Всъщност Папа № 02 желае да ме вижда, колкото се може по-рядко. Допускам, разчита и мене да очистят в добавък, че да си динка Новопръкналият Дрислю, колкото може и както си иска. Без да престане да разплита на пода в хола своето си шантаво Златно Кълбо На Любовта с Маман Единствена И Вечна. Вършат го най-вече, докато зъзна пред входа на блока, (Без да съм официално натирен - никога!), лишен от ключ за външната врата. Още по-често, като ми набутат приспивателно в супата. Разбирам и зная. Моят Втори Пореден Татко ревнува. Не поради Маман - не! Не заради Папа № 01 - не! Ами защото съм изключително добър на компютри. Много по-добър от самият него, дипломиран (Money–Money–Money!) инженер от местния Свободен Университет "Блюдолизец Мавър". Това е то Нещото, което страшно го вбесява. Щото освен от жени, фъстъци, уиски с лед и спекула, едва ли от друго истински разбира. Щом компютъра бъде заключен, не поради необходимост а от професионална вражда, пресичам улицата и преди да отседна в някоя задимена компютърна зала отивам при Папа № 01, да изкрънкам малко мъни. Не мога да разбера дали това го радва. Но зная, че е решил да продава цветя тук, пред Църквата Света Марина Белоградска И Задморска, недалеч от моят втори дом, с наивната мисъл да си ме наглежда. При такива срещи Папа не пропуска да спомене, че ето на, по-слабите мутри 
охраняват по-едрите, а по-едрите най-едрите, докато някой от тях достигне най-висш ранг и калибър, че да стане депутат в Народното Събрание наричано сега Парламент.
- За какво бе Папа, за какво? 
- Как за какво! - удивлява се. - За послужване.
- Аха - а - а . . . 
- Отваряй си очите, - твърди Папа, - децата на децата на тези мутри щом се изучат, ще станат такива специалисти, че няма да усетиш как до гроб ще те заробят!
- Защо да си ме заробват, бе Папа, аз съм си по рождение заробен?
Остана с отворена уста. 
Под мустаците светнаха два реда похабени зъби.
- Допълнително и завинаги . . .
- И, какво ще сторят подир това?
- Ще те използват, за да доразграбят Корпо-ративната Държава.
- Какво? . . . Какво? . . . - Папа страшно си пада по купешки думи.
- Корпо - ра - тив - на - та Дър - жа - ва!
- Що е то?
- Ами държавата гдето я имаше, гдето вече никаква я няма и гдето, едва ли някога отново ще я има.
- Толкова ли бе тъпа таз’ държава, бе Папа, че да се остави на едни мутри?
- Млък! И онези бяха мутри, ама имаха съвест и срама!
Папа започва тъжно да размахва букетче цветя в ръце. 
- Букетче за Вас, госпожо - о - о . . . 
- Много скъпо!
- На половин цена, госпожо - о - о, Вие сте Много Мой Човек! 
Жената го оглежда критично, установява кой всъщност е той. Това е нейния бивш преподавател по дисциплина, гдето никога не е била подходяща за нищо друго освен за филтриране на инакомислящи. Преценява доколко надълбоко е закъсал. Потръпва - всекиму би могло да се случи. Дамата хвърля поглед изпълнен със симпатия към мен, па се бърка и плаща. Измъква отнякъде сплескана таблетка шоколад. Тиква ми я в ръце. 
Със стотинките в шепи, изключително радостен, Папа № 01 тръгва да се хвали пред бабичките-конкурентки: 
- На - ро - да! . . . . Ах! . . . На - ро - да - а - а . . 
- Въх! Прудал идин букят мъ! - казва първата бабушкера на втората.
- К"о ши муй - учен чиляк, ба! - казва втората на третата.
- Къту"й толкуз Муногу Ученъ, ко ся ибавъ тъдявъ, мъ!?! - казва третата на четвъртата.
- Ни гу зна"йш дъли ни’й из пулици"йта мъ! - подхвърля четвъртата на първата, - При Тату пуне зна"йхми кой от къдя"й. Сига при Бату май сички съ ут там! - отваря пластмасова торба, изважда сирене, хляб и чесън, па си хапва с апетит, докато стомахът ми се бъхти в глад. И се хили моят мил единствен Папа, и се радва, натиквайки ми в ръце пореден букет цветя втора употреба, събрани предната нощ от Старите Гробища в името на екологията и просперитета на Белоград. Такъв е моят баща - смел до дупка еколог! Не му пука ни’ от мутри, ни’ от данъчни ревизори, ни’ от гробищни призраци. Както не му пука и, от Бащи Втора Употреба.

