СПОМЕНИ ОТ КАМЕННАТА ЕРА
(18)
С В Е Т У Л К И
оТ
Хеми ВАРНАЛИУС

Някога, О!?!, някога, на спирка "Траката", по пътя за "Златни пясъци", привечер винаги имаше безброй светулки. Толкова много, че ги събирахме със шепи. Поставяхме ги в джебовете на ризите. Заключвахме ги - със безопасни игли. 
И, те ни светеха - вместо фенери.

Тогава, О!?!, тогава, рейсът бе през час - Варна - "Св. Св. Константин и Елена" и обратно. Рейс със шестдесет места - половината празни.
После, дойде Цивилизацията. 
С оркестъра на Карел Влах.
Толкоз.

Не зная, дали светулките се появяват, где да е - все още. 
Старите хора твърдят, че това са блуждаещи души на мъртъвци, где не искат да си тръгнат в небесата. Някога, цяла Варна-Град - в началото на всяко безметежно лято, е била обсипвана с тях.

Не зная, може да е останала някоя бледна бедна светулка - за зор-заман - в нечия остатъчная чистая душица. Ала чистите душици, изчезнаха заедно с нечистите сметки, подобно на тези светулки. 
Струва ми се, това стана заедно с премахване на Монархията. 
Дано да греша.
The End - 29.06.2015.