ВГОРИЯТ МИ ТАТКО, (Много харесва да му думам Папа, докато ми налива "Болс" със Севън-Ап!), едва ли е дотам престъпна мутра, както би могъл да си помисли всеки. Но, харесва да се перчи. Бие се в гърди (Кънтят!), че е дисидент. (Как не!) За да наедрее в обем и по характер, взема безумно скъпи хапчета със шепи. Разделяйки ги с Маман братски. Папа № 02 е някогашен наркоман, лекуван за държавна сметка, по време наричано Татово. С Маман са дочакали Новото Време, за да отхитруват Папа № 01, да го осъдят за издръжка, че да крънкат манги за наркотици. По едно време изчислих. Всяко хапче което приемат, струва горе-долу колкото два хляба "Лагард" и едно печено пиле от "Чаталджа". Без да искам надуших, че във връзка с финансовото обезпечаване на Новопръкналото, Маман има писмена договореност с моят баща втора употреба. (С истинският мой баща това би било немислимо!) Ето нещо при жените, което никога не бих могъл да разбера. Да си имат мъж и дете първа употреба, да ги зарежат и подменят с мъж и дете втора употреба. По пътя към пазарна икономика, твърди Папа № 01, съществуват толкова много уханни блата, (Тъжен, а се подсмива!), че дори почтен човек не може да не се оплеска. Да не говорим за жените, въздъхна тогава той, които са оплескали нещата далеч преди да се появи на хоризонта тази Фашизирана Демокрация. (Папа много харесва гръмките думи, но така е с куфеещите бивши!)

НЕОБХОДИМО Е ДА ПРИЗНАЯ. еобходимо е да призная. Всяко неудобство има и ред положителни страни. Пренебрегнеш ли сантиментите на съвестта. Когато Маман бе жена първа употреба, вратата на хладилника никога не бе заключена. По простата причина, че бе непоносимо празен. Щом се превърна в жена втора употреба, хладилникът в новото й местопребиваване стои здраво заключен. Не защото е тъпкан с лакомства. Заради Лекарството. За питиетата съществува отделно барче, където достъпа е без проблем. Моят баща втора употреба няма нищо против, от време на време, да ударяме заедно по чашка алкохол. За да ни светнело пред тчи. (Всичко е от недостатъчно пиене, Пич!) За да сме се сприятелили още повече. За да установи, какво бих издрънкал по адрес на Папа № 01, с когото не преставам да си се гордея. Този човек дори не подозира, че ртден син втора употреба не съществува. Веднъж пийнах повечко, та се осмелих да му забия между очите следното.
- Мръсни Мутри Втора Употреба - а - а . . . - ревнах, преди да се намеря под масата смачкан, заритан, окървавен, щастлив както никога до тогава.
И Маман, както бе с набрашнени рибени ръце.
- Пляс! . . . Пляс! . . . Пляс! . . . - бясна върху ми.
Хубаво размаза брашно и кръв по муцуната ми. Преди сама да се разреве като животно.
- Въх, убихме детето! . . . Ау – у – у . . .
Подобна възпитателна добавка при моят баща първа употреба, Маман Единствена И Вечна не би си позволила никога. Няма как. Привикнах да се подчинявам. 
Да пия за компания. 
Да се правя весел, докато ми е тъжно. 
Да си трая, избухнат ли в скандал. Закъсат ли с Лекарството, да нося на бой.

ЛЮБОПИТСТВОТО МИ КЪМ ЛЕКАРСТВОТО, от което Маман и Папа № 02 вземат щом времето се развали, остана, закрепи се и усили. Реших да открия що за Лекарство е, че да го изпробвам. Подир това да го обсъдя с Папа № 01. Ако не е зает да произнася речи докато продава повяхнали цветя в ръждиви консервени кутии от маслини "Хеленикос", пред входа на катедралната църква Света Марина Белоградска И Задморска. Знаех, ключът от хладилника задължително виси върху белоснежния врат на Маман. Една вечер, когато Моят Баща Второ Издание отсъстваше, а Маман уморена от пране на ръка бе заспала заедно с бебето на дивана, внимателно прерязах връвта. Взех ключа само временно. Без да искам докоснах Маман, а после си я помилвах, за което тя ме възнагради с едно просънено "Добре де! Добре!" (Ухаеше на скъп парфюм. Не на онзи евтин "Ейвън", който Папа № 01 се убиваше да й купува!) Преминах на пръсти в бокса. Тикнах ключа в блестящия от никел Шарп. Хладилникът се отвори, чак изпя песен. Открих Лекарството. Огромен тъмнокафяв флакон върху черна пластмасова кутия. Отдолу неразпечатана пита балкански кашкавал. За кутията не подозирах. Извадих Лекарството и пластмасовата кутия. Изсипах оранжевите дражета върху масата. Бяха седемдесет и седем. За целите на моя експеримент турих седем от тях в джеб. Отворих черната пластмасова кутия. Върху алено кадифе проблясна тъмната хлад на посребрен пистолет. Взех оръжието в ръце. Отидох в хола. Поиграх си срещу огледалото. Не бях толкова прост, че да опъна спусък. По-важна бе Тайната. Върнах се в бокса. Прибрах всичко обратно в хладилника. Постарах се да бъде, както го намерих. Позатоплих ключа в длани. Пристъпвайки на пръсти, поставих ключа върху едрата гръд на Маман. Отново я помилвах по главата. Целунах я по чело. Тя отвори очи, но потърси с очи не мене а Новопръкналото. То спеше захапало пръст в уста. 
- Ах, ти ли си . . . 
- Аз . . .
- Вечеря ли?
- Доволно . . .
- Върви си легни!
- Ще му ударя една!
- Не - дей . . . 
И мъртвешки заспа.
Отправих се към моята стая. Зарових глава във възглавката. Заплаках от безсилие, от самота, от мъка. Припомних си, как Маман каза някога на Папа № 01.
- Децата искат своето . . . - Все по-често преминаваше от хленч в подозрително бурни крясъци.
- Така ли? - бе се изненадал Папа, преди да вдигне очи от своето дебело като тухла списание. - Нима? Пари в брой да не искат?
- Точно така!
- Е, бравависимо, - бе казал поглеждайки я безстрастно зад очилата, - ставаш все по-прагматичен демократ . . .
Сега, в тази чужда къща, легнал в легло някога принадлежало на децата от първия брак на Папа № 02 се запитах, от какво всъщност се нуждая? 
Да имам второ незаконно братче без да ме е питал някой? (Ами!)
Да имам манджа колкото си искам, но под ключ? (Изобщо не!)
Да праскам вносно уиски с Папа № 02? (Що да се хабя!)
Маман да взема лекарства, каквито при Папа № 01 не поглеждаше? (И, аз ли да започна!)
Папа № 02 да притежава посребрен револвер заключен в хладилник,? (Кого пази всъщност?)
Папа № 01 да произнася речи пред църковните просяци? 
(За какво, след като е безсмислено и вредно!)
Всъщност, от какво се нуждая аз? От какво се нуждаят хилядите тийнейджъри като мене? 
Защо само една майка? Защо не само един баща?
Реших, че е най-добре да започна с експеримент. Отидох в банята. Нагълтах част от хапчетата. Те ме емнаха веднага. Довлякох се в леглото. Заспивайки продължих да мисля за Маман упреквайки Папа № 01, че се е ориентирал към продажба на цветя втора употреба, вместо към продажба на оръжия. Реших още на следващия ден да изясня и обърна лодката нагоре по течението, като го нарека в очите: "Мръсен Бедняк", "Безпочвен Бърборко", "Нетрезв Мечтател", "Червен Боклук", "Некадърник" и всичко, каквото мога да си припомня от съкровените излияния на Маман.

НЯКЪДЕ ПОДИР ПОЛУНОЩ СЕ РАЗБУДИХ. Татко Втора Употреба си се завръщаше. Опитах се да стана. Краката не ме държаха. В гърлото ми виеше суха смърт. Повърнах. Повлякох се по пода. Отворих вратата. Надникнах. Видях, как Господин Папа № 02 се клатушка около хладилника, за да хапне преди да си допие. През всичкото време ругаеше Маман, Дрисливото Бебе, Папа № 01, и Самият Мен. 
Маман - не шетала както трябва. Папа - научно му пробутал съкровен боклук. 
Мене – страшен двойкаджия - мързел и половина. Новопръкналото - врещи до небето дори да е сито. 
Светът - полудял за комар, наркотици, оръжие и разврат. Политиката - курва гдето няма насита за рушвети. 
Нацията - оциганила се, и търпи Европа да я цица. 
Управниците . . . 
Кого ли не. Как ли не. Какво ли не. По-цветисто не би могло да бъде. Не ми се искаше отново да бъда принуден да седна на една маса с този отвратителен - за мене - тип. Помолих се на Господ-Бог дано заспя. Открих в тъмното чашата с вода. Нагънах останалите хапчета. Заспах за кратко. Когато се разбудих се оказа, че вече притежавам не само крака, но и огромни собствени лилави крила. Готов бях да хвръкна по света. 
(Клап - Клап - Клап!) 
Светът ми изглеждаше и лъскав, и лилаво-розово-пембян. (Като общинския кенеф през две преки!) Разстоянията ми изглеждаха и огромни, и нищожни. 
(Клап? - Клап! - Клап!) 
Блъсках се в тъмното. Пълзях насам-натам покрай стените. Не подозирах, че това е от лекарството на Маман. Мислех си, че е поради крясъците от съседната спалня. Нахлух там, а Вторият незабавно ме зарита. Хванах се за слабините, преди да полетя на пода. Ключът от хладилника, блесна при краката на Маман. Раздърпана и без очила, тя се бранеше с Новопръкналото в ръце.
- Ник, недей!
Два юмрука през зъби.
- Вашта вяра циганска!
Ритник в муцуната.
- Не - е - е . . .
Започна да се съблича.
- Крематориум за вас . . . 
Главата на Новопръкналото тресна о пода. Маман Единствена И Вечна се хвърли подир него. Разперих карминени криле. Литнах окървавен всред опияняващата светлина на този непоносимо розов свят с усещане, че виждам през предмети, през стени и хора. Изритан от тежките рокерски ботуши на Папа № 02. Здраво стиснал в ръце Онзи Ключ, предназначен за Бъдното.

КАЦНАХ ПРЕД БОКСА. Отключих хладилника. Стъклото с лекарството на Маман се разби върху фаянсовите плочки. Дражетата се превърнаха в магнит. Измъкнах пласт-масовата кутия. Пистолетът втренчи в мен черно безстрастно око. Грабнах го. Снех предпазителя, както във оня филм с голи мацки край басейн. Запълзях по пода. Криво-ляво се изправих на крака. Тръгнах из апартамента, пуцайки наляво и надясно. 
- Мръсномани - и - и! . . . 
(Дан! . . . Дан! . . . Дан! . . .)
Приглушеният трясък на оръжието бе опияняващ.
- Свобо - о - ден Бра - а - ак! . . . 
(Прас! . . . Прас! . . .Прас! . . .)
Приглушеният трясък на оръжието напомняше.
- Мутри Втора Употреба - а - а! . . . 
(Дум! . . . Дум! . . . Дум! . . .)
После, съм припаднал.

УСЕТИХ СЕ В БОЛНИЦАТА, а до мене Папа № 01 с неговите консервени кутии с гробищните хризантеми при крака, а до него униформен полицай с радиостанция. Полицаят ме погледна, па сви рамене. Седна на един стол и заспа. Папа № 01 ме наблюдаваше с поглед изпълнен с безкрайна мъка и досада. 
- В такива случаи Първите Бащи - защо са? - рече, па се задави в сълзи. 
- Ами, да продават цветя на Второкласни Мутри, - отвърнах.
Полицаят трепна и се разбуди. Хвана се за пистолета.
- Къде? . . . Къде? . . . Къде? . . 
После отново седна, и ОТНОВО задряма. На стола до леглото Папа № 01 не преставаше да хлипа. Напуши ме смях. Ето повод за поучителна реч. Що пропуска да го стори? Усетих, как под завивката продължавах интуитивно да натискам спусъка на отнетото ми оръжие, с което миналата нощ бях тръгнал в поход срещу Непоносимото. The End